Човек не може да работи за отдаването, ако не получи усещане за неговата важност, което му служи като енергия за изпълняването на по-нататъшните действия.

Ние сме основани на егоизма, за да не извършваме безполезни действия. Егоизмът ни насочва към това да извадим полза от всяко действие, да спечелим – иначе той няма да ни позволи да направим следващото действие.

В духовния път, егоизмът ни помага да действаме само по посока към целта, ако има важност на целта, по-голяма от егоизма; а ако я няма, то егоизмът предлага своя цел – противоположна и по такъв начин ни насочва към цел. Ето защо той се нарича ”Помощник срещу теб”.

Затова във всяко действие, дори най-подготвителното, ние трябва да се безпокоим за това да намерим след него още по-голяма важност на целта, отколкото е била по-рано, удовлетворение от издигането към целта. Това ще бъде енергията за следващото действие.

Това винаги ни заставя да се замислим: с каква цел, защо, за какво ние действаме?

От урок по статията ”Поръчителство”, 15.10.2010   

[24056]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Поръчителство, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Някой някъде е пресметнал, че в света съществуват 3 800 различни религии и вярвания, но всички те се въртят около две понятия – тяло и душа.

Защото, ако ние не усещахме нищо друго, освен животинското тяло, щяхме да съществуваме като животни. Проблемът е, че ни се струва, че в нас сякаш има душа – още някакъв живот, който е „над тялото”. Човекът иска да знае: „За какво живея, защо?”

И макар тези стремежи и въпроси да са ни дадени, за да търсим отговора в системата от закони на природата, ние изграждаме от тях мистика – предположения, които не се основават на нищо. Приемаме ги като основа на нашата представа за целта на живота, за неговия край „тук” и продължаването му „там”.

И тук започва да ни измъчва въпросът: „Ще свърши ли нашият живот или не?” Защото ние чувстваме времето и не сме свързани с настоящия миг – като животните.

Ние мислим за бъдещето и искаме да знаем какво ще се случи в следващия миг! А това вече, е въпрос над природата – тоест за какво живея и какво ще се случи след моята смърт?

И затова, човечеството е изобретило за себе си вярванията и религиите, за да компенсира недостига на знания и факти или по-точно вярата, т.е. недоказуемите предположения.

Дори не си даваме сметка, но това действа на всички нива, и в най-малките неща – във всеки миг, на всяка крачка, във всяка посока и детайл от живота.

Всеки недостиг на факти, аз допълвам с вяра и мисля, че именно така ще бъде! Понякога това се сбъдва, понякога – не, и така преминава целия ни живот.

Във всяка трошичка от нашето съществуване, във всеки момент от времето, движението, пространството и съществуването на реалността, има огромна неизвестна част:

1) причина, спускаща се свише,

2) следствие, предопределено свише,

3) ние, които сме предопределени от причината и следствието в ограничен промеждутък, в който усещаме живота. Затова сме принудени да компенсираме всичко неизвестно с вяра.

И хората вярват, че има висша сила – „дух”, която се облича във всичко съществуващо, дава живот и определя съдбата. Тоест същността на материята се определя от „душа”, която й дава живот.

Така е, защото на нашия егоизъм му се иска да мисли, че принадлежи към вечността. За това няма никакви доказателства, но на нас ни е изгодно да мислим по този начин. Защитната сила на организма няма да ни позволи да се съгласим, че може да бъде иначе.

В противен случай, този живот би станал непоносим. Ако човекът не изпитваше усещането, че е вечен, ако ясно чувстваше, че неговият живот ще свърши – той нямаше да може да живее.

Представете си, че ви съобщят датата на вашата смърт – с това бива зачеркнат целия ви оставащ живот, започвайки от този ден. Защото ти, вече живееш ясно осъзнавайки, че непременно ще умреш – човекът не е способен на това.

Най-естественото усещане, което ни е дадено от природата е, че в нашето тяло се облича душа, която е живяла преди раждането ни и ще живее след смъртта, и че най-важната награда и наказание са в бъдещия свят, а не тук. Ние чакаме, за всички наши днешни усилия, някога да получим награда.

Може дори да не учим човека – той, въпреки това ще мисли така. Ние не можем да се разделим с тези заблуждения по същия начин, както не можем да се избавим от своя егоизъм, докато не се издигнем в света на истината – не, когато умре нашето тяло, а когато умре егоизмът!

От урока по статията „Тяло и душа“, 25.11.2010

[27696]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Същност на религията и нейната цел”: „Доброто отношение на Твореца не става очевидно, докато творението не се развие окончателно. 

Напротив, управлението винаги се представя пред наблюдателя в изопачен вид.

Разбери, че Творецът винаги прави единствено и само добро за Своите създания, но това добро изхожда от Него като целенасочено управление”.

Системата е устроена по такъв начин, че за да се доберем до целта – свойството отдаване, ние сме длъжни да разкрием противоположните на нея свойства в себе си. При това, според степента на напредване към целта, ние ще разкриваме в себе си все по-голяма противоположност.

Разликата между положителното и отрицателното расте непрекъснато – аз разкривам много по-силен негатив срещу по-големия позитив.

Работата е в това, че моят материал  – желанието за наслаждение, не се явява неутрален. Не, аз не съм неутрален, не желая да бъда в нулата, искам да се наслаждавам и затова, дори нулата предизвиква в мен лошо усещане.

Чувствам се добре, когато съм напълнен – само, когато съм в плюса. А какво става, когато не ми е достигнало съвсем малко, за да се добера до плюса? Пак ми е зле.

Разликата между желаното и действителното веднага предизвиква в мен въпроса: „Защо?” Защото моят егоизъм е уязвен: „Защо не съм напълнен? Полага ми се всичко!”

Трябва да разберете, че не можем обективно да съдим за своите състояния, тъй като не съблюдаваме неутралитет. В нашите очи, злото е винаги повече от доброто. Дори, когато опитваме без лъжица, ако на меда в нашето гърне не му достига някаква дреболия – това вече внася смут.

Нещо повече, не съм успял наистина да изпитам хубавото усещане, когато то изчезва. Защото вече се замислям за онова, от което ще се наслаждавам след миг. В кулминацията на блаженството, вече се проявява неговата загуба, изчезването и аз започвам да мисля какво ще правя по-нататък.

Така работи нашето егоистично желание. Естествено, че с такава природа, не е по нашите сили да постигнем удовлетворение. Тя систематично ни разрушава.

Желанието за наслаждение никога не може да остане напълнено и доволно. Всяка секунда, лишена от пълнотата на наслаждението, му отравя живота.

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26887]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Разумът е точно този инструмент, който свързва Твореца и творението, в степента на връзката между мен, като творение, и Него, като моя Творец. Разумът се намира помежду ни и не принадлежи нито на Него, нито на мен.

Да притежаваш разум – това значи да бъдеш действието, което се присъединява към Този, който действа, и чрез тази връзка между действие и Действащ, постигайки Неговите действия над мен, аз постигам Него.

Та нали Творецът се нарича „Бо-ре” (което означава „ела и виж”). Тоест аз никога не постигам Неговата същност, а само Неговото отношение към мен, както е казано: „По Твоите действия ще Те познаем”.

Аз изучавам това, което се случва вътре в мен, и търся Твореца зад тези действия – и така Го познавам. Т.е. аз трябва да разкрия корена на всяко свое свойство и състояние и да разбера, че „Няма никой друг, освен Него” и всичко изхожда от Твореца, добрият и творящият добро.

Ако аз разкривам, че всичко идва от Твореца и всичко е само за добро (независимо колко лошо ми се струва) – значи аз съм достигнал корена; и така във всяко едно състояние.

Както в материалните предмети можем да видим мисълта на майстора и да разберем за кого и защо е била създадена тази вещ – по същият начин можем да изследваме творението, в което е заложена цялата информация за Твореца.

Защото всичко, което е било в Неговия замисъл, в разума, Той е въплътил в материята. И чрез всевъзможните форми на материята ние можем да постигнем Неговият разум. Съединението на нашия разум с Неговия разум се нарича сливане на творението с Твореца.

Това значи, че светлината Хохма се облича вътре в светлината Хасадим в тази степен, в която ние сме изправили себе си, за да получаваме от Него светлина без всякакво препятствие и изкривяване от страна на егоизма си.

Ако ние измием своето егоистично желание със светлината Хасадим, то в него може да се облече светлината Хохма, разумът на Твореца. Тоест той влиза в поправените и чисти желания и ние постигаме Неговият разум.

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25214]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Днес всички говорят за алтернативите, свързани с енергията и храната, търсят друга планета, на която може да съществува живот, друго възпитание и пр. Защото ежедневно се убеждаваме, че нашият егоистичен подход към света и обществото се е изчерпал и е показал своята пълна несъстоятелност и гибел.

Въпреки индивидуалния егоизъм и потребителското общество, ние откриваме, че светът е глобален и взаимосвързан, а ние не сме приспособени към него и не знаем как да продължим по-нататък.

Светът разкрива своята всеобща зависимост и ни принуждава да бъдем свързани с взаимност и добро, и затова постепенно, все повече осъзнаваме присъщия ни егоизъм като наш враг.

Но всички търсения, свързани с това как да излезем от егоизма, ни водят до методи за неговото намаляване, а това означава – до връщане на предишни нива на развитие. Всички методи предполагат потискане или намаляване на егоизма.

Но егоизмът на човека постоянно расте и неговото потискане е противоположно на природата – затова няма да можем да го намалим. Такъв подход е анти природен и е непонятно, как «алтернативниците» са го приели въобще.

И тук се появява истински алтернативната за целия наш егоистичен свят наука кабала. Именно с разкриването на егоизма като причина за цялото зло в света, кабала се разкрива и се предлага като метод за поправяне на егоизма и изграждане на нов свят.

Кабала действително е алтернатива, защото вместо егоистичен свят, предлага алтруистичен свят.

Тъй като в разкриващия се нов интегрален и глобален свят, ние по неволя сме задължени да спазваме както законите за връзка между хората, така и за равновесието на човека с природата. Ние сме длъжни да станем изцяло свързани помежду си  в системата „възлюби ближния като себе си”!

Кабала изучава цялостната система на мирозданието и обяснява, че поправяйки се, ние ще излекуваме не само себе си, но и цялата природа – нежива, растителна и животинска. Ще избавим всички от проблемите и болестите, защото всички страдания и болести са усещане за липсата на равновесие между нас и цялата природа.

Тъй като нашата природа е абсолютния егоизъм, то нямаме нито свободата да вземем решение, нито какво поведение да имаме и във всичко се подчиняваме на управлението на природата.

И само в едно човек може да стане свободен – да се издигне над егоистичното, зависимо управление. А това е възможно като създаде обкръжение. Защото в нашия егоизъм, мнението на обкръжението, за нас е по–важно от личното мнение.

Затова, кабала ни предлага да създадем общество, в което ще задължаваме всеки  „да играе на отдаване и любов“. Ние разбираме, че това е игра, но по този начин  задължаваме всеки да показва себе си такъв и навън.

Тези усилия ще призоват скритата сила на природата, която всъщност държи всички нейни части в равновесие, като живителна сила на организма. И тази сила ще промени в нас егоистичните намерения на отдаване и любов.

Така човек постига пълна връзка с всички части на природата: със себе си, с обществото, с цялата природа и нейната висша сила. Към това състояние, природата на подтиква чрез принуда, а ние можем да го постигнем осъзнато и леко.

[25140]

Filed under: Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите са описали решението и много хора в света са съгласни с него – готови са да го изпълнят. Какво не ни достига?

Отговор: Не ни достига осъзнаване за неотложността на неговото изпълнение. Всичко, което се отнася към духовното, може да бъде реализирано само от състояние на безизходност, от крайна необходимост – или живот, или смърт.

Както е станало на планината Синай: или ще се обедините, или ще бъдете погребани тук. Не е по силите на човека да се измъкне от себелюбието, докато не види, че няма друг изход.

Затова, вземането на каквото и да е решение по пътя, трябва да бъде предшествано от стоварващи се върху нас силни удари – страхове, тревоги, опасност да загубим всичко. Това се нарича „път на страданието”. Защото Творецът е всеобщият закон на природата и не знае какво е протекция и компромис.

А другата възможност е да се напредва с помощта на светлината, която разкрива ситуацията и ни показва истината. Тогава всеки поддържа всички и е готов да им помага, за да може групата да почувства необходимост и готовност да разкрие истинското състояние.

Ако вървим към него заедно, тогава то не ми се струва толкова ужасно, както в случая с бедствията. Защото страдайки, аз си оставам егоист и виждам пред себе си само заплахата. Но ако анулирам себе си пред групата, тогава ми е достатъчна и стотна част от страданията, за да ги възприема в пълната им мощ.

Скланяйки глава пред групата, аз увеличавам своята чувствителност към страданията. Сега страдам от това, че съм затънал в егоизма.

В групата ставам по-чувствителен и сега, ако ми демонстрират стотна част от моето его, аз изпитвам голямо страдание и съм готов да се избавя от него, защото съм усетил цялото му бреме.

Ето какво ми дават другарите – те споделят моя товар, както в притчата с царя, който трябвало да изпрати своето богатство в далечна страна. Поданиците му, които били егоисти, щели да разграбят неговото богатство и затова, той дал на всеки по една монета. Няма смисъл да откраднеш монета и така всеки я доставил там, където трябва.

Ако вървим заедно, смирявайки се един пред друг, тогава няма да бъде необходимо да преживяваме световна война. Достатъчно е, че влагаме сили и до нищо не се домогваме – това вече привлича страданията, които ще свършат своята работа.

Защото след година, аз както преди, няма да имам нищо. Как така? Какво става? Обединението усилва болката от безплодните усилия. Това ще бъде достатъчно, за да мога бягайки от нея, да се издигна по-високо, на духовното стъпало и да предам своята част от царското съкровище.

От урок по статия на Рабаш, 28.10.2010

[25144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние започваме нашия духовен път, когато придобием относително голямо егоистично желание, развило се в продължение на хилядолетия, главно в този кръгооборот, благодарение на точката в сърцето. Поради тази точка, желанието за получаване се развива по-бързо и „по-агресивно”, изисквайки много повече. Точката влече желанието в неясна посока, за да изправи главата си и за да увеличи искането от този свят.

Развиването в пространството на нашия свят без точка в сърцето се отнасяше към желанията на масите, но сега духовният импулс ни води в напълно различна посока. Ние продължаваме да се развиваме егоистично, но нашето его е пораснало и сега желае да „погълне” цялата реалност както материалната, така и духовната.

С тези две сили, човек започва своето духовно търсене, докато дойде в групата и намери метода за поправяне. Ако той правилно използва този метод, като изучава мъдростта кабала с намерение да използва обкръжението, за да притегли светлината, той се впуска по пътя на духовното развитие. В този процес, човешкото его е съчетано със стремежа за отдаване, който човек получава от обкръжението. Постепенно в неговото сърце нараства искането и светлината го развива.

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24300]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В началото на духовния път хората още не могат да различат, какво става с тях. За тях текущото усещане е истината.

Те не са способни да се погледнат отстрани и да различат външното влияние, идващо от Твореца. Все още не виждат  стените на „лабораторията“, в която  те се намират.

Оставайки на страната на желанието за наслаждения, човек автоматично реагира на случващото се: скача от радост или, напротив, изпада в депресия. Той е погребан под състоянията на своя егоизъм.

Обаче, работейки над себе си заедно с групата, човек се дистанцира от собственото желание и получава възможност за анализ: каква е причината за неговото състояние, как се отнася той към към групата, ученето и Твореца.

Вместо да се чувства опитно зверче, той преминава на страната на Твореца, който му показва какво Той прави с него.

Благодарение на това човекът става човек – издига се над животинското ниво на своето желание до степен човек.

Сега той разбира, че целта на неприятните състояния, лишени от сили, светлина и въодушевление е, да привлече неговото внимание към техния източник, към Твореца.

Защо Творецът ги изпраща? За да се приближа към Него с молба. Само така Той може да ме събуди.

Тъй като приятните усещания ме карат да Го забравя, а опустошението, напротив, поражда въпроси. Аз искам да знам, за какво ми причиняват зло, и изобщо не се интересувам, за какво ми дават добро.

Ето защо, аз се събуждам въз основа на нещастията – и тогава трябва да разбера, че това е призив от Твореца. Така Той ми показва, че аз завися от Него, и ме призовава към Себе си, заедно да настъпим срещу Фараона.

Тогава аз започвам да съзнавам, че няма зло, и благодаря за „злото“ така, както за доброто, и даже повече. Тъй като именно то ми помага да напредвам, да се приближавам към Висшия и да искам от Него поправяне.

Ако човек заема правилна позиция за оценка на своето состояние, ако усещането за него е обект на анализ, то той придобива вяра над знанието, която винаги дава възможност да се върви напред.

От урока по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24803]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Групата подържа всеки човек в съответствие с неговата преданост към нея. Отдавайки себе си на групата, човек става много ценен за нея. Това не е просто още една сила. В духовното всеки човек е подобен на общата душа Адам. Всяка душа постига всички души и представлява целия Малхут на света на Безкрайността.

Затова всеки човек, който се опитва да се издигне над знанието и егоизма и да се отдаде в ръцете на обкръжението, носи със себе си много голяма сила. Чрез него вече става възможно да се привлече поправящата светлината за всеки.

След като е включен в групата, човек не може да критикува нейното духовно състояние; той трябва да се тревожи само за укрепване на групата – външно и вътрешно. Без да се отказва от групата, той продължава да я подържа, чрез лично участие и пример.

Човек придобива по-добро разбиране, че духовното може да бъде постигнато само чрез групата. Там е разбитото и поправено място, там са Творецът и творението – общата душа Адам. Всичко е заключено в групата. Това е системата, която Творецът е създал, и това е единственото нещо, което съществува.

От урока по статията на Рабаш, 24.10.2010

[24667]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

На неживото, растителното и животинското ниво, природата е интегрална система, чиито части нямат свобода на волята в съблюдаването на нейните закони. Но на човека му е дадена свобода на волята: той може да действа или в хармония с природата, или да бъде срещу нея.

Днес, на изхода на егоистичното развитие на цивилизацията, ние започваме да съзнаваме недостатъка на егоистичното развитие, което ни води към саморазрушение. Нашето его дотолкова е пораснало, че унищожаваме системата на равновесие на Земята докато, всъщност, ние – най-висшето ниво на развитие – сме тези, които трябва да установим това равновесие.

Възстановявайки баланса с природата, ние ще създадем условия за правилно поведение на всичките й останали части. Затова ние трябва да станем като един човек, да постигнем състояние на взаимна любов и внимание. Поради тази причина принципът „обичай ближния като себе си” лежи в основата на системата на човешките ценности. Ние съзнаваме, че за да съществуваме съвместно в глобалния свят, това условие е необходимо особено днес.

Това е причината науката кабала да бъде разкрита днес. От хилядолетия тя е чакала своя миг, за да даде възможност на нашето поколение да се издигне до състояние на отдаване.

От урока по статията на Рабаш, 19.10.2010

[24168]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Свобода на волята - Няма коментари→