По духовния път има две много сериозни пречки, два въпроса, зададени още от Фараона.

1. „Кой е Творецът, че да го слушам?” С други думи, какво толкова важно се крие в свойството отдаване, че да се преклоня пред него?

Това противодействие на нашата природа, в действителност се явява помощ – за да я преодолеем, ние сме извисили в нашите очи важността на отдаването над получаването.

Растящият егоизъм, постоянно отхвърля важността на отдаването и ние всеки път трябва да подсилваме връзката с групата, за да можем чрез нейното влияние над нас, отново да се устремим към реализирането на свойството отдаване в себе си.

2. „Каква е твоята роля в тази работа?” Егоизмът ни показва, че сме слаби и неспособни да постигнем желаното. „Какво отношение имаш към това? Да, целта е прекрасна, но кой си ти, та да вървиш към нея?”

Когато тези две слабости ни завладеят, трябва да разберем, че човек не може да се измъкне сам от тъмницата.

Единственият шанс е да дойдат другарите и да го спасят. Аз ще намеря сили да напредвам само в групата, във връзката помежду ни. Там проявявам своята природа и виждам, че тя е лишена от свойството отдаване.

Тогава, в мен се появява напрежение между двата полюса: от една страна е важността на отдаването, а от друга – собствената низост. И двата фактора, аз придобивам благодарение на обкръжението.

Сега, всичко е построено правилно – аз съм нисш, а целта е висока и важна и имам възможност да я постигна. Мога да го направя, защото знам, че чрез групата ще получа всички необходими сили..

Откъде го знам? Работата е в това, че правилното обкръжение е структура, създадена от Твореца и тя е пронизана от Неговото свойство. Затова, ако се привличаме помежду си с нишките на любовта, между нас ще се възцари отдаването.

Излиза, че на практика, аз използвам не силата на групата, а свойството отдаване, криещо се в нашата взаимна връзка. То не принадлежи на всеки поотделно – това е силата на Твореца, разкриваща се между нас. Именно тя извършва цялата работата.

Така че, сърцето на Фараона е в ръцете на Твореца. Фараонът е силата на получаване, създадена от Твореца, за да можем именно от нея да изградим формата на отдаването. 

От урок по статия на Рабаш, 19.10.2010

[24164]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Защо понятието „Содом“ се асоциира с лоши взаимоотношения между хората?

Отговор: Ако се разгледа самото свойство, то като че ли служи, за да пази обществото, като установява в него точен ред: всеки се грижи за себе си и своето семейство, като не излиза от общоприетите рамки. В това има нещо дълбоко рационално и да се достигне до такова състояние не е лесно.

Принципите за  съществуване на  Содом са прости: моето е мое, твоето – твое, не ме закачай и аз няма да  те докосна. Забранено е да се дава на който и да било, но е забранено и да се взема. Всеки живее според съгласно приложеното усилие: колкото си изработил – всичкото е твое.

Ще убием крадците, ще унищожим измамниците, този, който помога на  ближния, го разваля, тъй като по този начин в човека възниква мързелът и лъжата. Той мисли, че сега ще получава всичко и не желае да работи.

В този смисъл нашият свят е по-лош от Содом!

Свойството Содом означава, че аз не завиждам на никого: имам това, което ми се полага, а ти – това, което ти се полага. Тази  жизнена философия е особена и не е проста! Ние употребяваме тази дума като порицание, но дори не достигаме до това състояние.

Свойството на Содом е отрицателно не само за себе си, а по отношение земята на Израел: желанието да се достигне любов към ближния, свойството на Авраам. На този път Содом спира човека, но сам по себе си подходът е много полезен за желания за получаване.

Ако не се премине  в желание за отдаване, то нивото на Содом представлява най–благоприятните отношения в обществото: никому нищо  не давай и нищо от никого не получавай!

Това е здраво отношение към желанито за получаване: ако нещо ти се полага – живей, ако не ти се полага – умирай. Тъй като всичко, което е свръх необходимото, вреди на нашето желание – с това то свиква да използова ближния в своя вреда.

Жителите на Содом разбрали, че не трябва да одобряват желанието да получат: колкото усилия си положил – толкова си получил, „според страданието – и възнаграждението“. Какво лошо има в това?

Затова на Авраам  е трудно да се раздели с Лот – тяхната връзка продължава дълго време. И само, когато той вижда необходимост от напредък, за да направи в бъдеще от Содом (земята Ханаан) – земята Израел, той извършва преврат – сменя местата на желанието за получаване и желанието за отдаване според тяхната важност. За това е разказано, като за  земетресението в Содом.

Това е много сериозно решение на човек, който чувства необходимост да измени своето отношение към егоизма. Вземайки това решение, човек наистина става свободен.

От програмата „Седмичната глава (от Тора)“, 15.10.2010

[23888]

Filed under: Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Да получим силата на отдаването ли трябва да е правилното намерение при четенето на Книгата Зоар?

Отговор: Нищо повече не ние е необходимо, освен силата на отдаването. В цялата реалност има само две сили: получаване и отдаване.

В силата  на получаването не изпитваме недостатък. Ако сме се подготвили правилно чрез работа в група и изучаване на кабала, на нас ни се разкрива силата на получаването – нашето зло начало.

Но ако все още не съм започнал да се организирам с групата и ученето, тогава не забелязвам в себе си егоизма против Твореца, като пречещ ми, като зло.

Първо трябва да разкрия своето зло. Но ако не виждам в себе си зло, тогава няма с какво да пристъпя към изправяне.

А когато разкривам злото в себе си, аз вече го разкривам в групата, и затова вече имам светлина за неговото изправяне. Защото в мястото където разкривам своето отблъскване от приятелите, именно там аз намирам сили за преодоляване на това отблъскване.

Въпрос: Ако не усещам необходимост да чета Зоар, трябва ли да го чета?

Отговор: Човек, започващ да изучава науката кабала, въпреки всичко трябва да знае, че именно посредством четенето на книгата Зоар, той преминава през стадиите на разкриването на своето зло и неговото изправление.

Злото ще се разкривя все повече, а той ще се издига над него все по-високо, докато не се разкрие целият ръст на злото, всичките 125 степени между нашият свят и света на Безкрайността.

Той ще се издига на височина, над разкриващото се зло, както на въжена линия към върха на гората.

Затова му е необходима тази гора – разкриващото се зло, и въжената линия – силата на светлината, която ще го издигне на върха.

И затова ние трябва да изучаваме кабала, която ни разкрива злото. Това се нарича „Аз създадох злото начало”, а след това се нуждаем от силата на изправлението, което се нарича „И дадох Тора за неговото изправяне, защото светлината в нея възвръща към Източника”, на върха на гората.

Затова в началото Твореца е казал на Авраам: „Пришълци ще бъдат твоите потомци в чужда страна”, във властта на егоизма, но ще излязат с голямо богатство, егоизма, и ще се нуждаят да го изправят, получаването на Тора, методиката на изправяне посредством силата на Твореца, светлината.

Чрез спиране на използването на егоизма (Египет), който е превърнат в „пустиня”, и след това използвайки го заради отдаване, ще го превърнат в „Земята на Израел”.

Защото има само едно желание, а поетапната промяна на намерението свързано с него, прави от това желание „Египет” (на иврит „Миц-раим” е „концентрат на злото”), след това пустинята Синай (на иврит „Синай” означава ненавист), до обръщането му в добро, в „Земята на Исраел” (на иврит „Ерец Исраел” означава желание към Твореца).

Злото начало, „Египет”, след това „отдаване заради отдаване”, „пустинята Синай”, след това „получаване заради отдаване”, „страната на Израел”. Желанието да насладиш си остава същото, ти само определяш своето отношение към него – всеки път все по изправено.

От урока по Книгата Зоар, 07.10.2010

[22830]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Творецът се скрива от нас, защото иначе, ние никога няма да излезем от своя егоизъм. Ние бихме се гордели с връзката си с Него чисто егоистически.

И затова, Той ни е дал, вместо себе си, целият този свят. Той ни казва: „Научи се да обичаш – и това ще означава, че ти обичаш Мен! И тогава, ние ще се съединим с теб, и ще ни бъде хубаво заедно!

И знай, че Аз ти давам тази игра, за да видиш, че в тези отношения с другите хора са скрити огромни средства за напредък, каквито между Мен и теб не може да има!

Защото аз съм вечен и съвършен – ти не можеш да дойдеш към мен днес с едно настроение, а утре с друго.

Аз съм закона на абсолютното отдаване, а днес ти не му съответстваш. И затова ти нямаш възможност да се приближиш към Мен, ние не можем да бъдем заедно!

Но засега, играй в този свят. Аз съм направил така, че да ти се струва, сякаш хората се променят, и ти се променяш. Аз ти давам другари, които се стремят към същото и искат да дойдат към Мен.

Това е само игра, но те могат да пробудят в теб желание за Мен. Ти ще играеш с тях, а те с теб, и ако ти ги организираш така, че те да ме търсят – това ще означава, че ти сам си на пътя към Мен.

Започни да изправяш връзката си с другите и да достигаш любов към ближния, и изведнъж ще разкриеш, че всичко това е все едно, да обичаш Твореца. Аз не мога да играя сега с теб. Но устроих за теб, на твоето ниво, цял свят! Всичко е само за това!”

Ако аз възприемам света по такъв начин, то целия този свят се превръща за мен в средство за достигане на Твореца! А иначе, както и да се отнасям по друг начин към света – ще става все по-лошо. Той все пак ще се опитва да ме пробуди в направление на Твореца.

Но вместо това, да бъде мой другар и да върви заедно с мен към Твореца – той ще действа против мен. Защото ще бъде задължен да ми разкрие, доколко аз не съм свързан с Твореца и не искам да използвам този свят заради това.

Животът ще ме удря, за да се стресна и да кажа: „Какво правиш?! Започни да ме използваш правилно!”

Затова ние виждаме, че всички опити да поправим този свят на материално ниво, го правят само по-лош.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 07.10.2010

[22843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как, работейки с децата можем да проверим, дали избрания от нас подход е правилен?

Отговор: Преди всичко, трябва да се следи дали децата от групата преминават през всички състояния заедно.

Ако през нея преминават общи вълни, които обхващат всички деца в класа, тогава е необходимо на децата да се дава нещо отпускащо, занимания със спорт. Тоест да им се помогне по-леко да преминат през трудните състояния.

Но, разбира се, на всяко стъпало са неизбежни скок на егоизма и неразбирането, а след това изясняването и постигането на още по-голямо разбиране. Трябва да научим децата как да преодоляват състоянията на неяснота в чувствата и разума.

Няма такива състояния, както във възрастния човек, така и в детето, което е също човек  (душата не старее), при които да не му е оставен „края на връвта”, хващайки се за който да може да се измъкне от всякакво объркване, падение, безсилие, мъгла.

Едновременно с привидно „обективните причини” за лошото самочувствие, ние винаги имаме възможност да се издигнем от това състояние. Необходимо е да научим децата на тази техника – по този начин ще им дадем инструменти, помагащи им да устоят на живота.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 04.10.2010

[#22543]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек напредва, когато е способен да устои пред двете линии – дясната и лявата.

В линията, простираща  се отгоре надолу, той изпитва упадък, разочорование, отчаяние, безсилие и угнетеност. А в линията, която идва отдолу нагоре, всичко е обратно – тук стигаме до анализа.

Например, аз чувствам пълно физическо, ментално и морално изнемощяване – невъзможно ми е да си събера мислите, съзнанието ми е замъглено, нищо не е важно за мен. Както в романса: „Искам да се забравя и заспя”, за да не усещам нищо.

Но, издигайки се макар и за миг над това състояние, аз го оценявам като добро. Както е в псалма: „Умрелият е свободен!”. Именно сега, аз съм свободен от своя егоизъм – той е мъртъв и нищо не иска от мен.

Ако дойде малко повече светлина, аз ще разбера причината за това състояние – че то ми е изпратено от Твореца. Той иска да започна да се ориентирам в него – да разбера защо ми е желание, което не желае и не е способно на нищо, защо Той ми го е изпратил?

Светлината нюансира настоящото упадъчното състояние, преоткрива причините за него, които стават за мен отправна точка за ново израстване.

Както е казано от мъдреците: „Където егоизмът пада, там праведникът се извисяват” – егоистът в мен е паднал и от него се е родил праведник. В едната линия виждам, че съм паднал на дъното, а в двете линии започвам да се издигам.

Цялото спиране е само заради действието на светлината – за да може тя да добави в мен втората линия, за да ми помогне да започна да мисля над самото усещане – да се издигна над усещането „горчиво/сладко” към анализа на „истина/лъжа”.

Винаги е необходимо да поставям себе си под светлината, за да може тя да ме издигне над усещането и да ми покаже истината, причината – Кой прави това.

Дори неявното усещане/знаене на причината – Твореца, рисуващо в мен картината на света, променя нейното възприемане от мен в противоположно – аз съм радостен от това, че Творецът ми е дал толкова негативно и низко усещане, слабост, позволяваща ми да действам.

Ситуацията ми е ясна и сега имам цел и средства. Вече пробудил се, аз започвам да се изправям.

От урок по статия на Рабаш, 04.10.2010

[#22514]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Разбирам, че мога да ненавиждам своя егоизъм. Но откъде в мен изведнъж се появява любовта към ближния?

Отговор: Любовта идва в резултат на поправянето, над екраните, върху екраните. Но нищо не изчезва – желанието за наслаждение расте през цялото време, ненавистта и отдалечаването от останалите се увеличава, а над това е любовта!

Когато постигнем света на Безкрайността, ние ще почувстваме безкрайното отдалечаване между нас, а над него – пълната връзка. Затова тази, създадена от нас връзка се нарича „620” пъти (питара”х) по-голяма от изначално съществуващата.

Както е в електрическата мрежа – необходимо е съпротивление, за да бъде извлечена енергия от нея. Трябва да приложиш сила, за да извлечеш тази енергия. Само тогава тя ще извърши работа и ще даде положителен резултат.

От една страна е необходимо съпротивление, а от друга страна – и някакво действие. Ако ги свържеш заедно, тогава можеш да извършиш работа, получавайки източник на енергия – лампичката започва да свети.

Тя свети, защото вътре в нея има спирала със съпротивление и колкото по-силно се съпротивлява на светлината, толкова по-ярко свети!

Тези две сили, работещи заедно, но противоположни една на друга нагряват спиралата и тя започва да излъчва светлина.

Всичко се основава на съпротивлението. То трябва да бъде съхранено във всички явления. Според него, ние измерваме мощността – това следва от основното желание за наслаждение, стоящо срещу светлината.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията“, 03.10.2010

[#22453]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип на напредването?

Отговор: За да разберем по-добре духовната работа, трябва да започнем от края. Последната точка, целта – “сливането” – се постига чрез въздействието на висшата светлина върху човека.

В продължение на целия духовен подем (поправянето на егоизма от неговата начална точка до пълното поправяне), трябва още в самото начало на пътя, в началната точка на поправяне на егоизма, да възникне осъзнаване, че само висшата светлина може да ме поправи.

Тоест да осъзнаеш злото, както е казано ’’Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне’’ – това е изходната точка.

И тя е най-важната, защото в нея се различават вярващите от кабалистите. Вярващите не виждат злото в себе си, затова не се поправят, а изпълняват действия, за да отидат след смъртта си в рая.

А кабалистът знае, че възможност да разкрие висшия свят, му се дава само сега, и че телесната смърт няма да му разкрие нищо повече – няма нито рай, нито ад след смъртта.

Когато човек се откаже напълно от всички възможности да достигне целта, чрез различни увъртания, пътища и способи, и се отдаде единствено на висшата светлина и разчита само на нея – значи, той е излязъл на изходната точка по стълбата към Твореца.

По нататък, на човек му предстои да положи усилия, за да влезе през всичките врати, да се убеди, че те не водят към висшия свят, и да достигне до последните, вечно отворени – Вратите на сълзите, и да влезе през тях.

А дотогава има много егоистични кръгове за разкриване на злото: учение, егоистични мъдрости, разпространение – всичко което поискаш, само за да не се преклониш пред светлината, което сам не си в състояние да сториш, и само висшата светлина е способна да те поправи и повдигне към свойството отдаване.

Да ускориш това осъзнаване на злото, можеш само с помощта на групата. Да осъзнаеш, че злото в егоизма е не самото желание да притежаваш за себе си, а е в това, че този егоизъм е против Твореца и не ти дава възможност да достигнеш целта.

Трябва да свържем “групата”, “учението”, “разпространението” – само затова – за да осъзнаем по-бързо, че само въздействието на висшата светлина ще ни спаси.

[#22312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Написано е за празника Сукот: „Излез от постоянното си жилище и заживей във временно жилище”. Вярвате ли, че един нормален човек може да напусне сигурен и комфортен дом и да се премести във времена колиба?

Отговор: Ние ще бъдем заставени да променим нашето егоистично жилище, въпреки желанията ни. Без значение, колко сигурен изглежда вашият дом сега, всеки знае, че той е временен и всички ние ще се преместим на друго, постоянно място.

Кабала приканва човек да „излезе от постоянното си жилище”, което изглежда толкова надеждно, и предварително да се премести във „временно”. Егоизмът ни обрисува нашия свят като постоянен, но изучаването на кабала разкрива различна връзка между световете: светът на отдаване е постоянен, защото човек в действителност се обединява с Твореца и постига вечност и съвършенство в света на Безкрайността.

Ние, като малки деца, сме привързани към сегашното ни жилище: страхуваме се да се изнесем от него, оставяйки любимата си играчка. Дори като възрастни имаме проблем да се откажем от настоящата ни представа и да погледнем различно на света. Разликата между постоянното и временното жилище е, че аз се опитвам с помощта на ново обкръжение да се отделя от предишното си обкръжение, моето „постоянно жилище”.

В предишното ми обкръжение аз съм бил под напрежение от медията, мнението на сътрудниците и съседите; аз съм бил задължен да бъда и мисля като всички останали. Аз съм бил зависим от множество фактори, определящи моето „постоянно жилище”. Аз съм бил задължен на всички и съм се въртял като всички останали. Всички разбират това и го одобряват.

И тогава постоянното жилище ми заприличва на концентрационен лагер и аз не мога да избягам! Аз започвам да виждам себе си отстрани и как този постоянен живот е всъщност временен и че скоро ще приключи. Под новото въздействие на книгите и мнението на групата, аз постепенно излизам от това „мишо състезание”, наречено живот и виждам „постоянното жилище” (състояние) във висшата светлина, в нейния абсолютен покой, в този свят и в бъдещия, сега.

От урока по писмата на Баал аСулам, 22.09.2010

[21766]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Има несъответствие: от една страна е казано, че „Няма никой друг освен Него”, тоест всичко изхожда от Твореца. Но тогава как да се отнасям към човек, който ми причинява гадости?

Отговор: Казано е: „Творецът твори добро чрез достойните хора и наказва посредством лошите” – затова тези, които вършат лоши постъпки, трябва да се наказват не заради това, което са направили, а за това, че са заслужили Творецът да вкарва посредством тях в нашия свят зло. Излиза, че наказанието не е наказание, а поправяне както на човека, така и на света.

Въпрос: Защо казахте на един журналист, че не сте професор, и някак си сте равнодушен към изказванията за Вас, та нали това се отразява на разпространението на кабала?

Отговор: А когато обиждат, това е много полезно. Това е профилактика против гордостта. Така и е казано: „Когото Творецът обича, него го притиска”. И праща против него обвинители и унижаващи го, за да му помогне да се справи с гордостта и егоизма.

Освен това, както в действията против клипот „Маим ахроним”, „Сеир ле азазел” и т.н. – има задължение, остатъците да се хвърлят на кучетата…

Истинското разпространение само ще спечели.

[21843]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→