Рабаш, „Шлавей Сулам”, 1988/89, статия 3, „Разликата между вратите на сълзите и останалите врати“: „Дори, ако човек плаче с горчиви сълзи, но плаче за ненужното – никой няма да откликне на неговия плач.

Пред този човек се намират вратите на сълзите, и те са затворени, и не допускат неговата молитва да влезе. За ненужното не се плаче. Прието е да се плаче само за жизнено необходимото.”

Въпрос: Какво се нарича „плач” в духовното? Как човек разбира, че плаче истински? Трябва ли групата да стигне до плача?

Отговор: Разбира се – и групата, и всеки един в нея. Именно това е „молитвата на множеството“. Всеки се моли за всички и за себе си включително. На този принцип са изградени молитвите в молитвеника.

Плачът – това е малкото състояние (катнýт): аз знам, че сам не мога да постигна единство и дори не мога да го пожелая. Още, преди да се убедя, че не съм способен на духовно действие, трябва да разбера, че преди всичко тук е необходимо стопроцентово желание: „Нека направят това заедно с мен!“ И това желание, също не мога да придобия сам.

Например, надявал съм се сам да се излекувам от някаква болест, но постепенно съм осъзнал, че това е невозможно. След като съм се настрадал и съм загубил много сили, аз виждам, че нищо не мога да направя. Оказва се, че мога да се излекувам само с помощта на лекар. Къде е проблемът?

В това, че трябва да помоля лекаря. Аз трябва да искам, трябва да моля настойчиво за операция. И трябва да желая това наистина макар, че много ме е страх. Страхът ме спира, но безизходността на ситуацията ме тласка към молби за помощ.

Така е и при нас. В зависимост от напредването, все по-ясно чувстваме, че ни  предстои операция по отстраняване на егоизма – на същия онзи егоизъм, който ни ръководи в живота и ни поддържа във всичко. Но, как мога да моля, дори да помисля за излизане от него?

Само посредством висшата светлина.

Желанието трябва да получа отвън, от групата – да го получа по неволя. За това е казано: „от ло-лишма стигаме до лишма“, т.е. от егоистичното намерение – до алтруистично. Аз се устремявам към това, което е било противоположно на сегашното ми «аз»: всички мои грижи да бъдат за ближния, всичките ми пари, освен „екзистенц – минимума“ да отиват за ближния – всичко да бъде за ближния.

Възможно ли е да поискам това така, сякаш  в живота няма нищо по-важно? Възможно ли е да моля за това и тези мисли да не ме напускат нито за секунда? Възможно ли е да плача за това?

Да допуснем, че ми показват молба за отдаване: „Моля да ми осигурите алтруистично желание, за да мога във всичко, освен жизнено необходимото, да се грижа за другите“. Подпиши се! Моля. Пожелай! Как да пожелая? Та, аз не мога да създам ново желание в себе си.

Вярно, но ако принципно си съгласен, тогава започни да работиш в група и необходимото желание ще дойде при теб от другарите.

В обкръжението е заложена духовна сила – силата на Твореца. От самите другари нищо не зависи – така е замислено изначално. Ако се обръщам към обкръжението, към нашата вътрешна взаимовръзка – там намирам всичко. Там разкривам всички стъпала, сили и състояния – до самия Край на поправянето.

Изведнъж се разкрива, че сме обединени, и в нашето сплотяване усещам всички духовни явления, включително до пълното единство. Всичко, за което говори науката кабала, аз разкривам там  –  в нашата взаимовръзка.

Силата на отдаване между нас – ето какво е връзката между душите. Душата – това е силата на отдаване в човека, част от Твореца свише.

От урока по статия на Рабаш, 28.12.2010

[31006]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: На всеки човек му се иска да бъде уникален и да реализира  особения корен на душата си. Затова, той се плаши от обяснението, че е само зъбно колелце в общия механизъм. Страхува се да загуби своята индивидуалност в обществото.

Отговор: Но защо трябва да се загубиш в обществото? Напротив, ти можеш да станеш праведник, който се нарича „основа на света” – да отдаваш на всички и да дърпаш целия свят напред!

Кой ти забранява да правиш това? За отдаването няма никакви ограничения – моля, отдавай!

А ти се оплакваш, че ти пречат и не ти дават да използваш всички останали. Естествено, никой не иска да ти позволи да го използваш. Но стани велик не в получаването, а обратно – в отдаването, и никой няма да ти пречи.

Можеш да бъдеш уникален в положителен смисъл – в отдаването. Защо ти е нужно на всяка цена да се отличаваш в отрицателен смисъл, в егоизма? Всеки иска да бъде особен – заповядай, бъди такъв! Реализирай себе си в духовното.

Може би, човек се плаши от самия вид на свързаните зъбни колелца и си представя, че е робот или винтче – но това е обективен факт, картина, съществуваща в природата. А в природата не може да има добро или лошо – това е просто констатиране на факт.

Ти можеш да си съгласен с него или да не си – това няма да промени действителността. Само ще предизвикаш удари върху себе си, ако не искаш да се съгласиш с нея.

Можеш да заявиш, че не си съгласен със закона за всеобщото привличане и да отричаш неговото съществуване – моля, после ще погледаме как падаш от покрива.

И тук е същото – ние не разбираме колко тясно сме свързани един с друг и се опитваме да действаме така, както ни се прииска: всеки дърпа в своята посока. А после гледаме как всички страдат – отново и отново, вече хиляди години!

Сега, ние стигаме до такова състояние, когато нашето его е нараснало до максимума си, във всички земни желания, и ни е завързало всички един с друг по цялата земя.

А ние въпреки това не искаме да го признаем – и се опитваме един друг да се лъжем и използваме! Но не разбираме, че по този начин всеки връща към себе си същите онези страдания, които причинява на другите.

Не виждаме това, защото ако то се беше разкрило явно и аз получавах незабавно тук, на място ответния удар, в момента, в който причиня някому зло – аз бих действал като животно, без свободна воля. Бих се мятал между ударите и наслажденията, работейки като машина, ако законът за всеобщата взаимозависимост действаше открито върху мен.

Този закон е скрит, за да ми даде възможност да го допълня по собствена воля! И въпреки, че законът съществува, но е скрит – аз мога сам да изпълня скриването, все едно, че е разкрит! Защото  искам той да действа точно така – за да бъде взаимното отдаване огромно и силно и да вземе връх над получаването.

Нека този закон е написан във всички книги, но аз искам той да се разкрие на практика! В това се състои моята свобода на волята.

На мен ми е дадено едно бяло петно – това значи, че Творецът е скрит. А аз мога да го извадя от скривалището и да запълня  бялото петно с Неговото присъствие. Това ще бъде моето собствено присъствие – защото  ще стана същия като Него. Ще стигна да мястото, където се крие Той, и ще Го сменя! Все едно, че  с Него сме партньори и аз казвам, че ще свърша работата вместо Него там, където Той е скрит.

От урока по статията „Мир в света“, 26.12.2010

[30828]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма, Свобода на волята - Няма коментари→

Желанието придава вкуса на напълването. Всяка глътка вода е така мъчителна, когато съм жаден. Нека напълването да е само частично, затова пък желанието е огромно – и разликата между тях извиква усещането за живот.

Значи, животът се оценява не по желанието и не по наслаждението като такова, а по тяхната противоположност. Колкото по-голямо е напрежението, прехода между тях, толкова повече в мен има живот, енергия.

Лошо е когато моят съсъд е празен, както между впрочем и когато е пълен. Цялата работа е в това, да доведа празния съсъд до напълване и да уловя мига на тяхната среща.

Как да задържа този миг? Защото даже най-големите наслаждения от храната, секса, славата, достигането на върха, отслабват и гаснат. Аз живея от миг към миг, моят живот едва мъждука, излизайки от небитието и отново потъвайки в него.

Както се пее в песента, „има само миг между миналото и бъдещето” – между избухващата пред мен светлина и тъмнината, която всеки момент ще я погълне. Текущото наслаждение не успява да свърши, а аз вече трябва да се готвя за следващото – за да не загубя усещането за живота.

Но желанията растат през цялото време, и отчаянието завладява света. Бъдещото наслаждение повече не свети на хората, „преходът” на насладата не заслонява натрупващата се тъмнина, и животът става безсмислен.

Нашият живот угасва, защото ние не можем да задържим краткия миг на наслаждението. На това трябва да се учим – да се учим да бъдем над своя егоизъм, да работим против него. Тогава човекът преминава през „десетте египетски наказания”, оставяйки своите желания долу и се изкачва към „планината Синай”, т.е. към светлината, способна да му даде екран.

Духовното постижение е изградено от особен съсъд, кли, позволяващ да се удържим над желанието, в отдаването. Изграждайки даващо кли, човек придобива възможност постоянно да бъде в контакт с наслаждението и в същото време да не гаси желанието – защото напълването не е самото то, а възвишаващото се над нас намерение за отдаване.

Човек придобива съвършенство, когато отдава, когато излиза от самия себе си и живее в наслаждението, което възвръща на другите. Неговият живот, е вечен живот – не в собствените си желания, а в отразената светлина, напълваща техните желания и доставяща радост на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30718]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо са нужни египетските наказания, ако човек вече е решил да върви по духовния път?

Отговор: Така вече е решил? След секунда ще го привлече нещо друго. Нима може да разчитаме на желанието на човека? Достатъчен е лек тласък и той, без да мисли, ще се устреми към нова примамка.

Казано е: „не вярвай в себе си до деня на своята смърт”. Не вярвай, докато не преминеш през десетте египетски наказания и не решиш, че си длъжен да излезеш от Египет. Не вярвай, докато Фараонът в теб не чуе: „Пусни народа Мой, за да Ми служи!”. Не вярвай, докато не се издигнеш над своите желания.

А дотогава човекът е машина, управлявана от желанията вътре в нас и наслаждението отвън. От разказа на Тора ние виждаме какво трябва да премине той. Поначало синовете на Яков се съпротивляват на Йосиф, който ги събира (осеф) заедно за особена работа.

В Египет седемте сити години се сменят със седем гладни, след това започва гневът на Фараона, а после – наказанията, т.е. бедствията, биещи по егоизма. Едва тогава човек престава да отъждествява себе си с него, откъсва се от него, строи екран.

Наказанията ни разделят от нашето желание, а ние получаваме възможност да го погледнем отстрани. Защото човек по природа се отдалечава от това, което му носи страдания. А до египетските наказания той още не чувства, че неговото желание и той самият – не са едно и също.

Става дума не просто за беди. Казано е: „Да вървим при Фараона”. До теб се появява Творецът и казва: „Присъедини се към Мен, а не към своето желание, и заедно ще вървим при Фараона”. Ти излизаш извън желанието, издигаш се над него – това е и изходът от Египет: едно след друго, наказание след наказание, докато не бъдат отработени всичките десет сфирот.

Аз няма да се откъсна от егоизма, докато не почувствам, че той е зло. Едва тогава ще започна да се освобождавам от неговите обятия, все по-добре ще виждам колко той е чужд, лош, противоположен – и накрая ще дойда до пълен мрак, в египетската тъмнина.

Желанието повече няма да ме прелъстява. Как ще живея занапред? Аз съм се отделил, отказал съм се от всичко, което съм бил, от всичко, с което съм живял, от всички свойства, мисли и желания. Издигнал се, аз гледам над всичко това и не знам какво да правя сега. Това е и началото на откъсването, нощното бягство от Египет.

След това ние получаваме силата на Тора и започваме последователно да работим със светлините, поправяйки желанието. А след това в своето намерение ние получаваме светлината хохма, облечена със светлината хасадим – с други думи, пристъпваме в земята Исраел.

От урока по статията на Рабаш, 24.12.2010

[30707]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Още не съм реализирал материалните си желания, но вече съм стигнал до кабала. Какво означава това?

Отговор: Няма нищо страшно, продължавай. Както свидетелства Тора и обяснява Баал аСулам в „Предисловие към ТЕС”, човек не трябва да бъде аскет.

Нашият път не е път на въздържание – ние вървим напред само, с помощта на светлината, връщаща към Източника. Работейки в група и изграждайки правилно намерение по време на учене, ние привличаме светлината и тя ни поправя.

При това, в никакъв случай не трябва да измъчваме и изтезаваме нашето тяло, не трябва да подчиняваме живота си на сурови ограничения.

Науката кабала не изисква от човека нищо друго, освен да учи с намерение. Всичко ще се нареди, въпреки нашето зло, наклонности, въжделения и странични мисли. Дайте възможност на светлината да въведе ред и колкото може по-малко й пречете.

От много ум, ние започваме да действаме самостоятелно и да измисляме изкуствени забрани, сякаш знаем кое е добро, и кое лошо за духовното постижение. Това е абсолютно неправилен подход.

Ако във всичко даваш воля на разума си – нищо няма да постигнеш. Защото твоят разум винаги произтича от егоизма, от непоправеното желание. Нима, то може само да определи следващата крачка по пътя на своето поправяне?

И това е причината, поради която, ние само изграждаме правилни условия за светлината, за да може тя да ни въздейства. В това се състои цялата методика. Не добавяй никакви пречки в светлината – напротив, колкото може повече й съдействай, помагай й да въздейства върху теб.

Групата, обединяването, събирането на другарите, разпространението, ученето, събитията, срещите – използвай всичко това, за да привлечеш влиянието на светлината. Защото тя се излива само върху единството на душите. Оттам си е тръгнала при разбиването и пак там се връща, ако душите се стараят да се съединят отново.

А най-важното е на фона на външните действия да извършваш вътрешна работа, за да можеш да използваш всички сили на своята душа, за да се стараеш да се сплотиш с другарите и да чакаш светлината, която ще дойде и наистина ще ви съедини. В това е източникът на поправянето

В нашия свят няма никакви други средства – нито в човека, нито извън него. Само това ще позволи на теб и на целия свят, който е затънал в глобална криза, да се поправите.

Днес, всичко, което сме постигнали за хиляди години, започва да се руши и ни показва пустото кли, празното желание, с което трябва да направим неща. В наши дни, празнотата става съдба за всички.

Затова, за нас е необходимо да разкрием правилната методика, основаваща се върху обединяването. Трябва да намерим мястото на разбиване и да привлечем там светлината, която ще ни върне към Източника, т.е. към сплотяването, към единната душа.

Само висшата светлина, проявяваща се в нашето единство, ще ни даде усещането за истински живот.

От урока по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30710]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Как да се почувстваме като едно цяло?

Отговор: Ако отстраним онова, което ни пречи да се съединим в едно цяло – нашия егоизъм, който разделя цялото на време, движение и пространство – тогава, ще почувстваме, че се намираме в духовно състояние.

Нищо друго не ни разделя, освен времето – всеки се намира в своя ритъм; движението – ние се „движим” в различни посоки, а не към целта на творението; и мястото – чувстваме, че запълваме своето място и не можем да бъдем заедно в едно желание/място.

А в духовното няма пространство. Обединявайки се, ние не ставаме повече, а си оставаме точка. Затова, ако можем да се обединим така, че да останем в едно желание, независимо от това кой къде се намира, заедно ще почувстваме духовното измерение.

Работата е в това, че всички лични, обществени и световни проблеми произтичат от разрива между нас, а чрез съединяването помежду си, ние ги ликвидираме и издигаме нашия свят на духовно ниво.

Това е единственият лост, с помощта на който преобръщаме света и постигаме противоположния свят. Кабалистите пишат, че именно обединяването ще ни доведе до духовното стъпало, а ученето се явява само средство за постигане на обединението.

В духовното няма време, и ако нашето желание стане достатъчно силно, тогава ще можем да направим така, че още днес светът да започне бързо да се променя.

Всичко зависи само от концентрацията на нашата мисъл – хайде да поискаме да постигнем обединение! В момента, в който това стане, всички ние ще почувстваме духовното.

От лекция в Деня на единството, 28.11.2010

[28393]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Днес, човечеството е развило цяла индустрия за развлечения, за да забравим за празнотата в живота: всевъзможни световни шампионати, съревнования от всякакъв вид. И всичко това, за да объркат човека и да напълнят с нещо живота му.

Защото егоизмът е пораснал и изисква напълване. Една от задачите на правителството е, да обърка главата на народа, за да го успокои и занимава с нещо – само да не задава въпроси.

Какво ли можеш да му отговориш, ако започне да пита за смисъла на живота?  Правителството няма какво да отговори на това, но то не иска, гражданите да излязат на улиците, за да търсят на смисъла на живота, загубили вяра и в този живот, и в правителството.

Затова, то поддържа популярните „звезди“, масовата култура, СМИ, снабдяващи ни с всякаква незначителна информация само, за да ни объркат и да ни свалят малко от нивото, до което вече сме се развили… Защото, ако позволиш сега на човека да действа, според неговото собствено, а не според замъгленото желание, той ще започне да задава много сериозни въпроси.

Той ще види, че няма нито система на възпитание за подрастващото поколение, нито култура, нито напълване, нито здраво общество – нищо! Ще открие, че живее в общество, където цари пълна разпуснатост. И тогава ще попита: това ли е правителството, това ли е светът, така ли трябва да се живее?!

И ще започнат революции и безредици. Затова, главната задача на правителството е да обърка главата на народа – няма значение къде, във всяка страна: в Европа, в Америка, в арабските страни.

Затова, когато желанието на човека нарасне повече от онова, което може да получи от живота в този свят, тогава се пробужда науката кабала, и му разкрива истинската цел.

Но в този момент възниква проблемът, как да стигне това знание до него, тъй като не е възможно да се обърнеш нито към СМИ, нито към популярните звезди, нито към учените, нито към системата на образованието, нито към правителството. И те самите не разбират защо, но всички ще бъдат против! Разкрива се пълната противоположност между науката кабала и всеки начин на живот, изобретен от нас в този свят.

Няма да бъде възможно да разчитаме на никакъв канал – можем само пряко да се обръщаме към народа, за да научи, че в кабала има отговори на неговите вътрешни въпроси. Всички останали искат да го объркат с тези въпроси и да ги заглушат по всякакъв начин, но той неизбежно ще страда, ако не намери отговора им.

Затова се обръщаме направо към всеки човек. Тук няма да можем да намерим никакви други съюзници – ще видите как никой от тях не е в нашата посока.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 19.12.2010

[30213]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: В наши дни, когато всяка секунда при нас се появяват нови проблеми от всички страни и ние само това и правим да се борим с тях, какви необикновени средства за това предлага кабала – такива, каквито няма никъде другаде?

Отговор: Науката кабала ни обяснява откъде идва цялото зло и поради каква причина ни е зле. И тя утвърждава, че злото идва не някъде отвън, от другите хора или случаи – а сочи право навътре, говорейки ми: ти сам си причината за цялото зло!

С това е много трудно човек да се съгласи и затова той отблъсква кабала. Но, след като кабала указва причината за злото, тя обяснява, че има един единствен шанс да дойдем до доброто – да поправим злото в себе си на добро! И да ми бъде добре не на мен, а на всички останали!

Получава се така, че не стига, че трябва да си призная, че цялото зло е в мен и да поправя себе си, за да бъде добре и на другите около мен – но аз отгоре на това и трябва да се наслаждавам, изобщо не чувствайки своето състояние и грижейки се само за това другите да се чувстват добре? Кой ще купи такава методика?

Затова тя става само за онези, в които има точка на истината, и по силата на своята природа те повече не са в състояние да остават в лъжа – каквото и да става, те имат нужда от истината! Такова изискване пристига при човека от страна на природата, а не защото той е някакъв особено добър и герой.

Просто желанието да разкрие истината става за него по-важно от всичко останало в живота. В него изведнъж се разкрива такова ново желание за истината, не съществуващо преди.

А онези, в които съществува само предишното желание – към нашия свят, са съгласни да живеят в лъжа. И затова преследват всичко онова, което способства тази лъжа, удовлетворявайки своя егоизъм.

Само онези, в които е възникнало желанието за истината, което желание те не са в състояние да потиснат – с радост приемат методиката на кабала. Защото нямат изход, повече нищо няма да им помогне. И тези хора напредват.

А ако човек е способен да се съгласи засега на някакъв компромис – той ще избяга. Не трябва да го виним за това или да го пренебрегваме, защото и ти на негово място би направил същото…

Това е природата: която от двете сили е по-голяма, тя и ще победи – механиката е много проста.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 16.12.2010

[29972]

Filed under: Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

„Без труд няма да хванеш нито една рибка в езерото” гласи пословицата. Каквато и цел да си поставиш – добра или лоша, тя изисква усилия.

Трудят се работниците на работа, трудят се крадците, трудят се учените, спортистите. Всяко желано постижение е съпроводено с усилия.

Защото творението е създадено от желание за наслаждение и то, както и всяка материя, се стреми към покой. Затова всяко движение (действие) изисква от нас енергия (мотивация). Този закон действа на всички нива на природата, от неживото до човешкото.

В нашия свят, по степента на растеж на егоизма, ние полагаме все повече усилия, за да постигнем желаното и да извлечем изгода.

Разказвайки за духовния свят, кабалистите също подчертават този принцип: „според страданията е отплатата”, „старал си се и ще намериш”. Формулата е същата, но има и разлика: духовните действия се осъществяват не в желанието за наслаждение.

След като в човека се е появило желание на ниво Адам, към подобие (разкритие) с Твореца, и той се намира в група, порядъкът е такъв:

1. Аз изучавам науката кабала в група – заради обединението.

2. Моят егоизъм расте единствено посредством обучението. Това вече е съвършено друго его, съвсем различно от обикновения егоизъм в нашия свят. С неговия ръст на мен ми става ясно доколко съм противоположен на целта, на отдаването. Пред мен се разкриват ненавистта към другарите и единството.

3. Аз имам нужда да осъзная важността на целта и това осъзнаване също получавам от обучението и от групата.

4. Настъпва криза, аз не знам какво да правя и тогава разбирам, че имам нужда от помощта на светлината, връщаща в Източника (ор макиф).

5. Аз започвам да се уча по друг начин – за да привлека обкръжаващата светлина (ор макиф) в групата.

6. И тогава – находка!

На духовния път съвсем не е толкова просто да се реализира егоизмът, както това се случва в нашия свят. Тук аз просто полагам усилия и постигам резултат. От друга страна духовното развитие изисква в мен да расте егоизмът, противостоящ на обединението, и заедно с това да се повишава важността на отдаването – иначе за какво се старая?

Аз се уча, за да привличам ор макиф, и едва тогава намирам желаното. Що за находка е това? – Отдаване.

Така ние придобиваме втора природа. Започнахме с природата на получаването, а в крайна сметка пристигаме до природата на отдаването. При това по пътя към нея са необходими и собствените усилия, и въздействието на обкръжаващата светлина.

От урока по статията на Рабаш, 10.12.2010

[29354]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на Книга Зоар

В бъдеще ще излязат синовете на Израел (всеки човек с желание: Иср – право, ел – към Твореца) от (духовното) изгнание (от егоизма, и поради това и от скриването на Твореца) чрез силата на книгата Зоар (която поправя човек и по този начин му разкрива вечния и съвършен свят).

Книга Зоар, глава „Насо“, п.90.

Избавянето на Израел (от егоизма и от усещанията чрез него само на този свят) и цялото негово величие (в свойството на любов към ближния) зависи само от изучаването на Зоар и вътрешната част на Тора (науката Кабала).

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.69.

Известно е, че изучаването на Зоар обладава с могъща сила (поправяне и разкриване на висшият свят), и знай, че благодарение на изучаването на Зоар идва желанието (да се обединиш, да отдаваш, да обичаш – т.е. да се поправя разбиването на душите), и светият език (святост – отдаване, свойството Бина) на Зоар пробужда към духовна работа (поправяне).

Раби Нахман от Бреслав. Сихот аРан. Беседа 108.

[29245]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→