Кабалистът страда, защото вижда изоставането на света в придвижването му към разкриването на Твореца, единението, постигането на съвършения живот.

Способни сме да направим това – имаме всички необходими условия, а пренебрегваме тази възможност,не я изпълняваме. По този начин, привличаме към себе си различни проблеми и причиняваме страдание на Твореца.

Кабалистът страда повече от всички, именно, защото е постигнал Твореца. Тъй като спрямо целия свят, той е като майката по отношение на децата си. Целият свят – това са негови келим, части на неговата душа. Докато не са поправени, кабалистът страда за тях повече, отколкото те самите.

Всеки човек чувства своя личен егоизъм и страда от това, че неговото кли е празно. А кабалистът включва в себе си всички, иска да се отнася към тях с любов и да ги напълни с абсолютното добро. Но хората не искат това – не са съгласни да се обединят и, макар и малко, да отменят своя егоизъм, за да създадат едно голямо желание/кли, което да могат да напълнят със светлината на Безкрайността.

Кабалистът не може да поправи света – само страда за него и чака, докато хората проявят минимална готовност да напреднат.

Разбира се, най-много преживява за своите ученици, защото техните страдания са целенасочени. Той не може да им помогне да напреднат изкуствено, защото това ще им навреди, ще попречи на тяхното развитие. Затова, говори с тях на нивото, на което съответстват.

Ние учим от първоизточниците и връзката ни с тях определя, колко можем да получим от тях всички заедно. Именно това разкривам, а не онова, което разбирам в своето желание. Аз работя с общата потребност, която възниква, за да се разкрие на всички.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 01.12.2010

[32196]

Filed under: Духовна работа, Разпространение на методиката, Учител и ученик - Няма коментари→

Въпрос: Някога кабала се е предавала от един на друг, само избрани хора, особени души. Но сега нещата са се променили и кабала трябва да се разпространи по целия свят – как да направим това?

Отговор: Заради степента на отдалечаване от първия «човек» Адам Ришон, пръв разкрил духовния свят преди 5771 години, възниква необходимостта кабала все повече да се опростява, да се снижава с цел приближаване до обикновените хора.

Защото се случва така нареченото «спускане на поколенията», които стават все «по-материални» – тоест егоистичното им желание става все по-голямо. Ние виждаме, че от поколение на поколение егоизмът все повече расте.

Благодарение на това, в съвременните души има голям потенциал, позволяващ по-добро възприемане, разбиране и постигане, отколкото в предишните души. Но от друга страна е все по-сложно да стигнеш до тях, да ги накараш да възприемат и разберат.

Защото сега в нас е заключено такова огромно его, че то ни облича в непробиваема броня на егоизъм със страшна дебелина (авиют). Затова през цялото време се опитваме да приближим кабала към хората.

В степента, в която егоизъмът расте, в същата степен можем да спуснем кабала надолу, за да я предадем на това ниво на човека. При всички случаи тя ще остане тайна за него. Ние по този начин не му крадем свободата на избор, той пак ще бъде принуден да положи усилия.

Защото, ако един човек е обременен с желание да се наслади от «100кг», а друг – от «500кг» – то нему е нужна съответната мощност на предаване на тази наука. На него ще му е нужно същото такова усилие, за да разкрие толкова мощно скриване. Ние няма да откраднем свободата на волята му.

Ние сме длъжни да приближим кабала до човека, иначе той все повече ще се отдалечава от нея. Нашето его все повече ни отдалечава от това понятие: що е то духовно, отдаване.

Някога за хората е било много лесно да възприемат това – за тях е било естествено разбираемо, че нещата стоят именно така, по силата на строежа на тяхната душа. А днес това е съвършенно чуждо на човека с неговия егоизъм, той не е в състояние да приеме дори капка отдаване – даже с разума си, да не говорим за чувствата.

Затова нашата работа е да приближим кабала до хората. Разкриването и означава адаптация до такова ниво и състояние, че тя да прониква в човека свободно и леко, да се усеща от него максимално близка. Защото нашето его днес така страшно е нарастнало, че хората са съвършенно глухи към възприемането на духовното.

И няма значение, че по-рано са се учили само избраните, криещи се от всички, а днес – милиони. Порастналият егоизъм изравнява всички условия. Сега можеш да си купиш всички книги по кабала във всеки магазин, да разбереш за нея от вестниците и телевизиите – а хората пак продължават да не чуват…

От урока по статията „Свобода на волята“, 07.01.2011

[32123]

Filed under: Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката, Свобода на волята - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „И чул Итро“, п.73: Човек с черни коси без жълти – понякога е успешен, добър за общото дело, за съвместно усилие, но за кратко време, не за дълго…

Той ще се сдобие с духовен напредък, ако полага усилия. И други ще се добият с успех, благодарение на него. Не държи тайни за дълго. Той е беден. Ще види падението на враговете си. Не се противопоставя на враговете си.

Така пише в книгата Зоар… Ако човек не се намира в явно усещане на духовния свят, той разбира Зоар буквално, уверен, че тази книга е пълна с чудеса и тайни знания, че по нея може да се гадае, предсказва бъдещето, да се различат добрите от лошите хора, да се дават житейски съвети, и … да припечелва от това.

От една страна това не е правилно, материалното разясняване на тези текстове е послужило за основа на всички заблуждения. От друга страна, гледайки от перспективата на хилядолетията, виждаме че без тази обърканост човек не ще достигне до истината. Той е длъжен да се обърка и да се оправи – така ще придобие знание.

Последните две хилядолетия ние съществуваме в рамките на религията и сме били длъжни да бъдем в нея. И така цялото човечество, във всички свои вярвания и религии. Длъжни сме да преминем през цялата тази обърканост, защото без това не можем да свържем свойствата на Твореца, Бина и свойствата на егоизма, Малхут заедно, на нивото на нисшата малхут, егоизма на нашия свят.

Какво представляват вярванията и религиите? – някаква искра на духовното, която е нужна и възможна именно в такъв вид, да внесе сила в нашия материален свят, в желанието да се насладим и да направят от нея смес, в егоистичното желание да се насладим, в Малхут.

От проявяването на трите линии на светлината, спускането на трите клипот до нивото на нашия свят, са възникнали всички вярвания, трите религии, всевъзможни духовни методи, талисмани и пр… Всички те са продиктувани от желанието да преуспеем в егоизма си, в Малхут, в този или / и в бъдещия свят – за сметка на Бина, Висшите сили, сякаш присъстващи в религиите / в методите.

А без тези „духовни” знания човечеството не би могло да пребивава в смес на Малхут с Бина, дори на нивото на нашия свят. И тъй като Бина трябва да влезе вътре в малхут, да даде всичко, което е възможно на малхут и всичко, което е възможно, да получи от нея в себе си.

След това, когато завърши това взаимовключване на вярванията и религиите (бина от нашия свят) в егоизма на човека (малхут от нашия свят), започва процеса на техния анализ, подбор, разделяне и поправяне.

Това се случва в нашето време, когато от тази смес хората започнат да изясняват същността на религията. Присъединилите се към Авраам, са изяснили това още в Древния Вавилон, останалите – сега.

Затова книгата Зоар, написана на такъв език, може да предизвика абсолютно различни мнения, в зависимост от това, кой я чете…

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 03.12.2010

[31609]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Целта на творението е да донесе благо на създанията на Твореца, да ги направи такива, какъвто е той самият. Всичко, което е по-малко от това, не се счита за благодеяние.

За да се осъществи таза цел, трябва да се изпълнят две условия:

От една страна, творението трябва да бъде обособено от Твореца, да представлява отделна реалност.

А от друга страна, творението трябва да бъде подобно на Твореца.

Как да се съвместят двете противоположности в една? За това Творецът е създал противоположно на себе си свойство за получаване, а след това е въвел в получаващото желание собственото свойство за отдаване. По такъв начин, в творението има две свойства: желание да получава и желание да отдава.

Но наистина човек не знае какво да иска. Като се оказва по средата между две равни желания, той няма да има възможност да направи нещо, да избере едно от тях.

Ето защо Творецът винаги събужда получаващото желание – изконната, фундаментална природа, която отделя човека от Него. Какво касае даващото желание – човек трябва да помоли Твореца да го пробуди, да му придаде сили.

„Дружейки ” с получаващото желание, човекът дружи със самия себе си, оставайки противоположен на Твореца. Ако той иска в него да царува даващото желание, то предпочита да се уподоби на Твореца.

Така ние и растем – не на „маята” на двете желания, а благодарение на това, че през цялото време предпочитаме още по-голямо подобие на Твореца. Важното е отдаването винаги да остава нашата цел по пътя.

Като пускаме Твореца постоянно да разпалва получаващото желание – ние трябва да „заобиколим” Твореца, надминавайки своя егоизъм и съгласявайки се на неговия ръст, само при условие, че ще първенствува даващото желание.

Излиза, че водим съревнование с Твореца. Той издига в нас Исав, а ние искаме да издигне в нас Яков. В хода на тази гонка човекът расте и достига своята цел. На финала той ще придобие пълноценно желание за наслаждаване и пълноценно обличане в него – свойството отдаване.

Резултатът от състезанието е победата над Твореца, както е казано: „Победиха Ме синовете Мои”. И тогава настава всеобщо ликуване, описано от Баал а-Сулам в притчата за издигането на роба.

От урок по статия на Рабаш, 04.12.2011

[31715]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Злото, което разкриваме в себе си, благодарение на изучаването на кабала, ни помога да изградим над него доброто. Ние нямаме намерение да поправяме самото зло.

Аз разкривам неговите „върхове“ и „провали“ в себе си – ту по-горе, ту по-долу,  очертавайки границите на злото в мен. Какво да правя сега с него?

С него, нищо не трябва да правиш! Само го допълни с добро – точно по същата, но обратна крива, както е казано: „Всички престъпления ще покрие любовта“!

Аз не отменям злото – иначе няма да има над какво да изградя доброто. Тъй че, не изтривам злото, а изграждам над него добро – точно със същата форма.

Затова, трябва да постигна своето зло в цялата му дълбочина и във всички проявления. Идващата светлина осветява най-дълбоките пластове на егоизма и ми показва кой съм, потапяйки ме до самото ми дъно.

Но от мястото, на което съм се оказал, винаги трябва да се стремя да израстна нагоре – да благодаря за разкриването на злото в мен и да използвам всички негови форми за изграждане на доброто.

От урока по статията „Кабала и философия“, 02.01.2011

[31725]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Мъдреците са казали: „Който не се е трудил преди съботата – какво ще яде в събота?”

В нашия свят, времето тече самó. Ние растем, възмъжаваме, остаряваме и умираме – всичко е подвластно на времето. Същото се отнася и за другите закони, които ни водят през живота.

Спрямо нас, управлението се извършва самó по себе си, което означава, че ние се отнасяме към неживото, растителното и животинското ниво на развитие. На чертежа, те са обозначени с цифрата 1 и с черен цвят: човекът изгражда своя живот срещу „ближния” – всичко онова, което е отвън.

По-нататък, започваме да привличаме светлината, връщаща към Източника, работейки в група, и получаваме от нея съсъда на душата. Тогава се обръщаме към Твореца (издигаме МАН) и получаваме от Него помощ (МАД).

И ето, че след всички събития, произшествия, мисли и желания в нас, и в целия свят, започваме да разбираме, че те идват от Твореца, от една Причина. Тази Причина, ни ги изпраща чрез „ближния”, за да можем,  издигайки се над тях, да установим връзка и да направим разчет с Твореца.

Така, преминаваме към втория тип управление и се издигаме над знанието, в което сме се намирали преди това. Работим срещу своя разум и желание – оправдаваме висшето управление, осъзнавайки, че всички негови действия са насочени само към това, да ни издигнат към сливане с Твореца.

Тогава, всички неприятни за нашия егоизъм неща, ни помагат да се извисим, за да изградим над знанието отношение с Твореца.

Извършваме тази работа в течение на „седмицата”, във всички свойства на душата. На шестия ден, стигаме до Есод, който включва всички предходни етапи, и тогава чувстваме, как ближният и Творецът се спояват в едно цяло.  Така се разкрива третия тип управление.

А след това, в навечерието на съботата, навлизаме в четвъртия етап – с очите си виждаме, че управлението обхваща и нас самите. В резултат, когато настъпи съботата, ние сме слети с Твореца над всичко, което е преминато през седмицата.

Така, с малки седемдневни порции, придобиваме общото поправяне на своята душа. Всяка седмица става основа за следващата, докато не стигнем до заключителната събота (шабат шабатон).

От урока по статия на Рабаш, 03.01.2011

[31592]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как на практика да се убедя, че цялата реалност е в мен?

Отговор: Необходимо е да поискаш тази картина да се обрисува в теб в естествен образ, да живееш в нея. Защото това е истинското възприемане.

По такъв начин ти, преди всичко, реализираш принципа на любов към ближния, както към себе си. Няма отделени от теб части, цялата реалност е в теб и само егоизмът преминава между нея и теб – привидно препятствие, разделящо те от собствените ти части.

Ако ти преодоляваш това препятствие, ако прокарваш връзки над него, означава, че ти поправяш разбиването. Егоизмът остава и дори се проявява все повече, а ти над него продължаваш да укрепваш взаимовръзките на всички части, стараейки се да ги обединиш в себе си. И тогава възниква кли с мощност 620 пъти повече от когато то се е разбило.

Ти прилагаш егоизма в качеството на резистор, като използваш цялото негово съпротивление. Не предизвикваш късо съединение в заобикалянето му, а реализираш неговия потенциал само с намерение за отдаване. Така авиют, егоистичната дебелина на съсъда, поражда кашиют, твърдостта на екрана – с други думи, дълбочината, мощта на желанията поражда твърдостта на намерението.

От урок по статия на Рабаш, 30.12.2010

[31244]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да прокарвам мислите си чрез групата?

Отговор: За да бъде Творецът велик в нашите очи, за да Го ценим като Даващ, в който има всичко, за да съумеем да сменим тенденцията си, своето намерение от получаване на отдаване, Творецът е длъжен да се отдалечи, да се скрие.

Иначе ние през цялото време ще бъдем егоистично пленени от Неговото величие, Неговата вечност и всичко онова, което ни се предлага.

И затова Творецът се скрива, все едно Той нищо не притежава – за да не зависиш от Него, оставайки в разрив.

Вместо това ти можеш да получаваш Неговото отдаване чрез групата. Той нарочно е разбил желанието на части, за да Му продемонстрираме що е то ненавист, завист, страст, честолюбие – всевъзможните проявления на желанието. Така то ще може да разбере себе си чрез примера на другите.

Защото в началото то просто иска да получава, още не различавайки в себе си различните свойства и оттенъци. Кажи на обикновения човек, че в него живее гордост, завист, ненавист – и той няма да те разбере. Какво така изведнъж? Той не вижда това.

Необходимо е много голямо, особено развитие, не в човешки смисъл, а в усилията, насочени към светлината. Едва тогава човек започва вярно да разбира тези неща – не в термините на човешката психология, а във възвишен смисъл, относно светлината.

В такъв случай човек се оказва в особена група. Той поверява себе си не на „хората от улицата”, а на особено общество, което се стреми към Твореца и вече започва да разкрива духовните ценности. С тях той съизмерва завистта, страстта, честолюбието, степента на егоизма. Така човек започва да изучава себе си: кой е той и какво е той.

Творецът е скрит и не може да се покаже на човека – защото тогава човекът ще поиска да бъде „добричък” в Неговите очи, за да усети съпричастност към Великия. От Него зависи целият ми живот – нима мога да Го пренебрегвам, все едно Той е разкрит?

Ето защо Творецът предоставя вместо себе си групата. Ние се намираме в противостояние с другарите, противоположни сме един на друг – и тогава аз наистина мога да се отнасям към тях в съответствие с духовните ценности. Защото тези духовни ценности са ми противоположни, тъй като изхождат от другарите, които аз ненавиждам, отблъсквам.

Това ми дава възможност да дойда до осъзнаване на злото и да започна да се опознавам, стоейки пред духовната реалност. Групата, обкръжението ми разкриват духовните детайли на възприятието, свойства и ценности. Отблъсквайки групата, аз отблъсквам тях – и по този начин намирам истината.

Ако продължа по пътя, ако се уча с другарите и заедно с тях произвеждам действия, насочени против моето егоистично желание, за да се обединим вътрешно, тогава аз постепенно започвам да ценя състоянията, които преминаваме, и ценностите, за които говорим.

В степента на искането аз получавам чрез групата обкръжаващата светлина (ор макиф) и започвам все повече да се обединявам с другарите. В течение на това обединение се разкрива, че именно сред тях аз разкривам светлината, Твореца.

И всичко се споява в едно цяло, всичко е единно: и кли, и светлината, всички обединяващи се келим. В крайна сметка всичко се свежда до едно понятие, до единно постижение.

От урока по статия на Рабаш, 27.12.2010

[30932]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Грешката ни е в това, че не диференцираме подхода към различните степени на развитие.

На животинско ниво, ние пресаждаме и клонираме органи, на растително – приемаме най-новите селскостопански технологии

Ако не модифицирахме храните, които отглеждаме, нямаше да има какво да ядем. Преди плодовете и зеленчуците се разваляха за много кратко време, а днес – можеш да поиграеш футбол с един домат, а след седмица да го изядеш.

Въпреки всички недостатъци, трябва да разберем, че това спасява света. От една срана, ние „разваляме” онова, което е създала природата, а от друга – осъществяваме поправянето.

По такъв начин, на неживо, растително и животинско ниво, успяваме да направим живота по-комфортен и приятен за своя егоизъм. Действително можем да адаптираме предходните, намиращи се под нас нива, създавайки благоприятно обкръжение.

Вече не живеем в колиби, вигвами и иглута, а изграждаме за себе си домове с отопление и осветление. Модернизираме ранните стадии и виждаме, че това е в наша полза.

Но ползата свършва, когато пренесем своя подход на нивото „човек”. Хората не виждат тази граница, а междувременно, на човешкото ниво не разполагаме със средства за поправяне на ситуацията. И така, действайки със същите методи, ние разрушаваме всичко.

Като не поправяме човешкото ниво, ние предизвикваме появата на недостатъци и на по-ниските нива. И макар да ни се струва, че успяваме с тях, в крайна сметка излиза, че това не ни се отдава и положението се влошава все повече.

Както и да се стараем да усъвършенстваме и модифицираме своя живот, продължаваме да страдаме не по-малко отпреди. Защото човешкото ниво в нас се издига над всички останали, а в резултат на това, под неговата тежест се разрушават и те.

И затова, Баал а-Сулам пише във „Въведение в науката кабала”, че не трябва да се вземат предвид предходните стъпала, защото те се издигат и спускат заедно с човека. И това е казано не толкова за външния свят, а на първо място за нашите вътрешни стъпала на развитие.

От урока по статията „Мир в света“, 22.12.2010

[30504]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Ако хората се съгласяват, че всички проблеми идват от нашия егоизъм, тогава защо ние просто не можем да се договорим да си поделим всичко и да решим, че всичко е общо?

Отговор: Няма да ни помогне да обявим всичко за общо и да поделим всичко! С това ние няма да изменим света към добро, а само отново ще се върнем към „справедливата” социалистическа уравниловка. Но тя не може да изправи света! Защото светът съществува само заради това, да разкрием Твореца!

Не отчитайки този факт, ти отрязваш себе си от източника, който може да измени човека. Ако ти не се занимаваш с науката кабала поне в някаква минимална форма, в теб няма да има никакви сили, за изменение на човешката ти природа. И в крайна сметка, ако не днес – утре, ти ще дойдеш до още по голяма криза.

Ние сме задължени на всеки да направим инфузия от истинската наука кабала, за да има в него сила, която да му влияе и да го изменя. Иначе ние просто ще започнем да си играем на строителство на някакво ново общество. Но нима светът съществува заради това,  да построим красив материален живот между нас?

Необходимо е да се обясни на всички, че светът е създаден не за това! В програмата на творението е да доведе всеки човек, заедно с цялото човешко общество, на друго ниво на съществуване – към абсолютно, взаимно отдаване, за да се разкрие между нас тази сила на тоталното отдаване, която се нарича Творец, висша природа.

Но за това, да изменим своята природа до нивото, което ние трябва да стигнем, на нас ни трябва да получим от там инфузия, за да подейства на нас светлината, възвръщаща към източника.

А как иначе аз мога да подскоча на тази степен? Аз сега стоя на по-ниската степен, между първата и втората – и затова виждам, как тази следваща степен израства пред мен като стена! Но това не е стена, това е само подем на следващата степен! Просто тя е толкова висока, че ми се вижда като стена. Как мога да подскоча на нея?

И кабала казва: „Ти можеш да направиш това, само притегли към себе си силата на светлината!” Но ние не можем да направим това по единично: нито аз, нито ти, нито той – само заедно! Само ако ние всички се обединим, един ще учи повече, друг по-малко, една част ще се занимават с действия, друга част с намерения, всеки с това, което повече му подхожда.

Не всички хора са еднакви: един не иска много да мисли, предпочита да действа, а друг всичко решава само мислено. Но когато всички се съединят заедно – всичко се нарежда. Необходимо е и едното и другото.

Но на човека е необходимо да се обясни всичко това. Той трябва да знае в какъв живот, в какъв свят се намира. Доколко дълбоко той ще усвои това – зависи само от него: един възприема повече с разума си, друг – с чувствата, това не е важно. Но всеки ще има връзка със светлината.

Затова Баал а-Сулам пише, че „всички трябва да седнат на чиновете” – въпросът е само в това, кой колко трябва да учи. Но нали всеки някак учи, за да се устрои в живота? Днес няма да се намери нито един най-обикновен човек, който никъде не е учил.

Ако ни бяха казали, че утре ще дойде страшна буря и трябва да се научим как да се скрием от нея – всички ли щяха да се съгласят да учат, за да се спасят? Всички са принудени да учат за природните катаклизми, които сега се случват навсякъде. А ние предлагаме на човечеството да се учи, как да постигне щастие – всеки ще се радва да се научи!

От урока по статията „Кабала и философията“, 29.12.2010

[31166]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→