От урок №2, в Москва

Въпрос: В процеса на движението ние разкриваме в себе си малки, нищожни „аз”, малки, нищожни личности. По какъв признак ги проследяваме? И по какъв начин става раждането на другото „аз”?

Отговор: Аз разкривам в себе си тази малка нищожна личност по отношение на Твореца. По отношение на всичко останало –  няма значение каква личност съм.

Къде разкриваме злото? Да речем, аз обичам да си хапвам. Това зло ли е, егоизъм ли е? Не! Аз обичам да се разхождам продължително. Това добро ли е или лошо? Егоизъм ли е? Не!

Егоизмът се проявява там, където трябва да се свържа с другите, за да разкрия Твореца, a не искам да го направя. Егоизъм е отблъскването от другарите по група. Затова неговото разкриване не е проста работа – тепърва трябва да се стигне до нея .

Ето тук се и спъваме! Независимо какво ни доставя удоволствие, ако не стигаме до този егоизъм – няма страшно. Но в момента, в който възникне проблем с егоизма вътре в групата, над който именно трябва да работя, всичко спира дотук, заглъхва. Това е именно свойството, което трябва да поправим.

Нищо друго не трябва да поправяш. Продължавай да се разхождаш, продължавай да ядеш по два-три обяда, да спиш по десет часа на денонощие. Няма значение.

Важно е само едно – отношенията с другарите. Това е  прецизния избирателен филтър на моята природа:

• Това, което се отнася до групата – него трябва да поправям.

• Всичко, което не се отнася към междугруповите, вътрешно – груповите отношения, касае само мен. Един има нужда да поспи десет часа, друг трябва да изяде пет обяда дневно и т.н. Това няма значение.

Така че егоизмът е само между другарите. Всичките му прояви са само там. Единствено на това трябва да обръщаме внимание и само според работата между нас да ценим другарите.

Но докато човек осъзнае това, докато разбере, докато чуе, докато се съгласи – минават години. Той може да слуша за това и, все едно, вътрешно да не се адаптира към него, да не възприема, да не улавя.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33202]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: „Общото и частното са равни“ – значи ли това, че десетте удара могат да се преминат и лично, и в група, или е само вътрешен, индивидуален процес?

Отговор: И да, и не! Като правило, всички кабалисти – знам това от собствен опит – минават през това лично. Човек чувства такова разочарование от собствения си егоизъм, че се откъсва от него и не може повече да го използва.

Несъмнено, това протича много по-леко в група, при което групата не трябва да знае за него. Тя може да бъде малка по количество и не много напреднала, но общата атмосфера в нея, нейната целенасоченост и устрем помагат на човека и не му дават да избяга от процеса. Човек се задържа по време на удара – ето кое е много важно – и го преминава.

Но дори ако си казва: „Дотук, отказвам се! Не искам повече! Искам да живея само заради отдаването!“, постепенно, все пак потъва в егоистичното желание, отново му идват същите мисли, вътрешни определения и изяснявания. Той вижда, че на по–вътрешно ниво, все още се намира в желанието за получаване. Там, още не е решил окончателно и безвъзвратно, че иска да се издигне.

Десетте удара не са различни само по качество. Те са различни и по своята дъбочина и стават все по-дълбоки.

Затова, дори ако предишния път човек е решил повече да не използва егоистичните си желания, сега вижда, че над това желание още не е работил – още не е разбрал и усетил, че не бива да го използва, че не е съгласен със своя егоизъм.

Ако човек има силно и правилно обкръжение, преминава тези състояния с въодушевление. Той осъзнава, че преживява удар, който ще му помогне да се откъсне от егоизма и да се пречисти.

Не мисля, че ученикът може да премине през това без подкрепата на учителя и групата. Самите удари са много конкретни и трябва да се преминат бързо и ясно. Всичко зависи от нашата организираност, от връзката помежду ни и от нашата готовност да се разочароваме от егоизма си и от нашата природа.

От програмата „Седмична глава“, 06.01.2011

[33063]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Зоар, Тора - Няма коментари→

В битката на Моше (Моисей) с Фараона се разкрива особеността на нашата духовна работа. Ние работим с егоизма си, с желанието за получаване, но не го отменяме, а го отглеждаме и развиваме.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора – подправката за неговото поправяне”. Тора е само подправка за егоистичното желание – малко пипер, щипка сол за цялото това голямо ястие, което се нарича наш егоизъм, желание за наслаждение.

В крайна сметка, какво не ни достига? Трябва да добавим малко от Тора, за да можем да превърнем целият този егоизъм в свят на Безкрайността.

Формата на истинската духовна работа е превръщането на тоягата в змия, а на змията – в тояга. Всички зависи от това, как човекът използва всички съществуващи в него свойства и предпоставки.

Той не унищожава нито лошото, нито доброто, не се отказва от никое от своите свойства! Трябва само да промени начина на тяхното използване.

Ако човекът хвърли тоягата на земята, тя се превръща в змия, а ако хване змията за опашката – тя пък се превръща в тояга, с помощта на която напредва.

Тояга (мате), идва от думата „долу” (мата), тоест човекът се смалява и благодарение на силата, която се нарича „вяра над знанието” се издига над своя егоизъм до свойствата на Бина, свойствата на Малхут.

Всеки път, в десетте нечисти сфирот, в десетте проявления на Фараона, се разкрива все по-голям егоизъм, който може да се поправи с помощта на десетте египетски наказания.

Човекът, който се намира в състояние на излизане от Египет, е готов да премине през всички тези 10 наказания. С помощта на тоягата, той сам предизвиква ударите върху себе си и те му помагат да се издигне над егоизма.

Човекът възприема тези удари като лекарство. Така, както сме готови да приемем всяко болезнено и неприятно лечение, за да оздравеем.

От програмата „Седмична глава“, 23.12.2010

[32996]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

От урок №2, в Москва

Проблемът с усещането на духовния свят, т.е. пълния обем, в който съществуваме днес, е проблемът на неговото възприемане. Сега също се намираме вътре в този обем, заедно с нашата природа, която все още е скрита от нас. Но ние със своите земни, телесни усещания чувстваме една малка част от него.

Ние трябва да настроим себе си, така че да усещаме не само това, което влиза в нашето малко егоистично желание. В крайна сметка, за егоизма е достатъчно да желае нещо и изведнъж ние възприемаме това, което по-рано не сме забелязали.

Например, когато започна нова работа, аз започвам да работя с нови материали и нови явления, и по някое време започвам да усещам с какво работя. Ние настройваме себе си към по-фино възприятие, създаваме вътрешни модели на тези явления и обекти, с които се занимаваме. Например този, който работи с метал, чувства метала по неговия звук и по движението на резеца. А хората, свързани с природата, я разбират чрез знаци, които са непознати за нас.

Ние сме създадени така, че заобикалящият ни свят обрисува за нас триизмерна координатна система. Но действително ли е така? Други същества възприемат света по напълно различен начин: посредством обонянието, температурните вълни, ултравиолетовите вълни и т.н. Но без значение колко разширяваме обхвата на възприятие на този свят, ние винаги достигаме до едно и също съкращение: себе си, със своята способност да получаваме или да поемаме вътре.

Така ние ограничаваме своето възприятие и не усещаме огромния свят, който е около нас. Постепенно се приближаваме към разбирането на това явление или поне до усещането, че това наистина е така. Но на нас ни е трудно да се справим с това и да работим с този труден проблем, защото по този начин са създадени нашите тела.

Така, в резултат на своето земно развитие, става ясно, че ние просто сме слепи. Ние не виждаме къде сме и как да живеем. Това ни води до огромни страдания, които се натрупват все повече и повече. От една страна, ние се развиваме, но от друга, не знаем къде и как или какво да направим със себе си.

В резултат, за нас просто става необходимо да разрушим бариерата, разделяща ни от действителния свят. Необходимо е да го разберем, защото не можем да продължаваме да съществуваме по този начин. Ние вече виждаме, че тук има някаква психологическа бариера. Било то в нас или извън нас, ние трябва да я преодолеем.

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[32971]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Пред човек стои голям проблем: как да разбере в какъв свят се намира? С какви очи да гледа на реалността, каква гледна точка да избере?

Как да се отдели от вътрешната лъжа и да види не онова, което му се иска да види в собствения му егоизъм, а обективната картина, независима от неговите свойства, желания и настроения?

Ние знаем, че всеки съди според степента на собствената си изкривеност и гледа пристрастно с подкупен поглед, който напълно изкривява неговото виждане за живота. И така действа целият свят. Ние виждаме от историята как хората от всички поколения са грешали в своето възприемане на реалността, в подхода към живота, не разбирайки в какъв свят се намират и защо живеят.

Изучаващият кабала вече притежава някаква възможност да види истината. Но човек, затворен във вътрешната сфера на нашия свят, само в пределите на този малък кръг, не може да види нищо, излизащо извън неговите граници. А тук, вътре в него, той вижда всичко съгласно своето его, в схемата на собствената си изгода и за нищо друго не е способен да мисли.

Тъй като всичките му стремежи са насочени само навътре, към неговата вътрешна точка,  е невъзможно в него да възникне каквото и да било желание или мисъл да види нещо извън своя най-непосредствен интерес. Той изначално е създаден такъв, че да не вижда и чувства онова, което не се докосва до неговата вътрешна точка.

Човек не е способен дори да помисли за това, то съвършено излиза извън рамките на неговото възприятие. До него може да съществува друга реалност, милиард пъти по-голяма и по-силна от тази, която той усеща в своята вътрешна егоистична точка, но той не се интересува от нея и затова не вижда.

Неговите информационни гени (решимо) му диктуват, че той трябва да се интересува само от това, което касае лично него – и той така и прави.

От урока по статията „Кабала и философия“, 10.01.2011

[32427]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От урок № 2 в Москва

Преходът от сегашното вътрешно усещане към усещането на външното, е най-сложното нещо, съществуващо в процеса на развитието.

В нашия свят нас ни развива егоизмът – по естествен начин ни подтиква към търсене. Във висшия свят чувстваме, колко е хубаво да излезем в новото пространство, започваме да го виждаме и чувстваме, усещаме силите, които действат между всички части. Разкриваме картината на силите, която ни свързва и тогава по естествен начин се устремяваме към духовното постижение.

За нас е необходимо да преминем от сегашното усещане към висшето и да се намираме в двете усещания едновременно. Това е много тежък психологически преход. Защото, сякаш отново се раждаме.

При раждането си, бебето чрез своите усилия и с помощта на майката излиза от мястото, в което се е намирало, във външния свят. Така и ние, точно по същите стадии, трябва да преминем периода на вътрешното съзряване, на необходимостта от раждане.

Със свои сили извършваме онова, което се нарича обръщане с главата надолу, напълно променяйки отношението си към действителността. Изтласкващата сила на майката се съчетава с движещата сила на плода – и ние излизаме навън.

Това е сериозно състояние, критичен момент в нашия живот. И за първи път в историята на човечеството, ще го преминем масово.

По-рано, разкриването на висшето или на външния свят е ставало индивидуално. Първо го е разкрил Адам – преди 5771 години. След него, в продължение на хиляди години, много други са разкривали индивидуално тази възможност – постигали са я и са я описвали в своите книги, които са стигнали до нашето време. Така се е развивала методиката.

Но днес, от индивидуална, тя се преобразува в масова. И затова, тя претърпява много сериозни промени. Ние с вас сме пионерите, участващи в нейното реализиране – по тази причина, по-нататък за цялото човечество ще бъде вече много по-лесно. Ние ще се родим, а след нас ще го направят и всички останали – на същия принцип.

Трябва да разберем, колко трудна и в същото време важна е нашата крачка – и колко е уникална.

От урока по статия на Рабаш, 16.01.2011

[32957]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Кабала и философия”: Докато Цар Соломон (Шломо) не пристигнал в Йерусалим, не могъл да измести от своя трон Ашмадая, представящ себе си за цар Соломон (Шломо).

По същия начин, мъдреците на кабала гледат на философската теология и се оплакват от това, че са похитили горната обвивка на тяхната наука, която е била придобита от Платон и неговите гръцки предшественици при изучаването на книгите на пророците на Израел.

Те откраднали основните положения на мъдростта на Израел и я облекли в дрехи, които не им принадлежат. И до днешния ден, философската теология тържествено седяла на трона на кабала, наследявайки нейното място.

Гръцките философи се учили от пророците – кабала била открита за всички още от времената на Авраам. Но от друга страна, те не могли да се издигнат до висотата на духовното разкриване, защото това изисквало огромни усилия и затова взели само външната част на тази наука – не заради поправянето на човека, а само заради знанието.

Първият признак, по който може да бъде определен кабалиста е да се види чий ученик се явява. Не е възможно да получи духовно постижение, ако не е бил предан, близък ученик на истински кабалист

Макар това, че е бил ученик на известен кабалист, все още да не гарантира духовен успех, но в крайна сметка е първото необходимо условие, за да го постигне.

Вторият признак на кабалиста е, че методиката, която предлага трябва да бъде насочена само към поправянето на човешкия егоизъм.

Защото именно това го отличава от древногръцките философи (религии, вярвания, духовни методики и пр.), които откраднали външната обвивка от методиката кабала (разказите за висшите светове, за бъдещия свят, за наградата и наказанието и пр.) и започнали да я прилагат и развиват егоистично, не заради поправянето на природата на човека, а за да го манипулират.

Това са двата основни признака по които веднага може да бъде различен кабалиста от онзи, който не е кабалист.

И не само философията, а въобще всички методики, включително научните, с помощта на които човекът смята да поправи света и да постигне по-добър, поправен и повече или по-малко сносен живот, в крайна сметка демонстрират своята измамност.

Лъжата може да се намира не в самите научни изводи, а в твърдението, че чрез тези методи може да бъде поправен светът и те да донесат щастие на човека. И докато това, с цялата си очевидност, не се открие на обикновените хора, в които не се е разкрил особеният стремеж към духовното („точката в сърцето”), те няма да могат сериозно да погледнат към кабала.

И така, кабалист може да бъде само онзи, който се е учил при признат кабалист. И този, който предлага методика за поправяне на егоизма, а не всевъзможни „чудеса” или физически действия, за сметка на които хората уж получават награда или наказание свише. Тоест това не са религии или вярвания, философия или теология, и дори не са естествените науки на нашия свят, а методика за поправяне на нашия егоизъм, за постигането на единение и любов.

И като условие за разкриването на тази методика е необходимо човечеството вече да се е убедило в несъстоятелността на всички останали методики насочени към неговото спасение.

От урока по статията „Кабала и философия“, 11.01.2011

[32536]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да предадем на човек допълнителен подход към реалността, за да забележи той, че има още нещо освен неговия обичаен поглед?

Отговор: Докато човек окончателно не се развие, не опита всевъзможни философии и подходи, изхождащи от природния му егоизъм, нищо не може да се прави. Тоест преди всичко, необходимо е да се стигне до голямо разочарование и неудовлетвореност от света, в който се намираш.

1. Отначало се разкрива, че ми е лошо! – Този етап е задължителен.
2. А заедно с това, трябва явно да усещам, че вече няма да бъде по-добре!
3. И най-важното, че причината за цялото зло е моят собствен егоизъм.
4. А поради това, всичките ми действия само са ми във вреда, което се нарича, „по-добре седни и нищо не прави”. По-добре вече мълчи и дори не мърдай, защото всяко твое движение произхожда от твоя егоизъм и води до умножаване на злото в света.
5. Тогава човек започва да търси какво да прави и как да съществува по-нататък? Тези изяснявания трябва да включват целия минал извървян път и занятия, тоест религия, философия, наука. Тъй като даже науката сме развивали егоистично и тя не може да ни помогне да излезем от сферата на егоистичната реалност. Следователно, ние проверяваме всичко това и изясняваме, че нищо не може да ни донесе спасение.
6. И тогава, може би, ще бъдем готови да се вслушаме в гласа на кабалистите.

Ето, такъв е дългият път и разбира се по него е  необходимо съществуването на системата за разпространяване на кабала. Иначе ние никога не ще видим, че човечеството преминава този път на развитие и достига някакъв положителен резултат.

• Пита се, колко пъти човек трябва да почувства страдание, за да реши, че повече не го иска?
• И колко пъти той трябва да каже, че не иска повече да страда, докато накрая не реши, че действително е нужно нещо да промени?!
• И колко пъти той трябва да разбере, че е необходимо нещо да смени, за да започне наистина да действа в това направление!

Ето така, за да достигнем до някакъв резултат, от нас се изискват огромно количество действия, всяко, от които ни донася проблеми, болка и страдания…

От урок по статията „Кабала и философията”, 10.01.2011

[32424]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Работим с егоизма на човешко ниво. А как да се отнасяме към желанията на неживото, растителното и животинското ниво?

Отговор: На принципа на насъщната необходимост. Да взимаш толкова, колкото ти е нужно. Всичко останало само пречи. Казано е: „колкото повече имущество, толкова повече грижи“. Ако се занимаваш с човешкото ниво, тогава на останалите нива ще ти остане сила само за необходимото.

Например, някои държат в дома си куче. Сутрин то силно лае, за да го изведат на разходка. И така те вървят заедно: стопанин и куче на каишка. Аз ходя със своето „куче” вътре, а неговото куче е отвън.

И наистина това „животно” иска грижи. Храня го, разхождам го, мия го и го слагам да спи, правя всичко необходимо – само за да ми позволи да работя духовно.

Такова здраво отношение много облегчава живота. Материалното съществуване трябва да се вкара в прости, „механични” рамки, да го подчиниш на нуждите на системата, подобно на зъбните колелца в часовниковия механизъм. Трябва да съжителствам с всички, да поддържам определено материално равновесие в семейството, на работа и т.н., а основните сили да отдавам на главното.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32379]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовното възпитание, много по–бързо развива в децата получаващото желание. Егоизмът расте, възстановявайки равновесието в зависимост от това, доколко осигуряваме децата със средства за отдаване, които им дават възможност да се справят с него.

Като следствие, на възраст 7-9 години, в детето се появяват стремежи и способности, които не можеш да откриеш и в 30-40-годишни хора.

Нашето тяло не играе никаква роля тук, промените в него са незначителни. Човек  се оценява според напредъка и промените в душата. Ще видим, как егоистичното желание в децата расте, съобразно със степента на поправяне, която душата може да осигури. Природата, висшето управление винаги запазва този баланс.

В „Учение за Десетте Сфирот“ (ТЕС), от деветата част и нататък,  се описва израстването на душата: периодите на зараждане, захранване и зрелост. Детето ще  успее да премине тези етапи, още преди да е завършило гимназия.

Наистина, защо ли на възраст 13 години, да не стане „мъж“ – с други думи, да придобие масах и да пристъпи към работата по преодоляването, получавайки заради отдаване, в състоянието на възрастен (гадлýт)? Тогава, когато стане около 20-годишен,  ще има власт над всички свои желания, а на 70 години ще стигне до Края на поправянето.

В известна степен, така е било по времената на Храмовете. Децата са получавали съответното възпитание и, както е казано, от Дан до Беер-Шева не е имало дете, което да не знае духовните закони.

Тук всичко зависи от обкръжението. Например, ако бяхме организирали комуна и възпитавахме в нея нашите деца, нима нямаше да растат с изучаването на свойствата получаване и отдаване, учейки се да работят  с нас?

И сега, нашите деца попиват  духовното възпитание, независимо от „вирусите“, с които ги заразяват техните училища. Те имат друг подход, умеят  да анализират себе си и света. При това, не повтарят чутото или заученото, а говорят  наистина от „първо лице“, провеждайки самостоятелно наблюдения и правейки изводи.

Сложи такова дете до някой професор и ще видиш, че няма да се получи разговор. Не по вина на детето.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[32103]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→