Въпрос: Съединението между нас, нашите усилия да отстраним отблъскването между нас, – зависи ли само от разкриването на висшата сила, на Твореца?

Отговор: В нас има само сила на отблъскване и корист. В такова отношение към другите, Творецът не може да се разкрие. Ние трябва да Му създадем място за разкриване – добри отношения между нас, които ще съответстват на Неговата природа. Къде ще се разкрие Той в теб, ако ти не Му даваш място? Къде е твоето желание да „отдаваш”, в което ще се разкрие Творецът? – Това е все едно желанието да хваща радиовълните без радиоприемник.

Ако в теб няма свойството за отдаване, как ще усетиш общото свойство на отдаване – Твореца? Творецът – това е всеобхватна вълна, която те обкръжава. Ако нямаш приемник, т.е. подобно на тази вълна свойство, ако ти не си Му подобен, – няма да Го улавяш.

Ти казваш: „Не! Нека първо Той да се разкрие!”. Но как ще се разкрие Той? Нали това е закон! Това е сила, която ще се разкрие само на подходящ на нея материал. Подходящият материал – това е желанието за наслаждение, което се стреми да стане отдаващо, също като Твореца. В степента на своето подобие то разкрива Твореца.

Можеш да твърдиш каквото ти харесва, но природата няма да приеме твоите условия. Ти казваш: „Аз искам да се нося във въздуха, без притегателната сила!”. Какво от това, че го искаш?… Скочи от покрива пък ще видим как със своето желание ще измениш законите на природата…

Ти искаш да се измени Творецът?! Но това е всеобщият Закон на природата, който гласи: „Аз отдавам, Аз оживявам всичко. Този, който желае да Ме разкрие, да се издигне на Моето ниво, трябва да стане такъв, какъвто съм Аз”.

Как можеш да изискваш от Него?! Той не се изменя! Всички изменения могат да бъдат само в теб. „Не! Нека отначало Той да се разкрие, а аз ще почакам!”. Кой закон може да се разкрие, ако не се създадат условия за неговото разкриване?!…

Иди да се помолиш – може Той да ти се разкрие? Ако Той се разкрие, това ще бъде против всички закони на природата. Ти ще Го попиташ: „Но каква е разликата за Теб? Защо Си такъв упорит? Разкрий се най сетне!” – и Той ще се разкрие?…

Такова нещо никога няма да се случи! Това е просто глупост и тъпота – така да мислиш и да чакаш. В такъв случай ти смяташ, че Творецът е подобен на човека, който се променя. А Той не се променя. „Законът е установен и няма да го престъпят”. Творецът – това е общ закон на цялото мироздание, а не е човек. Това е закон, сила.

Когато казваш, че Творецът е милосърден и милостив, – това е, защото Той ти се струва милосърден и милостив в степента на твоите изменения. А в Него самият няма нито милосърдие, нито милост, нито някакви чувства.

Да кажем, на стената има розетка с три дупки, от които извличат електрическа сила с помощта на проводници. Тази сила може да те изгори или да те излекува, да нагрява или да охлажда, да те удари с електрически ток или да те успокои. Тя може всичко – в зависимост от това, как я използвам.

А ти казваш, че тази сила е зла или добра. Но всъщност ти я използваш така, че тя да е зла или добра. А тя самата няма никаква форма.

Въпрос: Ако моята природа е желание за наслаждение, а Вие ми казвате: „Ти трябва да пожелаеш да отдаваш! Пожелай от дълбочината на сърцето си!”. Нима това не е разновидност на чудото, което трябва да се случи в мен?

Отговор: Не! Тази сила, създала всичко, е устроила това по такъв начин, че цялата реалност, развила се от нея, трябва да дойде до точно подобие на свойствата с нея. В тази реалност има неживо, растително, животинско и човешко ниво. Последното, най-високо ниво на развитие на желанието, наречено човешко, трябва се измени и да включи в себе си също така и неживото, растителното и животинското ниво. И така да достигне до подобие по свойства.

Такъв е законът. Този закон въздейства на цялата реалност, на всички желания и ги привежда към подобие по свойства. Когато един от представителите на човешкия род достигнал до определено ниво на развитие, той изведнъж открил, че съществува такъв закон, който го развива, че той се развива вътре в този закон – вътре в природата. Това е бил Адам Ришон – Първият Човек.

Тогава той ни е написал: „Ние – хората, трябва да достигнем подобие по свойства с висшата сила. Висшият – отдаващият. Аз разкрих, че това е общата сила на природата. Тя притиска всички, заставяйки ги да се развиват. И още разкрих, че от неговите закони ние можем да извлечем сили за нашето придвижване в хода на еволюцията по по-добър път. Ние можем да използваме тази сила, за да облекчи етапите ни на развитие”.

Тази методика се нарича науката кабала – наука за това как в тази всеобхватна сила на природата ние можем да се развиваме по-комфортно. Хайде да си облекчим тези етапи на развитие, на които този закон въздейства върху нас, заставяйки ни да достигнем края на пътя!

Сам по себе си този закон е, както и всички останали закони, – не е добър, нито лош. Но с помощта на мъдреците, наричани кабалисти, ти откриваш, че можеш да го използваш, за да облекчиш малко пътя – така, както използваш и останалите закони на природата, които си разкрил и събрал в наука. Те ти помагат да живееш, да се устройваш в живота.

И този закон също ти помага – закон, облекчаващ ти степените на развитието, за да не напредваш в развитието като „под валяк”, а да преминаваш тези етапи меко и лесно. Тази методика се нарича методика на поправяне, науката кабала.

Но ако ти не я използваш, все пак ще се придвижваш, но само под големия натиск на природата, по обичайния път. Това е всичко, което имаме. Ние разработихме науката. Също така, както зная правилно да използвам силата на привличане, електростатичните, електромагнитните, оптическите и други сили, така аз разработих още едно нещо: как правилно да използвам силата, която ме развива, как да я използвам по най-добрия за мене начин.

Какво означава по „най-добрия за мене начин”? – По своята природа аз не искам да се развивам, защото развитието е тежко, аз трябва да се подложа на промени. Но, тази сила ме притиска – и от това се уча, че нямам избор, трябва да изменям своята природа ден след ден. Какво да правя? Тогава ми разкриват от природата: ако ти привлечеш тази  сила по-рано, преди тя да дойде към теб, както винаги с натиск, – ти във всеки случай я използваш за развитие, но развитието ще е желано – ако ти я притегляш.

Но как да направя така, че това да е желано? Защото аз не искам да се развивам. Тогава ми казват: ти можеш да направиш това заедно с другите. Те могат да ти повлияят, внушавайки ти, че си заслужава да се развиваш. Ако хиляди хора ми кажат, че си заслужава да се развивам, призовавайки ме да вървя заедно с тях, аз ги слушам – и започвам да желая: „Нека да дойде тази сила и ме развива днес, по желание, а не да се стовари върху мен утре с удар!”. В това се състои цялата методика.

По такъв начин ние използваме всички закони, цялото разкриване, цялата наука. Аз изучавам законите на природата – като пример, законът за притеглянето. Този закон за притегляне сега ще ме притегли към земята и ще ме разбие. Аз искам да излетя от висока планина. Какво да направя? Как мога да използвам същата сила на притегляне, но не в нейния естествен вид, когато ме претегля към земята, а по противоположен начин?

Във всичко, което правим, ние вземаме силата на природата и я използваме преди тя да ни въздейства директно – привлича, разрушава, изгаря. Ние създаваме така наречения екран – определено противодействие между нас и тази сила, и започваме да я използваме правилно.

Ние използваме огъня – за нагряване, а не като изгарящ пламък, какъвто сме го разкрили първоначално. Силата на притегляне използваме за всевъзможни устройства. И така – всичко. Ние използваме силите на природата преди те да ни достигат,  притискат и разрушават. Защо те идват при нас, за да ни притискат ли? Защото със своят натиск те ни развиват.

Но ако ние изпреварим този натиск, съгласим се с тях, вървим насреща към тях, то се развиваме с тях по прекрасен начин. Аз преминавам същите етапи на развитие, само че без натиск: „Не ме притискай, аз съм съгласен! Хайде да тръгнем заедно!”. Ето какво правим ние, и това се нарича науката кабала.

Въпрос: Ако Творецът – това е съединяване между другарите, и това съединяване предизвиква в мен ужасни усещания, значи, такова е и отношението на Твореца?

Отговор: Има природен закон, природна сила. Всичко зависи от това как я използвам. Аз мога да включа в електрическата розетка нагревател или хладилник, а мога да включа неизправен уред, който ще подпали целия ми дом.

Тази сила от електроцентралата, свързана към розетката в стената, – зла ли е или добра? Ако аз съм включил неизправен уред, и домът ми е изгорял, нима мога да отида в електрическата компания и да ги обвиня, че са ми причинили вреда, че цялата тяхна електроцентрала произвежда зла сила?..

Необходимо е да се разбере, че ние се намираме в полето на една сила. Съгласно нашето развитие вътре в това поле ние трябва всеки миг от своя живот да бъдем подобни на това поле, на силата, в която се намираме. Тогава ние винаги ще чувстваме себе си в добро, прекрасно, комфортно състояние.

Ако тази сила ни притиска за да се развиваме, тоест, ако не и съответстваме, закъсняваме в развитието си, – ние се чувстваме зле. Тъй като ние включваме в себе си желанията на различните нива – неживото, растителното, животинското, човешкото, то усещаме натиск от всичките нива на природата – неживата природа, растителната, животинската и човешката. И затова ни е зле по най-различни причини.

Ако се стараем да се развиваме правилно, съгласно закона, който сме разкрили в своето развитие за сметка на природата, – този закон се нарича „подобие по свойства” или „сливане”, – то всеки миг трябва да достигаме това сливане, за да се чувстваме добре. Значи сега ние трябва да търсим как можем да се придвижваме за да бъдем през цялото време в подобие с природата, да не чувстваме от нея никакъв натиск, никакви удари нито на едно ниво на своето желание.

Моето желание се дели на десет части, и аз мога да усетя в тях десетте египетски наказания, ако не съм подобен на природата. А аз не искам да усещам тези удари. Аз съм чувствителен, деликатен човек, мен ме боли, зле ми е, не ми е хубаво. Аз вече се изморих от ударите! Искам да напредвам по добрия път.

Кабалистите ми казват: ако искаш да напредваш по добрия път, ти все едно трябва да оказваш натиск върху себе си, защото по своята природа си ленив и не искаш да се изменяш. Как ще се измениш в подобие на тази сила? Ти можеш да се измениш с помощта на обкръжаващите те хора.

В своя егоизъм ти си устроен именно по този начин, и от това си създаден в него, че да зависиш от обкръжението. Обкръжението действа на твоето его. Заради своят егоизъм ти си продаден на обкръжаващите, намираш се под тяхното влияние. Със своето отношение към теб те могат да направят всичко каквото си пожелаят от теб. Могат да започнат да те пренебрегват – докато не завършиш с живота си, или обратното – да започнат да те превъзнасят и възхваляват – докато не се самозабравиш. Те всичко могат да направят с теб, да ти наложат всякакви вкусове, ценности, мода, важност на едни неща и пренебрегване на други. Те могат да направят от теб всичко, което пожелаят, – до такава степен, че да поискаш да ядеш боклук – и да усетиш в него вкус на райска храна, или целият си живот да поискаш да живееш в ужасни условия – и да ги усещаш най-добрите. Защо? – Защото това е важно в очите на обкръжението. А обкръжението може да те разиграва, макар че тези ценности изобщо да не са му важни. Обкръжаващите ще направят от теб всичко, което има е угодно. И ти никога няма да разбереш, какво всъщност искат те.

Възможно е сега целият свят да се е договорил помежду си така, че всички да работят над теб. Целият свят! Всички хора знаят как да се отнасят към теб! И те правят с теб каквото искат – за да мислиш така, да желаеш това и да се държиш именно така. А ти не знаеш за това, но нямаш избор – длъжен си да се държиш така. Със своето отношение към теб те наистина те оформят. Защото ти си само безформен материал от желанието да се наслаждаваш, и затова напълно се поддаваш на тяхното влияние. Така както малкото дете приема всичко, каквото му разкажеш. То е в твоите ръце. Така и ние.

Затова, ако искаме да се изменим, то трябва да намерим общество, обкръжение, което ще ни въздейства, както тази природна сила, принуждаваща ни да се развиваме входа на еволюцията. Но това общество трябва да ми въздейства преди тази сила да дойде към мен и да ме притисне. Защото нейният натиск – това са болести, проблеми, пречки, преврати, климатични удари, чак до войни и унищожение, когато ние умираме – и отново живеем, връщайки се в следващия кръгооборот, и така също се поправяме.

Накратко, на мен ми е необходимо общество, което да ми дава за пример висшата сила, да ме задължи, да ми се разкрие – вместо висшата сила, преди нея. Вместо това утре тази сила да ме връхлети с удари, аз искам обществото днес да ми обясни и да ме подтикне напред с добро. Тогава аз се изменям още днес – така, че утре да съм готов да  срещна тази природна сила в подобие на свойствата, и на мен ще ми бъде добре с нея, – вместо това, тя да ме задължава да изменя своето „бързо развитие”.

Това е цялата наука кабала – науката за силата на развитието, за закона за развитие, който ние вземаме в свои ръце и го използваме. Законът за развитие ние вземаме в свои ръце!

Точно така, както в химията, физиката и във всички естествени науки –ние разкриваме силата и я използваме преди тя да ни въздейства. Как така преди? Обществото може да разкрие тази сила вътре в себе си. Обществото е като детектор, то концентрира тази сила, намираща се вътре в него, точно както лупа, събираща лъчите на светлината в сноп, – и тогава аз използвам обществото като развиваща ме сила – осъзнато, за мое благо, за да се изменя, за да дойде тази сила към мен чрез обществото по желан начин.

Обществото ми влияе, внушавайки ми „Заслужава си да се развиваш! Ние искаме ти да се развиваш! Ние искаме да те видим да напредваш. Това състояние е желано в нашите очи. Тогава ние ще те уважаваме и ще те обичаме, ще се отнасяме към теб много топло”. – „Всъщност?! Аз искам тази сила!”. Тогава вътре в обществото, което така се отнася към мен, ще дойде силата и ще ме развие.

Аз само съм придобил желание към това да ми направят „операция”, да произведат изменение в мен. А, ако аз не съм си подготвил обкръжение, и тази сила не е дошла при мен чрез обществото, внушаващо ми, че си заслужава да се изменя, – тогава тя ще дойде необлечена в общество, което се нарича „светлината Хохма, необлечена в светлината Хасадим”, – и аз усещам удар.

От урок по писмо на Рабаш, 25.02.2011

[36495]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Кабала, Криза, глобализация, Творец - Няма коментари→

Намирайки подходящото обкръжение, човек е готов да се преклони пред него, да приеме всичко, което ще му кажат. В началото вижда величие във всичко – в учителя, в ученето, в другарите. Но след известно време започва да свиква. Предоставят му възможност да се включи в обкръжение и тогава започва спускането надолу: „Всичко е нормално, в своята компания съм – както и преди. Там, където трябва съм”.

И с това, човек слага кръст на себе си и се плъзва надолу. В своята глупост и гордост не разбира, че сега му позволяват да се приближи, за да възвеличи обкръжението в своите очи. За него, то трябва да стане още по-високо, отколкото е било в началото.

Но заради своята природа човек гледа света през материалната призма. Вече познава другарите и те не му се струват толкова велики като преди, когато се е чувствал като скромен гост сред тях. Учебният материал придобива свързаност, а и учителят загубва предишната си висота.

Така расте егоизмът, за да предостави на човека възможност, всеки път отново да извисява обкръжението. Но той не използва тази помощ по предназначение – за подем, а остава долу. И в резултат, вместо да се изкачи – се спуска.

По този начин хората, които заслужават подем и разкриване на Твореца, като не успяват да влязат в обкръжението, започват да се спускат, пренебрегвайки получените средства. Още на следващия ден те не гледат на него, както вчера. Учителят, групата и книгите губят ценността си в техните очи, макар това да се случва с различна скорост.

Затова моята работа е непрестанно да извисявам важността на обкръжението – на учителя, книгите и групата. Трябва през цялото време да се издигам. Не защото някой има нужда от моето признание, а просто по друг начин няма как да постигна величието на Твореца.

Обкръжението не изгражда от себе си нещо особено и затова е много трудно да се ценят другарите. Учителят също не изглежда голям човек. В кабалистичните групи винаги е било трудно да се задържи обкръжението на висота. И все пак нямаме друг изход – трябва да започнем да помагаме на другарите да осъзнаият важността на групата.

Това не означава, че трябва да важничим или изкуствено да парадираме с величието. Тук не можем да се преструваме, защото Творецът е скрит. Колкото човекът е по-високо, толкова по-малко се проявява това – а Творецът е скрит повече от всички. Такъв е духовният закон.

И затова трябва да увеличаваме важността на обкръжението, за да можем чрез него да постигнем важността на Твореца. Ако тази цел не гори в нас изначално, ако не изградим ясно тази схема – от величието на обкръжението към величието на Твореца – тогава нищо няма да постигнем. Напротив, пренебрежението само ще нараства.

Днес, организацията Бней Барух съществува, защото аз съм тук. Утре, мен няма да ме има и ще се случи същото, което стана с групата на Рабаш – разногласия по всички направления. Затова, трябва да възвеличаваме същността на нашето общество, неговата основа – неговото величие, произтичащо от стремежа към величието на Твореца.

Ако през цялото време се стермя да придобия важността и величието, напълвайки главата и сърцето на всеки, ако принадлежа към това, ако съществувам заради него, ако съм привлечен от величието на обществото, защото ме води към величието на Твореца, ако постоянно усещам това, ако то ме движи – тогава, безусловно ще постигнем целта в най-кратки срокове.

От урока по статия на Рабаш, 14.02.2011

[35283]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→

Сблъсквайки се с нещо противоположно, ние възприемаме тези събития по най-грубия начин: светлината въздейства на най-голямото желание. А когато започнем да размишляваме какво и защо се е случило, тогава работим в най-светлото желание. Излиза, че има разлика между въздействието на светлината върху желанието (колкото повече са противоположни, толкова по-голямо е въздействието) и как го възприемаме, което става според принципа за близостта, според възможността да се разберат помежду си.

Например, някой те е наругал. Ти си се обидил от цялата дълбочина на душата си – егоизмът ти е наранен, и в своето най-ниско желание си почувствал противоположността между вас. След това включваш разума, започваш да анализираш и малко да се приближаваш към него – в нещо да го разбираш, съгласявайки се и дори съединявайки се.

Мястото, където мога да разбера нещо противоположно, се смята за по-светло, по-високо. Обратната взаимовръзка на светлината и келим ще ни обърква, докато не почувстваме излизането и влизането на светлината в себе си – как става това спрямо изменението на авиюта. А дотогава, трябва да се отнасяме към това явление като към особено средство (сгула) за привличане на светлината, което е по-важно от знанията.

Това не означава, че не трябва да полагаме усилия да разбирем какво учим, смятайки, че най-важно е намерението. Не, намерението трябва да бъде свързано с умственото усилие и то се проявява по специален начин по време на ученето.

Защото всичко, за което говорим – авиют, парцуф, светлина – се случва само в намерението. Нищо не се променя, освен намерението, а всичко, което става долу е резултат от неговото въздействие. Строежът на душата, кли, което създаваме, получаваната в него светлина – всичко това е само намерение, и затова трябва да бъде свързано с всички части на науката, като наука за намерението.

Не е важно колко ще знаеш – важно е усилието. Затова няма значение какъв точно материал изучаваме. Усилието се състои в това, да се свържем с материала и да намерим в него своите вътрешни състояния.

Има ли в теб Малхут на Безкрайността? Намираш ли се в Окончателното поправяне? Получаваш ли НАРАНХАЙ? Да! Къде е това? Скрито е в моя вътрешен парцуф. Именно за него става дума!

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 10.12.2010

[35126]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1990 г, статия 7, „Човекът и животното”: „Творецът изпраща на човека подарък – „бедняк”, т.е. оскъдност на разбирането, когато тялото не разбира как може да работи за благото на Твореца. Защото това е срещу природата.

И тогава, човекът вижда, че е беден не само откъм разум, но и откъм дела:  не извършва нито едно действие за благото на Твореца, а всичко само за своята изгода.”

Въпрос: Запазва ли се усещането за бедност постоянно, до самия край на поправянето?

Отговор: Очевидно е, че то нараства всеки път.

Но проблемът тук е следният. Да допуснем, че се чувствам опустошен и нищо не ми се прави. Съгласявам се с това състояние, „погребан” съм в него и не намирам никакви сили, за да напредвам. А и не страдам много от това.

Но може би, вече ме „понаболява” и се опитвам да предприема нещо.

А може и да не се отнасям към ситуацията като към наказание свише, като към препятствие, което е необходимо да преодолея, а приемам тези неща в качеството им на нови келим.

Това е много важен момент.  Ако виждам в даденото състояние „обременяване на сърцето”, тогава ми е тежко да се измъкна от него – не знам какво да направя и изобщо, защо това се е стоварило върху мен.

А от друга страна, мога да разкрия това състояние с радост, като трамплин към ново познание. В натрупващата се върху мен тежест, Творецът е внесъл самия себе си: „Искаш ли да Ме познаеш? Моля, заповядай”. Разбира се, стоя пред нещо, което засега е неизвестно – но вече предусещам пробива.

Науката кабала се различава много от всички подходи, които човекът е разработил за себе си. В кабала изучаваме правилното, еднакво отношение към двете страни на медала: към „ангела на живота” и „ ангела на смъртта”, към Твореца и Сатаната, към светлината и тъмнината. Защото всичко идва от Твореца – няма никой, освен Него.

Не е възможно нито в едно действие да се разпознае пряко или косвено влияние – всичко е от Него и всичко е в целите на поправявето. Само нашето възприятие придава на този „поток” пряка или косвена форма. Но човекът, във всяко състояние е длъжен да си каже, че то еднозначно изхожда от Твореца.

Човечеството, потопено в тъмнината, е заимствало някаква информация от науката кабала и е започнало да разделя единството на „добро” и „зло”,  да прави разграничение между тъмнината и светлината, между Твореца и Сатаната. Така са се появили митовете за битката между „добрите” и „лошите” сили. Тук, на първо място, човекът трябва да разбере, че отвън няма нищо – всичко се случва в него.

А на второ място – че няма разлика между „доброто” и „злото”. Само в кривото огледало на моя егоизъм, общата картина се пречупва и раздробява на две части. А онова, което ми се струва зло, което наричам „скверно”, всъщност може да е светлина.

Въз основа на какво излагам своето мнение? Ако вече се намирам в светлината и виждам приближаващата се тъмнина, тогава мога да говоря така.

А по принцип, в духовната работа, с човека никога не се случва да не отнася, които и да е свойства, сили или действия за сметка на Твореца.

Възложено ни е само едно: правилно да съберем и изградим детайлите на нашата небалансирана картина, за да стигнем до единството между Исраел, Тора и Твореца, до принципа: „Няма никой, освен Него”.  По този начин, всеки миг и във всяко състояние допълваме себе си с онова, което сме получили този път от Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 09.02.2011

[34869]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Много ме тревожи въпросът: може ли да се случи така, че издигайки се в духовното все по-високо и по-високо, ние да усетим толкова силна ненавист един към друг, че отново да паднем в състоянието на изгнание, както вече е било при разрушаването на Храма? Излиза, че ние на нищо не се учим от миналите грешки?

Отговор: Тъй като ние всеки път влизаме в растящ егоизъм, от миналото не можем да се учим! Това трябва да се усвои добре от всички. Баал а-Сулам пише за това, че е възможна трета и четвърта световна война.

Въпрос: Но как можем да предотвратим това?

Отговор: Само с разпространение на науката кабала! За да може всеки да я владее в рамките на необходимото. И едва тогава той може да не прави трагични грешки.

Въпрос: Нима е невъзможно да се поучим от предишните грешки? Защото вече сме падали някога в изгнание…

Отговор: Човечеството не се учи от предишните грешки, понеже с всеки следващ път се разкрива все по-голямо желание за наслаждение и то не може да се учи от това, което е станало в по-малко желание. Така, както възрастният човек не може да се учи от малкото дете.

Ако всеки път пребиваваш в голямо желание за наслаждаване, в голям егоизъм, ти не можеш да правиш разчет според по-малко его от това, в което си бил вчера и онзи ден. То не може да ти служи за пример, който би те задължил да се отнасяш по съответен начин към живота. Не може! Защото днешното твърде голямо его ти говори: „Разбий този свят на парчета! Прави каквото искаш!”

От урок на тема „Занятия с мъдростта на кабала”, 04.02.2011

[34433]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние често грешим по пътя. Струва ни се, че има и други сили освен Твореца, които могат да ни помогнат. Отново се потапяме в своята професия или в увлеченията си. Отчйвайки се от духовното напредване, възлагаме някакви надежди лично на себе си и на онези, които ни заобикалят.

Около нас има много пречки, които отклоняват човека – малко религиозност, малко мистика или някакви други методи, чрез които се опитваме да направим по-приятно нашето съществуване.

Но всичко това е временно. В резултат на подобни търсения, които могат да се окажат продължителни, човекът пак се оказва на същото място. Той разбира, че стои пред стена и трябва задължително, независимо какво ще се случи, да разкрие Твореца. И проблемът не е в това, че не го желае…

Висшето състояние, до което трябва да бъде доведен човека е особено състояние. Трябва да се издигна над егоизма не, за да ми бъде добре. Тъй като тогава, от две състояния, просто избирам по-доброто, тоест действам според стария егоистичен принцип. А от човека се изисква да не пожелае друго.

Баал а-Сулам пише за това в статията „Няма никой, освен Него”:

Ако човекът е извършил някакво нарушение, тогава разбира се трябва да се разкае и да съжалява за това, че е нарушил закона. Но също така, трябва да разбере защо съжалява и се разкайва – тоест в какво вижда причината за своето престъпление. Именно за това трябва да съжалява.

И тогава, човекът трябва да разкрие, че е нарушил, защото Творецът го е отхвърлил встрани. Оказва се, че Творецът го е потопил в калта.

Същото е и в състоянието на подем – човекът трябва ясно да усети, че това се случва само, защото сега го издига светлината.

Работата е в това, че духовният подем се извършва на два етапа. На първия етап, човекът усеща пълната зависимост от Висшата управляваща сила. Вторият етап е, когато разбира, че всичко, което управлява наоколо и в него, е същата тази Сила. И лошото, и доброто – това е тя. Няма награда и наказание. И естествено, няма нищо ново напред, тъй като всичко е предварително програмирано и той се явява само изпълнителен инструмент в ръцете на светлината.

А след това, в човека се пробужда точката в сърцето, с помощта на която го завеждат до обкръжението. Правилното обкръжение са учителят, книгите и групата. Опитвайки се да работи с тях по старите правила, човекът не може да получи нищо духовно – защото се събира, съединява с тях посредством своя егоизъм.

Защо са необходими тези етапи? И разбира се, има и още много други – вътрешни, по-фини. Целта им е да покажат на човека, че е необходим друг изход. Че трябва да действаш не, за да се чувстваш добре в своя егоизъм, а за да се съединиш с външното за теб обкръжение, с външната за теб сила – с Твореца.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34354]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал а-Сулам, „Шамати“, „Няма никой освен Него„: И само ако у човека има истинско желание, той получава помощ свише и винаги му показват колко е лош в сегашното си състояние.

В какво се състои помощта свише? В това да те тласка навътре в твоята собствена вътрешна мърсотия, в твоя егоизъм, демонстрирайки твоето нищожество. С това се занимава Творецът: Той постоянно показва на човека огромната черна пустота вътре в него, помията в мислите и желанията му, в намеренията и разчетите.

Защо? Единствено за да се породи нуждата от Твореца, за да не може човек повече да търпи собственото си зловоние. Той трябва непрекъснато да бъде измъкван от там, да му се показва другото съществуване – малко по-високо, по-светло, по-нагоре от неговия егоизъм. След това отново да му се навира носа в собствения му егоизъм: виж се само, какъв си. И отново малко да го измъкват от това блато, и отново с главата надолу.

Така се случва всичко, докато човек не почувства, че в него наистина няма никаква „святост”, никаква духовна чистота, а всичко произлиза единствено от неговото лично, малко, егоистично естество, което е създадено в него, в което той е създаден.

И дори ако понякога той получава озарение свише, оживяващо го за известно време – незабавно пада обратно в състояние на низост.

И разбира се, всичко това са действия на Твореца. Няма значение обаче, защото човек ги усеща върху себе си, в себе си. Ние представляваме едно усещане. Нищо друго няма в нас, освен усещания, и осъзнаваме единствено онова, което усещаме. Разумът само съпътства чувството.

Обаче именно това принуждава човек да осъзнае накрая, че единствено Творецът може да помогне и да го приближи наистина към съвършенството. Ето тази необходимост, тази нужда от съвършенство, постепенно съзрява в нас именно от тези противоположни състояния.

От 4-ия урок от конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34357]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

От урок №4, конгрес в Берлин

Във всеки човек възникват желания и той се опитва да ги напълни. А от друга страна, има хора, които му противоречат, противостоят се. С това също управлява Творецът. Той размества ни всички  като фигурки на дъска.

Ние нямаме никаква свобода на волята, затова няма смисъл да характеризираме човека: добър ли е той или лош. И няма какво да очаква той, някакви следствия, отгласи на своите постъпки: нито рай, нито ад, въобще, какво друго. Както казва книгата „Зоар”: „Всички ние сме подобни на животни”.

И действително, къде е твоята свобода на волята? Дори ако възникне в теб илюзията за нея, това е защото не разбираш точно какво искаш. Творецът специално въвежда в теб такива указания, такива сигнали за управление, които създават видимост за свободни действия – и нищо повече.

Затова да осъзнаем, че „няма друг освен Него” – това да осъзнаеш на първо място, че сме винтчета в огромен механизъм.

От какво започва човекът? Човекът започва със свободата на волята. А за да я достигне, той трябва да се развие до нея. И затова, първо, в продължение на хилядолетия, той се развива в своя егоизъм, управляван свише от Твореца, а после в него възниква „точка в сърцето”. С други думи, появява се още едно желание – допълнително, противоположно на всички останали. То разбива човека на части, мъчи го и го връзва.

Това желание, естествено, също идва от Твореца. Отникъде другаде то не може да се появи, просто от въздуха то не възниква. Защото човекът – това е творение. Затова, дори възникването на точката в сърцето все още не ни прави свободни – свободни от Твореца.

А от какво можем да бъдем „свободни”? Ако има една-единствена Сила, която управлява всички висше, то моята свобода може да се заключава само в способността да неутрализирам тази сила.

По какъв начин мога да направя това? Най-вече, ако аз, да допуснем,  я неутрализирам, какво тогава ще стане с мен? Какви сили ще владея, какъв разум? Как ще правя избор? Какво ще ме движи? Напълно неразбираемо. Ако съществуваха две сили, аз бих избирал между тях. А ако има само една, означава, че свобода на волята не съществува? За какво тогава е сътворено всичко? За да се управлява с тези  „буболечки”?

Не, смисъл има. Той е в това да може творението, тоест човек, овладял двете противоположни сили и варирайки между тях, да вземе пример от Твореца, да усвоява Неговите свойства, да снема от Него копие върху себе си. Последователно, едно след друго, свойство след свойство, той постепенно превежда от Твореца върху себе си по-голямо и по-голямо количество информация и в резултат може да се уподоби напълно на Твореца.

Тогава според количеството на своето подобие на Твореца човекът започва самостоятелно да управлява себе си, както би го управлявал Творецът. И дори много по-добре.

Защото в него се разкрива нарочно създаденото желание: той желае да бъде противоположен на Твореца. Но вместо това, възприемайки от Твореца програмата, метода за управление, човекът, въпреки своя егоизъм, започва правилно да управлява себе си.

Получава се, че Творецът е създал зъл човека. Така е и казано: „Аз създадох злото. И едновременно Аз ти дадох методика, с която да поправиш това зло на добро. Тогава ти ставаш подобен на Мен и свободен, извършвайки самостоятелно върху себе си всички действия. В ръцете ти са две юзди: твоята лоша егоистична природа и твоята добра алтруистична природа. Заимствай, сваляй копие от Мен и го обличай на себе си. Тогава ти ще се наричаш Адам, от думата „доме” – подобен на Твореца.

Така че имаме възможност да излезем изпод Висшето управление, да не бъдем марионетки и да не казваме, че „Няма никой освен Него”. Има още една сила освен Него – това е силата на този човек, който снема копие от Твореца и прави всичко вместо Него. И в това наистина се крие свободата на волята , защото тогава работим с двете противоположни свойства на творението: с егоизма и със свойството отдаване.

От 4-ия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34273]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Интернет не съществува отдавна, а от около 15-20 години. Още не е успяло да се смени едно поколение, но вече успя да се появи такова, което израстна с интернет.

И ако почакаме до следващото поколение, още 15 години, мисля, че ще видим едно напълно различно човечество. То непрекъснато ще живее в интернет, постоянно ще се намира в общата мрежа, свързваща всички ни чрез някакви мобилни устройства от типа на iPod. И само чрез тази виртуална връзка, ние ще поддържаме приятелството си един с друг.

Именно тогава, ще се открие цялото наше зло и добро. Защото тази система притежава вътрешна сила, която засега не чувстваме. Все още предстои тя да се пробуди и разкрие.

Там, където хората са съединени един с друг, се появява и „трети компонент” – следствието, „производната” на тази връзка. Да допуснем, че сме група от 10 човека, които са съединени помежду си. Значи има сумарна сила на групата, състояща се от 10-те човека.

Но това, все още не е всичко! Когато се обединяваме, се появява допълнителна сила – още един компонент, породен от нашето единство, неговото следствие – „обобщение”, включващо в себе си всички частни сили.

И ако се съединим в една мрежа, въпреки че тя е егоистична и лъжлива, събрала в себе си всички най-лоши образци на нашата природа – това не е важно. Нещо повече, това е система, която ни съединява! И затова, там трябва да се разкрие сила, която ни обезпечава връзката.

И тя ни разкрива новата потребност. Самата връзка има такава собствена природа, характер, законност, че ще ни привлече към интеграция, съединение, правилно развитие – към наистина единно човечество.

Ако се съединим – не е важно с какви, с добри или лоши връзки – при всички случаи, тази връзка ще ни доведе до правилното съединение. Това може да бъде съпроводено от удари – ако сме егоисти и не разбираме правилната форма на развитие. А можем да напредваме приятно и хубаво. Но, така или иначе, вътре в тази връзка действа особена сила, която се намира на едно стъпало по-високо от нас.

Това е онзи общ егоизъм, който ни е съединил и принудил да бъдем заедно, който е организирал цялата тази връзка и нас в нея – като някаква отрицателна сила. Но вътре в нея присъства положителна сила, която постепенно ни привлича към това да станем като един.

Убеден съм, че в най-близко бъдеще ще разкрием това, съдейки по скоростта на настоящото развитие.

Това е естествено явление – когато хората се съединяват, вътре в обединението присъства допълнителна сила, идваща като следствие от него. Така е устроена природата. Може да са се събрали някакви клоуни или най-лошите престъпници, но тяхното съединение ще даде силен резултат (макар и да е лош). Това е така, защото самото съединение притежава духовна сила. Тъй като духовното е именно съединението.

Затова, нашето съединение може да бъде добро или засега все още лошо, но в резултат, то въпреки всичко ще ни придвижи напред.

От телевизионната програма „Попитай кабалиста”, 20.01.2011

[34249]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

Въпрос: Какво се случва с Европейския Съюз? Преди месец сгромолясването изглеждаше неизбежно, а сега всичко изглежда наред?

Отговор: Действително е така, и това ще се повтори много пъти. Ще се създаде впечатление, че сгромолясването е неизбежно, а след това всичко ще изглежда наред. Само чрез подобни постепенни, стъпка по стъпка, развития ние осъзнаваме, че трябва да се променим.

Общо взето, е необходимо да разберем, че целта на природата не е да ни унищожи. Сгромолясването трябва да бъде вътрешно. То трябва да се случи в нашето съзнание, в нашето разбиране за това колко погрешно се отнасяме към себе си и света, а не от това, че ни е застигнал ураган, цунами, земетресение, изригване на вулкан или сковаващ студ.

Всичко това е необходимо единствено за да ни издърпа от собственото ни тресавище, да ни издигне и принуди да започнем да разсъждаваме. Всъщност, имено тези последователни действия – внезапен удар и неговото затихване до появата на следващия удар и на последващия удар и затихване – постепенно издърпват човек извън себе си.

С всяка нова стъпка ние си мислим, че всичко се повтаря, но в действителност това не е така. Всеки път ние отработваме нов вид егоизъм, неговата по-голяма част. Един удар върху егото, втори, трети, но ние не усещаме разликата и не разбираме, че всеки път нашият егоизъм отработва напълно нови степени.

Егоизмът е всестранен и докато стигне до последното състояние нищо не ще се измени. Затова трябва да преминем през толкова много удари.

Ние сме почувствали много от тях докато сме се спускали от света на Безкрайността в нашия свят по 125-те духовни стъпала. Тези стъпала съдържат милиарди различни действия и събития, през които трябва да преминем в нашия живот. И ние трябва да ги отработваме по време на нашите прераждания, в този живот.

Няма нищо случайно – нищо не може изведнъж да се случи, да прескочим духовните степени или да подминем някое състояние. Ние трябва да поемем всяко хапче, което е единственият начин да се научим. Няма друга възможност.

От 2-ят урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34151]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→