Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Ако част от народа не иска да съблюдава поръчителството и остава потънала в себелюбие, заради нея и останалият народ остава потънал в мръсотия и низост, не намирайки никакъв изход.

Въпрос: Кой може да поправи влечението ми към мръсотията и низостта?

Отговор: Аз действам по отношение на другарите, а те по отношение на мен.

Значи, те ме поправят? Да. А, аз поправям тях? Да. По какъв начин аз поправям себе си? Посредством това, че поправям тях.

Такова поръчителство никой не достига без другите и във всички свои действия зависи от тях и в позитивен, и в негативен смисъл, и в радост, и в беда. Той зависи и от добрите, и от лошите им действия, а те зависят от неговите.

Сега това става реалност, която се проявява в нашия свят по много неприятен начин. В някоя страна се случва нещо лошо и това веднага се усеща в другите държави. От друга страна, ако някъде се случи нещо хубаво, то и с другите ще настъпят промени към по-добро.

Това е истинско ”разбиване” за егоизма ми: аз искам на другите да им е лошо, а на мен да ми е добре, за да може в сравнение с тях аз да съм на печалба, че на тях им е по-зле отколкото на мен – сега вече ми се стопля сърцето. А сега виждаме как интегралността на Природата ни кара да мислим по друг начин. Тя ни учи на това, че никой не може да извлича полза за сметка на другия. Ако на един ще му бъде добре, то така ще им бъде и на другите. Не може да бъде така, че на някой да му е добре, а на друг – зле.

Постепенно се доближаваме до такава картина на света. Виждайки това, което се случва на развитите страни. Една се срутва – останалите не знаят какво да правят и падат с нея. Ние достигнахме до такъв икономически ред, т.е. до такъв егоизъм, че всичко зависи от всички. Това е поръчителство, така се проявява то.

Аз не съм си и мислил, че ще завися, да речем, от Франция. Каква работа имам с Франция? Но сега съм длъжен да се грижа за това, да не се случи там банкрут. Ако Франция банкрутира, то вън от всяко съмнение, след два дни това ще се отрази на моя джоб. При това ще се отрази негативно. Ето, ако аз бях получил изгода – нека да банкрутирам. Но не, това е в моя вреда.

По-рано чуждите беди носеха изгода. Докато светът не се затвори в интегрална система, всички ще действат в собствен интерес, без да се съобразяват с другия. Всяка страна ще се грижи за собствената полза, всеки път сме правили здрава, егоистична сметка за печалба на гърба на другите. Нека дори да призовем на война против тях и да разрушим до основи противниковата страна до основи – толкова по-добре за мен.

Сега бихме искали да продължим в този дух, но не можем. Скоро ще стане ясно, че и война не можем да разпалим. До такава степен зависим един от друг, че нищо не мога да обезпеча за себе си сам. Няма да ми достига това, което руша в другите.

Ето до какво стигнахме. Желаейки доброто на себе си, на народа си, на страната си, с нейните структури и институции, аз съм длъжен да се грижа за благото на всички. Само тогава и на мен самият ще ми бъде добре.

Такъв механизъм действа в отдаване в парцуфим, между хората, между човека и Твореца. Аз съм длъжен да взема желанието на ближния с цел да го напълня и да го поставя в служба като мое желание. Само при условие, че аз го напълвам, грижа се за него, всички изобилия ще дойдат чрез мен и ще се разкрият в мен 620 пъти по-силни.

Светът все още не разбира в каква система влиза. И за да разбере, ние трябва колкото е възможно по-бързо да разкажем на хората за това. Иначе в отчаянието си те все пак ще достигнат до война. Просто няма да имат друг изход.

От урока по статията „Поръчителство“, 17.07.2011

[48384]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Казвате, че кабала е доказуема наука и че мъдреците, постигнали Висшите светове, са написали своите книги, основавайки се на собствения си опит, а не на абстрактни усещания. Как мога да бъда сигурен в това? Къде са доказателствата за техните постижения? Ако просто вярвам на техните думи, няма ли да изпадна в сляпа вяра?

Отговор: Само ако сами се издигнете – като тях – ще се убедите в тяхната правота. Но и преди това, когато започнете да изучавате тяхното отношение към реалността, ще видите доколко са учени, а не мистици.

Въпрос от английския блог: Трябва ли да разглеждаме външната действителност като непоправено желание? Какво е духовността – когато вече не възприемам тези желания като външни, а чувствам и се отнасям към тях като към свои собствени ли?

Отновор: Всичко в нас и извън нас – това сме ние. Само че в нас е нашето животинско, а извън нас е нашето духовно.

Въпрос от английския блог: Как да помогна на другаря си, който може да види пагубността на егоизма и неговата разрушителна сила в света? Да кажем, че той вече разбира в какво е коренът на проблема, започва да контролира своите действия, старае се да не бъде егоист.

Но според степента на отдалечаване от егоизма, не вижда онези промени в света, които е очаквал. Заобикалящата го действителност не става по-добра. Как да помогна на онзи, който е започнал да се движи в правилната посока, но след това отново е паднал долу?

Отговор: Нашата работа е вътре в нас, в личното поправяне. Ако съм поправил себе си в нещо, в тази степен ще видя поправен света. Виж статията на Баал а-Сулам „Скриване и разкриване на Твореца”.

[48499]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Баал а-Сулам пише, че народът на Исраел е достигнал поръчителството, когато всички са се съгласили с това. За да влезе в глобалната ера на поръчителството, трябва ли целият свят да е съгласен с това?

Отговор: Не. Не за всички хора става въпрос и не за всички желания на човека. Тук не се отнасят всички жени, деца и старци, иначе казано, такива желания, които засега не могат по мъжки да се превъзмогнат. Защото мъжът (гевер) – това е този, който преодолява (митгабер) егоизма си.

Условието за поръчителство не е още краят на поправянето, а едва началното съгласие, не повече. „Съгласете се и ще получите Тора. Ако вие по принцип сте съгласни на такова обединение, то Аз ще ви дам средство, с помощта на което на практика ще пристъпите към него”.

При получаването на Тора синовете на Исраел още не са поправени, те само усещат злото на текущото състояние и разбрат, че посредством поръчителството ще могат да се издигнат над него. Обаче те не знаят какво означава да са даващи, още не са в отдаване. По-нататък те ще започнат да използват Тора по предназначение; на първи етап – отдавайки заради отдаване, т.е. не причинявай на другите това, което ненавиждаш.

Всичко това е само първото малко поправяне по духовния път, обаче поръчителството е необходимо още по-рано. В първоначален етап то не е тотално, не се простра по целия свят, не прониква в дълбочина и не е предназначено за всеки. И съответно във всеки обхваща само „мъжките“ желания, а останалите вече не. ”Женските”, ”детските” и ”старческите” желания само оказват поддръжка, те сякаш са неутрални и ”не възразяват”.

По такъв начин трябва да се разбере, че поръчителството е достатъчно близо до нас. То съвсем не изисква от нас нечовешки усилия. Не, ние идваме към него, още не бидейки ”народ”, т.е. не сме се обединили помежду си. Все още ни предстои веднага след получаването на Тора да направим златен телец. Такива са етапите по пътя и човечеството вече пристъпва към тях.

Необходима е вътрешна агитация в групата, за да може решително да пристъпим към това. В световната ни група няма никакъв проблем да се реализира поръчителство.

От урок по статията „Поръчителство“, 14.07.2011

[48239]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да не се възгордеем от отдаването си на Твореца?

Отговор: Да се гордееш може само с това, че си получил поддръжка свише и с нейна помощ си преодолял трудностите и егоизма си. Трябва да се гордееш с Твореца, със светлината, с Неговата помощ, а не със себе си!

Защото какво има у нас самите – нищо! Нито собствени желания, нито светлина, нито действие. Даже и своя молитва си нямаме, ние я получаваме от обкръжението. Затова, колкото по-надалеч се придвижва човек, толкова по-малко получава  и повече благодари!

А когато се върне обратно към Малхут в света на Безкрайността, той получава всичко това от светлината Нефеш де-Нефеш, която е била в Малхут в най-първоначалното ù състояние, но човек увеличава в нейното светене ”613” пъти благодарността си, постигането на доброто, усещането за величието на Даващия.

Но самата светлина не се променя, тя няма никакви граници. Самата светлина така си и остава Нефеш де-Нефеш, само не голямо светене. А човек го увеличава до огромен пламък.

От урок по статия на Рабаш, 15.07.2011

[48251]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Днес вече е реален фактът, че ние не съществуваме отделно един от друг. Макар че и по-рано сме били обединени, но не сме го осъзнавали.

Обаче сега явно ни се разкрива, за да ни принуди да изпълним работата си. А допреди това, ние действително не сме били толкова зависими един от друг. Това не се е изисквало от нас, растели сме и сме се развивали като дете, от което все още не се изисква сериозната работа, която изпълнява възрастният. Защото детето не е годно все още за нея.

Но сега ние израстваме в егоизма си и общата система ни се разкрива. Тя постепенно се е разкривала в течение на цели хиляда години, а хората ставали все по-тясно взаимносвързани.

В древният Вавилон хората са се опитали да се обединят и веднага се е разразила кризата, разпръснала ги по земята, така че връзката се е разпаднала. И те отново започнали да се обединяват, минали през войни, катаклизми, откриване на нови матрици, развитие на религиите, всичко това е поява на нови видове връзки, вътре в системата. Докато накрая не пристъпим към днешния ”глобален” свят!

И затова не можеш да се възмущаваш, че те отвличат материалните проблеми! Ти ще страдаш толкова, колкото страда и светът, съгласно положението си и важността в общата система.

Затова по света има хора, които живеят добре и такива, които живеят зле. По света има някакво общо, средно състояние, но всеки го възприема по своему, защото техните души се намират в различни състояния в тази обща структура от души, и всеки има своята степен, роля, място на работа, както при частите на едно тяло.

Принципът е много прост: ако на всички им е добре, тогава и на теб ще ти бъде добре! Но не трябва просто да чакаш на всички да им стане добре, – а да поискаш това да се случи. …И не защото очаквам, че от това ще ми стане по-добре на мен самия – тогава това вече ще бъде ”заради отдаване”.

Но макар и заради себе си ”ло лишма”, това също е добре. Ние виждаме, че човек постепенно го водят до това разбиране. Тази зависимост, която откриваме сега в целия свят, между всички народи и страни, точно ни разкрива, че е невъзможно, когато на един му е зле, то на друг да не му е зле.

Ние виждаме, че между нас има някаква вътрешна връзка, чрез която проблемите се стичат сякаш по подземен тръбопровод, от страна към страна, от народ към народ. Ние сами не разбираме откъде произтича това. Това е и постепенното разкриване на висшата система, за да я видим най-накрая пред себе си. Няма къде да се скрием от нея.

От урок по статия на Рабаш, 08.07.2011

[47 612]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Страданията ни отвеждат до въпроса: защо живеем? Да живея, за да изпитвам страдания в служба на егоизма си, не искам. По-добре смърт, отколкото такъв живот. Mного хора по света са готови да умрат, а някои от тях действително си разчистват сметките с живота.

Как да изменя ситуацията, за да не обслужвам желанието си, а то да ми служи? Това е възможно само ако дойде светлината, възвръщаща ни към Източника. На мен ми е необходима тази скрита сила, макар и да не зная откъде се е взела. Единствено тя променя у мен порядъка на приоритетите, издига важността на духовния живот, отдаването, излизането от себе си насреща, над егоистичните грижи за съществуването, тук и сега.

На някакъв етап човек осъзнава робството си и смисъла на думите: ”Аз съм създал злото начало”. То те води към смъртта, защото ти работиш за жесток собственик, който нищо не ти плаща и те оставя без наслаждение, докато накрая ти не умреш. Няма по-тежко робство.

Аз все още  не мога да видя собственото си зло начало, то ме изиграва, представяйки се за самия мен. Но в действителност,  като че ли някой ме е хипнотизирал, препрограмирал и аз правя това, което той ми каже. Властта му е толкова велика, че незабележимо, но деспотично ме управлява.

Ние се раждаме вече хипнотизирани и даже не разбираме, че се намираме под чуждо въздействие. В живота има случаи, когато попадаме под нечие влияние, а после с удивление откриваме това. Ето и със злото начало е по същия начин. Проблемът тук е какво ще е средството, което ще ни помогне да се откъснем от неговия гнет?

Отговорът е: страданията. Те са като Фараонът, който е приближил синовете на Исраел към Твореца. Този ангел на смъртта по всяко време те заставя да превиваш гръб за него и накрая от заповедите в робската си служба откриваш, че страдаш. Тогава започваш да търсиш причината за страданията си и излиза, че те ти помагат да се отречеш от злото. Така Фараонът, обременявайки синовете на Исраел с тежка работа, ги приближава към освобождението им.

И ние, заедно с целия свят, стоим в началото на същия този процес. Днес първи се пробуждат най-чистите души, които си задават въпроса за смисъла на случващото се: ”Къде е този негодник, който ме измъчва? Аз не искам да страдам!”

В първия момент човек егоистично се опитва да се разбере със собственото си страдание. Затова той повдига очи и започва да си изяснява ситуацията цялостно: ”Какво въобще става тук?” Така постепенно се устремяваме към друга форма, а по пътя – към друга власт. От един ангел минаваме на друг: от Фараона към Твореца. Има само два варианта и нищо друго между тях. В крайна сметка ти избираш кой ще властва над теб.

Най-чистите души минават през това сега, а другите вървят зад тях.

От урок по статията „Свобода на волята“, 08.07.2011

[47 551]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Днес завършваме онова, което започна Авраам, обучавайки синовете на наложниците на всевъзможни духовни практики, предшестващи истинската духовна работа за отдаване. Той е заложил в тях основите на вярата и ги отпратил на изток.

По-късно тази работа, започната от Авраам, се е осъществила от народа на Исраел, който паднал от духовното стъпало при разрушаването на Храма и с това предизвикал появата на религиите.

По такъв начин, вярата, появила се по времето на Авраам, и религиите, появили се след крушението на Храма, всъщност представляват етапи от включването на методиката на Исраел към народите на света.

Юдаизъм, християнство, ислям – всички тези концесии са движели човечеството напред към разбирането за Божествеността. Без тях човечеството би останало в абсолютно варварство.

В наши дни, след хиляди години развитие, на нас ни е трудно да си представим човек, който да не се замисля за този свят и за бъдещия, за Твореца, за доброто и злото. Без религията днес нямаше да имаме култура, образование, общество.

Ние не осъзнаваме каква роля е била отредена на религиите за човешкото развитие. Благодарение на тях са създадени първите университети. Желаейки тяхното разпространение, хората са усвоявали нови земи и са откривали нови континенти, стремили са се към нещото напред.

По такъв начин, включвайки се в егоизма на нашия свят, духовното послание достигнало до хората, лишени от каквато и да било връзка с Твореца и нежелаещи връзка с Него, поради липса на точка в сърцето. Сега, все пак те имат някакъв импулс, страх от бъдещия свят, от възможни наказания, от нещото, което е по-високо от този живот.

В тях живее нещо, което се усеща като голямо, те усещат нещо и нека в тяхното въображение възникват материални образи, нека това да е идолопоклонничество – все пак от ”висшето животно” започва нещо близко до човека. Те мислят за неща, от които животното не се интересува.

По-рано мислите на човека не са излизали извън рамките на кръга: заплаха, прехрана, размножаване, смърт. Ние просто не си даваме отчет за това, какъв принос има религията за човешката култура и изкуство. Но нашето развитие наближава своя край. Като признак за това ни служи глобалната криза, завладяла човечеството. Тук вече не става въпрос за религията – просто ние вече не поддържаме егоистическото общество, живеещо по законите на себелюбието.

Нашият егоизъм ни доведе при своята духовна съставна. Парите станаха за хората ”духовна ценност” и ги накараха да надуват празни балони в икономиката, продавайки един на друг въздух в рамките на виртуалния бизнес.

В резултат на това ние се изправихме пред необходимостта от промени. Нас ни очаква истинска духовна работа за отдаване.

От урока по статия на Рамхал “За мъдростта”, 13.05.2011

[47011]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Как трябва да участва в общото поправяне на народа на Исраел, живеещият на материалното ниво на нашия свят?

Отговор: Заедно с поправянето на духовния Исраел, ние трябва да поправяме и материалната ”същност”. Тя е резултат от кръгооборота на душите на Исраел, така както духовния Исраел – това са всички тези, които имат точка в сърцето, духовен стремеж, с който те се присъединяват към процеса.

Разликата между тях е във влечението: човек с точка в сърцето го влече към духовното, а човек, лишен от тази точка, не го влече. И независимо от това, че човек няма точка в сърцето, но принадлежи на Исраел, той е длъжен да пристъпи към поправяне.

Вярно е, че по духовния път няма принуждаване. Но при все това, на Исраел е възложено това задължение. В Тора е казано:”Вие ще Ми бъдете царство от свещенослужители и свят народ”. И това време настана.

Разбира се, дългът на тези от Исраел, които имат точка в сърцето, се отличава от тези, които нямат такава точка, на когото още не са пробудили. Обаче задължението е към всички, и вътрешното въздействие на АХАП, народите на света, е насочено имено към това, че Галгалта ве-Ейнаим да се поправят.

Това въздействие само ще нараства. Колкото повече ние се бавим, толкова повече ще иска АХАП, защото егоизмът постоянно нараства и оставя все повече опустошения. И затова и натискът на Галгалта ве-Ейнаим ще се увеличава. Тези същите народи косвено ще подтикват Исраел да ускори поправянето си.

И поради това, хората с точка в сърцето, т.е. духовният Исраел и само евреите, материалният Исраел, са длъжни да реализират върху себе си поправянето и да привлекат светлината към АХАП.

Каквото и да се прави, става въпрос за един съсъд, чиито части са взаимносвързани имено по такъв начин.

Въпрос: Значи, паралелно трябва да протекат два процеса?

Отговор: Аз не виждам тук два процеса. В края на Предговора към Книгата Зоар, Баал а-Сулам пише за две части на Исраел: вътрешна и външна. Вътрешната част, това са ”работниците на Твореца”, желаещи да му служат. Те също се разделят на две част: вътрешната част желае да достигне намерението заради отдаване, а външната извършва материални действия. А освен това в Исраел има и такива, които нищо не знаят и не се интересуват от нищо.

Така че и в народите по света има две части. Вътрешната част иска да се присъедини и се присъединява към нас, тя се отнася към Исраел, така и се нарича ”С Исраел в народите по света”. А външната част най-вече е равнодушна към това, тя усеща само страданията на нашия свят. Длъжни сме да пробудим тези хора – макар и само за това, за да избегнат големи грешки за в бъдеще и за да се предпазят от унищожение и тежки проблеми. Така те ще се присъединят към нас.

В крайна сметка поправянето е предназначено имено за тази вътрешна част- АХАП. Те са целта на творението. В основата е желанието за наслаждение, а Исраел не е цел на творението, а само неговото поправяне.

Към това трябва да е насочена цялата ни работа: да се поправим, за да донесем поправяне и на света. Ето какво значи ”царство от свещенослужители”. Ние сме служители и служим на света.

От урока по статията на Рамхал „За мъдростта“, 13.05.2011

[47103]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Каква е позицията на кабала относно невярващите и религиозните? На мен ми се струва, че вие лавирате през цялото време между тях!

Отговор: Вие сте прав.

Религията смята Твореца подобен на човека, т.е. променящ се, в зависимост от действията на човека. При това всяка религия представя Твореца и неговите посланици, както намери за добре. Те са задължени да се погаждат или да се унищожават един друг, защото тяхното мнение – е въпрос на вяра, т.е. без доказателства. Който е по-силен той е прав. Или ще действаме, сякаш другите не съществуват, всеки в своето си паство.

Но всички тях ги обединява едно: Бог се отнася към човека в зависимост от това, как човекът се отнася към Бога и към останалите хора, т.е. Бог се променя, или е гневен или милостив. Така му се вижда на човека от неговия живот и съдба. Значи, можеш да дразниш Бога, да си платиш за място в Рая, да го умилостивиш – и той ще се отнесе към тебе добре. Може да си премълчим греховете, да се откупим от кармата, от наказанията. Ще дам подаяние – и ще отстраня ударите на съдбата. Всичко е изградено на основата на онова, че външното поведение на човека променя отношението на Бога към него.

Атеистите – се отнасят към Бога, както към Природата, тя е неизменна, механична, няма свой разум и свой план, не зависи от нашето отношение към нея, а само от нашите ”механически” въздействия.

Кабала – смята, че Природата и Творецът са едно и също. Той има разум, план, цел. Той има чувства. Затова в процеса на еволюцията е създал човека точно такъв, с чувства и разум, в дуална противоположна система, егоист, т.е. желаеш да се наслаждава всеки момент от своето съществуване, създал го е такъв, за да използва метода на кабала и силите на природата (Обкръжаващата светлина), да промени самия себе си и да стане подобен на Твореца.

С това човек постига самостоятелност (в своите състояния той изцяло се управлява от природата и от своя егоизъм, не е свободен ) и съвършенство, вечност и сливане с Твореца (статуса на Твореца). В кабала – Творецът не се променя, защото е Абсолют, абсолютно добър и затова не може да се променя, променя се само онзи, който е бил лош, но не и Абсолюта. Затова, да се обърнеш към Твореца е като да се обърнеш към себе си, да убедиш себе си в необходимостта от поправяне, да станеш като Твореца – еталон на доброто.

И така, атеистите преправят света, религиозните управляват Твореца, а кабалистите поправят себе си и с това поправят света.

[46915]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала, Творец - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви да задавате въпроси на теми по тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите – са мои.

Разликата между природата на човека и природата на Твореца

Тъй като човек се ражда в окончателен егоизъм, в любов към себе си, и всичките му действия са без каквото и да е отдаване към ближния, той се намира на максимално разстояние от Твореца, свойството на абсолютния алтруизъм.

Затова неговото състояние се смята за долна точка на творението.

Баал а-Сулам. Даряването на Тора, п.12

Желанието за получаване е главно в творението, и имено то отделя творението от Твореца, желание за отдаване. Невъзможно е да се представи по-голяма противоположност, каквато е между Твореца и творението, между желанието за отдаване и желанието за получаване.

Баал а-Сулам. Въведение в Кабала, (Птиха), п.13

Основата на цялото зло – не е нищо друго, освен любовта към самия себе си, наречена егоизъм. Същността му е противоположна на Твореца, който няма желание да получава за себе си, и Той не е нищо друго, освен желание за отдаване.

Баал а-Сулам. Същност на религията и нейната цел

[46636]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници - Няма коментари→