Днес вече сме длъжни да създадем първата версия на нашата ”декларация за намеренията”. В нея ще цитираме различни учени, ще разкажем за съвременната болест на човечеството и за поправянето.

Още преди 5-7 години, когато говорех за кризата, никой не беше съгласен с мен. До последният момент хората се присмиваха на подобни ”спекулации”. Преди година ”беше решено”, че кризата е приключила, но много бързо стана ясно, че това не е така: сгромолясването продължава, и даже Америка започва да потъва.

И затова трябва да подготвим ясна декларация за кредото ни, да покажем, че същността на болестта е човешкият егоизъм, а нейното лечение това е единството и поръчителството. Самата Природа, проявяваща се в интегралната действителност, ни задължава да бъдем заедно, в едно желание.

Трябва ясно да запишем стъпките си по този път: ще построим правилно общество, започвайки с малка организация, която ще се разширява все повече и повече, превръщайки се в гигантски международен съюз, много разнолик, но сплотен. Така ще се излекуваме от болестта.

Моля всички наши другари: ако имате данни, идеи, ако можете да изразите това послание в текстове, в клипове, в песни, в рисунки и т.н. – моля, изпратете ни ги, за да използваме обединената сила на поръчителството за създаване на методика.

От любов към човечеството трябва с всички сили да се постараем да му предложим лекарство, докато болестта не е приела остра форма. Всички ние трябва много да се трудим, за да доведем хората до разбиране на случващото се.

От 3-я урок на конгреса в Германия, 06.08.2011

[50723]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Източникът на духовния ни път се крие в разбиването. Своят егоизъм, отчуждението и ненавистта между нас, трябва да разглеждаме като правилна, подготвителна база за поправянето. Когато раби Акива видял пустошта на мястото на Храма, той се разсмял и се зарадвал. А той бил най-мъдрият човек в поколението на най-великите кабалисти.

„Как може да се радвате на разрушаването на светостта? – го попитали. – Нали е съборен стремежът към отдаването, потъпкан принципът на любовта към ближния като към себе си. Нима сгромолясването на всички надежди може да бъде повод за радост?”

Той отговорил: ”Никога не съм вярвал, не съм знаел, не съм усещал, че можем да достигнем общото поправяне. Но сега, когато е разрушен духовният ни строеж, когато любовта, царяща между нас е разбита, а народът е изпаднал в безпричинна ненавист, аз съм уверен, че от това окончателно разбиване ще пристъпим към всеобщо поправяне, към пълно освобождаване”.

И затова всичко, което ни се разкрива във всеки миг от живота е разбиване, което трябва да поправим. Всичко, което се случва с мен, от съществените въпроси до най-малките неща, в семейството, на работата, с мен самия, със самочувствието ми, с взаимоотношенията с роднините и законите, с народа и света, с цялата реалност – всичко се разкрива само за целите на поправянето.

Ден след ден пред мен се очертава нова картина, проникваща все по-дълбоко в егоизма ми. В тази картина трябва да видя резултата от постоянното въздействие на светлината, която всъщност и ще задейства в мен все по-дълбоки пластове.

Възприемаме света с егото си и затова трябва да го поправим. В какво се заключава поправянето? В това, че носим на хората единство. Особено сега, когато целият свят започва да осъзнава злото на сегашното състояние, помагаме му да почувства и разбере, че ”злото” – това е нашето зло начало.

Егоизмът ни е причина за всичко лошо. Виждаме го по това, което се случва: не е по силите ни да въведем ред, хората разрушават света, губят себе си, разкъсват взаимните връзки, унищожават природата… С това зло, което се крие в нас, не можем да преминем към добро, не можем да устроим добър живот.

От ден на ден все по-остро се проявява кризата, с други думи, оказва се, че егоизмът ни разрушава всичко и не позволява да се приведем в ред, да се уравновесим, да подобрим живота си. Но от друга страна, трябва да разберем, че той правилно ни води напред и ни позволява да поемем правилния курс към поправянето, към доброто. Така, както проявяващата се болест ни показва, как правилно да я лекуваме.

Осъзнавайки това, трябва да благодарим на егоизма си и да го обичаме затова, че ни показва мястото, нуждаещо се от поправяне. Казано е, че Фараонът е приближил синовете на Исраел към Твореца. Защото е започнал да им оказва натиск и в крайна сметка им се е  наложило да избягат от Египет. А иначе биха останали там.

Затова е и казано: ”Да вървим при Фараона, защото Аз ожесточих сърцето му”. Тук са заложени две противоположности и не бива да забравяме за това. Каквото и зло да ни се изпречи, трябва не да го разрушаваме, а да се стараем да го поправим.

От 3-я урок от конгреса в Германия, 06.08.2011

[50515]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, на всички мои мисли и желания, като най-добрия път в живота, като любовта на Твореца?

Отговор: Отдаване – това е приемането на всичко, което се случва с мен, както и необходимото условие да създам връзка между мен и всички обкръжаващи, чак до пълна любов, т.е. съединяване на всички желания в едно, което се стремя да напълня.

Въпрос от английския блог: Винаги ме е интересувал въпросът за ”свободната воля.” Мисля, че за болшинството хора днес свободата на волята е невъзможна, защото всяко ”свободно решение” трябва да има предварителна причина, която е неизвестна за човека, готвещ се да вземе решение. Могат ли кабалистите успешно да заобиколят тази трудност?

Отговор: Свободата – не е в свободата на избор на изходните ми състояния, а в подема над моя егоизъм към постоянно единение със света, заради благото му. Затова ми е необходимо обкръжение и затова свободата на избор се свежда към избор на обкръжение.

Въпрос от английския блог: Какво означава в кабала ”жертвоприношение”?

Отговор: Пренасяме в жертва своя егоизъм, неговото изменение към отдаване и любов към другите, т.е. използване на егото не ”за себе си”, а ”за другия” – в това е вашата жертва.

[50476]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Свобода на волята - Няма коментари→

Мнение: (Я. Яскевич, PhD, проф., дир. НИИ БГЕУ): Кризата е преходен етап от локалното към глобалното, от националното към световното, понеже възниква проблема за радикално преразглеждане на ценностната система, на убежденията. Глобалната финансово-икономическа криза се явява криза на системата от духовни ценности в угода на материалните.

Необходимо е ценностно-революционно преосмисляне на съвременното устройство на света, отказ от егоистичния стремеж и силовото отношение към човека, природата, обществото, за неговото оцеляване е необходимо обновление на нравствените ориентири и духовните ценности. Световната икономическа криза следва да се откаже от откровения егоизъм на развитите страни в името на разрешаването на собствените стратегически проблеми като преразгледа приоритетите на свободния пазар.

Необходим е преход към постнационално общество, в извън националната, всеобща политическа култура, над всички различия и в намирането на национални държави от космополитически характер.

Като особен социален статут, имено науката по най-добър начин обезпечава подобаващото, отговарящо човешко поведение, което се явява предмет на анализ на социалната етика. Науката се явява подобаваща ценност на човешката култура, задаваща хуманистичен вектор на нейното развитие, на съединението на идеалите на доброто, безкомпромисността, сътрудничеството и възвишените помисли.

[50271]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

До този момент човечеството не пишеше историята, а по-скоро се вписваше в нея. Днес обаче, на новия етап от развитие, ще допишем историята си сами. За пръв път ни се предоставя тази възможност след дългите хилядолетия детство.

В продължение на цялата история човек се е развивал под диктовката на егоизма, а неговият постоянен ръст автоматично ни е принуждавал да търсим средства и способи за удовлетворяването на собствените ни желания. Така природата е направлявала нашето движение, практически лишавайки ни от свобода на волята. Не човек се е променял съзнателно, а природата го е променяла, съгласно програмата си.

От наша гледна точка това изглежда така: по-рано по необходимост сме променяли обкръжаващата ни среда в пълно съответствие с изискванията си, а сега настана време, когато човек ще се променя в пълно съответствие с природата. С това учение вече започват да се съгласяват.

По принцип, какво представлява по себе си ”природата”, която толкова дълго и безуспешно се опитвахме да покорим?

Когато майката излиза от детската стая, оставяйки малкото дете да играе с играчките си, чувства ли се то свободно? Да. Чудесно прекарва времето си, дори не разбирайки, че се намира под надзора ù, под нейния остър и грижлив поглед. Свободно е в усещанията си.

Точно така е скрита от нас и ”природата,” т.е. системата на управление, в която се намираме. Тя поражда у нас усещане за свобода, макар че в крайна сметка тази свобода я няма. Нейната илюзия е била планирана от еволюцията специално за това, за да се развиваме свободно в егоизма си, ползвайки и следвайки желанията му, доколкото ни е позволявала нашата природа, свойства и възможности.

И смятахме, че това е хубаво, че така можем и сме длъжни да се развиваме. Сменяха се обществени отношения, технологии, през цялото време преобразувахме по нещо, бягахме някъде, действайки по волята на естеството, т.е. от нарастващите ни егоистични желания. При което се стремяхме все повече и повече към по-голяма власт над природата. Помните Мичурин: ”Да вземем от нея всичко – това е нашата задача…” Човекът не се замисляше над това което прави, а просто действаше, защото така му харесваше.

Ако природата ни зададе определени желания, то ще работим само в техните рамки. Няма да ни се налага да излизаме извън границите им. Храна, секс, семейство, знания, слава, пари, власт – комбинацията от тези желания я има у всеки и съобразно с нея, всеки ги реализира. Природата ни движи малко помалко, отвътре, ”отзад”. Поривите, които пробужда у нас, в съчетание с обкръжаващите ни условия, определят всичко.

Фактически, аз представлявам по себе си един механизъм. Пред мен възникват желания, струпват се определени обстоятелства, ограничен съм от физически, умствени, нравствени и прочие способности, а също така и нормите на обкръжаващото общество и общите закони на глобалната природа. В резултат на всичко само се опитвам максимално да реализирам желанията си в обстановка, която ми е зададена. Ето, излиза, че съм изпълнителен механизъм и нищо повече. Желанията са зададени, условията също – всичко това ме тласка към самореализация.

Такъв е бил пътят ни: грешките на човека, добрите му и лоши постъпки, всички те са били необходими и неизбежни на предишния стадий на развитие до наши дни. Не по свое желание е получавал вродени свойства и не по своя воля е попадал в една или друга среда.

И въпреки това не се е сещал, че всичко е предопределено. Като детето, което играе и се чувства свободно в отсъствието на майката, която просто е изчезнала от полезрението му.

От беседа за новата книга, 18.07.2011

[50176]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Човекът е създаден с желание за наслаждение, което се стреми да се напълни, чувства се незавършено, ако не е напълнено, и вижда в напълването смисъла на съществуването си. Освен това, то няма никакви усещания. Всички наши усещания идват само от наслажденията, които виждаме пред нас – от тях е построен нашият свят. Цялата наша реалност се състои от представящите ни се образи на всевъзможни наслаждения.

Ние виждаме около нас неживия, растителния, животинския свят, както и други хора, защото желанието ни се състои от 4 нива, на които чувстваме различните изображения на възможните наслаждения. Но ако не искаме да живеем сред тези илюзии, а искаме да видим истинския свят, трябва да го направим не с желанието да се наслаждаваме, а с желанието да отдаваме. Защото така откриваме нашите корени и връзката ни с тях – замисълът на творението, неговата програма и цел. А егоистичното ни желание ни отдалечава от всичко това – от истинското знание, усещане и цел.

Ние имаме една единствена възможност да се доближим до истинската картина – да направим скриване на картината, която ни показва нашият егоизъм. И не става въпрос да престанем да я виждаме напълно, а да не и отдаваме толкова голямо значение, както правим днес. Да търсим зад нея картината на корените, която възниква в същите наши желания, ако те променят посоката си от тях самите към отдаване.

Желанието е едно и също, но всичките му части: неживата, растителната, животинската и човешката трябва да бъдат пренесени в употреба на отдаването. И тогава ще видим корените на същата тази картина, която ни се представя в желанието ни за наслаждение заради самите себе си.

Това става за сметка на „светата сянка.“ Защото когато човек се стреми към такава сянка, той се опитва сам да я направи. Но скоро става ясно, че той не е способен на това и целият му опит за бягство от желанието за наслаждение, създадената сянка върху него: правенето на екран, съкращението, работата над него са невъзможни без външна помощ. За това е нужно чудо!

Чудото е това, което не е в ръцете на самия човек и не е достъпно за него директно като очевидно средство. И постепенно той стига до решението, че самият корен, висшата сила, която той иска да разкрие, именно тя трябва да му помогне и да му донесе скриването.

Но тъй като човек моли за него, то то се присмята към сметката на човека, като че ли той е направил тази сянка. И така, той крие желанието си за наслаждение все повече и повече, което се нарича „не прави на ближния това, което не искаш да ти бъде сторено“ и придобива свойството Бина, отдаване заради самото отдаване (хафец хесед).

И когато свърши работата си и се издигне над всичките си егоистични желания – на планината Синай, той започва да работи, дори получава заради отдаването в „изпитването на любов към ближния си като към самия себе си.“ Постепенно всички желания се превръщат в отдаване – и така до пълното поправяне.

И всичко това се осъществява за сметка на скриването или така наречената ”скромност”. За сметка на тази работа, когато човек търси как да се скрие от желанието за наслаждение, да не го използва директно, егоистично и със сигурност да не да го използва инстинктивно, без да се замисли, а само след обстоен анализ и проверка. Това е първият етап от нашата работа.
Ако човекът в нас успява да се скрие от желанието за наслаждение в нас, то той се отделя от това желание и се повдига над екрана. И от този момент той е свързан с корена и прави изчисления над знанието. Така той върви и се развива.

От урока по статията от книгата ”Шамати”, 25.07.2011

[49209]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Съобщение: Всяка майка е безкрайно щастлива, когато види усмивката на своето дете. Сега вече учените са намерили научно обяснение за този възторг. Оказва се, радостта на детето активизира центъра на удоволствието в главния мозък на майката по същия начин както алкохол или наркотик. Тексаските специалисти за пръв път са успяли да изяснят защо усмивката на детето въздейства така успокояващо на родителите.

Бил проведен експеримент: на жените били показвани снимки на техните и на чужди деца. На някои от снимките децата са били усмихнати. Магнитно-резонансно изследване и анализът на кръвта са показали, че когато майките са наблюдавали децата им да се усмихват, в организмите им започвал да се изработва допамин.

Не е била забелязана подобна реакция при снимките на чуждите щастливи деца. Изхвърляне на порцията допамин обуславя майчината радост. Този хормон е отговорен за удоволствието и също така се изработва от организма при употребяване на алкохол или наркотици.

Реплика: Това е химичната проява на нашата егоистична природа. Кажете, ако човекът придобива качеството да обича ближния си, ще се изработи ли в него наркотикът на любовта „допамин“ тогава, когато вижда усмивката на чуждото дете или на възрастния? Този „наркотик“ всъщност е така очакваното от нас усещане за Твореца, в качеството на „Добрия, Творящ Добро“? Възможно ли е по този начин да определяме с помощта на анализите МРА (бел. пр. – Магнито-резонансна ангиография) и на кръвта постигнал ли е човекът любов към ближния?

[49137]

Filed under: Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо това силно желание, което е било в самото начало, постепенно изчезва? И ти продължаваш, преживявайки ту хубави, ту лоши усещания, но понякога чувстваш и пълна липса на усещания и безразличие?

Отговор: Това също е част от ”играта” и от скриването. Или човек скрива сам желанието си за наслаждение и действа извън него, или свише му създават скриване. И тогава това вече няма да е скриване на егоизма му, защото него човек трябва да го скрие сам. А свише от него скриват това, от което той трябва да скрива себе си!

И тогава се получава, че той губи връзка с висшето светене, това неголямо светене, което са му давали свише, и се чувства съвсем откъснат, сякаш в него няма нищо. Понякога той осъзнава, че е загубил всичко, а понякога даже и това не чувства и започва да живее като обикновено животно. Откъсването от висшия източник означава животинско съществуване.

Ако има усещане, че съществува нещо висше, това вече е пробуждане на човека в нас. А когато започваме да търсим нещо висше, човекът вътре в нас започва да расте като ”растение.” Когато започнем да извършваме активни действия – работа в група, с другарите, то можем да се издигнем от ”животинско ниво” на човешко стъпало. А когато вече реализираме формата на взаимно отдаване, означава че сме достигнали на по-дълбоко човешко стъпало.

От пълния отрив, който става заради това, че свише са скрили от човека висшия източник – той достига до това, че сам започва да скрива този висш източник от желанието си за наслаждение и израства като човек над това скриване.

От урок по статия от книгата ”Шамати”, 25.07.2011

[49202]

Filed under: Без категория, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам, ”Поръчителство”: Принципът на любовта към ближния, както към себе си, е невъзможно да се изпълни в самота. Затова е необходимо предварителното съгласие на целия народ. И затова делото е продължило до излизането от Египет, когато те станали достойни да изпълнят този принцип.

Необходимо е в човека да се прояви докрай цялото му желание и докрай неприемането на другите. Величината на желанието му – това е Фараонът, степента на отблъскването му – това е планината Синай, границата на стремежа му направо към Твореца – това е Моше. Така в душата на човека се очертава целият библейски сюжет за изхода от Египет.

А до този момент той не се нуждае от кабалистична методика, не се нуждае от поправяне. Не се стреми към реализация, не е готов да стане заедно с всички като един човек, с едно сърце, не се нуждае от помощта на Твореца.

Този вик още не се е родил в групата и ние сме длъжни да стигнем до него. Тогава ще забележим, че пред нас действително има методика, средство за поправяне на желанията.

Отначало ги попитали: съгласен ли е всеки от народа да приеме за себе си този принцип? А после, когато се съгласили, им била дадена методиката.

Що за въпрос е това, обръщение към всеки? Защото Творецът ги пита. И що за съгласие е това?

Казано иначе, в човека трябва да се яви желание, потребност, насочена имено към поправянето. ”Искаш ли да поправиш природата си за отдаване или не? Уверен ли си, че искаш това? Готов ли си да се обединиш с другарите? Не си способен на това, но искаш ли единство или не?”

Тук е необходимо усещането за бягството от егоизма, от Фараона, на всяка цена, даже ако се изисква от нас да пресечем  Червено море. Само да избягам – ето какво трябва да усеща всеки. Ако това е така, тогава ние ще бъдем готови да се обединим и да получим силата на обединение под надслов ”светлина, възвръщаща към Източника”. Това е и даряването на методиката, даряването на Тора на Синайската планина.

От урока по статията „Поръчителство“, 24.07.2011

[49114]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как да изградим скриване през периода на подготовката и как самите ние да скриваме Твореца, ако изобщо не Го чувстваме?

Отговор: Ще отговоря кратко: цялата работа се извършва само с другарите, в групата. Другарят също е скрит от нас и никой от нас не знае истинското ниво на другия. И учителят, и групата в нейния истински вид – също са скрити.

А нашата задача е да изградим скриване, тоест да започна най-накрая да си изяснявам, че виждам всички в степента на своята непоправеност.

Затова е необходимо да направя съкращаване на своя егоизъм и да си представям всички като велики хора на поколението, намиращи се в недостъпно за мен състояние. Трябва да постигна такова състояние, в което ще започна много да уважавам скриването – за да се превърне то в мое отношение към всички останали.

Върху този екран на скриването трябва да изградя новата картина на света! И цялата тази картина ще бъде нарисувана, слепена от важността, която придавам на това явление.

Ако правя така, постепенно ще започна да работя срещу своето его и ще се уча да възприемам духовното – тоест да рисувам картината на духовния свят. Защото отвън го няма – намира се само вътре в мен.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 21.07.2011

[48820]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→