Баал а-Сулам, „Мир в света“:  Строителите са тези, които желаят съзидание и блага на обществото. Заради това често са готови да отстъпят своето достояние на другите.

Тези, които, по своята природа, са склонни към разрушение и беззаконие, им е изгодно заради лична полза да се държат за категорията истина, тоест на принципа „моето – е мое, а твоето – твое“. Никога не са искали да жертват нещо свое за другите, независимо от заплахата за съществуване в обществото, доколкото, по своето естество, се явяват разрушители.

Две тенденции към разрушение и съзидание виждаме в света и днес. При което съзидателният аспект касае не само отделни хора и организации, извършващи благотворителна дейност, но и държави, които създават специални спомагателни механизми за нуждаещите се, макар че законите  не ги задължават за това. Така се подслажда предизвиканото от нашия егоизъм отсъствие на порядък, честност и справедливост в човешкото общество.

Носи ли полза? Всъщност, ако не е целта на творението, подобни средства биха достигнали нужния ефект. Проблемът е, че днес промените подлежат не само на вътрешни обстоятелства, но и на външни условия. Ако се променяше само нашето егоистично желание, проявявайки все по-голям напор, – бихме компенсирали тези необходими поправяния и съжителствали в обществото повече или по-малко комфортно. Така, по същност, сме живели в последно време, внасяйки в нашите взаимоотношения определена степен на справедливост, честност и общо съгласие.

Обаче  в съвременната епоха се разкрива нещо ново – променят се обкръжаващите условия. Иначе казано в добавка към нашия егоизъм се разкрива, че по неволя сме взаимосвързани и не можем да се откъснем един от друг. Ето, това  ни създава проблем. Ако не беше тази взаимовръзка, предизвикваща глобална, интегрална криза, на нас ще са ни достатъчни социалните механизми на взаимопомощ, обновяващи се от време на време. Бихме подържали старците и младите, самотните майки и нямащите.

Обикновено държавата не действа праволинейно, предпочита да не оставя човека на улицата без средства, дори всичко да е напълно законно. Винаги сме се старали да смекчим жестоките порядки – в някаква степен да поправим недостатъка, предизвикан от Твореца, който ни е направил различни. Удобства и стипендии за постъпване в университет, налогови намаления и т.н. – всяко общество, всяка страна предприема подобни мерки, защото „инстинктивно“ иска да запази своето благополучие.

Но ето беда: до сега това работеше, а вече – не. Работата е там, че днес между нас се проявява, взаимна връзка, и в същото време сме лишени от взаимно поръчителство. Като следствие, се създава отрицателен разчет: аз завися от всички и съм в дълг пред всички.

Въпросът сега е, как да живея в съответствие с новите условия.

От урока по статия „Мир в света“, 12.10.2011

[57441]

Filed under: Движението "Поръчителство", Ежедневен урок, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съобщение: Въпреки, че от началото на кризата на Уол- стрийт са минали вече три години, американското общество до този момент е в шок. На фона на некомпетентността на СМИ, кинематографистите се разполагат на предната бойна линия в борбата с несправедливостта на фондовия пазар и дори искрящия Холивуд се мобилизира на война с капиталистическата система, чиито продукт се явява. Как се случва?

В много филми, създадени за последните три години, е бил предприет опит да се проанализира тежкото поражение на американската икономика, вследствие на желанието за получаване на бързи доходи от нейните лидери. Разкриващата се масова несправедливост се оказала достатъчна причина за това, че кинематографистите на документалния жанр се приковават към това сложно и заплетено кълбо на взаимовръзки в бизнеса и държавните отношения.

Но покрай тази естествена реакция, тук се усеща по-силно и ключово изменение – нещо, което заплашва самия капитализъм.

Кинематографът демонстрира дълбок подход, той не се съсредоточава на конкретните дела или на издирване на извършителите на създалата се ситуация, а подчертава вредите в самата система, – обяснява, защо капитализмът – това е лошо, не само в САЩ, но и по целия свят.

Създателите на филми и зрители си задават само въпроса: свободната пазарна икономика не се ли явява някаква глупост, която някой се опитва да ни продаде? В холивудските филми са закодирани политически дебати, има много антикапиталистически гласове в САЩ – и тези забележителни гласове се появяват в филмите.

Реплика: Времето работи за разобличаване на егоизма и всичко, построено на неговата основа. И, макар, че това е цялата наша природа, не можем да си представим, как да построим нещо извън него, но животът ни избутва към създаване на отношения, обратни на егоизма, и ни довежда да търсим реализация обратна на неговите свойства – на отдаване и на взаимно поръчителство.

[58103]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Ние се намираме в постоянен процес на развитие на желанието си за наслаждение. От този момент, когато то е било създадено от светлината ”от нищото”, това ”нищо” е започнало да се развива под въздействието на светлината и до този момент така и продължава – от началото на творението до неговия край.

В това развитие има такива етапи, на които желанието за наслаждение още изобщо не се нарича творение и строи свое неживо, растително и животинско ниво – системата на духовната природа. А после вътре в тази духовна природа, се създава душата – Адам, ”човек”, говорящо ниво. Тази душа също се развива на степени: нежива, растителна и животинска, в световете БЕА (Асия – неживо, Ецира – растително, Брия – животинско ниво).

А човешкото ниво в човека – той трябва сам да построи себе си. Ако не строи себе си като човек, то съществува като животно и използва цялата обкръжаваща среда (нежива, растителна и животинска, всички светове БЕА) егоистически, опитвайки се да получи от нея максимално, колкото ù се отдаде. Така се развиваме, изсмуквайки от обкръжаващата природа всички всевъзможни напълвания, помагащи ни да растем в своя егоизъм.

И когато достигнем такава степен, когато вече почти всички са притиснати от природата, то започваме да усещаме, че егоистичното ни желание е противоположно на степента ”човек”, на света Ацилут. От този живот ни става тежко, но не знаем кого да обвиним за това, защото светът Ацилут е скрит от нас и се намираме по-ниско от парса (границата, която го отделя от световете БЕА).

Затова човек не разбира, защо му е толкова зле. Оказва се, че целият живот е пред него, всичко е за него – живей и се радвай. Но не получаваме допълнителна светлина, която не може да мине през парса от света Ацилут и да се спусне към нас през световете БЕА и от това ни е лошо – от човешката част в нас. Защото този човек в нас е противоположен на сегашната човешка степен, Зеир Анпин на света Ацилут. Така започваме да се стремим да разкрием източника на живота си, на неговия смисъл и цел.

Цялата наша работа – да се напише ”черно на бяло”. ”Бялото” – се нарича света Ацилут. ”Черното” – това е най-ниската ни степен, цвета на света Асия. Светът на Брия е червен, на Ецира е зелен, на Асия е черен. А всичко се пише на бял фон – на ”висша белота” (ловен елийон) на света Ацилут.

Пишещият човек е този, който се проверява и измерва спрямо света Ацилут. Той иска да стане подобен на човека на света Ацилут, но проверявайки себе си вижда, доколко не съответства на този образ. Така напредва.

От урока по статията на Рабаш, 25.09.2011

[55678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос:  Вие сте за равенство в доходите, за това всеки да получава (поотделно, относително) равна (еквивалентна) порция (заплата) с всички. Това отнема в хората стимула за работа, за развитие, защото в основата на нашата природа, засега стои индивидуалния егоизъм. И само, ако вече ще сме (ако бъдем) поправени, ще можем тогава, естествено, по всяка вероятност да се стремим само към равенство.

Така че, не е ли по-добре да оставм хората неравни в техните стремежи към богатството, неравенството, за да се гордеят с преимуществото си пред другите (съседите), но след полученото от тях справедливо заработените според отдадения труд и способности, богатства, те ще отдадат всичко над необходимото на другите и ще получат за това духовно възнаграждение свише и благодарност от обществото?

Отговор: Общо взето, това и предлагаме. Преходът от егоистичния индивидуализъм към колективизма, като при клетките в тялото, трябва да бъде постепенен, но в резултат, обществото е задължено да работи, получавайки необходимото за съществуване, а всичко над това „се заработва” на духовно ниво.

Тоест, говорите за това, че все пак е необходимо да развиваме промишлеността и всички „излишни” капиталистически структури – а ние казваме, че за тях, изначално, няма място в нашия свят, че ние, по такъв начин, губим планетата, като изтощаваме нейните ресурси и като я замърсяваме с „излишно” производство, за да превърнем „излишните” продукти и стоки в пари и след това да ги раздаваме на най-бедните.

Това не унищожава бедността и социалното напрежение, не задължава да се възпитават всички за глобалната връзка, както това изисква природата (кризата).

Изводът от развиващата се криза е прост: природата ни оставя само един път – отказ на обществото от прекомерното потребление и постепенно, съзнателно формиране на обществото за разумно потребление и духовен растеж.

Всички, които се оказват безработни и работещите, са задължени да изучат новата структура на света/природата – неговата глобална, единна, аналогова система, подобно на живото тяло и да изграждат своите взаимоотношения по този модел. Всички сме задължени да се занимаваме с това освен добиването на необходимото за съществуване. В това трябва да намерят себе си всички СМИ, изкуството, възпитанието – за да може създадената по такъв начин обкръжаваща всички нас среда да ни въздейства и формира в подобие с природата.

[55389]

Filed under: Въпрос-отговор, Движението "Поръчителство", Криза, глобализация - Няма коментари→

Ако си пожелаваме един на друг добър окончателен подпис и хубава година, то вътре в тези думи е заключена висшата сила, тъй като сме свързани един с друг чрез съвместната подготовка, с правилен списък, където сме описали всичките си свойства на бял фон.

Белият фон е същото това поръчителство, което може да се представи, като ”белилото” на групата, относно което изяснявам своите желания, свойствата си и виждам доколко те са ѝ противоположни и пригодни за съединението ми с групата. И все пак завършвам този списък и не се предавам, а продължавам и продължавам да анализирам своята противоположност.

Тази работа от последния месец преди началото на новата година се определя от условието: ”Човекът, стремящ се към Твореца (Исра – ел), светлината възвръщаща към Източника (Тора) и висшата сила Твореца – са единни”. Исраел – е човекът, желаещ да достигне съединение с останалите, Тора – е светлината на поправянето на егоистическото начало, която се разкрива само чрез работата в групата. Защото само в нея се проявява Егоизма ми – като черно на бял фон, ако си представям групата съвършено ”бяла”, поправена.

И ако искаме да достигнем тази обща ”белота” да разкрием Твореца във връзката между нас – Той се проявява и ние получаваме Неговия ”Подпис”.

Всичките тези ”записи” записваме на сърца си – всеки на своето. Сърцето на човека – това са неговите”613” засега непоправени желания, злото, разбитото, непоправеното сърце. И се стремим да го поправим. А поправянето се състои в това, да съединим сърцата си. Бъдещото състояние е съединение на всички сърца, на всичките ни мисли, така че разумът и сърцето да се сливат в едно цяло, и ние всички ставаме един човек. С надеждата да постигнем такова състояние и всеки да напише своето писмо…

И ако го пишем така, то това не е просто писмо – ние пишем Тора в своето сърце. Защото цялата Тора всъщност ни разказва за разкриване на злото в нас и за поправянето му, което в такъв случай получаваме отгоре, от висшата ”белота”. Затова отделяме черното от бялото, за да пишем с него на белия фон. Но трябва да научим свойствата на самото ”бяло“ – на обкръжаващата светлина. И цялото това обучение да пишем – е едва само подготовка, за да дойде обкръжаващата светлина и да ни освети отвътре.

Черното ще си остане черно, а бялото ще си остане бяло – както основите на нашето изграждане. Но ние включваме в себе си и двете и навлизаме все по-дълбоко навътре, в тъй наречените ”тайни на Тора” – там, където черното и бялото се сливат в едно. Такова сливане вече е невъзможно да бъде описано в писмо. А онова, което не се изразява в писмото, точната форма на записа, не са дописани ”некудот”(точки), ”таамим” (вкусове), ”тагин” (коронките над буквите) – така е, за да ги попълни сам човека, за сметка на своята вътрешна работа и да ги добави към буквите.

Всъщност ние скриваме своята чернота относно групата, представяйки си я окончателно поправена, в съвършено ”бяло” състояние. А завършвайки тази работа, усещаме, че сме достигнали такова състояние, когато Творецът трябва да завърши окончателно работата ни и да се подпише.

От урока по статия на Рабаш, 25.09.2011

[55672]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-важното свойство, необходимо по духовния път е търпението, готовността за страдание, увереността в успеха. Да имам търпение – означава да бъда готов да премина през всички етапи, срещащи се на моя път, за да не могат нито земните ми чувства днес, нито разумът, да ме отклонят и да ме спрат от истината.

Аз изначално приемам вярата на мъдреците-кабалисти, които са преминали вече по този път и ме съветват как да се държа. И вървя съгласно тези указания и ги реализирам.

В това няма никакво принизяване на себе си, както би се сторило на един страничен наблюдател. Напротив, по такъв начин имам намерение да постигна всичко в чувствата и разума, на всеки етап от пътя.

Разбирам, че от отделеността трябва да постигна близостта и над тези две състояния винаги постигам по-високо състояние – ново усещане и разбиране, и така напредвам. Следствие на всички тези колебания напред-назад, които извършвам в чувствата и разума, аз придобивам ново състояние и през цялото време добавям.

А от друга страна, процесът през който преминавам е винаги скланяне на егоизма си. Аз се отделям и тогава усещам тъмнина, нищожност. И точно тук трябва да извикам гордостта си и да кажа, че се чувствам толкова отдалечен – именно за да получа независимост. Затова мога да се гордея, че съм против и не желая, да се гордея с такова отделяне от Твореца. Нека ми е зле и да съм объркан, но по този начин придобивам ново желание.

А сега започвам да работя над това ново желание и да се приближавам към Твореца, и този промеждутък на отделяне, на объркване и тъмнина, на неприятно усещане, започвам да запълвам със светлина и разбиране, с нови определения – не егоистични, а над егоизма. И така постигам новото стъпало.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 29.08.2011

[55582]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Торонто. Урок №1

В кабала 1995 година е посочена като преломна. Дотогава свобода на избор са имали само кабалистите – хората с точка в сърцето, които се развиват с личен темп. Обаче, примерно от 1995 година цялото човечество навлиза в нова фаза на развитие, за което се изисква самостоятелно да изградиш себе си, реализирайки свободния си избор, който ни се разкрива за пръв път.

И ето, ден след ден аз виждам как силите, оказващи своето въздействие върху мен, увеличават натиска. Това е признак, че вчера не съм реализирал техния натиск правилно. Та защо да не се движа в такт с тях, или да изпреварвам тяхното темпо?

Аз не мога да се предвижвам без натиск отзад и без да ме дърпат отпред. Това е – животинската форма на развитие.

От друга страна, човек се развива по-иначе. Получавам отрицателен (-) натиск от отзад, от егоизма, който расте в мен съобразно времето (t). И при това самостоятелно търся позитивното (+), което ме дърпа напред: какво може да бъде благото? Не това ”благо”, което ми диктуват, – а сам търся и проверявам, в направление към какъв идеал имам сметка да се развивам (?).

Това е то степента (Адам), подобен на Твореца: постоянно търся Висшата сила, висшата идея, настоящата цел, която си струва да се достигне. На всяко стъпало на развитието, през цялото време, се подлагам на натиск и през цялото това време продължавам своето търсене.

Но може ли да се избегне страданието, натиска отзад? За какво ми е то? Възможно ли е, да задраскам цялото това егоистическо развитие? Разбира се, няма да ми се отдаде да анулирам своя растящ егоизъм, обаче искам да напредвам по-бързо, отколкото той ме натиска от зад. Искам да премина към ”страданията на любовта”, виждам минуса отпред, изпитвам собствената си потребност за развитие: ”Защо все още не съм там?”

Така, вместо дебелият черен минус да е отзад, вместо бедствията, войните, болестите и всичко останало, аз генерирам за себе си ”добър (-)” минус. Това също са страдания, но вече ”страдания на любовта” – тъй като аз се наслаждавам чрез тях, те са ми мили. Благодарение на тях, аз се готвя за срещата с Любящия. И нека все още да не съм там, но се стремя напред към нещо добро. Аз съм празен, но усещам напълването, което ме очаква напред.

Ето това е желателния път, по който можем да вървим. Тук всичко зависи от нашата работа: нашата група трябва да предава на човека точно такава форма за развитие. Ако ние не направим това, светът ще продължи да страда. Той не разбира по-големия, той въобще не е способен да напредва без импулс от наша страна.

И затова ние трябва да сменим силата, която ни развива: да изберем силата, дърпаща ни отпред, вместо силата която ни тика отзад.

От 1-я урок от конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Най-напред се запознах с кабала чрез кабалистичния център на Берг. Много харесвам вашия сайт, получавам материалите, а неотдавна гледах видео, в което Вие се изказвате отрицателно за червените конци.

Излиза, че вашата кабала се различава от тази на Берг? Ако да, то в какво се състои разликата? Имам комплектът Зоар, преведен от Майкъл Берг. Смятате ли неговата интерпретация за точна?

Отговор: Има много организации, изучаващи кабала. Ако изучавате материалите на Баал а-Сулам в оригинал, с намерение да се издигнете над егоизма си, не заради здравето, успеха в бизнеса, гадаене за бъдещето, а за да достигнете именно скромно съществуване в земния живот и пълно отдаване на всички хора, то вие сте на правилното място.

Никъде в кабала не са посочени амулетите като начин за поправяне на егоизма, а АРИ ги критикува. Как е възможно с пари да се купи бъдеще, ако всяка кабала е методика за поправяне на егоизма?

[51795]

Filed under: Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→

Само опитвайки се да се приближи към ближния и да се съедини с него, човек разкрива своите 613 непоправени желания. Само тогава започва да разкрива разбитата си душа и разбира какво трябва да поправи.

Поправяйки желанията си така, че не причинявам на другия това, което сам ненавиждам, аз поправям себе си до степента на Бина (хафец хесед) и се напълвам със светлината Хасадим. Това означава, че напълно се изчиствам от егоизма си. А след това постепенно обръщам този егоизъм към служене на ближния, което се нарича ”любов към ближния както към самия себе си” – поправяне на АХАП, 365-те желания.

Тези два етапа на поправяне се отнасят към тези желания, които се разкриват при обединение с другите. А ако у мен няма стремеж към обединение с другите, означава, че въобще не съм разкрил, какво имам за поправяне. Обичайните ни материални желания за храна, секс, семейство, пари, власт, знания не се нуждаят от поправяне. Моля, може да ги използваш!

Защото ако се стремя към знание или власт, това не е желание, което се разкрива при обединението с другите. А работата започва с това, че правя крачка напред, за да се обединя с другите и да разкрия в това обединение, свойството отдаване, вместо свойството получаване. И тогава започвам да откривам колко не го искам! Това мое нежелание и се нарича ”зло начало”, което ми се разкрива като творение.

Именно това желание, усещано като отблъскване от обединението с другия човек при опита да се разкрие свойството отдаване, се нарича зло и трябва да го поправим на добро. Тоест аз действам съгласно ясен ред, определен от фразата ”Аз създадох злото начало и в добавка – Тора като средство за поправянето му, защото светлината в нея възвръща към източника”, и крачка след крачка реализирам тази формула.

От урока по избрани откъси за Деня на Любовта ”Ту Бе-Ав”, 15.08.2011

[51364]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос от английския блог: Съществува ли възможност да укрепя себе си и обкръжението, с цел предотвратяване на постоянното осъждане на другарите, към които аз засега се отнасям като елементи отделни от мен?

Или това е част от замисъла на Твореца, насочена към това да осъзнаем грешките на егоизма си и да използваме възможностите да поправим себе си?

Отговор: Вие трябва да се издигнете над всичко отрицателно и да се опитате да видите всички като праведници, оправдавайки ги с това, че всички ги виждате в своя егоизъм. Имено за вашето издигане и произтичат всички осъждания…

[51160]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→