Скъпи приятели! Моля ви задавайте въпроси по темата от  тези цитати на великите кабалисти.

Забележките в скобите  са мои.

Егоизмът е заложен в природата на всеки човек

Егоизмът – това не е природното себелюбие, позитивната сила, поддържаща съществуването на индивида и поради това не явяваща се противник на алтруистичната сила, дори и да не служи на нейните интереси.

Егоизмът – това е развиващата се ненавист и желание за експлоатация на ближния, за да облекчи собственото си съществуване. Той противоречи на любовта към ближния и разрушава обществото.

Баал а-Сулам. Вестник „Аума” (Народ).

[45588]

Filed under: Баал Сулам, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

”Учението за Десетте Сфирот”, ч.1: ”Въпроси и отговори за смисъла на термините”.

Въпрос 28: Какво е това източник, отсичащ душите (махцевет а-нешама)?

Желанието да получаваш наслаждение, присъщо на душите от природата, ги отделя и ”отсича” от висшата светлина, тъй като различието по свойства разделя в духовното. Понятието отсичане на душите – това е преход от света Ацилут към света Брия.

Творецът е създал една душа, една структура – желание, което иска да се наслади, ”създадено от нищото”.

Това едно единствено свойство. В духовното не съществува място, затова едно свойство означава точка, капка семе, един параметър. Това е просто желание да получи наслаждение и затова в него има само един атом, ”елементарна частица”.

А всичко останало, което съществува вътре в желанието, идва при него от желанието на Твореца за отдаване. Когато Творецът напълва желанието на творението, Той също му предава своето свойство – свойството отдаване, усещането на Твореца. И от това желанието на творението започва да се развива.

Същото става под табур на Галгалта, където е невъзможно да се работи, защото там се оказва желанието за наслаждаване, неспособно да действа за отдаване. Затова силата на Бина, силата за отдаване (Некудот де- СА”Г ), внася себе си, своето свойство за отдаване, като се разпространява под табур на Галгалта и се слива с Малхут.

От тава Малхут се разделя на две части: горна, в която се е разпространило свойството отдаване, и долна, която така си остава с желанието за наслаждаване. В тази част е забранено да се получава светлина, защото тя не може да работи за отдаване и на нея може да се направи само съкращаване.

Така възниква границата, наречена ”парса”, отделяща горната част, която се нарича свят Ацилут (което означава ”при Него”- „ецло” ). След това, когато се спуснала Бина, тя осветила и поправила това място така, че в него е станало възможно получаване заради отдаване – с една дума над табур на Галгалта.

Получава се, че от света на Безкрайността до Парса желанията могат да приемат светлина с цел отдаване. И затова съществува такава огромна разлика между Ацилут и световете БЕА (Брия, Ецира, Асия), намиращи се под Парса. Тази разлика (условие) се нарича ”Източник, отсичащ душите” (махцевет а-нешама).

Защото над тази граница, душите са съединени в едно. И ако ние издигаме своите непоправени желания от световете БЕА през Парса в света Ацилут, то попадаме в Шхина (събранието на всички души ) и се обединяваме с останалите. Това означава да се достигне Малхут на света Ацилут.

В Малхут на света Ацилут няма разсичане между душите – там съществува една, цяла душа, която се нарича Адам. Но по-ниско от Парса се намират нейните раздробени части – разбъркани, повредени, разпръснати, отделени една от друга със своя егоизъм.

Тоест ”източник, отсичащ душите” (махцевет а-нешама ) е линията, под която се намират частиците от душите, а по-високо от нея – обединената душа. Границата, разделяща световете, се нарича „Парса”. А условието, по което тя се е образувала, се нарича ”източник, отсичащ душите”. Тоест това е причината, по която общата душа се разделила на множество души – границата относно душите.

От урока ”Учението за Десетте Сфирот”, 23.06.2011

[46248]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал а-Сулам ”Даряването на Тора”: Кабалистите са си задавали въпроса: ”Защо ние изначално, не сме сътворени в цялото желаемо величие, за да се слеем с Твореца? И за какво Му е било да стовари върху ни това бреме на творението, Тора и заповедите?”

Творецът не е сътворил нищо съвършено. За това е казано: ”Аз съм създал злото начало”. С други думи покрай несъвършеното, Той е създал и злото. За какво? – За да бъде поправено. От кого? – От нас. Имаме ли сила за това? – съвсем не. Обаче, прилагайки усилия, ние постепенно можем да осъзнаем злото и да поискаме неговото поправяне.

Та нали така е казано в следния цитат: ”…И създаде Тора като подправка”. Ние имаме възможността да поправим своето зло, ако го признаем за такова. В мярката на това осъзнаване ние можем да прибягваме до Тора, като подправка, доколкото в нея има светлина – особена сила, поправяща нашето зло.

Всичко е разстлано пред теб, казва Твореца. Осъзнай злото, вземи светлината и с нейна помощ поправи злото – тогава ще откриеш доброто. Премини през всичките тези етапи.

Изначално трябва да гледаме на света, разбирайки, че всичко е създадено така. Това съвсем не е прекрасния и съвършен свят на нашите мечти – и ние трябва да го разкрием и поправим. Понеже светът е проекция на нашите свойства. И така, Творецът не е завършил творението, Той преднамерено е създал за нас злото. Всичко е разкъсано, всичко е разрушено, всичко е глупаво. На всичките тези етапи на предвижване в нашия свят ние разкриваме злото и в случая тук нашето развитие трябва да ни доведе до осъзнаването на злото в необходимия обем.

Затова не трябва да предявяваме претенции – тъкмо обратното, така трябва да бъде. Трябва да разкриваме злото, ако може по-задълбочено по осмислено, разбирайки, че то ни води целеустремено към осъзнаване на състоянията, на поправяне и напълване. Ако в тази призма човек вижда Природата, себе си, обществото, света, тогава той държи верния курс.

Преди всичко ние трябва да представим този момент на хората: Не очаквайте от света съвършенства. Напротив, накрая ние сме готови да осъзнаем злото: Сега да видим, в какво се състои това зло? Това е проблемът, стоящ пред днешното човечество: кой вика злото? Може да се каже, че него го е създал Твореца, но това няма да ни даде нищо. На практика светът се разваля от човека. Кое свойство на човека предизвиква развалата? Нашият егоизъм. В какво се състои той? Каква е неговата същност?

Дайте да го опишем точно и нагледно, за да видим причината за злото. В крайна сметка, става дума за експлоатацията на хората, а също така и на неживата, растителната и животинска природа – свръх необходимото. Докато аз, подобно на природата, използвам само това, което ми е необходимо – аз не правя никому нищо лошо. Ако аз искам да извлека някаква лична изгода над необходимото, то това става винаги за сметка на ближния или за сметка на природата, в резултат на което не се намирам в равновесие с тях. Това е егоизма на нашия свят. Това и трябва да обуздаваме.

Възниква следният въпрос. Да допуснем, че аз ще получавам от света всичко необходимо в обем, нормален за моето съществуване: необходимите калории, облекло, жилище, кола, работа, здравеопазване, пенсия, отпуск. Но какво да правя с желанията, които превишават тази необходимост? Аз бих искал да експлоатирам природата и ближния, за да получа много повече от необходимото ми за моето животинско ниво. Какво да правим с тези празни желания? Как да запълним вакуума, лежащ над насъщните потребности?

С превишаването на тези нужди в обществото се получава дисбаланс и то става разрушително по отношение към себе си и природата. Но на мен ми трябва по някакъв начин да се напълня? С какво ще напълня тези прекалени желания?

Тук трябва да разберем, че точно тези ни желания се явяват човешките желания. Да допуснем моето ”животно” е удовлетворено: аз имам облекло, кола, дом, работа, семейство, здраве – всичко ми е наред. Всичко, което излиза извън тези рамки, се отнася вече към моите егоистически желания на ниво човек. В тях аз искам да използвам околните за лична изгода.

Кабалистите ми казват: ако в тези си желания ти въведеш правилна връзка с ближния, то ще разкриеш Твореца, ще откриеш висшите светове, вместо животинското ниво, ще разкриеш Човешкото, подобно на Твореца. И тогава ще придобиеш всичко, което има на стъпалото на Твореца.

Ето защо в разкриващото се зло трябва да се вижда лост за управление, трамплин към новото, към прекрасното начало.

От урока ”Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46169]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: И какво, ако купя два хляба, а изям само единия? Излиза, че вторият хляб съм откраднал от другите ли?

Отговор: Да. Ние все още не знаем, доколко всичко това е пресметнато.

Но пред нас са 125-те стъпала на развитието и сега не се иска от теб да правиш разчети, на които си неспособен. И все пак, вече можеш да осъзнаваш ситуацията: намираме се в интегрална система, в глабален взаимозависим свят. Искаме това или не, Природата или Творецът ни учи с тези беди, ако не искаме по-рано да признаем очевидното.

Нищо излишно не може да ни се падне по друг начин, освен за чужда сметка. Например, на Земята са останали толкова кубически метра прясна вода, а ти вземаш от нея повече от другите – разбира се, че това е за тяхна сметка. Така, природата ни учи на взаимовръзка. Но ако разгледаме тази взаимовръзка, благодарение на учебните занятия, благодарение на вътрешното, духовното осъзнаване, на съвместната работа, тогава няма да ни потрябват бедствия и суши по пътя на страданията. За какво са ни?

Чрез глобалното възпитание можем да обясним на цялото човечество, че всички сме братя, тъй като всички сме здраво свързани един с друг и зависим един от друг. Както казва Баал а-Сулам, целият свят е едно семейство. Затова, не трябва да се действа за сметка на другите – защото така не само крадеш от необходимото за тях, което вече не можем да си позволим, но и крадеш от своя духовен свят.

Погледни само какво ще постигнеш, ако се научиш да прилагаш законите на обществото, на балансираното насъщно потребление. Какво имат милиардерите, освен нули в банката? – пита Баал а-Сулам. Защото след икономическия срив, няма нищо да ти остане.

„Вижте, купих шедьовър на живописта за 30 млн. долара!” Само в това е бедата и тя не е необходима на никого. Можеш ли да го хапнеш на обяд – моля. „Но, аз имам в сейфа няколко килограма злато!” А купувачи няма – какво ще правиш? По-рано то е имало стойност, по-рано си можел да купиш за него контейнер с продоволствия, а днес не е необходимо на никого.

Ще ни се наложи трудно да се учим, ако не възпитаме човечеството от по-рано. С какво? С обикновени неща: хайде да се запознаем с новата реалност, в която управляват глобалността, интегралността, взаимността, в която всички от безизходност зависят един от друг.

Погледни „умните” европейци, които вече искат да се разотидат, да се разделят. Те не разбират, че общата тенденция води обратно и да се прекъсне връзката е невъзможно. Дори този „общ пазар” – егоистичен бандитски базар, в който всички се ненавиждат помежду си, все пак налагаше макар и външна връзка. В Европа премахнаха границите и изсякоха в новата монета своя съвместен егоизъм. Това бяха поне някакви помръдвания.

Ето какво трябва да обясним. Настъпи времето и така, просто ни поканват, „извикват ни на дъската”. Задължени сме да положим максимум усилия в просвещаването на света – не да чакаме нещо, а да започнем да действаме с пълна сила.

От урок по статията „Даряването на Тора”, 22.06.2011

[46154]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №1

Кризата, обхванала света, много се усещаше на нашите последни конгреси: преди три седмици в Италия, и още повече преди седмица в Мадрид, Испания.

Там кризата се чувства много явно, масите се намират в смут. Има 40% – безработица сред младите хора. С всеки ден става все по-зле и по-зле. На площадите има – демонстрации, стачки и т.н.

Аз специално ходих на тези площади, разговарях с хората. Те не знаят какво да правят и устройват стачки пред правителствените здания. А правителството също не знае какво да прави. Всички са объркани и никой не е виновен – просто ние сме се оказали пред повика на Природата.

Не трябва да се създават работни места напразно. А и за какво? Ние още повече, още по-бързо ще опустошим това, което ни е останало в земята, още повече ще замърсим почвата и околната среда. Още по-бързо ще се изчерпат източниците на вода и въздух. Така че защо да стимулираме отслабващата икономика? Само за да намираме работа за хората? След такива последствия – по-добре да не го правим!

В Испания аз дадох интервю в най-популярния телевизионен канал и в най-популярното време. Вместо няколкото минути, които ми бяха отделили в началото, интервюто продължи тринадесет минути. Представете си, тринадесет минути в сутрешните новини, сред съобщенията за най-важните събития! Те просто не можаха да го прекъснат.

Моето предложение беше просто и се свеждаше към едно: ние трябва да пратим хората да се учат. Да им плащаме помощи за безработица (това ще бъде по-икономично от всичко) и да ги обучаваме – да им обясняваме в какъв свят живеем, какво има пред нас, какъв призив ни отправя Природата.

Това не става заради нечии интереси, на някакви партии или някакви ръководители. Това е именно Природата, която ни призовава. Към какво? Към това да се изменим. На нас не ни е нужно нищо да променяме освен самите себе си.

Ние трябва да станем интегрални, глобални – съобразно с днешната криза. Защото кризата – това е усещане за своето несъответствие с обкръжаващата ни природа. И затова, ако ние се поправим, по този начин – всичко ще се уравновеси и стане хармонично. На това трябва да се обучават хората.

Интервюто получи огромен положителен отклик в цяла Испания, в Латинска Америка и в Северна Америка, защото това е действително единственият разумен изход от създалото се положение.

Испания не е единствената. Заедно с нея са Гърция, Исландия, Португалия, Италия и т.н. – има много страни, които днес постепенно влизат в тази криза. А в другите страни тя настъпва по друг начин.

По този начин Природата поставя пред нас ясна задача: ние трябва да се променим. Трябва да бъдем така интегрални с нея, както всичко останало, което е в нея: неживо, растително и животинско.

Човекът не трябва да мисли, че той е над Природата и може да прави всичко, което си поиска. Неговата най-главна задача е разумно, осъзнато да стане интегрална част от цялото. Ставайки интегрална част на Природата, той започва да разбира какво е тя и изведнъж открива в нея нови дълбочини: световете Асия, Брия, Ецира, Ацилут, Адам Кадмон и светът на Безкрайността. Той повече не закрива от себе си Природата със своя егоизъм, а започва да я усеща ясно, най-накрая разбира и осъзнава силите, които управляват всичко, в това число и него.

Ето какво е поставено днес пред нас. И затова, ако ние пожелаем и се възползваме от силата на устрема напред, която съществува в много хора по света, то действително ще се устремим към поправяне на себе си, към разкриване на света, към изхода от състоянието на сън, от безсъзнателността. И тогава ще достигнем пълното равенство с Природата, нивото на Твореца.

От 1-я урок на конгреса в Москва, 10.06.2011

[45455]

Filed under: Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №7

Въпрос: Вие казахте, че човек анализирайки вътрешно, получава отговор отвътре. А аз как да бъда уверен, че моят егоизъм не ме заблуждава и, че получавам верните отговори, а не ме заблуждава моя разум?

Отговор: Ако ти търсиш, как да вървиш напред – чрез книгите, методиките, ще получиш верния отговор в даден момент. На следващото стъпало ти ще получиш по-верен отговор. Всяко следващо стъпало относно предходното – е много по-вярно, а предходното ти се струва грешно. Така се движим напред. Така и детето започва да разбира, че играе с играчки, а не с нещо действително.

От 7-я урок на конгреса в Москва, 12.06.2011

[45863]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

Да се намираш в състоянието „ло лишма“ (заради себе си) – това означава, да знаеш, какво е това „лишма“ (отдаване). Ние не можем да съдим за нито едно свойство, ако не сме постигнали неговата противоположност. Затова, ние трябва поне някак да усетим какво означават „ло лишма“ и „лишма“, за да оценим в какво състояние относно тях се намираме.

Всички стъпала „ло лишма“ започват от този миг, когато човек си представи, че се намира във висшата светлина, в абсолютното свойство отдаване – но не чувства това свойство заради това, че неговите собствени свойства засега не са поправени и скриват от него истинското усещане, тоест закриват Твореца лично от него.

Тогава човек казва, че се намира в „ло лишма“ (в егоизма). И той вече може да каже какви именно свойства преграждат от него Твореца – във всеки миг, при всяка възможност. Той е точно като дете, което възприема живота на нивото на двугодишно или десетгодишно.

Тоест, необходимо ни е да си представяме, какво се нарича отдаване. Нека все още не го възприемаме в истинския му вид, но вече чувстваме, че се намираме срещу това свойство, освен което няма нищо. Но в своето възприемане на реалността ние виждаме собствените си тъмни свойства, противоположни на отдаването, които ни рисуват такава картина, всевъзможни образи на белият фон на свойството Бина, свойството отдаване. Тази картина, мярката на скриване от нас на свойството отдаване – се нарича този свят.

Но от друга страна, този свят „покрива“ (компенсира) моите непоправености и ги скрива от мен. И зад този скриващ екран аз съм способен да съществувам.

Творецът едновременно и ни се разкрива, и се скрива. А ние трябва да вземем пример от Него и да изясним и двете Негови свойства: разкриващите и скриващите. Тоест винаги съществува някакво попълване и скриване, наречено с думата „екран“, „покритие“, което от една страна, закрива, а от друга страна, допълва и компенсира.

От урока по статия на Рабаш, 19.06.2011

[45792]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В съответствие с принципа “възлюби ближния“, как се отнасяте вие с другарите, които са отдалечени от вас спрямовашия духовен напредък?

Отговор: Отдалечаването е неизбежно, защото се определя от общите интереси, а тях вече ги няма.

Въпрос: В статията си “Строеж на бъдещото общество“ Баал а-Сулам пише за законите на колектива – равни за всички. Трябва ли да разглеждаме това само по отношение на нашата група или  трябва да е спрямо цялото човечество?

Отговор: Спрямо цялото човечество.

Въпрос: Казано е, че всичко, което виждам извън себе си – това са мои желания, части от моята душа, на които аз трябва да отдавам. Но ето вече няколко дни аз не съм в състояние да работя в дясната линия. Опитвам се да използвам всички материали от ББ за това, да изляза от ужасното усещане на лявата линия, но всичко, включително Рав и уроците, ми се струва потопено в егоизъм.

Желанието ми да влагам усилие в работата отслабва, опитите ми да намеря вечността в голямото и в малкото търпят провал, аз се изпълвам с ненавист и отчаяние. Дори нямам сили да се моля тъй като съм неспособен да усетя недостатъците си. Как да изляза от това състояние на тъмнина?

Отговор: Не изоставяй опитите, но най-добре е в такова състояние да се занимаваш с ТЕС или Птиха.

Въпрос: Как да разберем дали напредваме, ако нас постоянно ни отделят от усещането за подем? Дори повече, ние не усещаме възхождението, дори да се намираме на метър от набелязаната точка. Как мога аз да почувствам, да измеря и разбера къде се намирам, ако постоянно “излитам“ от тези “знания“?

Отговор: Докато не се разкрие Творецът, човек не може да знае къде точно се намира той.

[45555]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Световен конгрес в Москва, урок №5

Природата инстинктивно, задължително, отчетливо, автоматично поддържа системата на взаимност, взаимна връзка, подкрепа, хармония, глобалност и интегралност – и по такъв начин обезпечава живота. Затова казваме, че Висшата сила, е сила на любовта.

Но в неживата, растителна и животинска природа, има още едно „малко” допълнение – човека, човешкото общество, което не се подчинява на този закон. То, специално е създадено такова, за да се развива произволно, под натиска на своя егоизъм.

Представете си огромна система, в която една част – при това най-развитата, най-ефективната, най-деликатната – не работи в унисон, в хармония с цялата останала система. И ето, че постепенно, цялата тази система стига до пълен дисбаланс.

Точно това започваме да усещаме сега. Човешкото общество се явява като рак, тумор, унищожаващ всичко останало, нарушаващ цялата хармония и естествено, при това предизвиква върху себе си съответната обратна връзка.

Как да стигнем до хармония? Защото в противен случай, като резултат ще унищожим целия организъм. Това, вече става ясно. Не е необходимо да бъдеш пророк, за да видиш накъде вървят нещата.

За това говори науката кабала: по какъв начин трябва да се поправим, изучавайки законите на общата Природа. Не трябва да навлизаме в мистика, да се занимаваме с астрални явления – просто трябва да изучим законите на затворените глобални, интегрални системи, които се наричат също аналогови. Те са ни известни от техниката. Има огромен научен материал, който е математически ясно формулиран – за това по какъв начин, затворените системи поддържат своето вътрешно равновесие.

Трябва да изучим себе си, като несъвпадащи с тази система в своите действия, желания, мисли. И ако действително искаме да постигнем някакво нормално съществуване, дори на нивото на нашия свят (не говоря за онова, което разкриваме допълнително, когато влезем в хармония с Природата), в такъв случай ще се включим в общата хармония.

Днес, може би тя ни се струва отчасти ненужна, неприятна – и освен това, Природата вече оказва натиск, принуждава ни и изисква от нас вътрешни усилия, вътрешни силови действия по промяната на самите себе си. Защото, да се намираш в хармония с цялата заобикаляща те Природа, означава да се съобразяваш с нея, а не просто да я използваш и опустошаваш.

Как и в какво можем да се променим? За това, науката кабала говори в раздела „Поръчителство”.

Поръчителството е взаимното задължение на всички нас (не само по отношение на нас самите, а изобщо към цялата Природа): да постигнем абсолютно, пълно взаимно разбиране, общо равновесие. В терминологията на кабала, това е Малхут на света на Безкрайността – с други думи, общото, взаимно свойство отдаване и любов.

„Свойството любов” означава, че вземам под внимание потребностите на другия като свои собствени. Именно по този начин взаимодействат на биологично ниво всички части на нашия организъм. И Природата ни принуждава да стигнем до това в нашия общ социален живот – по пътя на общественото обединяване помежду ни. Тя може да ни принуди към това и чрез страдания, но ако се движим осъзнато в тази посока, тогава ще се поправим бързо, удобно и леко. Именно това ни предлага науката кабала.

От 5-тия урок на конгреса в Москва, 11.06.2011

[45610]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Поръчителство - Няма коментари→

Сутрешен урок от Москва

Въпрос: Какво е близостта до Рава, а също и обучението от уста в уста?

Отговор: Близостта до Рава не означава, че човек е близо до него – това няма никакво значение. Близост до Рава има, когато човекът усеща, че учителят може да му предаде всичко, което има и желае да му предаде всичко, което има, но само в степента, в която човекът разкрива себе си за това. Защото при контакта, при комуникацията е необходимо да има връзка между предаващия и получаващия.

Така че, първото е: вяра в това, че Рав постоянно предава и има какво да се вземе от него – това зависи от ученика. И второ: ученикът трябва да разбере, че може да получи само в степента на неговата чувствителност към онова, което излиза от Рава.

Като цяло, разбира се, всичко зависи от ученика. Само от ученика! Практически, от учителя нищо не зависи. От друга страна, ученикът трябва изцяло да се настрои за получаване. Какво значи за получаване? За връзка. Тоест той трябва да има мисли и чувства, посоки, които са по нещо подобни на учителя – макар и един процент. Трябва да желае да възприема от него, да бъде настроен на същата вълна. И тогава при него нещата ще се получат.

Обучението се състои от две нива:

1. „От уста в уши” – вербално общуване, когато аз говоря с уста, а ученикът възприема с ушите.

2. „От уста в уста” – под уста се има предвид общия екран, който се намира в устата на духовния парцуф.

Тъй че, когато общуваме така, че ученикът не желае или още не може да бъде на едно ниво с учителя – тогава той слуша. Може да слуша без да го желае, без особено да полага усилия, може дори да бъде против учителя – и все пак ще чуе нещо от него.

Това, все още не е един екран, не е един стремеж, не е някаква обща връзка, когато са свързани заедно макар и 1%. Ако са свързани заедно, тогава в степента на тази връзка, той получава информация от уста в уста, тоест в зависимост от големината на общия екран, на общия стремеж. Към това трябва да се стреми. Това не е лека работа над своя егоизъм, но е възможна – и тогава всичко, което е в учителя, потича в ученика.

Въпрос: Имате ли възможност да избирате кой да Ви бъде близък и кой – не?

Отговор: От учителя не зависи кой ще му бъде близък и кой – не. Онзи, който постави себе си на нивото на ученика – той е и ученик. Понякога, учителят много иска някои конкретни хора да му бъдат ученици, защото имат особена предразположеност и чрез тях, може би, ще бъде възможно по-бързо и по-ярко да предаде на човечеството идеята, а тези хора не са способни, пренебрегват възможността – и пропускат шанса.

От урока по статия на Рабаш, 16.06.2011

[45684]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Учител и ученик - Няма коментари→