Въпрос: Как да преподаваме методиката на обединението, ако връзката с другите предизвиква рязко неприемане в някои слоеве на обществото?

Отговор: Да, има такива слоеве на обществото, където се отнасят рязко отрицателно към връзката един с друг и преднамерено си развалят отношенията, за да очертаят границите на владение на всеки: това е мое, а това е твое и не се намесвай на моята територия.

Днес така става навсякъде: всеки се старае максимално да се отдели и никого да не засяга, за да не го докосва никой и него. Цялото поведение на човек е доста “политически коректно”: аз не ви безпокоя и вие не ме закачайте. Но заедно с това, в такова общество има много проблеми, болести, нерви, стресове. Всичко това се предава на семейството, на отношението с децата.

Човек не е създаден от природата, зa да се намира постоянно в продължителен стрес. Това, че стресовото състояние вече става навик, е още по-лошо. Това е известен проблем и много силно се усеща от хората в скъпите райони.

Основно, това е проблем на средната класа. По-обикновените хора са по-открити и живеят по-иначе. Затова те имат по-малко медицински проблеми, не им трябва личен психолог за всеки, както за “белите” или “небесни вратовръзки”.

Колкото са по-обикновени хората, толкова им е по-лесно да се обединят и толкова са по-здрави. Но обезпечените хора, имащи всички възможности да се погрижат за себе си, страдат много повече от тежки заболявания.

В такива условия защитната сила на организма принуждава човек да се затвори към останалите с вежлива маска и да пази своите граници. А навикът става втора природа и е много трудно да се избавим от нея. Още повече, че това се поддържа от обществото и е станало норма на живот.

Това е много проблематично отношение, навличащо ни много неприятности на всички нива: от най-ниските, тоест здравето, до отношенията с децата, към природата, пораждаща всички пороци на съвременното общество и генетични изменения.

Човек не е устроен, така че да се чувства самотен и да се отнася към другите само като към чужди хора. Създадени сме от природата такива, че по степента на своя растеж, все по-тясно, в съответствие с възрастта ни, да сме свързани със семейството. Но ние не правим това.

Бебето е неразривно свързано с майката на телесно ниво, а с възрастта, тази връзка става по-душевна, но външна. По степента на възмъжаването си от бебе до дете, до подрастващ и накрая до възрастен човек, все повече се отдалечава от майката.

Сякаш, вече не се нуждаем от нейната грижа и не се молим – “на ръце”. Но е необходимо да допълним тази връзка на душевно ниво. А ние не го правим и в това е причината за всички проблеми. Всички проблеми и болести са предизвикани именно от липсата на връзка.

От урок по писмо на Рабаш, 20.05.2014

[135569]

Filed under: Възпитание на децата, Ежедневен урок, Здраве, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес в Москва. Урок №2

Въпрос: Ако в егоизма на човек има стадии на развитие, то съществуват ли стадии на развитие на груповия егоизъм?

Отговор: Движението върви само напред. Движение назад няма – нито в природата, нито при човека.

Означава, че не трябва да се мисли за егоизма и не трябва да се мисли за груповия егоизъм. Трябва да се устремяваме само напред – към групово обединение. Тогава по естествен начин ще преминете през този групов егоизъм. Между вас ще възникват огромни проблеми в обединението, в разбирането, изобщо как да изтърпиш приятеля до себе си и т.н.

Но все едно, стремежът трябва да бъде само напред. Не трябва да мислите за това, ”как по-бързо да разкрием нашия егоизъм”. Трябва да мислите само за положителни разкривания, а не за отрицателни.

Работата е там, че в нас е заложена цялата Малхут, т.е. целият огромен егоизъм, желание (Ж) с огромно намерение (Н) за себе си, любимия. Но ние започваме да се стремим към обединение и към нищо друго!

Когато постоянно се устремявам към дясната страна, моят егоизъм расте по-различно – паралелно на това в лявата страна. И по такъв начин се получава, че само като се издигна до някакво ниво, веднага възниква отрицателното намерение ”заради себе си”. На края включвам отрицателната съставна и положителната съставна и по такъв начин създавам своето кли.

От положителната съставна в мен има екран (масах), а от отрицателната – вътрешно желание, което преобразувам на положително, и така постоянно раста.

Казано е: ”Всеки, който е по-голям от другия, неговото зло начало е по-голямо от него”. Следователно, главният ми стожер (1)  трябва да бъде постоянно растящият стремеж към обединение (Σ). А егоизмът, тоест намерението заради себе си, винаги да бъде второ (2) и няма накъде – не се вълнувайте за него.

 ”Как ние в групата ще разкрием целия й егоизъм?” – питате вие. Целият егоизъм на групата ще разкриете тогава, когато достигнете горната черта, пълното поправяне.

Но да се движите към тази черта все едно ще можете само по средната линия, винаги устремявайки се отначало само на дясно, само към обединение. А лявата линия ще възниква във вас по неволя.

От 2-ри урок на конгреса в Москва, 13.12.2013

[123208]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Светът и така задължително ще достигне до своето, отрано набелязано крайно добро състояние, но в програмата за управление на природата има възможност да се достигне до това състояние, не чрез силата на страданията, а като заставяме сами себе си, съзнателно.

Наистина, в такъв случай ние сме длъжни да вървим пред природата си, егоизма си, към намерението във всички действия да преследваме целта заради другите, отдаването.

Това не е възможно, тъй като нашата природа е единствено егоизмът, желанието във всичко да действаме само заради себе си. Но за да ни позволи да поправим природата си, дори като се намираме в нея, ни е даден този свят, в който можем да действаме като залъгваме своя егоизъм.

Можем да даваме на другарите си, макар нашите намерения винаги да остават заради себе си.

Но ако постъпваме така по време на изучаване на състоянието „отдаване, любов заради другите“, което е описано в кабалистичните източници, то ще го привлечем върху себе си, ще пробудим в себе си свойството отдаване и любов, наречено висша светлина.

Затова са ни нужни другари, устремени към същата тази цел, и трябва да ги ценим толкова, колкото ни е скъпа самата цел, тъй като без тях няма да я постигнем.

Затова главната ни задача е да сформираме такова обкръжение, което би ни дърпало към добро устремяване напред, вместо да ни тласка отзад чрез страдания, както върви бавно, мъчително, неосъзнато към същата тази цел цялото човечество.

[123035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съобщение: Икономическите проблеми, с които никак не могат да се справят на Запад, изменят социалните навици: в САЩ и Европа рязко нарасна броят на младите хора, връщащи се под крилото на своите родители – ще минат години, докато младите хора могат да спечелят за собствено жилище. За Америка това е малка социална революция – деца-бумеранги (връщащи се).

Същото се случва и в Европа: 67% от испанците на възраст от 18 до 29 години живеят с родителите си, причините са икономически. В Италия този показател е 61%. Подобни са данните във Великобритания, Ирландия, Полша и навсякъде експертите сочат, че това е резултат от икономически проблеми. Като цяло – пред нас е уникален пример на връзка и взаимопомощ между поколенията.

Реплика: Най-общо, това говори за обстановка на егоистично развитие, която се наблюдава повсеместно, егоизмът изчерпа себе си, но засега се усеща само някаква пустота, а по-късно – прозрение, страдание или осъзнаване, необходимост от по-нататъшно развитие – към постигане на смисъла на съществуването, т.е. разкриването на Твореца.

[114893]

Filed under: Възпитание на децата, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съообщение (гл. педиатър на Русия, А. Баранов): 40%  от руските юноши и девойки имат отклонения в репродуктивната система, които могат да доведат до пълно безплодие, а 40% от причините за безплодие се коренят в детска възраст. При това положение е трудно да си представим как може да се реши острият демографски проблем в страната. Министерството на труда и социалната политика призна: надеждите за промяна в катастрофалната демографска ситуация в страната не се сбъднаха. Лекарите смятат, че е необходимо да се отделя по-голямо внимание на опазването на здравето на подрастващите.

Реплика: Никой от настоящите проблеми не може да се реши веднага, защото те възникват само за да осъзнаем колко е порочна нашата егоистична природа. И само чрез преодоляването на егоизма, всички наши проблеми могат да бъдат решени

[114500]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Духовната ни работа според методиката, която получаваме от изучаването на кабала, прилича на медицинска ваксина, когато в здрав човек „впръскват“ малко от болестта, организмът изработва антитела и тогава вече може да устои на болестта.

Така и ние даваме на желанието си ваксина против егоизма – разкриваме неговото зло предварително, преди то да се прояви напълно. Това става чрез работа в група с помощта на това, че призоваваме висшата поправяща светлина, в която постепенно разкриваме егоистичните си свойства като зло. И човек вече не върви по пътя ня страданията „Исурим“ – от егоизъм към здраве, към свойството отдаване и любов към ближния, а предварително ограничавайки егоизма си, работейки срещу него в група и чрез учене, под въздействие на О“М върви към целта, към подобие с Твореца, т.е. към разкриване на Твореца в себе си по краткия път на поправяне – „Ахишена“, преболедувайки болестта в малката й проява вътре в себе си, доброволно.

Човечеството трябва да осъзнае природния си егоизъм като болест. Природата ни демонстрира порочността му върху самите нас. Необходими са продължителни страдания, за да опознаем заболяването и методите за неговото излекуване.

Кабала предлага вместо този дълъг и лош път кратък и добър път на поправяне. Но в този случай ще ни е нужно предварително, още на ранните стадии на развитие на егоизма да го осъзнаем като зло, от което трябва да се освободим. Да осъзнаем готовността да си направим ваксина, т.е. в малка доза да се разболеем от него, и повече никога да не боледуваме, да станем здрави, да изграждаме нов живот.

Същината на разпространението се свежда до постепенното обясняване на хората в какво се състои причината на техните нещастия – в нашата егоистична природа. И че има методиката на нейното излекуване чрез метода на обикновена „ваксинация“.

[115072]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Изследване: Импулсивните личности са много по-доброжелателни в сравнение с изглеждащите външно спокойни. При семейните двойки ”скандалният” съпруг, с нисък самоконтрол винаги е готов да отдаде на партньора си много повече, отколкото иска за себе си. Такива хора ще пожертват време и енергия за близките си повече, отколкото онези, които остават спокойни в проблемни ситуации и обмислят всевъзможни варианти за вземане на определено решение, преди да се спрат на най-подходящото. Но импулсивният много трудно прощава на партньора си, дори и най-незначителните прегрешения.

Реплика: Това са два типа егоизъм и двата са порочни. За продължителни отношения за предпочитане са спокойните, а за кратки – импулсивните, на младини – импулсивните, на старини – спокойните, а така също зависи и от другата страна, но винаги трябва да се търси баланса. А в духовния напредък тези два типа личности се проявяват още повече външно, а вътрешно се уравновесяват в самия човек, придобил втора природа.

[113833]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Здраве, Мъжът и жената, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Необходимо е да достигнем такова състояние, в което целият ти живот е в другарите, заедно с тях в общо обединение, където няма различния между нас. Нашите тела изчезват и остава само желанието, усещащо наслаждение от връзката, а не от разделението на частиците.  Всички частици искат не само да се съединят, а вече са се слели помежду си и са се разтворили в общото съединение, ставайки напълно еднородна, хомогенна материя.

В нея изчезват всички наши особености и различия, защото до такава степен се допълваме един друг, че ставаме едно цяло, не ме е грижа на кого са тези ръце, крака, мозък, гръб – всичко е общо като образа на един човек. В това съединение започваме да чувстваме силата, оживяваща този общ образ, който сме изградили, наречен човек, Адам. Тази оживяваща сила се нарича Творец.

Непрекъснато трябва да се стремим към това. Всеки един миг трябва да търсим как да усилим тази форма, в която започваме да обичаме Твореца, чрез любовта към другарите. Ако за момент оставя това търсене и не усиля това състояние, то падам. Няма веднага да го почувствам, но няма съмнение, че съм паднал. В духовното няма постоянно състояние. Не си мислете, че може да спрете и да си почините. Искате или не, в духовния свят е нужно всяка секунда да знаете накъде се устремявате: да се обедините всички заедно или напротив – или едното, или другото.

Тук е необходим трепетен страх, който се явява първата заповед, и без който не може дори да се надяваме на някакъв напредък. Ако някаква материална цел в този свят изисква от мен да изменя насоката – да мисля за групата, за връзката с Твореца, за да ни помогне да извършим тези материални действия – то това вече е хубаво, защото изменя моята насока.

Поне не съм насочен към лични интереси, а към нещо колективно, заедно с всички. Това вече ни принуждава да запомним, че се нуждаем от Твореца, защото без Него няма да успеем.

Ако това не се случи, тогава ще трябва да ни изпратят силни удари, за да почувстваме своята безпомощност, както ние, така и светът, и да бъдем принудени да си спомним, че само Творецът може да ни помогне – никой друг не може. Най-важното е да променим насоката. Веднага след като го направим и започнем да работим в правилното направление за обединение, изяснявайки защо ни е нужно това съединение, веднага ще изменим целта и средствата.

Преди всичко се нуждаем от Твореца, за да успеем да постигнем различните външни цели, и сега разбираме, че външните цели са били целенасочено поставени пред нас, за да ни изплашат и принудят да си спомним за Твореца. Така, на основата на простия психологически егоизъм, се пробуждаме.

Засега това е чисто егоистичен подход, но той ни учи как да не излизаме от „светостта“. В крайна сметка, дори в такова съединение вече има святост.

От урока по статия на Рабаш, 18.07.2013

[112816]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир в света“: Корен на царящото в нас объркване е не нещо друго, а свойството за изключителност, присъщо на всеки човек в една или друга степен. Това свойство идва при нас направо от Твореца, който е корен на цялото творение.

Но заедно с това, когато чувството за изключителност е заседнало в нашия здрав егоизъм, действието му станало разрушително, и в крайна сметка то се превърнало в източник на всичко разрушаващо, което се е случило или предстои да се случи в света.

Докато всеки не осъзнае своята степен на изключителност, която е обособена от неговата собствена природа, ние няма да напреднем. Всеки трябва да види целия си егоизъм в цялата му пълнота. На сегашното материално стъпало, в този свят, такъв, какъвто ми се представя, аз трябва преди всичко да достигна до основата – до каква степен искам да използвам всичко за себе си.

В крайна сметка откривам, че взимам под внимание само себе си и съм готов да се откажа от каквото и да е, готов съм да направя каквото и да е и с когото и да е заради капка удоволствие. Вглеждайки се в сметките си, виждам, че нищо не ме интересува, освен мен самия, и минималната частица удоволствие струва в очите ми страданието на целия свят – нека си пропада, да гори и да се мъчи дори и цяла вечност.

Докато човек не е открил това в себе си, той не се познава. Това всъщност е осъзнаване на свойството за собствена изключителност – осъзнаване на злото.

Разкриването му е много трудно. Дори да признавам злото си, все пак не се съгласявам с това. Злото начало не ми позволява да изляза на чисто, не ми дава да видя с очите си и да почувствам своето естество, своя изключителен егоизъм, който е причина Аз да заемам цялата картина на света, без да оставям място за никой друг. Всички останали просто не съществуват за мен, неспособен съм да ги взема предвид. Те са извън моето възприятие. Такова осъзнаване е необходима крачка към поправянето.

Въпрос: Защо егоизмът скрива от нас истината?

Отговор: Това е неговата естествена защитна реакция. Той не иска аз да страдам. Защото ако видя цялото стъпало на своето зло, то веднага ще поискам да се избавя от него. И затова той тушира истината: приповдига крайчето и отново спуска покривалото. Това е така, за да се задълбочавам все повече, докато не достигна дъното – максималното осъзнаване. И ето, тогава ще бъда готов за помощта на светлината.

А дотогава, все още не съм узрял, не съм готов да се удържа в желанието за поправяне, ще избягам в последния момент. Ако егоизмът не скрива от мен неприятното усещане от запознаването ми с егоистичната ми същност, аз няма да мога да продължа.

Ето защо осъзнаването идва на ”тласъци”: до преди малко съм се възмущавал на злото си, но завесата пада и аз отново се хващам в подлата си мисъл за някого: ”Да беше умрял. За какво ми е? Само ми пречи…”. И отново трепвам от собствената си низост – и отново забравям за нея.

Изобщо, всяко едно свойство действа заедно със своята противоположност. Иначе не бих проникнал в цялата му дълбочина.

И в който и да е случай аз не опознавам своето зло, ако не се стремя към доброто. Такова е универсалното правило за всички състояния. Аз вървя към благото, към отдаване, към другарите, към великата цел – само напред, без да се оглеждам настрани. И точно тогава, вместо благо, откривам разруха, безлюдие, развала  по пътя.

Казано е: ”Направи всичко, което е по силите ти”. Това означава: ”бъди добро момче”, стреми се към целта, макар и твърдоглаво, но неотклонно. По пътя ще трупаш ум и разум, но основното е да вървиш напред и да действаш.

Въпрос: Може ли предварително да се подготвя за разкриване на злото, т.е.”пътьом” да премина към поправяне?

Отговор: Не. Ние не се подготвяме за злото.

Човек, работещ в цирка, ми беше разказал, че в акробатиката действа просто правило: преди да започнеш, провери къде ще паднеш. Аз предварително зная, че ако се откъсна, ще падна еди как си, приемайки такава поза.

Такъв аналог за подготовка има и в духовния свят. Но ние не работим, за да падаме. Ние винаги се стремим напред. Да, трябва да подготвяме ”ариергарда”, но нашите погледи са устремени към целта и ние не се готвим да отстъпваме, не желаем никакъв отдръпване или бягство назад.

От урок по статията ”Мир в света” 28.07.2013

[113201]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Как да превърнем ненавистта в средство, което да ни отдели от злото?

Отговор: Ненавистта сама по себе си ни отделя от това, което мразим. Не се нуждаем от нищо друго освен да ненавиждаме егото. Съществуват два етапа: пречистване и святост. Първият етап на поправяне е пречистване от злото. Това включва целия процес, който преминаваме от началото на нашата работа до разкриване на злото, а после от разкриване на злото до степента Бина, отдаване заради отдаване, не прави на другите това, което е ненавистно на теб.

Тази част на поправяне се нарича осъзнаване на злото и изход от него, докато не избягаме от Египет. После започваме етапа на поправяне на отдаване заради отдаване, което се нарича работа в пустинята. А след това влизаме в земята на Израел, пречиствайки своите желания, устремявайки ги направо към Твореца (Яшар-Ел), т.е. превръщаме ги в Израел, което се нарича завоюване на земята на Израел. Тогава достигаме до етапа на обичай ближния като себе си.

Това става поетапно: аз се отделям от егото, от злото, пречиствам себе си и в момента, в който разбирам, че егото е моят враг, започвам да го мразя и трябва да избягам от него. Готов съм да скоча в Червено море, където и да е, само да избягам и да се спася от преследващия ме егоизъм. Аз получавам от него десет удара, които ме принуждават да направя окончателното решение и не ми оставят никакъв избор да остана вътре в моя егоизъм.

Повече не мога да го понасям, защото виждам, че само ми носи неприятности и болка. Всичко това е в резултат на обкръжаващата светлина, която ми свети и отдава. Относно нея чувствам такова зло, относно свойството отдаване, относно всяко разкритие на Твореца: в облак, в огнен стълб, в горящ храст… Само когато Творецът ме доведе до Фараона, разбирам, че той е злият тиранин. Фараонът се разкрива на фона на Твореца, а когато се намирам по средата, виждам кой е приятел и кой е враг.

Повече не мога да търпя властта на Фараона, защото от другата страна редом с мен стои Творецът. Вече започвам да виждам разликата между отдаване и получаване, и това предизвика в мен ненавист към злото. Невъзможно е да дойда при Фараона без Твореца! В противен случай няма да видя, че Фараонът е злото, тъй като преди той ми е изглеждал толкова добър, докато е отглеждал Мойсей като свой внук. Дори преди това, в самото начало на периода на изгнание, добрият Фараон е управлявал до своята смърт, а след това се възкачил нов цар на Египет, който не е познавал Йосиф. Така постепенно преминаваме през етапите на осъзнаване на злото.

От урока по статия от книгата „Шамати“, 25.06.2013
[112377]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→