Те – това съм аз

Въпрос: Какво са това „бесове“, „духове“ и тем подобни термини, използвани в науката кабала?

Отговор: Кабала казва нещо просто: трябва да знаеш, че съществува само една Сила. Тя е позитивна и ти трябва да я постигнеш. А всички негативни сили пробуждаш сам, обръщайки добрата Сила в зло. Причината е в това, че не работиш над себе си, за да се измениш от зло към благо.

По такъв начин, „бесовете“ и пр. са изключително силите на моята душа, които трябва да поправя. Ако не ги поправям, то те ми действат във вид на зло, а иначе казано, все пак ме водят към поправяне, но по неприятен път.

Въпрос: Какво означава „силите на моята душа“?

Отговор: Това са моите непоправени желания. Защото общото поправяне се определя на принципа на любовта към ближния, като към себе си. Ако не построявам своите егоистични желания по такъв начин, че чрез тях да се съединявам с всички, ако не се стремя към единство и любов, ако не „преправям“ желанията в нещо правилно и благотворно. То сам ги оставям в злото.

И тогава те започват да ми въздействат: внезапно идва заплашително уведомление от банката, или с мен се случва нещастие, или нещо с близките ми и т.н. Има множество варианти, като цяло те съставляват нашия живот. И те са съставени от тези самите сили, отчасти позитивни, но основно негативни – тъй като ние не се грижим за тяхното поправяне.

Разчистване на територията

Излиза, че аз сам създавам своя свят. Като цяло, в него има 620 сили – моите желания, които трябва поетапно да поправя отново и отново. Не трябва да се заема изведнъж с целия списък, но в крайна сметка, всички тях трябва да ги приложа в любовта към ближния, в единението, в доброто въздействие върху обкръжението, постепенно разширявайки кръга му.

Действайки по такъв начин, с това очиствам своята „територия“ от негативни сили и стигам до позитивните.

Това зависи също от периода, в който живеем. Условията се сменят ежесекундно и аз също трябва да действам динамично, променяйки се в съответствие с повелите на времето. Трябва ми да чувствам тези сили – така, както животните чувстват природата и отрано се спасяват от стихийните бедствия.

И това е възможно само в този случай, ако аз, по препоръките на науката кабала, се обединявам с приятелите, с близките до мен хора, и заедно с тях формирам вътрешен кръг, общество, в което започвам да реализирам съветите на науката кабала.

С това помагам на света като цяло.

Следва продължение…

От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152355]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Вярно ли е, че човек е подложен повече на отрицателно влияние, отколкото на положително? Колко по-лесно е да се поддаваме на паника и вълнения, отколкото да сме спокойни?

Отговор: Просто не сме научени да противостоим на паниката, понеже винаги ни води злото начало – неговата жажда за власт, за слава, за завист и т.н.

Ако обърнем тези свойства в положителната посока, то те ще ни влияят в същата степен, както и отрицателните и дори повече.

Във всяка ситуация правим някаква равносметка. Помня, когато синът ми беше студент, се предостави възможност да пътешества в Европа. И аз му разреших. Нямаше го вкъщи два месеца. Вълнувах се, разбира се. Това беше преди повече от 20 години, когато още нямаше мобилна връзка.

По-късно се отправи към Далечния Изток, в много опасни места, в Южна Америка. Как можех да не му позволя това? Поставих се на негово място. Как по друг начин, на 17-18 години ще може да опознае живота? Бях длъжен да разреша, въпреки че, разбира се, се безпокоях. Още…

Filed under: Възпитание на децата, Здраве - Няма коментари→

Царственната йерархия

Въпрос: „Традиционният“ разрив между народа и властта напоследък се превръща в бездънна пропаст. Политическите лидери стават много внимателни към нас през предизборния период, но веднага след изборите ние сякаш изчезваме от тяхното полезрение.

Още по-странно става, ако отчетем, че съвременните технологии позволяват да се подържа пряка двустранна връзка между народа и всеки един от неговите „слуги”, а анкети в обществото се провеждат едва ли не ежедневно. Независимо от този „комуникационен пакет”, ние чувстваме, че власт-имащите „акустират” все по-далече от нас.

Не е тайна, че коридорите на властта и началниците на кабинетите сменят хората и издигат стена, отделяща ги от народа, дори ако по-рано те действително са поддържали връзка със своята аудитория. В какво състояние според вас се намира днес системата от взаимовръзки между народа и неговите избраници?

Отговор: Тази връзка е толкова нестабилна, че трудно се подава на определение.

За правилната работа на избирателния механизъм и народът, и неговите лидери трябва да бъдат добре обучени, за да разбират своите задачи, нужди и средствата за тяхното реализиране. Доколко лидерът е готов да оглави народа?

До каква степен народът или по-голямата му част разбират ролята на лидера и са готови да го следват? Защо народът е разделен на групи, всяка една от които предпочита своя лидер? Такова ли трябва да бъде състоянието на човешкото общество от гледна точка на природата и развитието?

Ние виждаме, че животните имат „цар” – предводител на стадото, на когото се подчиняват всички и всичко. Така е било и в първобитните племена. До днес съществуват племена, кланове, управлявани от шейхове, от вождове, старейшини и т.н.

Тази йерархия с главнокомандващ е действала във всички народи, във всички времена. По-късно се появили царете и кралете, които също са били „истина от последна инстанция”. Тя е могла да се харесва или да не се харесва, но е била неизменна и е изхождала от „представителя на бог на земята”.

С други думи, съществува определен стандарт, определена даденост, по отношение на която всичко се „нарежда”. Това разрешава много проблеми в управлението: този, който не се „вписва в рамките”, на него просто му вземат главата…

А от друга страна, ролята на „цар” може да се изпълнява от мъдрец или от съвет на мъдреците – например от Синедрион. Те разбират случващите се в света събития, познават нисшата и висшата материя, запознати са със силите в природата и чрез тях Висшата сила ни предава посланието си.

Крах на едновластието

По такъв начин, на народа, на обществото, така или иначе му е нужна „глава”, която е свързана с Висшата сила и, на която никой не може да противоречи.

Но проблемът е в това, че от поколение на поколение човешкият егоизъм расте и „царственната” конструкция започва да се подкопава. Множат се религиите и вярванията, откриват се нови насоки, обострят се раздорите между различните подходи и течения. Религиозни конфликти и войни е имало и в християнството, и в исляма, и в еврейството.

В следствие на това, предаността към царствените особи съществено е намаляла. Човекът е престанал да вярва, че в нашия свят има представител на Висшата сила.

В такива ситуации се появяват най-различни мнения и публиката се разделя на франкции, начело на които застават различни лидери. Отново започват раздори, сеещи разцепление и разбиващи дори семействата: бащата казва едно, майката друго, а децата гледат разтреперени този идеологически пожар в дома им.

Продажба на власт

Какво да се прави? Ако става дума за интелигентни, за умни хора, хора, проникнати от идеали, с определена философия, с определени възгледи за живота, с парадигма, основана на определен фундамент, то тогава е ясно.

Но ако става дума за масите, то те съдят за живота по цените на жилищата и стоките за потребление. Нищо друго не ги интересува – единствено състоянието на джоба им в края на месеца. Ако там остава по нещо – то правителството е добро, а ако нищо не остава и балансът е на минус, то правителството е лошо.

С други думи, ние не обучаваме народ. Нещо повече, лидерите нямат интерес от това. Нито в училищата, нито в университетите, нито на курсовете, нито в армията – места, през които преминават много хора – никъде няма „социално образование”.

Биха могли да се провеждат занятия за безработни и за работници, тази инициатива би могла да бъде прокарана чрез законодателството, още повече, че съществуват всички необходими средства за комуникация за всеобщо обезпечаване.

Но властта няма интерес от това и в крайна сметка народите по цял свят спонтанно избират тези, които по-добре се продават, които по-силно викат, които по-широко се усмихват и т.н. По същество, изборите се превръщат в цирк или в „пазар за невести”. А в действителност всичко зависи от парите, вложени в предизборната агитация.

Да кажем, ако аз имам милиард долара, със сигурност мога да стана премиер-министър. Купувам вестниците, телевизията, сайтове, поръчвам филми и видео клипове за себе си и т.н. Навсякъде се перча, лъчезарен, решителен. Известни политици, учени и обществени деятели говорят с уважение за мен.

Изхитряване на властта

По такъв начин няма отношения между кандидата и избирателите, а има отношения между избирателите и средствата за масова информация. Кандидатът може да се занимава със собствените си проблеми – СМИ сами ще свършат цялата работа. Интернет в дадения контекст само изглежда като свободна площадка – в действителност той е същото това средство за пропаганда. Само да има пари.

И излиза, че обществото по никакъв начин не е свързано с властта, тъй като между тях лежат средствата за масова информация. И в крайна сметка става дума не за идеология, не за човека, който ще управлява страната и народа, а единствено за продажба на изборни инструменти. Те струват много скъпо, но от тях зависи всичко.

И затова с всеки изминат изборен период лидерите стават все по-невзрачни – чак до такива недостатъци, че е невъзможно да си представим как даден човек може да ръководи цяла една държава.

Не е изненадващо, че политиците все по-често попадат в затвора – тъй като им се налага по незаконен път да връщат средствата, които са заплатенени за тях. Освен това, всеки един от тях има интимни слаби места, които позволяват да бъде шантажиран.

В крайна сметка виждаме: няма цар – няма и управление. Който и да седне на високата позиция, той ще изглежда съмнително. Дори ако на власт дойде силен човек, няма да му позволят да управлява страната. Тук се намесва парламента със своите фракции и лагери. С една дума, проблемите на народа ярко и концентрирано се проявяват във властта.

От 474 беседа за новия живот, 16.12.2014

[151071]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Криза, глобализация - Няма коментари→

Началото можете да намерите в постинга „Деца на Вселената, ч.1“

В наши дни сме повдигнали леко завесата над тъмната материя и други феномени, но не ги разбираме и чувстваме – само ги изчисляваме и записваме като резултат получени данни, и постулираме това, което не достига в тях.

Но не знаем източниците на действащите в природата сили, тяхната същност, отношението между тях. Самият факт, че те съществуват постигаме като следствие, а не като знание.

Но главното: всичко, което сме способни да изучим и постигнем се ограничава в контурите на нашите пет сетива, с които ние усещаме света. И тъй като в края на всяка верига опити и изследвания стои човекът със своите сетивни органи, разум и усещане, въображение и способност да създава едни или други модели и да изгражда от тях общ модел на Вселената, дотолкова и разбира се, всички резултати от неговите изследвания са много ограничени.

В действителност, ние не знаем нищо – подобно на буболечка, излязла от убежището си и преминала няколко малки стъпки за няколко десетки или стотици хиляди години. А всъщност тя не се намира далеч от храста, под който е стояла, със заровена в пръста глава. И все още нищо не може да знае.

Още повече, вървейки постепенно напред, тя пак нищо няма да разбере. Колкото и да сме се развивали в сегашното си състояние, няма да узнаем нищо качествено ново. Можем да съберем огромно количество факти и данни, но няма да съумеем да ги обработим и усвоим така, че те да ни обрисуват общата картина.

Всичко това е защото за истинското изследване на себе си, е необходимо да преминем на по-високо стъпало от сегашното – към по-високо чувство и разум. С други думи, да не зависим от трите оси – време и пространство, чувство и разум, които притежаваме днес, а да се приповдигнем над тях и да видим всичко в друга светлина, сякаш не сме хора от Земята. И чак тогава ще постигнем знанията, присъщи на нивото „човек“, ще разберем кои всъщност са хората.

За тази цел ни трябва нова наука. И неслучайно днес учените вече започват да признават, че традиционната наука преживява криза. И вероятно има някаква причина? Уж са осигурени достатъчно средства, умеем да строим гигантски, сложни съоръжения, извеждаме телескопи в земна орбита, а микроскопите и колайдерите ни проникват в света на микрочастиците.

Милиарди се внасят в научни изследвания, но, в крайна сметка, ползата им ни се струва толкова илюзорна, чак до такава степен, че дори се присмиваме на учените, които сякаш просто удовлетворяват собствената си природна любознателност за сметка на данъкоплатците.

Не придаваме на науката предишната тежест, още повече, че нашето естество – егоизмът, разваля всички нейни плодове, защото използваме постиженията, за да властваме един над друг, да печелим за сметка един друг , а добри плодове от такова дърво, почти никога няма да се намерят.

Следва продължение…

Из „Беседа за новия живот, № 308“, 02.03.2014

[146842]

Другите части на статията:

Децата на Вселената, ч.1

Децата на Вселената, ч.2

Децата на Вселената, ч.4

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността, Криза, глобализация - 1 коментар →

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Защо е нужна цялата тази игра между силите на доброто и злото? Не би ли било по-добре, ако имаше само една сила  на доброто?

Отговор: Точно с това и егоизмът разваля целия ни живот, тъй като иска само едно: на него да му е добре. Той не разбира, че силата на злото трябва да бъде използвана така, както и силата на доброто, но привеждайки  двете в равновесие. На егоизма това не му е удобно.

Въпрос: Какво означава равновесие между силите на злото и доброто? Аз искам да бъда в хармония с доброто, но как бих могъл да съм в хармония със злото?

Отговор: Не може да има хармония само с доброто или хармония само със злото. Хармонията съществува само между двете, в тяхната взаимовръзка, в равновесие. Затова животът ни трябва да се състои от добро и зло, в противен случай това не е живот.

Въпрос: Но представяте ли си колко би било чудесно, ако в света имаше само едната сила –  на доброто?

Отговор: Трябва да престанем да наричаме едната сила добро, а другата зло.  Доброто и злото са относителни понятия. Ти им залепяш едни етикети, а аз мога да им залепя точно противоположните.

Има две противоположни сили, които са ни дадени от природата. Това, което възниква между тези две сили, се нарича „живот”, съществуване. Камъните, растенията, животните, хората съществуват само, защото са създадени от преплитането на тези две сили, взаимно уравновесяващи се една с друга. Такава е природата.

Ние съществуваме в този свят в животинско тяло, и ето защо трябва да съхраняваме този баланс, към който природата заставя всяко едно животно.  А това, което е над животинското ниво, което получаваме благодарение на човешкия си разум и чувства, трябва също да уравновесим, но не, за да го използваме на животинско ниво, а като хора.

Човешкото стъпало предполага съвършено различно равновесие между силите на доброто и злото. Като човек, аз трябва да се отнасям обективно към силите на доброто и злото и да призная правото на съществуване и на двете сили, решавайки какво може да бъде между тях. По такъв начин формирам своето възприемане за света, осъзнавайки, че трябва да използвам и едната, и другата сила в тяхното взаимодействие, в баланс, в правилна взаимовръзка.

За мен не съществува добро и зло. Когато се съчетаят помежду си, тези две сили ще произведат моето добро състояние, т.е. по-напредналото, по-висшето състояние. Хармонията между тези две сили се превръща за мен в добро. Не някаква си една или друга сила – а връзката между тях.

Въпрос: Това вече е добро и зло в своя абсолютен вид, спрямо нашето развитие. Но аз, обикновеният човек ще възприема ли това развитие като добро, или не?

Отговор: Това зависи от човека, от неговата подготовка, образование, възприемане на света. Докато не порасне, новороденото до определена възраст, не разбира нищо, и върви след своето желание, просто като животно. То по естествен начин избира това, което му харесва или не му харесва.

Затова ни се налага да го ограничаваме, защото то, вече от самото си раждане – не е животно, а малък човек. В животното е заложена вътрешна програма, позволяваща му правилно да използва силите си.

Животното няма да падне от високо, няма да изяде това, което е вредно за него, няма да увреди себе си. Докато при човека – още от първия ден на раждането, ние сме длъжни да започнем да го възпитаваме.

Животното няма нужда от възпитание. Ако малките му са захвърлени в гората, но наблизо има храна, те могат да оцелеят. Те самите знаят какво могат да ядат, какво не трябва да вкусват, от какво трябва да се пазят и – ще останат живи. Но новороденото човече няма да оцелее само.  Трябва през цялото време да го обучаваме на това, какво е добро и какво е лошо за него, и как трябва да използва вещите, за да може да порасне.

А детето трябва и да расте не само физически, въпреки че и на това да трябва да го учим. Когато поотрасне и се научи да живее в този свят, да се грижи за своето тяло, тогава трябва да го обучаваме ментално, вътрешно, психологически.

Разбирането за доброто и злото означава, че детето умее да използва тези две сили, които се намират около него, вътре в него и в другите, съхранявайки постоянното си  равновесие със своето обкръжение. Всъщност животът – е вътрешно равновесие и равновесие със заобикалящото ме. На това трябва да научим малкия човек: как да постигне вътрешно равновесие и баланс с обкръжаващата го среда на животинско ниво, където се намира нашето тяло, и на човешко ниво – в обществото, във връзката с останалите хора.

От „Беседа за новия живот № 392“, 03.06.2014

[149276]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Въпрос-отговор - 2 коментара →

Въпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Творец - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №2

Въпрос: Какво подразбираме под лъжа във всекидневието и в духовната работа? Тя се излива върху нас не само от екрана, но и от другите видове медии. Какво е това желание за изкривяване на информацията и каква е технологията за неговото поправяне?

Отговор: Нашата изначална Природа, удовлетворявайки се от напълването, ни подтиква към самоизмама. Ако не мога да се напълня, то моят егоизъм все едно се стреми да се защити, да се огради от страданието, защото единственото му направление – е да бъде щастлив, напълнен, удовлетворен, самозадоволен. Затова, ако не мога нещо да постигна, то си затварям очите.

Казано е, че ”простият човек не желае дъщерята на царя”. Той не се самотерзае, че никога няма да е женен за принцеса, защото знае, че тя не е за него. Неговият егоизъм автоматично го предпазва от страдание: ”Не тъжи, това не ти трябва. Мисли си за онова момиче, която живее в съседната къща. Тя е за теб”.

Тъкмо така постъпва нашият егоизъм във всички случаи. Затова, когато виждаме, че нещо не е по силите ни, веднага оставяме тази мисъл,  за да не страдаме напразно. Тази своеобразна система е за самосъхранение. Тя съществува в природата на всички нива: на растителното, животинското и естествено на нашето ниво.

Точно така действаме и относно духовното. Тъй като ние нямаме истински желания към великите стъпала. Ние дори не ги усещаме, сами ги скриваме от себе си! Колко усилия са необходими, за да се настроим към по-високо стъпало – днешното, плюс още едно. И то през цялото време бягаме от него!

Тоест нашето его автоматично ни погубва, отделяйки ни от духовната цел, която е пред нас. Аз мога да видя висшето стъпало, но не желая да прилагам никакво усилие за това и не го виждам. Това е всичко.

Как може това да се поправи? Само с помощта на обкръжението. Аз гледам как другарите споделят впечатленията си: ”Ти виждаш ли? – Да, прекрасно е!” – след което им завиждам. Дори ако започнат да ме разиграват, все едно аз ще им завиждам. А представете си, че те усещат нещо, а аз – не?

Ние трябва да играем един пред друг така, сякаш аз вече съм в духовно постижение и тогава другарят също ще пожелае това. Той ще прилага сили, за да постигне духовното. А аз, гледайки него, от завист и при мен ще се появят сили. И така завиждайки си един на друг, ние ще се издигаме един друг. Това е най-първият принцип за взаимопомощ в групата.

Това трябва да се използва и в кръговете, хората да се зареждат, където и както може, за да усетят, че духовното може да бъде усетено и видяно. Във всеки човек има органи за усещане на всичките 125 духовни стъпала и дори на най-последното – Гмар Тикун (Пълното поправяне). Но ние не ги включваме! И това е проблемът.

Затова трябва да се подтикваме, да се впечатляваме, да се подбуждаме, за да може във всеки от нас да се появи устрем и желание, които да ни покажат колко е добра завистта, която не ни дава да заспим и ни изгаря! Това може да се направи.

От 2-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139945]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок 4

Въпрос: Когато започваш за изучаваш кабала, започваш да виждаш егоизма и неговото проявяване в себе си и в другите хора. При това ти изпитваш негативни чувства и към другите, и към себе си. Това нормално ли е?

Отговор: Съвсем нормално! Изучавайки кабала, отначало ще се чувствате все по-зле и по-зле. Това е добър знак – това означава, че вие напредвате. И ще обясня защо.

Първо, започвате да виждате нашия свят по-дълбоко: как всичко е свързано с егоизма.

Второ, вие се намирате на нивото на малкия егоизъм: нежива, растителна природа, животинско и човешко ниво. А сега трябва да се издигнете над това ниво, да развиете вашия егоизъм до следващата степен, така че да започнете да го променяте на свойството отдаване, на алтруизъм.

Ето защо, когато започнете да се занимавате с кабала, усещате и себе си, и останалия свят по-лоши. Всеки човек преминава през такъв период, той е необходим.

Един пример: На студентите, изучаващи медицина, им се струва, че боледуват от всички болести, които изучават. Същото е и с нас.

Истината е, че егоизмът във вас не расте, а започвайки да го изучавате, да се занимавате с него, вие го виждате по-ясно: тъй като всички са егоисти, вие не обичате и ненавиждате и себе си, и другите. Това е, защото изучавате тази болест, наричаща се „егоизъм“. Така че всичко е наред – вие сте здрави.

От 4-я урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139589]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития - Няма коментари→

И тогава се появи огънят на Шхина. Всички евреи видяха как от Небето се спусна огнения стълб и влезе в Мишкан, погълна жертвите на жертвеника и се установи там. Виждайки това чудо, те паднаха на земята и въздадоха хвала към Твореца. („Мидраш разказва“, глава „Шмини“)

Поправянето на най-силния, на най-злобния, на най-яростния егоизъм се проявява като най-силна светлина, като всепоглъщащ огън. При това ненавистта, взаимното отблъскване, взаимното съперничество, откъсване, изолиране, се заменят с любов, но вътре – всичко остава. Затова при съприкосновение на две такива противоположни свойства между тях възниква огън.

При това, това действие става постоянно, ние не излизаме от него. В духовния свят нищо не изчезва. Достигайки определено ниво, ние не падаме от него – добавят ни по-рано неразкрития егоизъм в нас и ние се потапяме в него. Но принципно, това не е падение, а подем по лявата линия. Затова е казано, че огненият стълб се е установил на това стъпало.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 15.01.2013

[136400]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→