Магьосническа измама

Въпрос: Представата ни за магии и магьосничество широко се разпространила в началото на нашата ера. Не малко хора и днес вярват в тези неща или напълно ги отричат, което също свидетелства за техния интерес към тази тема.

Как науката кабала се отнася към този въпрос? Можем ли с помощта на магиите и магьосничеството да задействаме добрите и положителни сили? Можем ли да направим живота си по-добър чрез тях?

Отговор: Преди всичко, ако не беше науката кабала, то никога не бихме имали съвременните разбирания за това, какво представляват магьосничеството и свръхестествените явления. Те са “взети”, а след това са изменени, от изследванията на кабала, основаващи се на това как да се използват желанията, явяващи се силата на човешката душа.

Мрежовото привличане

А сега по същество. Ние сме взаимосвързани помежду си по неправилен начин. Като цяло, нашата връзка е напълно егоистична. В резултат, злите сили задействат общата система на човешките взаимоотношения: всеки от нас преследва лична изгода и не се грижи за обществото. През цялото време се опитваме да се възползваме от всичко, което ни заобикаля.

Хората не сме виновни, че сме егоисти, защото сме напълно потопени в егоистичната природа.  Виновни сме, че не използваме науката кабала. Евреите трябва да понесем по-голямата част от вината, защото пренебрегваме науката кабала, с нейна помощ бихме могли да изменим мрежата ни от взаимовръзки от зли на добри.

Съгласно кабала, това е положителен начин за използване на “свръхестествени сили”, т.е. изменение на взаимоотношенията между нас от отрицателни на положителни. Ние не можем да ги “преобърнем”, защото говорим за външна по отношение на нас система. Днес, начинът по който сме свързани, ни кара да се отнасяме лошо един с друг.

За да изменим сегашното състояние и за да установим добри взаимоотношения между всички нас, трябва да използваме една особена сила наречена “Висша сила”, “Творец”, “Бог” или “Природа”. Нейното въздействие, което се опитваме да възбудим, в науката кабала се нарича “светлина”.

Казано е: “Аз създадох злото начало и създадох Тора за неговото поправяне.” С други думи, егоизмът ни управлява; но въпреки това, можем да се възползваме от система, която поправя взаимоотношенията ни. Силата на светлината се спуска към егоистичната ни структура и я поправя. В резултат, между нас възниква мрежа от добри взаимовръзки.

Именно по този начин трябва да използваме науката кабала и Тора, чиято същност лежи в принципа “обичай ближния както себе си”, т.е. в създаването на благотворни връзки между всички хора.

От Тв предаването “Нов живот”, 503-а беседа, 18.01.2015

[152646]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Често наблюдаваме как сред хората се разпространява определено състояние на духа. Стремеж за промяна, за отслабване, усещане за щастие или угнетеност – всичко това се предава като по въздушно-капков път. В такъв случай как трябва да възприемам своите усещания: като свои лични или като натрапени от обкръжението?

Отговор: Колкото повече се задълбочаваме в системата на природата, толкова по-ясно виждаме, че всичко зависи от всеки. Това е дълбока взаимна връзка, която се състои от хиляди отношения между нас. Разбира се, че това не го осъзнаваме, но връзката остава, тя е постоянна и аз не мога да я игнорирам.

Мога чувствено да се отделя от нея, да се скрия на самотен остров или в гъста гора. Но, по степента на отделеност от обществото, се обричам на ограничен, нещастен живот. Например, ако се окажа сам в космоса, много скоро ще открия, че всички мои чувства са атрофирали – като клетки или малък орган, отрязан от тялото.

Много е важно да изучаваме степента на свързаност между нас, тъй като това ни поставя в действителното ни положение спрямо обкръжението. Преди всичко, това се отнася до човешкото общество: как трябва да бъда свързан с тях?

Как да разкрием тези връзки и да се научим да ги усещаме? В каква форма да даваме и да получаваме? По принцип, такава е нашата цел, което означава, че трябва да изучим интегралната система – средството за достигане на щастлив живот.

Въпрос: Когато нещо в нас не е поправено и ние чувстваме причината, инстинктивно започваме да се грижим за себе си.

Отговор: Няма физиологични или психически болести, лични, семейни, общи или глобални проблеми. Има само неизправна система, в която се намираме всички ние. Затова виждаме, че политиката, икономиката, финансите, животът на народите и различните страни, всичко е смесено и всички зависят един от друг.

Ако се опитвам да господствам над някого, то обязателно ще получа обратна реакция. Някога Европа искаше да управлява Африка и Азия, а сега самата тя е под властта на емигрантите оттам.

Въпрос: Следователно, ако нещо в мен не е поправено, трябва да търся причината в себе си?

Отговор: В мен няма причина – ето това е интересното! Аз не съм виновен, че съм такъв, виновна е общата система  Но аз мога да направя така, че да изменя системата и тогава тя ще ми въздейства. Всъщност методиката за интегрално възпитание дава на човека знание за това как е устроен светът и как можем да го управляваме.

Въпрос: Да предположим, че съм разбрал собственото си състояние, предизвикано от системата. Какво да правя с това, което съм разбрал?

Отговор: Отиваш в група от хора, които като тебе искат да повишат качеството на живота си. Например, ние сме група от 10 човека и започваме да се свързваме един с друг чрез различни упражнения и игри.

Ако се съединим правилно,  започваме да чувстваме свързаност над егоизма си, над личните подбуди и навици. Това усещане понякога възниква в група от хора, които имат обща мисия, или в семейство, в което личните интереси отстъпват на колективните.

В момента, в който се свързваме и ставаме като един, този „един“ се превръща в интегрално чувство. Чрез него започваме да долавяме намиращата се в света интегрална сила, така както сателитната „чиния“ поглъща сигналите от космоса.

Въпрос: Как може тази информация да ми помогне в живота?

Отговор: Обществото е затворена система. Ако  бъдат уравновесени малките части – десятките, за които вече говорихме – това непременно ще заздрави цялото човешко общество. Постепенно хората ще видят, че всички човешки недостатъци могат да бъдат поправени с помощта на такъв подход.

От 250-та беседа за новия живот, 12.11.2013

[153593]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Изминали са сто години, откакто наркотиците са били забранени и в продължение на тази дълга война с тях, правителствата създали история за наркоманията, която сме приели за истина. Правдивата истина ще ни задължи да променим себе си.

Експеримент 1: Поставили в самостоятелна клетка плъх, в която има две бутилки: вода и вода с хероин (кокаин). Плъхът, опитал водата с наркотици, ще се връща към нея, докато се самоубие. Това се случва само когато плъхът е сам в клетката.

Експеримент 2: Построили парк за плъхове: със шарени балони, най-добрата храна за тях, тунели, по които да бягат и няколко приятели – всичко, за което плъхът може само да мечтае. Всички опитали вода и от двете бутилки. На плъховете с хубав живот водата с наркотици не се харесала!

Списание Time: сред американските войници, воювали във Виетнам, хероинът бил използван толкова често, колкото и дъвката. По данни на Archives of GeneralPsychiatry, през Втората световна война 20% от немските войници станали хероинови наркомани. Но при 95% от наркозависимите войници се установило, че сменяйки военния живот с приятен, наркотиците станали излишни.

Експеримент3: Плъхове, поставени самостоятелно, на които насилствено са им давани наркотици в продължение на 2 месеца, докато напълно били пристрастени и мозъкът им бил изцяло зависим от химията. След това ги преместили в парка на плъховете. Малко се дърпали, но скоро прекратили употребата на наркотици и се върнали към нормалния живот. Хубавата клетка ги спасила.

Много хора приемат диаморфин (медицинското название на хероина) за облекчаване на болка. Те спират, независимо от използването им месеци наред, когато се връщат към нормалния живот.

Уличните наркомани, както плъховете, са изолирани, самотни, с единствения източник на утешение – наркотика. Пациента от болницата, както плъховете от втората клетка, се връща в къщи, в добро обкръжение.

Противовес на наркоманията е не въздържаността, а връзката с хората. Борбата с наркотиците увеличава броя на наркоманите. След затвора, те ще бъдат признати за нетрудоспособни, което ще им гарантира още по-голяма изолация…

Има алтернатива. Вие можете да построите система, в помощ на наркоманите, за възстановяване на връзката им със света и преодоляване на зависимостта.

Португалия е била на първо място по употреба на наркотици в ЕС – 1% от населението е било хероинозависимо. Опитали война с наркотиците, но проблема само се задълбочил. Тогава отменили престъплението като углавно и насочили пари към социализацията на наркоманите, за да имат цел в живота, заради която да стават сутрин.

Това не се отнася само за наркоманите. Касае всички нас, защото ни заставя да мислим по друг начин за самите себе си. Човешките същества са свързани помежду си животни. На нас ни е нужна връзка и любов. Най-мъдрото изречение на двайсети век звучи така: „само връзката“. Създали сме обкръжаваща обстановка и култура, които ни отрязват от съединение и предлагат само пародия на това под названието „Интернет“.

Ръстът на наркоманията е симптом за начина ни на живот, когато отделяме повече внимание на привлекателни предмети, отколкото на живите хора около нас. Нашият 21-ви век е век на самотата. Всички ние трябва да говорим за социалната реабилитация, да се излекуваме от болестта изолация, в която сме като в гъста мъгла.

Реплика: Възстановяване на добрите връзки между хората, въпреки нашия егоизъм е абсолютната панацея от всичките ни беди. По-нататък, постигането на единство, ни води към висшия свят, към съвършено, вечно съществуване.

[153133]

Filed under: Възпитание на децата, Здраве, Криза, глобализация - Няма коментари→

За да стане първосвещеник, коенът трябва да притежава пет качества.

Какви качества трябва да притежава коенът, за да има право да изпълнява службата на първосвещеник?

1. Мъдростта е най-главното изискване.

Извършвайки служба, първосвещеникът представлявал целия народ. За изпълнението на тази задача, той трябва да бъде голям в Тора. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]

Да бъдеш голям в Тора, означава да умееш да използваш висшата светлина за поправяне на егоизма. Когато човек получава светлината хохма (светлината на мъдростта) не за себе си, а за поправянето на всички останали души, тогава той се нарича мъдър.

2. Приятен външен вид

Независимо, че външната красота не се явява съществено и важно качество, подобава на първосвещеника, от уважение към Твореца и Храма, да бъде приятен на външен вид. [„Да бъде светлина“, Книга Ваикра, „Емор“]

„На външен вид“ се има предвид, всички външни свойства на човека, намиращи се на определено ниво, да са насочени за доброто на другите.

От духовна гледна точка „красив човек„ е човекът от когото сияе светлина. При това се има предвид не тялото, а свойството. Тъй като в Кабала се говори само за свойства, поправени или непоправени желания, както и за нивото, на което са направени подправянията.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“

[153416]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как да придобием власт над късмета? Може ли да превърнем лошия късмет в добър жребий?

Отговор: Хората си мислят, че могат да правят всякакви манипулации със своята съдба, със ситуациите, през които трябва да минат в своя живот. И дори нещо да им е предначертано, те си мислят, че могат да променят това на основата на своята свободна, случайна, ежеминутна воля. Приискало ми се е и го променям в една или друга посока.

Това не се нарича власт над късмета. Преди всичко, такава няма. Виждаме в нашия живот, че даже силните в света, най-богатите и влиятелни хора, управляващи промишлеността, армията и всичко друго, също действат, изхождайки от определена система от закони. Не е възможно по друг начин. Те не могат да правят каквото им се иска. Всички са с достатъчно вързани ръце.

Необходимо е да се разбере, че да владееш късмета е възможно, но съгласно условието записано в Тора: „Исраел е над звездите и знаците на късмета“. Под понятието Исраел се има предвид не националността записана в паспорта, а стремежът на човека към целта, предопределена предварително („Исра-Ел“ – в превод „Право към Твореца“).

Ако той всеки път проверява посоката си към целта и е готов целеустремено да се предвижва напред, всеки път, на всяка крачка, тогава идващата към него сила на късмета, „капка на късмета“, (късмет – на иврит „мазал“, от думата „нозел“ – „стичам“), ще го направлява в правилната посока, съобразявайки се с неговото и нейно добро желание, т.е. посоката на човека и посоката на тази сила ще е една и съща. И тогава той ще напредва леко.

Исраел е този, който изяснява за себе си целта на творението и извършва всички действия, за да я приеме със цялото си сърце и душа. Той започва да вижда, че да я желае е най-доброто за него, дори и срещу неговата природа, срещу възпитанието получено в детството му, срещу общия егоизъм в него.

Целта на творението е да постигне всеобхватна любов, отдаване на ближния, обединение с цялата реалност, с цялото човечество за благото на всички. Тази цел е пълно отдаване и любов на принципа „възлюби ближния като себе си“, а от „любовта към ближния – към любовта към Твореца“, и за това тя е противоположна на нашата природа.

Това са достатъчно отдалечени от нас категории, неразбираеми за нас, и за това сме длъжни да си ги изясняваме. Но най-важното е да изясним целта. И тогава, във всеки миг от нашето съществуване, ще усещаме как получаваме пулсациите на някаква сила от различни страни. Ако правилно се насочвам към целта, те идват и ме побутват с добро към целта. Ако не съм се насочил правилно към целта, то ще разпозная под какъв ъгъл съм спрямо действащата върху мен сила, и съгласно това мога да коригирам своята посока.

Тогава моят живот става подобен на този на летец в кабината на самолета. Той през цялото време управлява и насочва самолета съобразявайки се с данните които вижда на контролното табло и по указанията на диспечера, като постоянно проверява своята посока.

Това много прилича на начина по който напредваме, ако искаме да напредваме правилно, възприемаме всички сили идващи свише – „капките на късмета“ и целта, като идващи за наше добро. За добро, защото всеки път ние променяме себе си, за да получим направляващо въздействие за постигане на тази цел.

Затова е казано „Исраел е над звездите и знаците на късмета“ – това е този, който всеки миг се устремява „право към Твореца“, т.е право към това свойство, което е присъщо на висшата сила, на общата сила на природата – добрата и творяща добрини, към силата на отдаване и любов.

[153122]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Съприкосновение със света

Съвременните средства за комуникация, включително и компютрите и смартфоните, носят на човека връзка с глобалния свят. Това изцяло изменя переспективата: мога да „се докосна“ до разни неща и аз сякаш им влияя, мога да се свържа с всеки, да узная всичко, което искам.

Виждам големия свят и своето място в него. Намирам кръгове за общуване в тази обща сфера и се утвърждавам в тях. Аз познавам хората и те ме знаят.

Създават се форуми, групи за общуване, съвместни площадки за работа и отдих. Мога дори да поседя с някой във виртуално кафе. Може би хобито ми също се реализира във виртуалната мрежа.

При това евтино и мога да си позволя неща, които по-рано не съм могъл да реализирам. Например материални неща, които прочитам или разглеждам за една седмица, биха ми стрували десетки, ако ли не и стотици долари.

Всичко е достъпно и достижимо. И това изменя моя светоглед – постепенно се изяснява, че съм свързан с целия свят, а целият свят е свързан с мен.

Стъпки към истината

Още един момент: като работим с интерактивен интерфейс, ние все по-малко говорим и слушаме. Основният поток информация преминава през визуален канал. И в това има преимущество: човек придава голямо значение на мислите, на мисленето. Тъй като именно то действа във виртуалната връзка. Да, ние изразяваме мислите си чрез думи, символи, но в тях сега има повече конкретност. Учим се по-ясно да се изразяваме и това е добре.

Смартфоните и компютрите направиха нашето общуване по-пряко и ясно. За това способства изобилието на информация, обхващаща целия спектър от прекрасното до ужасяващото. Изхвърлили сме миналите фалшиви покривала и ако искаме можем да говорим без резерви, без скрупули, без лицемерие.

Екранът от течни кристали е станал, като мой прозорец към света – и едновременно с това ме е научил да бъда по-прям, да съм по-откровен. Информацията, която представят. става прекалено достъпна. Човекът в интернет е „гол“ – той е свалил маската на лъжите, на фалша и притворството. Политиката, пресата, семейните отношения – всичко се разобличава, освобождава се от лъжата.

С това ние правим сериозен пробив към истинската същност. Нека се изясни, че всички лъжат, но точно в това се заключава истината. Важно е да разберем това. Ще узнаем кои сме всъщност. Изоставяйки условностите от началото на миналия век, ще отхвърлим лъжливия етикет. Днес сме много по-откровени. Младото поколение прави каквото си иска, без да го е грижа за мнението на околните. А старото поколение знае, че не може да властва над младите.

Да се доберем до същността без да отстъпваме

Въпрос: Ако сме създали добра и полезна технология, защо тя ни води към осъзнаване на злото? Що за зло е това?

Отговор: Технологията е добра, а природата ни е глупава, егоистична. Тя ни разделя, разпръсва ни на различни страни. В същия този интернет, на малки и големи екрани, навсякъде виждаме собственото си изображение, като в огледало.

Ние сме много близо до осъзнаване на злото, което се крие в нашата природа, в състоянието ни, а главното е в неспособността ни да направим каквото и да е с това. И цялата „красота“ на момента – е в това, че след като се доберем до същността, да вдигнем ръце, а не да ги отпуснем, да започнем да търсим решение, което изхожда вече не от нас, а от друг източник.

От 504-а беседа за новия живот, 20.01.2015

[153222]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Освен това, за защита на синовете на Израел, Облак покри с тъмнина египетския лагер. Наказанието с тъмнина в Египет продължило само шест дни (а не седем, както останалите Наказания). Всевишният запазил седмия ден Тъмнина именно за този случай.

Когато египтяните продължили своя път в тъмнината, ругаейки и пускайки стрели, на тях им се явил във видение еврейският лагер, осветен от Облака на Твореца, и синовете на Израел, които ядели, пиели и възхвалявали Твореца. [„Мидраш разказва“, седмична глава „Бешалах“]

Целият този театър се намира вътре в човека. Всичко зависи от каква гледна точка той гледа: ако е от гледната точка на своите егоистични свойства, то той е крайно раздразнен; а ако е от гледна точка на алтруистичните свойства – то той яде, пие и всичко напред е нормално.

Но движението напред е основано именно на обединението на тези две противоположни начала – егоизма и алтруизма, не може да съществува едното без другото. И даже влизането в мъртво море (Ям Суф) все едно става под въздействието и на двете сили.

По същество, ние никога не се откъсваме от своите егоистични свойства, няма значение как ги наричаме: Египет, египтяни, фараон. И те, и другите свойства паралелно преминават всевъзможни метаморфози, както беше казано по горе: едни пируват, други беснеят. И двете свойства се намират в човека едното срещу другото.

Да избягаш от египтяните – означава да желаеш над теб да властват алтруистичните сили. Но те не могат да властват така, че ти да им се отдадеш и повече нищо да не искаш да знаеш. Не! Над всяко алтруистично свойство ти трябва да се намираш в своето егоистично свойство.

Те никога не се разделят. И даже ако се говори, че едни побягнали, а други потънали, то те остават, само в „мъртъв“ вид, докато отново не започнат да се възбуждат в теб и да теглят на своя страна. Но те не могат да изчезнат и винаги са готови към действие.

Егоистичните желания не пропадат до последното крайно поправяне. А после те напълно се изменят, как е казано: „Ангелът на смъртта става ангел на живота“.

По такъв начин, израелтяните не съществуват без египтяните, тъй като едното не може без другото.

От ТВ програмата „Тайната на вечната Книга“, 30.04.2014

[152376]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Как да получа пропуск до пулта за управление  на „филма на живота“?

Отговор: За това е необходимо да се издигнем над своя егоизъм, там където се намират твоите мисли, желания, сили, действия, насочени към отдаване, а не в своя полза.

Живот на такава висота изисква от теб да направиш съкращение на своя егоизъм и да имаш антиегоистичен екран, да се покриеш с щит, гарантиращ, че никога няма да помислиш за някакво действие заради себе си.

Ако бъдеш защитен срещу егоистичните намерения, то ще ти позволят да влезеш там.

Въпрос: За чия полза ще мисля, ако не за своята?

Отговор: Ще мислиш за ползата на общата програма, за нейната правилна, добра и бърза реализация за доброто на всички творения. Ако мечтаеш именно за това, то ще можеш да стигнеш до него. Понеже тогава ще се присъединиш към силите, които се наричат „ангели“, за да участваш активно в тяхната работа.

Въпрос: Страшно ли е да разкриеш ангелите?

Отговор: Няма нищо страшно в това. Просто ангелите са сили, като всички сили на този свят. Ти се учиш да ги използваш и те започват да те слушат. Силите на природата се наричат ангели. Силата на гравитацията също е ангел.

Влизаш в контролната кабина за управление на цялото творение, за участие в неговото управление, заедно с всички други сили на природата, в полза на човечеството, придвижвайки го  към желаната цел. Защото влизайки там, си задължен да се въоръжиш със силата на любовта. Тогава ще използваш всички намиращи се там сили, за благото на цялото човечество.

Въпрос: Аз получавам власт не само над своята съдба, но и над съдбата на всички други ли?

Отговор: Теб няма вече да те интересува твоята лична съдба. Ще се грижиш за цялото човечество, за всички души. Ще получиш контрола над цялата програма на творението, за да напредва по пътя на светлината, тоест да се насочва към добро развитие.

От 497-ма беседа за нов живот, 11.01.2015

[152906]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Началото е в постинга: От къде идват сънищата?

Въпрос: Има ли някакво особено значение в нашите сънища?

Отговор: Обикновено сънищата са свързани с наши преживявания в миналото или с тайните ни, неосъзнати желания и цели, за които самите ние не се досещаме. Но има и такива сънища, които ни открехват бъдещето.

Помня, как преди един от изпитите ми се присъни в пълни детайли ситуация, която след това се случи. И по-рано ми се е отдавало понякога да пробуждам в себе си такива предвиждания на бъдещето. Но такова пасивно разкриване с нищо не помага, тъй като не си способен да използваш тази информация и не можеш никому да разкажеш за нея.

Нямаш каквито и да е сили и желание да говориш за нея, сякаш тя е заключена вътре в тебе. Някога знаех какво ще се случи с хората, които са близо до мен, все едно че това е сценарий на пиеса, но не можех на никого да кажа. След това точно така се случи.

Но кабала не се занимава с разгадаване на сънища, тъй като те се отнасят до материалния живот на човека. Тялото ни – е просто животно. Всички животни също сънуват. На малките деца през цялото време нещо им се присънва – това помага на човека да се развива.

Обикновено животът ни се състои от доста повърхностни, ясни, обичайни ситуации, в които няма нищо ново. Всички дни си приличат. И затова човекът вижда такива сънища, които го насочват към неговата истинска, възвишена, бъдеща роля, развиват неговите чувства и разум и го подготвят за следващия етап.

Това му помага да се справи със състоянията, които го очакват в бъдеще – към духовен подем. А без такива сънища, животът ни би бил твърде еднообразен, като при животните, разпределен по график: сутринта се събуждаш, отиваш на работа, връщаш се, вечеряш, гледаш за кратко някакво безсмислено предаване по телевизора и лягаш да спиш. И нищо повече от това.

Може да се каже, че в сънищата си хората се свързват с обща за тях мисъл, сила, желание, макар и на тяхното материално ниво, но именно така те се развиват.

Затова малките примитивни същества не спят и могат да бодърстват през деня и нощта, денонощно. Те имат само сезонни цикли, свързани с годишните времена. Но по-развитите и сложни животни трябва вече да спят подобно на хората.

Неслучайно човекът не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи човекът започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е способен да функционира без почивки за сън.

Защо?

Работата е в това, че нямаме други възможности за преминаване от състояние в състояние, без тези състояния да са разделени от сън. Ако трябва да го обясним с термините от науката кабала, то самото състояние се нарича ГА”Р (връхната част на стъпалото), в което човекът бодърства и действа активно, получава и отдава, обменя чувствителна и интелектуална информация с обкръжението.

Но за смяната на едно активно състояние с друго е необходим сън. Сънят – е подобно на долната част на стъпалото (ВА”К), изчезване на светлината хохма. Тя е част от голямото състояние. Не трябва да казваме, че докато спи, човекът става като животно – той е спящ човек. И не е важно дали сънува докато спи или не – главното е, че той – сънят преминава през него – човека.

Затова той се пробужда, готов за новия ден. По време на съня, природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новото задание.

Ненапразно хората спят по 8-10 часа в денонощие. Този, който спи по-малко от 7-8 часа, вече се чувства зле. Това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънуването – са чисто материални явления, които се отнасят към егоизма ни. В тях няма нищо духовно.

Въпрос: Дори и по време на сън ли се намираме под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се, а под каква друга власт бихме могли да бъдем? Цялото ни тяло и всички негови системи са егоистични. Фактът че спим, не ни премества в духовния свят. Няма как внезапно по време на сън да придобием свойството отдаване и любов към ближния. Ако това го няма в нас, значи оставаме в материалния свят. Разликата между материалния и духовния свят е само в това – дали намерението е заради себе си или за да отдаваме.

Следва продължение…

От 496 -та беседа за новия живот, 11.01.2015

152337

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве - Няма коментари→

Към разкриване на Твореца

Науката кабала описва същността на разкриването на Твореца във връзката между нас. В действителност, още древните вавилонци са искали да го разкрият, а Вавилонската кула е символ на техния опит и усилия да го направят. Но още тогава, по-голямата част са се стремели да се сдобият с успех в рамките на своя егоизъм и само една малка част са разбирали, че трябва да се издигнат над себелюбието.

Когато говорим за „разкриването на Твореца“, имаме предвид висшата сила, която управлява цялата ни реалност и ни води до най-възвишеното състояние, наричащо се „разкриване на Твореца пред Неговите творения в този свят“. Това е целта на науката кабала.

Целият еволюционен процес, развитието на нашата реалност, е само с цел разкриването на Твореца и достигането до пълно сливане и подобие с Него, когато цялото човечество, целият свят, цялата нежива, растителна, животинска и човешка природа се обединят с Него.

Въпрос: Какво именно означава това подобие?

Отговор: Значи, че човек постепенно достига пълното свойство на отдаване, което се разкрива чрез любовта. Тогава човек чувства любов към всички.

Пример за човечеството

Адам, който е живял двайсет поколения преди Авраам, първи е говорил за Твореца. Той е бил първият човек в нашия свят, който е открил методиката за разкриване на Твореца и я е осъществил.

Що се отнася до Авраам, той е реализирал методиката с голяма група от хора. Според Рамбам, десетки хиляди са последвали Авраам от Вавилон до Ханаан.

Те са тези, които са поставили основите на еврейската нация, учейки се да формират свойството любов вътре в себе си, и по този начин постигайки подобие с единната сила, действаща в природата. Затова народът на Израел се нарича „избран“ – те са били избрани да служат на другите, т.е. да водят останалите до възвишеното състояние на любов.

Въпрос: Всички по света ли са способни да се уподобят на Твореца?

Отговор: В крайна сметка, да. Въпросът е кога и при какви условия, но по един или по друг начин, във всекиго има скрита искра, която трябва да бъде запалена, за да доведе човек до разкриване на Твореца.

Въпрос: Какво точно означава, че еврейският народ е „избран“?

Отговор: Означава, че трябва да разкрие Твореца пред целия свят, да повлече всички към Твореца, да даде пример и да покаже как да живеем с Твореца в нашата среда.

Не вярвай, а разкрий

Въпрос:  Какво да правим с тези, които въобще не вярват в Бог?

Отговор: Ние говорим за неща, които не се отнасят до религиозните хора или до атеистите. Може в детството да са ме научили, че има Бог. Дори това може да е било част от възпитанието ми, което е било вкоренено в мен още докато съм бил дете и което съм възприел като аксиома за целия си живот. Но нито учителите ми, нито аз в действителност сме разкрили Твореца.

Всъщност, Творецът не е нищо от това, което човечеството може да си представи в рамките на религиите и вярванията. Това е свойството отдаване, което е основата на цялата вселена, на всички хора и на цялата материя. То включва цялата реалност, управлява я и я развива, докато всички разкрият това свойство, докато бъде попито отвън. Тогава свойството отдаване ще се пробуди отвътре и всички ще се обединят с тази външна сила.

Свойството отдаване сега е скрито в цялата ни реалност и ние трябва да премахнем покривалото, за да го разкрием. Това се нарича „разкриване на Твореца“.

Затова, от своя страна, трябва да се стремим към свойството на любовта и отдаването, а нашият порив ще ни помогне да го разкрием вътре в нас, в материята на желанията ни. Така че не трябва да вярваме в Твореца, а трябва да Го разкрием.

Били сме избрани по желание

Въпрос: Кой ни е избрал, ако не е Бог по традиционното разбиране?

Отговор: Желанието ни да Го разкрием, разбира се – ако го има в нас, ни прави избрани. Това желание е мотивирало Авраам, много добре познат и образован човек, който е бил, един вид, обществен деятел, кланещ се на идоли. Но, внезапно, той започнал да говори по различен начин: защо страдаме, каква е нашата цел и т.н.

Другите, изведнъж, почувствали отклик на неговото послание, защото в тях се пробудило същото желание. По този начин се е формирала групата, която в последствие станала „избраният народ“.

Въпрос: Каква е ролята на този народ днес?

Отговор: Днес все още говорим за група от хора, чиято цел е да разкрият Твореца на цялото човечество и така да доведат човечеството до стъпалото на съвършенството, красотата, любовта, вечността и мира.

От 484-а беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

 [150728]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Егоизъм, Израел днес, Разпространение на методиката - Няма коментари→