Как да бъда независим съдия?

Въпрос: В човека самооценката започва да се развива от най- ранна възраст, от една до три години.

Детето попива от обкръжението, от родителите, от братята си и в него се развива вътрешен глас, който му подсказва кои постъпки са правилни и кои неправилни.

Счита се, че самокритиката помага за успеха в живота, но не винаги е така. Понякога тя достига такива размери, че потиска човека и не му дава да постигне целите си. Що за механизъм по самоконтрол е даден на човека от природата?

Отговор: Цялата история на развитието на човечеството е необходимо да се раздели на две части. В първата част е всичко случило се до днешно време, когато сме се развивали за сметка на собствения си егоизъм, растящ от поколение в поколение, от година на година, от ден на ден, от секунда на секунда. Всички оценки на себе си и на обкръжаващия ни свят са произлезли от нашия егоизъм.

Дори ако човек се отнася положително с околните, това също е следствие от егоизма. Осъзнал е, че си струва да се разбира с другите и да се държи добре. Егоистичната природа на човека може да се използва както по отрицателен, така и по положителен начин.

В днешно време, в нашето поколение, егоизмът е нараснал до краен предел и затова не е способен да вземе под внимание абсолютно никой и да се съобрази с чуждото мнение. Съвременният човек не може да се обедини с никого и използва само виртуални връзки, които никой с нищо не задължават.

Защо виртуалната връзка е станала толкова популярна в последно време? Защото това не е връзка! Всеки си остава в собствената ниша. Никой при никого не навлиза и затова хората са съгласни на такава свободна връзка с другите.

Разбира се, той изхвърля във виртуалната мрежа цялата си злоба към другите, цялата си отрова. 99% от публикуваното в интернет, по радиото, телевизията, във вестниците е напоено с отрова. Средствата за масова информация са лицето на нашето поколение. Това вече не е критика, а просто изплискване навън на цялата зла природа.

Критичното отношение в човека е възможно на две нива. Едното ниво е следствие от развитието и възпитанието, влиянието на бащата и майката, братята и сестрите, домът, улицата, обкръжението, детската градина, училището, учителите, приятелите, средствата за масова информация, филмите. Пораствайки, над всичко това той изгражда своето отношение и метода, по който ще оценява другите.

Защото, ако не го научат по какъв начин да го прави, той ще възприема всяка ситуация като насочена срещу него. Съгласно възпитаните в него принципи ще оценява света, хората, обществото.

За обективна критика е необходимо да си експерт, който се издига над себе си, над полученото възпитание и жизнена  философия. „Експертът“ е способен да „влезе под кожата“ на някой друг и да погледне с неговите очи, от гледната точка на чуждата философия, образование, партия.

Човек, който може да преминава на различни нива и от там да оценява случващото се, се нарича съдия. Той съди обкръжаващото общество, а по отношение на себе си се явява само независим експерт, тоест, в тази оценка не привнася нищо от себе си.

Не може да има обективен съд, ако съдията предварително има предубедено мнение, например, принадлежи към дясна или лява партия. Съдията е длъжен да бъде неутрален, иначе ще съди предубедено, като подкупен. Това вече няма да бъде обективна критика, а оценка на другите относно себе си.

В този случай, естествено обвинявам другите, че не са като мен, тоест, по-лоши от мен. Дори ако си по-умен, по-богат, по-образован, по- солиден, все едно, аз ще те критикувам, твърдейки, че намирам недостатъци в теб.

Излиза, че за да съдя другите, е необходимо преди всичко да издигна себе си до ниво експерт, в съвършено неутрална позиция. Способен ли е човек на това? Очевидно не е.

Продължение ч. 2

Следващи публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 3

Обективната самокритика, ч. 4

От 686- та беседа за новия живот, 04.02.2016

[176985]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Преди да влезе в земята на Израел (да се издигне на следващото духовно ниво), народът на Израел се подготвя 40 години, скитайки се в пустинята.

Съществува определен период на време, за който човек трябва да се подготви за адаптиране към духовното ниво: сближаване с другите, в които се разкрива Твореца.

Земята на Израел е това ниво, на което постигаме Твореца. До него човек се намира на по-ниско ниво, където постоянно се сближава с другите, т.е. става последователно сближаване на всичките дванадесет колена.

„40 години“ означава подем от Малхут в Бина, от състояние на пълна липса на единство (егоизъм) до състояние на пълно отдаване (алтруизъм). В такова състояние на пълно единение и сливане в едно общо цяло народът вече може да се издигне и да влезе в земята на Израел („земя“ – „ерец“ от думата „рацон“ – „желание“).

И тогава желанието да се обединят, в което се работи по принципа „възлюби ближния както себе си“, прераства на „възлюби своя Творец“, т.е. от любов към ближния към любов към Твореца.

От обединението между хората се образува тяхното качествено ново обединение с Твореца, в което Той се разкрива. Това се нарича „влизане в земята на Израел“.

Въпрос: Било ли е намерението на народа на Израел да се обедини заради последващото го съединение с Твореца постоянно в течение на всичките 40 години?

Отговор: Разбира се! От момента, когато са получили Тора и е станало ясно за какво живеят и се развиват, това направление абсолютно ясно ги е преследвало. Не е възможно да направиш нито една малка крачка, ако не знаеш крайната цел.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 24.09.2015

[177571]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Критиката ни убива

Въпрос: Съвременният човек е на такова високо ниво на развитие, че критикува всичко и всички. От друга страна, прекалената ни критичност ни е довела до състояние, което вече започва да ни убива?

Отговор: Човешкото развитие се дели на два етапа. През първия етап, който продължава и досега, всеки се развива в своя егоизъм.

Но в наши дни животът стана необичайно труден. Ние се оказахме затворени на Земното кълбо, като в едно малко село, където всички се ненавиждат един друг и не могат да се погодят.

Над нас е надвиснала опасността от взаимно тотално унищожение. Затова човекът започва да се замисля: „А каква ми е ползата от това, че аз критикувам всички? Как мога да се освободя от тази критика? Той открива, че би му било по-добре да не критикува другите.

В миналото се смяташе, че критиката ни помага да напредваме, да постигаме успехи, да подобряваме обществото, да изграждаме по-добър живот. Но днес ситуацията ни изглежда съвсем елементарна: всички ние сме лоши и не можем да изградим нищо добро, от нас никога няма да излезе нищо добро. Ние сме дошли до тотална разруха и няма кого да критикуваме, защото всички сме такива: разбити и зли.

И дори ако биха ни посъветвали как да се поправим, от някоя външна експертна система, от друга звезда, ние все едно не бихме могли да реализираме това, защото всеки от нас е затънал в своя тесен егоизъм.

Въпрос: Но това се възприема като много силна критика?

Отговор: Аз не критикувам, аз просто наблюдавам човешкото общество, себе си и всички останали и констатирам нашето състояние. Извеждам своята гледна точка навън: извън нашето общество и самия себе си, и оттук правя извод, че никаква обективна критика е невъзможна за нас. И в такъв случай критиката само поражда раздори и още по-голяма война.

Продължение ч. 3

Други публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 4

От 686-а беседа за новия живот, 04.02.2016

[177284]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - Няма коментари→

Въпрос: Ако премина максом, какво ще стане с душата след смъртта на физическото тяло? Ще има ли кръгооборот?

Отговор: Разбира се, ще има дотогава, докато тя не достигне до своя източник, докато премине всичките 125 стъпала.

Въпрос: Ако кабала не е религия, то за какво са ѝ заповедите?

Отговор: 613-те заповеди са съществуващите в нас 613 желания, които трябва да поправим от егоистични на алтруистични. Поправянето е изпълнение на заповедите.

Въпрос: Може ли да видим висшите сили и да ги сравняваме с други сили?

Отговор: Висшите сили не могат да се видят . Може само да ги усещаме в себе си, при изпълняване на условията за издигане. А да ги сравняваме с други сили е възможно. Вие не само ще ги сравнявате, но и ще оперирате с тях.

Въпрос: Какво имате предвид под егоизъм?

Отговор: Егоизмът е нежелание за обединение.

Въпрос: Може ли да се използва този свят в духовната работа?

Отговор: Задължително. Работейки и живеейки в него едновременно с издигането по духовните стъпала, вие и го използвате.

Въпрос: Нямам възможност да се намирам нито в реална, нито във виртуална група. Може ли да напредвам индивидуално?

Отговор: Не! Вие сте задължени да си намерите виртуални партньори.

Въпрос: Често казвате, че човечеството още не е достигнало максималното развитие на егоизма и своето окончателно падение. Накъде към още по-лошо?

Отговор: Нима цялото човечество усеща себе си в егоистично падение? Можете да поговорите с много хора и те ще ви кажат: „Нищо страшно. Всичко е нормално.“ Тоест, още сме далеч от падението.

Но хората, които започват да се пробуждат за духовно издигане трябва да мислят за това, за да се издигнат и с това да притеглят целия свят след себе си.

Въпрос: Може ли малък брой хора да променят нещо в света?

Отговор: Да, защото в духовния свят качеството преобладава над количеството. Ако малко на брой хора бъдат сплотени качествено, те могат да преобърнат целия свят.

Въпрос: През цялото време ли ще ме отклоняват от всяко стъпало?

Отговор: Защо да те отклоняват? Просто, едва-едва те подбутват, за да се укрепиш на даденото стъпало и да се издигнеш още по-високо.

Въпрос: Защо през цялото време получавам пляскане „по врата“?

Отговор: Не го подлагай! Но ще получаваш и благодарение на това ще се издигаш.

Въпрос: Може ли да се опитаме да се обединим не с другите хора, а например, с дърветата, за да получим силата на отдаване? Защото само хората не са поправени, а цялата останала природа, включително и растителната, е в поправено състояние.

Отговор: Не, не трябва. Трябва да се обединяваш с такива като теб груби, егоистични, глуповати, не искащи нищо хора. И именно всички заедно, подтиквайки и повдигайки се един-друг, ще можете да се издигате.

Въпрос: Как да разберем, че вече сме готови за изучаване на кабала?

Отговор: Единствено само по своето желание. Ако независимо от проблемите, които възникват при приближаването до кабала (а те се дават специално от горе), продължавам да се стремя към целта и нищо не ме спира, тогава наистина мога да се занимавам с кабала.

От урок на руски език, 13.12.2015
[176385]

Filed under: Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос: Неотдавна от терористи беше убита израелска жена, майка на шест деца, а след това се случиха още няколко други терористични акта. Остава впечатлението, че ИД (Ислямската държава), нейната идеология, се намира вече на територията на Израел.

Казвате, че можем да се борим с ИД само по пътя на нашето обединение, но защо ни е толкова трудно да се обичаме един друг?

Отговор: Отговорът е много прост: това е против нашата природа. Аз мога да обичам само себе си и всичко, което ми принадлежи: децата, жена си, дома, кучето, котката. Обичам всичко мое – това ми е скъпо. Преди всичко – аз, а всичко останало е около мен.

Такава е човешката природа – егоистична сила, притегляща към мен всичко, което е хубаво за мен, и отблъскваща всичко, което е лошо за мен. Така е устроена цялата природа: в неживото ниво тя е изразена по-малко, в растенията вече повече, в животните още повече, а в хората е най-голяма.

Колкото повече е развит елемента от природата, толкова повече е неговият егоизъм и това му е необходимо за да устрои своя живот, развитие, безопасност. Тоест, поначало не можем да се обичаме един друг. Аз не обичам нищо, освен това, което се отнася към мен. Ако виждам, че това ми принадлежи, то започвам да го обичам. А ако открия, че съм грешил, и то е чуждо, то тутакси го изхвърлям.

Някои могат да не се съгласят и да твърдят, че обичат света и обичат хората, но ако проверят добре, то ще се изясни, че не е така. Всеки психолог и физик ще потвърдят, че в основата на природата е заложен егоизма, приближаващ полезното и отделящ вредното.

Въпрос: Съгласен съм с всичко, което казвате, но как е възможно да обикнеш другите? Как да се реализира практически това, тъй като прилича на прекрасна утопия?

Отговор: Съгласен съм, че да обикнеш ближния си е съвършено нереално. Човек обича само себе си. Вътрешната сила ме заставя да обичам само близките до мен хора, в степента на тази близост. И нищо не мога да направя със себе си.

Но ние се развиваме и изведнъж ни се разкрива нещо странно: започвам да чувствам, че включвам в себе си целия свят, завися от целия свят, свързан съм с всички, желая това или не. Внезапно ми се разкрива мрежата от връзки между всички нас и нашата пълна зависимост.

Тази мрежа само е започнала да се разкрива, засега е далеч от това, да изникне точно пред мен и аз да разбера, че трябва да обичам всички китайци, индуси, латиноамериканци, американци, немци – всички подред. Също така трябва да обичам всички животни, дървета, дори бръмбари. Ще видя, че завися от тях и се намирам в една система с тях.

Представете си мрежата от връзки, с която всички сме оплетени, като паяжина. А кой е в ролята на паяка? Творецът! Всички сме попаднали в неговата паяжина. А Той през цялото време дърпа за нишките всеки от нас, ту насам, ту натам. Тези нишки са проникнали във всички наши мисли и желания, във всички органи на тялото, в най-малката частица на атома, тъй като тази мрежа е огромна и уникална.

Творецът управлява цялото творение от началото до края, докато не го доведе до съвършеното състояние. Ние ще стигнем до взаимно съединение, хармония и ще видим, че всеки живеещ в този свят е необходим. Той трябва да съществува, тъй като е част от общата система, в която аз също съм включен.

Не може да се мине без най-малкият бръмбар, тъй като той служи на общата цел и достигане на хармония в тази мрежа.

Въпрос: За какво съединяване става въпрос: просто за добро отношение един към друг?

Отговор: Да, но ние се отнасяме добре един към друг именно заради достигане на целта, а не поради някакви други сметки. Не е достатъчно просто да не се обиждаме – трябва да се обикнем един друг! Тоест, аз се грижа за другия точно така, както и за самия себе си. Това се нарича „възлюби ближния като себе си“.

Струва ни се сложно, но нашата еволюция непременно ще ни доведе до това състояние, желаем това или не. Ако не поискаме доброволно, то ще ни заставят с удари. Защото паякът (Творецът), ни държи здраво в своята паяжина.

Няма друга сила, която би управлявала света. Но нашият егоизъм не ни позволява да видим добрата сила на Твореца и затова се чувстваме зле.

От програмата по радио 103FM, 22.01.2016

[176334]

Filed under: Израел днес - Няма коментари→

Конгрес в Лос Анджелис. Урок №3

Ако искаш да изследваш Висшата сила, казва науката Кабала, трябва да създадеш подходящ инструмент. Учените създават измервателни уреди: микроскопи, телескопи, ускорители на частици и т.н. Но те са подходящи само за физическата материя. Как да изследваме Силата, която действа в нас, в нашата природа?

За това кабалистите препоръчват да се създаде структура от десет човека (минян), които се стараят да създадат помежду си съвършено взаимно обединение. Те генерират в тяхната среда свойството на светлината – доколкото са способни на това и доколкото не, желаейки да направят от себе си едно цяло, намиращо се над техния егоизъм.

Тази структура съдържа вече две сили: нашата природна егоистична сила и общата сила на отдаване – Творецът. И сметката тук е проста: доколкото преодоляваме силата на разединение със силата на обединение, дотолкова съответстваме и сме подобни на висшата светлина.

Дори отдаването да е в повече само с процент, в същата тази степен сме подобни на светлината и я усещаме – чувстваме я в мярката, в която отдаващото желание надделява над получаващото.

Ако се стараем и полагаме усилия, въпреки че не можем да преодолеем своето егоистично желание, започваме да забелязваме къде имаме недостиг, колко все още сме слаби, защо не ни се получава. И тогава в нас се ражда вик, молба, молитва към светлината да ни помогне. Когато тя ни даде сили, тогава се обединяваме. Ние нямаме сила за единение, тя идва само от светлината.

Така вървим напред: светлината ни въздейства според нашата молба, преодоляваме своето получаващо желание, повече се проникваме с отдаващо желание, още по-силно се свързваме един с друг – още веднъж и още веднъж… За това е казано: „Грош след грош се натрупват в голяма сметка“.

А след това идва момент, когато наистина можем да се обединим. И тогава всеки чувства как изчезва в общата връзка между нас. Вече няма „аз“ и „приятелите“ – всичко се слива в едно. И в този момент, в това състояние „заедно“ чувстваме напълването, Висшата светлина, Творецът, който живее в нас.

И тогава можем да Го изследваме. С други думи, създали сме и сме използвали уред с името „група“, „десятка“, „минян“ и сега можем да продължим напред, формирайки себе си все повече и повече от всевъзможни видове връзки. И Творецът, според нашата взаимовръзка, ще се разкрива все повече и повече.

Разбира се, със своето въздействие светлината ще пробужда в нас и все по-дълбоки пластове на егоизъм. Ние ще изпитваме съпротивление, падения, различни пречки и това ще ни позволи с още по-голяма сила да се обръщаме към висшата светлина, за да дойде и да ни даде сили да видим нашите недостатъци и начините за тяхното поправяне.

Такъв е пътят – 125 стъпала, по които, изкачвайки се, ние вървим към подобие на свойствата с Твореца. И на този път откриваме колко е важно за нас свойството трепет. Само постоянната тревога „ще успея ли да отдам?“ ни тласка напред.

От 3-я урок на конгреса в Лос Анджелис, 31.10.2014

[147099]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли да се науча на  ясновидство, занимавайки се с кабала?

Отговор: Предсказващите бъдещето са хора, надарени от природата с особени екстрасензорни способности. Има и всякакави лечители, които могат да използват силите на природата, за да лекуват. Има такива хора и това явление е в рамките на природата.

В природата има много сили, които обикновените хора не могат да използват. Но кабала не одобрява предсказването на бъдещето. Тя казва: „Остави тази природа, ти трябва да си над нея. Научи се да уравновесяваш доброто и злото и тогава действително ще промениш съдбата си.“

С какво би ни помогнало това, че предварително ще знаем какво ще се случи след две години? Кабала казва, че ще стане това, което ние определим за сметка на балансирането на двете сили. Няма никакъв смисъл просто така да се поглежда в бъдещето. По този начин само се прилепваме към злата сила и я подхранваме.

Трябва да се увеличи добрата сила чрез обединяването на хората. Тогава тя ще противодейства на разделящата силата на злото. Добрата сила ще ни доведе до единство, равновесие, и благодарение на това ще се промени бъдещето ни.

Въпрос: Например,  отивам при ясновидец и той ми предсказва, че с мен ще се случи нещо трагично.  Кабала позволява ли ми да го отменя?

Отговор: Преди всичко не трябва да слушаш такива предсказания, защото подсъзнателно вече се свързваш с тези сили. Всички тези ясновидци предсказват на основата на развитието на силата на злото без намесата на силата на доброто, която можем да добавим чрез нашето единение.

Сценарият за лош филм с наше участие вече е написан, но за себе си можем да създадем алтернативен, добър сценарий, хубава реалност. За това кабала е дадена на хората.

Още повече, че доброто бъдеще вече съществува и това е нашето крайно поправено състояние, света на безкрайността в окончателната си форма. Всичко зависи от това какъв ще бъде пътят ни към него. Как да напредваме към това състояние във всеки миг по най- добрия път  ни учи науката кабала.

Ако не я слушаме, пак ще стигнем до същото състояние, но по пътя на големи страдания, защото ще бъдем принудени да учим на свой гръб какво е зло и как да стигнем до доброто. Затова ни се дава методика, позволяваща да вземем доброто, с това да уравновесим злото и да се наслаждаваме на всяка крачка.

Още щом злото нарасне, ние веднага, в съответствие с това трябва да усилваме доброто и да ги уравновесяваме. Не е нужно доброто да бъде повече от злото, но и злото не трябва да превишава доброто. Само в равновесието между позитивните и негативните сили, светлината и тъмнината, се достига най- комфортното състояние.

Такова уравновесено трябва да бъде състоянието във всяка секунда от нашия живот и той да стане безкраен. Ако това не е така сами сме виновни, защото не се учим как да уравновесяваме добрите и злите сили във всеки от нас.

Сега  дори не осъзнаваме какви зли сили има в нас. Предстои ни да го разкрием. Преди всичко е нужно да се научим какво е добро и зло от гледна точка на природата, а не както на нас ни се струва.

Природата е висшата сила, която ни обгръща от всички страни. Трябва да разберем какво неравновесие предизвикваме от гледна точка на тази обща сила, наречена „природа“.  Това определя бъдещето ни.

Ние се намираме в процес на развитие, задвижвани от силата на злото, която постоянно автоматично се развива и ни води към крайното поправено състояние. По целият този път постоянно учим какви сили ни управляват.

В наши дни сме влезли в завършващия период, наречен дните на Месията (Машиах) .  В това време, именно от нас, от развитието на човечеството зависи как ще се уравновесим и ще преодолеем този последен участък от пътя си до завършването на шесте хиляди години по добрият път.

Въпрос: Нима Месията не е човек, който ще дойде на бяло магаре?

Отговор: Месията е силата, „издърпваща“ ( мошех) ни в посоката на добрия път. Добрата посока вече съществува, но от нас зависи дали ще преминем по добрия път, ще приемем ли Месията, т.е. ще успеем ли да разкрием добрата сила на природата, която да уравновеси силата на злото.

Добрата сила, която може да ни балансира още сега и да продължава във всеки миг чак до последното, съвършено състояние, се нарича Месия. Защото тя издърпва ( мошех) злото от нас и уравновесява доброто.

Въпрос: Защо е написано, че Месията ще дойде на бяло магаре, като че ли до това време ще има ядрена война и нищо повече няма да остане?

Отговор: Магаре (хамор)- от думата „материал“ (хомер). Нашият материал (желанието) трябва да стане бял, чист от егоизма.

От програмата на радиостанция 103 FM, 11.12.2015

[172561]

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Кабала - Няма коментари→

Реплика: В космоса се е натрупало огромно количество отпадъци. Учените смятат, че това може да бъде повод дори за въоръжен конфликт между страните.

Отговор: Произходът на тези отпадъци не е ясен. Може би това да са военни обекти, специално пуснати за да създават пречки във комуникациите и пр. Всичко това показва, че никак не сме се придвижили напред в движението си да станем хора.

Когато при археологически разкопки разкриваме определени пластове, обикновено казваме: „Добрахме се до културен слой“. Към него се отнасят разбити парченца, скелети и разни остатъци от минали състояния, т.е. всичко, което човекът е изхвърлил и което след него гние.

По същия начин постъпваме с космоса. Колко  ли космически обекти се пускат? Казват, че вече е загубена връзката с десетки военни спътници и те просто се мотаят там. Скоро няма да можем да излитаме в космоса.

Затова, гледайки отстрани нашата Земя, можем точно да кажем: „Те са се погребали под своя  „културен слой“!

Реплика: В съобщенията пише точно така, че в най-близкия космос има повече от трилион отломки, различни по размер.

Отговор: И те ще се въртят там хиляди години! И когато вече няма да има на Земята така нареченото културно човечество, а неговият културен слой ще кръжи из космоса. И бъдещите поколения, ако някога отново възникнат на Земята, ще могат,   разкопавайки този космически боклук – нашия културен слой – да мислят за нас.

Реплика: По тези отломки може да се каже какви сме били: завършени егоисти, които не ги е грижа за бъдещето поколение.

Отговор: Хората не могат да се споразумеят да спрат всичко това. Човек оставя след себе си само мръсотия, отпадъци, при това не екологични, които участват в кръгооборота на природата като естествените отпадъци от организма.

Въпрос: Защо не се замисляме за бъдещите поколения?

Отговор: Защото сме егоисти! За нищо не можем да мислим. Навярно единствено за децата и малко за внуците, а иначе за никой друг и за нищо. Егоизмът толкова ни ограничава нас – великите и способните, принижавайки ни до „под пояса“.

Достигнахме до задънена улица – и това е добре! Ако осъзнаем, че сме достигнали до това ниво, но че има възможност да се издигнем именно от дълбината на падението – точно тук можем да направим най-големия пробив. Кабала призовава към това и ни го обещава. Да се надяваме, че така ще бъде.

[175793]

От ТВ програмата „Новости с Михаел Лайтман“, 25.01.2016

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Реплика: През 2015 година рязко се увеличи броят на пътно-транспортните произшествия в Израел. В страната загинаха 357 човека, което е с 12% повече от миналата година.

При това през 2012 година имаме известен спад, а след това рязко увеличаване, което продължава до днес, независимо от предприетите мерки.

Отговор: Едновременно с това расте егоизмът, хората стават по-мрачни, непоносими, нетърпеливи и нетърпими. Естествено,  те не могат да действат по друг начин и обезумяват. В този момент те не могат да контролират себе си.

С други думи, ако нещо е насочено против желанието ми, аз съм готов да убия, да размажа другия, за да го няма! Натискът от дълбините на егоизма ми, е най-силното действие. При това то така ме завладява, че вече нищо не помня и нищо не разбирам – просто действам!

Достигнахме до такова състояние, когато егоизмът не може да бъде уравновесен от никакъв разум. Разумът попада под въздействието на нарастналия егоизъм и егоизмът заема неговото място и тласка човека към какво ли не!

Вижте как действат арабите. Омъжена жена, майка на малки деца взема нож и тръгва да убива. Нима в нея няма майчин инстинкт?! Но тя става и тръгва, като зомби.

Същото е и по пътищата! Егоизмът си е егоизъм! Без значение от чия страна и как. Надига се в мен и край, само той ме движи!

Затова няма значение дали излизат с ножове или те блъскат с кола – програмата е една: „Трябва да го убия! Да изчезне от пътя ми!“

Виждам как хората се изпреварват и отрязват пътя на другия. При това на равно място. А много от тях за никъде не бързат!

Въпрос: Какво да направим?

Отговор: Докато не поправим егоизма, нищо не може да се направи! По пътищата ще загиват повече хора, отколкото във войните! Ако изчислим загиналите във всички войни в Израел, то мисля, че по пътищата са загинали много повече хора.

И нищо не можеш да направиш с това. Трябва да се убива егоизма, в противен случай той нас ще убие. И не само по пътищата, а навсякъде! Ако пресметнем какво прави егоизмът ежедневно с нас, бихме се ужасили!

Това зло трябва да бъде осъзнато и тогава с него можем да започнем да работим. Иначе нищо няма да помогне! Все така ще си продължава, докато всеки под въздействието на правилното възпитание не се изчисти от егоизма.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 12.01.2016

[174652]

Filed under: Израел днес, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Реплика: 88% от жените твърдят, че скуката и ежедневието разбиват всяка „любовна лодка“. Смята се, че семействата се разпадат именно от скука.

Но сега психолози от Канада са установили точно обратното: баналността, скуката, тишината в дома, поддържат семейството.

Те мислят, че залогът за семейно щастие съвсем не са африканските страсти, чупенето на чинии и летящите тигани, а мирното седене пред компютъра вечер с чай, с хубав филм. Това сближава повече от всичко.

Отговор: Факт е, че всичко зависи от възпитанието. От примера на своите родители детето вижда какво трябва да бъде семейството. А то трябва да бъде насочено към създаване на правилна атмосфера за децата. В това трябва да бъдат главните усилия на бащата и майката, за да работят заедно, дори ако имат пререкания помежду си.

Естествено, всичко се случва пред очите на децата. Затова дори там, където става въпрос за семейни връзки, съществуващи заради децата, бащата и майката трябва да отменят себе си и да работят заедно за поддържане на тези връзки.

Важната цел е каквото и да стане, да се съхрани семейството, за да имат децата и майка, и баща, и семейна организация, за да възпитат в себе си това състояние, което се нарича „семейство“. То не може да се замени с нищо! В края на краищата, всичко идва от нашия духовен корен и ние трябва да го запазим и развием.

Затова сегашните експлозии на егоизма, техническото, технологично и друго развитие не би следвало да пречат на укрепването на семейството. Необходимо е да разберем колко голяма вреда ни нанасят неправилните средства за масова информация, съобщаващи за всички примери за неправилно поведение на хората.

Трябва да ги спрем в зародиш, защото с това убиваме основата на човечеството. По-късно много ще съжаляваме. Защото свободата не е в това. Тя трябва да бъде вътрешна.

А външно, когато се отнася за развитието на живота, продължението на рода и поколенията, няма никаква свобода. Тук ние трябва да действаме като животни и ясно да разграничаваме: това е животински начин на семеен живот, а всичко останало е духовен. И в никакъв случай да не се пипа тази неизменна рамка, която се нарича „семейство“, в противен случай човечеството ще приключи своето съществуване.

От Телевизионната програма „Новини с Михаел Лайтман“, 04.01.2016

[173818]

Filed under: Възпитание на децата, Мъжът и жената - Няма коментари→