Жената по природа е моногамна и се привързва към мъжа, с който е имала интимна връзка. А мъжът е полигамен и обикновено не се привързва към жената, с която е правил секс. Тези свойства са дошли при нас от животинския свят. Природата ни е устроила така, грижейки се за малките.

Затова, само жената има особен символ на девствеността, който свидетелства, че не е била с мъж. Мъжът няма такъв символ. Това е така, защото има особена стойност в жената, която принадлежи само на един мъж.

Всеки мъж, който е имал връзка с жена, оставя в нея своите гени. Ако една жена е имала десет мъже, а по-късно ражда дете от единадесети, в това дете ще има психологични, физиологични и духовни гени от всички предишни десет. В жената остава памет за интимната връзка с всеки мъж, както материална, така и духовна.

Става дума не само за спомени, а за гени, хормони, вътрешни впечатления, отпечатващи се в нейното тяло. И ако след това тя роди дете, в него се проявяват гени от всички предишни мъже.

Затова е толкова важно девойката да бъде девствена и да принадлежи само на един мъж. Ако мъжът иска детето му да има само неговите качества, то трябва да търси девственица.

Въпрос: Често се случва мъжете да се възползват от своето положение и власт, за да имат интимна връзка с жена, която им е подчинена. Има мнение, че това не е просто желание за секс, а начин да утвърди своята власт?

Отговор: Когато един мъж получава власт над другите, у него се появява желание да притежава жените, намиращи се в негово подчинение. А принадлежността се установява именно чрез сексуалната връзка. Ние виждаме това и при животните, и при хората, затова ще бъдем свидетели на още много подобни скандални истории в полицията, в правителството, във всички части на обществото.

Необходимо е да разберем, че това е природно явление, което може в известна степен да се избегне с помощта на правилна организация на работните места. Но напълно да изключим подобни случаи е невъзможно, тъй като сме наследили това поведение от животинската степен.

Мъжът, който има някакво положение в обществото започва да разглежда жените, които работят под негово ръководство, като свое притежание. Затова е толкова необходимо правилното възпитание, което ще изгради между нас друга система на отношения. Трябва да достигнем до такова общество, в което всички да бъдат равни, независимо от това, че всички са напълно различни.

Нашата цел ще бъде равенството и обединението вътре в него, при което вече не може да има малки и големи, началници и подчинени.

Здравият мъж чувства, че всяка жена в света потенциално му принадлежи, освен близките роднини. Единственото решение е състоянието на пълно равенство. Състоянието „Мъж и жена и Шхина между тях“ е възможно не тогава, когато единият властва над другия, а когато двамата са съвършено равни.

Тоест, всеки от тях, и мъжът, и жената, е необходимо да работят срещу своя естествен егоизъм и да си помагат един на друг, да се допълват взаимно така, че между тях да няма никакво различие, а само заради разкриването на висшата сила, което е най-важното за тях. Разкриването между тях на висшата сила е причина за всички поправяния, които те искат да извършат над себе си.

От 708 беседа за новия живот, 31.03.2016

[182675]

Filed under: Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо наричате кабала наука, а не учение?

Отговор: Погледнете какво пишат за кабала самите кабалисти, хората, които са се опитвали да я разберат и ще видите, че кабала отговаря на всички критерии, по които я определяме наука, а не учение.

Учението не може да се опре на никакви факти. То е синтез от мисли и предположения на човека, на неговия жизнен път, на опит, но в никакъв случай на факти, на ясна и точна документация според правилото „кабалистът няма нищо, освен това, което вижда, наблюдава, измерва“ в нашия свят, според степента, в която му се открива нещо.

Кабалистът е човек, който е развил в себе си определени допълнителни сетивни органи. С тяхна помощ изследва обкръжаваща ни природа, само че по-дълбоко от останалите.

Той изследва този пласт на природата, където се намират силите на управление, програмата и данните за управление на нашия свят. И за него това е реалност. Той я постига абсолютно ясно, записва, структурира. Светът, в който той се намира, за него е не по-малко реален от нашия свят. Затова той нарича изследванията си на висшия свят научни изследвания, а себе си – изследовател.

Освен това кабалистите утвърждават, че кабала много повече отговаря на научните изисквания, отколкото всички останали науки. Тя изучава природата в нейния истински вид, а не в тесните рамки на получаваните от нас в някакъв диапазон смущения, въздействия, размисли, пречупване на нашите разбирания и чувства, извън нашето въздействие на природата.

Сега ние усещаме само това, което възприемат нашите сетивни органи или прибори, а те не разширяват особено този диапазон. Кабалистите възприемат природата в нейния непокътнат вид, защото развиват в себе си такива възможности, като изход от себе си.

Издигайки се над своя егоизъм, който изкривява разбирането за природата и в усещанията, и в разума, те стават истински изследователи – учени, превъзхождащи учените от нашия свят.

От урока на руски език, 17.01.2016

[179340]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е без да четем и да слушаме за Твореца, без да вярваме в нечии разкази и догадки, явно да Го разкрием в своите усещания?

Отговор: Възможно е, но е много трудно. В историята е имало кабалисти, които са постигали сериозни висши състояния без да се учат.

Между другото, аз познавам човек, който е имал постижение на висшия свят, докато се е намирал в съветски концлагер. Когато е бил там, той е започнал да пише на иврит, макар че  не е знаел нито една буква от този език.

През 1980 г. той се премести в Израел и ми даде книга, написана в лагера и издадена тук. Тя беше написана на много висок иврит, на какъвто никой не говори и никой не разбира. Аз я показах на своя учител Рабаш и той каза, че това е много високо ниво на постижение. Но то е много индивидуално, както например Псалмите на Давид.

Тогава аз попитах Рабаш: „Как човек, който не знае езика, е могъл да напише това?“ И получих отговор: „Това не е важно. Именно големите страдания, през които той е преминал, са му разкрили висшия свят и той е изложил своите усещания на хартията.“ Така става това.

Ние съществуваме във висшия свят, но не ни достига желание за него! А той е имал пробив.

Същото се е случило и с друг човек с фамилия Вудка. Той също е бил в карцера на лагер и от огромна мъка и  огромни страдания е започнал да усеща висшия свят, макар и в неявен вид, а като че ли го обгръща и  държи. В действителност, това е нормално първоначално усещане на висшия свят, което той е описал в своята книга.

След няколко години, когато той  дойде в Израел, ние се срещнахме, но с времето  всички негови духовни усещания бяха изчезнали. Може би, ако той бе останал в лагера, би постигнал повече. А така? – Живее този живот, без да се мъчи физически. А там  е имал прояснение и възможност да разкрие висшия свят, именно от състоянието на страдание.

Реплика: Но много хора страдат и не получават такова озарение.

Отговор: Зависи от какво страдат! Ако човек страда от това, че търси смисъла на живота, а не защото иска да извърши революции или  нещо друго,  може да му се разкрие някакво сияние.

Защото ние се намираме в океан от висша светлина, но нямаме подходящото силно желание. И когато то възникне в човек, към него ще изригне висшето сияние. Това не зависи от ничия воля, Господ  не седи и не разпределя на кого да даде, а на кого не. Ние се намираме в полето на висшата сила. Ако имаш определено желание към него, го усещаш, ако не – не го усещаш.

Въпрос: Ако човек получава озарение чрез страдания, означава ли, че сме родени за страдания?

Отговор: Не, човек е роден, за да разкрие вечността и безкрайността, съвършенството и хармонията.

Страданията са неправилният път за достигане на висшия свят. Това е само временно свързване с висшия свят. То не продължава дълго, защото в човек няма създадени от него постоянни желания за духовното, затова това състояние си отива.

Не ви съветвам да мислите за този пример, защото това временно прозрение идва при човек в минути на най-голямо разочарование, отчаяние, когато напред практически нищо не съществува, само абсолютна тъмнина, така нареченото „светене на малхут“ – истинска бездна!

Това не е космос, не е нещо просто студено, а състояние, в което цялата материя сякаш се втвърдява. Тоест, човек отива в началото на сътворението на Вселената. В крайна сметка ние се движим по скала.

Затова не си струва да се завижда на такива състояния. Те се преживяват в много събития, когато егоизмът изчезва, но  не  дават нищо.

Ако искате правилно и бързо да стигнете до осъзнато напълване с висшите сили, то това е възможно само чрез свързване с приятелите по правилната кабалистична методика. Всичко останало не е правилно.

В миговете на огромни страдания човек може да усети някакво откъсване от своя егоизъм, защото мъките го карат да се отрече от него. Цялото му същество страда и на него му се иска да изскочи от тялото си, сякаш то не съществува.

В такова състояние той може малко да усети такова откъсване. И въпреки, че това  е анти-материално състояние, то е още много далече от духовното.

От урока на руски език, 20.12.2015

[176505]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Реплика: Учените са установили, че най­-големите егоисти са алтруистите. Това е доказано и на неврологично, и на икономическо ниво. Дори има понятие „алтруистично наказание“, тоест наказание на трета страна, за да се получи удоволствие от това. Това е, когато се наказват тези, които вредят на обществото, които не правят хората щастливи, които пречат на свободата, по този начин ние се наслаждаваме и егоизмът ни расте още повече.

Отговор: Да, разбира се. Можем да купим човек, ако му даваме подаръци, обслужваме го, показваме му любов. Така той ще получава постоянно напълване от нас, ще се наслаждава и ще свиква с това напълване и наслаждение. По този начин ние го привличаме към себе си.

Това е така наречената „женска работа“. Такава е функцията на жената, когато се грижи за мъжа, той чувства в нея ролята на майката и изпитва нужда от нея.

Но аз не виждам нищо лошо в това. Така ние, егоистите, общуваме помежду си. Ако някой не ми е нужен, аз изобщо няма да забележа, че стои до мен! Винаги забелязвам само това, което ми е нужно, от което мога да имам някаква полза или обратно, което ми пречи, заплашва ме, тоест което въздейства на моето желание в отрицателен или положителен смисъл.

Най­-висшият егоизъм действително е алтруистичният. Това е много изискан и развит егоизъм, когато аз разбирам, че на другия му харесва, както с малко животинче или с дете, постепенно го приучавам, или го заблуждавам с това, че го напълвам, а след това предизвиквам в него определена реакция, когато той вече не може без това, вече ми е длъжен.

Въпрос: До какво ще доведе това, че сега зад всичко виждаме егоизма?

Отговор: До нищо. Това е сериозен етап на егоизма, на който разбираш как да работиш с другите хора, знаейки, че те също са егоисти и че ако се отнасяш алтруистично към тях, ще ги купиш. Не е необходимо да ги управляваш чрез сила, достатъчно е просто да се отнасяш добре с тях.

Това е същата егоистична полза, но на по­-високо ниво. И както днес учените го виждат, така и обикновените хора ще видят, че всичко това е все егоизъм. Както майката обича своите деца, отдава им всичко, нуждае се от тях, а те от нея.

Реплика: Но хората са уверени, че майчината любов е истинска алтруистична любов…

Отговор: Трябва да гледаме на живота малко по­-сериозно! Аз приветствам това и го уважавам и обичам. Моята майка още е жива, аз зная как трябва да се отнасям към нея и как тя се отнася към мен. Но работата е там, че трябва да разбираме, че природата предизвиква в нас тези чувства, а не, че човек ги възпитава в себе си. Тук е разликата.

Това е важният момент: или аз действам по законите на природата, която ме пробужда по този начин и аз тичам за нещо – за храна, за секс, за семейство, за любов към родителите. Или въпреки своя егоизъм, възпитавам в себе си напълно ново отношение към другите около мен: неживата и растителната природа, животните и хората!

Тогава това, което съм възпитал в себе си с усилия и сила на волята, въпреки своята първоначална природа – егоистична и инстинктивна, то се счита за мое.

С него мога да се гордея. В нас се развиват така наречените егоистични решимот – информационни записи, които ми диктуват, че трябва да се издигна над себе си, за да достигна по-­високо състояние. Егоистично!

А как ще разбера следващото състояние, ако то не се рисува в мен в егоистичен вид? Така чувствам, че го „искам!“. Искам не само този свят, а искам и другия свят – висшия, бъдещия, извън смъртта, извън всичко! Искам да видя всичко, да владея всичко, да разбирам всичко, да усещам всичко!

И тогава аз съм готов! Науката кабала ми казва: „Искаш ли? Моля! Но за тази цел трябва да правиш ето това. Нека да ти помогна.“ И тя ми помага. Оказва се, че това е помощ против мен, когато аз се преобръщам вътре в себе си и вече започвам да мисля в други категории: не в получаване, а в отдаване, не в грижа за себе си, а в грижа за другите.

В това чувствам покой, напълване, към това се стремя! И това не е както в любовта на майката към детето. При нея това е инстинктивна любов, когато тя напълва себе си! А тук аз напълвам другите. Не моето дете, с което имам общо животински усещане, а напълно чужди, дори противоположни и неприятни на мен хора.

Така ще достигнем победата на кабалистичното съзнание. Това е голяма работа, но ще победим!

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 04.03.2016

[179018]

Filed under: Развитие на егоизма - Няма коментари→

Истинската връзка се изгражда над разделението, над нашия егоизъм. Между този плюс и минус ние създаваме всевъзможни форми на отношения помежду си, в които започва да циркулира нова, висша сила.

Желателно е в това да участват десет човека, и тогава можем да получим пълно, съвършено усещане.

Вътре в нашия кръг ние създаваме общо поле от силата на отдаване–плюс. А отвън остава силата на егоизма, получаването–нашия общ минус. Цялата тази област на разлика в потенциалите между плюса и минуса се напълва със сила, която се нарича „Творец“.

Въпрос: Какво е това усещане за Твореца? Чувствали ли сме го някога или то е съвършено ново?

Отговор: Вие още никога не сте преживявали такива усещания. Подобно на това, сякаш мъртво тяло изведнъж започва да оживява, защото реаниматорите са вдъхнали в него духа на живота. Разликата е огромна между този, който е бил мъртъв, а е оживял.

Така ние започваме да усещаме силата на Твореца, намираща се помежду ни и напълваща, вдъхваща в нас духа на живот, светлината НАРАНХАЙ. Ние усещаме течението на живота с петте вида циркулираща в нас светлина. Това е подобно на петте вида сетивност в нашия свят: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. В новите пет органа на възприятие ние започваме да усещаме нова реалност.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016

[180922]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Кабала утвърждава, че нашият свят се е образувал в резултата на това, че световете са се спуснали от света на Безкрайността по 125- те стъпала. Кога се е случило от гледна точка на времето?

Отговор: За време може да се говори само започвайки с момента на създаване на нашата Вселена, а до тогава време не е имало. Това се потвърждава от последните открития на квантовата физика. Нашият свят е възникнал преди около 14 милиарда години. До този момент времето не е съществувало, в духовното няма време.

Започвайки от големия взрив, върви развитието на нашия егоизъм. Елементарните частици са започнали да се свързват в атоми за сметка на своя егоизъм, желанието да съществуват, да приближат към себе си полезното и да отделят вредното. Тази сила накарала атомите да се свържат в молекули, в кристали, минерали. Така е започнала да се формира Вселената.

Десет милиарда години Вселената се е развивала на неживо ниво, докато в нея не е започнало да се формира земното кълбо от газовия облак. То продължило неживото си развитие, докато преди милиард години на повърхността на земята не са възникнали първите примитивни форми на живот — начало на растителния свят.

След растителния свят е възникнал животинския, а след това човека. Цялата тази еволюция се е движела за сметка на вътрешната сила, скриваща се във всяко създание — неговият егоизъм.

„Егоизмът“ на веществото се определя от неговата валентност и сложността на строежа на атома. Има такива слабо егоистични вещества като кислорода, водорода. Техните атоми са много прости. А има вещества, атомите, на които са много сложни и са свързани с голям брой елементи: електрони, протони, неутрони.

В края на периодичната таблица на елементите има дори такива вещества, които започват да излъчват от себе си енергия и затова се наричат радиоактивни. Това вече е развитие до стъпалото на връзката с обкръжаващия свят, приближаващо ги към растително стъпало. Растението е основано на активното взаимодействие с обкръжаваща среда.

Тоест, ние виждаме, че съществува определен процес, придвижващ еволюциятата и водещ материята от неживото към растителното стъпало. Междинни форми между неживото и растителното са коралите, „живите“ камъни.

И в еволюцията между животното и човека има междина форма — маймуната. Кабала е наука, която се основава на откритията на хората, и няма никакво отношение към религията.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016
[180504]

Filed under: Възприемане на реалността, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Реплика: Учените направиха поредното откритие: всички обекти- от автомобили, птици, човешки лица до буквите на азбуката изглеждат съвършено различно в очите на хората, запознати с тях, в сравнение с тези, които току що са ги видели.

Отговор: Науката кабала се отличава от другите науки с това, че веднага показва на човека света на следващото ниво и затова всичките днешни и бъдещи изследвания, които за егоизма винаги се явяват като някакви открития и новини, в кабала не се смятат за новини и открития.

Кабала веднага ни дава егоистична и едновременно над егоистична основа на възприятието, и затова всичко, което съществува на тези две нива и помежду им, човек, изучаващ кабала започва да възприема абсолютно правилно.

Светът не притежава свое лице, своя форма, изглед, затова мярката на възприятието зависи само от човека — доколкото той се поставя в абсолютно обективно състояние, тоест, се издига над всичките си усещания.

Защото всичко, което усещаме ние усещаме в своите желания, свойства, чувства. Ако нашите свойства се променят, бихме виждали дърветата, небето, птиците, земята, хората и всичко обкръжаващо ни не такива, каквито ни се представят сега. Това зависи от нашите вътрешни свойства.

Да речем, ако при нас дойде човек от друга планета, то той би възприел всичко съществуващо на Земята съвсем различно, отколкото ние виждаме в своите свойства.

Затова не може да се каже, че светът притежава някакви определени обективни, независими от нас форми, видове, свойства, закони. Всичко това се разкрива и съществува само относно самия човек.

Нека да се запознаем с обектите, със света по-дълбоко: какво представляват сами по себе си! И тогава ще открием, че спираме да виждаме нашия свят, а вместо него започваме да виждаме висшия, духовен свят: силите, взаимовръзките, вътрешните свойства, които се рисуват в нас като обикновени материални обекти.

А ако проникнем по-дълбоко, ще спрем да виждаме материалните обекти, няма ги. Ние ще видим само свойства, а не материални тела.

Например, човекът е женен вече почти 40 години. За тези години той е свикнал да вижда вместо своята жена някакъв образ. И тя по същия начин го възприема-  като образ, който се получава от изучаването на човека, неговите свойства, взаимни отношения и всичко останало. Както се казва, хората свикват, не забелязват някакви неща един в друг и т.н.

Донякъде може да се уподоби с това, какво би се случило с нас, ако бихме започнали да изучаваме свойствата на Висшия свят. Ние просто щяхме да виждаме него вместо нашия свят.

Както жената вижда своя мъж съвсем не такъв, както би го видял страничния човек, защото за нея той е някакъв образ — по-вътрешен, отколкото външен. Така и ние бихме видели вътрешния образ на нашия свят, който се нарича „Висш свят“. Ние бихме видели сили, свойства, а не външните обвивки, които ни рисуват нашите пет сетивни органа.

Всеки един от нас може да го направи. Трябва само да изучаваш Висшия свят, и тогава в теб ще се появят адекватни на него вътрешни свойства. Ти ще започнеш да го усещаш такъв, какъвто е всъщност. А нашият образен свят на обекти ще изчезне.

Въпрос: Значи, ако на плоскостта на този свят аз виждам маса, стена, Вас и така нататък, то издигайки се над плоскостта, ще видя сили?

Отговор: Да. Сили, рисуващи в теб такива обекти, които всъщност не съществуват.

От ТВ предаване „Новини с Михаел Лайтман „10.03.2016

[179253]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Първата стъпка към правилната самооценка

Въпрос: Обикновено на човека му е много трудно да съди самият себе си. Той се измъчва от съмнения за правилността на действията си и от угризение на съвестта за грешки в миналото. Случвало ли ви се е да изпитвате такава самокритика?

Отговор: Моята самокритика и съмнения са от съвсем друг  характер: дали съм успял да привлека към себе си светлината, връщаща към източника в оптимална, максимално възможна форма? Аз се тревожа само за това. Защото след като съм го направил, всичко останало ще довърши светлината.

Светлината ми дава правилния поглед , организира необходимото състояние, виждането към бъдещето, подсказва ми как да се държа във всякаква ситуация, на всяко място в личния живот и в живота на обществото, изобщо в отношенията към цялото човечество, разкрива предназначението ми в този свят. Висшата светлина устройва целия ми живот.

Затова аз не се страхувам от грешки, а просто се старая през цялото време да бъда подвластен на светлината, защото в нея е цялата сила. Няма за какво да се боя, освен за това дали съм вложил максимални усилия, за да привлека светлината , която ме прави човек.

Въпрос: А как се отразява това на отношенията в обикновения живот: в работата, в семейството?

Отговор: Там се старая да действам рационално, както е редно. Но аз проверявам себе си само относно светлината, висшата сила, която съм имал възможност да привлека или не. Защото само в това ми е дадена свобода на волята.

След като висшата светлина ми въздейства и ми е предала някакви свои ценности, свойства, разбиране за света, аз започвам да използвам това, което тя е създала в мен. Светлината ме е създала с егоистично начало, но му е извършила поправяне, като същевременно ми е предала доброто начало. Сега аз се намирам между тези две свойства и това определя отношението ми към живота.

 Към работата си аз се отнасям както всички, но през цялото време се проверявам доколко се намирам под въздействието на поправящата светлина. В сегашното време, на дадения етап на развитие, всеки трябва да се научи да прави така.

Въпрос: Коя е първата стъпка на човека за правилната самооценка?

Отговор: Той трябва да започне да изучава науката кабала, където ще се научи да привлича към себе си светлината, връщаща към източника – положителната сила, скрита в природата, която сме длъжни да разкрием. Само тя му дава възможността правилно да оценява самия себе си. Той трябва да се безпокои само за това как да привлече към себе си повече от тази сила.

Във всеки случай ние се намираме под властта на вътрешната сила на егоизма. Ние не познаваме тази сила, не сме способни да я изследваме, за да видим, че тя е вътре в нас, да разберем своите пориви и желания. Затова науката кабала съветва: да се грижим само за това как да притеглим към себе си позитивната сила, колкото се може повече, във всеки миг, а всичко останало не е важно. Цялата твоя самокритика нищо не струва.

Позитивната сила уравновесява злата сила на егоизма и те ще работят заедно като две линии. А човекът ще се окаже между тях, в средната линия, и затова ще може правилно да се придвижи в живота към правилната цел, с единствената грижа: така че висшата сила, светлината, връщаща към източника да му въздейства все повече и повече.

Повече нищо не можем да изменим в живота си и на нищо не можем да повлияем, освен на това. Така че, аз нямам други вълнения, освен тези за светлината.

Предходни публикации на тази тема:

Обективната самокритика, ч. 1

Обективната самокритика, ч. 2

Обективната самокритика, ч. 3

От 686-а беседа за нов живот, 04.02.2016

[177296]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Духовна работа - Няма коментари→

Реплика: В Обединените Арабски Емирства са въведени две нови министерски кресла: министър на щастието и министър на веротърпимостта.

Смята се, че министърът на щастието ще прави обществото по-щастливо с помощта на консолидацията на всички държавни планове, програми и политики.

Отговор: Получава се, че след като всички министри и правителствени мъже толкова много са направили, нееднократно извивайки ръцете на обществото, идва ред на министъра на щастието, който ще започен да убеждава хората, че те са щастливи. Нима ще тръгне да действа против всички министерства?

Значи, неговата задача е в това – да внуши на човека, че е щастлив, поглаждайки го и дресирайки го като малко кученце.

Проблемът е в това, че Обединените Арабски Емирства в най-близко бъдеще очакват големи проблеми от падането на цените на нефта и поради това, че американците са ги заменили с иранците и т.н. Най-общо, там ще има сериозни проблеми в сравнение с тези от последното десетилетие.

Вопрос: Какво представлява щастието от гледна точка на кабалиста?

Отговор: Щастие е, когато се намираш в пълна хармония с общата сила на природата, с всичко това, което те обкръжава, над времето, пространството, движението. И независимо от целия твой егоизъм, който непрекъснато те раздира на части, ти само плуваш в единство с природата, в нейния вечен покой. Това е щастието.

Но това не означава, че човекът става пасивен. Напротив. Цялата му природа постоянно се изменя, тласка го в различни страни, а той се издига над това към постоянния покой и по такъв начин влиза в равновесие с природата.

Тъй като цялата природа се намира в абсолютен покой. И всичко, което ни се струва изменящо се, се променя само в нашите усещания.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 09.02.2016

[176916]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е самостоятелно да определя на кое от 125-те духовни стъпала се намирам в настоящия момент?

Отговор: Възможно е. Само въпросът е в това, как ще измервате своето състояние? Какво знаете за себе си?

Преди всичко, човек трябва да придобие инструменти за измерване на такива параметри, тъй като единицата за духовно състояние е един грам отдаване, силата, с която отдавам. Как можем да я измерим?

В нашия свят не притежаваме тези инструменти, тъй като нямаме такива мерни единици. Да допуснем, идват при мен и ми казват: „Твоите събеседници искат кафе. Може ли да го приготвим с твоята кафеварка?“

Аз отначало се съмнявам, някак ми е жал да хабя и електричество, и кафе, и вода! А и още захар, мед, мляко. Но, в края на краищата, за да не изглеждам алчен и за да не ме осъждат после, за да не си навлека ненавист и да не получа в отговор същото, се съгласявам.

Но дори ако откривам в себе си абсолютно чисти мисли да направя приятно на хората без каквито и да е било задни сметки, как мога да измеря отдаването? По количеството кафе, захар, мляко, вода, електроенергия, износване на кафеварката? Как?

Получава се, че нямаме инструменти за измерване на силата на отдаване. Затова не можем да разберем къде се намираме.

Но ако аз се изкачвам по духовната стълбица, точно измервам нивото, където се намирам, относително своя егоизъм, относително всички условия. Там няма никакви грешки, в никоя страна. Всички сфирот: основните, вторичните, третичните и т.н., заедно се включват и ми дават отчет къде се намирам.

При това трябва постоянно да се контролирам и да гледам по какъв начин мога да използвам себе си и в името на какво. Тъй като в духовния свят вече не съм кукла, управляема свише и правя всичко осъзнато. Цялата система се намира под мен! Аз се включвам в нея и мога лесно да я управлявам.

Вместо да произвеждам всевъзможни неосъзнати автоматични действия, трябва да ги управлявам, тоест, да ги разчитам и да вземам решения.

Реплика: Вашият пример с кафето много ме впечатли. Да допуснем, изпил съм кафето, било е много вкусно и Ви го казвам.

Отговор: Ето тогава аз започвам да получавам наслаждение от това, че ми говориш така, че ти ме уважаваш.

Но следващият път ще ми бъде доста по-трудно да ти приготвя кафе, защото ще започне друг разчет: давам ли ти кафе, за да продължиш да ме уважаваш още повече.

А, може би, обратното, нищо няма да направя за теб, за да получа усещането, че действам против своите егоистични желания. „За какво го правя? За да ме уважава ли? Няма да го направя!“

Но тогава ти няма да получиш наслаждение. Значи, трябва въпреки своите егоистични разчети, все пак да ти приготвя кафе, но на следващото ниво, не приемайки във внимание твоето отношение към мен. Това е вече съвсем друга работа!

Въпрос: А къде в цялата тази картинка са разчетите на Твореца? Има кафе, вие, аз, а къде е Творецът?

Отговор: Творецът го няма, ако аз сам не Го въвеждам в тази картина. В това се и заключава смисъла на живота! Ако не беше Творецът, аз никога нямаше да ти приготвя кафе! Тъй като става въпрос безвъзмездно да направя приятно на човека. Ако очаквам от теб отдаване, значи, че не отдавам.

Заради какво искам да достигна състояние на пълно отдаване? – За да доставя наслаждение на Твореца. Затова съм готов да ти направя кафе, но не заради себе си, а за да насладя Твореца. Това вече е заявка за духовно стъпало.

Какво по-нататък? Да допуснем съм направил това заради Твореца и сега Творецът се отнася добре към мен. Трябва ли да приемам това от Него? Ако да, значи, имам с Него търговски отношения. Как да направя така, че да произведа отдаване за Него или за теб – не е важно за кой, без всякакъв разчет?

Мога ли да направя това? Не мога! Ако аз съм егоист, на мен ми трябва да напълня своя егоизъм, както автомобилът с бензин и тогава той ще тръгне. Значи, трябва да поставя в своя егоизъм тръбичка и да го напълвам. Напълнил го – сега мога да отдавам. Напълвам – мога да отдавам.

А ако отдавам и чак след това се напълвам, това вече е проблем! Трябва да съм уверен, че ще се напълня. И ако се получи, то добре. А ако не? Край! Линията на доверие престава да съществува.

Какво да се направи? Може би, да вляза с Твореца в такива взаимоотношения, че взаимно да отдаваме един на друг? Но ако аз наистина искам да отдавам, Той е длъжен да измени моята природа.

Виждам, че милиарди хора по света се молят на Твореца, правят всичко, което Той каже, всеки според своето разбиране, но от техните действия няма никаква полза. Как да стигна до такова ниво с Него, че Той да може да ме промени и да не завися от своя егоизъм? Защото Той може някак да направи това, аз да се повдигна над себе си! Той е създал творението – значи, само Той и може да направи това.

Затова започвам да действам. Но тъй като засега не мога да отдавам безвъзмездно, Го моля: „Помогни ми, да мога да отдавам в една посока. Е какво ти струва?!“ И ако в мен действително има пробуждане към това, то Творецът ме довежда в групата.

Възможно е и преди това да съм бил в нея, но да не съм знаел как да я ползвам и какво да правя. Може би даже автоматично съм изпълнявал всичко, което е казано от кабалистите, но да не е имало никакъв резултат.

А сега започвам да разбирам, че когато работя със своите другари, отдавайки им и получавайки от тях и всички сме настроени на това Творецът да ни даде възможност да действаме в една посока без обратна реакция: отдал съм кафе и това е – нищо в замяна, никакви облаги за в бъдеще, никакви сметки. Тогава групата става за мен тази лаборатория, в която започвам да се формирам като неземно същество, което може да отдава, нищо не получавайки в замяна.

Но самият аз нищо не мога да направя! Получавам енергия от светлината, която ми дава Твореца! Сякаш в мен е поставен маркуч, както на бензиностанцията, и чрез него се напълвам. Но затова пък мога да отдавам!

Става обичайният кръгооборот в природата: аз отдавам на другите, за да отдавам чрез това на Твореца и Той да види, че мога да отдавам, и в замяна да ми даде енергия за това. Но това не е заплащане, а само възможност да отдавам.

Тази енергия се нарича Висша светлина, която идва и напълва човека, дава му възможност за отдаване. В крайна сметка човек започва да работи без всякакво възнаграждение.

Тук съществува много просто отношение между мен и Твореца: „Ти си ме сътворил?! Ти си създал моят егоизъм?! Ти и ми дай възможност да работя с него!“ И това не е възнаграждение, а възможност за работа.

От урока на руски език, 10.01.2016

[178221]

Filed under: Духовна работа, Духовност - Няма коментари→