Въпрос: 2015 година е в своя край. Какъв е нейният принос в историята на човечеството? Защо през тази година имаше огромно количество терористични актове по целия свят?

Отговор: Оръжието стана прекалено достъпно и евтино. Нищо не пречи на човек да го купи и използва. Благодарение на нарастващият егоизъм, който се увеличава от година на година, човек започва да използва оръжие за разрешаване на своите проблеми.

Това му позволява да унищожи противника си и да удовлетвори своята злоба. Освен това, организираните банди и терористичните групировки се чувстват владетели.

2015 година се отличава с това, че постепенно отмира тежката промишленост от стария тип, основана на обработката на метали, нефт, въглища. Всички минават на по-леки производства, които не се нуждаят от голямо количество работници, въглища, нефт.

Например, в северната част на САЩ бяха концентрирани много заводи, мини, предприятия на обработващата промишленост. Това бяха индустриални, работнически райони. Но постепенно предприятията се закриха и хората останаха без работа. В градовете– призраци стана опасно да се ходи дори през деня, а още по- малко през нощта.

Подобни процеси протичат във всички части на света. В Европа, Африка, Азия също има огромно количество безработни. Свърши разцвета на китайската промишленост, повече не е нужна на никой. Китай беше много необходим, когато вместо скъпите американски работници можеха да бъдат наети евтини китайски.

Но днес вече не е нужен нито американския работник, нито китайския, защото новите технологии не изискват човешки труд. Оказва се, че милиарди хора ще останат непотърсени. Те няма с какво да бъдат заети, с какво да се запълни тяхното време, никой няма да ги учи и образова. Затова оръжието може лесно да попадне в техните ръце. Ситуацията става непредсказуема.

В тази година се убедихме в това, че въоръжените хора лесно се организират в групи, като Ислямска Държава и започват да се държат като владетели на света. Отначало те действаха в границите на своите държави, но днес това явление придобива международен размах. Скоро целият свят ще стане опасен както някога зоната, контролирана от сомалийските пирати, ограбващи кораби.

2016 година ще бъде година на терора, с нападения над самолети и кораби във всевъзможни форми, което ще спре международната търговия и ще отреже международните връзки. Хората ще се страхуват да летят със самолети и да пътуват в чужди държави. При всички съвременни, високо развити технологии изведнъж се оказва, че те работят против нас.

Започва връщане назад, като че ли предишното развитие се обръща назад за да прекъсне създадените някога връзки. След атентатите в Египет, там спряха да ходят туристи, след това същото се случи с Турция, утре ще се случи някъде в южната част на Франция, защото тероризмът няма граници.

В резултат на това ще режем все повече и повече пътища, докато не е върнем обратно, може би не в пещерите, но всеки в своето жилище. Целият този огромен отворен свят, обещаващ много възможности вече е свършил.

И това е добре, защото ще принуди човека най-накрая да се замисли: какво има в този живот? Не му носи удовлетворение нито работата, нито децата, нито жената, нито дома, а на улицата е направо страшно да излезе. И това се нарича човешки живот?

Тенденцията в последно време е предоставянето на човека на все по-голяма свобода, на откритост. Той има възможност да отиде навсякъде, но не може да си го позволи от страх, защото навсякъде става опасно.

От 664-та беседа за нов живот, 22.12.2015

[173186]

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Съобщение: Според мнението на известни специалисти в интернет мрежата, 2015 г. стана година на изгаряща ненавист във виртуалното пространство. Генералният директор на една от социалните мрежи стана жертва на расистка атака на собствения си уебсайт, животът на художник-карикатурист се е превърнал в ад заради тролове, много жени станали обект на заплахи от изнасилване и убийства.

И това са само няколко примера от тревожната тенденция. Според изследване на Demos: всеки месец се публикуват 480 000 туита, които могат да бъдат определени като расови обиди. Институтът по предотвратяване на онлайн ненавистта: в сравнение с преди, езикът на ненавистта е станал по-приемлив за обществото.

Ако по-рано можехме с намеци да изразим негативно отношение, то към 2016 година коментариите в социалните мрежи станаха нагли и откровени. Ако преследването и обидите в интернет се развиват така и в бъдеще, социалните мрежи ще отблъснат младежите.

Реплика: Несъмнено, интернет ще преодолее периода на бандитизъм, ще изхвърли бандитите от себе си. Наистина, по естествен път това може да отнеме десетки години,  тъй като в него господстват търговците на сензации и ненавист.

Така че, спасението ще дойде от друга страна – не от страна на човека и обществото, а от природата, която развива в нас егоизма, а новият егоизъм ще прерасне в   еснафска омраза и на него ще му стане безинтересно ваденето на мръсни ризи и всички тези търговци сами ще измрат, т.е няма да има купувачи за тяхната стока.

[173523]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

И казал Билам на роба на Балак: „А сега моля, останете и вие за тази нощ и ще узная какво още Бог ще говори с мен“. [Тора, „Числа“, „Балак“, 22:19]

Тук егоизмът не просто се отказва от участие в процеса на поправяне и прави на себе си съкращение (цимцум), а се включва в този процес и благославя отдаването. Тоест сега желанието за получаване работи вече като желание за отдаване – получаване заради отдаване.

Въпрос: Но защо Билам казал: „Останете и аз ще узная какво още Бог ще говори с мен“?

Отговор: Защото това не е пряко действие на егоизма – той вече действа против себе си.

Има отдаване заради отдаване – свойството Бина, което се изгражда над егоизма. А има и получаване заради отдаване – следващото стъпало, което се изгражда с участието на егоизма.

Реплика: Излиза, че първата реакция на егоизма, когато казва: „Аз нямам нищо“, е пълно съкращаване?

Отговор: По този начин започва всичко и се нарича „малко състояние“ (катнут). А след това Билам казва: „Не, все пак останете и аз ще чуя какво още ще ми каже Творецът“. Това означава, че той започва да работи с егоизма.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 12.08.2015

[172767]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Реплика: Понастоящем обстановката в света е много напрегната: терористични атаки в Париж, свалянето на един руски самолет в Египет, война в Сирия. Създава се усещане, че всичко се разпада.

Отговор: Влязохме в съвършено нова епоха, която в кабала се нарича „последното поколение“. Става дума за последното егоистично поколение, което трябва да се смени със следващото ниво на съществуване, с нов строй, с ново човечество. Но раждането на нещо ново винаги е болезнено.

Ражда се съвършено ново човечество, което е изиграло егоистичната си карта. В течение на много хиляди години сме се развивали с помощта на егото и сега трябва да преминем на нов етап на развитие, на който ще уравновесим егоизма с добрата сила на природата.

За това и говори науката кабала, която е възникнала преди три хиляди и половина години в древен Вавилон, където се е разразил кризисен период подобен на този, който преживяваме днес.

В тези времена цялото човечество е било съсредоточено на малко парче земя в Месопотамия и хората, живеещи като едно семейство, изведнъж се почувствали антагонистично взаимосвързани, между тях възникнали огромни противоречия, които наричаме „Вавилонска кула“, т.е. огромно взаимно враждебно отношение един към друг. Те не могли да го понесат, отделили се един от друг и се разпръснали по целия свят.

Част от тях, няколко хиляди човека, се присъединили към Авраам, който призовал всички да се издигнат над играещия в тях егоизъм. Впоследствие той ги извел от древен Вавилон. Така се образувала идеологическа група, която започнала да живее съгласно учението на Авраам по принципа „възлюби ближния като себе си“.

Оттогава човечеството се е разпръснало по цялата Земя. Дълго време ни е било хубаво и сме се чувствали свободни, а сега достигаме до същия този Вавилон, т.е. отново сме затворени, но сега около цялото земно кълбо и няма къде да се разпръснем.

В това се заключава и проблема: ние отново зависим егоистично един от друг, светът е станал малко селце и трябва да намерим изход от създалото се положение.

Затова сега отново се разкрива науката кабала, която, тъй като не е била необходима, е била скрита от човечеството от времената на древен Вавилон. Сега я изучават над 1800 факултета по света. Тя разказва, че трябва да усвоим методиката „възлюби ближния като себе си“ и да се научим, в крайна сметка, да приемаме другите като себе си.

Егоизмът се вселява във всички без значение от пол, възраст, политическите убеждения и религиозните възгледи.

Виждаме колко той управлява в младото поколение – хората не могат да живеят заедно, рушат се семействата, възникват проблеми на всички нива, в това число и на държавно. Въздействието на егоизма потапя човечеството в много силен антагонизъм.

Получава се, че от една страна, егоизмът ни разкъсва отвътре и искаме да се отделим от него, а от друга, течението на природата, еволюцията, ни свързва един с друг. Тези взаимно противоположни тенденции предизвикват огромно напрежение в света и страх от това по какъв начин може да свърши.

От програмата на радио „Ехо Москва“, 25.11.2015

[172702]

Filed under: Древен Вавилон, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Въпрос: Използвам медитирането, за да се успокоя, да снема напрежението, да се избавя от лошите мисли. Може ли медитацията да помогне на обществото за достигане на единството?

Отговор: Медитацията помага на човека вътрешно да се освободи за сметка на потискане и намаляване на егоизма. Но тя не привлича добрата сила, която би могла да уравновеси злото.

Добрата сила е скрита в природата и е невъзможно да бъде извлечена чрез медитиране. Затова кабала се нарича тайна наука, тъй като е способна да извлече скритата сила в природата, да я противопостави на злата сила и да я уравновеси.

Без науката кабала това е невъзможно да бъде направено. Медитирането само намалява злата сила и по този начин ни отпуска. Силата на егоизма ни принуждава да се развиваме, към съревнование, самата тя изисква от нас да привлечем добрата сила и да балансираме злото. Тоест злата сила е полезна, тя е двигателят на развитието и не трябва да бъде погасявана.

Излиза, че медитацията върви срещу човешкото развитие. Казано е: „колкото по-напреднал е човекът, толкова по-голям е неговият егоизъм“. Ако искаш да си повече от другите, трябва да развиваш своите желания. А всички желания в нас са егоистични. Затова на теб ти трябва егоизъм по-голям от този на другите.

И тук вече ни е необходимо добро желание, за да бъде уравновесено нашето зло начало. Но именно да се уравновеси и в никакъв случай да бъде намалявано.

Това напомня на автомобил: неговите двигател и кормило. Колкото по-голям е обемът на двигателят, толкова по-значителни цели могат да бъдат достигнати с този автомобил. Но това е само при условие, че ние държим кормилото в ръцете си и знаем накъде вървим.

Всъщност проблемът е в това, че в нашия свят не достига добрата сила. Но тя съществува в природата, и ние трябва само да я извлечем от там, за да допълним с нея злата сила, която е вече разкрита от Твореца.

Затова кабала се нарича тайна наука: тя разкрива добрата сила и уравновесява с нея силата на злото. Балансът на тези две сила ни довежда до равновесното състояние, наричано Рай, бъдещ свят, даващ усещането за вечен живот.

Чувството за равновесие между двете противоположни сили, се нарича душа. Пожелавам на всички нас да разкрием своята душа.

От програмата на радиостанция 103FM, 11.12.2015

[172806]

Filed under: Кабала - Няма коментари→

Въпрос: От една страна, всички ние сме една душа и сме свързани помежду си в едно тяло. От друга страна, тогава кой съм аз, със своя личен характер, вкусове и навици? Аз не съществувам, ли?

Отговор: Сега съществуваш само в материална форма като всяко животинско тяло в този свят. Ако искаш да опознаеш себе си в истинския вид, трябва да се издигнеш на по-високо ниво, където съществуваш в духовна форма, там, където е твоят дух, а не животинското тяло.

Ако опознаеш това, то ще постигнеш също нов свят, ново ниво на съществуване, където си свързан с всички, влияеш на всички и всички влияят на теб в чувствата и в разума, в доброто взаимно отдаване един на друг.

Там ти съществуваш, влияейки с добро на всички части на системата, наречени частни души, които са свързани помежду си до такава степен, че съставят една душа, една система.

Баал а-Сулам пише в статията „600 хиляди души“: „В действителност, няма в света нищо освен една, единствена душа. И тази душа се намира изцяло във всеки.

Защото духовното не се дели и не се разсича на части. А на 600 хиляди части и много духовни искри душата се разделя от егоизма на човека. Отначало егоистичното тяло отблъсква и отдалечава от себе си светлината на душата. А по степента на неговото поправяне, в него започва да свети общата душа“.

Още…

Filed under: Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава „предаване на дрехи“ от баща на син?

Отговор: Дрехи (левуш) се нарича поправяне на тялото (егоизма).

Животните не се нуждаят от поправяне. Те се наричат ангели, т.е. създания, които просто изпълняват мисията си. Човекът, за разлика от животните, не е приспособен да живее без дрехи.

Например, дрехите на великия свещеник (на коена) били: ботуши, панталони, риза, колан под формата на оплетено въже, халат и шапка тип тюрбан. Останалите носели нещо сходно, но не в такава величествена форма.

Освен това човекът е имал дом, който е представлявал шатра, направена от кожата на животни. Шатрата е най-полезната среда за човека. До шатрата е била част от двора, от който се измервала определена линия, ограждаща двора.

Дворовете се обединили в селище, а селището било обкръжено от стена. От стената първоначално се отмервали седемдесет лакътя (ама), представляващи територията, обкръжаваща селището, а след това още две хиляди лакътя били отмервани.

Всичко това символизира пространствата, в които съществува душата. Същото се отнася и до долните дрехи. Виждаме колко всевъзможни облекла се намират над душата ни, което е аналогично на това как се обличаме и организираме живота си в нашия свят. И дори ако нямаме нищо, ние все още инстинктивно съществуваме в такова съставно пространство.

То ни е необходимо, защото вътрешния строеж на човека изисква всичко да бъде устроено именно така: моята квартира, двор или градина, която обкръжава къщата ми, улица, район, град и т.н. Всичко казано му е необходимо и дори ако той построи нещо, което напълно излиза от тези рамки, в последствие ще направи промени.

В това се проявява вътрешната потребност на душата да устрои материалния свят по аналогия на нейната система.

Въпрос: Какво означава всичко това на моя път към свойството отдаване?

Отговор: Благодарение на факта, че правилно организирам живота си: вътрешния, външния, още по-външния, и ги поправя в съответствие с тези размери (на желанията ми), аз напредвам.

Въпрос: Кое е по-лесно да се поправи: „дрехата“, която е по-близко до тялото (вътрешното желание) или по-далеч (външното желание)?

Отговор: И едните и другите желание се поправят едновременно, защото колкото повече излизаш от себе си, толкова по-дълбоко проникваш в себе си. По същия начин е и в нашия свят: колкото човек е по-вътрешен, толкова по-далеч трябва да вижда и да излиза от себе си, т.е. трябва повече да мисли за света.

Невъзможно е да се задълбочиш само в себе си и напълно да забравиш за обкръжението. И обраното: ако искаш да излезеш в света, трябва в същото време да се издигнеш.

Въпрос: Какво означава „да предадеш дрехите си“?

Отговор: Дрехите символизират поправянето на душата. Така бащата предава на сина поправянията си, тъй като синът се явява негово продължение, следващото стъпало.

Затова в материалния свят е прието дрехите да се предават от баща на син. Единственото ограничение се отнася до обувките, защото обувките са последното стъпало – разделението между небето и земята.

От телевизионната програма „Тайната на вечната книга“, 29.06.2015

[170751]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Какъв ще бъде човекът на бъдещето?

Целта на човешкото развитие е да променим свойствата си до толкова, че заключените ни глухи сърца да се отворят за другите.

Тази цел ни е поставена от природата. Когато я преследваме, ние откриваме нови усещания и подменяме егоистичните си желания с желанието да отдаваме. Това ново за нас отношение ще ни позволи да открием един нов свят.

Въпрос: Какво представлява желанието за отдаване?

Отговор: То е желание да даряваш, да споделяш, да се грижиш за другите. От цяло сърце и душа да искаме да бъдем свързани с това, което е извън нас.

Но засега не можем да се държим така с другите, тъй като заобикалящите ни хора се държат егоистично и държейки се алтруистично с тях ние няма да постигнем нищо друго, освен това, че ще се възползват от нас. Затова започваме да работим в малка група, в която всеки се старае да анулира егоизма и да се свърже с другите. Започваме да усещаме една нова реалност, проявяваща се в нашето общо, благосклонно, взаимно желание.

Въпрос: Ще бъдат ли хората от бъдещето толкова различни от нашите съвременници, сякаш са извънземни?

Отговор: Единственото нещо, което ще бъде различно, е тяхното отношение към различните нива – неживото, растителното, животинското и човека. В бъдещето хората ще усещат другите, както себе си.

Но това е постепенен процес. Ако започнем да се държим с другите алтруистично сега, те просто ще ни се качат на главата. Затова отваряме сърцата си само за тези, които са готови да откликнат по същия начин.

Трябва да се обединим като един човек с едно сърце. Ако успеем, ще усетим новия свят чрез нашето съвместно желание и общо сърце.

От предаването „Нов Живот“ по KabTV 9/8/15

[167544]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 2

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 5

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - Няма коментари→

Въпрос: Какво става с душата след смъртта на физическото тяло?

Отговор: Душата няма никакво отношение към физическото тяло, ето защо, да се говори, че тя съществува в нашето тяло е абсолютно неграмотно.

Човек няма душа. Тя се появява само тогава, когато той излезе от своя егоизъм и започне да формира себе си в другите, да се грижи за тях, да им служи, в него възниква чувството на разтваряне в човечеството. Това чувство, че се разтваряш, т.е свойството отдаване и любов към ближния, се и нарича „душа“.

Съществува ли тя в човека? Този въпрос може да си зададе всеки от нас. Но преди всичко той трябва просто да погледне себе си: с какво се занимава от сутрин до вечер, в какво се състоят неговите проблеми и грижи. И в съответствие с това ще му стане ясно, колко далеч се намира от разкриването на своята душа.

Душата се намира сред другите, а не в човека. Живота ни е даден затова, да излезем от себелюбието, насочвайки се към любов към другите. Ако човек осъществява такава трансформация на своето „аз“, на своите чувства, мисли, радости, страхове, пожелания, тогава  придобива душа.

В „разтварянето“ в другите, той започва да усеща различно съществуване, ново ниво, друго измерение, което се нарича „бъдещ свят“, „душа“, разкриване на Твореца“.

Човек трябва да постигне това ниво още по време на живота във физическото си тяло. Тогава тялото му позволява да осъществи прехода от грижа за себе си, към грижа за другите. Това не е социалистическа философия, а практическа методика за излизането на човек от земното към духовното тяло. Земното тяло се нарича егоизъм, духовното – алтруизъм, отдаване.

Затова, в течение на живота на нашето материално тяло, ни се дава тази изумителна възможност. А тялото е абсолютно неутрално и съществува само за да ни позволи да извършим тази трансформация – от егоизъм на алтруизъм, след което вече може спокойно да престане да съществува.

Ако аз успявам да осъществя такава трансформация, то придобивам духовно тяло, ако не – то умирам както всяко едно животно, тъй като при това положение съм считан все още за животно. А придобивайки душа и съществувайки над своя егоизъм, влизам в състоянието, което се нарича „човек“.

От урока на руски език, 01. 10. 2015г.

[170845]

Filed under: Без категория - Няма коментари→

Въпрос: Каква е връзката между двата свята: духовния и физическия? Може ли от материалния свят да се въздейства на духовния и обратно?

Отговор: Нашият свят го възприемам чрез егоистичните си желания, в които, чрез петте си сетивни органа: зрение, слух, обоняние, осезание и вкус, усвоявам различни впечатления и информация.

Всичко, което усещам в материалния свят, приемайки максимално приятното и отблъсквайки максимално неприятното, преминава през петте ми егоистични филтъра и след това го сортирам. Аз искам да видя само добро и до такава степен отделям всичко лошо, че мога да не забележа какво се случва, защото просто не искам да го виждам.

А висшия свят е построен  на друг принцип: аз не привличам към себе си това, което е приятно за моя егоизъм, а действам в обратна посока: не обичам себе си, а другите, стремейки се да се намирам в добри отношения с тях.

И тогава започвам да виждам около себе си съвършено друга картина, съвършено друг свят! Той се нарича висш, защото е по-висш от моя егоизъм, от моето сегашно съществуване.

Връзката между двата свят е много проста: ако се отнасям към всичко по-егоистичен начин, тогава усещам този свят, а ако го правя по-алтруистичен — тогава усещам висшия свят. Тази връзка се осъществява в мен. Аз свързвам двата свята. Всичко случващо се е само по отношение на мен. Кабала говори само за субективното възприятие на човека.

Въпрос: Човек, навлизащ в духовния свят, не се ли отделя от този свят?

Отговор: Не. В него остават обикновените му животинско егоистични усещания, а всичките си човешки подбуди устремява към съединяване с другите, за да им отдава по правилото „възлюби ближния като себе си“. И в това намерение, в изхода от себе си, той намира обратния свят.

Въпрос: Няма ли да се окаже това доста лесно за човека? Всеки може да каже: „Аз обичам другия“.

Отговор: Да се каже, е лесно. Нека се опитат да видят висшия свят и да разберат, че е невъзможно просто така да стане. Възможно е само при определена система от занятия, в определена група, с ясна поддръжка, по-определени книги и методика. Освен това са нужни и няколко години.

Затова този, който казва: „Какво говорите?! Аз обичам всички!“, дълбоко се бърка. Това е една малка човешка заблуда.

От урока на руски език, 27.09.2015

[168473]

Filed under: Без категория, Възприемане на реалността, Въпрос-отговор, Духовна работа - Няма коментари→