Въпрос: Каква е ролята на човека в Природата?
Отговор: Ролята на човека е да разбере, че той е в центъра на природата, неин венец и е длъжен да направи така, че цялата природа да дойде до състояние на абсолютна хармония, без никакви катаклизми, да се намира в абсолютен, вечен, пълен покой.
Въпрос: Влияе ли дейността на човека на възникването на различни катаклизми?
Отговор: Катаклизмите са нашите недостатъци, защото в крайна сметка всичко се натрупва в човека.
Преодолявайки егоизма, чрез съединяването с другите хора в обща добра система, човекът влияе на природата така, че всички катаклизми, всички нежелателни явления изчезват.
Ние съществуваме в една интегрална система. Неживото, растителното, животинското и човешкото ниво на природата се намират вътре в нея и представляват затворен кръг, балон, сфера.
А ние сме най-важната част от тази сфера, висшия стадий на развитие. Ако се приведем в хармония помежду си, ще уравновесим цялата останала природа. Днес учените вече говорят за това.
Ако ние успеем, то на практика природата мигновено ще се възстанови, дотолкова е велика силата ни, която може или да навреди, или да поправи целия свят.
Въпрос: Как обикновеният човек да разбеере това?
Отговор: Когато на него му стане толкова лошо, че започне да се задъхва от безизходност, тогава ще бъде принуден да се заеме с поправянето си, дори и нищо да не разбира. Сега ние, кабалистите, се опитваме да направим така, че още преди човекът да е дошъл до тази граница, предварително да осъзнае необходимостта от обединение и така да предотврати страданията.
Въпрос: Какво ще се случи с разрушената екология, с тоновете пластмаса в земята?
Отговор: Всичко мигновено ще се преработи, ще се погълне от природата и ще ни се представи в най- добрия и стерилен вид!
Въпрос: Звучи като фантастика! Къде ще отиде всичко това?
Отговор: Няма значение! Природните сили ще извършат своята работа, мигновено уравновесявайки се. И светът ще дойде до такъв баланс, до такова единство и хармония, които не можем дори да си представим! Това ще бъде съвсем друг свят!
Въпрос: Как ще се изчистят замърсените океани и земя?
Отговор: За това даже и не мисля. Ще се задействат такива природни сили, за които сега нямаме представа: силатата на отдаването, силатата на любовта, силатата на абсолютно новите взаимовръзки. Къде ще ги сравним с всички малки взаимодействия – термоядрени и прочие?! Това са съвсем нови природни свойства, за които днес нито физиците, нито биолозите, нито другите учени имат понятие.
Реплика: Тоест, мръсотията ще се превърне в полезни изкопаеми?
Отговор: Дори полезни изкопаеми няма да са ни необходими. Ще съществуваме на съвсем друго ниво! Този свят вече няма да ни е нужен. Ще влезем в усещане за съвсем друга система на взаимодействие на силите, в света на висшата хармония.
От TV програмата „ Беседи с Михаел Лайтман“ 18.08.2015

[165215]

Filed under: Криза, глобализация, Природа - Няма коментари→

Мнение: Предстои внедряването на браузър, който може да превежда от всеки език на който и да е друг език неусетно, без усилия от страна на ползвателя. Това ще превърне света в глобално село и отново ще се получи Вавилонска кула. Този браузър ще бъде цялостната реализация на идеята за интернет.

Вестниците  се появяват в началото на XVII век,  в средата на XIX век  се появяват масовите вестници, възниква  журналистиката, формира се политическата система, която идва за гласовете на масовия читател.

 В началото на XX век се появява радиото, средство за масова информация, което не изисква грамотност, което  предизвикава формирането на фашистката, комунистическата и комерсиалните империи, реклами и пропаганди. По-нататък идват телевизията и интернет. Всяка нова медия  създава нови обществени отношения.

Цветните революции, религиозният екстремизъм, международното напрежение са  ”новото средновековие“, реакция на твърде бързата еволюция на медиите през последните години. Традиционалистичното съзнание, което се намира все още на стадия на информационното предаване „отгоре надолу“ встъпва в конфликт с публичната медия.

Печатното издание на Гутенберг е довело до религиозни войни, революционен и реакционен терор, прекроило е картата на Европа, заселило е три континента с политически, икономически и религиозни бежанци. Способността да се фокусира върху абстрактни мисли, физиологически е променила мозъка на милиони хора, което е довело до бум в развитието на науката.

Мозъкът при прехода на обществото от книгите към онлайн, губи способността си за концентрация. Децата мислят, че винаги е имало интернет и нямат опит с дългото четене.

По- нататък при нас ще дойдат пространствените медии, поглъщащите медии, предизвиканата реалност, имплантацията на устройства, включване на нервните окончания към мрежата…

Реплика: Всичко се развива само заради реализацията на плана на Природата: единство на цялото човечество във вид на системата на Адам, Единният Човек.

Всички медии, които  внедрява човечеството ще доведат до неизбежната потребност от пълно обединение на всички в един организъм, в „единно сърце“, желание и в „единен разум“. Но това ще се въплъти не в техническите постижения, а във волевият подем над нашия егоизъм по методиката на кабала.

[167142]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Съседът в дома ми

Въпрос: Вие казвате, че всички трябва да станат „като един човек с едно сърце“? Но какво значи това? Подобни призиви, меко казано, са неприятни. Защото дори общуването с доброжелателните съседи е за предпочитане да се свежда до минимум.

Отговор: Разбира се. Но друг изход няма. Защото това ще бъде не съседът ти по стълбищна клетка, а съседът в дома ти.

Въпрос: Тоест, на хоризонта ни се задава ад?

Отговор: Такъв живот ще ти се види ад, ако не измениш своята природа. А ако я промениш, никакъв ад няма да има. Изведнъж ще откриеш, че домът ти е просторен и в него лесно може да се живее със съседа.

Адът за егоизма ще стане рай за неговата противоположност. Ключът тук е в смяната на твоето отношение към околните. Всъщност това не е съседът, не е ближният, това си ти самият.

А затова трябва да се привлече в поддръжка Висшата сила, която ще обедини всички. Внезапно тя ще ти отвори очите и ще се поразиш – оказва се, че всички в този свят: жълти, бели, червени, черни – съвсем не са това, което ти се струва, а структурата АВАЯ (юд-хей-вав-хей), единният съсъд (кли), в който се разкрива Висшата сила, Творецът е във всички нас, заедно. още

Filed under: Криза, глобализация, Любов, Мир - Няма коментари→

Манната е приличала на кориандрово семе, а нейният вид е бил като на кристал. Хората се разпръснали и я събрали, и я мелели в мелници или я чукали в хаван, и я варили в котел, и правили от нея пити, и нейният вкус бил като на нежно масло. [Тора, „Числа“, „Беаалотха“, 11:07 – 11:08]

Човек се явява част от животинския свят. Много учени потвърждават това в своите изследвания.

Въпреки че човешкото общество се отличава с наука, култура и възпитание, не можем да кажем, че то е по-висше от животинското. Ние живеем чрез, така наречените, „понятия“. А понятията, като цяло, са животински, тъй като ползваме абсолютно едни и същи принципи във възпитанието, социалните и други аспекти, както и те.

Реплика: Но това твърдение предизвиква голямо съпротивление при хората на изкуството.

Отговор: Разбирам ги, но не мисля, че една птичка, пеейки, извършва своята работа по-зле, от който и да било музикант, който може да има напълно изкривена представа за човешки взаимоотношения.

Изкуството няма никакво отношение към възвишеността на човека! Това е просто дар, който се дава от природата, и човек го реализира. Нищо повече от това!

А то дори може да доведе до убийства и фанатизъм, излагайки своята гледна точка по много красив начин. Например, великият композитор Вагнер е бил изпълнен с омраза не само към евреите, но и към цялото човечество.

Така че и физиците, и поетите, и тези, които работят в армията, и тези, които работят в полицията, се самоуспокояват, мислейки, че са по-висши от животните.

А птичките изпълняват природната си функция и със сигурност не причиняват на никой вреда, както и лъва, който макар и да яде другите животни, не наврежда на природата, защото се явява екологичен „чистач“.

Природата е цялостна система и трябва да подходим към нея, като едно цяло, без да обособяваме човека и без да твърдим, че неговата, на пръв поглед, разнообразна дейност на Земята излиза отвъд границите на природата. Единственото, с което той излиза отвъд нейните рамки е използването на своя егоизъм във вреда на другите.

Затова ние се отличаваме от първобитните хора само от негативна гледна точка. Днес това постепенно се проявява и мисля, че скоро хората ще започнат да се съгласяват с мен. Въпреки че помня времената в Русия, когато такова нещо би било страшно да се спомене, тъй като противоречи на идеята за прогрес и светло бъдеще в страната.

Тогава се смяташе, че те са „най-напреднали от света“ и в областта на балета, и в ракетостроенето, и в областта на въоръжението. Накратко, имаше с какво да се похвалят.

Но работата е там, че всичко се произвеждаше от нашия егоизъм и затова бе насочено във вреда на човечеството. Ако искаме да направим нещо хубаво, на разположение имаме само едно добро действие – „да издигнем МАН“.

Издигането на МАН е издигане на желанието за отдаване, любов и обединение. В тази насока трябва да действаме, защото в отговор на МАН идва висшата светлина, която ни е създала.

Освен това, тя е създала егоизма в нас, за да можем с негова помощ да помолим за още висша светлина. И когато, в отговор на нашето желание, светлината се спусне към нас, тя ще обърне егото във взаимно добро.

Тогава ще се чувстваме добре във всички сфери на живота, във всички вкусове, във всичко възможно. Затова е казано, че вкуса на манната е „като вкус на нежно масло“.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2015

[163587]

Filed under: Духовна работа, Молитва, Намерение, Тора - Няма коментари→

„Да си назначим нов водач и да се върнем в Египет“. И паднали Мойсей и Аарон пред цялото събрание на обществото на синовете на Израел. А Йешуа, синът на Нун, и Калев, синът на Йефун, тези, които разузнавали земята, разкъсали своите одежди.

И казали на цялото общество на синовете на Израел така: „Страната, през която преминахме е много, много хубава!“ [Тора, „Числа“, Шлах, 14:04-14:07]

Разузнавачите, които били изпратени да разузнават земята на Израел, са я преминали на длъж и шир. Те са изследвали земята на всички нива, т.е. във всички келим (съсъди), на всички пет степени НАРАНХАЙ, и разкрили, че е хубава.

Ако Бог благоволи, то ще ни доведе в тази страна и ще ни я даде; това е страна, в която тече мед и мляко. Но не въставайте против Бог и не се бойте от народа на тази страна, защото те са храна за нас, изчезнало е тяхното благословение и с нас е Бог! Не се бойте от тях!“ [Тора, „Числа“, Шлах, 14:08-14:09]

Народите, които живеят на земята на Израел са нашите огромни егоистични желания.

Когато човек разбира, че не е в състояние да преодолее своите пориви и види в себе си егоистичния си противник, тогава той или просто ще се прeдаде – нека да правят с него каквото искат – или ще се опита да направи нещо. Но той не може да преодолее егоизма; той няма никакви сили за това.

Само ако се включи в група, в обкръжение, то ще получи от тях сили, и тогава ще бъде в състояние да преодолее това препятствие, както, да предположим, двадесет малки човечета могат да се справят с един великан.

Затова Калев и Йешуа казват, че времето на егоистичните желания е завършило и ако народът на Израел отиде заедно с Твореца, то с помощта на Неговата сила ще може да го покори, ще го стъпче. Тогава всички егоистични препятствия, които виждат в гигантска форма, ще работят по правилен начин.

Въпрос: Какво означава, че са „разкъсали дрехите си“?

Отговор: Това значи, че всички минали външни екрани, отразена светлина, всички одежди, които са имали, не са подходящи за новото стъпало. Сега те трябва да се облекат в съвършено друга отразена светлина. Това се нарича „да си сменят дрехите“.

В нашия свят съществува обичай, когато близките на покойния разкъсват одеждите си на неговото погребение. Това означава, че те стоят пред ново стъпало.

Не е починал човек, а твоят егоизъм, и ти го погребваш. Затова скърбим седем дни в траур, постепенно излизаме от него, и когато напълно се отделим от миналото стъпало, сменяме дрехите и започваме нов живот.

Дните на възпоменание – седемте дни, трийсетте дни и годината – символизират кръгооборотите, когато се връщат наново същите решимот (духовни информационно данни), и ти постепенно ги издигаш до пълно поправяне.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 15.04.2015

[164990]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Има действия, които човек е необходимо да изпълни за сметка на своята егоистична природа. Защото тя ни кара да обичаме само себе си и да желаем да спечелим за сметка на ближния, независимо от неговото страдание и дори радвайки  се.

По същия начин ние се отнасяме с Твореца. Ако не се страхуваме от висшата сила, изобщо нямаше да мислим за нея. Но съществува скриване, заради което не знам какво ще стане с моя живот, с децата ми, с близките ми хора, с мен самия. Ще бъда ли жив в следващия миг и какво ми подготвя следващия ден. Затова правя равносметка и решавам, че си струва да се държа добре.

Смята се, че Творецът има определени задължения по отношение на човека, ако човекът изпълнява своите задължения по отношение на Твореца. Ако човекът се държи правилно, то и Творецът се отнася добре към него.

Но има още едно условие, което ни задължава да се отнасяме добре не само към Твореца, но и към целия свят – нежива природа, растения, животни и хора. Ние сме длъжни да се отнасяме към обкръжаващия ни свят така, както към самите себе си, затова е казано; „Възлюби ближния както себе си”. Ближният е всичко, което е наоколо.

Представете си, че се отнасям към всичко, което е извън мен с такава чувствителност, грижа и любов, както към себе си! Тогава ще спра да усещам разликата между това, което е в мен и това, което е извън мен. Целият нежив свят, растения, животни, хора да чувствам така, като че ли съм аз самият.

Усещам, че аз съм обкръжаващия свят, цялата Вселена. Това е един сладкиш, в който се намирам. Няма никаква разлика между това, което е вътре в мен и извън мен.

Ако ние достигнем до такова състояние, ще отменим всички граници и ще придобием допълнителен сетивен орган, позволяващ ни да усещаме това, което се намира извън нас. Ние през цялото време усещаме външния свят чрез себе си, оценяйки само това, което е изгодно за нас. А може да отменим своя егоизъм, предубедения поглед и просто да чувстваме външния свят.

Изведнъж откриваме, че външният свят и ние се сливаме в едно цяло, което се нарича висш свят или Райска градина. Светът е пълен със светлина, енергия, живот, наслаждение. Има само висш свят, същесвуващ в абсолютен покой и спокойствие. Няма граници, няма ограничения, няма време.

Ние излизаме от ограничеността на този егоистичен свят и нашето егоистично възприемане и разкриваме нова, истинска реалност, неограничена в рамките на нашия егоизъм.

Ако постигнем такова възприятие, когато усещаме целия свят като едно цяло, в което се съединяват висшият и нисшият светове и чувстваме цялата напълваща ги светлина, единствената сила на Твореца, то разкриваме истината, заради която  съществуваме в този сят.

От телевизионната програма „Нов живот” № 627, 17 септември 2015 г.

[166870]

Filed under: Духовна работа, Общата душа "Адам", Практическо обединение, Различни - Няма коментари→

Въпрос: По какво се различава прегрешението спрямо висшата сила от прегрешението към човека?

Отговор: Грехът е когато използваме егоизма си в ущърб на ближния, а „ближният“ е всичко, което се намира извън мен.

Прегрешението спрямо Твореца е престъпление по отношение на общата висша сила, изпълваща целия свят. Престъпление е да не се отнасяш към целия свят така, както към своята собственост.

Творецът иска да ни направи равни на себе си. Представи си, че си стопанин на целия свят, как би се отнасял към него? Ти би го обичал, пазил, би се грижил за него. Дори най-малката мравка би ти била скъпа, така както все едно си самият ти. Но главното е отношението към хората, тъй като с тях ти можеш да построиш особена взаимна връзка и да се съедините, като един човек с едно сърце. Това означава „да изкупиш своя грях“.

Като използвам другия човек егоистично, аз върша престъпление против него. А ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то това е престъпление спрямо висшата сила. Тъй като съм длъжен да възприемам целия свят като нещо, което ми принадлежи, сякаш той е самият аз. Намирам се вътре в този свят като в пирожка, където всичко е свързано като едно цяло и съм длъжен да се отнасям към всичко, което ме заобикаля като към самия себе си.

Всичко, което виждаме около себе си е Творецът, природата. Ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то в Съдния ден мога да осъзная престъплението си, да се покая и да получа прошка. Тъй като от неживия, растителния и животинския свят не се иска ответна реакция.

Но с другите хора съм длъжен да се обединя така, че те да ме заобичат, а аз тях. Любовта покрива всички престъпления. Аз трябва да изуча методиката по обединение и да я реализирам заедно с приятелите си, да построим между нас такива отношения, които се наричат любов.

Да обичаме означава да бъдем толкова близки, че да чувствам всички желания на другия и да се старая да ги изпълня, а той изпълнява всички мои желания. Ние се сливаме  дотолкова, че не остава каквато и да е разлика между мен и него. И така трябва да се съединят всички обитатели на този свят.

Ако постигнем това, ще изпълним всичко, което висшата сила очаква от нас – ще реализираме предназначението, заради което сме създадени.

Съдният ден е символ на поправянето, което не се изчерпва с един ден в годината. Всеки трябва да работи над себе си дотогава, докато не постигне поправяне, съединявайки се с цялото творение в едно сърце, в едно желание и чрез него да се съедини с Твореца.

Да изкупя греха си означава да извърша действия, от които изчезва егоистичното ми желание и вместо него идва желанието да обичаме.

Въпрос: За какво трябва да мислим на Йом Кипур, за да завърши той благополучно?

Отговор: Мисли си за това, че си се родил, за да постигнеш любов към всички и чрез тази обща любов да разкриеш бъдещия свят и Твореца тук и сега.

От телевизионната програма „Нов живот“ № 627, 17 септември 2015 г.

[166873]

Filed under: Духовна работа, Празници, Практическо обединение - Няма коментари→

Сукот е празник, който е много символичен за нашата духовна работа.

Той идва след осъзнаване на злото, което се случва в Йом Кипур, когато човек разбира, колко неговото желание да се наслади, неговият егоизъм, цялата негова природа е зло, и няма никаква възможност да излезе от него.

Това е резултат от голяма предварителна работа.

В Рош Ашана (Нова Година), човек решава да започне нов живот и въпреки всичко, да се издигне над своята природа и да се качи на следващото стъпало.

В Йом Кипур той открива, че няма възможности да го постигне – та нали неговите келим (желания) са непригодни за това.

И тук той разбира, че духовното и материалното са неделими едно от друго и всяко по-високо стъпало се строи на основата на предходното.

Тебе не те чака някакъв готов духовен свят, където просто трябва да влезеш, излизайки от този свят.

Ти трябва да вземеш всичко, което имаш в сегашното си състояние, да го организираш по новому и по такъв начин да построиш своето ново стъпало.

На сегашното стъпало ние имаме важни неща – всичко материално, и духовното, което не ни се струва важно, тъй като засега не можем да се насладим от него.

Отдаване, грижа за ближния, любов към Твореца – всичко това усещаме толкова ненужно, като боклук.

Съгласни сме на духовна работа, но само заради знания и разбиране, за да получим възнаграждение за работата.

Но не разбираме, че именно от тези „неважни“ неща и „отпадъци”, повдигайки ги над себе си и строейки от тях навес, капак, ние създаваме ново кли.

Тези, ненужни за моето желание за наслаждение неща, скриват моя егоизъм, усмиряват го, създават над него сянка.

И ако съм готов и радостен да остана в тази сянка, и в нея искам да построя в себе си желанието за отдаване, то към мен идва светлината на празника Сукот.

От урока по книгата „Шамати“ 30 09 2009

[5093]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Как действително да осъзнаем своето зло и да се разкаем до такава степен, в която вече не е нормално да си вредим един на друг, да се пренебрегваме и мамим всеки ден?

Отговор: Човечеството се е развивало хиляди години, за да може накрая, в наше време, да достигне до осъзнаването на своето зло. Цялата природа около нас започва да се затваря в кръг и ни подтиква, принуждава ни, да се съединим в една свързана система.

Подобно на това както целият нежив, растителен и животински свят се обединява в обща симбиоза, така и хората са длъжни да бъдат свързани един с друг. Такова състояние възниква за първи път в цялата наша история.

Кабалистите са гледали на самия край на 20 век като на време, когато човечеството е длъжно да започне да се обединява. С тази цел се разкрива науката кабала – методика за обединение и поправяне. Но поправянето е невъзможно докато не се изяви неизправността, и затова в света се появяват толкова много проблеми, ненавист един към друг, разединение.

Родители и деца не могат да намерят общ език, хората спират да се женят и да създават семейства или се развеждат. Всички тези признаци са на това време, което кабалистите съвсем точно са описвали преди много години. Разкриват се злото, ненавистта, разединението, и хората търсят всяка възможност да се уединят и скрият, за да си отдъхнат един от друг.

Но трябва да осъзнаем, че природата ни задължава да се обединим, без да ни оставя избор. Намираме се в рамките на природните закони. Така както не можем да тръгнем против законите на физиката, химията, биологията, анатомията, така е невъзможно да пренебрегнем и законите на вътрешното поведение на човека, неговата психология, тоест душа.

Кабала разказва именно за законите на душата, затова как да я съберем цялата от разнородните части, на които се е разбил първият човек Адам, след грехопадението с дървото на познанието. Ние всички трябва да се обединим, но не физически, с телата, а с нашите вътрешни желания, за да се изпълним един друг.

Когато се обединяваме, се получава едно общо виртуално създание, наречено Човек. Всички работим за това виртуално единство, стараейки се да го направим по-съвършено и тогава вътре в него да почувстваме висшия, духовен свят.

Въпрос: Какво да правя ако проклинам всички, когато се движа с колата си по пътя, карам се с продавачката в магазина, обиждам с егоистичното си отношение много хора, които са край мен?

Отговор: Всеки се държи по този начин. И най-важното е да осъзнаем, че това е зло, тоест да разкрием каква полза бихме имали от нашето единство: например милиони долари. Например, ако няколко души се обединят, то всеки от тях получава за награда милион долара.

Всички изведнъж ще се впуснат да се обединяват, ако виждаха такава полза. Представете си, че десет човека седят на кръгла маса, десет – това е числото, необходимо за пълно обединение. И ако ни се е отдало да се обединим, върху масата пада торба с десет милиона долара – по милион за всеки.

Тогава ще разбера, че моята неспособност да се обединя с другите е моята зла природа, моят враг. Защото аз мога да спечеля, но моят егоизъм не ми позволява да се обединя. На нас не ни достига само това осъзнаване.

Науката кабала донякъде ни разкрива какво представлява висшия свят, колко е хубав той. Но условието за влизане в него е нашето обединение. И тогава ще разберем нашата основна пречка – нашият егоизъм, наричайки го зло начало.

Иначе ние не смятаме своя егоизъм за зло. Точно това осъзнаване не ни достига и в него се състои целият смисъл на покаянието, което е прието да се прави в месец Елул преди нова година. Покаянието – това е разкриване в себе си на пътя за добро обединение с всички останали.

Из програмата на радиостанция 103FM, 30.08.2015

[166152]

Filed under: Десятка, Егоизъм, Общата душа "Адам", Празници - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок.

Въпрос: Откъде можем да вземем сила, която ще ни позволи да се борим със злото на егоизма?

Отговор: Нямаме сили, да се борим с егоистична си природа. Проверявах това през последните 40 години и мога да потвърдя, че човек няма такива сили.

Написано е: „Аз създадох злото начало”, това означава, че цялото творение е изцяло егоизъм на всевъзможни нива и в разнообразни форми. Светът е пълен с егоизъм. Затова, ако искаме да се обединим, то трябва да го правим на по-високо ниво от нашата природа.

Живеем в свят, където вече сме свързани един с друг, но по особен начин. Изначално е било създадено зло – едно индивидуално, егоистично желание. А след това, желанието започнало да се дели, а от другата страна, да се свързва.

Висшата сила впръсква в него силата на злото, благодарение на която от най-първата частица, която послужила за началото на големия взрив, започнали да се създават множество различни обекти, все повече и повече егоистични желания.

Но от друга страна, същата висша сила, която създала първата частица на егоизма, разделила се на милиарди егоистични желания, внедрява в нея своята собствена сила на единството. Тази сила на единство е включена вътре в желанието за наслаждаване, но в скрита форма.

По такъв начин, силата на отчуждението и силата на единството действат на всичките нива на природата. В неживата природа те са проявяват като плюс и минус, електрон и позитрон, на растително ниво като поглъщане и отделяне, кръговрат на веществата.

На животинско ниво става много по-интензивен обмен на веществата, което довежда до развитието на разума. Разумът е необходим, за да разберем как да достигнем по-голямо разделяне или свързване. Егоизмът става много по-активен, принуждавайки животните да се придвижват от място на място, да се изяждат едни други и да обичат своите малки.

Двете противоположни сили, заложени в цялото творение, проявяват себе си вече по-забележимо. И след това се появява човекът, способен да усеща много видове ненавист, отхвърляне, и съответно, голямо разнообразие на привързаност.

На всичките тези нива: на нежива, растителна, животинска и човешка природа, действат позитивната и негативната сила, разделящи творението и, в същото време, удържащи го заедно над отхвърлянето. Така била създадена цялата Вселена със звездите и планетите, Земното кълбо.

Но все пак, силата на отблъскването превъзмогва силата на единството. Ние виждаме, че цялата Вселена се разширява, все повече и повече. Макар във Вселената и да се образуват нови обекти, клъстъри от материя, и все пак общата тенденция води към разсейването.

Същото се случва и на Земята, особено с човека. Човечеството се стреми да се разпръсне и да се разсели по цялата земя, то дори се стреми зад пределите на своята планета, към космоса, за да властва над цялата Вселена.

Но тук ние стигаме до такова разбиване на човешко ниво, че силата на ненавист и отхвърлянето започва да проявява себе си много негативно. Тя изисква от нас да разберем тези две действащи в нас сили, и да ги доведем до баланс, към средната линия, към хармония между силата на получаване и силата на отдаване.

Задължението на човека е да установи такъв баланс за сметка на съединението на двете сили вътре в себе си: положителната и отрицателната, и да запази помежду им този баланс, за да може всичките престъпления да покрие с любов.

Не разрушаваме отрицателната сила, а само се грижим за това, тя да работи в правилната форма, довеждайки цялата природа: нежива, растителна, животинска и човешка в хармония.

Когато започваме да се приближаваме към хармония или поне да се стремим към нея, започваме да се усещаме живеещи в хармоничен свят, по-високо от всички ограничения. Защото всички ограничения са следствие на нашата ненавист, която ни отчуждава и разбива.

Ще започнем да усещаме вечния живот съвършено на друго ниво на съществуването и ще усетим как се издигаме на новото ниво. Неживо, растително, животинско и човешко ниво на природата с това свършват, а ние се издигаме на стъпало, което се нарича Адам, „Човек“.

Човечеството започва да се обединява, макар и не всички наведнъж, но постепенно, все повече и повече хора се включват в това обединение. И онази част, която е достигнала единство, започва да усеща преход в нова – вечна и единна реалност, наричаща се духовен свят.

Някои избрани хора, кабалисти, в миналото вече реализирали такъв преход, са написали книги за това. Но днес това е достъпно за всички, така че нека да започнем да работим над общото обединение.

Във всеки остават неговите негативни сметки, но положителните намерения, трябва да бъдат по-високо от тях. Аз играя сам със себе си и специално демонстрирам на всички как превъзмогвам ненавистта заради любовта, въпреки че всичко това остава вътре в мен.

Опитайте и ще видите, доколко нов е този подход към целия ни живот: в групата, в семейството. Та нали точно по тази причина групите и семействата се разпадат. Егоизмът расте, а ние не сме способни да го компенсираме с доброто, и затова се разделяме.

Не разбираме, че егоизмът расте именно, за да ни доведе до по-голямо обединение и вътре в него, ще се разкрие висшия свят. Нека да започнем да се учим на това.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.07.2015

[164178]

Filed under: Възпитание, Деца, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→