Сега започваме да говорим за развитие на душата: какво означава усещане на духовния свят? Кой го усеща?

Оня допълнителен чувствен орган, който по късно ще наречем душа. А сега ние все още го нямаме.

Ние само искаме да го развием от точка и с него да усетим всички тези образи, за които се разказва в книгата Зоар: Ноаха, Лею, Елоким, АВАЯ, ковчег, дом, светлина и много други.

Ние засега нищо за него не знаем, като дете, току що родило се, като чисто бял лист, който е все още празен!

Сега то е длъжно да се запознае с този свят. И то започва постепенно да усвоява своите чувствени органи, доколкото това е възможно.

Ние сега не забелязваме, как то се готви, искайки да узнае нещо. То е затворено вътре в себе си и ние просто го ухажваме. А впоследствие то започва все по-вече и по-вече да ни се разкрива и да реагира.

Но в духовния свят ние се развиваме не така, както се развива новороденото тяло в нашия свят. В него се развива душата от точката на желание, която се намира в нас.

Ако ние, притежавайки тази точка четем книгата Зоар, то от това изучаване ние възприемаме всевъзможни впечатления и тази точка започва да се развива и увеличава.

И когато тя нарастне до сфера с определени размери, ние започваме да усещаме в нея духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 05.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Всичко, за което разказва книгата Зоар произтича в мен. Всичките нейни персонажи са различни нюанси на отношението ми към Висшата сила – Твореца, към околните, към себе си – докато не започна да съединявам всичко това заедно в едно цяло, единствено съществуващо.

Четейки книгата Зоар, аз трябва всеки път да си представям себе си, свойствата си. Само за тях ми разказва книгата Зоар. Говори ли се за животно – аз съм, за дърво – аз съм, за младенец – аз съм, за хълм – аз съм, за прислужница – аз съм, за госпожа – аз съм. Всичко това съм аз, но не като обекти, а като свойства.

Моите качества в желанието (малхут) се делят на прислужница, помагаща ми, и госпожа, управляваща ме.

Госпожата е моето изправено състояние. А моята все още неизправена част, която може да участва в своето изправяне, се нарича прислужница.

Аз разделям себе си на две – на госпожа и на прислужница спрямо Стопанина, мъжа, Твореца. Така се чувства душата ми в своето отношение към Твореца. Нали всички ние сме Негови жени (получаващи от Него), части на Малхут.

Ако аз се устремя да изправя свойства си, то те се определят като „Предана на госпожата прислужница“. Което означава, че аз съм готов в тези все още егоистични свойства да постигна отдаване – преданост на душата към своя мъж, Твореца.

Ако моите свойства желаят да работят за себе си, това се нарича „нечиста прислужница, която не е предана на госпожата“.

Целта е: от всички непоправени свойства на прислужницата да постигнем поправени такива на госпожата. Човек достига до положението „Госпожа“ – любима и равна на своя любещ.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Започваме да изучаваме книгата Зоар. Как трябва да го правим?

Не е задължително в това време да чета текста, достатъчно е просто да слушам, за да може всичко, за което се говори там да мине през мен, да произтече вътре в мен, а аз да се стремя да усетя картината, за която се разказва в книгата Зоар.

Нека въобще да не разбирам за какво се говори в книгата Зоар. Сякаш ми се говори на чужд език. Но аз силно искам да знам, за какво се говори в нея.

Нали в нея се разказва за мен самия, за моя живот там…! И стремейки се да си представя от неразбираемия текст своето съществуване в друг свят, ето така… от нищо, от съвършена пустота и безчувственост, отвътре в мен започват да се пробуждат усещания, реакции на думите от тази Книга.

Книгата Зоар е написан на две нива, на два езика. Единият език ми описва ставащото в образите на моя, познатия ми свят. А другият, паралелен на него език, ме въвежда в духовните определения, показвайки ми два успоредни свята.

Но тези две нива на възприятие съществуват спрямо мене само относително, в действителност това е възприемане на една картина, която аз все още разделям на две.

За да вляза в новия свят, аз съм длъжен да си представя, да усещам в себе си първоначално, още едно ниво на описанието, от възприемане на духовното. Така че тези две нива да съществуват в мен паралелно и да се стремя да се издигна от материалното описание към духовното.

Учителят не е длъжен на практика нищо да обяснява. Ученикът е длъжен да поглъща текста, да открие всички свои „входове“ за него, така че текста свободно да протича през него, като широко и спокойно водно течение. И да очаква усещане на картини от новото възприемане.

Не трябва да си представяме физически образи и действия. Текста на книгата Зоар е едно пътешествие в дълбочината на душата, а думите му трябва непосредствено да предизвикват в мен усещания на ставащото в мен, в моите свойства, сили и като резултат в моите отношения с Твореца, най-вътрешният образ в мен.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Ние се състоим от две части: животинско тяло и душа. За тялото, в съответствие с неговото обществено развитие е направено „необходимото” (средно преживяно, „ехрахи”).

Всички други усилия трябва да се насочат към развитие на душата. Защото заради това ние съществуваме тук своите години.

Тези занимания в нашия свят, в които няма жизнена необходимост, носят голяма вреда. Те отвличат хората от духовното развитие, пречат да се извърши поправяне по ускорения път.

Те объркват живота ни, изпълвайки го с преминаващи наслади. Колко сили ще ни струва да се освободим от всички тези отклонения и да започнем да изясняваме действително важното за нас!

А целият свят придава все по голяма значимост именно на тези отклонения. Все повече завишава тяхната важност и лъжлива необходимост и така цялото човечество се занимава в крайна сметка, с дейности ненужни на никого.

Ако хората, дори още неустремили се към разкриване на скрития свят, получат подходящо възпитание, то би ги насочило към правилно развитие и нашият свят би изглеждал съвсем друг!

А така, всички наши занятия са безполезни действия, само довеждат света към минало състояние…

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпроси: Какви са границите на науката? Безкрайна ли е науката или е смъртна като нас? Ако последното е вярно, вижда ли се краят?

В книгата на Д.Хоган “ Краят на науката”се казва: Свидетели сме на залеза на фундаменталната наука.

Науката направи своите фундаментални открития, тя се развиваше благодарение на студената война. Обществото не желае да влага средства в абстрактно научно познание за природата.

Пред човечеството стоят по-актуални проблеми, отколкото теорията за супер-струните или за разяжданата от червеи вселена. Ние трябва да оцелеем! Автора го тревожи оттеглянето на младите хора от ангажименти към науката.

Реплика: Наука, това е постиганото от нас посредством петте телесни (животински) чувствени органа. Затова, тя изначално е ограничена от тях.

Нашите желания (сърце) и разум ограничават областта и дълбочината на нашето възприятие и това е границата на науката.

Ако излезем извън пределите на 5-те телесни чувствени органа, желанията и разума свързани с тях, то ще успеем да усетим независещо от тях пространство, а това е висшия свят и да го изследваме с ново средство –– душата (външния чувствен орган).

Това ни позволява да направим науката Кабала и тази област е предмет на нейното изследване. В това е бъдещето на всички науки.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Светът в близките години ще достигне до такова състояние, че хората ще поискат да разберат, как може да се живее по друг начин. Дори не поради тежки материални условия, а поради тежест на душата.

А сега в света тържествуват парите. И нищо друго освен парите. Но това скоро ще приключи и човек ще почувства, че това повече не напълва, че му е просто зле, въпреки всички блага на живота.

На него и сега му е зле, но засега му се отдава да се заиграе, закривайки очи за истински сериозното и да преследва временни цели, които си представя във вид на наслаждения – пари, власт, слава.

А иначе какво още може да прави в този живот? Ние се гледаме един друг и без да се замисляме правим това, което и всички. Ако човек прилича на обкръжаващите го, се чувства добре.

Затова човек избира за себе си някаква общоприета цел и я преследва, опитвайки се да се скрие от усещането за пустота.

Защитната сила на организма го заставя да търси цел, при която ще бъде вечно заангажиран, „знаейки, за какво живее“ или ще остане без „опора“ в живота, като загубило се дете.

Иначе става страшно от тези вечни въпроси:

• Защо съществувам?

• Какво става с моя живот?

Но рано или късно на човек му се добавя желание и той не може да продължава фанатично от сутрин до вечер да мисли само за земното. Той изведнъж разбира, че тази гонитба е била специално устроена, за да го отвлече от главното.

Понякога му се отдава, закривайки очи, да бяга заедно с всички, но повече няма сили. Всички продължават състезанието, а той напуска пътеката, тя повече не го привлича, не чувства смисъл.

Желанието става толкова задълбочено, че е невъзможно да се напълни със земни цели:

• Телесни: храна, секс, семейство.

• Социални: богатство, власт, слава, знания.

И човек започва да търси висшата цел.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Човек, който знае, че целия свят е единна система може да започне работа върху поправянето си. Но какво да се прави с хората, които не знаят нищо за това и продължават да действат неправилно вътре в тази система, нанасяйки вреди на всички останали?

Отговор: Трябва да се опитаме да им обясним и колкото по-добре разберат, какво е необходимо за да се действа правилно, толкова по-добре ще бъде за всички.
Ти трябва да разглеждаш света като част от самия себе си, част която все още не е поправена и затова ти се струва външна. Но ако успееш да я поправиш, тогава ще я присъединиш към себе си, ще я почувстваш като част от себе си. По този начин се разкрива този процес на човека.
Ако ти наистина почувстваш в каква степен зависиш от всички останали – в този миг ще откриеш, че всички те са част от самия теб, само че не са ти подвластни. Буквално като твои собствени деца, които усещаш като неразривна част от себе си, а те не те слушат и не желаят да бъдат заедно с теб.
По този начин ти откриваш, че всички души, цялото човечество – те са част от твоята душа. Но на теб нарочно ти дават усещането, че те са отделени като чужди хора. Иначе поправянето не би било възможно. Ако аз изначално чувствах целия свят като самия себе си, нямаше да мога да се поправя. Именно защото усещам, че тези хора са ми чужди и ни дели разстояние, за мен става възможно да ги поправя. Ако чувствах тези части вътре в себе си, щях да се чувствам толкова ужасно, че дори нямаше да мога да се докосна до тях.
Затова Творецът ги е „извадил“ извън мен, наоколо и ми е дал възможността да се отнасям към тях като към чужди хора. И ако аз пожелая отново да ги приближа до себе си и да получа от тях положително влияние, то по този начин аз ги поправям. Илюзията, че тези хора са чужди, отделени от мен – служи за благото на моето поправяне. Но в действителност, това са моите собствени, неотделими части.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Известно е, че ние използваме примерно 2% от възможностите на мозъка. Може ли да се каже, че духовното развитие се явява средство, което ще ни позволи да развием съществуващия и неизползван потенциал на нашия мозък?

Отговор: В този свят на нас са ни напълно достатъчни 2% от мозъка. Защо тогава са създадени останалите 98%? Този „излишен“ обем е предназначен за нашето духовно развитие, за развитието на душата и възприемането на висшия свят. Същата закономерност се разкрива сега в цялото човечество: само 2% от населението са необходими за обезпечаване на всички потребности на човечеството. Какво да правят останалите 98%? Защо са създадени от Природата?
Това е много тревожен сигнал. Та нали в Природата действа законът за равновесието. Ако някои животни останат без източници за препитание, защото са се размножили прекомерно или са просто „излишни“ – те умират и по този начин природата съхранява равновесието. Днес ние се приближаваме към такава ситуация. Нали ние също се явяваме част на Природата.
Но въпреки това ние се намираме на човешкото ниво и затова както голяма част от мозъка на един човек трябва да бъде използвана за духовно развитие – за поправяне, така и 98% от човечеството е необходима, за да бъде осъществено духовното поправяне.
Работата е в това, че онези 2% от хората, които могат да обезпечат материално себе си и всички нас не са в състояние да поправят сами себе си, защото голямото зло е съсредоточено в малко количество хора. Порцията зло във всеки човек е огромна и поправянето ще стане невъзможно. Затова цялото зло, създадено от Висшата сила се разделя на 7 милиарда души и всеки поправя своята малка част. Само така може да се осъществи поправянето.
Днес се създаде застрашаваща ситуация: не заради духовното развитие, а заради самосъхранението. Човечеството трябва колкото може по-бързо да пристъпи към поправяне на егоизма. Само тогава съществуването на такова количество хора ще бъде оправдано.
Ако пък работата по поправянето не започне, то нас ни очакват големи нещастия. Човешкият егоизъм е нараствал в продължение на цялата история, но сега ние се оказахме затворени в общата природна система, станахме нейна неотделима част и не можем да се отклоним от изпълнението на нейните закони – от изпълнение на равновесието, по пътя на отдаване и любов в нашия „излишен“ егоизъм.
А Природата от своя страна, не знае други методи за уравновесяване на своята система, освен унищожаване на нейните „излишни“ (не изпълняващи правилата) елементи.
(На снимката – дивата природа на Аляска)

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Тук ще разкажем за всевъзможните митове и заблуди, съпровождащи кабала в продължение на хиляди години. Какво ли не се е влагало в името кабала – и магическите ритуали, в които се посвещават само високообразовани и истински вярващи юдеи от мъжки пол, достигнали 40-годишна възраст, и гаданието на карти и кафе, жонглирането с цифри (гематрия, нумерология), камъни и амулети, червени конци (нишки) и дихателни упражнения, и даже ритуални танци.

Ще разгледаме най-разпространените стереотипи, които не позволяват на хората да се доближат до науката кабала.

Мит 1: С кабала не бива да се занимава до 40-годишна възраст

От времето на великия кабалист АРИ никакви ограничения за изучаването на кабала не съществуват. С нея могат да се занимават всички, дори жените и децата. Всички забрани са съществували само до ХVI век. И са ги премахнали самите кабалисти. Предпазвайки тези, чиито души още не са достигнали съответстващата степен на развитие, кабалистите са приемали само преминалите през строг подбор. (още…)

Filed under: Общи - Няма коментари→