Въпрос: Такива думи като „божествено“ или „обща сила на природата“ не интересуват обикновенните хора. Как е възможно да свържем тези много висши и глобални понятия с живота на хората в 21 век? Никой от тях няма необходимост нито от общата сила на природата, нито от нейното разкриване вътре в тях самите или на всяко друго място.

Отговор: Това не е вярно. Сега ние се намираме в състояние, когато всички зависим един от друг, всички ние като скачени колелца се намираме в една система на противоборство с цялата природа. Това е голям проблем и точно той се явява причина за всичките тези кризи, които сега усещаме. Тези кризи не преминават, а само се натрупват и ще се проявяват все по-силно и по-силно.
Затова човек, който не усеща своята връзка с целия свят, с цялото човечество и се противопоставя на цялата природа, ще разкрие това именно чрез нашите разяснения или под въздействието на ударите.
Дори и „най-малкият“ човек, като че ли безразличен към всичко това, ще бъде принуден да признае в своето отношение към другите хора, че или той се намира в противостояние с природата или върви кък равновесие с нея .
На всеки човек се налага да разбере този закон, тъй като без това знание той няма да може да поправи живота си. Човек е длъжен да вземе под внимание общата система, свързваща всички хора, длъжен е да разбере, че човечеството е взаимосвързано. Човек трябва да знае, че чрез никакви механически действия той няма да поправи душата си.
А след това, когато чуе обясненията, че от неговите връзки с човечеството зависи неговия успех, неговия живот, неговото семейство, здраве, безопасност, пенсия, работа и т.н., тогава ще попита: „ Как да стане това? Как да поправя себе си?“. И тогава вече може да му бъде дадена методиката за поправяне …

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Да се намираш под влияние на егоистичното желание – значи да нямаш инструмент да го превърнеш в противоположното свойство на Твореца. Висшата светлина, самото свойство на Твореца е онази особена сила, която ни променя. Но само в съответствие с нашето желание да използваме своите егоистични свойства като алтруистични. Желанието трябва да бъде истинско, тоест да излиза от сърцето, а не под формата на думи и сълзи.
Достигането на такова истинско желание да се променим е и цялата наша работа над самите себе си в този живот. Преминалите този процес на преобразуване на егоистичното желание в желание за отдаване ни разказват за това в своите книги.
Както родителите в нашия свят подготвят за новородените всичко необходимо за тяхното развитие, така и кабалистите са ни подготвили всичко необходимо за нашето духовно развитие. Те вече, с течение на поколенията са се съединили в една голяма душа, приготвили са за нас бъдещия свят – и са готови да ни приемат в него.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

                          Необходимо е да бъдат създавани промишлени предприятия, които ще използват точно толкова ресурси, колкото са необходими за обезпечаване на дейността им. Това се нарича предприятие без намерение за натрупване на допълнителна (излишна) печалба.
Подобно на действащите в момента доброволни организации – всички техни служители получават заплати, но предприятието не преследва като цел извличането на печалба. Неговата цел е да реализира продукцията си на минимална цена.
Такова предприятие е като една клетка от тялото, която консумира точно толкова, колкото и е необходимо за изпълнението на нейните задачи (предназначение) при обслужване на тялото.
Ако по този начин работят всички предприятия в обществото, никой няма да произвежда нещо ненужно, излишна продукция, никой няма да се конкурира, а всеки ще получава необходимото за съществуване.
Не е лесно да се пренастроим! Но нямаме друг избор! Ние ще разберем, че това е единствената възможност да оцелеем. И след това ще открием, че тази промяна в нас ни е донесла не само спасение, а благословията на едно съвсем ново и вечно съществуване, не в животинско тяло (така ние усещаме в себе си егоистичните желания), а в душа (усещайки се в свойството отдаване)!

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Планиран ли е нашият живот до най-малките подробности? Или съществуваме в потока на случайните събития и срещи?

Ирина влезе в тясна улица с еднопосочно движение, молейки се за място за паркиране. Предстоеше и първата среща, след като се разделиха с Андрей. Шестте години, преминали в безплодни опити да превърне неуспешната връзка в история на любовта приключиха. Този мъж никога не е имал намерение да се ожени за нея, и не е важно колко пъти е казвал: „Разбира се, но само не сега“ и „Защо трябва да се бърза?“
Днес Ирина ще се срещне с друг мъж. Ето ти късмет – отлично място за паркиране, при това – безплатно. От стоящата редом кола излиза младеж. Той гледа към нея и се усмихва. Тя окуражително намига в отговор и с леки стъпки се отправя към ресторанта (с грация и кралска осанка, естествено), минавайки покрай красавеца …
Посърналата физиономия, посрещаща я на входа, за секунди сваля нивото на адреналина. Настроението й се разваля. Още секунда и Ирина би се върнала обратно. Но към нея вече са протегнали ръка: „ Много ми е приятно, Виталий“.
След няколко уморителни часа, прекарани на срещата, разочарованата Ирина се прибира в къщи. Това ли беше нейният дългоочакван успех? Задава си риторичния въпрос ту злобно, ту отчаяно. Разбира се, не всичко е толкова тъжно. Особено, ако се утешиш с двойна порция сладолед с орехи и сметана. В горчив шоколад, със стафиди.
(още…)

Filed under: Мъжът и жената - 1 коментар →

Въпрос: Въпрос за филма, в който става дума за гробовете на кабалистите близо до Цват. Цитат: „…Ари открил тези гробове, повечето от които били неизвестни. Той вървял през тези места и казвал: „Ето НАД ТОВА МЯСТО се намира душата на еди-кой си кабалист“ – и това място отбелязвали с камък. Той чувствал къде именно се намира душата на определен кабалист…“
Но от друга страна, Кабала обяснява, че в духовното отсъстват категориите МЯСТО и време. Това означава ли, че душите на кабалистите, явявайки се компоненти на духовния свят се проявяват под формата на сили по законите на кабалистичната география, също както другите духовни сили?

Отговор: Душите не се проявяват в човека в нашия свят, който усеща само него, защото душата – това е част от Твореца, тоест свойството отдаване и любов. И в степента, в която се появява това свойство в човека, той се съединява с другите и в тази връзка усеща Твореца, както е казано: „От любов към ближния (създаването на свойството любов, кли) към любов към Твореца (усещане на Твореца, Светлината)“.
Но душите на кабалистите се усещат както отделно, така и в тяхната връзка с тялото („живо“ или „мъртво“), защото за кабалиста всички видове желания – на нашето или на духовното ниво – е едно усещано от тях желание, едно творение.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Ако душата на човек вече е достигнала до определена степен в миналото си въплъщение, как става издигането и в сегашното въплъщение ?

Отговор: Човек бързо достига в новия си живот духовното ниво постигнато в миналия му живот и продължава да се издига, нали душата няма възраст и смъртта на тялото никак няма да й се отрази.

Въпрос: Може ли да настъпи следваща духовна степен в сегашния живот, без да има пауза от смъртта?

Отговор: Всеки, в който се е разкрила точката в сърцето, може да достигне своето пълно поправяне, в този живот, без да го напуска и да се връща към следващ кръгооборот.

Въпрос: Как ще придобият висшия дух хора, нищо незнаещи и не посветили се на Кабала? С каква равносметка ще напуснат този свят или те достигат неосъзнато Светлината и доколко?

Отговор: Да придобиеш висшия дух означава да постинеш висшия свят. Това е възможно само чрез екран, антиегоистично свойство, което се появява в нас, вследствие въздействието на висшата поправяща светлина (ОМ), която се проявява само при изучаване на истинските кабалистични източници.

[2306]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Въпрос-отговор - Няма коментари→

Въпрос : Вие твърдите, че преди разрушаването на Храма, целият израелски народ се е намирал в духовно постижение. Милиони хора, при това не само за стотина години. Какъв е техният принос за развитието на нашата цивилизация ? Каква е ролята на тези милиони ? Та нали ние се ползваме от “ плодовете на труда “ на единици от тези хора ? Не са ли живели тези хора без да ни оставят нищо друго, освен генофонда си ?

Отговор : Те са ни завещали своят духовен генофонд – своите поправяния в общата душа и сега участват в поправянето заедно с нас. Духовният свят – това е постоянно съществуваща конструкция, нищо не се губи , нищо не изчезва.

 Въпрос : Душите се поправят, чрез коригиране на егоистичните желания и се връщат към своя корен – общата Душа. Като се поправяме ние изграждаме нашите келим и оставаме в тях след физическата си смърт, усещайки духовния свят. По какъв начин нашите келим са свързани с онези души, които чрез нас са постигнали своето поправяне ?

Отговор : Душа – това е свойството отдаване, което човек може да придобие, само докато живее във физическо тяло, в този свят. Онова , което усеща докато е във физическото си тяло, ще усеща и след смъртта. Ако живее в свойството на отдаване, човек чувства себе си свързан с всички останали души – с тези, които са постигнали поправяне чрез него и с онези, чрез които той сам постига поправянето си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Кои действия в нашия свят относно отношенията ни един към друг, водят до поправяне на душата? – При зараждане в човека на свойството отдаване, издигане над собствения му егоизм.

По какъв начин се проявява това на материално ниво сред хората, изучаващи и не изучаващи Кабала? – По никакъв начин, никой от обкръжението не забелязва и как биха могли да го забележат?

По какъв начин се проявява любовта към ближния, ако не е задействана материалната страна? – В мислите и намеренията. Ако е възможно и в действията, посредством разпространението на Кабала.

Въпрос: Какви са целите на този блог? – Да разкажа за целта на сътворението на света и нейното постигане по пътя на доброто.

Каква е целта на човешкото битие ? – Да постигне целта на своето сътворяване.

Защо те не съвпадат ? – Защото хората не желаят да реализират методиката за достигане на целта и предпочитат да вървят по пътя на страданието.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Отначало Адам имал само една жена, Ева. Ще се завърнем ли към моногамията, когато се изправим? Или тогава това няма да ни интересува?

Отговор: Сексуалното съединяване в нашия свят е следствие от духовното съединяване между Висшата Светлина и душата, наречено „Зивуг де Акаа„, което е възможно с помощта на екран. В това духовно съчетание Творецът (или Светлината) е мъжката част, която отдава, а душата (или Кли) е женската, която получава. В този процес на изправяне, душата (Кли) придобива качеството на отдаване, и тогава тя е способна да получава Светлина, за да наслади желанието на Твореца „да отдава“.

Процесът на съединяване (сливане, Зивуг – духовно свързване) се случва в общите желания на двамата „да изпълнят другия с наслада“, да почувстват наслада само в степента, която ще даде наслада на другия партньор. Следователно онова, което се случва е постоянно уподобяване на общи желания и намерения (в Рош – главата на духовния Парцуф, преди получаването вътре в неговото тяло – Тох). Това се изразява в нашата психология с тенденциите за сексуално общуване, предшестващи изливането на Светлината Хохма (Ор Пними, семето) в душата (Кли, от Рош в Тох на Парцуфа).

Тези редуващи се и увеличаващи се, взаимни предвижвания са предназначени да допълнят желанието във всеки от духовните партньори чрез прекъсване и възобновяване на контакта. Това създава възможност за благотворно удоволствие: когато тази степен е постигната, Светлината преминава от Пе в Тох – удоволствието влиза в желанието, както е описано в Петокнижието: „Като стрела порази желаната цел, в желаното време, в желаната жена, на желаното място“.

Следователно, когато душата постигне пълно поправяне, човек ще разглежда секса като психологически израз на духовно обвързване. А ако няма духовна връзка, тогава няма и стремеж или причина за телесно обвързване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: По време на моето пътешествие и духовно търсене, се сблъсках с различни форми на развитие, дори и с различни занимания и видове Кабала. Все още не съм намерил лек за душата си. Съществува ли изобщо такъв лек?

Отговор: Само ти, без никакво влияние и „помощ“ отвън, без да поглеждаш никого, ще успееш да намериш пътя си – така и всеки човек. Тъй като Кабала е предназначена само за тези, които се питат „Какъв е смисъла на живота“ и само тези, които си задават и се занимават с този въпрос, откриват в себе си истинската Кабала. Всички останали се задоволяват с всичко, намиращо се около Кабала, всякакви спекулации – с психология, с религии, с мистика. Всички те могат да се поднесат под етикета „Кабала“.

Въпрос: Индуизмът ни поучава да намаляваме егоизма си максимално. Възможно ли е в това състояние да получим екран и да почувстваме духовния свят?

Отговор: Екрана може да се появи само над материалното желание, докато всички останали религии и методики минимализират егоизма. Как тогава може да се появи екран на подтиснатия егоизъм?

Въпрос: Кабала отрича ли Дуализма? До колкото разбирам, според Кабала не съществува нищо друго освен съзнание. Не човека, не егото, дори не и материалният свят. Разбираме съзнанието като понятие за нашето „Аз“, което си дава сметка за всичко случващо се по света, като едновременно „Азът“ няма никаква свобода на избора.

Отговор: Всичко може да се изследва и провери, чрез опит, но само съзнанието е доказателство, а не някакви фикции. Кабала не отрича и не твърди нищо. Тя е просто практична методика за разширяване на нашето възприемане. По-малко философия и повече собствено преживяване, което може да се докаже чрез факти, без да прибавяш теории. Според принципа „По делата им, ще ги познаете“.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→