Въпрос : Вие твърдите, че преди разрушаването на Храма, целият израелски народ се е намирал в духовно постижение. Милиони хора, при това не само за стотина години. Какъв е техният принос за развитието на нашата цивилизация ? Каква е ролята на тези милиони ? Та нали ние се ползваме от ” плодовете на труда ” на единици от тези хора ? Не са ли живели тези хора без да ни оставят нищо друго, освен генофонда си ?

Отговор : Те са ни завещали своят духовен генофонд – своите поправяния в общата душа и сега участват в поправянето заедно с нас. Духовният свят – това е постоянно съществуваща конструкция, нищо не се губи , нищо не изчезва.

 Въпрос : Душите се поправят, чрез коригиране на егоистичните желания и се връщат към своя корен – общата Душа. Като се поправяме ние изграждаме нашите келим и оставаме в тях след физическата си смърт, усещайки духовния свят. По какъв начин нашите келим са свързани с онези души, които чрез нас са постигнали своето поправяне ?

Отговор : Душа – това е свойството отдаване, което човек може да придобие, само докато живее във физическо тяло, в този свят. Онова , което усеща докато е във физическото си тяло, ще усеща и след смъртта. Ако живее в свойството на отдаване, човек чувства себе си свързан с всички останали души – с тези, които са постигнали поправяне чрез него и с онези, чрез които той сам постига поправянето си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман | Add Comment →