Книгата Зоар: „Тъй като прекия път на Твореца” и неговият път е истина. И затова, „праведниците ще преминат по него”, нали всеки, който се занимава с поправяне чрез Тора, знае и върви по нейния път и не се отклонява вдясно или вляво. „А грешниците се препъват в тях”.

Не става дума за материалния свят – а само за моята душа, ако аз използвам всички средства и с всички сили се стремя да привлека поправяща светлина, за да се слея с Твореца. Аз искам да се движа по правия път, но по него се усеща ту нощ, ту ден.

Тогава в мен се пробуждат всички тези „грешници”, за които разказва Тора: Ейсав, Билам, Балак, Ахашверош, първородната Змия, Фараон, а от друга страна, „праведниците”: Ааврам, Ицхак, Яаков, Давид.

Аз ту падам в състояние на тъмнина, страх, войни, беди, ту се пробуждам, постигайки успехи и вървя напред.

Аз извършавам множество „прегрешения” по духовния път, защото трябва да разкрия цялото свое непоправено егоистично желание, да почувствам доколко то е противоположно на духовните цели и само след това ще узная, каква светлина е нужна, за да го поправи и превърне в отдаващо.

Ние нямаме друг материал, от който можем да научим, какво е направил за нас Твореца и как Той действа вътре в нас – само вътре в това желание да се насладим, тези празни кухини разкриващи злото в нас.

С помощта на светлината започваме да превръщаме това зло в добро – дотолкова, доколкото знаем, как да го направим.

Тоест в началото ти трябва да прегрешиш, да разбереш, че използваш своето желание да се насладиш в зло – против всички и против Твореца, че ти си пълен с егоизъм, който властва над теб.

Преминавайки през тези състояния, ти се наричаш „грешник”, а поправяйки ги, ставаш „праведник”. Затова, дай Бог, трябва да станем тези грешници, за които разказва Тора – това са високи състояния.

Те идват при човека, който е готов да види своето зло, ако той не се навежда пред тях, а ги разбира и ги чувства.

На него му свети особена светлина, позволяваща му да разгледа тъмнината вътре в себе си. Както преди празника Песах проверяват хамец на светлината на свещи, така и човек единствено със светлината на свещ трябва да се спусне в своя тъмен погреб и да започне да проверява, къде е там хамеца и къде е храната подходяща за Песах.

За Песах са пригодни само отдаващите келим, а всичко останало е забранено. Нужна ни е макар и малко светлина на свещ, за да се спуснем в свойте подземия и да започнем проверка.

Така се подготвяме към изхода на своя Египет – разкривайки в себе си злото и очиствайки се от него, човек прави стъпка нагоре и излиза от изгнанието към висшия свят.

Откъс от вечерния урок по книгата Зоар, 26.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще е ползата за човек, ако не изучава Кабала, а само чете книгата Зоар?

Отговор: Книгата Зоар е централна книга в науката Кабала. За нас книгата Зоар с коментарите „Сулам” е най-ефективния и силен източник за поправяне на душата.

Във всеки от нас има разбита душа, която е напълно скрита вътре. Ние не знаем какво представлява тя.

Това е огромно, безкрайно желание (кли), което съществува във всеки човек. Длъжни сме да я извадим, разкрием и поправим, и в нея да усетим вечната реалност, наречена „Творец”.

Усещайки и разкривайки я, аз отъждествявам себе си с нея. Резултатът от това е, че аз и Творецът ставаме едно цяло.

Всичко това се осъществява за сметка на висшата светлина – силата, която ми въздейства и като допълнение към усещането на този свят развива в мен също и усещането, че се намирам в духовната система.

Не е достатъчно, ако човек само чете с нас книгата Зоар. Защото Баал Сулам е написал четири предговора преди нея.

Той неслучайно ги е написал в качеството им на предговори към книгата Зоар, а не отделно от нея.

„Въведение в науката Кабала” действително въвежда човека в науката Кабала.

„Въведение в книгата Зоар” дава на човека правилен поглед върху книгата Зоар, с помощта на който той ще може да я чете.

„Въведение в коментарите Сулам” описва целия строеж на духовната система в три линии.

В „Предговор към книгата Зоар” става дума за общата система на творението, за изследванията и основополагащите въпроси, за трите състояния на творението, за степените, по които се издига душата.

След тези четири предговора заедно с книгата Зоар, на човек не му е необходимо нищо повече. Защото в тези предговори има всичко.

Разбира се, има още един особен предговор – „Предговор към Талмуд на Десетте Сфирот”. Но, когато човек започне да изучава Зоар ще види какво е написано в Талмуд на Десетте Сфирот и в предговора към него.

Той отвътре ще усети същите обяснения, които Баал Сулам дава в други статии. Всички тези изводи и факти, той ще почувства от книгата Зоар – но с четирите нейни предговора.

Затова трябва да има особен курс, предхождащ изучаването на книгата Зоар. Човек може да изучава Зоар с нас като едновременно с това премине и такъв курс. Това ще му е достатъчно.

Откъс от урока по книгата Зоар, 14.02.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Излиза, че всички усилия на човека в опитите му да разбере за себе си ли получава или отдава, не допринасят с нищо за неговото духовно придвижване?

Отговор: Кабалистите ни съветват:

– да изберем обкръжение, което ще ни помогне да осъзнаем важността на вътрешното постижение,

– да обичаме своите другари, да се съединим с тях, представяйки си ги като частици от своята душа,

– чрез съвместен, вътрешен стремеж, чрез четенето на книгата Зоар, да се опитаме да разгледаме в себе си свойството отдаване,

– да вярваме, че с това ние привличаме поправящата ни светлина (ОМ).

Средства:

– наставник, който през цялото време те насочва как правилно да четеш,

– другари, увеличащи стремежа ти да разкриеш в себе си духовните сили,

– книги, чрез работата над които откриваш висшата, вътрешна реалност,

– разпространение, за да привлечеш повече хора, които още по-силно ще укрепят обкръжението и едновременно с това стремежа на всеки към висшата цел.

Практическата реализация се осъществява по време на изучаването на книгата Зоар. Това е единственото съприкосновение със светлината връщаща към източника.

През това време ти се намираш между два свята – висшия и низшия и се стараеш да намериш връзка между тях.

Откъс от урока по книгата Зоар, 13.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Четири са предговорите към книгата Зоар (Въведение в книгата Зоар, Предговор към книгата Зоар, Въведение в Коментара на Сулам, Въведение в наука Кабала) призвани да ни настроят на правилния поглед върху книгата Зоар, да ни научат на нейният език, за да можем да разберем, за какво се разказва там и да очакваме от нея изменения в себе си.

Трябва да разберем, че всичко се осъществява вътре в нашето желание и няма нищо, освен желание и светлина.

Всичко произлиза вътре в твоята душа, която ти е нужно да развиеш. Затова са така важни тези предговори, които ни дават правилна насока.

Ако ти отвориш книгата Зоар неподготвен, нищо там не ще можеш да разбереш!

Аз се надявам, че работейки заедно над книгата Зоар, ние ще научим правилният подход към нея и ще четем по-нататък, вече навлизайки навътре в тази книга.

Ние ще пътешестваме в нея, като в страната на чудесата,тя ще стане нашият свят, в който ние ще живеем!

И в съответсвие с това, как аз чета и преживявам тези приключения – аз се развивам. Аз все повече и повече ще познавам духовният свят и своята душа, намирайки се в нея.

Но отначало съм длъжен там да вляза! Главното е да пробия, да се родя там вътре и да се ориентирам, за да започна да познавам моите „баща“ и „майка“, близки и далечни приятели и врагове. Аз съм длъжен да разбера, какви са те такива – що за сили са това!

Нали няма нищо,освен сили и е нужно да си ги представя. Най-главното е да се усвои правилният подход!

Откъс от урока по „Предговора към книгата Зоар“,17.01.2010.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Желанието завинаги ще остане желание за наслаждение, включващо в себе си различни, неприличащи си части, несвързани една с друга.

Както в човешкия организъм е невъзможно да се съпоставя работата на черния дроб, сърцето, мозъка, бъбреците – всеки орган си има свои собствени клетки, противоположни една на друга.

Ако вземем част от един орган и я присадим на друг, тя би го отровила и убила – дотолкова те са различни и чужди. Но общата работа в хармония, заедно, в името на една цел, ги обединява и прави от тях едно единно тяло.

Затова, когато четем за всички тези големи духовни системи вътре в тялото на душата: Йов, Фараон, Израел, Авраам – те ни се струват противоречащи си една на друга.

Но не трябва да се унищожава нито едно свойство! Трябва само да се поправи всяко така, че в края на краищата да се включат в едно намерение – заради Твореца.

И тогава ще се намери място и за Фараона, и за Йов, Билам, Балак и даже за Амалек. Няма такова желание, което не би се присъединило към това единствено намерение за отдаване.

Желанията ще си останат различни, но никой няма да чувства тези разлики! Защото всички части на системата ще работят в хармония и взаимовръзка, обединени, за да станат подобни на Твореца, такива като Него.

Да станат такива като Него – това означава да се повтори същата система, която Той ни показва чрез книгата “Зоар”, като пример. Ние буквално даваме пример на детето, какво поведение трябва да има в този свят и то се стреми да му подражава.

Така и на нас ни е нужно да пожелаем да узнаем, как да съединим всичките си желания, целия си устрем, мисли и намерение в такава система, за която слушаме от книгата “Зоар”.

Ние така малко от нея разбираме, както малкото дете, което с голямо усилие проумява, за какво говори майка му. То все още нищо не знае, а само се старае да узнае!

Колко е трудно за детето да разбере своята майка, какви огромни усилия полага! То не разбира нито разговорния език, нито езика на жестовете, не познава света, в който съществува – изобщо нищо!

Представете себе си на неговото място – това е същото състояние, което в момента ни рисува книгата “Зоар”.

Аз съм застанал срещу големи, възрастни хора (кабалистите), които ми разказват за един неизвестен свят, за който аз абсолютно нищо не зная и не разбирам.

Но има една разлика между детето в нашия свят и мен, младенецът в духовния свят – нали детето има естествен, природен инстинкт за познаването на света! Това е такова огромно желание, то определя целия негов живот.

А ние трябва сами да създадем в себе си същото огромно желание да познаем духовния свят, възприемайки го от обкръжението – т.е. от органите на същото това тяло, от частиците на моята собствена душа, които съединявам заедно и присъединявам към себе си, за да узная цялата тази система.

Откъс от урока по книгата Зоар, 17.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Колкото по-далече и нашироко работя, стремейки се да събера всички части на душата в един съюз, толкова по-голяма сила получавам и тя ми позволява да постигна системата, за която се говори в книгата „Зоар”.

Нали Той говори именно за това, как да се обединим заедно, за да построим общо духовно тяло от всички души, от всички желания.

Когато всички тези частни и противоположни желания се свързват и съединяват заедно, те образуват жива система – система на живота, защото при цялата си противоположност, започват да работят в единна хармония, в името на една цел! Тогава те придобиват духовен живот.

Всяко от тях работи противоположно на останалите – едно се движи на една страна, друго на друга.

Като в симфоничен оркестър, където всеки по различен начин движи лъка от една страна на друга и някой удря палката в барабана отгоре надолу, а целият оркестър при това свири в една обща хармония.

Трябва да разберем, че само чрез такова обединение между нас, на всички чужди, различни, противоположни части, които искат да се съединят в една крайна цел, т.е. в Твореца и заради това се събират заедно – ние придобиваме духовен живот.

Излиза, че за всекиго има свое място и право на съществуване – необходимо е само да се поправим! А поправянето е само в обединение под властта на една сила.

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Книгата Зоар дълго време е била скрита и са я ползвали само отделни, избрани хора, предавайки я от кабалист на кабалист по веригата.

Когато тя се разкрива за външни (вдовицата на кабалиста от 11 век Моше де Леон я продала заедно с други книги на мъжа си), кабалистите започнали да забраняват нейното изучаване и да поставят строги условия, за да отблъснати от нея хората.

Но самите те изучавали тази книга и благодарение на нея поправяли своите души и обучавали по нея ученици – тези, в които са имали точка в сърцето.

На човек, който няма точка в сърцето и стремеж към разкриване на духовното, му е било забранено да отваря тази книга.

Днес обаче, ние в своето развитие сме достигнали такова състояние, че книгата Зоар можем да разкрием на всички, без никаква опасност.

Най-напред, благодарение на коментара на „Сулам“, който е направил Баал Сулам, а второ, благодарение на развитието на душите.

Егоизтичното желание в човека е станало толкова грубо, агресивно, приземено, че ако в човека няма точка в сърцето, него няма да го заинтересува книгата Зоар.

Но безусловно, тази книга е единственото средство, способно да поправи душата. Ние още дори не разбираме, що за чудесен инструмент е това.

Ние все още не усещаме нито дума и не използваме светлината, която трябва да идва към нас по време на четене.

Ние все още не се включваме в тази действаща система и просто четем думи, не разбирайки техният смисъл.

Когато разберем, що за система е това, ще се включим в нея и ще започнем да я използваме и тази книга ще се превърне за нас в Малхут на Безкрайността.

Ти влизаш, както зародиш, вътре в духовната матка, която става твой свят и ще се развиваш ,преминавайки от свят в свят, докато не достигнеш Малхут на Света на Безкрайността.

Ето какво означава книгата Зоар! Това е постепенно разкриване, което действа в такава форма.

Ние още не разбираме, какво е това свята книга – това е апарат за разкриване висшата светлина!

Откъс от урока по книгата Зоар, 03.01.2010

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Когато книгата Зоар е била скрита от хората, от времето на нейното написване и до нейното разкриване (от 2-ри до 13-ти век), никой не я е наричал скрита, за нея въобще не се е знаело!

Днес всеки човек по света може свободно да закупи книгата Зоар и да я чете. Защо тя се нарича тайна, скрита?

В тази книга има всичко. Зоар може да ни разкрие този и висшия свят в цялата им пълнота. Тя е написана за нивото на всичките 125 степени постижения на цялото мироздание, разказва ни за всичките наши пътища.

Проблемът е само това, колко тази книга е скрита, скрита за самия човек, който не е способен да се концентрира, да се настрои правилно, за да види описваното в книгата.

Читателят естествено сам не е способен, както при други четения, да постави себе си пред текста. Той се обърква в него, виждайки в текста образи от нашия свят, историята и географията, физиологията и анатомията. Той свърза понятия, обекти и действия със свойте земни разбирания.

Представете си електрическо устройство с много проводници и детайли, които вие свързвате неправилно. Нима можете някога да го приведете в действие? Разбира се че не!

Проблемът е в това, че всичко се намира пред нас, но ние не можем да го разкрием, неспособни сме правилно да задействаме нито себе си, нито тази система, която съединяваме в себе си неправилно. В нас няма правилен подход към книгата Зоар.

Човек е длъжен постоянно, до и по време на четенето да се учи да настройва себе си на нов фокус, разбиране, виждане и да се придвижва в това поетапно.

Настройката е задължителна, защото ако той просто отвори книгата Зоар и започне да чете, той само ще се обърка и след това ще му бъде много трудно да поправи това объркване и да се върне в началото.

Затова цялата трудност се състои в това, правилно да навлезне в книгата Зоар.

И затова книгата Зоар се съпровожда с материали по настройка на нашия инструмент за възприемане – душата.

Откъс от урока по „Въведение в книгата Зоар“, 21.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Не бяха случайни събития в историята: Макавейската война и празника Ханука. Пурим,

Този разказ е за това, как човек сътворява душата си и разпалва в нея светлина, символизираща онази свещена водна лилия с масло, която намираме вътре в себе си, в средата на общото разрушение.

В нас има такава част, която можем да разпалим стига само да я открием.

А когато тя се разгори и достигнем определено поправяне на своя егоизъм, ще получим възможност да приготвим свещено масло, т.е. сами да поправим Малхут.

Святото, свещено масло е желание за отдаване и любов, без каквато и да било изгода за себе си.

Маслото е желанието. Обикновеното масло са егоистичните желания. Святото масло е желание с намерение за отдаване.

Искрата, която получаваме за начало на своята вътрешна работа, това е същата, свята малка свещичка, която на всеки е нужно да открие в себе си.

Когато успеем да запалим тази искра, ще пристъпим към поправянето на своето основно егоистично желание и ще започнем да приготвяме от него маслото за светилника.

“Ханука”(от думата “хану-ко” – “установихме се тук”) е просто кратка почивка по средата на пътя между вътрешните състояния, които се наричат Йом Кипур (Рош Ашана, начало на пътя) и Пурим (окончателното поправяне).

При Ханука поправяме само отдаващите келим, запалвайки свещта над желанието да се насладим.

Когато пристъпваме към празника Пурим, то използваме само това желание.

Затова символ на празника Пурим вече не е свещта, горяща над маслото-желание, а виното, светлината напълваща желанието.

За да запалим свещта, трябва да съединим Малхут и Бина, получаващите и отдаващите желания, за да се разгори тя в Бина.

Това означава и празника Ханука, когато издигаме Малхут в Бина и тя се включва вътре в Бина, добавяйки към нея силата на своето желание.

Тогава там, в Бина, във фитила издигащ се от маслото, се разгорява светлината.

А фитилът – това е Зеир Анпин, който се нарича “средната линия” и съединява маслото, Малхут, със светлината, Бина.

Всичко това за сега се случва над нашето желание, това е поправяне в качеството отдаване, което получаваме над егоистичните свойства. (Тшува ми Ира, отдаване заради отвадането).

Filed under: Духовност - Няма коментари→

[youtube id=“yywUeAGhrko“ w=“495″]

Filed under: Клипове - Няма коментари→