Въпрос: Струва ми се, че в своите статии Рабаш се опитва да ни опише духовната работа в чувствена форма…

Отговор: Всичко става вътре в желанието, тоест вътре в нашите усещания. Кабалистите не говорят за нищо друго.

Математиката и всички явления, които ни се струват рационални – също са чувствени, но ние не съзнаваме, че в ума си оценяваме съотношенията между усещанията.

Измерваме ги, претегляме ги, определяме някакво числово значение – но това винаги е работа с усещанията. Дори, ако сравнявам цветови нюанси: „Този е по-жълт, а този – по-бял“, аз оценявам усещанията, които те предизвикват в мен. И така е със всяко нещо – дори с най-рационалните, като че ли лишени от всякакви чувства понятия – във всички случаи работим само в усещанията.

Когато започнах да се занимавам с науката кабала, това просто ме порази: „Какви чувства?! Това да не любовен роман?.. Каква наука е това?“ – докато наистина не започнах да разбирам, че човек се състои изцяло от желания, и всичко, което ни заобикаля – също са желания. Неживите обекти, растенията, животните – всичко това са желания, които по този начин се представят в нашето общо желание за наслаждение.

Аз виждам животни, неживи обекти, хора, небе – в такъв вид усещам явленията в своето желание за наслаждение. Изследвам някакъв нежив материал: с каква сила да му въздействам, за да се нагрее, да се разпадне, да се съедини.

Изследвам животни, растения, самия себе си, отношенията между нас в човешкото общество. Във всички случаи анализирам, преценявам, оценявам, изучавам само съотношения между желанията.

Затова, във всички кабалистични книги е писано само за поправянето на желанието – за да можеш да издигнеш своето желание на такава висота, където ще можеш да бъдеш универсален – Творец, обща сила на природата, най-външният, най-широкият кръг, включващ в себе си всичко. Това трябва да постигнеш в своите желания.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 03.12.2010

[31602]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Написано е, че първият човек Адам е имал няколко тела и няколко „облекла”. Каква е разликата между „тяло”, „материал” и „облекло”?

Отговор: „Материалът” е желанието за наслаждаване. „Облеклото” е степента на отдаване, в която той може да се намира.

Цялата „история” на материала започва от разбиването на световете (швират а-келим), след което се ражда общата душа – Адам, която също се разбива, и именно нея трябва да поправим, защото сме нейни части.

За поправянето на общата душа е необходимо да подберем желания-келим, изяснявайки си, кои от тях можем да поправим, кои – не, и кои не е нужно да поправяме. Затова, те се разделят на три категории – на три тела.

Външното тяло – най-лошите желания, изобщо не можеш да поправиш. Вътрешното тяло не изисква поправяне, тъй като е поправено свише. Защото, ако не бяха го поправили свише, ние нямаше да можем да поправим абсолютно нищо.

От нас не се изисква да поправим всички последствия от разбиването – ние не сме способни да го направим. Трябва само да се включим в системата, с помощта на която да извършим поправянето. Затова, отдаващите желания се поправят свише. А същинските получаващи келим – „каменното сърце (лев а-евен), ние не сме способни да поправим.

Всъщност, ние абсолютно нищо не поправяме – само си изясняваме разликата между Твореца и творението! Не е необходимо да поправя своето желание за наслаждаване – то ми е дадено с цел изясняване, за да мога по пътя на анализа и синтеза да изведа от него „производната”, да синтезирам новото понятие!

Интересен е не самия материал – „непоправен” или „поправен”, а това, че с негова помощ мога да си изясня по-високото понятие.: „Кой е Творецът” – опознавайки го „по Неговите действия”.

И затова, не е необходимо да работя с желанията, които или не мога, или не е нужно да поправям. Необходимо е само да се ориентирам в онова място, където те са смесени.

Няма какво да изучавам и проверявам в „каменното сърце”. С най-високите желания – Г”Е, също нищо не мога да направя, защото това са свойства на отдаването, които не ми принадлежат. Мога да бъда само по средата – между едното и другото. Цялото ми поправяне се състои в изясняването, в разделянето на доброто от злото.

И с това нищо не поправям – то не е моя работа. Но, благодарение на факта, че си изяснявам и полагам усилия, на мъките и страданията, аз придобивам нещо, което е над желанията, които не се издигат по-високо от животинското ниво.

Това е целият материал на творението, на желанието за наслаждаване – неживото, растителното и животинското. А аз, трябва да разкрия стъпалото на човека, нивото на Твореца в себе си!

Сега, това стъпало го няма в мен, но изяснявайки си разликата между получаване и отдаване, аз започвам да разбирам Твореца. Това е цялата „печалба” от духовната работа.

От урока по „Бейт Шаар а-Каванот“, 23.12.2010

[30641]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Особенността на духовната работа се състои в това, че човек трябва да свикне да се намира  в противоположни състояния.

И въпреки, че те са противоположни, той може да бъде и в двете, като си изяснява едното от другото, както „преимуществото  на светлината от тъмнината“ – и така да напредва.

Това е много трудно да се разбере от  начинаещия. Тъй като в нашия свят, ние действаме само, изхождайки от своето егоистично желание за наслаждение – тук няма желание за отдаване, и затова съществува само една истина. А това, което й противоречи, ни се струва лъжа.

В духовното, това не е точно така. Тъй като изграждаме Твореца на основата на творението, то и двата края на духовната стълба са истина.

И колкото е по-голямо злото начало, егото на човека, толкова по-високо може да се издигне  той: понякога ще бъде грешник, а понякога – праведник. И всеки път това са състояния, далечни едно от друго, но съществуващи в един човек.

Затова, ние трябва правилно да се отнасяме към тези две състояния: и към подемите, и към паденията – трябва да се издигаме над тях.

С други думи, съществувам аз и моето състояние. Това  може  да е падение, или подем, но то изобщо не е свързано с моето „Аз“, тъй като „Аз“ – това е точката, в която искам да постигна сливане с Твореца. И затова, трябва да възприемам като необходимост всички сменящи се състояния.

Аз „не обръщам внимание“ на своите чувства, не влизам в тях, а преценявам, доколко дадено състояние, ако се издигна над него, е ефективно за постигане на крайната цел.

От урока по статия на Рабаш, 10.12.2010

[29716]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на Книга Зоар

В бъдеще ще излязат синовете на Израел (всеки човек с желание: Иср – право, ел – към Твореца) от (духовното) изгнание (от егоизма, и поради това и от скриването на Твореца) чрез силата на книгата Зоар (която поправя човек и по този начин му разкрива вечния и съвършен свят).

Книга Зоар, глава „Насо“, п.90.

Избавянето на Израел (от егоизма и от усещанията чрез него само на този свят) и цялото негово величие (в свойството на любов към ближния) зависи само от изучаването на Зоар и вътрешната част на Тора (науката Кабала).

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.69.

Известно е, че изучаването на Зоар обладава с могъща сила (поправяне и разкриване на висшият свят), и знай, че благодарение на изучаването на Зоар идва желанието (да се обединиш, да отдаваш, да обичаш – т.е. да се поправя разбиването на душите), и светият език (святост – отдаване, свойството Бина) на Зоар пробужда към духовна работа (поправяне).

Раби Нахман от Бреслав. Сихот аРан. Беседа 108.

[29245]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

Въпрос: Как да успокоя своето его, което ежесекундно изисква напълване?

Отговор: Никога не можеш със своите сили да победиш егото в себе си. А ако ти се струва, че в миналото това ти се е удавало – това е илюзия. Всъщност, ти така си удовлетворявал своето желание за наслаждения.

Ние преминаваме период на подготовка и на първия му етап на нас сякаш ни се удава да постигнем нещо със своите сили, някак си да се издигнем с помощта на знанията, да преодолеем себе си. Но с това всичко и завършва – нашето желание за наслаждение е получило някакво напълване.

Но без това желание ти не би могъл да се учиш, да придобиеш някакви основи за начало на духовната работа. С други думи, водило те е твоето его. И това се нарича ”семето на ситите години”.

След това изведнъж си почувствал охлаждане към учението, всичко ти е омръзнало, ”горивото” е свършило, ти вече си влязъл във втория стадий на периода на подготовка. Твоето его вече никъде не те влече – нужен ти е някакъв друг стимул. И какъв? – Учение с намерение и обкръжение.

Сега вече си длъжен да се издигаш не по собствено желание, а като получаваш желание от групата.

И твоето учение трябва да бъде насочено не за придобиване на знания, а за изграждане на правилното намерение на желанието, което ти получаваш от обкръжението. На теб ти е необходимо да се съединиш заедно с тях , за да разкриете Твореца.

Докогато правиш това заради себе си, но постоянно занимавайки се с тази работа, в резултат на въздействието на светлината, ти постепенно започваш да усещаш, че отдаването – това е хубаво.

Ти получаваш от групата желание за отдаване и започваш да изискваш това свойство от учението. Защото отдаването те освобождава от егото, от твоето зло начало, довежда те до това, че се издигаш над целия този земен живот.

По-късно, благодарение на въздействието на висшата светлина и на съединяването с другарите в групата, ти започваш да разбираш, че главното – това не е да се разкрие духовния свят или Твореца, а да се прилепиш за Него, да Му доставиш удоволствие – не да теглиш от Него, а да Му отдаваш.

И тогава, съединявайки помежду си наедно всички тези параметри: ”Израел, Тора и Творец”, стремейки се да доставиш наслаждение на Твореца, ти получаваш съвършената формула за своето духовно издигане нагоре.

От урок по статията ”Предисловие към „Учението за Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[29014]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Ако цялата отговорност за целия свят лежи върху онези, които имат точка в сърцето, то защо, например, пожарът беше на север в Израел, при другите, а не в моя дом?

Отговор: Ние сега се намираме в период на подготовка за практическа духовна работа, която започва с влизането в усещане на висшия свят, с пребиваването там.

И затова няма смисъл да се откъсваш от обучението, загубил в огъня дома и здравето си. Ти на този етап си длъжен бързо да напредваш към практическата работа.

Но после ще разбереш, че тези хора, които сега страдат на материално ниво, останали без домове, тези деца, старци, жени – са части от самия теб, те са ти по-близки от собствените ти деца.

Твоята безчувственост блокира в теб това усещане, но ти тепърва ще откриеш това и ще бъдеш принуден да го включиш в своето изправяне.

А засега – това са като две части на едно тяло: за да излекуваме едната част, страда другата на своето ниво. Но след това те се съединяват заедно и се включват една в друга.

От нас се иска да разберем това и да го прочувстваме не на нивото на материала – а на нивото на духовното осъзнаване. За да почувстваш, че там на север си изгорял ти! А освен това, че от твоята вътрешна работа зависи дали ще приключи тази сложна ситуация.

От урока по статията на Рабаш, 03.12.2010

[28889]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Какъв е основният принцип на напредването?

Отговор: За да разберем по-добре духовната работа, трябва да започнем от края. Последната точка, целта – “сливането” – се постига чрез въздействието на висшата светлина върху човека.

В продължение на целия духовен подем (поправянето на егоизма от неговата начална точка до пълното поправяне), трябва още в самото начало на пътя, в началната точка на поправяне на егоизма, да възникне осъзнаване, че само висшата светлина може да ме поправи.

Тоест да осъзнаеш злото, както е казано ’’Аз създадох злото начало и дадох Тора за неговото поправяне’’ – това е изходната точка.

И тя е най-важната, защото в нея се различават вярващите от кабалистите. Вярващите не виждат злото в себе си, затова не се поправят, а изпълняват действия, за да отидат след смъртта си в рая.

А кабалистът знае, че възможност да разкрие висшия свят, му се дава само сега, и че телесната смърт няма да му разкрие нищо повече – няма нито рай, нито ад след смъртта.

Когато човек се откаже напълно от всички възможности да достигне целта, чрез различни увъртания, пътища и способи, и се отдаде единствено на висшата светлина и разчита само на нея – значи, той е излязъл на изходната точка по стълбата към Твореца.

По нататък, на човек му предстои да положи усилия, за да влезе през всичките врати, да се убеди, че те не водят към висшия свят, и да достигне до последните, вечно отворени – Вратите на сълзите, и да влезе през тях.

А дотогава има много егоистични кръгове за разкриване на злото: учение, егоистични мъдрости, разпространение – всичко което поискаш, само за да не се преклониш пред светлината, което сам не си в състояние да сториш, и само висшата светлина е способна да те поправи и повдигне към свойството отдаване.

Да ускориш това осъзнаване на злото, можеш само с помощта на групата. Да осъзнаеш, че злото в егоизма е не самото желание да притежаваш за себе си, а е в това, че този егоизъм е против Твореца и не ти дава възможност да достигнеш целта.

Трябва да свържем “групата”, “учението”, “разпространението” – само затова – за да осъзнаем по-бързо, че само въздействието на висшата светлина ще ни спаси.

[#22312]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Като цяло, творението се нарича „Вавилон”. То е създадено от желание, преминало през четири стадия на светлината, слизане в световете, раждане и разбиване на структурата Адам, като в резултат от това, желанията за получаване и отдаване се смесили така, че във всяко от тях има части от всички останали.

После, върху това разбито състояние се излива светлината и разбитите части започват да се пробуждат от неживото желание към растителното, животинското и човешкото.

Но едновременно с по-нататъшното развитие на егоизма в хората, в един от тях – Адам, преди 5770 години, възникнало желанието за отдаване. С това започнал процесът на поправяне. Затова времето се отчита от този момент нататък.

Така се сменят 20 поколения в подготовка за общото поправяне. Първата проява на пълно разбиване се нарича „Вавилон”. Започвайки от него, хиляди хора вече са преминали пътя на Адам за разкриване на Твореца и затова те се наричали „човек” или „син на Адам” (бен адам).

Светлината продължава да се излива върху разбитите желания, а нейното въздействие извиква в тях и проявяването също на разбитите желания за отдаване – предизвиква безпокойство.

Човекът инстинктивно започва да търси, желаейки да напълни своето желание. Той иска да разкрие истинското състояние, да намери причината за разрива между свойствата получаване и отдаване. Именно това ще го доведе до разкриването на Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 28.09.2010

[22109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Ако вървиш в тъмнина, то по какъв начин се ориентираш, за да преминеш през всички тези етапи на духовната работа, докато не разбереш, че си изчерпал всички усилия и не помолиш Твореца да ти помогне?

Отговор: Ние не виждаме Твореца и не можем да си играем с Него, както детето си играе с възрастния. Вместо Себе си Твореца ни е създал игрово поле – групата от приятели.

Затова той специално е разбил създадената от Него Душа на части, за да може да се отнася не към всяка част, а към тяхното съединение, като към Себе си. Да направи кли подобно на светлината. От любов към творението – към любов към Твореца. Затова в отношението към групата (не към отделни другари) на мен ми е нужно да се отделя от всички материални сметки, да видя „Себе си, групата, Твореца – като едно цяло”.

Да проверя отношението си и състоянието си към Твореца по моето отношение към групата. Тъй като не виждам Твореца – но другарите си виждам. И после… със Своето скриване Твореца ми дава възможност да изградя себе си независим, подобен на Него.

Искам да попадна в целта, скрита зад хоризонта. Това е възможно ако имам видим ориентир и ако настройвам себе си на него, и тогава непременно ще попадна в невидимата цел.

Този ориентир в достигането на целта, Твореца, е самата група, която Твореца изкуствено е създал за нас (от нас), давайки ни илюзия, че се ненавиждаме.

И според степента на нашето обединение, ние всички точно „ще попаднем” на Него. И ако се обединим именно за да Го намерим – това е правилната работа.

От урока по статията на Рабаш, 15.09.2010

[#21215]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовната работа започва винаги като от нулата и ние трябва да разберем това, да се съгласим и да благодарим за новото начало. Човек през цялото време започва по този начин – сякаш до тогава нищо не е било – всичко се изтрива.

Нуква всеки път се завръща в „девствено състояние” – тоест не остава никакъв жизнен опит, пропада целия контакт с жениха, с Твореца, близостта, това как и колко съм се  приближил до Него.

И не е нужно нищо да влача със себе си от миналото – напротив трябва да се молим да ни се даде да забравим всичко. По-добре да не знам нищо!

Ние в своите егоистични желания не можем да си представим как може човек да иска да се откаже от целия си жизнен опит.

Но никаква премъдрост не ни е нужна! Умът е нужен само за това, да започва всеки път всичко от нулата, на нов лист. И ако сме способни на това, то ние наистина се приближаваме към вярата, към отдаването.

Защото за отдаване не се нуждаем от никакъв разум – само от чисто отношение, което с нищо не се свързва с отминали състояния, в които то несъмнено е било покварено в нещо, тъй като аз все още не съм достигнал Безкрайността и края на поправянето.

Затова Нуква и ЗА след всяко действие се завръщат в своето минимално състояние: точка и 6 сфирот.

Трябва да усвоим това като необходимо условие за напредването ни, стараейки се да го приемем с разбиране, любов и радост – всеки път започвайки наново, от нула.

От урока „Учение за Десетте сфирот”, 19.09.2010

[#21229]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→