Все още не можем да оценим какво е направил Рабаш за нас. Той е първият кабалист в историята, който е описал  духовната работа на човек по точно определен и последователен начин.

Като ръководство за вътрешната работа на човек към постигане на Твореца, трудовете на Рабаш нямат равни.

Има различни книги, които говорят за това в различни подробности, но никоя от тях не описва целия път на вътрешната промяна на човек по систематизиран начин. Рабаш, обаче, дава кратки и разбираеми обяснения с ясни примери.

Той допълва метода на Баал Сулам с всичко, което липсва за практическото осъществяване на поправянето, така че, цялото човечество да може да го изпълни.

Ние вземаме произведенията на Баал Сулам и статиите на Рабаш и ги адаптираме за модерния човек, премахвайки всичко, което би могло да го обърка.

Тези велики кабалисти са създали две части на метода за поправяне. Всеки се нуждае от тях днес, за да достигне целта на творението.

Баал Сулам ни свързва с източника на обкръжаващата светлина О“М, а Рабаш ни учи как да се подготвим да се свържем с този източник.

Той обяснява как аз трябва да организирам себе, си стъпка по стъпка, и как да съсредоточа своите мисли и намерения. И когато съм готов, тогава отварям книгите на Баал Сулам.

Баал Сулам е като светлината, която идва към мен отгоре надолу, а Рабаш ме подготвя чрез работата отдолу нагоре, към източника. Ако използвам тези две сили, успехът ми е гарантиран.

От беседа за работата върху статиите на Рабаш, 15/06/2010

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - Няма коментари→

Нека не забравяме, че през цялото време имаме работа само с Твореца. Пред нас няма никой друг освен Него.

Цялата нежива, растителна, животинска природа и хората, които ни се струва, че ни обкръжават в този свят – са само усещания в нашите желания.

Всички образи, действия, ситуации се усещат в нашите желания като усещане за Твореца, който желае да ни се представи във вид на този материален свят, вместо да ни даде да усещане за Себе Си Самият.

Ако усещайки тази реалност човек чувства, че всичко идва от Твореца – дори само това трябва да му е достатъчно.

Не е важно какво усещам – главното е, че аз чувствам, че имам ВРЪЗКА С ИЗТОЧНИКА на моето усещане, Източника на цялата реалност с Твореца.

Само това не ми вземай! А състоянията през които преминавам – нямат значение. Те могат да бъдат най-лошите като усещане и най-заплетените за разума (не е важно какво имам в разума и сърцето си).

Та нали това са мои егоистични органи на възприятие – и няма значение какво се случва в тях.

За мен е важно само едно: че аз не се откъсвам от Източника. Източникът на моето възприятие и усещане „Това си Ти!”.

Това означава, че човек „лежи на земята” и затова не може изобщо да падне. Нека се безпокои само за едно и повече нищо не му е нужно.

Това означава духовна работа. Извисил се над всичко материално, намиращ се в постоянен минимален контакт с духовното.

Filed under: Духовност - Няма коментари→