От статията на Рабаш „Помощ в работата, която трябва да молим от Твореца“: Има човек, който се бои от Твореца, заради живота на синовете си, или се страхува  за своето телесно или материално благополучие.

И затова страхът не го оставя , но не е насочен към висшия корен, защото в корена му лежи собственото благо, от което и се ражда страхът.

А има човек, който се бои от Твореца заради наказанията в този свят и в ада. И  двата страха не се считат за истински страхове пред Твореца.

Истинският страх – това е трепетът пред своя Господар, пред Неговото величие и силата, управляваща всички светове.

И в това е огромната разлика, между масите и избраните личности, стремящи се към истината. И затова желаят да стигнат до това, всички техни действия да са заради Твореца.

И не чакат за това никаква награда, а служат на Царя, тоест изпълняват Тора и заповедите заради величието на Твореца, а не заради собственото си благо.

За нас  е много трудно да свикнем с езика на кабалистите, който автоматично сме готови да преведем с обикновените за нашия свят, религиозни термини. Но кабалистите са използвали този език в продължение на много поколения, за да може с негова помощ да се отделят и защитят от хората, които не заслужава да се приближават към духовната работа. Защото само единици получават пробуждане свише и чувстват в себе си потребността да разкрият причината за своя живот, неговия корен, целта на своето съществуване.

Те усещат, че в природата съществува вътрешна сила, която е създала нея и нас, и дава на някои от нас желанието да я разкрие, да се приближи до нея и да я разбере. И кабалистите пишат само за тези хора !  А за всички останали искат да направят тези текстове скрити, така, че да е невъзможно да ги разберат.

Но как е възможно нещо да се скрие, ако тези книги се предават от поколение на поколение и носят разкритие? Ето затова, кабалистите обличат методиката на постигането на Твореца – тоест науката кабала, разкриването на Твореца от творението, в такива думи, които всеки човек ще прочете и ще помисли, че ги е разбрал!

И в зависимост от желанията на човека, той ще разшифрова за себе си тези записи. Един ще види в тях религиозни предписания, друг – морал, трети – исторически документи, четвърти ще ги отнесе към философията, възпитанието, законите на живота на човека и обществото, отношението на човека към Бог и към другите хора.

Всичките книги на кабалистите: Тора, Танах и всички свети книги, които говорят изключително за това, как да се разкрие висшата сила на природата – всеки ще трактува така, както на него му се иска, създавайки около това множество разкази. И само тези хора, които получават пробуждането да разкрият Твореца, ще използват тези записи по тяхното правилно предназначение – тоест за разкриването на висшата сила, на вътрешната природа. И тогава, те ще намерят вътре в тези текстове указанията, как да напредват.

От урока по статия на Рабаш, 17.05.2011

[43295]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да съществува „ злото начало”, ако съществува само Твореца и няма никой освен Него?

Отговор: А кой е създал „злото начало”, ако няма никой освен самия Творец? Той е създал това зло. Под негова власт съществува. Егото е синът му, както се казва ”Аз създадох злото начало”.

Въпрос: Но нали Творецът е добър и творящ добро, как може от Него да дойде зло?

Отговор: Безкрайно добрият и творящ добро Творец е създател на „злото начало”. Както е казано ”Краят на действието е в началото на замисъла”. Ако си решил да създадеш някой различен от себе си, за да достигне твоето ниво и можеш да му помагаш с цялото си сърце и душа, с всичката си сила, то ти нямаш избор – длъжен си да създадеш в него съсъд, желание, което трябва да бъде точно като твоето – по количество, качество, разбиране, постижение, по всичко – само че с обратен отпечатък. Именно това е създал Творецът.

Затова „злото начало”- е цялото творение, освен него няма нужда от нищо друго. Ние не разбираме това, мислейки, че съществуват материални обекти – да речем молив. Защо не? Защото ти виждаш, че предметът съществува – има форма, цвят, тегло. Но в духовното това не съществува.  В духовното съществува само това, което има собствена същност – нещо от него самия, а не някой, че направил нещо и затова това нещо съществува.

Ако искате да създадете творение, тогава ще трябва да заложите в него способност за собствено, независимо движение. Какво творение със собствено движение е създал Твореца? – „Злото начало”. Но има ли в „злото начало“ собствено движение? Дали е независимо и е толкова уважаемо? – Да.

Злото начало се нарича лявата линия в духовното, която се противопоставя на Твореца, разбира Го и иска да бъде против. Оттук започва всичко. Злото начало не започва с това, че аз искам да се обединя или да спя.

След всичко това, веднага след като преминем подготовката в този свят и преминем махсом, от една страна към нас идва „злото начало”, лявата линия, получаването, и от друга страна, „доброто начало” – дясната линия, отдаването. А ние създаваме между тях средната линия.

От лявата страна е „злото начало”, Фараонът, който казва: „Аз властвам” и това е над махсом. А срещу него е висшата сила, отдаването. А ние сме в средната линия.

Именно това „зло начало” е създал Творецът. Докато всичко, което имаме в процеса на подготовка в нашия свят е животинско съществуване – не е зло и не е добро. Изобщо не става дума за това. И затова този свят не съществува – той е въображаем, и в него няма противопоставяне на доброто и злото.

Само в духовния свят има „зло начало” и „добро начало” – два ангела, две сили, двама слуги. На кого служат те? На човека, който изгражда себе си от тези две сили – тоест своето желание, своето „Аз“. Именно това иска Творецът.

Поради това, как може да се реализира моето „Аз”, ако в мен не се намират двете сили, от които аз градя себе си – по средата между „за“ и „против“, вземайки собствено решение? И затова Творецът е създал „злото начало”, противостоящата Му сила, защото отдаването, „доброто начало“ – е самият Творец.

Затова по средата, между двете сили има място за човека, в средната третина на теферет, между горната и долната третина.

Само по такъв начин можеш да построиш свободно пространство или точката на свободата на избора. Свободата е именно между двете строго определени състояния, които те притискат от двете страни и ти трябва да избираш между тях.

Точката на свободата, точката на избора, свободният избор – това е избор в свиващото се около теб тясно пространство между остриетата на ножицата.

Представете си две стени около вас, които се движат и ви притискат… Това се нарича свобода. И колкото по-високо се изкачваме по стъпалата, толкова по-тясно става пространството между тях, и толкова по-силно оказват натиск върху нас. Но именно от това движение и от страшното напрежение между нас, ти намираш своята себеизява.

От урок по книгата Зоар, 12.05.2011

[42860]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята, Творец - Няма коментари→

Книгата Зоар. Глава ” Мишпатим ”, п. 264: …Обаче всичките деяния на Твореца – не са деяния на хората. Хората, когато съграждат Храм долу, първо издигат стените на града, а след това и Храма.

Стените на града се издигат първо, като защита, а след това се започва с изграждането на Храма. А пък Творецът първом изгражда Храма, а накрая, след това, след като Той го спуска от небесата и го поставя на неговото си място, тогава се съграждат стените на Ерусалим.

Въпрос: В какво се състои разликата между издигането на стените и строителството на Храма – в духовната работа?

Отговор: Нашата работа се състои в това, че вътре в огромното, открило ни се желание за наслаждаване, ние определяме някаква област, където можем да се слеем с тези мисли и желания за отдаване, да ги съотнесем с ближния, с групата, с Твореца. Аостаналата част от нашето желание, ние не сме способни да използваме за отдаване.

Затова нашето желание се разделя на много части, включвайки ”каменното сърце”. Затова, първо ние изграждаме границите, екраните, а след това с помощта на екраните, когато се убедим, как да действаме правилно, ние започваме съединяването/зивуга и изграждаме парцуфа.

Построяването на вътрешната част на парцуфа, от пе до табур, се нарича изграждане на Храма (на иврит Храм означава” Домът на Светостта”). Рош/ главата на парцуфа се използва за изготвяне на плановете – тъй наречената ”работа на Бецалеля”. А Соф/долният край на парцуфа засега, не се задейства правилно.

Но всъщност, с помощта на тези части на парцуфа, служещи за граници, също се строи Храма, та нали ние можем да постигнем нещо само чрез неговата противоположност. Добро и зло, светлина и тъмнина – само за сметка на сравнението на противоположностите ние създаваме някакви граници и издигаме зданието.

Тогава, как Творецът осъществява строителството иначе – не за сметка на ограниченията и разчетите – колко има и колко не достига. Напротив, висшата светлина изгражда вътре в самото желание Святостта, отдаването/Храма, а в останалата част от желанието, където висшата светлина не прониква – се нарича ”стените на Ерусалим”, които се изграждат после, в края на действието.

В това е разликата между построяването на Храма отдолу нагоре и неговото построяване отгоре надолу.

От урока от Книга „Зоар”, 05.05.2011

[42258]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Казано е: “Аз създадох злото начало и средството за неговото поправяне, в което е скрита светлината, възвръщаща към източника“. Оттук става ясно, че не можем да се сдобием с нищо сами – а само чрез молба, молитва.

Такъв стремеж да преминем към намерение за отдаване, за благото на другите, дори и да не е искрено, но съвършено противоречащо на властващите над нас все още желания се нарича – молитва или подем на МА“Н.

Ние сме получили малка искра от духовното и, за да пробием границата на духовния свят и да преминем в тази втора част на реалността – на нас не ни достига само желание! Затова всичките наши молитви са само за това – да придобием желание.

Но има и такива състояния, когато на човек нищо не му се иска. И трябва да разберем, че и това е също състояние, дадено ни свише, а не e просто наша леност или равнодушие. Човек е някаква “черна кутия“, пробуждана със сигнали отгоре. Светлината действаща на нашия материал, на желанието да се насладиш, го пробужда повече или по-малко, или въобще го оставя равнодушно.

И в зависимост от това ние се пробуждаме и привличаме, точно, както цветето от слънчевата светлина или дъжда, или увяхваме и падаме, ако не получаваме жизнени сили. И затова ако нямаме сили и желание за духовна работа, трябва да разберем, че точно така, както някога ти си получил вдъхновение свише, и си се стремил, горял и работел – така сега по същия начин отгоре ти вземат желанието.

И това състояние е дадено преднамерено и премерено точно, относително личните свойства на всеки и неговата подготовка – така че да създаде в теб място за молитва. А ти трябва да се постараеш с помощта на групата, книгите, учителя, обкръжението да се мобилизираш с всички сили за молитвата.

Молитвата се ражда от безсилието, нежеланието или обратното – от страстната жажда –  няма значение как точно, но всичко това са условия, дадени свише. И точно така отгоре ни организират обкръжение: групата, учителя, книгите. А ние с помощта на съвместното учение, групата трябва да намерим светлината, която ще ни върне към източника.

Когато се учим заедно – това е най-точното време за молитва. Тъй като се намираме във връзка с висшата система, с Малхут и Зеир Анпин на света Ацилут, тоест с Твореца и Неговата Шхина, включваме се в тях – и то не всеки поотделно, а всички заедно, тоест раждаме обществената молитва. И с това ние изискваме и притегляме към себе си силата за промяна.

От урок по статия на Рабаш, 06.03.2011

[37156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Статиите на Рабаш започват постепенно да се изясняват на човек, в зависимост от това, как ги реализира. В началото му се струва, че не са написани красиво и правилно, че отделните им части не са свързани помежду си, че не са последователни… Ние не виждаме в тях точното движение на силите на душата, която се развива именно по този начин, защото не познаваме своята душа.

Ако човек изпълнява тези действия и едновременно с това изучава статиите ще види, че са написани абсолютно точно и не може да бъде по друг начин, защото кабалистите пишат, изхождайки от онова, което чувстват, а всички души преминават един и същ път, едни и същи състояния. Затова, тези статии стават все по-близки и разбираеми за човека – това е „ръкописът” на неговата душа.

В началото, човекът учи, опитва се да запомни. Той запомня отделни фрази, някои от които разбира, а други още не – като малко дете, което повтаря думите на възрастните, без да разбира техния смисъл. Постепенно, според степента на реализиране на тези статии, той започва да вижда, че тези редове най-точно изразяват неговите състояния и не могат да бъдат написани по друг начин – именно по тази причина кабалистите използват цитати от Псалмите, от Талмуда („Поучения на бащите”), на Пророците и други източници.

Това са много особени статии. Аз израснах с тях. Те бяха написани редом с мен, а след това, четейки ги в продължение на много години видях, че стават все по-близки и по-реални за човека. Защото ти ги четеш не от книгите, а отвътре, от душата, която се разкрива в съзвучие с тези думи. Това ще се случи с всички, именно защото тези статии са написани въз основа на пълното постигане на душата.

Рабаш беше велик, но се опитваше да скрие това и успя да го направи – да скрие себе си от всички! Но онзи, който постигне неговите статии, вижда, че е бил велик човек. В цялата предшестваща го поредица от кабалисти, започвайки от Адам, не е имало никой, който така последователно, подробно, съхранявайки връзката си с корена, с езика на клоните и с цялото Петокнижие (с Танах), да изложи системата за духовна работа, обяснявайки я открито и достъпно за всички.

Рабаш те хваща за ръката и те превежда през всички етапи на статията така, че не можеш да сгрешиш. Той подчертава всеки детайл, на който трябва да се обърне внимание. Нямаме друг учител по-близък за развитието на душата от него. Баал а-Сулам е много висок, академичен и универсален. Той се спуска към нас от висока планина, а Рабаш е по-близък, по-нежен възпитател, който меко, с любов и тревога ни предава методиката за поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[34122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - Няма коментари→

В битката на Моше (Моисей) с Фараона се разкрива особеността на нашата духовна работа. Ние работим с егоизма си, с желанието за получаване, но не го отменяме, а го отглеждаме и развиваме.

Казано е: „Аз създадох злото начало и създадох Тора – подправката за неговото поправяне”. Тора е само подправка за егоистичното желание – малко пипер, щипка сол за цялото това голямо ястие, което се нарича наш егоизъм, желание за наслаждение.

В крайна сметка, какво не ни достига? Трябва да добавим малко от Тора, за да можем да превърнем целият този егоизъм в свят на Безкрайността.

Формата на истинската духовна работа е превръщането на тоягата в змия, а на змията – в тояга. Всички зависи от това, как човекът използва всички съществуващи в него свойства и предпоставки.

Той не унищожава нито лошото, нито доброто, не се отказва от никое от своите свойства! Трябва само да промени начина на тяхното използване.

Ако човекът хвърли тоягата на земята, тя се превръща в змия, а ако хване змията за опашката – тя пък се превръща в тояга, с помощта на която напредва.

Тояга (мате), идва от думата „долу” (мата), тоест човекът се смалява и благодарение на силата, която се нарича „вяра над знанието” се издига над своя егоизъм до свойствата на Бина, свойствата на Малхут.

Всеки път, в десетте нечисти сфирот, в десетте проявления на Фараона, се разкрива все по-голям егоизъм, който може да се поправи с помощта на десетте египетски наказания.

Човекът, който се намира в състояние на излизане от Египет, е готов да премине през всички тези 10 наказания. С помощта на тоягата, той сам предизвиква ударите върху себе си и те му помагат да се издигне над егоизма.

Човекът възприема тези удари като лекарство. Така, както сме готови да приемем всяко болезнено и неприятно лечение, за да оздравеем.

От програмата „Седмична глава“, 23.12.2010

[32996]

Filed under: Духовна работа, Зоар, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Кой трябва да надвие злото: аз или Творецът?

Отговор: Каквото и да ми говорят за Твореца, аз трябва да работя сам, от началото до края. А после, съгласно това, което се разкрие, аз определям как то се случва: само по себе си, благодарение на моите усилия, или с помощта на някаква висша сила.

Не си струва да чакам нещо да падне отгоре. Нищо няма да падне. Със своите сили и старание аз трябва да разкрия съществуващата вече картина. Всичко зависи от това доколко ще се приближа до нея. Аз съм все едно дете, което расте само в тази степен, в която иска да порастне. И това желание то трябва да изгражда само. Ето сега си представи какво би му дошло до главата.

В нашия свят децата се развиват по естествен начин и ние едва успяваме да ги догоним. Детето се носи навсякъде, винаги нещо му се иска. Ето така и ние трябва да вършим своята духовна работа. Иначе няма да се развиваме, няма да растем. А ние вместо това си устройваме и почивки и прекъсвания за размисъл.

Нима детето си дава почивка? То няма нито секунда покой, то всеки един миг трябва да постига света.

От урока по статията на Рабаш, 11.01.2011

[32481]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Работим с егоизма на човешко ниво. А как да се отнасяме към желанията на неживото, растителното и животинското ниво?

Отговор: На принципа на насъщната необходимост. Да взимаш толкова, колкото ти е нужно. Всичко останало само пречи. Казано е: „колкото повече имущество, толкова повече грижи“. Ако се занимаваш с човешкото ниво, тогава на останалите нива ще ти остане сила само за необходимото.

Например, някои държат в дома си куче. Сутрин то силно лае, за да го изведат на разходка. И така те вървят заедно: стопанин и куче на каишка. Аз ходя със своето „куче” вътре, а неговото куче е отвън.

И наистина това „животно” иска грижи. Храня го, разхождам го, мия го и го слагам да спи, правя всичко необходимо – само за да ми позволи да работя духовно.

Такова здраво отношение много облегчава живота. Материалното съществуване трябва да се вкара в прости, „механични” рамки, да го подчиниш на нуждите на системата, подобно на зъбните колелца в часовниковия механизъм. Трябва да съжителствам с всички, да поддържам определено материално равновесие в семейството, на работа и т.н., а основните сили да отдавам на главното.

От урока по статията на Рабаш, 10.01.2011

[32379]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1988/89, статия 10, „Стълбата е под наклон“: „Дори в материалния свят, стълбата задължително трябва да стои под наклон.

Когато главата на човека „стига до небесата“, той трябва също така „да върви по земята“. Макар, това да са  две противоположни сили, въпреки това, не са толкова далеч една от друга. И значи, трябва да се върви по тези  две линии, и това се нарича „наклон“.”

Каквото и да се пробужда в човека, той не трябва да скрива недостатъците, а правилно да се отнася към тях и да ги поправя. Благодарение на това, ще се издигне „по диагонала“ на наклонената стълба, т.е. в правилното съчетаване на двете желания: над получаващото желание, той установява даващото.

В нас се пробуждат отрицателни пориви: ненавист, завист, страст, тщеславие, отблъскване. Такива са последствията от разбиването, и само те са нашата природа. И всички те, трябва да станат фактор за издигането на любовта към творенията в нашите сърца. Именно с тяхна помощ, поправяйки ги, ние напредваме.

Разбира се, че човек трябва правилно да съчетава в себе си Бина и Малхут, съда и милосърдието, без да се отклонява. Всичко трябва да бъде балансирано и от дясната, и от лявата страна – в съответствие с нивото на другите и неговото собствено.

Така че, работата ще се състои в това, да проверяваш, какво зло се проявява, да не го потулваш, да не потъваш „в летаргия“, да проявяваш или отблъскване, или привличане към околните – иначе, опитвайки се винаги да се задържаш в отдаването (в любовта над отблъскването/получаването, по отношение на околните)  на „ближния“, ти не си в духовната работа.

Без да се боиш от борбата на противоположните свойства в себе си, правилно ще ги съчетаваш „по диагонал“. Човекът, не е способен сам да направи това, но той изисква поправяне и тогава вижда, как Творецът подрежда за него това съчетание.

От урока по статия на Рабаш, 06.01.2011

[31958]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В математиката, като изучаваме система с много неизвестни, се фиксират всички параметри, оставяйки само една степен свободна.

Във вътрешната работа често възниква точно такова усещане, като че ли имаш много посоки: отношение към реалността, към групата, към Твореца – твърде много „степени на свобода” и това много обърква.

Може ли да се ползва същия принцип, както в математиката, и нека обаче да гледаме отношението към групата?

Отговор: В духовната работа всичко е доста по-лесно. Целият този безкраен брой променливи параметри е необходимо да се свържат с един Източник и да се включат в Него. А всички тези хиляди параметри нека да се менят – ти оставаш включен в Твореца, в единствената причина за всички тези безкрайни по брой изменения.

Ако започнеш сега да се опитваш „да замразиш” реалността и да свържеш всичко, правейки го неподвижно – нима в този смисъл на духовната работа и нейната цел се рови и изяснява на такова ниво, каквото се случва в материалния свят? За какво е необходимо това?

Единственото, което ми е нужно да зная от целия безкраен брой изменения е, че аз трябва незабавно да установя връзка с висшето, с Твореца и да се хвана за Него. А около мен нека още по-силно всичко да се изменя, целият този свят кипи – аз над всичко това трябва все по-здраво и по-здраво да се държа за Него, за да ми помогнат всички тези промени само да усиля тази връзка.

Повече нищо не ми е необходимо! Не трябва да узнавам нещо за тези изменения. В този миг, когато се прикрепя към Твореца, аз намирам всички чувства и разум, постигам целта на всички ставащи изменения. Така за какво да се ровя по-рано в тях?

Затова науките на нашия свят влизат в криза, защото те отиват в неправилна посока. В какво ние губим сили: в търсене още на някакви си частици от много хиляди, които нямат край. И с какво по-нататък ще напредваме – само повече се объркваме.

Сега откриват някаква нова елементарна частица, което не стига и откриват, че тя може да се раздроби още на хиляди частици и така до безкрайност. Това е чисто любопитство – въпреки че в резултат, вътре във всяко търсене е скрито търсенето на висшето, Твореца.

Но ако искаме да отидем в правилния път, ни е необходимо да търсим причината за всичко ставащо. А това означава, че трябва да си пробием път на висшата степен. Затова никога не се концентрирам на това, което става в този свят – задължен съм да правя само това, че да се съединя с Твореца: чрез група, някакви материални действия – но само в това направление.

А в плоскостта на този свят няма да открием нищо от висшето. Защото какви инструменти за изследването притежаваме тук – само своя земен, животински разум. Ние изследваме от висотата на животинското ниво – неживото ниво и растителното.

От урок по статията „Кабала и философията”, 05.01.2011

[31880]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→