Въпрос: Защо след добра работа и изпълнение на вашите съвети, ние постоянно получаваме удари? Ще имали край този процес?

Отговор: Твоята жалба е същата, както на евреите в Египет, обвиняващи Мойсей: ”Щом само отиде при Фараона, той започна да ни бие! Повече не ходи при него, не го ожесточавай, не дразни кучето!”.

В това се заключава процесът: да ожесточиш своето зло начало, както е казано: ”Винаги човек ще насъсква своето добро начало на злото начало.”

Въпрос: И кога ще свърши това? Накъде вървим?

Отговор: Не разбирам, защо да питаме за това? Вървим към състояние, когато няма да питаме за резултатите от нашите действия, тъй като искаме да постигнем отдаване. След преодоляване на психологическата бариера (махсом), ще ти се разкрие духовният свят.

Ще престанеш да питаш за своето бъдеще, а само ще отдаваш, като в празно пространство. В това ще се състои твоето наслаждение. Такъв подход ще разкрие пред теб новото измерение.

Ти не можеш с егоистичните си инструменти: ”кога, къде, как?” – да възприемеш духовния свят. Той се намира точно тук, но може да ти се разкрие само при противоположен подход. Ти нямаш подходящи желания за него.

Въпрос: А кога най-после светлината ще ме отреже от моя егоизъм?

Отговор: Тогава, когато работата стане възнаграждение за теб. Тук съществува психологическа бариера, която не ти позволява да се издигнеш над потребността да виждаш, да знаеш, да придобиваш, да се напълваш и да извършваш действия без да очакваш съответна реакция, а само за отдаване. При такъв подход ще ти се разкрие духовният свят.

Но не се опитвай да извършваш такова ”алтруистично” действие, само и само той да се разкрие.

Аз мисля, че тук може да помогне само успешното разпространение. Ние самите нямаме такава сила и няма и да имаме. На нас ни трябва още един широк пояс от хора около нас, които да ни поддържат.

От урока по статия на Рабаш, 01.04.2014

[131526]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Най-разпространената грешка е да се самообвиняваш за своите собствени недостатъци. И това може да продължи години, ако не можем да се освободим от нея благодарение на поръчителството. За целта е необходим натиск от страна на групата, което да повлияе на разума ми и да освободи главата ми от грижите за самия себе си, от притесненията: какво съм направил, как съм навредил, колко лош съм бил, как съм сгрешил…

Това е такава клипа, която взима човек в плен, и можеш да се отървеш от нея само за сметка на поръчителството. Групата трябва така да ми повлияе така, че да престана да мисля за себе си, тъй като тя ще ме задължи да мисля за нея.

Ние всички преминаваме едни и същи състояния – не едновременно, а поетапно, един след друг, но на всички ще им се наложи да минат през това. Ако видиш, че другарят ти се самообвинява за недостатъците си, то трябва да му кажеш, да не съжалява себе си, а да се грижи за групата. Защото тъкмо в групата се намира неговият духовен съсъд, а не вътре в него самия.

Изобщо, за всичко отминало трябва да се каже ”Няма никой освен Твореца” и всичко се е случило по решение на висшето управление. До този момент аз нищо не съм правил и не съм решавал. А от този момент и нататък мога да си помогна само аз самият.

Но човек не е способен сам да се отскубне от тези мисли. Клипата всеки път ще го стяга в онова същото блато на разкаяния и угризения. А на високите стъпала това е още по-лошо. Само силата на обкръжението може да задържи човека над всички тези разчети, иначе той пада в клипата и дълго и болезнено страда.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131080]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Какви усилия трябва да приложим, за да осъществим духовно действие?

Отговор: Усилията, които трябва да се прилагат, трябва да бъдат само за обединение – това е единственото, което не ни достига. Ние сме следствие на разбиването и затова всички наши действия са насочени само към обединението ни.

В никой от нас няма нещо, което да трябва се поправя! Това е горчива заблуда, че ние през цялото време търсим нещо в себе си и се обвиняваме. Това е клипа, която изсмуква всички сили от човек. Няма какво да поправям в себе си – трябва да поправя само връзката между нас.

Това е съдбовна грешка, която ако бихме могли да избегнем, бихме достигнали много бързо до поправяне. Проблемът е в това, че не обръщаме внимание на онова място, където наистина трябва да поправим съсъда, за да достигнем до Шхина.

Трябва да поправим само нашите връзки. Не трябва да гледаме на себе си и на другите: мога да бъда добър или лош, с ужасни свойства – но това не се отнася към поправянето. На поправяне подлежат само връзките между нас.

С една дума, това е като волейболна мрежа, в която основното е въжето а не възлите. Всички възли – това са егоистите и индивидуалистите. Те се разкриваха в нашия свят до днес и властваха със сила. Но днес вече не могат да властват, тъй като цялата сила премина във въжето. Започна нов подход.

Затова човек няма какво да поправя в себе си, а само отношението си към групата. Само така се реализира неговата свобода на избор и поръчителство. Пренос на акцента от личното поправяне към общото – това е преход от етиката и морала към науката за обединение, към кабала.

Много е важно да се усвои този подход, тъй като ние и до сега действаме като индивидуалисти и гледаме само себе си. Но това въобще не е свързано нито с разкриване на злото, нито с неговото поправяне. Затова е казано, че мнението на Тора е противоположно на мнението на масите, т.е. дори на такива еснафи, които искат да се поправят.

С това се определя подходът ни към която и да е област от живота: към образованието, културата, кардинално различавайки се от общоприетото. Получава се такова противоположно отношение, тъй като не предаваме никакво значение на това, на което всички останали обръщат внимание. Какъв е смисълът да се занимаваме с това, ако то не помага?

Затова, сега целият свят се намира в криза, тъй като цялото внимание е насочено към човека, вместо към поправяне на връзките между хората. Затова всички управляващи губят своята сила и способност да управляват, защото светът става все по-тясно свързан.

От подготовка към урока, 27.03.2014

[131020]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Ако се стремя към отдаване над знанието, ако прилагам усилия, за да се доближа до останалите и моля висшия за помощ, то всеки път получавам тежест в сърцето. Изгнанието и освобождаването следват едно след друго. Изгнание – това е падение, а освобождаването – подем. Така през цялото време ту се издигам, ту падам.

Но кабалистите ни обясняват, че ние се придвижваме и от паденията, и от подемите, както е казано: ”От Циона (от изходите, от паденията) ще излезе Тора”. Освобождение се нарича, че аз с цялото си сърце се сливам с някой друг, готов съм за връзка с него. И всичко това над своята ненавист и неприязън – аз нищо не туширам, а се придвижвам в средната линия.

А когато ми се отдаде да постигна определено съединение, то веднага усещам хлад в отношенията с човека или групата и те ми стават безразлични. Но трябва да се разбере, че това равнодушие и ожесточаване на сърцето принадлежат вече на следващото стъпало.

Онази вяра и стремеж към обединение, които съм имал преди, сега се превръщат в желание да се отделя. И отново ми се налага да работя, за да мога, с помощта на групата, с нейната подкрепа, поръчителство и светлината, възвръщаща към източника, да се върна към съединение. Но след това отново ме очаква охлаждане.

Известно е, че при нисхождението отгоре надолу Малхут на висшия парцуф се превръща в Кетер на нисшия. Затова веднага след като се издигам, достигам до своя Кетер, който се явява максимално отдаване, което мога да си представя и да си пожелая, той веднага се превръща в Малхут на висшия – в егоистично получаване. На този принцип се осъществява подемът.

Възможно е това да се обясни и от гледна точка на решимот: ако в долния парцуф е имало двойка решимот ”0/1” (решимот де–авиют и решимот де–итлабшут), то на следващото стъпало вече ще бъде ”1/2”, след това ”2/3”. По такъв начин през цялото време се извършва смяна: изгнание – освобождаване, освобождаване – изгнание, с една дума въртележка, тъй като едното се развива за сметка на другото.

Затова за нас най-главното е да не се впечатляваме от своите падения и възходи, а да мислим само за скоростта на промените. Колкото повече промени, толкова по-добре! Исраел – това е, което ускорява времето, ”осветява го”. За нас времето, т.е. скоростта на развитие – това е основното.

Не трябва да обръщаме внимание на състоянията, през които преминаваме. Не трябва да се вглъбяваме в състоянието и да се ровим в него. Тъкмо обратното – основното е повече промени.

От подготовка към урока, 25.03.2014

[130931]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

От статия на Баал а-Сулам „Предисловие към Учението за десетте Сфирот“, п. 128. Човек, който не страда с обществото, не се удостоява да види утешението на общество, тъй като не може да ги наклони към оправдаване и да види тяхната утеха. И затова никога няма да се удостои с нивото на праведник.

Изобщо невъзможно е да напредваш, ако не съпреживяваш страданията на обществото, тъй като всяко стъпало трябва да бъде съвършено. Затова човек няма избор, освен да стане съпричастен към страданията на обществото. Това се случва на всяко стъпало, за да се достигне до състояние на праведник и на пълен праведник.

В тези състояния също има много нива. Целият съсъд е разделен на много части и във всяка от тях трябва да се достигне до стъпалото на праведник, а след това и до пълен праведник. Затова човек трябва да се подготви за това желание, за необходимостта от напълване, т.е. със страдание. Хората се стремят към отдаване, но не могат да направят това и търсят начин да привлекат светлината, възвръщаща към източника. И човек трябва да попие всички тези желания от самото начало.

От нас се изиска да изпълним правилото възлюби ближния не при построяване на Храма, независимо, че то олицетворява именно този съсъд, дом на светостта – а при даряването на Тора. Пита се: ”Готови ли сте да направите това?” Не ”способни“ ли сте, а именно ”готови” ли се на това? Тогава, напред!

Това означава да се проникнеш от страданията на обществото, защото желанията на ближния трябва да усетиш като свои. Но тук има една тънкост, тъй като ние прихващаме от ближния не точно неговите желания за прехрана на семейството, за власт, пари, знания, независимо че съпреживяваме заедно с тях и усещаме тяхната болка, защото това е важно за тях на тяхното стъпало. Но ние трябва да разшифроваме това от нивото, на което сме, и да разберем, че причината е в недостига на светлината, възвръщаща към източника, в недостига на висша светлина в техните желания.

Техните желания изискват поправяне, и затова усещат различни проблеми: болести, проблеми с децата, всякакъв вид неприятности. За всичко, като цяло, вината е в недостига на светлина. Ние от нашето стъпало разбираме това и присъединяваме тяхната молитва към нашата (МА”Н). Всъщност, това означава съпреживяване със страданията на обществото.

Възниква въпросът, как можем да се проникнем от техните духовни желания, ако те все още не се стремят към духовното, а жадуват само за материално напълване? Да допуснем, аз се намирам на 50–то стъпало, но публиката не се явява като непосредствен мой долен парцуф и не се намира на 49–то стъпало. Мога ли да видя тяхното желание на 49–то стъпало?

Работата е в това, че ние виждаме желанието на публиката на онова стъпало, където сами се намираме, доколкото всички стъпала вече съществуват. И затова аз, от своето място, мога да се проникна от желанията на обществото на същото това стъпало. Това означава, да издигна желанието на обществото на своето ниво. Затова дори пълният праведник може да се впечатли от страданията на обществото, намиращо се на материално ниво, дори преди периода на подготовка, преди ”ло лишма”. Тъй като всички състояния вече съществуват в духовния свят.

От подготовка към урока, 05.03.2014

[129115]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→

От „Въведение в книгата Зоар“, глава „Водачът на магарета“, п. 78: Водачът на магарета е зараждане (ибур) на душата на праведния, който идва, за да помогне на тези, които вървят по пътя на Твореца, да излязат от своето стъпало и да се издигнат на по-важно стъпало, подобно на водачите на магарета, които превозват хора от едно място на друго на техните магарета.

Тогава и праведникът също пада от своята предишна степен и достига до зараждане на нова степен, както душата, която идва да му помага. Тъй като стадият „зачеванене“ означава изчезване на светлината мохин.

„Знай, че това се отнася до всяко ново стъпало, тъй като във всеки един момент, когато човек трябва да получи нова степен, той трябва да достигне до изчезване на предишните мохин, сякаш никога не е имал каквато и да е степен, започвайки наново да придобива Нефеш, която се нарича „зародиш“, а след това светлината Руах, състоянието „кърмене“.

„И затова, сине мой, отправяй се и стани водач на магарета“ – защото доколкото нищо от предходната степен не трябва да бъде продължено, ти е нужно ново зачеване, наречено „водач на магарета“.

Не трябва да съжаляваме, че всеки път се налага да започваме работа отново, от такова място, на което сякаш вече сме били, но се връщаме отново и отново. Ако на човек му се дават състояния на падения, това са точно симптопи на напредък! Тоест, не просто го изхвърлят в материалния живот, а му дават да усети, че е паднал. Това означава, че той е завършил предишната степен и сега започва нова, която все още не му достига, за да напълни съсъда си.

 От урока ”Предисловие към книгата Зоар”,16.02.2014

 [127602]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

И чул народът тази лоша вест, и се потопил в скръб, и никой повече не слагал своите украшения. [Тора, „Изход“, „Ки тиса“, 33:4]

Да се движиш по духовния път – това означава да напредваш в абсолютна тъмнина. Но още щом човек остави своя егоизъм, тъмнината веднага се превръща в светлина, а ако отново се потопи в него, отново се връща към тъмнината.

При това, тъмнината във всички наши чувства, определения, направления мигновено се усеща като обърканост, неуправляемост, изчезване насочеността към целта. Но именно по този начин можем да достигнем свойството отдаване.

Естествено, сега не усещаме свойството отдаване, не можем да си представим откъде идва то, по какъв начин човек се издига до него. На нас ни се струва, че просто заменяме едно свойство с друго, макар че това изобщо не е така. Как може човек, намиращ се в егоизма, да пожелае свойство, противоположно на неговата изконна природа? В това се състои основният проблем, който никой не може да разбере.

Как мога да поискам свойството отдаване и любов, когато се намирам в противоположни свойства? Даже ако поискам, това ще бъде заради себе си. Затова движението към целта се извършва в тъмнина, без Твореца, и именно затова е необходимо сам да намеря как да обърна тъмнината в светлина.

Работата е там, че това състояние вече се намира в мен. Но как да направя така, че всичко противоположно на моя егоизъм да се усеща като светлина? Как да се преинача, да се преобърна? Как да достигнем свойството отдаване, ако изначално не можем да го искаме, защото всичко, което искаме, го искаме за себе си?

Пред мен стои съвършено неизпълнима задача: да намеря тази точка, която не възможно отрано да разпозная, усетя и разбера. Защото ако разбирам какво е това, то вече не съм в егоистичното свойство!

Затова се устремявам към нея само благодарение на своята точка в сърцето, но и това устремяване е егоистично, защото то се намира в окупацията на моите егоистични желания.

В това се и заключава тайната на взаимодействие между нас и Твореца (светлината), когато Той работи над нас и ние се обръщаме към Него, но през някаква непреодолима преграда.

Между тези две нива съществува много интересен, неведом за нас ход, който никак не ни се удава да открием. Но ако внимателно вървим към целта с дадените ни средства, то той постепенно се появява. Средствата за напредване включват групова работа, желание за привличане на поправящата светлина, стремеж за обединение помежду ни. Всичко това постепенно разкрива в нас някакво направление, но все пак, то си остава тайна.

Виждаме, че днес в света едва ли някой си представя как може да промени своята природа. Тези, които макар и малко разбират природата на човека, знаят, че за нас самите е невъзможно да направим такава трансформация. Затова този процес се нарича „чудото на изхода от Египет“.

Когато човек напълно осъзнае, че не може да промени себе си, и в същото време, посредством своите действия вече здраво е свързан с Твореца, той разбира, че само Творецът може да направи това. В мига, в който достигне до тази точка на разрив между себе си и Него, тогава Творецът съединява всичко.

Движението към духовното може да се направи радостно само с осъзнаване важността на целта, която съответното обкръжение дава на човека. Без взаимна поддръжка и поръчителство е невъзможно тя да бъде постигната.

Материалистичната психология говори за това, как да успокоим човека, как да го изведем от депресията, а нашата методика – как да расте в радост. Наистина, в депресия ти не можеш да направиш нито една крачка напред. Всички тъмни състояния човек трябва да обърне в светлина, иначе не може да ги преодолее.

Тора ни разказва за тънките състояния, които преминаваме, изменяйки своята изконна природа с помощта на светлината, възвръщаща към източника.

От ТВ програмата „ Тайната на вечната книга“ , 16. 09. 2013 г.

[128494]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Какви ограничения трябва да си поставим, за да напредваме правилно към духовното?

Отговор: Няма ограничения. Яж, пий, забавлявай се, прави каквото искаш, но вътрешно поддържай постоянна връзка с Твореца: „Няма друг освен Него“.

До степента, до която не си способен да се намираш в тази мисъл, дотолкова трябва да намалиш разхищителния начин на живот. С други думи – правейки всичко, което искаш, започни да намаляш материалните излишъци, така че „Няма друг освен Него“ постоянно да бъде основното нещо за теб. И в Гмар Тикун (крайното поправяне) ще консумираш без ограничения и ще поискаш от Твореца всичко от живота.

Кабала е науката за получаване на вечно и безрайно удоволствие. С времето ще започнеш да разбираш кои удоволствия да замениш с други и ще видиш доколко едни заменят или се обличат в други удоволствия.

Затова, няма нужда да се ограничаваш, но само ако изпълняваш всички условия да се придържаш към групата, учителя и Твореца.

Съсъдът, който е получил всичко от Твореца, прави съкращение (цимцум) на себе си. Това съкращение не се отнася към нашия свят. От него можеш да използваш всичко. Ако материалните удоволствия не прекъсват издигането към Твореца, не те отвличат от Него, тогава ги използвай.

От факта, че стоиш на трапеза с приятели и ядеш зеленчуци, ще станеш ли светец? Точно обратното, наслаждавай се на вкусната храна, но това трябва да допълва удоволствието от трапезата, и в никакъв случай да не отвлича вниманието. Когато почувстваш, че дори да нямаше нищо на масата, ти пак би се радвал точно толкова на това да си с другарите, тогава можеш да добавиш всичко това.

От урока на руски език, 10.02.2014

[127510]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

От статията на Баал а-Сулам „Пряко и косвено управление на Твореца“: Пътят, определен за човек, преминава през три стадия: подчинение, отделяне и подслаждане. Доколкото светлината в този свят е била създадена от тъмнината, то нейното преимущество се постига само чрез нея. Свещта никому не е потребна посред бял ден, тъй като през деня не се забелязва нейната светлина.

С това се обяснява, че черупката (егоистичната сила) е преди плода. Затова, ставащият съюзник с Твореца в изначалното действие на Сътворението, извлича светлината от тъмнината. Тоест, той се вглежда в себе си и осъзнава своята тъмнина и низост в сравнение с висшето отдаване, своите зловонни одежди – и благодарение на това, обкръжава себе си със светлина.

И слушайки Твореца, треперейки пред Неговата мощ и слава, той придобива голяма сила за усмиряване на своето зло. И тогава ще се удостои да отдели светлината от тъмнината и вече никога няма да подмени злото за добро, а доброто на зло.

Ако все пак принудително трябва да се подмени и да се разкрие в него злото начало, то ще посвети всичко това само на Твореца, което означава ”подслаждане,” страст и истинска любов към Твореца, идваща след отделянето на злото от доброто, възвисяване на Твореца спрямо собствената си низост, когато човек сам изгаря в себе си злото, срамувайки се пред Създателя. И тогава ще подслади даже остатъците от злото си начало и ще ги издигне към истинският им корен.

Тук отново се споменава основният принцип, с който ни е така трудно да се примирим. В нашия свят не е толкова забележимо, че доброто се изгражда само над злото. Понякога се случва така, но в това не се наблюдава никаква закономерност.

В този свят просто се стремим към доброто и не осъзнаваме, че то се изгражда върху злото, доколкото естествено се запазва връзката на клоните и корените. Без да си гладен, нямаш апетит, а без апетит, няма наслада от трапезата – и така е с абсолютно всичко. Хората плащат много пари и прилагат много усилия, за да пробудят в себе си желанието. Когато липсва желание, човек не желае да живее, да се наслаждава, да напредва. Загубата на желание е голям проблем за човека.

Но в духовния свят, желанието е целият ни материал. Целият духовен свят е създаден от материала – желание. В материалния свят не осъзнаваме това, защото желанието се облича във всевъзможни форми, изправяйки се пред нас във вид на нежива, растителна, животинска природа и хора. Трябва да привикнем към това, да разберем и да се доближим до такова възприятие, че не може да има нищо хубаво, ако преди това не се е разкрило злото. Тъкмо затова преимуществото на светлината се постига от тъмнината.

Само чрез тъмнината можем да различим светлината. Ако във всичките си усещания разкривам колко егоистична е моята природа и се измъчвам от осъзнаването на своето зло, ще мога да се склоня, да отделя доброто от злото и след това да постигна подслаждане. Необходими са и трите етапа, за да превърнем тъмнината в светлина.

Не задрасквам предходното си лошо състояние – то винаги си остава долу, за да мога относно него да изградя своето ниво, постижение – разликата между светлината и тъмнината. Много е важен този контраст. А ако изчезне тъмнината, изчезва и светлината.

Затова трябва да сме готови за това, че злото не изчезва от света, а тъкмо над него изграждаме с вяра над знанието доброто състояние. Тези две състояния се запазват: едно над друго – и така до самия край на поправянето. А там видимо изчезва тази разлика: доброто и злото, изградени за сметка на нашите усилия, ще се слеят в едно, излизащо от една сила, от Твореца.

Тези три състояния: подчинение, отделяне и подслаждане съответстват на етапите: зародиш, откърмване, зрялост. Преди всичко, човек се прекланя, самоотменя се, след това отделя злото от доброто, осъзнава егоизма си относително висшия. Той започва да си изяснява, кои качества са добри и кои лоши – т.е. израства вътре във висшия. А след това започва да подслажда това зло, изграждайки над него доброто.

От подготовката към урока, 21.02.2014

[127988]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Основното, което не ни достига за успех в работата, е да пренесем вниманието си от външните, материални успехи непосредствено на мястото за работа – на вътрешния, духовен успех, т.е. разкриването на Твореца. Неговото разкритие трябва да стане наша единствена цел, а цялата ни работа по разпространение, обучение, усилията във всяка една секунда – да са средство за нейното осъществяване.

Но не и обратното! Не затова се молим на Твореца да ни даде успех в разпространението, в живота. Така действат всички религии, обръщайки се към Твореца, само за да им помогне в материалната работа, да уреди живота им. Ние, тъкмо обратното, имаме нужда от целия този живот, за да постигнем успех в едно: да разкрием Твореца, да се свържем с Него и да усетим, че с това Му доставяме наслаждение.

За сега не ни достига такова чисто намерение във всичките ни действия. Нека то да бъде изкуствено и да не съответства на нашето настроение, на нашите чувства, но все пак от ”ло лишма се стига към лишма”. И затова проявяваме това желание за сега външно и търсим правилните думи за изразяване на намеренията си.

Независимо от това, че за сега тези намерения не са истински и не излизат отвътре, ние искаме те да излизат отвътре, от самото ни сърце. Действаме като малки деца, повтарящи всички движения на възрастните, без каквото и да е разбиране. Постепенно, това все повече се наслоява в нас, навикът става втора натура, и ние започваме да усещаме смисъла на думите.

Да привлечем светлината, възвръщаща към Източника, за да стане тя от обкръжаваща вътрешна, за сега може и в неистинско желание. Такава възможност ни дава построяването на духовната стълба, отношението между духовните парцуфим. Всичко е подготвено специално така, че преди още да се намираме в духовния свят, все пак да можем да привлечем неиното въздействие върху нас.

Тогава давайте, когато влагате много усилия във външни действия, преди всичко, да приложим и правилното намерение към тях. Казано е, че ”заповед без намерение е като тяло без душа”. И ако искаме да изпълним ”заповедта”, т.е. заповедта на Твореца да се приближим и да се прилепим към Него, то от всяко наше действие трябва да направим ”жертвоприношение” (курбан), т.е. ”доближаване” (керув).

Между двата „крувим“ (ангелите върху Скинията на Завета) – двете наши сили заедно: лява и дясна, получаване и отдаване, ще ни се разкрие гласът на Твореца. Ще чуем как Той звучи между двата ”крувим” (както е чул това Мойсей). Това е възможно да се направи, ако работим правилно със своите сили: преди всяко действие да се постараем да се концентрираме върху своето намерение за разкриване на Твореца – за да Му доставим радост, като на любим човек.

От урока по писмо на Рабаш, 09.08.2013

[114473]  

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение, Разпространение на методиката - Няма коментари→