Конгрес в Санкт-Петербург. Урок №5

Въпрос: Вие казахте, че в нас още не се е сформирало окончателното желание, не ни достига още някакъв елемент или крачка. Как да направим атаката? В какво именно направление?

Отговор: В какво направление трябва да се движим, да превлечем повече светлина? В направление към обединение, за да донесе то радост на Твореца.

Извадете всичките тези думички от калъфчетата, в които са опаковани, говорете с чувствен човешки език, и тогава ще усетите какво не ви достига. Това ще бъде вашата атака.

А каква трябва да бъде атаката? С кого да се сражаваме? Само със себе си, системно вътрешно разбиване, омекотяване.

Не искам да ви успокоявам, но вие преминахте много състояния на този конгрес. Днес е третият ден от конгреса, когато ние обичайно завършваме всичко – всичко някак си отминава, хората започват да си мислят за отпътуването си. Тук това състояние липсва и не ни трябва, никой за това и не мисли. Всичко е насочено само към това, да се нанесе последният удар, последното усилие, за да се разкрие то като място, където ще се разкрие Творецът.

Мястото, където се разкрива Творецът е изход на човека към общото сливане. Тъй като във всеки от нас съществува завистта, че всички другари се намират в по-голямо обединение помежду си, отколкото съм аз с тях. Чувам един, друг, трети и усещам доколко те са обединени: „Боже мой! Какво е това?” – А аз не се чувствам такъв, аз всъщност още не съм такъв.

Страстното желание да вляза и да се загубя в другарите си трябва да е най-важното, основното, а след това – за какво правя това?

Понякога, разбира се, намерението може да се направи по-рано от действието, но сега, преди това трябва да е действието.

От 5-тия урок на конгреса в Санкт-Петербург, 14.07.2013

[114299]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Коренът на духовната работа се състои в търсене на основите на действията на Твореца, извършвани над нас. Само като ни се разкрива, че Творецът присъства навсякъде и във всичко, създавайки и построявайки всяко наше състояние, всъщност, от този момент нататък, ние започваме своята осъзната и обмислена работа. Това разбиране и осъзнаване е над знанието, в новите желания, а не в онези, които сега притежаваме.

Затова, целият подем по стълбата на разкриването е постижение на висшето управление, изяснявайки, че Творецът е организирал и поднася всички тези причини за текущите събития. Колкото по-високо се изкачваме по стълбата на постиженията, толкова по-дълбоко разкриваме своите корени, оглеждайки се назад по изминатия път и изкачвайки се до самия свят на Безкрайността.

Всеки път разбираме, че всяко едно събитие има много по-дълбок корен, отколкото можем да си представим. За всяко едно случайно, неголямо действия и дребно състояние е имало хиляди различни причини, свързани още с хиляди различни важни действия, засягащи самите основи на творението.

На нас ни се струва, че с тях се случват някакви частни, случайни събития – в отношението с другаря, с групата, с външния свят, със семейството, със самите нас. Но изведнъж откриваме как всичко това, включвайки случайните, дори най-дребни детайли, са свързани с цялата реалност, с хилядите години еволюция в нашия свят, с многото кръговрати на преражданията, с основите на цялата Вселена, на цялото творение, намиращи се по-високо от световете.

Така от лицевата страна ние постигаме обратната страна, а по обратната достигаме до лицевата страна. При такава взаимна подкрепа, както е казано: ”Отзад и отпред Творецът ще те обгърне”, ние разкриваме Неговото пряко и косвено управление. Човек се стреми към лицевата страна, а му разкриват обратната, стремейки се към обратната, му разкриват лицевата и така едното е вътре в другото – светлината Хасадим и Хохма му се разкриват в нови съсъди и той постига своя корен.

А от корена постига Онзи, който го е създал, основал, построил т.е. Твореца – ”По Неговите действия постигаме самия Него”.

От урок по статията ”Тайната на раждането”, 29.07.2013

[113373]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Много е трудно да убедиш човек, дори вече занимаващ се с кабала, че е необходимо да се съедини с другите. Той не усеща никакво желание и никаква потребност за това. Тъкмо обратно, по-скоро обикновеният човек ще предпочете да се сближи със съседите си и с другите хора. Тъй като той чувства, че му е изгодно да поддържа добро отношение и да избягва конфликтите, за да направи живота си безопасен.

Но човек, получил лично желание за разкриване на висшата сила, за разкриването на света, желаещият да разбере смисъла на живота, става много голям индивидуалист. Той не иска да се свързва с никого, защото чувства, че основният въпрос се намира вътре в него самия. Затова му е необичайно трудно да слуша за обединение, което му се струва детска игра и не го приема под никаква форма.

Ето защо е много радостно, че днес ни се отдава да говорим за това. Ние достигнахме до изясняване на най-принципната точка. Ако се грижим за нея през цялото време, то всичко останало ще се разкрие чрез нея, вътре в нея, вътре в нашето обединение.

Нашето единство е онази черна точка, с помощта на която преминаваме като през граница (махсом) в друг свят – онова същото иглено ухо, за което Творецът казва ”отворете ми пролука с големината на иглено ухо”. Тъй като сливайки се в едно сърце, в едно желание, ние се съединяваме в една точка. Всичките ни точки се събират в една, която образува отвор с размера на иглено ухо. Ако се подготвяме така, то ще ни се отвори проход към новия свят, към висшето стъпало, т.е. към първото стъпало на духовната стълба.

Усещането за нуждата от обединение е като подготовка за получаване на Тора. Разбира се, съединението се осъществява не с наши сили, а със силата на Висшия. Но наша задача е да почувстваме потребност от Него и да създадем обща молитва.

Излиза, че няма за какво да се молим нито сами, нито заедно, освен за потребността да постигнем единство. И по този път ще разкрием всички благи последствия, които са ни необходими. Ако аз сам решавам, че трябва повече да разбера, повече да преуспея, дори повече да обичам – това е свидетелство за моята гордост. Трябва да молим само за съединение и нищо повече – това ще бъде нашата общата молитва.

Общата молитва не може да бъде друга, освен за единство. И не е важно какво ще се получи накрая, тъй като резултатът ще съответства на реда, заложен в стъпалата на стълбата, по които трябва да се катерим все по-нагоре и по-нагоре. Ние не установяваме реда, а само решаваме, че ни е необходима все по-здрава връзка между всички взети заедно.

Това означава, че аз не моля за възнаграждение. То ще дойде само, разкривайки се в обществото, т.е. в нашето съединение, за което сме молили. Това са много прости истини, но през цялото време се изплъзват от нас, защото нашият егоизъм всеки път се обновява. Отново и отново ни се налага да се връщаме към общата молитва, в която се съединяваме в едно цяло, в една молба. А ако искаме към тях да прибавим и други молби, дори за най-благите, духовни цели: успех в интегралното образование и да привлечем към тях всички хора, но поставяме това като своя лична задача – то това е неправилно. Това е все същата онази гордост, която ни заставя сами да решаваме какво трябва да бъде нашето съединение. По такъв начин ние изграждаме ”златния телец”.

Златният телец не е проста работа за егоизма. За това в Тора изобщо не става дума. Златният телец е желанието на човек сам да определя формата на своя духовен напредък, вместо това, просто да се стреми към съединение. Точката в сърцето събира всички точки и се издига нагоре към планината, за да получи Тора, светлината, възвръщаща ни към Източника. И тогава всички желания, събрали се в подножието на планината, се присъединяват към тази една точка и изчезват в точката на съединението.

Но човек все пак се стреми сам да реши нещо, да добави още някакви лични изисквания, сякаш са му нужни, за да напредва в работата към Твореца. И това вече се нарича златен телец. Това са много големи духовни прегрешения. Целият път, за който ни разказва Тора, от начало до край, и който трябва да изминем, за да достигнем до края на поправянето се състои само в укрепване на единството и нищо повече.

От урока по статия на Рабаш, 05.07.2013

[112907]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес в Санкт-Петербург. Предварителен урок

Ние се събрахме заедно за голяма, съвместна работа, за да проверим всичките си системи: сърце, разум, намерения.

В какво се състои нашата работа? Ние изучаваме нещо много интересно, което поставя пред нас много куриозна задача. От една страна, казваме, че Висшата сила е абсолютно добро и любов, майката природа, която така се отнася към нас, и нейната живителна сила се проявява във всичко. Това е първото условие.

От друга страна, тази живителна положителна сила на Природата – абсолютното добро и любовта – е неизменна и сама по себе си не се променя. Това е второто условие.

Третото условие: развитието на желанието, създадено от тази сила. В неживите материални обекти желанието се изразява в стремежа си да се задържат в онези структури, в които са създадени, а ако се развиват, то е под външен натиск, а не от само-себе си. На растително ниво, желанието се развива по заложената в него програма, на животинско ниво – още повече. А ние, хората, се отнасяме към висшия стадий на животинската природа. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Конгрес в Красноярск, Урок №5

Въпрос: Вие казахте, че трябва да приложим мъничко усилие, за да усетим своето наслаждаване в другия. Какво означава това ”мъничко усилие”?

Отговор: Представете си такова състояние, че сега със своите мисли и чувства се намирате в друг човек и бихте желали да видите неговата радост, неговото щастие, неговото напълване. А сега си помислете, какво можете да направите, за да постигнете това. Това ще ви доведе до възможността да направите нещо за другаря си.

Трябва да проучите какво може да го зарадва, какво точно му трябва, и по такъв начин да присъедините към себе си неговото желание – неговото желание става ваше. Това означава, че вие вече придобивате част от своята душа.

Урок №5 от конгреса в Красноярск, 14.06.2013

[110728]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Отдавна не чувствам никаква радост от това, че се намирам на този път. Какво не правя както трябва?

Отговор: Твоят егоизъм трови радостта ти. Видимо е, че около теб няма силно обкръжение, което би могло да работи над теб. Нужно е правилно обкръжение, което да позволи да работиш въпреки сълзите си.

Ние постоянно ще чуваме ридания вътре в егоизма си. Там живеят нашите зли, черни сили, които постоянно се опитват да изсмучат от нас енергия в своя полза. Това е истински вътрешен ад. Трябва да му противостоим, като построим над него своя Рай – свойството съединение, отдаване, пълна и съвършена любов, усещане, че се намирам като новородено на ръцете на групата. Аз им предавам всичко, което имам, а в отговор получавам пълна поддръжка.

И тогава ми е радостно, тъй като разкривам, че всички се грижат за мен. Аз самият няма за какво да се безпокоя, тъй като се намирам в света на абсолютното добро. Всичко е прекрасно и не би могло да бъде друго при такива отношения с обкръжението ми.

Макар всичко това да е построено над силите на тъмнината, които си остават в мен и искат да ни разделят. Усещам тези зли сили направо в корема си и е ясно, че те постоянно, добросъвестно изпълняват своята работа, тъй като са посланици на Твореца. След като съм предал себе си в ръцете на цялото обкръжение се намирам в пълна увереност, че мога да се задържам над тези зли сили. Искам само да се разтворя сред другарите – само в това ми е надеждата, безопасността ми и радостта.

Нямам никаква друга възможност, друг път няма. Оставям се на тях, като в басейн, и се намирам между тях, готов да отдам всичко, само за да получа от тях светлината на увереността. И тази светлина, обезпечава истинската безопасност, защото вътре в нея се намира висшата светлина. Ето така трябва да направим!

От урока по статия от книгата „Шамати“, 20.06.2013

[110670]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Баал a-Сулам, „Мир“: Всичко е дадено в залог, и мрежата е разпъната над всички живи, лавката е отворена и търговецът дава назаем, и книгата е отворена, и ръката записва, и всеки, който желае да вземе назаем, нека дойде и вземе. А лихварите  обикалят неизменно, всекидневно, и изискват от човека с негово и без негово знание, и имат на какво да се опрат.

Когато ми омръзне процеса, през който преминаваме, аз често си казвам: ”Какво от това, войникът спи – службата си върви. Бързо или бавно, все едно, аз напредвам към целта. Така че, в краен случай ще почакам – какво да се прави, ако силите не стигат…” Тъкмо тук се намира моментът за избор.

Когато имаме сили да работим – ”това не се брои”. Ако горя от желание, ако преобръщам планини, давайки с това пример за целеустременост на всички, ако обичам всички, обединявам се с всички, то работя с горивото, което са ми дали.

И обратно, ако се намирам в ”безсъзнателно” състояние и не ми е до нищо: ”Да става каквото ще става. Каквото за всички, такова и за мен. Светът се върти, и аз с него…”- това също ми е дадено отгоре.

И затова и двата случая ”не се записват на моята сметка”. Съобразяват се единствено с онези, които идват, за да ”вземат назаем”, които прилагат усилия, дори най-нищожните, но самостоятелни. Само тези малки ”възбуждания” се вземат под внимание.

Хората от този тип ”желаят да вземат назаем”. Те се съобразяват с хазяина и когато взимат нещо от лавката, вземат назаем, обещавайки на хазяина да заплатят съответната цена – с помощта на този заем да постигнат крайната цел. За тях е казано: ”Всеки желаещ да вземе назаем, да дойде и да вземе”.

„Обърни се към Мен, и Аз ще платя” – казва Творецът. Но за тази цел трябва да се поддържа връзка с Него – и тогава между нас има договор, съглашение: Той ми дава сили, благодарение на които аз работя на 100%. И само за това моля, желаейки Той да се облече в мен и да извърши нужните действия.

Въпрос: Проблемът със заема е в това, че трябва да се връща…

Отговор: Аз не връщам този заем, а го реализирам на място, „без да се отдалечавам от касата“,  което се зачита като върнато.

Въпрос: И все пак, необходимостта от разплата предизвиква в мен тревога…

Отговор: Това е в случай, че вземам заема от едно място, а го харча на друго. Тук идвам при хазяина и му казвам: ”Аз искам да изградя твоя дом, но затова се нуждая от строителни материали, работници и други средства”. Всъщност това не е заем, тъй като ще изградя дом за Него. Аз моля за това, което не ми достига, за да изпълня неговата ”поръчка”.

Въпрос: А какво ще се случи, ако това не се осъществи?

Отговор: Ще се получи. Защото получавам плана за работа, сили, разум, чувство – накратко казано, всичко необходимо за успех. ”Направи ме такъв, какъвто трябва да бъда – казвам аз. – Чрез мен направи всичко, което трябва”. Ето, това е заемът на Твореца – душа, която се облича в мен и решава всичко.

”Аз искам единствено да чувствам, да съм сигурен, че Ти се обличаш в мен и извършваш цялата работа. Тогава нека остане и нещичко от мен. Аз искам изцяло да съм слят с Теб, но без да загубя своето аз”. С други думи, искам да усещам в себе си собствената добавка и това все пак се нарича ”заем”, а не пряка работа на Твореца.

По такъв начин, обличащият се в мен заем ми позволява сам да разбера по-добре всичко, което не ми достига, за да бъда като Него и да извършвам работа със 100% възвращаемост. Първоначално ми дават да разбера, че съм получил 100 долара, а съм изработил за десет. Но постепенно повишавам своите показатели по стъпалата на стълбата, която води към стопроцентова самореализация в отдаването.

Въпрос: Трябва ли да взема този ”заем”, или мога да мина и без него?

Отговор: Откъде да взема тези сили? Казано е: „подбудите в човешкото сърце са глупави още от юношеството му”. Аз имам само един малък и развален материал – желание, стремящо се към егоистичните наслади на нашия свят, а трябва поетапно да получавам голямо развалено егоистично желание и последователно, постепенно да го реализирам. И моля на ”заем” само едно – Творецът да се облече в мен и да извърши работата. Аз искам да действам точно и съгласно  Неговата воля – по собствено желание. И само така мога да постигна успех.

Въпрос: В какво се състои моето усилие?

Отговор: Да се съглася с това. Аз трябва да се съглася и тогава да помоля – което не е толкова просто.

От урока по статията ”Мир”, 07.06.2013

[109354]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

От статията на Рабаш ”За правилото ”Възлюби ближния както самия себе си”: Ако всички потиснат своя егоизъм по отношение на другарите, то ще се появи единен организъм и малките филизи на любовта към ближния, съществуващи у всеки, ще се обединят и ще създадат нова огромна сила, която ще получи всеки от членовете на групата. А след това, човек ще може да достигне любовта към Твореца.

Всеки трябва да каже, че той е нула по отношение на другарите. Както при писването на цифри, ако първо напишеш 1, а след това 0, то се получава 10, т.е. 10 пъти повече; ако след единицата се напишат две нули, то се получава 100, т.е. 100 пъти повече.

Това означава, че моят другар е единица, а аз – две нули по отношение на него, то се получава 100, т.е. 100 пъти повече.

Това означава, че ако моят другар е единица, а аз съм две нули по отношение на него, то се получава 100 и нашата сила е 100 пъти по-голяма от първоначалната. Ако обратно, аз съм единица, а другарят е нула, се получава 0.1; ако аз съм единица, а двама мои другари са две нули, се получава 0.01 от първоначалните наши възможности. И така, колкото по-лошо оценявам своите другари, толкова по-лошо правя сам на себе си!  

В нашия свят, ако искам да получа нещо от някого, то трябва или да му заплатя, т.е. да извърша обмен, или да отнема със сила, както големият от малкия. В такъв случай, колкото по-горе съм от него, толкова повече мога да изтръгна от него и да получа. Така е устроено в материалния свят, когато става въпрос за получаване на егоистично напълване.

Ако става въпрос за получаването на духовни сили, то това се подчинява на обратния закон: колкото повече издигам другаря в своите очи, и колкото по-велик става той, толкова повече мога да получа от него.

Нищо не мога да получа от равния на мен, защото той се намира на същото ниво. Ако той е малко по-високо от мен, то вече мога да получа нещо от него и колкото по-високо го издигам, толкова по-голяма е моята изгода.

Това не зависи от другаря, а само от това, как го поставям спрямо себе си. Той може изобщо да не знае за това, както учениците на Раби Йоси Бен Кисма, които не подозирали как учителят работи спрямо тях. Той се смятал за ”малък” спрямо учениците и затова получавал духовни сили чрез тях.

Всичко зависи от това, доколко велик е другарят в моите очи: колкото той е по–горе, толкова повече сила за отдаване мога да получа от него. Ако става въпрос за получаване на егоистични сили, то тук действа противоположният принцип: колкото съм по-висш, толкова повече мога да изтръгна от другите за своя егоизъм.

Затова, зависи само от теб, каква духовна сила ще получиш от обкръжението: 1000 или 0.001. Необходимо е да се намираш в десятка, която работи над съединението и всеки има някаква връзка с желанието за отдаване, както учениците на Раби Йоси Бен Кисма. Това е достатъчно, а всичко останало зависи от теб – от това, доколко ти ще принизиш себе си!

А без получаване на сили от обкръжението, ти никога и няма да имаш никакви сили за придвижване. Затова, правилото за принизяване на себе си пред другарите, дори с практически действия – това е най-ефективното средство за придвижване. Не трябва да се мисли, че кабалистите съветват това заради красиви отношения или някакъв морал, който внушаваме на децата в нашия свят – такъв подход е противоположен на науката кабала.

Това се прави само за да получиш силата на отдаване от светлината, от Твореца чрез ближния. За сметка на това, че принизявам себе си, светлината може да достигне до мен чрез другаря. Ако смятам другите наистина за велики, то чрез тях ще получа силата на отдаване, достатъчна за това, също да се отнеса към тях с отдаващо намерение, и вътре в нашите отношения ще започна да усещам Твореца и ще мога да Му доставя радост. Тъй като чрез отдаването към другаря ще мога да почувствам как е възможно да достигна отдаване към Твореца. Той започва да се проявява вътрешно в мен с този образ на групата, който виждам в светлината на своето отдаване.

Затова правилото ”Възлюби ближния както самия себе си” – това е главното направление в нашата работа, съгласно което трябва постоянно да принизяваме себе си спрямо другарите и в тази степен да натрупаме силата на отдаване.

От урок по статия на Рабаш, 24.05.2013

[108298]

Filed under: Десятка, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: На духовния път разкривам егоизма в себе си и едновременно с това ми е приятно – тъй като съм устремен към нещо друго…

Отговор: Ако се наслаждавам на страданията, дори и да ме свързват с Твореца, това вече е нечистота, която се нарича клипа, „черупка“, която съхранява плода по време на зреенето. Тя ме предпазва, за да мога все пак да се намирам във връзка с Твореца, но все пак е недостойно състояние. Тъй като в страданията виждам подслаждането – обещаното разкриване на Твореца. Чувствам, че те идват от Него, защото в противен случай Той не би могъл да привлече вниманието ми. И ако оправдавам тази егоистична сладост, ако се наслаждавам от нея, означава, че съм в нечистота.

И възниква въпрос: до каква степен мога да изпитвам страдания в текущото състояние и същевременно да осъзнавам неговата необходимост за връзка с Твореца? Как да не попадам под властта на наслаждението от тези страдания? Как да се спрем, в момента на съприкосновение с него и веднага да преведем процеса в правилното русло?

Защото продължавайки да се стремя към сладостите, се отпускам, поддавам се на коварството на егоизма, който подобно на змия ме съблазнява с този „елей“ на целеустремените страдания. Оттук произлизат всевъзможните религии и вярвания, основани на „праведните мъки“.

Въпрос: Как да насочим процеса в правилното русло?

Отговор: За това моля Твореца, Добрия и Творящия добро. Той иска във връзката ми с Него да ми бъде добре, към Него да ме води доброто. Но как да направя това?

Ако в егоистичното си желание усещам пустота, заплаха, беди, мрак, тогава, разбира се, от безизходност то търси източника на злото – нека това бъде дори Творецът, то си спомня за някаква висша Първопричина, от която изхожда всичко.

Но какво става, ако се наслаждавам, ако желанието ми е препълнено, ако целият свят сякаш лежи в краката ми? Животът ми е напълно наред, обезпечен съм на сто процента, в сейфа ми лежат златни кюлчета, абсолютно здрав съм, пълен съм със сили и енергия, която имам къде да прилагам…

Това закрива Твореца от мен, блокира мисълта ми за Него. Ако страданията и опустошението ме тласкат към Него, то наслажденията, напротив, ме отделят от Него.

Оттук следва въпросът: по какъв път предпочитам да напредвам? Чрез страдания или чрез наслаждения? Тъй като при такава постановка трудният път е точно пътят на наслажденията, които ме „окупират“, затварят всички възможности за мен. Когато в живота не изпитвам какъвто и да е недостиг, мога ли да мисля за Висшата сила?

Е, излиза, че пътят на ускорението съвсем не е прост, в сравнение с естествения път. Движейки се „по разписание“, аз мога да бъда доволен със собствени сили. Страданията, пустотата на егоистичните желания ме тласкат към Твореца. Но в нас се появява избор само при ускорение.

И ако искам ускорение, когато ми е добре, то се нуждая от група. Собственото ми желание е „нахранено“ и „неподемно“ – така, че са ми нужни другари, необходими са ми допълнителни желания, отвън. Само като се включвам към тях ще мога да напредвам.

И колкото повече напредвам към окончателното поправяне, толкова повече се нуждая от външни желания. Тъй като вътрешните се запълват мълниеносно и ме отклоняват от верния курс.

Въпрос: Кога се разкрива Творецът по този път?

Отговор: Когато поискаш да направиш съкращение на Него. С други думи, когато престанеш да Го искаш и пожелаеш да проявиш своето отдаване към Него. Защото когато искаш Неговото разкриване, ти искаш да разкриеш свойството отдаване – истинското, а не „комерсиално“, когато даваш едно, за да получиш друго. Това е отдаване, заради получаване. От друга страна, започвайки да отдаваш, ако не получаваш, заради получаването, ти се запознаваш със свойствата на Твореца. А по-нататък, получавайки заради отдаването, ти вече на дело „обрисуваш“ в себе си контурите, свойствата на Твореца и Го опознаваш.

И така, именно чрез обкръжението човек реализира своя свободен избор.

От урока по статията „Поръчителство“, 02.05.2013

[106522]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Духовните съсъди се състоят от желания за наслаждаване, а също така и от съкращаване на желанието, от екрана и намиращия се в него срам. Срам, защото не мога да обърна себе си към отдаване, страхувам се от всяко свое състояние да се свържа с Отдаващия.

Когато се издигам от падение, от усещане на злото, тогава виждам, че то не е било толкова лошо. Разбирам, че това падение е вид подготовка за нов подем. Започвам да обичам и ценя това предходно състояние, да благодаря за него, защото без това спускане сега не бих се издигнал.

Това ми помага да оценя своето издигане още по-високо, защото то е дошло, за да поправи бившите пороци. И затова поправям този подем със своето ново отношение към него и от този опит се уча и в бъдеще. Сега знам, че трябва да се подготвям за момента, когато отново ще дойде падението, за да мога по възможност да го контролирам и да се издигна над знанието.

В състояние на подем имаме малко възможности да се издигнем с вяра над знанието, но за това ще ни помогне падението. Тъкмо паденията са най-ефективните състояния за издигане, а не подемите.

Работата на човек е в това, да благодари за миналото и с това да се подготви за бъдещето. Всеки миг трябва да се говори, че всичко случващо се до този момент, какъвто и конфликт да се е случил между другарите, каквото и да се е случило – всичко това е направено от Твореца, освен Когото, никой друг не съществува. Трябва да припишеш всички тези ситуации на разкриването на Твореца спрямо теб от Неговата обратната страна, ако си преживял падението, или от лицевата Му страна, ако си изпитал подем.

А за в бъдеще – трябва да сме готови за всичко, каквото и да се случи. Това се нарича преданост на душата. За този момент се подготвяме в групата, благодарение на своя принос в нея, в поръчителството, в помощта, която се възвръща към самия човек.

Всичко зависи от готовността на човека. Ако седим и нищо не правим, то няма да усещаме никакви падения или подеми, а само лека промяна в настроенията. Ако се подготвяме за връзка с другарите, то ще можем да управляваме скоростта на своя напредък и да виждаме в положителна светлина всичките си хубави състояния: и подемите, и паденията.

Много по-трудно е да се отнесем целенасочено към подема, отколкото към падението. Защото по време на подем се намираме под впечатление от наслаждението, което ни зашеметява, не ни разрешава да го анализираме, да контролираме желанията си.

Докато при падение, самото желание те кара да търсиш изход, дори спасение. Затова е казано, че ”Фараонът е доближил синовете на Израел към Твореца”. Желанията, разкриващи се в падението, в изгнанието, страданието и злото – тъкмо те приближават човек към целта. А по време на подем напредваме не особено много.

От урок по статия на Рабаш, 02.04.2013

[104233]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→