В резултат на своето материално развитие, което хората така високо ценят, след цялата тази тежка „египетска работа с глина и тухли“, както е казано за египетското робство, за духовното изгнание, ние сега, приближавайки се към разкриване на духовният свят, виждаме с какво въобще се занимават хората в този свят?! С абсолютно ненужни неща никому! Изобретяват някакви всевъзможни хитроумни прибори, а дали без тях не може да се живее?

Виждаме, че хората, съгласно своето развитие, губят все повече време за безполезни занятия, все повече се отдалечават от жизнено необходимия минимум. Ако се занимаваме само с жизнено необходимото, то бихме останали без занимания. Или 5 на сто от населението ще работи, за да осигури необходимото за цялото човечество, или 5 на сто от времето си всеки ще работи за своята прехрана. А всичкото останало време е длъжен да посвети на духовното си развитие.

Нали ти не получаваш никаква полза от това, че се занимаваш с материални неща – само разваляш природата.

Ако човек не се занимава със своето духовно поправяне, то с какво да се занимава в този свят. Проблемът е, какво да се прави с пенсионерите, а нали всички трябва да осигуряваме нуждаещите се? Какъв е смисълът в това, ако мислим, че полза допринасят само активно работещите?

Но в действителност нашият живот е устроен на обратния принцип. Нужно е само да дадем на човека методиката за вътрешното поправяне и тогава за всеки ще се намери място. И всеки ще работи за вечността, знаейки, че душата няма възраст. И именно старите хора ще извършат големите поправяния.

Колкото повече се занимаваме с „глината и тухлите“ – толкова по-бързо се придвижваме до осъзнаване на робството – под неговата тежест човек се насочва към Твореца и се издига на ниво „човек“ и това е единствената полза, която извличаме от своето материално развитие.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

В наше време светът започва да се издига отдолу нагоре. Първият признак на този подем е проявяването на връзката между нас – глобализацията и интеграцията, които се разкриват в нашия свят. С всеки изминал ден, тази връзка ще се проявява все по ясно и отчетливо, нали този процес не зависи от нашето желание.
Ние сякаш се намираме на лентата на ескалатор, който ни издига по стъпалата на световете, и всеки път пред нас се разкрива различна картина. Тази лента се движи с определено темпо, което се нарича „в своето време“ (беито). И макар да ни се струва, че промените в света се случват с главозамайваща скорост, всъщност това е все още началото.
Нали до днес светът не се е издигал, а само се е променял вътре в егоизма, растящ от поколение в поколение. А сега ни показват, че егоизмът става все по свързан – ние вече виждаме системата на егоистична връзка между всички хора в света, която предстои да поправим. Разкрива ни се, че не сме способни да бъдем свързани – това е истината за нас. Така се проявява духовният свят спрямо хората.
И ние сме длъжни да разберем, че този проявяващ се сега духовен свят, в които всички са свързани, с всеки изминал ден ще става все по-отчетлив и застрашителен, тъй като не му съответстваме. Ще живеем така, докато вследствие на нарастващото несъответствие, под натиска на огромни страдания не се съгласим да приведем себе си в съответствие с него. А кабалистите са се постарали да ни предадат тези процеси, за да видим „стълбата“, по която се издигаме сега, като на ескалатор, в следващото измерение, висшия свят. Нямаме избор – ние вече стоим върху тази лента.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Въпрос за филма, в който става дума за гробовете на кабалистите близо до Цват. Цитат: „…Ари открил тези гробове, повечето от които били неизвестни. Той вървял през тези места и казвал: „Ето НАД ТОВА МЯСТО се намира душата на еди-кой си кабалист“ – и това място отбелязвали с камък. Той чувствал къде именно се намира душата на определен кабалист…“
Но от друга страна, Кабала обяснява, че в духовното отсъстват категориите МЯСТО и време. Това означава ли, че душите на кабалистите, явявайки се компоненти на духовния свят се проявяват под формата на сили по законите на кабалистичната география, също както другите духовни сили?

Отговор: Душите не се проявяват в човека в нашия свят, който усеща само него, защото душата – това е част от Твореца, тоест свойството отдаване и любов. И в степента, в която се появява това свойство в човека, той се съединява с другите и в тази връзка усеща Твореца, както е казано: „От любов към ближния (създаването на свойството любов, кли) към любов към Твореца (усещане на Твореца, Светлината)“.
Но душите на кабалистите се усещат както отделно, така и в тяхната връзка с тялото („живо“ или „мъртво“), защото за кабалиста всички видове желания – на нашето или на духовното ниво – е едно усещано от тях желание, едно творение.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос : Вие твърдите, че преди разрушаването на Храма, целият израелски народ се е намирал в духовно постижение. Милиони хора, при това не само за стотина години. Какъв е техният принос за развитието на нашата цивилизация ? Каква е ролята на тези милиони ? Та нали ние се ползваме от “ плодовете на труда “ на единици от тези хора ? Не са ли живели тези хора без да ни оставят нищо друго, освен генофонда си ?

Отговор : Те са ни завещали своят духовен генофонд – своите поправяния в общата душа и сега участват в поправянето заедно с нас. Духовният свят – това е постоянно съществуваща конструкция, нищо не се губи , нищо не изчезва.

 Въпрос : Душите се поправят, чрез коригиране на егоистичните желания и се връщат към своя корен – общата Душа. Като се поправяме ние изграждаме нашите келим и оставаме в тях след физическата си смърт, усещайки духовния свят. По какъв начин нашите келим са свързани с онези души, които чрез нас са постигнали своето поправяне ?

Отговор : Душа – това е свойството отдаване, което човек може да придобие, само докато живее във физическо тяло, в този свят. Онова , което усеща докато е във физическото си тяло, ще усеща и след смъртта. Ако живее в свойството на отдаване, човек чувства себе си свързан с всички останали души – с тези, които са постигнали поправяне чрез него и с онези, чрез които той сам постига поправянето си.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Какво е обяснението на понятието „падение заради подема“, и какъв израз намира това в действията? Човек, който се занимава с Кабала в продължение на година, внезапно започва да се спуска на степента на животинското толкова дълбоко, че дори извършва постъпки, които не е правил преди да започне изучаването на Кабала. Може би става въпрос за падение заради подема? Възможно ли е това да е правилният процес на разкриване? И каква е ползата от него?

Отговор: За това пише във всички книги свързани с вътрешната работа на човека.
В началото егоизмът се увеличава,
следва оценяването му като зло,
следва желание за откъсване от него,
следва осъзнаване, че това е невъзможно,
следва осъзнаване, че само Творецът може да направи това с теб, ако помолиш,
следват продължителни усилия за насочване към Твореца –
и накрая, светлината те поправя и разкрива усещането за духовния свят – свойствата на отдаване и любов.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Езикът на клоните е език, който е създаден според указанията, получени от клоните в нашия свят и от техните корени, които се намират във висшия свят и се явяват за своите клони еталон.

Какво означава ,,да са еталон“? Това значи, че клоните желаят да подражават на корените, намиращи се на по-висока степен. Този език се нарича език на клоните, само ако низшият клон знае, че е клон и желае да се издигне към корена.

Няма нищо в низшия свят, което да не води своето начало от висшия свят и да не произтича от него. Коренът, намиращ се във висшия свят, заставя съответстващия му клон в низшия свят да приеме своя форма и да да се сдобие със свои качества.

Тук трябва да се добави: ако този клон желае това. В противен случай, между тях няма връзка. Тук, естествено се предполага, че низшият разбира, че е низш по отношение на висшия, че към него всичко слиза отгоре и слиза само за това, за да поеме той правилно в себе си това, да се коригира, да  стане и да се уподоби с висшето.

От връзката между корена и клона кабалистите са създали словесен запас, позволяващ им да говорят за духовните корени на висшите светове, използвайки името на низшия клон, точно определен в усещанията на този свят. (още…)

Filed under: Духовност, Книги - Няма коментари→

Нетленен е стремежът на човечеството да отвори вратата за духовния свят. Векове хората са търсили пътя, който води към висините. Напразни ли са тези усилия? Да не бързаме с изводите. Пред нас има две притчи, две покани за невероятни пътешествия. Франц Кафка и Баал Сулам ни призовават да се доближим до прага на непознатото.
Входът в закона
Франц Кафка (1883-1924) – е роден в еврейско семейство, живее в Прага и пише на немски език. За своя кратък живот той успява да остави неповторима следа в самото сърце на западната култура. Светът на Кафка става олицетворението на мрачната и грозна действителност, където блуждаят безпомощни герои , които старателно се опитват да се противопоставят на съдбата си. На Кафка може би най-добре му се е удало да отрази нашето безсилие пред натиска на могъщите процеси ставащи в съвременния свят.
В разказа си „Пред закона“ Кафка описва странната ситуация:
Човекът от село стои пред „вратите на закона“ и моли охраната да го пусне. (още…)

Filed under: Баал Сулам, Възпитание, Духовност - Коментарите са изключени за Пазачът на входа