Въпрос: Как да не нанесем вреда със своите действия, тъй като аз все още нямам правилно намерение за отдаване и действам с неправилно намерение?

Отговор: Основното е, че прилагаш усилие да достигнеш до правилното намерение. Да допуснем, че малкото дете е искало да почерпи майка си и хванало чинията, за да и я поднесе, а по пътя я е счупило. Но неговото намерение е било добро, правилно – това означава, че е извършило добра, правилна постъпка, независимо, че е счупило чинията. На чинията никой не и обръща внимание, всички гледат неговото намерение. От къде да знаем защо се е счупила и на какво е трябвало да се научи то?

А ние гледаме своите желания и си мислим, че Творецът ни осъжда според тях. Това съвсем не е така, Той съди по нашите намерения, тъй като предварително е известно, че ще счупиш чинията. Това не е никакъв проблем, тъй като веднага е станало ясно, че не си способен да извършиш това действие правилно. Но основното е, че си работил върху своето намерение.

През духовния филтър преминават само намеренията, а самите действия, т.е. промяната на желанията и тяхната реализация, остават от тази страна на екрана. Отчитат се само намеренията! Аз съм приложил толкова сили да извърша хиляди различни работи, но през филтриращата мрежа са преминали само моите намерения. От страната, където се намирам, мога да работя като луд – това е без значение! А на духовния екран ще са показани само моите намерения.

Затова не разбираме какво се случва. Направили сме толкова много, а къде са резултатите? Но трябва да се види дали тези действия са съпроводени от правилни намерения или не? Може би не си приложил намерение, а това означава, че нищо не си направил!

И това е, което остава на човек, когато приключи жизненият му път. Светът се населява от седем милиарда човека, но колко правилни намерения от всички тях преминават през филтъра и се включват в духовния отчет? Нула. За това е казано: ”Дойдох Аз и не намерих нито един човек”. Човек се нарича намерението, а не физическите действия. Духовният филтър очиства всичко, което се случва, и остава само намерението. Получава се чиста и красива картина, сякаш нищо не се случва в този свят.

И не е страшно, че за сега не умееш да достигнеш правилното намерение. Главно е колко сили си вложил, опитвайки се да се задържиш в него при условия, които не са зависили от теб. Възможно е да е било програмирано ти да сбъркаш. Тъй като не си единствен – трябва да се включиш в общата мрежа, в която действат различни условия. Тоест резултатът не зависи от теб, а само усилията.

Затова този, който гледа нашата действителност с очите на намерението, започва да вижда съвсем друг свят. Той се доближава до картината на духовния свят – светът на намеренията. Всички молби са за намерението, по намерението се определят делата и съединението се случва в намеренията. Всичко се оценя по намеренията – доколко те са силни и чисти, и доколко са объркани с мръсотия.

Намерението е производно от действието: негова много по-вътрешна степен или негов резултат. А самото действие няма какво да се гледа.

От урок по статия от книгата „Зоар“, 12.09.2012

[88235]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

В статията ”Тяло и душа” Баал а-Сулам ни обяснява объркването, което е характерно за представите на човечеството за душата и тялото.

Тази тема вълнува много хората: ”Какво всъщност е моето АЗ, когато живея тук? Какво ще се случи с мен след смъртта?”. Животните това не ги интересува, те нямат подобни мисли, защото не усещат времето извън периода, случващ се в природата, не се издигат над нея. А при хората, редом с усета за живот, съществува и чувството за откъсване от него и оттук се поражда въпросът: ”Какво се случва зад тези предели?”. Тъй като всъщност принадлежим на вечния свят, затова в света на личната причастност си задаваме и съответните въпроси. Те могат да бъдат с различна сила, но всички ги имат.

Като следствие, хората са формирали различни теории и концепции. В света се наброяват няколко хиляди религии, вероизповедания, концесии и т.н., които Баал а-Сулам разделя като цяло на няколко вида:

• Някои смятат, че няма никаква душа, а тялото е „машина”, ”торба” от химически съединения, пронизани от електро-импулси.
• Други предполагат, че в тялото има душа, която влиза в него при раждане и излиза преди настъпването на смъртта.
• Трети не отричат душата и признават, че тялото може да съществува и без нея. Тъй като към него пришиваме откъснатите парчета, присаждаме му органи, дори изкуствени, а в бъдеще е възможно и сами да създаваме тела от комплектовани органи.

Накратко казано, хората са много объркани. Има ли душа или не? Намира ли се тя в тялото или е извън него? Никой не знае това, дори науката – и си избират или създават теории по техен вкус. Колко са се родили през изминалия век и колко пари са донесли на своите създатели… Но реален и достоверен отговор не дава никой. Тъй като нито една от тези концепции не разкрива онова, за което се говори.

Сега вече идва ред на науката кабала, благодарение на която на дело разкриваме действителността в пълен обем, самия Творец, душата – накратко казано, всичко. Нищо не остава скрито от нас. Затова кабала се нарича ”скрита наука” – тя се занимава със скритото и го прави явно. Който желае – нека заповяда. Разбира се, за това трябва да се вложат сили, затова по вложеното после ще се заплаща. Тук може да откриете истината.

Обаче разкриването е обосновано от вътрешни промени в самия човек. Науката кабала се занимава не с външните действия, не с обредите, не с амулети и тайнства. Просто точно и ясно, без каквито и да е заобиколки, тя предявява искане – да промениш себе си. Въпросът се поставя остро: ”Под властта на своето получаващо желание ти през цялото време мислиш и се грижиш само за себе си. Такова е то ”егоистичното желание”. Започни да мислиш за това, да проверяваш, да осъзнаваш злото си и да го поправяш на противоположното – на намерение за отдаване. Има особена сила, която осъществява това поправяне, когато работиш в група.”

Така или иначе, реализацията трябва да бъде много проста и ясна за всеки, който иска да научи нещо по този въпрос. А проблемът, да речем, е в мързела. И затова тези, които разкриват истината, за сега са малко.

От науката кабала разбираме, че няма душа, която да се намира в тялото. А има съсъд на душата, който се нарича ”тяло на душата” – получаващото желание е изцяло устремено към отдаване. То представлява поправен съсъд за душа, т.е. за светлината, напълваща го съгласно закона за подобието, и се нарича ”светлина на душата”.

По такъв начин, ако човек направи от себе си съсъд за светлината, то светлината влиза в него и тогава той има душа, отнасяща се към едно или друго стъпало, в зависимост от желанието, с което той работи. Има пет нива на светлината: нефеш, руах, нешама, хая и йехида. Като цяло, човек трябва да достигне голямата обща душа и във всичко да види своето духовно състояние.

Това, което се отнася до материалното, изчезва, престава да съществува. Тъй като материалните органи на чувствата са мними, те са дадени на човек за кратко, за да може от тях, от тяхната картина на реалността, той да избяга и да влезе в духовния свят.

От урок по статичта ”Тяло и душа”, 07.09.2012

[87875]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Конгрес ONE в Ню Джърси. Семинар №4

Въпрос: Може ли един човек да получи анти-егоистичен екран, или можем да го придобием само с помощта на групата? Или Творецът е единственият, който може да ни го даде?

Отговор: Светлината идва с помощта на групата по моя молба и построява екран в мен, помагащ ми да се издигна над своя егоизъм и да се обвържа с групата. Екранът е връзката между мен и групата или между мен и Твореца, което е едно и също. Той ми помага да се извися над егоизма и издигайки се над себе си, да се съединя със светлината, с Твореца, със същността на групата, която се разкрива в нейния център.

Освен екран, не ни трябва нищо друго. Имам моето желание и желанието на групата, вътре в която се намира светлината и Творецът – екранът ми помага да се свържа с тях. И така влизам в духовния свят – в центъра на групата.

От 4-тия семинар на конгреса ONE Ню Джърси, 13.05.2012

[77696]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Преди четене на книгата “Зоар” е необходимо да насoча себе си към цел.

Всички предишни кръгообороти изминати от нас в процеса на развитието, са били развитие в материалната плоскост, където сме били затворени в себе си, стремейки се да увеличим единствено нашето вътрешно желание да се насладим и стараейки се да го напълним доколкото е възможно.

В този случай аз чувствам връзката си с останалите, само за да ги използвам, заради собственото си напълване.

Когато в процеса на развитието си достигаме такова състояние, при което очевидно сме изчерпали възможностите си да напълним себе си и сме се разочаровали от опитите да получим някакво съвършенство, наслада, цялостен, съвършен, вечен живот, заради който се развива нашето желание, тогава усещаме, че няма какво повече да направим в този стремеж постоянно да напълваме себе.

И тук в мен, с разочарование от този живот, се разкрива точката в сърцето – желанието да намеря отговор на въпроса, как във всеки случай може да се постигне усещането за вечен и съвършен живот.

Това желание ме тласка навън, а не вътре в мен, където през цялото време съм се опитвал да почувствам живота си напълнен и съвършен.

“Навън” – означава изменение на моето отношение към другите хора. Наистина, това се осъзнава доста по-късно. Преди, през цялото време съм се стремил да използвам ближния си, за да напълня себе си.

А сега трябва да разбера, че няма други възможности – само изменение на отношението към ближния си– от получаване към отдаване.

Само в отдаването на ближния ще придобия новото желание – желанията на другите, намиращи се извън мен. Ще забележа, че това в действителност са мои желания – желания на душата.

Ако направя с тях правилна връзка, то всички тези желания ще станат мои желания, мой съсъд за възприятие (кли).

Възможно ли е това? – С наши собствени сили безусловно е невъзможно. Но точно това е органът за усещане на духовния свят.

Духовното пространство се намира извън моето тяло. Това са моите отношения към “извън мен”. Разбира се, то ми се струва несъществуващо, нереално, недостижимо за мен.

Аз отхвърлям тези желания, намиращи се “извън мен”. Не мога и да си представя, че именно те ми принадлежат. И затова не мога да си представя, какво е това духовен свят.

Не мога дори да предположа, че когато постигна тези желания, то разкривам в тях напълване, наречено “Творец”. Сега те ми струват несъществуващи или опустошени.

Тази слепота не ми позволява да усетя, че духовния свят – това са същите чужди желания извън мен. Именно моето отношение към тях, като получаващ, сега аз усещам като Ад.

Ако отношение ми към тях стане отдаващо, ще се почувствам в Рая, защото ще изпитам всичко, което ги напълва, всичко което желая, за да ги напълни! По такъв начин аз сам изграждам това “извън мен” да бъде Ад или Рай.

Ето защо в началото на моето духовно развитие, Творецът ме довежда в кабалистичната група. Но тя не ми изглежда велика, постигаща духовното. Така е и написано: “Всеки съди в рамките на своите недостатъци”.

В статията си “Скриване и разкриване на Твореца” Баал Сулам обяснява, че моето отношение към останалите определя, какво ще открия в тях: пустота или напълване, този свят или духовния, включително до Света на Безкрайността.

Затова ми е необходимо да убедя самия себе си, че духовното се намира в моето отношение към всичко външно, излизащо отвъд пределите на моите егоистични интереси, както е написано: “Шхина се намира извън човека” (извън неговата кожа, егоизъм – защото така се нарича нашето животинско желание на ниво авиют далет – животинска кожа).

Човек трябва да извърши тази вътрешна промяна за сметка на помощ отвън – от групата, която ще му даде такова усещане, разбиране, увереност, ще го убеди в това. Нали обкръжението ни убеждава за всичко. В това се състои нашата основна работа.

И затова ние провеждаме събирането на приятелите, срещи, конгреси и всевъзможни мероприятия, за да може всеки човек да попадне под влиянието на правилното обкръжение, което ще ни убеди в това, че духовното се постига именно чрез промяна на отношението на човека към ближния.

Изучаването на науката Кабала е предназначено за това, да ни помогне да разберем, да се убедим и да разкрием правилното отношение към отдаването и даже любовта към ближния.

В него ще постигнем и истинското си аз – своята душа и нашата обща душа – малхут от безкрайността, ще разкрием царуващите съвместно Шхина и Твореца, както е казано: “ Той и Името Му са единни”.

С такова намерение трябва да четем книгата “Зоар”.

Filed under: Зоар - 1 коментар →

Сега започваме да говорим за развитие на душата: какво означава усещане на духовния свят? Кой го усеща?

Оня допълнителен чувствен орган, който по късно ще наречем душа. А сега ние все още го нямаме.

Ние само искаме да го развием от точка и с него да усетим всички тези образи, за които се разказва в книгата Зоар: Ноаха, Лею, Елоким, АВАЯ, ковчег, дом, светлина и много други.

Ние засега нищо за него не знаем, като дете, току що родило се, като чисто бял лист, който е все още празен!

Сега то е длъжно да се запознае с този свят. И то започва постепенно да усвоява своите чувствени органи, доколкото това е възможно.

Ние сега не забелязваме, как то се готви, искайки да узнае нещо. То е затворено вътре в себе си и ние просто го ухажваме. А впоследствие то започва все по-вече и по-вече да ни се разкрива и да реагира.

Но в духовния свят ние се развиваме не така, както се развива новороденото тяло в нашия свят. В него се развива душата от точката на желание, която се намира в нас.

Ако ние, притежавайки тази точка четем книгата Зоар, то от това изучаване ние възприемаме всевъзможни впечатления и тази точка започва да се развива и увеличава.

И когато тя нарастне до сфера с определени размери, ние започваме да усещаме в нея духовния свят.

От урока по книгата Зоар, 05.12.2009

Filed under: Зоар - Няма коментари→

Всичко идва от Твореца, Висшата сила – и светлината, и тъмнината, както е казано: „Сътворяващ светлина и създаващ тъмнина”.

Ако желая да го разкрия, съм длъжен да взема тези две сили и правилно да ги съединя заедно.

Те ми се струват обратни една на друга и аз не разбирам как от един източник могат да излизат две противоположни сили – добро и зло, светлина и тъмнина, дявол (клипа) и светец, намиращи се в неприкъсната битка. Как е възможно това?

В нашия свят ние виждаме свойства и действия, полярно различаващи се помежду си – прекрасни, добри и зли, отвратителни, ужасни. Как можем да ги съединим заедно и да свържем с един източник, с Твореца?!

А в духовния свят това разделяне, разминаване между свойствата е мнго по-голямо, отколкото в нашия свят.

Длъжни сме да построим в себе си система, съединяваща тези две противоположни сили заедно, нали те пребивават в мир и съгласие, допълват се една друга, т.е. нито една от тях не може да съществува без другата.

Строейки вътре в себе си тази система, аз започвам да разбирам нейния корен, да виждам откъде произлиза тази противоположност, какво се случва.

Ние още не разбираме това. Докато ние не започнем да изграждаме себе си над махсом, вече в духовния свят, това няма да се побере в нашите глави.

Ние може да се намираме в една или друга крайност, или пък отделени от там. Но ние не сме способни да сме свързани и в хармония с две противоположни сили.

Затова работейки за съединяването на две противоположни сили в себе си, аз изграждам точката на тяхното докосване, създавам система за тяхното обединяване, без да гледам на тяхната противоположност, без да подценявам едната за сметка на другата, както е в нашия свят, достигайки пълна хармония.

Пространството, което аз строя отвътре и е моето „я”, моята душа, точно наподобява Твореца.

Твореца е един. Спрямо мене той се разделя на две сили – положителна и отрицателна, „плюс” и „минус”. Аз съединявам тези две сили вътре в себе си в една система.

Излиза, че системата, която аз строя между „плюса” и „минуса”, напълно съответства на Твореца. Така аз чрез действията на Твореца, го познавам.

По такъв начин аз строя в себе си човека, подобен на Твореца. Аз съм един в системата Малхут, така както Твореца в системата Кетер.

В това подобие е цялата наша работа.

От урока по книгата Зоар, 10.12.2009

Filed under: Духовност - Няма коментари→

От обучението си трябва да очакваме промени, които носи поправяща сила – „светлината, връщата ни към Източника”.

Кабалист, който е писал книга, се е намирал в нашия и висшия свят едновременно.

Затова, ако искам да придобия неговите свойства и виждания, чрез своят стремеж аз мога да привлека към себе си силата на поправяне и скоро да почувствам резултата от нейното въздействие,т.е. все по-явно усещане на свойството отдаване.

Постепенно, под въздействие на скритата в обучението светлина, аз осъзнавам, че в мен не съществува нито трошичка отдаване.

Всичко добро, което си приписвам – това е просто егоизъм намиращ възможност да наслади себе си.

Това ще бъде едно ясно усещане, че каквото и да направя – всичко е единствено за самонапълване.

Аз едновременно чувствам, че това не хубаво. Струва ми се, че може да бъде по-добре? Но аз усещам, че това е лошо – просто защото всичко това ме ограничава.

Отдавайки, аз мога да разтворя за себе си безкрайния духовен свят, а получавайки, безцелно да живуркам в този свят. Това също е крачка напред, защото сега аз искам повече и поради това съм готов да отдавам. Само ми кажете: как?

По-късно ще почувствам, че действително съществува един Даващ, напълващ пространството около мен.

Аз още не съм Го опознал, но желая да Го почувствам, да се уподобя на Него, да стана като Него, да се обединя с Него посредством отдаване.

По такъв начин човек постепенно се променя под въздействието на поправящата сила, която привлича по време на обучение. По особен начин тази сила действа при изучаване на книгата Зоар.

Ако се подготвим и пожелаем да се обединим с душите си, то ще привлечем най-мощната поправяща светлина от тази книга.

Само тя може да ни помогне. Всички други усилия ще си останат безполезни, ако с тяхна помощ ние не успеем да привлечем върху себе си силата на поправянето.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Ако хората се занимават духовно, те не са обхванати от материални грижи. Тъй като материалното усещане под въздействие на духовното успокоява и уравновесява.

Нашият свят е следствие от слизането на сили от духовния. Всичко съществуващо в нашия свят, се управлява от висшите сили.

Ако приведем тези висши сили в равновесие, същото ще се случи и в нашия свят.

Ако започнем да строим правилна връзка помежду си, т.е. подобна на духовната, то целия наш свят, включително нашият земен живот, ще започне да се уравновесява.

Действайки на нивото на нашия свят, ние нищо не можем да поправим и да променим към по-добро в нашия земен живот, тъй като светът ни се управлява от висшите сили.

Но ако се заемем със собственото си поправяне в съответствие с висшите сили, то силите спускащи се свише ще приведат в хармония нашия свят – и ние веднага ще усетим това.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Въпрос: При всеки празник се разкрива особена висша светлина. Каква светлина настъпва на празника Сукот и как по-добре да го използваме за своето придвижване?

Отговор: На всяко състояние в духовния свят съответстват съответни светлини и желания (келим), съединяващи се в едно.

Светлината въздейства на желанието и съгласно програмата, по съответен ред, го довежда до поправяне. Душите на поколенията са длъжни заедно да преминат поправянето.

Съществува висше, общо и частно управление. Общото управление пробужда келим (желания) слой след слой, съгласно тяхното ниво, поколение след поколение и ги заставя да се развиват по естествен начин, който се нарича „в своето време“ (беито).

И съгласно този естествен ход на времето, понастоящем настъпва особена светлина в този свят и придвижва всички хора заедно.

Това се нарича празник – така духовния корен се отразява в своите материални клони.

Човек, който се пробужда за духовното в индивидуален план, може също така да използва това общо пробуждане за своето придвижване.

Това е много полезно, нали има огромна маса желания, празнуващи Сукот – макар и във вид на символи, по традиция.

Ако присъединим своите намерения към това общо пробуждане, с това си помагаме един на друг.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Сега се опитват да преодолеят икономическата криза и ще играят тази игра, докато всичко не рухне окончателно. Това е като играчи на покер, които вече напълно са загубили, но не могат да се откъснат от игралната маса. Всичко е пълна лъжа и блъф, но не могат да се откъснат, защото не знаят, в противен случай къде да бягат и какво да правят.

В такова състояние на човечеството се разкрива науката Кабала, нали без нея не можем да разкрием причината за кризата. Страданията не ни водят към причината, нали те се усещат на неживо, растително и животинско ниво. А кризата се разкрива в разделянето на душите. Страданията ще доведат до науката Кабала, която разкрива причината за това разделяне и човек ще разбере, че му е нужно да поправи своето отношение към останалите и нищо повече.

Всички причини се намират в духовният свят, а нашият е само следствие. Ние искаме да поправим следствието, а Творецът ни изпраща все повече разочарования. На всички е известно, че след порив за обединение, за достигане на мир, като резултат избухва ужасяваща ненавист.

Дори ако сега се съберат G20 и подпишат договор за създаване на единно световно правителство, обща банка, пенсии за всички, еднакво справедливо разпределение, ще се появи епидемия или някакво друго нещастие, защото ние не желаем да поправим системата, там където се е повредила, във връзката между нас.

Има обикновен призив за достигане на състоянието „Обичай ближния си, така както себе си“ и един съвет, как да постигнем това „Аз създадох егоизма и Тора (светлината, която го поправя)“.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→