Сънят в нашия живот е много сериозна дейност на мозъка, при която той обработва и съхранява цялата налична в него информация, натрупана за ден, а може би и за няколко дни. Мозъкът я поставя и сортира в архива си. При този процес възникват всякакви хаотични връзки, затова понякога сънищата ни се струват нереални.

Всъщност, в съня се случват много силни действия и решения. Мозъкът работи много интензивно на дълбоки, вътрешни нива, които все още не можем да изследваме. А когато тази информация вече е складирана, подсъзнателно вътрешно осъзната, човек е готов да се събуди.

Винаги виждаме сънища. Те непрекъснато преминават през нас, защото са блуждаещи процеси в нашия мозък.

И човек вече е готов за следващия ден, за следващото правилно възприемане на информацията въз основа на предишния ден и съня, който е преживял, т.е. към преоценка на информацията, възникнала по време на съня. По този начин сънят, изключвайки те от реалността, ти позволява правилно да рестартираш и да преминеш към ново състояние с нова оценка на реалността.

В духовния свят е същото, защото нашият свят е отражение на духовния свят.

В духовното, без да заспиваме и да се изключваме от реалността, както в нашия свят, ние съзнателно се издигаме на следващата степен, като че ли в следващия ден. Откъсвайки се от предишната степен и все още неиздигнали се на следващата степен, се намираме между тях и искаме съзнателно да прехвърлим едното в другото. Това е и нощта между два дни.

Но намирайки се между двете реалности можем да почувстваме състояния, за които вътрешно не сме готови. Можем да почувстваме неща, които все още не са влезли в нашето разбиране и да видим неща, за които още не сме готови. Още не сме готови за това.

Ето защо сънищата са много особено, красиво състояние, от което можем по-късно да направим дълбоки изводи, да стигнем до нови стремежи.

От ТВ програмата „Силата на книгата Зоар“ №5

[278131]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Духовна работа, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява смяната на деня и нощта? И има ли аналог на това?

Отговор: В духовния свят няма ден и нощ. Разпространението на светлината в желанието се нарича «ден», а излизането на светлината от желанието – «вечер» и «нощ».

Въпрос: А цикличността? Например, денонощния цикъл?

Отговор: Циклите съществуват, но в други измерения, в други понятия. Човек, който навлиза в духовния свят, преминава през абсолютно друго градуиране – какво е «ден», «нощ», «време», «аз», «свят». Всички определения тотално се променят, преминавайки през ново прераждане.

От урока на руски език, 19.03.2017

[211434]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Когато Аарон разбрал, че наказанието на синовете му е било особен знак, небивала до сега почет, той престанал да плаче и в сърцето си приел съда на Твореца. А Творецът го възнаградил за величието на духа, заговаряйки го, независимо, че обичайно Той се обръщал само към Моше ( М. Вейсман, ”Мидраш разказва”, глава Шмини”).

Съществуват няколко вида духовен контакт: мисъл, получена от разстояние, беседа (обмяна на информация), взаимно действие. Тук се говори за подема на Аарон на следващото ниво благодарение на синовете си.

По принцип, трябва да се разбере, че синовете и Аарон – това са действия, произлизащи от едно единно желание.  На мен ми е много трудно да говоря за това, защото през цялото време трябва да превеждам своите обяснения на дискретни състояния: на различни души, на различни хора. Като цяло няма нищо от това! Говори се само за изясняване в едно единствено желание на един единствен Творец.

От ТВ програмата ”Тайните на вечната Книга”, 22.01.2014

[137117]

Filed under: Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Цялото творение се намира в постоянно, непроменливо състояние. Но ние възприемаме и разкриваме това творение съгласно своите свойства, както човек може да наблюдава един и същ обект, без очила, с очила, с бинокъл, с микроскоп. Тоест, всичко зависи от нашите инструменти за възприятие, чрез които ние гледаме на творението.

Всичко се оценява спрямо човека. А всъщност, ние се намираме в света на Безкрайността. Помня как през седемдесетте слушах лекция на местния равин от Реховот и той ме порази с това, че разпери ръце и каза: ”Ето тук се намира бъдещият свят, тук се намира духовният свят”. Тогава не разбрах за какво говори и към какво гледа. Той беше кабалист и имаше духовно постижение.

Тогава не разбрах какво имаше предвид той. Как така бъдещият свят се намира просто тук? Той нищо повече не обясни, но тогава това много ме порази и остана в мен.

И така ние с вас се намираме в света на Безкрайността, в единственото създадено състояние и трябва да открием тези инструменти за възприятие. В това се състои цялата ни работа.

От урок по ”Предисловие към книгата Паним меирот”, 13.03.2014

[129858]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Не е възможно да се изобрети нещо, което не е съществувало досега в природата. Възможно е аналог да не съществува в този материал, от който строим, и да не е на същото ниво, но той задължително съществува. Ние вземаме всички примери, аналози от вече съществуващото в природата, тъй като не можем да изобретим нищо съвършено ново.

Това принципно е невъзможно. Има само една нова точка в цялото мироздание, „създадена от нищото”(еш ми аин). Но всичко останало, освен този „Първоначален акт на сътворението” (Маасе Берешит) e следствие от срещата на свойствата на светлината и съсъда, от разнообразните видове връзки между тях. Затова можем да взимаме примери само от тези вече съществуващи свойства и да създаваме техни аналози.

Всичко, построено от нас в нашия свят, тоест в нашите егоистични усещания, които се наричат „този свят”, има някакви аналози в природата. И ако искаме да продължим да се развиваме и да се учим от мъдростта на природата, ние сме длъжни да разкрием у себе си ново зрение, съсредоточено върху отдаването. Тогава ще можем сами да реализираме и примери за отдаване.

Ние не можем да вземем примери за висшите светове от този материален свят, затова цялото научно развитие завършва на границата между нашия свят и висшите светове. А още преди науката да се изчерпи – нашето материално желание за наслаждение зацикля. Цялото ни развитие завършва на определен етап, защото повече не намираме нови примери, които бихме могли да вземем от този свят.

Но важното е, че загубваме всякакво желание да ги търсим, за да ги използваме за нови изобретения и с тяхна помощ да напредваме в материалното си развитие. Намираме се в преход – на прага на разкриването на ново духовно желание.

Oт урока по статията „Тайната на зараждането“, 21.08.2013

[115226]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Възможно ли е да се постигне правилно желание към духовното, без проблеми в материалния свят?

Отговор: Няма чисто ”материални проблеми”. Материалният свят не съществува отделно от духовния. Всичко принадлежи на духовното. А материалната форма, която усещаме сега, само ни се струва такава, тъй като я възприемаме без правилно намерение, което трябва да бъде създадено с наши усилия. Ние просто сме се родили такива, с разбити желания.

Усещанията в разбития съсъд без всякакво собствено намерение, а само съгласно действащата в него програма – се нарича материален свят. Тоест материалното е това, което усещам, без да прилагам някакви усилия. А за духовно усещане ми е нужна определена настройка и само тогава ще мога до го усетя. Тези мои действия се наричат поправяне.

Но всъщност, нашият свят е базова точка, върху която е изградена цялата система на духовния свят. Системата на висшите светове се разкрива във вид на допълнителни връзки между всички елементи на този свят. Тази форма, тази картина от светове се запазва, и в допълнение на нея се разкрива свързващата мрежа между частиците на Вселената. Тази мрежа се нарича висши светове.

От урока по статията ”Тайните на сътворението”, 12.08.2013

[114963]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Човек има разум и чувства, които съставят неговото „Аз“, а също и нещо, което лежи над разума и чувствата – духовна степен, духовен Човек.

През цялата си история, човечеството се е развивало егоистично: нараствали са разумът и чувствата и ние свикнахме с това, приемаме това положение и смятаме, че е правилно. За нас това е развитието: в чувствата си и разума си различаваме все повече щрихи на възприятие, все повече детайли от нашия свят и ни се струва, че по този начин прогресираме.

Действително, а какви други варианти може да има? Колкото по-добри са микроскопите, телескопите, толкова по-дълбоко проникваме в наблюдаемото; колкото по-ясни са радарите, толкова повече долавяме… В крайна сметка, разширяваме диапазона на петте си сетива, а разумът предоставя на този процес „интелектуално съпровождане“.

Но има развитие от абсолютно различен вид и за него говори науката кабала – развитие в други органи на чувствата, в други свойства, които днес нямаме и които наричаме „сила на отдаване“. Би ни се сторило, че такава сила има и в нашия свят, но казваме: „Не, тук става дума за намерение“. Защото ако разгледаме внимателно което и да е действие, което човек уж прави „въпреки егоизма си“, ще открием, че чистият алтруизъм е недостигаем и че в крайна сметка всички действат само заради собствената си полза.

Свойството отдаване, лежащо над реалността, не може да бъде придобито с обичайните способи. Вследствие, аз изобщо не разбирам, не знам какво е това духовност. И за да разреша този проблем, ми е нужна особена, точна наука, която ме прекарва през „иглено ухо“ – през малка „вратичка“, водеща в духовния свят. Тя е малка, защото не мога да взема нищо със себе си, освен основното решимо – духовната искра, Божествената част свише. Тя е заложена в мен и именно затова мога да премина през едва забележимата пролука между световете.

И така, пред мен е стена, през чието отвърстие може да се провре само искра, докато всичко останало остава отзад. Действително след това, заради целите на взаимодействието с другите хора, които засега остават от тази страна на стената, ще ми се наложи да се „облека“ в предишната си „кожа“, но самият аз вече съм преминал в новия свят и той по никакъв начин не е свързан със стария – те действат по различни схеми, по различни принципи: тук цари получаване, а там отдаване.

Сега нямаме никаква възможност да разберем, да разпознаем принципа на отдаването, неговите свойства. По никакъв начин не можем да се приближим до него или да си въобразим нещо съответстващо на истинското. Всички наши материални усилия са призвани само да ни объркат, да се успокоим с някакви сурогати, и нищо повече. В действителност, светът на отдаването е „преобърнат свят“ и неговата противоположност се отразява на самата същност на нещата, а не на тяхната форма, както е в нашия свят.

(още…)

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

Няма по-висше състояние от това да се самоотмениш, да отмениш своето его, всичките си мисли и лични желания, цялото си предишно отношение, всичките си планове, цели и надежди. Това е пълното отменяне на своето ”Аз”, сякаш никога не съм съществувал, не съществувам и няма да съществувам.

Всичко, което остава в мен, дори онази искра или капка, от която трябва да се родя, също не ми принадлежи, а принадлежи на Висшия, тъй като е дошла от там. Аз трябва дотолкова да се отменя, че тази капка, от която сега ще започна да се развивам, да бъде капка от светлината, която не се отнася до мен.

Трудно е да си представим това, но всъщност влизането в духовния свят се осъществява чрез състояние, при което човек напълно се анулира. И единственото, което тогава преминава отдолу нагоре, е същата тази искра, която той не смята като принадлежаща на него.

Затова тук трябва да се работи по самоотмяната. А след махсом започва работата с желанието за наслаждаване, която се различава от онова, което е било до махсом, в периода на подготовката. Така човек започва да израства в духовния свят, и целият му ръст от миг на миг се състои във все по-голяма самоотмяна. А над тази самоотмяна, той работи със своето желание за благото на ближния, което е много по-високо от обикновената самоотмяна, а се изисква пълно сближаване с ближния и служене с любов, изградена над ненавистта.

Това е първото духовно състояние, в което извършваме преход от единия свят в другия – пълна самоотмяна, осъществена с помощта на светлината, връщаща към източника.

От урок по книгата Зоар, 22.03.2013

[105791]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: В какъв съсъд човек разкрива духовния свят?

Отговор: В отразената светлина – с други думи, в отдаването. Когато се грижи за ближния повече, отколкото за себе си, когато ближния за него е по-важен от самия него.

Въпрос: Какво трябва да отмени човек, за да придобие този духовен съсъд?

Отговор: Мислите за себе си.

Как аз, като съм напълно егоцентричен, ще премина към такова състояние, в което напълно ще превключа на „за благото на другите“? От къде да взема такова желание, да намеря такива сили, как да приложа усилия?

Тук ще ми помогне светлината, възвръщаща към източника. Тъкмо това се нарича ”чудото на изхода от Египет”: Аз извеждам чувството и разума из под властта на своето желание, от грижите за себе си и ги внасям в ближния. Разбира се, не мога да осъществя това сам. Затворникът не може сам да се освободи от тъмницата, не може да се издърпаш сам за косите от блатото. Тъй като желанието и грижата за себе си – това е всичко, което имам.

Но идва светлината, извлича тази грижа от желанието и я влага в някой друг. И тогава започвам да се грижа за него така, както майката се грижи за детето си. И с нея става същото, само че на егоистично ниво: тя сякаш е хипнотизирана от грижата за него, през цялото време е обхваната от него. Ако не знаехме що за грижа е това, бихме си помислили, че се е побъркала.

Това също е работа на светлината, само че тя не изисква от материята да се обърне с молба за любов към младенеца. На нея това и се дава просто отгоре. А ето, на нас – не. Пред човека слагат избора: ”Искаш да си останеш на животинското стъпало?” – моля, остани. ”А ако искаш да се издигнеш на духовното стъпало, тогава сам трябва да задействаш Силата на светлината”.

Постоянно трябва да се усъвършенстваш, да обогатяваш ума си – с една дума, да придобиеш разума на Твореца, за да Го привеждаш в действие. Цялата разлика между двете стъпала е в твоята инициатива. Тъкмо за това е казано: ”Победиха Ме синовете Мои”.

От урока по ”Статия по завършването на книгата Зоар”, 06.02.2013 

[99703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Как да разберем, че действията ни са за благото на Твореца?

Отговор: Ако Творецът е определена форма, която аз сам строя в себе си, то трябва да знам какво е в Негова полза и какво във вреда. Ако тази създавана от мен форма е напълно отдаваща, то нейното благо е в отдаване.

Творецът се намира вътре в мен. Човек нищо не знае за това, което се случва извън него. Той дори не знае дали изобщо има нещо извън него. Светът такъв, какъвто ми се струва, какъвто ме обкръжава, е илюзия. Това е измама, създадена, за да мога, отнасяйки се към него като към външен по отношение на мен свят, да го изуча детайлно, благодарение на това, което изнасям извън себе си.

Ако можех да изнеса навън и своите усещания и мисли, и да видя себе си разпространил се в целия свят, то би се получил свят на Безкрайността. И тогава бих разкрил, че светът не съществува, а всичко това са мои части, мои желания. В действителност няма нищо друго – не съществуват всички тези образи около мен, хората. Всичко това съм аз, наричащ се човек, стоящ пред силата Творец. Сега не Го виждам, но ми е дадена възможност да започна да Го усещам.

Ние никога не можем да узнаем, каквото и да е извън нас, затова узнаваме Твореца само по неговите действия върху нас и затова трябва самите ние да придобием духовни свойства. С това духовният свят се различава от материалния.

Вътре в нас съществува област, като бяло петно, в което сега не усещаме нищо. Тази област започва по малко да се разкрива и се нарича „висш свят“.

А има област, която усещам като „този свят“ и започвам да чувствам, че ми е зле в него, сякаш ми е тясно в този кръг. Започвам да търся дали не съществува нещо извън него?

И част от усещанията ми подсказват, че наистина съществува нещо извън неговите предели, защото тази част от усещанията ми изчезват: чувствам, че живея в тях и умирам. Същото е и с всевъзможните свойства в мен: неживите, растителни и животински, които възприемам като този свят, също се появяват и изчезват, раждат се и умират. Виждам техния живот или смърт и затова започвам да мисля, че всичко е временно и тленно, всичко се изменя и чувствам някаква пустота. Затова започвам да търся какво има зад пределите на този материален живот.

И ако не се измъкна от своите граници навън, то как мога да разбера какво става там? Така достигаме до висшия свят, който съществува зад пределите на този свят. Но и този, и висшият свят – всичко това са желания за наслаждение и ако ги обединим в едно, то ще се получи свят на Безкрайността.

От урок по статия на Рабаш, 15.01.2013

[98027]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→