Книга „Зоар”. Предисловие. Статия „Кълнове”, п. 5: „Кълновете са праотците, които влезли в замисъла и проникнали в бъдещия свят, т.е. в Бина, и били скрити там.

И оттам, те излезли в скриване и били скрити в истинските пророци. Родил се Йосеф и те се скрили в него.

Влязъл Йосеф в святата земя и ги укрепил там, както е казано: „родил се Йосеф”, т.е Йесод де-гадлут”.

Цялата наша връзка с духовните светове преминава през парцуфа Нуква на света Ацилут. Именно към нея, разбитите души издигат МАН, молба за поправяне.

Човекът с точка в сърцето се стреми към духовния свят, а духовното е отдаване и единство. Затова, той се стреми към обединяването с другите и такава възможност му се предоставя в групата.

Ако човек изпълнява условието за подема и създаде кли, тогава се съединява с Малхут де-Ацилут. Тя издига общата молба на другарите към Зеир Анпин, а той им дава светлината, връщаща към Източника. Тогава душите, които желаят да станат едно цяло, се издигат по стъпалата на единството.

Отначало – към състоянието зараждане (ибур). Тук, те се обединяват, анулирайки себе си пред другия. Всеки скланя глава пред обкръжението и става „плод в майчината утроба”.

След това, те постигат стъпалото отглеждане (еника), където тяхната сплотеност укрепва – сега вече са способни да работят със своите желания за наслаждение, да се издигнат над тях.

А после, душите преминават към възрастното, голямото състояние (гадлут). Нивото на тяхното сплотяване им позволява да се съединят със Зеир Анпин, и това стъпало се нарича Йесод де-гадлуд или Йосеф.

Оттук, ние можем да разберем описаното в Тора за историята на Йосеф, когото братята му продали в робство. Тези събития се развиват около борбата за нашето обединяване, за да можем да постигнем поръчителството в степен, достатъчна за разкриването на Твореца между нас.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 02.12.2010

[28446]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Аз съм в падение след края на Конгреса. Страхувам се, че съм загубил желанието за отдаване. Работя в група, но не усещам това да помага, а възможно е и да пречи. Мисля си да напусна само и само за да разкрия отново желанието. Правилно ли е това?

Отговор: Какво желание ще разкриеш, ако напуснеш? Желанието да отидеш в бар или на футболен мач? Получаваме необходимостта за духовното само от обкръжението. Напускайки го, ти ще тръгнеш точно в противоположната посока.

Написано е за разкриването на егоизма: Грешниците ще паднат, където праведниците ходят. Това е твоята дилема: да станеш праведник или грешник.

Скриването, което последва след Конгреса, разкри в теб ново, силно, егоистично желание, предназначено за работа и поправяне. Но ти искаш да избягаш от тази работа вместо да направиш нов старт имено от мястото, на което е нужно.

Ние винаги напредваме от „противоположното” – от разкриването на нова, непоправена част на желанието за наслаждение. В това място ти трябва само да различиш твоята връзка с целта. В действителност тази непоправена част въобще не ме разделя от целта, а напротив, дава ми възможността да се предвижа напред притегляйки я към поправяне.

Но в процеса аз изпитвам лоши усещания, тъмнина и безсилие. Върху мен се спускат тежест и безразличие и всички пламенни речи замират. Какво трябва да направя? Как мога да не избягам?

Тук навикът, задължението и установеният ред ми помагат. Моите усилия се натрупват, стотинка по стотинка, до достигането на огромна сума. Без значение какво се случва, ти не можеш да напуснеш пътя.

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 21.11.2010

[27165]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития - Няма коментари→

Разкрива ти се злото, което не ти дава да влезеш в духовното като стояща пред теб стена.

Затова, ние трябва да се обединим в група – единственото свободно действие, което сме способни да изпълним. А събирайки се заедно, трябва да привлечем към себе си силата на Твореца и с нейна помощ да пробием стената!

Аз стоя пред същата егоистична стена, но вече не съм сам, а заедно с много точки в сърцето, които са съединени помежду си и се наричат „кабалистична група”.

Това е огромна сила, която с лекота може да разбие стената. Тъй като съединявайки се, вътре в нашето съединение, ние разкриваме Твореца, защото ако не привлечем Твореца, тогава не можем да се съединим!

 Аз се обръщам с молба към Твореца и Той ме съединява с останалите. Другият също се обръща към Твореца със същата молба, и се съединява. По този начин, ние внасяме помежду си силата на Твореца, който ни обединява и със същата тази сила разбиваме стената!

Защото тази стена не е някъде отвън – тя е между нас! И работейки над своето съединяване с останалите, ти всъщност се подготвяш за пробива.

Какво означава излизането на народа на Израел от Египет? Те се съединили с такава сила, че стената рухнала – издигнали се над своя егоизъм. Именно това се нарича бягство от Египет.

Няма никакви външни стени. Стената се разкрива, показвайки ни, че не искаме да се съединим един с друг – и това е разкриването на стената между нас. Сега доведи Твореца, за да я разбие, и това е всичко – повече нищо не е необходимо!

Главното е да продължаваме и прекалено да не умуваме. Нашата основна работа е скрита, неосъзната – това е етап на подготовка.

Затова, най-важното е да работим съгласно методиката, дори и да не разбираме всичко – както детето не разбира по какъв начин израства. Стената се намира между нас и нашето единствено свободно действие е насочено срещу нея.

А човекът може да работи над това съединяване дори, когато гледа уроците от дома си, по телевизора. Защото, ние се съединяваме един с друг не чрез вериги – това не е физическо съединение, а чрез вътрешното си желание.

Затова, намирайки се много далеч от центъра, аз мога да се присъединя така, сякаш се намирам в него. Разстоянието не определя нищо, а само желанието и предаността към целта!

Същата тази стена, която чувстваме помежду си, в крайна сметка ще се превърне в лепило, което ще ни свърже един с друг. Същият Фараон, който стои между нас, ще се превърне в Твореца. Това означава, че ние бягаме от Фараона и стигаме до разкриването на Твореца.

Не се преместваме на друго място, а винаги работим вътре в групата, но вместо разбиване и разделяне, ние разкриваме свързващото лепило и съединението.

Това е чисто психологически проблем,  който преодоляваме и изведнъж, тежестта се обръща в полза на съединението, ангелът на смъртта се превръща в ангел на светостта, гробът – в майчино лоно!

От урока по статията „Същност на религията и нейната цел”, 16.11.2010

[26728]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Върху каква основа се гради стремежът, с който човек се обръща към Твореца?

Отговор: Стремеж можем да получим само от групата! Стараейки се да се свържа с другарите, аз получавам от тях допълнително желание, величието на целта и най – главното  – собствената си нищожност, осъзнаването, че не сме способни нито да си помогнем един на друг, нито да постигнем нещо сами.

Самият аз съм малък егоист и винаги оправдавам себе си. Но когато се свързвам с другарите, се уча от тях. Искам или не, аз виждам, че всички са слаби. А когато всички са слаби, това вече ми действа по-различно от усещането за собствената ми слабост.

В усещането за слабост, получено от тях, съществува елементът на разбиването. В самия себе си, аз не чувствам разбиване, тъй като то се е случило между нас, извън мен, по отношение на другите. Опитвайки се да се свържем заедно, за да разкрием Твореца, във връзката между нас, ние откриваме, че не сме способни да го направим.

Именно това разкрихме на последния конгрес.  Разкриване на разбиването. Отттук трябва да разберем само едно: какво да правим с разкриването, което се намира пред нас? Стигнахме до разочарование, до разкриване на своята неспособност да се свържем. Какво да правим? Да изоставим пътя ли?..

Именно сега, за първи път открихме тази стена и сега имаме само един изход – да се обърнем за помощ към Твореца. Тъй като сами не сме способни да я пробием.

Трябва открито да си кажем, че сме разкрили това състояние и сме неспособни да вървим срещу него.

Опитвайки се да се свържем на конгреса, ние открихме как веднага настъпи охлаждане, разочарование от пътя. Това ни скова – оказахме се като в окови вътре в желанието за наслаждение, неспособни дори да помръднем в посока на обединяването. Това усещане трябва да е ясно за човека.

А сега, трябва само да вземем решение: „Затворникът не може сам да се освободи от затвора “ –  аз не съм способен на това.

Прекрасно! Следващият етап, след осъзнаването на собствената си неспособност  е да помолим Твореца! Именно в това състояние, ако помолиш –  ще получиш! Тъй като си разкрил мястото, на което не си способен да направиш нищо. По рано не си имал с какво да се обърнеш към Твореца. Сега му е времето!

От урок по книгата „Зоар”, 16.11.2010

[26703]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар, Конгреси и събития, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Как да успеем по духовния път? Няма друго средство, освен още по-голямото обединяване.

Необходимо е на обединяването да се придава най-голяма важност, да се вижда в него единственото средство.

Знаем, че имаме избор само в това, да укрепваме себе си посредством обкръжението и да се обединяваме с него. Ние го извисяваме в очите си и прекланяме глава пред другарите и целта.

Всяко действие трябва да бъде придружено с намерение: „Защо правя това? Как се опитвам да се обединя с другите? Създаваме ли кли, съсъд, място, в което да се разкрие светлината?”

На практика, помагайки в това на групата, ние изпълняваме принципа „ще направим и ще чуем”. Способни сме да го реализираме. Макар и много да не ни се иска, дори да ни е противно, въпреки това можем да се дарим един друг с усмивка, с подаръци, да бъдем вежливи и да участваме макар и да не желаем, в общото дело.

Всичко организираме сами – в това число и конгресите. Дори да имахме неограничени материални ресурси, пак бихме направили всичко сами.

Тук за нас са важни съвместните усилия – от всякъде пристигат хора и действат заедно. Само такава подготовка ще ни донесе успех.

Именно това са нашите „подаръци” – заедно приготвяме всичко, което е необходимо, от никого не зависим и не желаем да отстъпим своето участие на никой чужд.

За нас, възможността посредством външна работа да постигнем вътрешно обединение е дотолкова важна, че няма да отстъпим от това и да дадем на някой друг да свърши онова, което можем да направим сами. 

В оставащите два дни и на самия Конгрес, на нас се предоставя уникалната възможност да се обслужваме един друг. Не бива да се изпуска този шанс, защото в него е заложен успеха на цялото дело.

Именно това е обединението – така ние си „купуваме” другари. Аз се старая заради тях, а те – заради мен и заедно изграждаме общо кли.

От урок по писмо на Рабаш, 07.11.2010

[26159]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Огромна и тежка отговорност ли е да живееш в последното поколение?

Отговор: Да живееш в последното поколение не е тежка отговорност, а огромна радост – въпреки силите на противодействие, в които също виждаш помощта на Твореца, преодоляваш ги като детето, което пъхти и се старае да постигне своята цел.

Да живееш в последното поколение е много хубаво и лесно! Всички се грижат за мен, всичко е наред. Заобиколен съм от любовта на другарите и чрез тях, Творецът ме дарява с добро.

Да разкрия Лика на Твореца означава, че целият ми живот е наред – аз съм здрав, нямам никакви проблеми, чувствам се добре и комфортно. Като такива виждам и останалите, които са около мен – всички те живеят добре! Виждам пред себе си целия висш свят, който е открит за мен и  вечен.

Вече не смятам своя живот за миг, даден ми до настъпването на смъртта, без да знам какво ще се случи с мен утре – аз съм разтворен в света на Безкрайността. И защо трябва да очаквам от това някакви неприятности?! В света няма никакво зло – аз се „присъединявам към доброто”!

Именно това искаме да направим на нашият конгрес, за да окаже то върху нас постоянно добро влияние.

А всички тревоги и очаквания трябва да изтрием и отхвърлим – няма нищо такова! В мига, в който се съединяваш с другарите и искаш вътре в това съединение да разкриеш Твореца, ти вече попадаш под най-доброто въздействие на Източника на всичко добро. Освен него няма никаква друга сила, която би могла да ни повлияе.

Чрез групата, ти се включваш към най-силния и добър източник на енергия. Необходимо е само, над всички препятствия да усилиш тази връзка – това е всичко! Ще се постараем да го направим през трите дни на Конгреса и ще видим, че целият живот може да бъде организиран и подреден по този начин.

За сметка на тази връзка, ти ще придобиеш чудесна сила, с която ще можеш да успееш във всичко – в каквото и да е в твоя живот. Но само при условие, че искаш да бъдеш свързан с тази сила – защото тя определя всички действия и събития в нашия свят.

И ще разкриеш това напълно явно. Ще се чувстваш като дете, хванало се за ръката на възрастния, когото можеш да заведеш на всяко място, на което поискаш.

Както малкият син хваща за ръка баща си или майка си и ги тегли да направят за него онова, което той не е успял да направи. Така ще направиш и ти с Твореца – Той го очаква!

Надяваме се, че ще ни се отдаде възможност да постигнем това, че Той ще ни хване за ръка и ще ни помогне да изпълним всичко, което е необходимо!!!

От урока по статията „Последното поколение”, 07.11.2010

[26177]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Природата на човека е напълно егоистична. Затова той сам не може да я промени и се нуждае от външна сила, която да го промени. Тази сила може да бъде извикана единствено в групата, чрез изучаване на науката кабала.

„Действително, аз признавам, че не е по силите на човек да измени своята егоистична природа, със собствени сили, да обърне желанието за получаване само за себе си на противоположното, така че да не получава за себе си, а всички действия да извършва единствено заради другите.

Но точно заради това Творецът ни е дал и науката кабала (Тора) и действията в групата (Заповедите), в опитите за изпълнение на които, не за собствена изгода, а за да доставим удоволствие на Него, ние променяме своята природа” (Баал Сулам. Статия за завършване на Книгата Зоар)

[25907]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Кабалистични източници, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: Защо всеки път, когато мисля за обединението между нас, някаква сила ме отблъсква извън това?

Отговор: Това е „помощ против теб”.Има две сили, водещи човек към целта. Едната действа по посока на обединение, а другата е против него. Намирайки се между тях, човек има свобода на волята да избере правилното обкръжение и с негова помощ (влияние) да избере пътя към целта, вместо противоположния път.

Съответствено, двете сили му помагат от двете страни. Една сила го притегля в групата, а другата го отблъсква от нея (обкръжението), така че той непрекъснато се намира в баланс между тези две сили.

Той си мисли, че е бил отблъснат от обединението, но това не е така. Той получава силата да преодолее в точно съответствие с възможността да бъде подсилен в обкръжението, което е получил по-рано.

Човек никога не е воден към неуспех от Висшето, както е казано: „Човек е само издигнат в постигането на свойството на отдаване и никога не е спиран”. Даже ако пред човека има пречка сега, преди това е сигурно, че той ще може да я преодолее със своята свобода на избора.

Това е подобно на възпитанието на децата. Ние продължително и целенасочено им даваме упражнения, които са по-трудни, така че те да станат по-умни и по-силни.

От урока по книгата Зоар, 02.11.2010

[25689]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Мога ли точно да знам, кое властва над мен в даден момент – желанието за получаване или желанието за отдаване?

Отговор: Това зависи от това, към какво обкръжение се претегляш. Друг критерий за проверка не съществува.

Нашата отправна точка е желанието за наслаждение. С помощта на правилното обкръжение аз започвам да анализирам ситуацията и да проявявам своето егоистично намерение.

По-рано аз не забелязвах в себе си властта на злото начало, а сега смених критерия за проверка. Няма Творец пред мен, затова аз се проверявам чрез обкръжението си и според неговите ценности определям, кое начало властва в мен: доброто или злото.

Може би е така, защото целият аз горя от желание да достигна духовната цел, а моите роднини и близки приятели казват:”Хванали са те бесовете. Какво толкова си намерил там? Какво разгада? Това ще свърши зле, по-добре ела с нас, да се наслаждаваме на живота?

От тяхна гледна точка аз съм завладян от злото и преследвам целите на злото начало.

Всичко е относително и всеки сам определя за себе си, кой властва над него. Затова, ако искаш да погледнеш от позицията на Твореца, провери се чрез доброто обкръжение, с групата, вземи нейния еталон.

От урока по статията на Рабаш, 01.11.2010

[25540]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво означава вътрешната връзка между другарите?

Отговор: Вътрешната връзка се създава между духовните искри. У всеки от нас съществува егоистично „Аз”, а заедно с него духовна искра, „точка в сърцето”.

Единият е „синичък”, другият – „зеленичък”, но всеки има точка в сърцето и всички те са еднакви, „червени”! Тях ние трябва да съединим една с друга!

Ако ние съединим нашите точки в сърцето, то тази връзка между нас се нарича духовен съсъд/желание (не самите точки, а само тяхната връзка).

В степента, в която всеки отмени себе си, между нас ще има любов – в противовес на ненавистта. И според разликата между любовта и ненавистта ние измерваме висотата на душата, величината на духовния съсъд.

Цялата работа се извършва вътре, когато човек вижда в другите единствено техните духовни искри и се стреми да се съедини с тях.

Но по-късно, ние започваме да виждаме и навън, как това се отразява на нашето отношение към групата, към общото постижение, грижата за другите. От вътрешното усилие това излиза навън, преминавайки в практическо действие.

Ако аз съумея да съединя духовните искри, то и телата започват да действат другояче, съгласно съединението. Всичко е в нашите ръце и да се надяваме, че ще съумеем сериозно да реализираме всичко това на конгреса.

Аз съм уверен, че ние ще разберем тези принципи. Нали към планината Синай идват без никакво знание и разбиране. Първо трябва да стигнем до нея!

От урока по статията „Съзидаващият разум“, 28.10.2010

[25196]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→