Най-важното нещо, което всички и всеки един трябва да се опита да направи, използвайки всички изкуствени способи (т.е. против своето желание), е да предизвика „потребността” да бъде включен в групата. Всеки един от нас трябва да убеди себе си, че групата или нейната вътрешна част е в напълно поправено състояние и това е „мястото”, където се разкрива Творецът.

Това място е вече готово и чака твоето включване. До степента, в която включиш себе си, ти ще разкриеш в това място висшия свят.

Всеки човек, който се включи в него, ще получи всичко: духовния свят, вечността, съвършенството и висшата сила. Всичко това е там, вътре в него! Това „място” е състоянието на крайното поправяне, Гмар Тикун, и всички другари съществуват там като най-великите хора на поколението, над всичко. Но за да ми бъде по-лесно да се включа в това място, аз моля всеки един да ми повлияе – това се нарича обкръжение.

С други думи има обкръжение, има и място. Обкръжението трябва да ме тласне, за да попадна вътре в поправеното място. Освен това, обкръжението може по всяко време да ме мами, но това не е важно. В крайна сметка самите те още не са вътре, а са някъде по пътя. И аз мамя себе си в „ло лишма“, сякаш се стремя към отдаване и любов.

Но обкръжението постоянно ме кара да вярвам, че това е необходимо, сякаш то „работи върху мен”, и изведнъж аз придобивам силата да изпълня това действие и да вляза в самото „място”. 

Това място е вече приготвено напред във времето. Ние вече сме в него, в третото, окончателно поправено състояние. Затова всичко, от което се нуждаем, е:

1. Всеки човек трябва да търси начини да убеди себе си да бъде вътре в групата, в „мястото”, където ще разкрие висшата сила, Твореца, цялата истинска реалност.

2. Всеки трябва да „играе” един за друг поправеното общество, което въодушевява всички и ги тласка да се включат в него, отменяйки себе си пред него.

От урока по статия на „Прислужница, наследяваща своята господарка”, 08.12.2010

[29168]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От самото начало на урока аз усещам, че се боря със себе си, за да остана в намерение, но постоянно търпя неуспех. Как мога да се надявам, че един ден ще спечеля битката?

Отговор: След като ме питаш, ще ти кажа само едно нещо: ако човек не се свърже с групата, учителя и учението, използвайки всички възможни средства, то той не ще оцелее. Само търпение и упоритост могат да помогнат… „Държейки се със зъби”, човек трябва да определи своето място и да напредва – против егото си.

Ако си тук и си непрекъснато недоволен, всяка минута искаш да избягаш и си още тук, то бъди благодарен поне за това – в крайна сметка това е някакъв вид връзка. Важно е ти да си „гол и лишен от всичко”, както е написано за Цар Давид – въпреки всичко ти имаш някаква връзка с Тора.

Нищо не можеш да направиш. Ние не разбираме до каква степен трябва да извършваме вътрешна работа. Ние не можем да видим това. Човек непрекъснато съди себе си. Той забравя, че си има работа с Твореца.

В крайна сметка, Творецът ти дава всичко това. Той желае да изкара цялата упоритост, цялата гордост, безразсъдство и глупост от разума и сърцето ти. Той те дърпа в различни посоки, без да те оставя за минута в покой.

Позволи Му да работи върху теб. Какво можеш да направиш? Колко ще продължи това? Колкото повече можеш да изтърпиш, толкова по-бързо Той ще извърши тази работа. Но ако не можеш да изтърпиш и всяка минута крещиш: „Оо, не! Само не това!”, то Той смекчава Своето влияние, тъй като Той работи заедно с теб. Излиза, че ти напредваш много бавно.

Подготви се да търпиш – това е всичко. Той разкрива пред теб кой си ти, до степента на търпение, която имаш, когато ти просто не го виждаш, но си способен да положиш повече усилия,  за да подредиш правилно всичко това. За какво са те? Защо? От къде? За кого? Какво точно трябва да направя с тях сега?

Ако действително влагаш цялата си сила в това, то ти ще напреднеш. Ако не – ще напредваш по-малко. Но при всички случаи всеки един, който съществува в тези граници, напредва. Отнема години, но такъв е пътят. Понякога отнема от 10 до 20 години, но какво от това? Какво е това в сравнение с Вселената, която съществува 15 милиарда години?

Твоят предшественик преди стотици хиляди години е ловувал диви животни, за да си достави храна и не е мислил през целия свой кратък живот (20-30 години ) за разкриване на духовния свят и Твореца. Погледни през колко много прераждания си преминал и чак сега имаш възможност действително да ги реализираш. Всички предишни прераждания сега достигат своята реализация.

От урока по книгата „Зоар“, 29.11.2010

[28058]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: По какъв признак мога да разбера, че съм успял да пробудя другарите в групата? Може би те ще усетят повече радост?

Отговор: Просто така да се радват могат само малките деца. А възрастният човек не се радва без причина, – той може да изпитва радост само от това, че е изпълнил задачата си, да постигне целта, сливането с Твореца.

Ако отвориш книгата „Псалмите“ на цар Давид, ще видиш, че той не престава да се обръща към Твореца: или плаче и Го моли за помощ, или Го благославя. Това са две противоположни състояния и човек е длъжен да се намира и в двете.

От една страна той крещи и плаче, умолявайки Твореца, а от друга страна се радва, че има в себе си нуждата да се обръща към Твореца, изисква от Него, Той да му даде такава възможност.

Неговото тяло, неговото его страдат, но душата му усеща радостта от това, че благодарение на тези състояния тя се удостоява с духовното възвишаване и връзката с Твореца.

Затова книгата „Псалми“ – това е най-святата книга, защото и в лошите и в добрите състояния цар Давид усеща сливането с Твореца.

А как е възможно сливане в лошите състояния? Нали ако е сливане то човек би трябвало да изпитва радост! Тогава за какво ще плаче? – защото говори за своето непоправено желание, а сливането с Твореца става в неговото намерение.

И ето това е, което ние все още не сме способни да разберем и съответно да се държим според него. При нас всичко е както при малките деца: някаква неприятност, и – вече сме в пълно униние, или обратното: така се радваме на доброто, че забравяме за всичко. Не можем да се намираме едновременно в тези две състояния и това е лошото.

Това означава, че човек е неспособен да се владее, сам със себе си не успява да се свърже и да разбере какво става в самия него: от една страна преживява неприятните състояния, а от друга усеща постоянната връзка с Твореца, от която и той получава тези неприятности, объркване, проблеми.

Но в групата, където съществува връзка между другарите такова нещо не може да има, защото един се намира в подем, друг в падение, трети – спи, и т.н., и човекът възприема всички тези състояния заедно, включва ги в себе си всичките.

Тук няма силни и слаби. На всеки спрямо собствените му свойства свише му пращат проблеми, капани и трудности.

Такива състояния на всекиго се случват, – въпроса е само в какво темпо те се сменят едно с друго.

Дадена ни е възможност “да излетим“ 1000 пъти по-бързо, отколкото сега. Което значи, че ние ще успеем да постигнем духовното не след хиляди години, а още сега!

От урока по писмо на Рабаш, 03.12.2010

[29121]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Минаха няколко седмици, откакто върху мен се спусна мъгла, затъмнявайки години на занятия.Трудно намирам думи. Ако не беше групата, вече нямаше да съм тук. Никакви усилия не успяват да ме измъкнат от това. Какво да правя?

Отговор: Това е признак, че си положил качествени усилия. Най-вероятно си участвал в конгреса и в нашите общи състояния, получил си голяма светлина и сега в тази светлина виждаш, че още не си достоен за разкриване на свойството отдаване в себе си. Твоите желания /келим/ още не се нуждаят от отдаване, те подсъзнателно го отхвърлят.

И така, имаме следното състояние: мъгла, слабост, объркване, безпомощност, нежелание. Всичко това е разбираемо, освен едно: защо над тези усещания, над това мисловно опиянение аз не мога да направя правилна равносметка на състоянието си? Защо не мога да се дистанцирам от него и да определя какво се случва с мен? По този начин лекарят поставя диагноза на пациента.

Ако хубавичко провериш себе си, ще видиш, че състоянието ти е правилно, че е правилен етап от духовния ти път. Казано е, че в духовното не смъкват, а само повдигат.

Но колко време ще мине преди да се пробудиш от зимен сън? Това зависи от теб. Съкращаваш ли времето? Твоето състояние е благоприятно за напредване, но от него трябва колкото се може по-бързо да продължиш напред.

Общо взето, след конгреса всички се потопиха в някаква „летаргия”.

От урока по книгата „Зоар“. Предговор, 08.12.2010

[29134]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво мога да дам на групата по време на обучението?

Отговор: Своето участие, стремежа към целта, колкото се може по-силно. Това е и силата на поръчителството, с която укрепваме групата.

И особено по време на обучението, когато можем да се обединим и да привлечем светлината, възвръщаща към източника.

От урока по книгата“ Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29031]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Как мога да мисля за поправянето, което носи книгата „Зоар“, ако изпитвам отрицателни емоции, като ненавист например?

Отговор: Молитвата – това е което чувства сърцето. Ако сега в моето сърце има ненавист, това е моята молитва – „аз искам да се преборя с моя ненавистник”.

За правилното използване на тази сила, която се крие в книгата „Зоар“, в нейното съвместно/групово четене, аз трябва първо да подготвя сърцето си – за да желае същото, което желае и Творецът.

В действителност Творецът отговаря на всяка молитва – желание на нашите сърца. И затова този свят е толкова лош!

Но от друга страна е казано, че Той отговаря само на тази молитва, която е преминала през „вратата на сълзите”. Така, нима Той все пак откликва на всяко желание, даже на мимолетния каприз на детето и на желанията на злодея?

Да, казват кабалистите, разкрили системата на взаимоотношенията между нас и Него. Крадецът, набелязал си обир, грабителят, тръгвайки да граби, и готовият да убива, също искат да преуспеят и тяхната молитва се приема. Защото става дума за желанията Малхут на света Ацилут. А всичко, което е по-ниско от нея, включително нашият свят, принадлежат на нея.

И така, защо говорим, че желанието може да се повдигне в Малхут, а може и да не се повдигне? – Работата е там, че ние правим разграничение на два вида желания:

– Едните са устремени в същото направление, в което е и волята на Твореца. Тогава те се обединяват с висшето желание и се възприемат като изобилие свише.

– Другите не съответстват на волята на Твореца. Те също предизвикват отговор свише, както и положителните желания, но се възприемат като отрицателни желания, отрицателно, като негативна реакция.

Тя поправя човека, водейки го по дългия и труден път на страданието, вместо по краткия и лек път, когато неговото желание и желанието на Твореца съвпадат.

Затова е желателно да се готвим за правилната молитва – и с нея да се обръщаме към книгата „Зоар“. Защото човек не може да седи на урока без някакви желания.

Така или иначе той иска нещо и, ако желанието му е предварително подготвено, устремено в нужната посока, то, четейки „Зоар“, той напредва леко и бързо.

А, освен това, трябва да помним, че се намираме в група и с нейна помощ усилваме своята молитва. Излиза, че, ако мислите на човек не са насочени към целта, той влиза в  противоречие с групата и още повече усеща негативната реакция свише.

По такъв начин цялата наша работа се заключава в подготовката за урока, в четенето на „Зоар“ и други кабалистични книги. А когато дойдем на урока – вече е трудно нещо да се промени. Защото сърцето на човека вече е настроено на определено желание.

И затова е много, много важно с какви мисли лягам да спя, как се подготвям за урока на сутринта. Тези минути играят решаваща роля. Не трябва да се забравя и за физическата подготовка, за да не заспива отново тялото.

Рабаш пише в статия 36 от Даргот Сулам: Казано е: „Чуващият молитвата”. Защо „молитва” в единствено число? Нима Творецът не чува всички молитви? Работата е там, че ние трябва да отправяме само една молитва – за възстановяване на Шхина от прахта.

Да се молим за възстановяването на Шхина от прахта значи да желаем да разкрием Твореца, свойствата на отдаване и любов към ближния в мен, за да бъда подобен в това на Твореца. Ако всичките си усилия насочваме в една посока, то чукаме на врата, която обезателно ще се отвори.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 07.12.2010

[29034]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Музика, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: С какво да се окуражавам в учението, ако не усещам Твореца, а Шхина лежи в прахта…?

Отговор: Трябва да издигнем Шхина от прахта – именно за това и пишат кабалистите …

Да допуснем, че се усеща огромна физическа умора, човек се чувства без сили, не може да се съсредоточи на урока. Но това действително ли е физическа умора или душевна?

И това е много просто да се изясни. Отиди в групата, която цялата гори от вдъхновение, бъди сред другарите: поседете заедно, попейте, направете обща трапеза – а след това се погледни, заспал ли си там или не.

Ако не си заспал, следователно, причината не е във физическата умора, а само във външното въздействие.

Няма физическа умора –  всичко това са  духовни сили! Рабаш дава пример: човек не може да стане за урок, защото е много изморен, но ако го разбудят посред нощ и му кажат, че в дома му има пожар – той веднага ще скочи, а няма да отговори: почакайте, аз спя, върнете се сутринта.

Тоест, всичко се определя от важността, която ние влагаме в това.

От урока по ”Бейт Шаар а-Каванот”, 06.12.2010

[28963]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво да правим с другарите, които не се пробуждат? Да проявяваме ли търпение към тях, както към външния свят?

Отговор: Не. В групата сме се подписали под общ договор. Преди, кабалистичните групи са изисквали от новите си членове подпис под устава.

Искаш ли да бъдеш другар? „Другар“ е този, който с всички сили работи за  обединението. Тъй като само чрез обединение ще постигнем целта.

Нямаме възможност да приемаме всеки, който все още не е готов за това и просто разрежда нашите сили, а може би дори ни обърква и отклонява встрани. Както пише Баал  аСулам в статията „Мир“: човек може и да разбира, че не бива да се краде, но не вижда нищо лошо в това, че не отдава.

В духовното, ако ти не даваш на групата това, което трябва да й дадеш, значи крадеш от нея. Затова хората, желаещи да постъпят в групата, трябва да знаят, че се подписват под „декларация за отдаване“, задължават се да внасят своя принос  и да отдават всички свои сили за единството.

В противен случай, за него няма място в групата. Нека си седи в къщи пред телевизора.

Необходимо е това да се разбере, и групата трябва да го изисква от всички, и от всеки. Тъй като без обединение, ние нищо няма да постигнем.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 06.12.2010

[28902]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние сме длъжни да положим максималните усилия за да постигнем желаната от нас цел и да се убедим, че не сме способни на това.

А после трябва да проверим, длъжни ли сме да вървим в това направление и възможно ли е да придобием тази способност в бъдеще, или с помощта на разума, чувствата и анализа да разберем, че никога няма да сме способни на това и поради тази причина се нуждаем от помощта на Твореца?

Възможно е още сега да решим, че само Творецът е способен да изпълни пробива в духовния свят, да реализира нашето духовно раждане – прехода от утробата, в която ние сме отделени един от друг, към състояние на обединение.

Промъквайки се по време на този родови процес през тясното място от единия в другия свят, ние сме длъжни да се обединим на минимална духовна степен, създавайки първоначална връзка. Можем ли да го направим или не?

Ако можем – то хайде да го направим, ако ли не, то нека да поискаме от Твореца, да изпълни едното от двете. Бързо да решим и бързо да го направим, а не безполезно да губим време!

Като правило злото начало ни обещава успех следващия път, нашепвайки, че все още не всичко сме направили, не всичко сме прочели, има още какво да научим, с какво да се занимаваме.

В течение на много години, точно така сме действали, но сега благодарение на силата на груповото въздействие, сме длъжни да признаем, че сме неспособни да пробием сами в духовния свят и се нуждаем от помощта на Твореца.

И тогава заедно, всички ние ще започнем да викаме и да Го молим, а това е и правилната посока, защото в нас няма сила за отдаване, има само сила за получаване.

Въздействието на групата ще обезпечи всекиго с разбирането, че само Творецът може да изгради системата на връзка помежду ни и да ни обедини. Ние изискваме това да се осъществи и сме категорично несъгласни с егоизма, който ни предлага да продължим работата самостоятелно.

Няма смисъл да продължаваме, и обкръжението е способно да ни повлияе по такъв начин, че всеки да може да вземе това решение.

От урока по писмо Баал аСулам, 12.11.2010

[28649]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

След Първото Съкращаване (Цимцум Алеф) и решението, взето от творението, че може да приема светлина само с помощта на анти-егоистичния екран, ние съществуваме в природата на реалност, където действа не само простият закон за получаване в зависимост от големината на желанието, както е било в Малхут на Безкрайността до Съкращаването.

След Съкращаването, не е възможно да бъде получено нищо в отвореното желание. Тази забрана работи над нас и ако под Малхут на Безкрайността има желание за наслаждаване, светлината не може да свети в него, тъй като трябва да премине през този закон, през това условие, което е заложено в природата.

Освен това, дори ако приемеш съкращаването, това е все още недостатъчно. Въпросът е, какво желаеш от това съкращаване и по-нататък? В степента, в която искаш да се уподобиш в действията си на Твореца, желаейки да станеш отдаващ, ти получаваш светлина, мъничко наслаждение, наречено „светлина Хасадим”, която те напълва.

В тази светлина Хасадим, има също НАРАНХАЙ, всички нива на Бина, докато не постигнеш такова стъпало, че всички твои желания да започнат да се напълват със светлината Хасадим, тъй като твоето намерение е да бъдеш „хафец хесед”: „Аз не искам нищо за себе си! Наслаждавам се от това, че не получавам, че съм подобен на Твореца”.

Ето такова е нивото на праведника. Той вижда, че Творецът не получава и също не желае да получава. Тоест гледа не Неговото намерение, а действие. Творецът не получава, и аз искам само едно – към мен да дойде такава сила, че и аз да не желая да получавам.

Тогава, при мен идва светлината и ми дава такава способност, която ми позволява да не получавам, независимо колко ми дават.

Но в следващия миг, отгоре ще ми дадат още по-голямо желание за наслаждаване, светлината ще го разгърне в мен – и аз пак ще поискам да получавам. И отново моля: „Дай ми сила да не получавам!” И ми дават тази сила. Тогава, аз се напълвам с наслажденията, наречени „”Хасадим” и съм доволен от това, че като не получавам, съм подобен на Твореца.

И така, всеки път увеличават в мен празното желание за наслаждаване и вместо да моля за неговото напълване, аз го преодолявам и моля за сили да не пожелавам да се напълня, а да бъда подобен на Твореца. Искам да се задоволявам с Хасадим, като ГАР на Бина.

Когато постигна ГАР на Бина, това означава, че съм придобил желанието за отдаване. Сега, аз съм „хафец хесед” – извършил съм „връщане заради трепета”. Какво значи „заради трепета”? Да не получавам нищо за себе си и единствено да бъда подобен на Твореца – по това, че не получавам.

С това, аз не съм изцяло равен на Твореца, но съгласно келим, ние сме подобни. Той няма получаващи желания, а аз имам, но съм ги поправил така, че сега, те не ми пречат. Придобил съм такава сила, че макар да имам безкрайно кли/желание да получа наслаждение, то е изцяло запълнено от светлината Хасадим, и аз не искам нищо, освен това. Защо? Защото ми свети величието на Твореца – искам да съм като Него и да се наслаждавам от подобието си с Него.

След това, по естествен начин, ми се разкрива ново празно желание. А до този момент, не разбирам какво е това, както е в четирите стадия на разпространение на светлината – след като нищо не съм получил в ГАР стадий бет/2, аз започвам да разбирам: „Но Творецът отдава, Той е Даващ. Как мога да отдавам – чрез действие, подобно на Него?”.

Така и сега, развивайки се отдолу нагоре, започвам да разбирам, че ако мога да получавам заради отдаване, тогава ще стана напълно подобен на Него. За мен, това е целта, а средството е да получавам заради отдаване.

Как да го направя? Тогава, аз искам от светлината допълнителни сили, за да ме поправи и да мога да получа в тези келим/желания така, че наслаждението, което усещам да бъде изцяло, за да отдавам на Стопанина.

Аз усещам наслаждението – наслаждавам се на всички негови вкусове, както е казано: „Вкусете и се убедете, колко добър е Творецът”. Извличам от това огромни наслаждения, и всичко, което усещам не ме обърква, защото непрекъснато внимавам, да усещам всички тези наслаждения само при условие, че ги давам на Него.

Тогава чувствам, колко съм Му дал и как се наслаждава Той. От това, моите келим нарастват повече, защото разбирам Кого наслаждавам – сега съм станал като Него и дори повече от Него, защото аз Му давам наслаждение!

Моите келим се разширяват още повече – зад пределите на желанието за наслаждаване, създадено в мен от Твореца. Освен това, съединявайки се с групата, вместо една духовна искра, аз ставам собственик на седем милиарда искри. Така, сега се съединявам с Твореца и ставам притежател на огромно кли/желание – в мащабите на Твореца, на Когото отдавам.

Усещам Неговото кли, в което Той се наслаждава, като свое – защото го напълвам аз. Можете ли да си представите за какво става дума?! Тук, ние излизаме в още едно, следващо измерение. Но за него, вече е невъзможно да се говори…

И всичко това е поетапен процес на развитие, в който всеки път се стига до разбирането, какво трябва да се направи по-нататък.

От урока по книгата „Зоар”, 03.12.2010

[28588]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→