Принципът обичай ближния като себе си, обобщава и включва всички останали принципи. Изпълняваме принципа на страх и принципа на любов чрез обединение, анулирайки себе си пред групата, и чрез поръчителството, получавайки поправящата светлина. Светлината ни носи състоянието на страх, а след това и на любов.

Всички те се наричат „изпълняване на 613-те заповеди”. Става дума за поправяне на желанията. Всяко желание неутрализира своя егоизъм и придобива екран, намерението за отдаване.

Аз не виждам предварително стъпалата на стълбата. Аз сам ги изграждам чрез самоотричането, което ми позволява да се захвана за групата все по-силно и по-силно. Така в мен се формира едно кли, насочено към единствения Творец. За това е необходим принципът наречен „един съответства на един”.

Всички наши усилия и поправяния са насочени към изграждането на това обединение. Човек го различава, стремейки се към него и потискайки всичко останало. С кого се обединява той? С групата, която той оценява, използвайки само един критерий – целта. Той се присъединява единствено към тази точка на целта, която е заложена в групата, и към нищо останало с тези, които се намират около него. Прекланя се пред обединението, фокусирайки се на него.

Тогава той е един и се обединява с единната група, захвърляйки всичко останало в неговите желания, за да разкрие единствения Творец, добър и творящ добро – свойството на отдаване. Така, чрез любовта към ближния, човек придобива любов към Твореца.

От урока по статията на Рабаш, 28.10.2010

[25156]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Когато гледаме този свят, ние го съдим със своят разум, но как можем да постигнем разума на Твореца?

Отговор: Затова трябва да направим поправяния: да пречистим разума от всички егоистични глупости, които го напълват, пречейки ни да видим Твореца. Ако направим поправяне чрез светлината Хасадим, тогава се издигаме над егоистичното ни желание и ставаме готови да приемем светлината Хохма – разума на Твореца.

По същество търсим себе си, и на основата на това, опознаваме Твореца, който ни е създал. Написано е: „По Твоите действия ще Те позная”, но какви са Неговите действия? Това съм аз! Аз съм действието на Твореца! И аз трябва да разбера кой съм.

За да направя това, трябва да изляза извън моето ограничено егоистично виждане и да изградя група извън себе си. Ако започна да проверявам себе си относно групата, като желание относно светлината, то това слага началото на моето постижение на действията на Твореца. Това се случва до степента, до която съм способен да издържа и да го пожелая.

От урока по статията „Създаващ разум“, 28.10.2010

[25211]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите са описали решението и много хора в света са съгласни с него – готови са да го изпълнят. Какво не ни достига?

Отговор: Не ни достига осъзнаване за неотложността на неговото изпълнение. Всичко, което се отнася към духовното, може да бъде реализирано само от състояние на безизходност, от крайна необходимост – или живот, или смърт.

Както е станало на планината Синай: или ще се обедините, или ще бъдете погребани тук. Не е по силите на човека да се измъкне от себелюбието, докато не види, че няма друг изход.

Затова, вземането на каквото и да е решение по пътя, трябва да бъде предшествано от стоварващи се върху нас силни удари – страхове, тревоги, опасност да загубим всичко. Това се нарича „път на страданието”. Защото Творецът е всеобщият закон на природата и не знае какво е протекция и компромис.

А другата възможност е да се напредва с помощта на светлината, която разкрива ситуацията и ни показва истината. Тогава всеки поддържа всички и е готов да им помага, за да може групата да почувства необходимост и готовност да разкрие истинското състояние.

Ако вървим към него заедно, тогава то не ми се струва толкова ужасно, както в случая с бедствията. Защото страдайки, аз си оставам егоист и виждам пред себе си само заплахата. Но ако анулирам себе си пред групата, тогава ми е достатъчна и стотна част от страданията, за да ги възприема в пълната им мощ.

Скланяйки глава пред групата, аз увеличавам своята чувствителност към страданията. Сега страдам от това, че съм затънал в егоизма.

В групата ставам по-чувствителен и сега, ако ми демонстрират стотна част от моето его, аз изпитвам голямо страдание и съм готов да се избавя от него, защото съм усетил цялото му бреме.

Ето какво ми дават другарите – те споделят моя товар, както в притчата с царя, който трябвало да изпрати своето богатство в далечна страна. Поданиците му, които били егоисти, щели да разграбят неговото богатство и затова, той дал на всеки по една монета. Няма смисъл да откраднеш монета и така всеки я доставил там, където трябва.

Ако вървим заедно, смирявайки се един пред друг, тогава няма да бъде необходимо да преживяваме световна война. Достатъчно е, че влагаме сили и до нищо не се домогваме – това вече привлича страданията, които ще свършат своята работа.

Защото след година, аз както преди, няма да имам нищо. Как така? Какво става? Обединението усилва болката от безплодните усилия. Това ще бъде достатъчно, за да мога бягайки от нея, да се издигна по-високо, на духовното стъпало и да предам своята част от царското съкровище.

От урок по статия на Рабаш, 28.10.2010

[25144]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво значи да мислим за обединението по време на четенето на Зоар, за да може цялата група да премине през Крайното море, влизайки в духовния свят?

Отговор: Зоар разказва за това, което се случва от гледна точка на духовните съсъди/желания, т.е. за всевъзможните видове съединения – а не описва картината от гледна точка на светлината.

Има такива кабалистични книги, които дават описание от страна на светлината: как идват различните светлини и как се разпространяват. Все едно ни разказват за нещо, което е нарисувано на някаква картина.

Да се даде описание от страната на желанията, това значи да се обясни не онова, което е нарисувано, а по какъв начин може да бъде нарисувана тази картина. Какви бои трябва да се вземат, как да се смесят, как да се нанесат на платното, каква техника и каква четка да се използват.

Оказва се, че духовната картина не се създава просто така, на воля рисувайки всичко, което ми се прииска, все едно от страната на светлината.

Не, отначало трябва всичко да се оразмери, като с линийка, с помощта на разни чертежни „инструменти” (келим), всичко да се разчете. Защото тя идва от страна на желанията, на духовните съсъди, и преди всичко изисква тяхната старателна подготовка.

В такъв стил говори Зоар, цялата „практическа” кабала, идваща от страна на творението: каква да е нужната дълбочина на желанието (авиют), екраните, всевъзможните действия с тях – и какво ще се разкрие в резултат. Ние трябва да се възползваме от това описание и сами да нарисуваме тази картина, а не просто да и се наслаждаваме.

Ако вече се намирахме в такива състояния, бихме могли да се наслаждаваме на рисунката в друг вид – ние бихме могли да четем и да получим обяснение за картина, която вече сами виждаме.

Но на тоя етап ние не можем да се впечатлим от самата картина, ние идваме от страната на желанието и се учим да рисуваме тази картина – Зоар ни разказва стъпка по стъпка къде трябва да дойдем и ни дава в ръцете инструменти, с които трябва да създадем това платно.

Ние създаваме тази картина вътре в групата, в съединението между нас, и всичките имена, линии, всички обекти – означават единствено видовете съединения на желанията между самите себе си.

Когато ги съединиш заедно, когато създадеш дори съвсем начално, минимално съединение – ти вече ще достигнеш първата духовна степен и картината ще се разкрие. Главното, което трябва да разберем, е как действа всичко това, как трябва да се съедини всичко това, за да заработи системата!

Все едно си сглобявал кола, съединил си всички нейни части, включил си енергозахранването, налял си бензин, масло, вода, завършил си целия преглед, завъртял си стартера и двигателят е заработил! Ето такъв резултат трябва да достигнем!

От урока по Книгата Зоар, 27.10.2010

[25048]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашата работа се дели на части, които сякаш не са свързани една с друга – взаимоотношенията между хората, между човека и Твореца, между човека и другарите.

В съвършеното състояние, всички трябва да бъдат обединени помежду си – човекът с големия свят, човекът с групата, човекът с Твореца.

Цялата реалност трябва да бъде неразделно слята, за да няма някой, който има по-голямо или по-малко значение в сравнение с другите. Именно това е подобието на свойствата.

Но засега, ние все още не знаем как правилно да изградим всички тези видове взаимоотношения и каква значимост да придадем на всяко от тях. Винаги ще се объркваме и затова кабалистите ни обясняват, че най-надеждното средство е работата в група.

Защото Творецът е разбил общото кли именно, за да може всяка част да работи над своите лични свойства по отношение на другите и дори, когато е откъсната от светлината, взаимоотношенията с ближния да заменят тези на творението с Твореца.

Това ни позволява да работим, постоянно проверявайки правилно ли действаме.

В крайна сметка, от всички трудове на кабалистите трябва да извлечем главния принцип: няма Творец, творение, човечество, а има само група. Преди всичко, ако аз виждам група, в която мога да реализирам закона за поръчителството, тогава съм длъжен да се обединя с другарите и да направя това.

Нашето обединение трябва да бъде такова, че между нас да не останат никакви различия и разстояния. Ние сме единни по пътя към целта, в усещането на общата взаимна връзка. И разбираме, че само в тази връзка между нас ще се разкрие духовния свят.

Тогава, към същността на нашата връзка, аз присъединявам Твореца – именно Той определя как трябва да се обединим, за да не бъдем сборище на присмехулници, а истинска група.

Ние не знаем какво е отдаването, но искаме от Твореца, Той да бъде за нас свидетел, пример и свързващо звено.

Тогава човекът, групата и Творецът стават едно цяло и всички ние работим, докато заедно не поискаме разкриването на Твореца помежду ни.

От урок по статия на Рабаш, 27.10.2010

[25035]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

Въпрос: Ако Творецът винаги се намира в съединението между нас, как е възможно да се обединяваме и заедно с това да забравим за Твореца, да загубим пътя?

Отговор: Какви форми на обединение можем да създадем и при това да изгубим пътя? Каквито си искате! Нима руснаците не правиха това? Правиха го.

Нима фашистите не правиха това („фасио” на италиански значи „обединявам”, „свързвам в едно”)? Правиха го! Кибуците, Спарта, армиите, вегетарианците, фундаменталистите – съществуват всевъзможни форми на обединение.

Затова обединението трябва да бъде добре изяснено, проанализирано и изпълнено – не от нас, а от висшата светлина.

Преди всичко трябва да се съблюдава принципа „Аз съм първият…”, „краят на действието е в изначалния замисъл”. Аз трябва да се движа в посоката към Твореца, а не просто по човешки да се стремя да постигна отдаване и любов между нас.

В нас трябва да господства не силата на егоизма, а силата, която стои по-високо от егоизма, затова и цялото напредване се извършва чрез вяра над знанието, над ненавистта, а не вътре и с помощта на ненавистта.

Ние се ненавиждаме един друг, но съществува друг, когото ненавиждаме още повече. Затова се обединяваме и общата ненавист ни съединява един с друг, за да възненавидим още по-силно този, трети, и да го унищожим.

Съществуват немалко възможности да сгрешим. Ето защо трябва да използваме Тора – инструкцията, която винаги довежда светлината до теб, и светлината те изправя, а не ти сам.

Нито в разума, нито в чувствата, нито в едно действие по пътя на изправянето, ти никога не използваш това, което е в теб, само светлината, възвръщаща към източника. Ти нищо не можеш да прибавиш към това, освен опитите да отмениш себе си.

Ако анулираш себе си, ти даваш възможност на светлината да работи над теб и да създава от теб правилната бъдеща форма. В противен случай светлината ще направи от теб неправилна форма, за да можеш, чрез страданията, да разкриеш правилната методика, която не си разбрал по-рано.

Светлината действа постоянно. Въпросът е в това дали са противоположни един на друг светлината и желанията, или не са – а това определяш ти.

Това е и решаващата точка, точката на свободен избор, и единствено групата може да ти помогне правилно да се подложиш на светлината. А светлината свети постоянно и ти постоянно си длъжен да се проверяваш в групата.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[25010]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Групата е готвач, а ти – котлет. Ако се предадеш в ръцете на готвача, той ще те приготви както трябва и няма да изгориш.

Групата през цялото време те обръща, поставя те от различни страни на светлината и тя ти въздейства правилно – всеки път в нужното направление и част.

От урока по писмото на Баал аСулам, 22.10.2010

[24890]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Ние трябва да се подготвим за Конгреса. Някои хора идват напълно подготвени; те вече знаят, че на Конгреса трябва да получим сила, за да продължим пътя.

Има живот и след Конгреса. Ние все пак ще трябва да направим много поправяния вътре в нас и по света. Затова Конгресът ни предлага възможност да извършим вътрешна работа. Заедно с въодушевлението, хората правят анализ: „Сега съм вдъхновен, издигам се над себе си с помощта на групата, която ми въздейства. Групата е факторът за важността на целта и за издигането над себе си…” Някои хора възприемат случващото се имено по този начин.

Други не са готови за такъв подход. Те губят своите глави, вливат се в общото течение и не си дават сметка за ситуацията. Това също е добре: те ще бъдат вдъхновени, а анализите могат да дойдат по-късно.

В края всеки ще извлече огромно ползва от Конгреса, дори участниците, които не знаят защо са дошли. Ние също каним всички тези, които са били с нас в един период от време и които са напуснали поради различни причини. Опитайте се да дойдете на Конгреса, да прекарате малко време с нас и да проверите себе си още веднъж.

Животът често ни предлага ситуации, в които човек е „изваден от играта” и трябва да преодолее и пребори пречките. Но напускането на духовния път е неприемливо при каквито и да е условия.

Тези, които са напуснали, сега имат възможността да се върнат отбрано и аз силно им препоръчвам да го направят. Аз съм виждал как хора, които са се върнали обратно, са постигнали големи резултати.

От урока по статията на Рабаш, 26.10.2010

[24910]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Ние започваме нашия духовен път, когато придобием относително голямо егоистично желание, развило се в продължение на хилядолетия, главно в този кръгооборот, благодарение на точката в сърцето. Поради тази точка, желанието за получаване се развива по-бързо и „по-агресивно”, изисквайки много повече. Точката влече желанието в неясна посока, за да изправи главата си и за да увеличи искането от този свят.

Развиването в пространството на нашия свят без точка в сърцето се отнасяше към желанията на масите, но сега духовният импулс ни води в напълно различна посока. Ние продължаваме да се развиваме егоистично, но нашето его е пораснало и сега желае да „погълне” цялата реалност както материалната, така и духовната.

С тези две сили, човек започва своето духовно търсене, докато дойде в групата и намери метода за поправяне. Ако той правилно използва този метод, като изучава мъдростта кабала с намерение да използва обкръжението, за да притегли светлината, той се впуска по пътя на духовното развитие. В този процес, човешкото его е съчетано със стремежа за отдаване, който човек получава от обкръжението. Постепенно в неговото сърце нараства искането и светлината го развива.

От урока по статията на Рабаш, 20.10.2010

[24300]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

В началото на духовния път хората още не могат да различат, какво става с тях. За тях текущото усещане е истината.

Те не са способни да се погледнат отстрани и да различат външното влияние, идващо от Твореца. Все още не виждат  стените на „лабораторията“, в която  те се намират.

Оставайки на страната на желанието за наслаждения, човек автоматично реагира на случващото се: скача от радост или, напротив, изпада в депресия. Той е погребан под състоянията на своя егоизъм.

Обаче, работейки над себе си заедно с групата, човек се дистанцира от собственото желание и получава възможност за анализ: каква е причината за неговото състояние, как се отнася той към към групата, ученето и Твореца.

Вместо да се чувства опитно зверче, той преминава на страната на Твореца, който му показва какво Той прави с него.

Благодарение на това човекът става човек – издига се над животинското ниво на своето желание до степен човек.

Сега той разбира, че целта на неприятните състояния, лишени от сили, светлина и въодушевление е, да привлече неговото внимание към техния източник, към Твореца.

Защо Творецът ги изпраща? За да се приближа към Него с молба. Само така Той може да ме събуди.

Тъй като приятните усещания ме карат да Го забравя, а опустошението, напротив, поражда въпроси. Аз искам да знам, за какво ми причиняват зло, и изобщо не се интересувам, за какво ми дават добро.

Ето защо, аз се събуждам въз основа на нещастията – и тогава трябва да разбера, че това е призив от Твореца. Така Той ми показва, че аз завися от Него, и ме призовава към Себе си, заедно да настъпим срещу Фараона.

Тогава аз започвам да съзнавам, че няма зло, и благодаря за „злото“ така, както за доброто, и даже повече. Тъй като именно то ми помага да напредвам, да се приближавам към Висшия и да искам от Него поправяне.

Ако човек заема правилна позиция за оценка на своето состояние, ако усещането за него е обект на анализ, то той придобива вяра над знанието, която винаги дава възможност да се върви напред.

От урока по статия на Рабаш, 25.10.2010

[24803]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→