Въпрос: Творецът говори с мен сякаш на китайски език, а аз се уча как да преведа Неговите думи ли?

Отговор: Ако е на китайски език, ние поне чуваме казаното. А Творецът дори не го чуваме. Не ни се струва, че целият свят – това е езикът на Твореца.

Мислим, че светът си се върти от само-себе си, по своите си закони. Някой ни е обидил, развикал ни се е, а друг е направил нещо добро за нас – всичко това не го възприемаме като въздействие на висшата сила, освен която нищо друго не съществува.

Целият свят се занимава с проблемите в политиката като малчугани, които играят в пясъчника и вечно се карат едни с други. Но ако искам да разбера за какво говори Творецът, трябва да си представя, че всичко случващо се в живота ми идва от Твореца. Съществуваме само двамата: аз и Творецът.

Това ще бъде началото на правилното ми възприемане на реалността. Все още не я долавям, но именно така мога да се удържа за края на нишката, водеща към истината. Освен тази точка на единственост на Твореца, за която сега се държа, няма нищо друго – няма никой друг, освен Него.

Това е най-първата точка, от която започвам да Го разбирам: извън мен съществува само Творецът, една сила, една власт, едно желание. А вътре в мен всичко е създадено също от Твореца, освен желанието да Го позная.

А дори и това желание да позная Твореца също е създадено от Него. Но вътре в него Той ми е оставил свобода на избора, която трябва да развия. И тогава ще стана свободен човек, т.е. създание с име Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца.

Въпрос: Как така – а всички тези хора около мен?

Отговор: Няма никакви хора – всичко това е само Творецът. Това е изходна точка за правилно възприемане на реалността, чрез която мога да видя пътя. А след това ще ми се наложи да превъзмогна различни препятствия и проблеми, фокусирайки погледа си все повече върху Твореца, строейки с Него все по-дълбоки взаимоотношения, за да разбера как Той говори с мен.

Той нарочно ме обърква, за да мога по-дълбоко да проникна в Него и да разбера Неговите свойства, метода Му. Впивам всичко това от Него и по този начин изграждам себе си по подобие на Него.

От 516 беседа за новия живот, 05.02.2015

[154031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Кабалистите казват, че когато на човек му се разкрие духовния свят, той разбира, че през целия си минал живот се е намирал сякаш в сън. Какво означава това?

Отговор: Понякога ни се струва, че сякаш живеем в сън. А понякога сънищата ни придобиват такава сила и яснота, че ни оказват огромно влияние, повече, отколкото случващото се в обикновения живот. Толкова дълбоки усещания те оставят в нас.

Понякога насън продължават събития, преживени от нас и е трудно да различиш дали спиш или бодърстваш.

Въпрос: Но, в края на краищата, ние се събуждаме!?

Отговор: Въпросът е в това, действително ли сме се събудили или това само ни се присънва?

Ако погледнем нашата действителност, то е видно колко сме ограничени. Възприемаме тази реалност в петте си сетивни органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание и нищо повече! А може би има още някакви способи за възприемане на действителността, които са ни недостъпни?

Лишени сме даже от такова възприятие на действителността, каквото притежават животните. Например, кучето усеща света чрез миризми, а змията във вид на топлинни петна. Змията вижда картината на света, построена от топли и студени точки, точно както пикселите на екрана.

Живеем в свят, където всяка секунда може да се разкрие нещо ново и не чувстваме от къде идва то. Вселената се разширява, развива се целият ни живот – видимо това става съгласно някаква програма? Трябва ли да съществува програма на творението?

Виждаме, че в природата всичко се случва съгласно ясни, неизменни закони. И ако с нас изведнъж стане някакво случайно събитие, то само свидетелства, че ние не знаем от къде ни е дошло. Но може да не се съмняваме, че то е било закономерен резултат от някаква формула.

Въпрос: Сега в сън ли се намирам, или в реален живот?

Отговор: Това е невъзможно да се определи.

Въпрос: Но аз виждам около себе си стая, различни предмети, хора?

Отговор: В съня можеш да виждаш и чувстваш абсолютно същото. И в съня, и наяве виждаме някаква картинка, и в същото време не сме способни да определим реална ли е тя или не.

Само събуждайки се, можем да кажем, че преди това е било на сън. Но ние живеем в този живот и засега не се събуждаме. Вътре в този живот ни се присънва, че ту спим, ту се събуждаме, и освен това, нищо повече не знаем. А може би има по-високи нива на съня и бодърстването? За тях говори науката кабала.

Изучавайки кабала, човек може да достигне отваряне на очите си, повдигане на такава висота, че ще му се открие цялата реалност. Тогава ще разбере, че цялото предишно време се е намирал в сън.

В наше време, в нашето поколение, ние трябва вече да се събудим и да излезем от тази забрава, в която съществуваме, не разбирайки целта на своя живот. Кабала ни дава методика, с помощта на която действително можем да се събудим.

От програмата на радио 103FM, 08.02.2015

[154125]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Защо науката кабала изследва всички закони на природата чрез човека, приемайки неговите вътрешни изследвания като един от параметрите и опитвайки се да разбере чрез него цялото мироздание?

Отговор: Нима имаме друга възможност за изследвания и можем да излезем от своята кожа, от своето тяло? Цялата картина на света възниква само в моите усещания. А ако изчезна аз, то изчезва и тази картина относително мен.

Съществува ли този свят без мен, и ако съществува, то в каква форма: такава, каквато аз го виждам, или някаква друга, в други диапазони – това не мога да кажа. Всичко възприемам само чрез своето тяло.

Въпрос: А как кабалистът вижда света?

Отговор: Науката кабала е наука за „получаване“ (кабала), затова кабалистът изучава своето възприятие на действителността. За сметка на определени действия той започва да се променя и изследва как в зависимост от неговите вътрешни изменения, се променя картината на света, която вижда.

Той променя своите вътрешни свойства: форми, желания, възприятия, връзката със ставащото извън него, в обкръжаващата го реалност. Започва да работи със своите желания и тяхната връзка с външната реалност така, че строи нови светове.

Сега усещаме себе си в огромен свят, съдържащ множество различни предмети и явления. А човекът, започнал да работи активно със своите желания, построява от него нов свят, нова реалност.

Той остава да живее във физическото тяло и както по-рано възприема земната картина на света с петте си телесни сетивни органа. Тази картина е постоянна, като необходима основа. Но в допълнение към нея, кабалистът формира в себе си пет нови органа на възприятие, с които усеща допълнителен свят. Той вижда този свят, чувства, работи с него – живее в него в допълнение към своето тяло, живеещо в петте си телесни сетивни органа.

Това допълнително усещане се нарича висш или духовен свят. А старото възприятие чрез петте физически сетива, в което е съществувал преди и е останал да съществува, се нарича този или нашия свят.

Ако има други хора, също така притежаващи тези допълнителни възприятия в петте си „извънтелесни“, духовни сетивни органа, то те могат да се свържат помежду си.

Въпрос: Ако бих могъл да осъзная, че цялата картина на света възприемам чрез себе си, в зависимост от своите вътрешни свойства, то бих ли разкрил много нови явления?

Отговор: Преди всичко, трябва да се съгласим, че цялото възприятие зависи от човека, от наблюдателя. А ако нямаше хора, никой нямаше да разкрие съществуването на тази реалност, на тази Вселена. Тя съществува само в нашето възприятие.

Тя не е съществувала преди на Земята да се появят хората и да я разкрият. Тъй като тя се е появила само относително човека. Да речем преди десет години съм разкрил, че Вселената е възникнала преди четиринадесет милиарда години. Но аз така си представям действителността в моя разум, а не че тя обективно съществува в такива времеви и пространствени граници. Всичко това съществува само относително човека.

От програмата „Среща на световете“, 12.05.2014

[151068]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Хайде „да излезем в открития Космос“, във Вселената, която всъщност ни е дала живота. Вселената е система от мирозданието, състояща се от материя и енергия. Тя обхваща целия известен ни свят, включително пространството и времето.

Вселената е динамична. Съгласно теорията на Големия взрив, тя еволюира от първоначална точка, постепенно разширявайки се. Вселенските процеси датират от милиарди години и се подчиняват на законите, които съвременната наука изучава. Какво можем да почерпим като цяло от това, което знаем за Вселената?

Отговор: Преди всичко, изучавайки каквото и да е, следва да се установи същността на изследователя. Изследователят е човек, който също се явява част от природата, от Вселената, от глобалната система.

След това, трябва да се разбере какви средства за изучаване притежаваме. Тук се появява първата ни грешка: мислим, че сме способни обективно да изследваме природата.

А в същото време, както вече беше казано, ние самите сме нейна част, при това доста дефектна и много субективна. Ние ценим и превъзнасяме, което е добро за нас, а лошото за нас обратно, принизяваме, омаловажаваме. И това става в нашето подсъзнание.

Освен това, много сме ограничени в своите усещания, в сетивата и не можем да знаем, къде ще ни подведат, в какво са фалшиви. Също не можем да „уловим“ като грешка своите аналитични качества, способностите си за анализ и сравнение. Не е в нашите сили, защото сме лишени от критерии за проверка, просто нямаме с какво да съпоставим своят разум и своите чувства.

И ако, в крайна сметка, сме готови да признаем собствената си ограниченост, това вече е добре. Защото осъзнаваме, че няма нищо абсолютно в нашето възприятие и никога няма да познаем Абсолюта. Ако можем да изследваме нещо, то ще е само на нивото на стоящите по-ниско – неживата, растителната и животинската природа. Тя е развита, не до такава степен, както сме ние и затова сме способни да я изучим отчасти.

От друга страна, не можем изследваме самите себе си. Тъй като, всяко нещо се познава само от по-високата степен. Само така, можем да постигнем неговия корен. И съответно, не познаваме самите себе си, тъй като нашият корен е сила, програма по-висока, отколкото сме ние. Причините, заложени в основата на нашето естество, остават непостижими за нас.

Следва продължение…

От 308-ма беседа за нов живот, 02.03.2014

[146761]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - 3 коментара →

Конгрес в България. Урок №4

Въпрос: Вие употребявате такива понятия като душа, Висш духовен свят, духовност. Много религии и духовни практики използват същите термини, но аз усещам, че те влагат в това друг смисъл. Не бихте ли ни обяснили по подробно, какво именно кабала подразбира под Висш свят, душа, кръговрат на душата?

Отговор: Науката кабала е възникнала преди 5774 години. Първият кабалист бил човек на име Адам.

Той бил не първият човек на земята, а първият кабалист, защото е имало хора хиляди години преди него. Единствената особеност, отличаваща го от останалите, е че той открил системата за взаимодействие, системата от сили, в която се намираме и ние, и я описал в книгата си ”Тайният Ангел”.

Ангел – това не е летящо същество с крила, а просто сила. Адам я е нарекъл тайнствена сила, защото физически не я възприемаме. Ние възприемаме само нейните следствия. Адам пръв разкрил тази сила, която управлява целия свят, и станал родоначалник на науката кабала.

Съвременната наука може да разкрие в света много сили с помощта на физическите, химическите и др. изследвания. Но има сили, които все още не сме в състояние да разкрием, ние нямаме инструменти за тази цел. Основно, това са сили, отнасящи се до мисълта, разума, желанието – те съществуват, но ние не можем да ги доловим.

С помощта на осцилограф можем да определим, как човек концентрира мисълта, но не можем да изследваме качеството на мислите, още повече, ако това са мисли, засягащи човечеството, което се намира в природата. Днес физиците говорят, че нашият свят и целият космос според тях е като мисъл. Ние съществуваме в космоса, в мисълта. Тази мисъл се явява Замисълът на Природата.

Науката кабала ни учи, как да започнем да усещаме този Замисъл, тази сила, мисъл, която е съществувала до създаване на Вселената, сътворена от Големия Взрив и водеща към определено крайно състояние. В природата няма нищо случайно, всичко е взаимосвързано и ясно детерминирано.

Кабала ни помага да развием допълнителни чувства, с помощта на които можем да усетим онези сили и свойства в света, които нашето тяло не усеща. Затова ние трябва ”да излезем от тялото” и да се съединим с другите, да се включим един в друг, създавайки някаква обща енергийна, чувствена, мислена платформа, която се намира не във всеки от нас, а между нас. И тогава с помощта на такъв род взаимодействие между нас, ние ще започнем да управляваме тази мисъл, тази сила, съществуваща около нас – Замисъла на света, Замисъла на нашето развитие. В кабала това се нарича, да постигнеш Твореца, защото тази сила ни е сътворила и ни развива.

Кабала ни разказва за това още преди появата на религиите. А хората, които започнали да четат кабалистични книги, но не са ги прилагали на практика: да променят себе си, да развият връзките помежду си, да се издигнат над егоизма си – не могли точно да разберат за какво се говори в тях и от това неразбиране произлезли всички религии.

Те вземали от кабала имената на силите, които съществуват в природата (духове, ангели, дяволи и т.н.) и започнали да им придават различни образи.

Независимо, че в кабалистичните книги се говори само за сили, но хората, пропускайки ги чрез физическите си органи за чувства, започнали по такъв начин да изразяват реалността. Работата е там, че всичко, което виждаме и усещаме в себе си – това са само сили, които се възприемат от нашия мозък и рисуват във въображението ни – така, както електромагнитните сили рисуват образите на екрана на компютъра. А в действителност нищо такова няма.

Образувайки картина от различни сили и въздействайки на човека с помощта на електроди, тази картина може да се променя. А това съществува ли в нас? Не, това е само струваща ни се реалност, която така се възприема от нас.

Затова кабала разказва на човека, как да бъде поправено това възприятие в света и то да бъде усетено не с тялото, а с помощта на съвсем друг чувствен орган. Към това се предвижваме и ние постепенно.

Що се отнася до духовните термини, то във всички духовни практики те в действителност са взаимствани от кабала. Хората ги използват без да имат някаква връзка с науката кабала. Всичко това е много объркващо и би трябвало да се поправи. Вярното постигане на реалността изисква твърде голям труд и работа със самия себе си.

От 4-я урок на конгреса в България. 11.07.2014

[139672]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала, Конгреси и събития - Няма коментари→

Конгрес в България. Урок №4

Ние живеем в много интересно, неразбираемо време. Човечеството винаги е разработвало дългосрочни планове за 10 или за 50 години напред. Но преди 30 или 40 години ние загубихме строгите ориентири на живота и не знаем, за какво всъщност съществуваме и се развиваме.

В такова състояние се намира почти всеки човек, семейство или държава. То дотолкова властва над нас, че хората вече не желаят особено да се учат, защото не виждат резултата. Децата не са свързани с родителите, не желаят да създават семейства, да се женят, да раждат деца.

Те нямат някаква ясна определена цел за съществуване: да си построят дом, да отгледат деца и т.н. Човек загуби вкус към обикновения живот. Много хора в света се намират в депресия, и за да забравят, употребяват наркотици. Стремително расте брооят на разводите.

Това неразбираемо време ни говори, че ние постепенно се отчуждаваме и губим връзката помежду си, с роднините и държавата. Някога между близките хора имаше здрава връзка. Днес такава няма, човек може да замине за друга държава и спокойно да живее в обществото на друг народ и друга култура.

Усещането за безсмислието на нашето съществуване дотолкова е повсеместно в света, че ние дори не си задаваме никакви въпроси, цели и не се замисляме, какво ще се случи след 30, 40, 50 или след 100 години. Ако по-рано това не интересуваше човека, а държавата, то сега не интересува никого. Всички живеят само за деня, за да е по-леко и по-просто.

Никога светът не се е намирал в такова състояние, което е признак за преходен процес. Тъй като трябва да преминем от едно състояние в друго, т.е. да започнем да търсим нови ценности, за които си струва да се живее. Днес човек няма такива ценности. Тази безцелност ни ужасява. Човек дори и да иска, не може да осъществи надеждите и целите си. Всичко в света се размива на всички нива: на материално, духовно, държавно, културно и физическо.

Тъкмо в такова време ни се разкрива и науката кабала, която се е зародила преди 3800 години в древния Вавилон. В нея се разказва, че в древността вече сме преминавали през такова състояние на изолираност, каквото усещаме днес. Нашият егоизъм се е издигнал дотолкова, че сме загубили връзката помежду си и сме се разпръснали по цялата земя от здравите Вавилонски връзки, в които сме живели, работели, трудили. От онова време са останали много паметници, напомнящи ни за вавилонското разделение.

Днес ние започваме да навлизаме в такива състояния, само че на ново ниво. Днес планетата ни е станала толкова малка, както древният Вавилон, и ние като Вавилонците не знаем какво да правим. Отново не ни е ясно, как можем да живеем заедно. Ние не желаем това, затова се развеждаме, изоставяме, заминаваме. Всеки се чувства индивидуалист.

Науката кабала ни говори, че трябва да се издигаме над своя егоизъм и да разберем, че проблемът, появяващ се в нас и в децата ни по отношение на семейството, обществото, държавата, света, възниква тъкмо затова, за да се издигнем над него и да започнем да развиваме връзката между нас.

Тази връзка ни издига към следващото ниво на съществуване. Чрез създадената от човечеството мрежа на взаимни връзки ние започваме да усещаме новия свят – съвсем ново състояние. Тъй като днес възприемаме цялата Вселена чрез нашите 5 сетивни органа, а ще можем да започнем да усещаме чрез допълнителен интегрален орган, който ще развием, ако започнем да се обединяваме в система от връзки и взаимодействия помежду си.

Тоест, вместо егоистично, чисто индивидуално възприемане на света, аз ще го усещам интегрален, взаимосвързан. Тогава ще започна да усещам цялата система, нейното творение, нейното създаване, нейното взаимодействие дотолкова, че ще получа усещане за съвсем друг свят и за самия себе си.

Днес ние усещаме, че в нашия свят съществуват определено количество години в определена система от взаимодействия помежду си. Но ако започнем да се свързваме едни с други въпреки своя егоизъм, ще получим нова система на връзка, и ще се усетим съществуващи на друго ниво, в друго интегрално измерение, където няма начало и край. Тъй като връзката с останалите ще ни позволи да виждаме света чрез другите – обемен, а не линеен, както го виждаме сега.

Това не е просто за обяснение на човек и не е лесно да се достигне до такова възприемане на света. Но в крайна сметка, с тренировки и с кабалистичната методика ние можем да постигнем това и да излезем в новата Галактика.

В науката кабала е казано, че искаме или не, ние все едно ще го постигнем. Затова се намираме в състояние на всеобща криза на природата, но самата природа е интегрална, и всичките ѝ части напълно си взаимодействат помежду си в особена хармония, а човек не може да съществува в такава хармонична картина, егоизмът го изкарва от нея. Със своята противоположност на нея, ние постоянно ѝ вредим, не желаейки да се впишем в интегралната ѝ картина, и затова усещаме нашето противопоставяне във вид на криза.

Кризата ще продължава дотогава, докато не постигнем пряко, интегрално взаимодействие, нормални връзки с природата, както всичките ѝ елементи – неживата, растителната, животинската природа, които се намират в хармония, хемостаза, равновесие. А човек, използвайки своя егоизъм и поглъщайки всичко от природата, повече отколкото му е необходимо за съществуване, нарушава тази хармония и в крайна сметка сам се довежда до криза.

Затова противопоставянето с природата ще продължава и ще ни доведе до такива удари, че все пак ще ни се наложи да си измислим начин за съществуване. Независимо от техническия прогрес, ние няма да можем да живеем нормално без правилното взаимодействие и хармония с обкръжаващия свят.

А хармония можем да се намерим само в случай, че преминем през определен период на собствено превъзпитание, да преобразим себе си, издигайки се над егоистичната си природа, и да постигнем правилно взаимодействие помежду си.

Това е основна тема в кабала, която разкрива на човека историята за неговата поява на Земята, за развитието и егоистичния край, когато е принуден да се промени. Науката кабала обяснява, как можем да се променим, за да ликвидираме кризата, която ще се усеща все по-жестоко в личен, семеен, обществен, държавен и накрая световен план.

Затова трябва да се научим да си взаимодействаме правило. За целта съществува методиката за интегрално образование и възпитание, позволяваща това да се осъществи по лек път: постепенно, с правилно взаимодействие помежду ни с помощта на специални упражнения.

Много бързо ще започнат да ни се разкриват съвършено други сили в природата, противоположни на отрицателните егоистични сили, които ни сблъскват помежду ни. И човек ще почувства, че може да ги уравновеси с помощта на алтруистичните сили дотолкова, че ще започне да усеща света като добър, а не като зъл.

Той започва да разбира силите на природата, защо тя така взаимодейства с него, по какъв начин той може да използва правилно нейните сили заради себе си и наистина да спечели от своето съществуване.

Когато човек започне правилно да взаимодейства с другите хора, т.е. да се включва в правилна връзка с тях, той започва да усеща себе си съществуващ в особена мрежа на връзка, съединяваща абсолютно всички.

Той ще усети, че е извън понятието време, пространство, движение и съществува в съвсем друг обем, в който не е тялото на всеки от нас, а нашето общо тяло, общото ни интегрално съществуване, когато започваме да преминаваме в друго състояние, в друго измерение. При това, нашият свят ще се разтвори в нашите усещания, и вместо него ще започнем да усещаме така наречения Висш свят, т.е. такова съвместно съществуване между нас, в което ще изчезне понятието за време, пространство, движение, стареене и смърт.

Ние ще престанем да усещаме нашия свят такъв, какъвто е, защото ще проникнем в неговото вътрешно постижение. Тъй като за сега го усещаме с петте си органа за осезание и затова усещаме обкръжаващия ни свят дотогава, докато съществува физическото ни тяло. А ако вместо него създадем друго тяло, представляващо нашата взаимовръзка, то чрез нея ние ще започнем да усещаме цялото обкръжаващо ни пространство в неговия истински вид – без изкривявания и без да е ограничена от нашето тяло.

Човек, занимаващ се със собственото си поправяне с методиката за интегрално възпитание, постепенно ще премине от усещането за нашия свят в усещането за двоен свят: и нашия, и вътрешния, висшия. А когато неговото тяло умре, той ще остане да съществува само във Висшия свят – онзи свят, който е разкрил и придобил в материалния живот.

Това е всъщност целта на науката кабала – да доведе човек до прехода на интегралното възприемане на мирозданието. Тъй като кризата, която преминаваме, е създадена специално от природата, за да ни изблъска от нашето ограничено възприятие за света, към Висшето интегрално възприемане на света чрез общото взаимно свързване.

Днес много хора по света изучават науката кабала. Някога тя е предсказвала, че човечеството ще достигне до състояние, когато с нищо не ще може да се напълни, хората ще са опустошени, ще загубят целта в живота си и смисъла за съществуване.  Всичко това ще доведе човек до въпроса за смисъла на живота.

И тогава хората постепенно ще разкрият неговата тайна. Смисълът на живота се състои не вътре в нашето тяло и не е ограничен от него, той е много по-висок. Цялата вселена, цялото мироздание – това е съвършено друга система, далеч не такава, каквато я възприемаме сега. За това вече говори и науката от нашия свят.

В рамките на нашата организация ние прилагаме всички усилия, за да дадем възможност на всеки да се занимава с науката кабала и постепенно да овладява усещането за Висшия свят.

От 4- урок на конгреса в България, 11.07.2014

[139474]

Filed under: Възпитание на децата, Духовна работа, Кабала, Конгреси и събития, Криза, глобализация, Разпространение на методиката - Няма коментари→

Усещането за външния свят ни е дадено специално, за да развием чувство сякаш на страничен човек. Мога да използвам този друг човек егоистично, приближавайки или отдалечавайки го, в зависимост от своята полза. Или мога да го използвам не за своето, а за негово добро, и по такъв начин да променям, да използвам себе си.

Веднъж, другарят е важен за мен, а всичко, нуждаещо се от промяна, изменям в себе си, за да направя на него по-добре. Друг път, съм важен аз самият и “въртя” другаря, както на мен е изгодно.

Борбата е именно между тези две възприятия: кой е важен и кой определя всичко. Тази борба е много важна за мен, защото ми помага да разбера, какво не ми достига, за да изградя орган за усещане на ближния.

Всъщност, ближният е Творецът, а цялата тази картина: този свят и висшите светове, намиращи се уж извън мен, са само инструменти за разкриването на Твореца. Изначално, не притежаваме такива инструменти, а само техния зародиш – точката в сърцето. Така, работейки в групата, с другарите, в разпространението, в големия свят, формирам този орган.

От една страна, си представям, че всичко се намира в мен, а това, че всички тези мои части ми се струват външни, това е моя илюзия. Ако прескоча през това възприемане, то ще го поправя и ще започна да изграждам усещане за отдаване, усещане за ближния.

От друга страна, си представям какво съм “аз” и “те”, намиращи се извън мен. Моето егоистично желание нараства и заявява, че съм задължен да се грижа за себе си, за тяхна сметка. Тоест, трябва да оставам постоянен, а другите да се променят за моето добро.

Представям си го ту така, ту иначе, и с това определям своите подеми и падения. По такъв начин в мен се развива допълнителен орган на чувствата. Когато той започне да работи, се нарича Шхина – усещането, в което се проявява Шохен, Творецът. По степента на развитие на това усещане, Го разкривам, чувствам и разбирам.

Затова, най-важното занятие в този свят, заради което се намираме на тази земя, през отредения ни за този живот период, е да развием чувството за осъзнаване на доброто и злото, да го копираме и усъвършенстваме, за да може с негова помощ да достигнем до усещането за Твореца.

Всичко това се постига чрез работа с публиката, по която мога точно да измеря, доколко съм се придвижил към тази цел, към развитието на инструментите за разкриване на Твореца, на любовта и на отдаването. Доколко групата и изобщо целият свят, намиращ се извън мен, за мен стават по-важни от мен самия, така че ги считам за постоянни, а себе си за променящ се спрямо тях – съдейки по това, мога да оценя своя напредък.

От подготовка към урока, 26.05.2014

[135962]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво представлява времето? Съществува ли то само по себе си или съществува единствено вътре в нас? Как Вие виждате времето?

Отговор: Виждам времето, когато си гледам часовника. Усещам времето, когато се замислям за живота си, за изтичащото време, за нещо преминаващо, за някакви последици, чувства.

Желанието ни да се насладим, обобщеният ни материал, усеща миналото, настоящето и бъдещето като случващи се в него изменения. Тоест времето зависи от нашите преживявания в желанието ни да се насладим. Ако не са те, ние не бихме усещали времето.

Ако не чувствах дали ми става ту по-добре, ту по-лошо, не бих забелязвал и времето. Ако моето усещане не би се променяло, времето би престанало да съществува за мен. Тоест времето за мен – това е следствие от измененията в моите сетивни органи. Ако няма изменения – няма и време. С какво предишната минута се отличава от следващата? Само с това, което се случва в моето желание да се насладя. Това наричаме време.

Понятието време съществува само защото има разлика между степента, в която ми е било приятно в предишното състояние и в последващото. Усещанията ми се променят и затова е важно какво е било преди, какво се случва сега и какво ще се случи после от гледната точка на моето наслаждение. Проверявам всички състояния в своето желание да се насладя. Състоянията, променящи се едно след друго, се отпечатват в мен като течащо време.

Желанието за наслаждение – това е целият материал на творението и то усеща до каква степен е напълнено или е празно. То измерва състоянията си в съответствие с това усещане за напълненост, а сравнението на миналото състояние със сегашното, от гледната точка на наслаждението, формира у него понятието време.

Времето е мярката за наличието на напълване вътре в желанието за наслаждение. Тъй като искам да се наслаждавам, развивам усещане за бъдещето и се обръщам към миналото, за да изследвам как да се организирам, за да постигна желаната цел. Планирам процесите, водещи към постигане на напълването и затова времето за мен се разделя на различни етапи.

Искам да узная бъдещето и да се поуча от миналото, но всичко това изхожда от желанието ми да се насладя. Различните видове на това желание, развивайки се, формират в мен усещане за времето.

Желанието за наслаждение съгласно развитието си е разделено на нива: неживо, растително, животинско и човешко. Само човек усеща времето: тоест миналото, настоящето и бъдещето се усещат от него различно според гледната точка на наслаждението.

Чувствам, че вътре в мен едновременно съществуват множество видове време. Има време, което се отчита с часове, а има време, което усещам. Времето може да се измерва в милиарди години съществуване на вселената, а може и с кратки мигове. Всичко се определя от това кое е важно за мен и кое не е важно, с това как възприемам времето спрямо себе си.

Усещането за време и неговата същност – това са две абсолютно различни неща. Усещането за времето зависи от моето вътрешно лично изживяване, а астрономическото време решаваме да се измерва в съответствие с движението на планетите, което също е нещо относително.

Цялото мироздание – това е желание за наслаждение, в което протичат наблюдаваните от мен процеси на неживото, растителното, животинското и човешкото нива. Излиза, че всички те се намират вътре в мен – цялата реалност е вътре в мен, в моето възприятие. Ако възприятието ми се измени, тогава, разбира се, и времето, и движението, и пространството, изобщо целият свят, цялата обща картина, в която се намирам сега, също ще се промени.

И затова е нужно да се запитаме: „А какво представлява нашият живот? Каква е тази реалност, в която съществувам? До каква степен тя е относителна и възможно ли е да я променим?“

Oт 351-а беседа за нов живот, 17.04.2014

[134700]

Filed under: Възпитание на децата, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Духовното се постига не с разума, защото е казано, че ”народите на света притежават голяма мъдрост, но нямат Тора”, т.е. светлината, възвръщаща към Източника. Затова засега се наричат ”другите народи”, а не Израел. Около това се върти и спорът: ”Кой постига Твореца, а кой не? Какво е това постигане?”.

Според това, доколко придобиваме желание за отдаване и получаваме усещания в него ние можем да постигнем Твореца, т.е. явленията, протичащи в нашите съсъди за отдаване. Не е възможно да постигнем каквото и да било, освен усещанията в желанията ни. Нашето минало е примитивното желание за наслаждение – то се разширява и придобива ново устройство. По-рано то е било раздробено на много противопоставящи се частици, усещащи се като Израел и народите на света, роднини и чужди, далечни.

Всичко това е принадлежало на моето желание за наслаждение, но ми се е струвало, че това е целият свят, намиращ се около мен във всевъзможни форми. А моята задача е да обединя всичко това заедно, да събера всички частици и да ги присъединя към себе си, отнасяйки се с любов към тях. Аз трябва да разбера, че всичко това ми е дадено, за да се поправя – това е точката в сърцето, от която аз създавам правилното намерение към всички врагове и страничните хора, започвайки да ги възприемам като части от моята душа.

Тъкмо вътре в себе си трябва да намеря правилното отношение към тях и тогава ще ги поправя. Ако извършвам такова поправяне във вътрешното си отношение, то ще видя как всичко се подрежда. Всички ненавистници и проблеми, които са дори в излишък – това е само проекция на моето вътрешно състояние. Защото тъкмо със своето отношение аз разделям цялата Вселена на земята на Израел, Ливан, Сирия, Йордания, Вавилон, различните далечни страни и населяващите ги народи, т.е. всички нива на своето желание: на неживо, растително, животинско, човешко ниво.

Някога това е било едно желание – Светът на Безкрайността, а сега то се е раздробило на много частици, усещащи се далечни една от друга и ненавиждащи се. Но всичко ни е дадено, за да ги съберем в една форма – в това се състои цялото поправяне на човека и света, като едно цяло.

Всичко това може да се осъществи само при условие, че аз искам това поправяне. В това е разликата: да философстваме върху това умозрително, съгласно разума си,  или срещу своите виждания и откъсването на останалите части, да работим над своя разум, като над частите на своята душа, независимо, че си ги представям такива отдалечени и ненавистни. Така аз започвам да се приближавам към духовното постигане – работя в група над своето желание и все повече и повече се пробуждам.

От урок от книгата Зоар, Предговор, 18.08.2013

[115028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

На всеки от нас е дадена точка в сърцето – решимо (1/0) за следващата степен и затова ние започваме да я реализираме. Но в какво може да бъде реализирана? Тъй като единицата е желание, което насочва към Твореца, но от обратната страна, и на нас ни се струва, че съществуват множество различни сили и всякакви такива: влече ни нанякъде, а не знаем какво и как да го направим.

И така на всяко стъпало ние избираме, без да разбираме накъде ни влече, какво става с нас, откъде всички тези свойства, нови желания и т.н. се появяват в мен.

В крайна сметка, се получава, че в мен възниква проблем с единствеността на Висшата сила. Светът около мен, т.е. струващите ми се всевъзможни източници за въздействие върху мен: хора, животни, растителна, нежива природа – всичко, което си пожелая – това не са материални обекти, а сили, които ни въздействат. И аз трябва да ги отнеса към Твореца, разбирайки, че зад тях стои Той самият – главният управляващ, режисьор и изпълнител. И така на всяко стъпало, във всяко едно състояние.

Затова в мен възниква само един проблем: как да постигна разкриване на Твореца? Да разкрия Твореца означава да установя, че само Той управлява целия свят.

Той е създал сферичен екран около мен, на който постоянно ми показва филм с название „Нашият свят“, „Моят свят“. И аз трябва да разгадая, да узная Киномеханика, който ми прожектира този филм. Именно затова филмът ми се демонстрира на екран, вътре в който се намирам самият аз. И всеки път ми показват различни хора, различни събития, различни усещания, само за да мога над тях да разкрия Управляващия, че няма никой освен Него, прицелвайки се в Него през всички проблеми.

Но всичко, което ми въздейства, отрича единствеността на Твореца и ми дава усещания, сведения и т.н., които са абсолютно противоположни на Него. Затова се намирам в раздвоено състояние. От една страна, в мен съществува усещането за този свят – многопричинност или многобожие (няма значение как ще го наречем). От друга страна, съществува само една сила.

Моята задача е да изляза от състоянието на многопричинност, раздвоеност, тъй като не разбирам откъде се сипят толкова различни проблеми върху главата ми. Нещо повече, изведнъж се оказвам в състояние на криза. По-рано такова не е било, затова не е ставало и дума за разкриване на тази система – не е имало за кого.

Кризата ме тласка към въпроса за многопричинността: „Какво става в тоя свят?“. Завладява ме животински страх за бъдещето: как да оцелея, какво да правя?

Проблемът се усилва. Възникващите в мен въпроси и кризата се допълват едни с други и поставят пред мен дилемата (∆): „Какво да правя в този свят? Каква е причината за това, което става?“. Аз трябва да знам причината за кризата.

Веднага щом я узная, ще мога по някакъв начин да се боря с нея. Това ме тласка към търсене, което може да продължи с години и дори да премине през трета и четвърта световна война. Всичко това са исторически процеси, които могат да бъдат много продължителни, траейки десетки години.

Накрая, достигам до това, че съществува Творец – сила, която предизвиква всичко това, която управлява и определя всичко.

Човек започва да се пита: защо, за какво, с каква цел Творецът прави всичко това? Но той вече се пита като нас – хората с точки в сърцата. Веднага щом в човек възникне усещане, че има някаква причина, която трябва да постигне, това вече е точката в сърцето.

След това човек идва в кабалистична група, занимава се с интегрално образование и възпитание и след това става поправянето.

Ние с вас вече се намираме в състояние, когато, достигнали до правилно съединение в групата (това всъщност е интегрално възпитание и образование – включително и за нас), реализираме духовната методика („реализиране на групата“) и достигаме до поправяне.

Затова главната ни задача, както се казва в статията на Баал а-Сулам „Няма никой освен Него“, е въпреки усещаната от нас многопричинност да определим, че съществува само една причина на всичко, което се случва. В това се заключава нашата работа, анализ и всичко друго.

Творецът ни изпраща огромно количество проблеми, които ни раздират на различни страни, а ние трябва да ги насочим само към една причина. Тъй като това, което ни се струва като множество от проблеми, в действителност представлява само един проблем – нашето неразбиране, противостоене на Него. А тъй като сме много сложни, тъй като се състоим от различни свойства, то противопоставянето ни на Него се разкрива като огромно количество уж различни противоречия.

От урока на руски език по статията „Тояга и змия“, 21.07.2013

[113265]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→