Въпрос: Международна конференция на привържениците на теорията за плоскостта на Земята се събра в Канада. Те твърдят, че планетата е плоска,  не се върти в космоса, не се върти около Слънцето.

Най-разпространената теория е: Земята е плосък диск с център на северния полюс, а южният полюс, Антарктида, не съществува. Мненията са много, но в едно участниците са солидарни: всички снимки на Земята от космоса са фалшиви.

Вие как се отнасяте към това? Защото винаги казвате: „Съществува ли този свят или не?”

Отговор: Да, но аз се основавам на по-различно виждане. Аз съм в състояние, в което нищо не опровергавам и говоря от гледна точка на друго свойство на човека.

Когато променяме свойството на човека от получаване на отдаване, в нас възниква съвсем различно възприемане на реалността. И тогава светът не е този, който виждаме. Той не е кръгъл, квадратен или плосък. Той е свят на две сили, които си въздействат една на друга и във връзката между тях се ражда нашето усещане.

Освен усещането няма нищо. Това усещане се състои от съединяване на двете противоположни сили: на получаване и отдаване.

Материята не съществува. Не е плоска или кръгла, а изобщо я няма!

Аз бих им дал такава лекция: няма материя, нашия свят го няма, няма земно кълбо, нито север, нито юг съществува, нищо не се върти наоколо. И въобще няма нито хора, нито животни, нито растения, нито звезди. Няма нищо.

А къде се намира всичко това, все пак го усещаме. Това се усеща вътре в мен.

А кой съм аз? Това е въпросът.

А кои сте вие? Това е още по-голям въпрос.

Къде ви усещам? – Също вътре в мен.

Реплика: Представям си, че ви слушат тези 200 човека, които са се събрали на конгреса… Те мислят, че с изявленията си обръщат света, а вие казвате, че светът не съществува.

Отговор: Кабала говори за това отдавна.

Нашият свят не съществува. Той е нещо, което си представяме в себе си  както и други светове, които можем да си представим. А вместо това трябва да разкрием как го  чувстваме. Не е важно какво чувстваме, а по какъв начин го чувстваме.

Когато влияем на нашите усещания, ние започваме да изследваме всички тези метаморфози, картини, които се променят в нас. Тогава   ще разберем законите на нашето възприятие и ще можем да ги управляваме.

Ние ще видим, че няма нищо друго, освен две сили, които си взаимодействат и рисуват в нас тези картини, едната сила рисува върху другата. Във връзката между тях се създават тези картини, които се състоят от четири компонента – четирибуквеното име на Твореца (или природата). И това е, което чувстваме.

Въпрос: Aко човечеството разбере и приеме това, какъв практически извод можем да направим?

Отговор: Практическият извод е, че е необходимо наистина да постигнем истинската реалност, в която съществуваме. Тя се състои от две сили, а при пресичането им можем да се почувстваме наистина съществуващи.

Тогава кой съм аз? Продукт на връзката, на комутацията на двете противоположни природни сили.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 14.08.2018

[233943]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Висшата сила създава в нас способността да се почувстваме  отделени от нея именно, за да ни даде възможност да я опознаем като отдаваща, добра, като свой източник.

Въпрос: Защо ни е нужно това?

Отговор: Ние усещаме такава потребност, защото зависим от тази сила.  Разкриваме, че нашият живот в този свят е много ограничен и страдаме от това. Тези страдания ни принуждават да търсим причината, а причината е в нея, в тази единствена сила. Затова  искаме да я опознаем, за да подобрим своето състояние.

Има хора, които изследват общата сила на природата и изясняват, че това е силата на доброто, желаеща да ни доведе до съвършенство. Но за това е нужно първо  да осъзнаем своето зло, защото не е възможно да достигнем доброто, без да опознаем неговата противоположност, тоест злото. Това е възможно само на базата на контраста, на принципното различие на доброто от злото в нашите усещания.

Ние искаме да чувстваме доброто, добрите състояния и щом почувстваме неприятности, веднага се опитваме да се затворим и да се отдалечим от това усещане. И тогава, освен чувствата, ни се налага да задействаме и нашия разум, който може да ни посъветва да избегнем лошото. Така развиваме чувствата и разума.

 По естествен начин  се опитваме да се отдалечим от неприятните усещания и да се приближим до приятните. През хилядите години на своето развитие, от най-примитивните форми на живот и до този момент, когато откриваме себе си в XXI век,  постепенно изграждаме в нас нов механизъм, позволяващ ни да разберем и почувстваме как трябва да действаме.

В резултат на това, ние изграждаме за себе си форма на съществуване, максимално удобна от всички възможни. Опитваме се да използваме общата сила на природата, в която съществуваме, за да ни бъде добре, съгласно нашето разбиране. Всъщност в това се състои нашата работа в този живот.

Именно с тази цел ние развиваме наука, култура, образование, психология, философия, история… Всъщност,  просто искаме да разберем как да се чувстваме по-добре. Нали стремежът към приятните усещания е основната потребността на човека, неговото природно „желание да се наслади”.

 Кабала  е физика на по-високо ниво, в по-развито възприятие, „физика на бъдещето”. В конвенциолналната физика не се говори за това, че самият наблюдател трябва да промени своите свойства. В теорията на относителността наблюдателят може да се променя в съответствие със състоянието, относно времето, движението, разстоянието, но въпреки това, той  не се променя. Неговата психология е една и съща.

 Правилната комбинация от физика и психология  е, когато се говори не за възприемане на реалността, а за това кой я възприема и какви правилни настройки могат да се направят в човека, за да почувства новия свят. Това вече е следващият етап от развитието на теорията на относителността. Защото не времето, движението и мястото се променят извън наблюдателя, а самият наблюдател се променя основно, поправяйки своята вътрешна настройка.

 И тогава в нашия свят нищо не остава  постоянно: всичко става относително и временно. Човекът променя всички свои свойства и променя самата реалност. А след това ние се издигаме още по-високо. Кабала казва, че реалността всъщност няма никаква форма, а всичко зависи от възприятието на наблюдателя.

И така, можем да обобщим: силата на развитието на природата е постоянна и вечна. А ние съществуваме вътре в нея в различни променящи се свойства и трябва да разберем: какво е постоянно и какво се променя в нас и в заобикалящата ни реалност, трябва да се научим да  различаваме едното от другото.

Постоянната сила е природата или висшата сила, Творецът, а променящата се  сила  е човекът, наблюдаващ природата. Цялата действителност, която вижда този наблюдател, е пряко следствие от неговите вътрешни свойства. Ако  променим човека, ще променим и света, който той усеща.

От 872-а беседа за новия живот, 27.06.2018

27.06.2017

[210089]

Filed under: Без категория, Блог на Рав Михаел Лайтман, Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: Каква е тази сила, която кара целия свят да се развива: цялата природа и човека?

Отговор: Ние съществуваме в силово поле, наречено „природа”, което включва в себе си много различни сили.

Разделяме тази сила на нива: неживо, растително, животинско и човек, или съгласно научния подход за нейното изучаване: физика, химия, биология и т. н. Ние определяме тази сила, съгласно оста на своето развитие, като причинно-следствени връзки.

В това поле има такива области, които са неизвестни и неразбираеми за нас. Цялата природа – това е абсолютна сила. Колкото повече ние постигаме реалността и колкото по-дълбоко изследваме природата, толкова повече се убеждаваме, че това е една сила.

Нашето възприятие става все по-интегрално, глобално, и ние вече разбираме, че няма отделно физика, химия, биология, зоология, а всичко  представлява една форма. Само поради ограничеността на нашето възприятие улавяме общата реалност като отделни фрагменти. Просто не сме способни да видим цялото мироздание като една картина, една сила.

Но постепенно, според своето развитие, започваме да разбираме, че това  действително е една картина, една сила, в която се намираме.  И тази сила ни развива и ни дава възможност да я опознаем. Силата, която се нарича „природа”, като че ли сама иска да я опознаем.

Човекът изучава природата според своите свойства, дадени му по рождение и затова той, разбира се, е ограничен от времето, движението, пространството и своето възприятие. Той не е способен да изчисти своя мозък и да го препрограмира наново. Нали човечеството е  резултат от дълга еволюция под въздействието на всевъзможни въздействия и сили в продължение на милиарди години.

Човекът е резултат от развитието на природата и затова възниква въпросът, може ли той, бидейки неразривна, интегрална част от природата, да я изследва? Наистина за това е необходимо да се издигне над природата.

Едва в последно време, на преден план на развитие на науката, започваме да разбираме, че времето и мястото са относителни, а вместо маса  може да бъде енергия. Но енергията е нещо, което може да изчезне, значи, и масата също може да изчезне.

Излиза, че всичките тези безкрайни тонове материя, които виждаме във Вселената, това не е маса, а енергия, т.е. нещо прозрачно и изчезващо. Всъщност, нашата Вселена е пуста!

Освен това, причината и следствието могат да си разменят местата и това, което ни се е струвало причина, може да се окаже следствие и обратно. Възможно е това събитие, което трябва да се случи сега – то и извиква за себе си  причината, а не причината да извиква събитието. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Вие често говорите за поправено възприемане на реалността. Как трябва да се измени моето възприемане на реалността и как това ще повлияе на моя живот?

Отговор: Изследвайки природата, ние откриваме, че различните създания я възприемат по различен начин. Например, пчелата възприема реалността във вид на панорама от множество фрагменти /фасети/, които като че ли не са свързани помежду си. Рибите и птиците имат съвършено уникално възприемане на реалността.

И това се отнася само за зрението, но има такива същества, които възприемат света чрез топлинни вълни, както например змиите. А кучетата възприемат света основно чрез обонянието, а не чрез зрението, както хората. Затова, очевидно е, че всичко се определя от възприемането на реалността.

На нас ни се струва, че ние виждаме пред себе си реалност, но откъде да знаем, че това е истина? В действителност това са само вълни, уловени от нас от безкрайното количество други вълни. Ако ние виждахме в друг спектър, щяхме да възприемем съвършено друга картина.

Науката кабала обяснява, че всъщност, няма такава реалност, каквато ни се представя. Ако ние не се хващаме за днешната картина от реалността, считайки я за неизменна и обективна, а се издигнем над ограниченията на телесните органи на възприятие на човека, то ние ще можем да възприемем реалността извън своето тяло. И тогава ще разберем за множество случващи се около нас явления, които за сега не виждаме и не забелязваме.

Но тези явления ни оказват влияние, даже и да не ги забелязваме. Затова ние не виждаме утрешния ден и не разбираме защо изведнъж се случват някакви събития. Животът на всяка крачка ни поставя въпроси, на които ние нямаме отговори, защото не ни достига за това информация. Затова възприемането на реалността – това е фундаменталният въпрос в науката кабала.

От беседа „Отговори на въпроси за начинаещи”, 24.07.2017

[211231]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Човечеството иска да знае защо и къде живее, каква е тайната на нашия живот и какво ще се случи след него. Откъде идваме, за да се родим в този свят? Къде отиваме след смъртта? Съществуваме ли просто като животни, които не чувстват нищо освен своето биологично, материално съществуване?

Тъй като физиката, химията, биологията, и особено квантовата физика се развиват, разкривайки нови форми на съществуване, откриваме колко сложен е нашият свят. Очевидно той се състои от много сфери, една вътре в друга, и съдържа множество форми на съществуване, които все още не са ни известни.

Живеем в малък фрагмент от реалността и е възможно тази реалност изобщо да не е реална, а само да се генерира в нашето много ограничено съзнание. Струва ни се, че съществуваме във физически тела в големия свят, в огромната Вселена, но всъщност всичко това се появява само в главите ни. Квантовата физика вече намира някои доказателства за това.

Това разбиране е от съществено значение за нашето отношение към живота. Представете си само, колко силно религията променя мирогледа на човека, когато той вярва, че живее в този свят заради евентуалното продължаване на живота след смъртта в някой друг свят.

Това напълно преобръща представата му за живот, което води до войни и конфликти, разделяйки и обединявайки  хората. Това е най-важният въпрос, тъй като изпълва със смисъл нашия биологичен живот в този свят и нещо извън неговите граници, както те ни изглеждат.

Ето защо е много важно да се стигне до правилно възприемане на реалността. И тук сме изправени пред съпротива от религии и всякакви вярвания, нерешителност на хората и науката.

Тази тема е затъмнена и скрита, не е прието да се говори за нея. Защото, ако говорим за това открито, ще има объркване, и това напълно ще преобърне философията на живота на човека, ще промени отношението му към своето съществуване и смисъла на живота. А това не е лесно. (още…)

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Въпрос: За какво всъщност в природата е реализиран принципът на холографията? Защо не го чувстваме?

Отговор: Всичко, което ни заобикаля, ние разбираме чрез нашите сетивни органи и затова разбирането е относно постигащия. Затова не можем да кажем, че разбираме природата обективно.

Да кажем, че се стремим да я постигнем в десетично измерение, защото така сме създадени и по друг начин не усещаме и не разбираме. Защото нашият ум, нашият чувствен апарат е устроен по определена система. И ако той е бил създаден по различен начин, вероятно бихме мислили и възприемали това, в което съществуваме, по друг начин.

Трудно е да се каже как би ни изглеждала Вселената. Това е невъзможно да се опише, защото всичко, което се възприема, се отразява в съзнанието на човека. А без него не може да се каже как би изглеждало то.

От урока на руски език, 25.12.2016

[205159]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Конгрес в Гуадалахара „Едно сърце за всички”. Предварителен урок

Въпрос: Какво трябва да поправим преди всичко: самите себе си или обкръжението?

Отговор: Това, съвсем не е прост въпрос. Аз не мога да поправя себе си без обкръжението и не мога да поправя обкръжението, докато не поправя себе си. А по степента на поправяне на себе си, виждам, че обкръжението е поправено вече и трябва да поправям само себе си, и така го усеща всеки от нас.

Всъщност, ние се намираме в идеалната реалност, в която няма никакви пороци. Само ние имаме усещането, че сме зле, че сме непоправени и разединени.

Но когато разкриваме истинската реалност, обкръжението, света, тогава откриваме вместо този свят – висшия свят. Тогава виждаме, че освен нашето възприемане на реалността, няма какво да поправяме.

Оказва се, че и преди съм съществувал в идеалната реалност и тя ми е изглеждала разбита само в моето неправилно възприемане, защото аз самият съм бил разбит. Моите свойства са били повредени и затова за всичко съм съдил, според своите недостатъци.

Затова човек трябва да разбира, че само той, единствен е непоправен, а всички останали са поправени. Но може да поправи себе си едва в този случай, ако правилно се съедини с всички останали, с цената на това, че научи всички как да се обединят правилно.

Защото всички останали хора, освен него, са непоправените части на неговата собствена душа. Поради това, работата по нашето поправяне върви по две направления: от себе си и обратно.

И в действителност, няма никакъв порок нито в човека, нито в цялото човечество. Развалени са само връзките между нас и само с тях трябва да се занимаваме – поправяне, не на човека, а на неговото отношение към другите.

Ако ние постигаме доброто обединение, в която и да е група, то в нея разкриваме висшия свят и виждаме всичко в правилния вид.

Човекът трябва да поправи своето отношение към другарите и да им покаже пример как ги обича. Освен този пример, нищо повече не е необходимо. Ако ви се удаде да го направите, ще видите колко сте напреднали.

От предварителния урок на конгреса в Гуадалахара, 17.7.2015

[163862]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: Имаме ли възможост да променим сценария на своя живот както в художествен филм?

Отговор: Именно това препоръчва науката кабала – да станем режисьори на филма на живота си. За сметка на своите вътрешни промени, ние променяме усещаната от нас реалност.

Ако искаме да се издигнем на друго ниво на възприемане на реалността е необходимо да поправим своите желания, да се усъвършенстваме: вместо нечистия егоизъм, омразата към другите, да започнем да носим добро, все по-добро. Доколкото ние подобряваме своите свойства, ще можем да видим другия свят.

Тук не се има предвид просто да станем по-приветливи с обкръжаващите. Науката Кабала не ни учи на вежливо отношение към съседите, а на сериозна промяна на своята природа.

Не ни е нужно да променяме нищо около нас – само самите себе си. Със своите вътрешни промени променяме света, своето възприятие на реалността. Започваме да виждаме, че цялата реалност – това е висшата светлина, напълваща мирозданието.

Няма нищо друго, освен висшата светлина. Но всеки от нас вижда в него това изображение, което сам е нарисувал със своите свойства. Сами рисуваме нашият свят.

От програмата на радио 103FM, 08.02.2015

[154235]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Тора се обръща само към човека и всичко, за което говори, се намира вътре в него: и Твореца, и Моше, и народа. Всеки требва само да приведе в порядък всички теза елементи, тъй като каквото и да чувства, той го чувства в себе си.

Можеш хиляди пъти да кажеш, че, да речем, чашата съществува извън теб. Но как може да съществува извън теб, ако я усещаш в себе си?

– Не, аз я виждам на масата!

– Значи, и масата, и чашата чувстваш в себе си.

Получава се, че всичко, за което се говори, целият ни свят, се намира в теб. И Творецът в това число.

Затова, когато в кабала изобразяваме Твореца, отначало рисуваме точката на буквата юд, а след това „юд-кей-вав-кей“ – четирите стадия на развитие на желанието от тази точка. Четвъртият стадий е окончателното желание, което усещаме правилно, сериозно, зряло.

Но, по принцип то произлиза от най-началната точка точно така, както нашата Вселена се е образувала от мъничка искра, в която е заключена енергията, захранваща и досега цялата Вселена, в това число всеки човек и всички нас. В една, единствена точка е заложена цялата информация, цялата материя на Вселената.

Тази точка, от която чрез взрив е произлязло всичко съществуващо, е и началото на буквата юд. Затова в Тора се казва, че човекът е малък свят, в него съществува всичко.

Каквото и да усещаме, се усеща само вътре в човека. Затова науката, достигнала в своите изследвания някъде до милиони светлинни години, днес отново се връща към човека и отново започва да го изучава: неговите възможности, особености, възприятия. Тъй като всичко, което ни се е струвало, че трябва да изследваме далеч от нас и извън нас, всъщност трябва да изучаваме в себе си.

Ако не разберем по какъв начин възприемаме това, което изследваме, няма да можем да се помръднем на никъде и да разберем дори смисъла на собствения си живот и своето по-нататъшно съществуване. В крайна сметка, в най-близко време, всички науки ще стигнат до изучаването на кабала.

Те ще видят, че без тези знания човек няма да има нормална база, с която може правилно да се отнася към всяко негово усещане, разбиране, познание.

От ТВ програмата „Тайните на вечната Книга“, 08.10.2014

[156005]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Въпрос: Най-вълнуващият въпрос за човека е: ”Какво е Творецът, който се разпорежда с целия ни живот?” Само няколко избрани хора, през цялата история на човечеството, са могли да разкрият Твореца. Как да се направи така, че повече хора да могат да постигнат висшата сила и да се насладят на това разкритие?

Отговор: Творецът е разкрит за всички, но за да Го усетим, трябва да променим природата си. Затова е и казано, че „не всеки, който пожелае да разкрие Твореца, може да го направи”. За това е необходима сериозна работа.

Въпрос: Какво е това Творец? Всеки народ си Го представя по своему. Тора Го описва ту като такъв, който ни се сърди, ту като любещ и милосърден. Има ли Творецът някакъв образ или характер, по който да прилича на нас?

Отговор: Преди всичко, трябва да си изясним какво е нашето възприемане на реалността. Нали ако усещаме някакво явление, това съвсем не означава, че то в действителност съществува извън нас. Ако вече съществува, възможно е да е в друг вид, а не така, както ни се представя .

Сега виждаме някаква картина на света, но ако обладавахме други свойства, бихме усещали тази реалност в съвсем друг вид. Тя цялата се представя само вътре в нашите сетивни органи.

Всеки човек има зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Най-важните са зрението и слухът. Чрез тези сетивни органи на възприятие улавяме и изграждаме картината на реалността. Тя се определя от нашите собствени свойства.

Ако в нас не са заложени модели за възприятие, определени свойства, не бихме усещали реалността. И обратно, възможно е около нас да има множество допълнителни форми в различни измерения, а не само в триизмерното пространство.

На нас ни се струва, че се намира стена, зад която няма нищо, а в действителност, редом с нас могат да съществуват цели светове, напълнени с всевъзможни обитатели, но ние нищо да не знаем. Тези светове не ни засягат, не се улавят с нашите сетивни органи и затова за нас те сякаш не съществуват.

От цялото безкрайно многообразие на форми и светове за нас съществува само този свят. Тъй като улавяме само него от цялата безкрайна реалност.

Творецът е висшата сила, която се намира над нас, т.е. по-силна е от нас, по-могъща, по-умна. Как тогава да Го уловим? Нали ако дори Го почувстваме, това става само в собствените ни свойства?

Първият етап е да се насочим към възприемането на висшата сила. Затова трябва да променим свойствата си – да придобием допълнителни органи за възприятие, позволяващи улавянето на Твореца.

След като Го усетя, от този момент и нататък, аз продължавам да подобрявам и усъвършенствам свойствата си, за да мога все по-добре да улавям Твореца, да Го усещам, разбирам, докато не Го постигна изцяло и напълно.

От 516-а беседа за новия живот, 05.02.2015

[153813]

Filed under: Възприемане на реалността, Творец - Няма коментари→