Светлината, връщаща към източника – това е светлината изпълваща цялата реалност на творението, която ти използваш за целта на поправяне на желанията/келим. Това е същата светлина, само че ти я прилагаш за поправянето на келим.

Да предположим, че пред мен има прекрасно приготвена маса, с изискани блюда, но аз нямам особено голям апетит. Казват ми: “Ти все пак трябва да похапнеш! Вярно, че си болен и нямаш апетит. Но пробвай, поне малко!“

И аз ям – без желание, само за да се излекувам. После оздравявам и вече с желание опитвам от тези същите блюда, получавайки наслада от тях.

Тези блюда не са се променили. Променило се е моето отношение към тях. По-рано, аз ги използвах, за да оздравея – и това се нарича “светлината, връщаща към източника“, светлината хасадим, “завръщане чрез трепета“, нивото Бина.

После аз съм се поправил – и съм започнал да използвам тези желания, получавайки ги заради отдаване. И тогава тази светлина се е превърнала за мен в светлината хохма.

Кой е извършил промяната в светлината? – Аз. Коя е светлината? Хасадим – за поправяне на желанията, хохма – за наслаждение. Всичко зависи от това, как аз се отнасям към светлината.

Ако искам да поправя само отношението си към ближния, тъй като преди всичко се изисква поправяне, – това означава, че аз използвам тази  светлина като “хафец хесед“ (нищо не искащ за себе си). Светлината – това е отдаване. А след това, тази същата светлина, това същото отдаване, аз мога вече да ползвам, наслаждавайки се от това, че отдавам.

Отдаването/Творецът изпълва цялата реалност. А ние пребиваваме вътре в тази реалност и всичко зависи от нашето отношение. Както ние се отнасяме към него – така и определяме, къде се намираме: в този свят или във висшия, на всевъзможни стъпала, в различните състояния.

От урока по Книгата „Зоар“. Предисловие, 25.01.2011

[33654]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Празникът Ту би-шват, „новата година на дърветата“, символизира плодовете на духовната работа, духовното развитие.

На първия етап, ние обръщаме егоистичното намерение «ло-лишма» в алтруистично – «лишма», в отдаване заради отдаването. Придобивайки свойството Бина, човек става „дърво в полето“.

А след това, преминава към етапа получаване заради отдаване, и тогава безплодното дърво в полето става плодоносно. Това е резултат от работата на човека, стъпалото на човека. Сега, посредством своето „дърво“ той отглежда плодове, напълва души, отнасяйки се към тях като източник на отдаване, подобно на Твореца. По този начин, човек се уподобява на Него и завършва поправянето.

В празника Ту би-шват ние, кабалистите, виждаме резултата от цялата работа на човека. Изобщо, всички празници играят двойна роля – те олицетворяват някаква част от нашия път и в същото време, в тях се крие частта и признака на неговото завършване.

Песах, празникът на излизането от Египет означава, че вече виждаме как и защо оставяме егоизма. Тъй като е невозможно да се излезе от него, без да се знае целта.

Шавуот, празникът на даряването на Тора, също не се ограничава с придобиването на средството за поправяне – ние знаем защо го получаваме.

Рош а-шана, еврейската Нова година е началото на всички промени, а в първоначалния замисъл вече е заложена крайната цел.

Денят на изкуплението, Йом Кипур, отново ни напомня защо преминаваме през веригата от поправяния. Същото се отнася за  Ханука и Пурим.

Всички тези обичаи, приети в нашия свят, символизират етапите, жалоните по пътя на нашето духовно развитие. Именно оттам произлизат.

Но какво толкова особено има? По време на празника Ту би-шват ядем плодове и сладки неща – не е ли твърде слаб намекът? Пурим също прилича повече на детски празник. Но всъщност, това са най-важните празници, и обобщенията за тях са много внушителни. Тъй като става дума за резултати и за плодовете от положените усилия.

Пурим олицетворява окончателното поправяне, края на пътя. Тогава двете сили: и положителната, и отрицателната, поддържайки се една друга, участват в постигането на крайната цел. Ту би-шват означава също узряване на плодовете, но разликата тук е в нивото на възприятие. «Дърво в полето» е растителното ниво, а Пурим са по-високите стъпала.

От урока по статия на Рабаш, 21.01.2011

[33323]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това „зивуг”?

Отговор: „Зивуг” – това е съединение съгласно съответствието на формата, подобие на свойствата. Това действие е основано не на това, какъв е бил всеки от нас, а доколко ние сме станали подобни един на друг след поправянето.

Отначало ние сме били съвършено разделени и противоположни. След това сме се поправили и според това поправяне идваме до „зивуг” – единство, сливане.

Въпрос: Какво е това „парса”?

Отговор: „Парса” – това е преграда, която със силата на Бина отделя получаващото от отдаващото желание. Човек сам трябва да пожелае в него да стане такова разделяне. И тогава той привлича силата на Бина, отдаването, силата на Твореца, за да го защити тя и да го предпази, разделяйки в него получаването от отдаването. Това се нарича „да отделиш деня от нощта, светлината от тъмнината”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот““, 20.01.2011

[33243]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Урок №1, Москва, 14.01.2011

Въпрос: Какво според вас е свободата? И свободен ли сте Вие?

Отговор: Според мен свободата е пълно подобие на Твореца, когато в мен няма други желания – освен подобните на Неговите.

Защото Творецът е абсолютният закон на природата. Това не е някой, седящ на небето. Това е огромният закон на природата, обхващащ я изцяло и управляващ всички, всички нейни части, включително и мен.

А аз се намирам в абсолютен затвор. Представете си, че сте здраво завързани. Нервите ви не издържат, непоносимо е, вътрешно се разкъсвате и това е ужасно! Именно в такова състояние се намирате, ако сте противоположни на Твореца.

Но ако заедно с Него се доближавате до Неговото подобие, към разбирането за Него, към равновесие, вие изведнъж чувствате, че всички тези окови, всички тези ограничения изчезват.

Вие сте като зъбно колелце, скачено от всички страни заедно с останалите зъбни колелца. Не можете нито да мръднете нанякъде, нито да дишате. Не можете да направите нищо! И изведнъж чувствате, че именно вашето разбиране за Твореца, вашето съгласие с Него ще ви доведе до такова равновесие, до такова радостно състояние, че нищо повече няма да е нужно. Такова успокоение…

Това вече е състоянието „хасадим”, когато вие се намирате в свойството на така наречената вяра, в свойството хасадим. Не ви е необходимо нищо повече, освен да съвпаднете с Него по свойства. И каквото и да се случи, това е Неговото въздействие върху вас, за да намерите още по-голяма възможност да съвпаднете с Него.

След като Неговите всевъзможни въздействия са преминали през вас, и сте се уподобили с всички тях, и нищо повече не може да да ви въздейства, отдалечавайки ви от подобието с Твореца – тогава сте постигнали свойството на абсолютно отдаване, Бина. Едва сега се чувствате абсолютно свободни.

Какво значи „абсолютно свободен”? Намирате се изцяло във властта на Твореца, както и преди, но сте напълно съгласни с него – не по неволя, а от добра воля, от осъзнаването, че точно така, а не иначе трябва да бъде. Вие се намирате в пълна хармония с Него, в унисон. Това е състоянието Бина, когато нищо не ти е необходимо!

И чак след това започва следващият вид работа, който се нарича получаване заради отдаване.

От урока по статията „Предговор към Книгата Зоар“, 14.01.2011

[33105]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Конгреси и събития, Творец - Няма коментари→

Рабаш, „Шлавей Сулам“, 1988/89, статия 10, „Стълбата е под наклон“: „Дори в материалния свят, стълбата задължително трябва да стои под наклон.

Когато главата на човека „стига до небесата“, той трябва също така „да върви по земята“. Макар, това да са  две противоположни сили, въпреки това, не са толкова далеч една от друга. И значи, трябва да се върви по тези  две линии, и това се нарича „наклон“.”

Каквото и да се пробужда в човека, той не трябва да скрива недостатъците, а правилно да се отнася към тях и да ги поправя. Благодарение на това, ще се издигне „по диагонала“ на наклонената стълба, т.е. в правилното съчетаване на двете желания: над получаващото желание, той установява даващото.

В нас се пробуждат отрицателни пориви: ненавист, завист, страст, тщеславие, отблъскване. Такива са последствията от разбиването, и само те са нашата природа. И всички те, трябва да станат фактор за издигането на любовта към творенията в нашите сърца. Именно с тяхна помощ, поправяйки ги, ние напредваме.

Разбира се, че човек трябва правилно да съчетава в себе си Бина и Малхут, съда и милосърдието, без да се отклонява. Всичко трябва да бъде балансирано и от дясната, и от лявата страна – в съответствие с нивото на другите и неговото собствено.

Така че, работата ще се състои в това, да проверяваш, какво зло се проявява, да не го потулваш, да не потъваш „в летаргия“, да проявяваш или отблъскване, или привличане към околните – иначе, опитвайки се винаги да се задържаш в отдаването (в любовта над отблъскването/получаването, по отношение на околните)  на „ближния“, ти не си в духовната работа.

Без да се боиш от борбата на противоположните свойства в себе си, правилно ще ги съчетаваш „по диагонал“. Човекът, не е способен сам да направи това, но той изисква поправяне и тогава вижда, как Творецът подрежда за него това съчетание.

От урока по статия на Рабаш, 06.01.2011

[31958]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книгата Зоар. Предисловие. Статия „И чул Итро“, п.73: Човек с черни коси без жълти – понякога е успешен, добър за общото дело, за съвместно усилие, но за кратко време, не за дълго…

Той ще се сдобие с духовен напредък, ако полага усилия. И други ще се добият с успех, благодарение на него. Не държи тайни за дълго. Той е беден. Ще види падението на враговете си. Не се противопоставя на враговете си.

Така пише в книгата Зоар… Ако човек не се намира в явно усещане на духовния свят, той разбира Зоар буквално, уверен, че тази книга е пълна с чудеса и тайни знания, че по нея може да се гадае, предсказва бъдещето, да се различат добрите от лошите хора, да се дават житейски съвети, и … да припечелва от това.

От една страна това не е правилно, материалното разясняване на тези текстове е послужило за основа на всички заблуждения. От друга страна, гледайки от перспективата на хилядолетията, виждаме че без тази обърканост човек не ще достигне до истината. Той е длъжен да се обърка и да се оправи – така ще придобие знание.

Последните две хилядолетия ние съществуваме в рамките на религията и сме били длъжни да бъдем в нея. И така цялото човечество, във всички свои вярвания и религии. Длъжни сме да преминем през цялата тази обърканост, защото без това не можем да свържем свойствата на Твореца, Бина и свойствата на егоизма, Малхут заедно, на нивото на нисшата малхут, егоизма на нашия свят.

Какво представляват вярванията и религиите? – някаква искра на духовното, която е нужна и възможна именно в такъв вид, да внесе сила в нашия материален свят, в желанието да се насладим и да направят от нея смес, в егоистичното желание да се насладим, в Малхут.

От проявяването на трите линии на светлината, спускането на трите клипот до нивото на нашия свят, са възникнали всички вярвания, трите религии, всевъзможни духовни методи, талисмани и пр… Всички те са продиктувани от желанието да преуспеем в егоизма си, в Малхут, в този или / и в бъдещия свят – за сметка на Бина, Висшите сили, сякаш присъстващи в религиите / в методите.

А без тези „духовни” знания човечеството не би могло да пребивава в смес на Малхут с Бина, дори на нивото на нашия свят. И тъй като Бина трябва да влезе вътре в малхут, да даде всичко, което е възможно на малхут и всичко, което е възможно, да получи от нея в себе си.

След това, когато завърши това взаимовключване на вярванията и религиите (бина от нашия свят) в егоизма на човека (малхут от нашия свят), започва процеса на техния анализ, подбор, разделяне и поправяне.

Това се случва в нашето време, когато от тази смес хората започнат да изясняват същността на религията. Присъединилите се към Авраам, са изяснили това още в Древния Вавилон, останалите – сега.

Затова книгата Зоар, написана на такъв език, може да предизвика абсолютно различни мнения, в зависимост от това, кой я чете…

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 03.12.2010

[31609]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Ако на душите се удаде да се съединят, във връзката между тях се разкрива Творецът. Кой създава тази връзка – ние или светлината?

Отговор: Ние никога нищо не правим. Всичко извършва само светлината. Тя е разбила желанията (келим) и ги поправя.

Ние само трябва да проявим нашата готовност да издигнем МА”Н, да помолим светлината да направи това – да поправи нашата връзка, да се разкрие между нас, да ни напълни. Тя ще направи всичко.

На нас не ни е необходимо нищо освен молбата – както малкото дете през цялото време крещи и изисква. Това е цялата наша работа. Няма нищо по-лесно – изисквай, моли, крещи! Задължи го!

Това се нарича ”победиха Ме  Моите синове”. Ние Го притискаме, изискваме от Него – и само това Той очаква. Така работи цялата висша система – тя чака само молба отдолу, защото всички стремежи на Бина (Висшата Майка) са само ”да нахрани” душите, да ги напълни със светлина.

От урокa по статия на Рабаш, 24.12.2010

[30751]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - Няма коментари→

Въпрос: Съществува такова понятие „10 изгубени колена”. Те, както и народа на Израел, имат своя роля в процеса на поправянето. В какво се състои тя?

Отговор: Днес ние извършваме поправянето на егото от нулевото ниво. Отначало ние ще трябва да достигнем до нивото, наречено „сила на отдаването” или Втория Храм, т.е. свойството „хафец хесед” (нищо не желаещи за себе си), нивото Бина.

След това, когато сме излезли от Египет и сме построили Първия Храм (нивото Хохма, нивото на любовта), ние сме паднали във вавилонското изгнание. И тогава са се изгубили 10 от 12-те колене.

А сега е необходимо да се издигнем на нивото на Втория Храм, където ние и ще се срещнем с 10-те изгубени колена. Днес те – това са същите хора, като всички, но в тях има решимот (спомени, записи) за пребиваването им на нивото на Първия Храм.

Те ще се присъединят към нас за поправяне, когато ние се издигнем от нивото на Втория Храм на нивото на Първия Храм, който, всъщност, и ще стане Третият Храм.

Ние се явяваме кръгооборот на душите на нашите праотци и носители на решимот на всички преминати от тях духовни степени. И нашата задача се състои в това, да възстановим тези решимот, да се издигнем на това духовно ниво, от което сме паднали, и да станем светлина за народите на света.

От лекция в аудиторията „Кабала на народа“, 07.12.2010

[30092]

Filed under: Духовна работа - Няма коментари→

Въпрос: Защо свойството отдаване е скрито от нас?

Отговор: Свойството отдаване се разкрива по отношение на моето егоистично желание! Ако свойството отдаване би се разкрило от само себе си, то, разбира се, аз бих го пожелал.

А защо не го искам? Защото има противоположност между желанието да отдавам и моето желание – да получа, да напълня себе си.

Ако бих могъл да видя света само през призмата на отдаването, то той би ми се показал забележителен, пълен с добрина, по-добре нищо не би могло да бъде! Просто Рай, свойството Бина!

Но ако гледам на него през своите егоистични желания, които властват над мен, то не мога да се съглася с такива определения.

А кога, все пак, ще се съглася? – Ако с помощта на силата, която получавам от групата, аз възвеличавам важността на отдаването над егоистичното получаване, то у мен се появява свободата на избора.

Но да направя това мога само с вяра над знанието – да поставя мнението на групата над своето.

От урок по статията ”Прякото и косвеното въздействие”, 22.10.2010

[24640]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Книга «Зоар». Предисловие, Статия „Ключалка и ключ“, п.44: „На тези порти има ключалка  и едно тясно място, за да се постави ключ в него …”

Преди всичко, ние трябва да открием  ключа и ключалката. Какво представляват? Къде се намират? Какво да направим, за да си „паснат”? Защото „да сложиш ключа в ключалката“, значи да създадеш връзка между противоположности, постигайки подобие на свойствата.

И накрая, как да отворим ключалката? Как да завъртим ключа в нея? „Завъртаме“ ли себе си във висшето, за да се уподобим на него? Или всичко това изобщо не са наши действия, а негови? Дали трябва само да ги предизвикаме, да ги инициираме?

Човек постепенно си изяснява тези въпроси. Ключалката и ключът са защитен механизъм, който ни приспособява към системата на света Ацилут, към Арих Анпин.

Той се дели на две части: горна и долна. Горната е скрита, а долната се открива на нисшия. Ние нямаме пряка връзка с него и се обръщаме към Бина, която е излязла навън, ставайки проводник на висшето управление.

«Зоар» много разказва за това, защото ние трябва да пробуждаме върху себе си светлините, които да проявят в нас механизъм, съответстващ на долната част на Арих Анпин.

Нашата задача е отново и отново да предоставяме возможност на висшето, за да работи над нас и да ни придава все по-съвършени форми.

В крайна сметка, трябва да приемем  законите на системата, която е свързана с нас, да се снишим и постигнем съответствие с нея.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 21.12.2010

[30371]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→