Въпрос: Защо при жените винаги има разногласия със свекървата?

Отговор: И двете жени имат голямо желание да властват над един и същ мъж. Известно е от Тора, че по-рано всичко е било обратно.

Преди да се ожени, мъжът е довеждал своята невеста в дома на родителите, при майка си, където тя се е „варила” в привичната за него среда. По такъв начин жената е разбирала характера на своя бъдещ мъж и е получавала от неговата майка цялата информация за него, за да се присъедини правилно към него.

Мъжът се намира между двете жени – своята майка и своята жена (висшата, бина и нисшата, малхут). Ето защо за мъжа е естествено да се отнася към жена си в някаква степен, както към майка и често пъти да вижда в жена си своята майка.

Всичко това действително слиза в нашия свят от духовния свят, така че на жените се налага да прощават на своите мъже за това, че те са такива.

От лекцията в аудиторията „Кабала на народа“, 08.03.2011

[40825]

Filed under: Въпрос-отговор, Мъжът и жената - Няма коментари→

Започвайки от Второто Съкращение (Цимцум Бет) и по-нататък, духовните обекти (парцуфим) започват да се раждат не така, както преди, в света Адам Кадмон – един под друг. Тъй като, във всеки от тях сега има долна част, която не се използва – АХА”П, то тя се спуска на по-ниското стъпало.

Тоест, парцуфът работи със своите Галгалта ве-Енаим (горната част), а неговия АХА”П пада вътре в Г”Е на нисшия. А, АХА”П на нисшия пада вътре в Г”Е на още по-ниския парцуф и т.н.

Получава се, че горната част на всеки парцуф се облича в долната част на висшия парцуф над него, а неговата долна част се спуска вътре в горната част на ниския парцуф. А къде е самият той, независещ нито от висшия, нито от нисшия?! В него няма нищо от самия себе си!

Ето откъде се вземат тези скачени ”зъбни колелца” на душите – това е същият принцип. Ти не си свободен от връзката с никого. Ти вече си създаден вътре в такава конструкция, вътрешната структура Малхут на общата душа, където няма нито една част, която да не се съединява с всички останали.

Всяко желание, на всички нива (авиют) е съединено с всички останали – всички се свързват с всички, и в нито един няма, нито една свободна част, нито една степен на свобода. Винаги висшият ми указва какво да правя, а нисшият установява, как трябва да служа на нисшия.

Така всеки от нас е свързан, точно като с въжета от двете страни, и е невъзможно да направи нито едно независимо движение.

Но как тогава да стана свободен и притежаващ избор?! Ако ти, вместо всичките тези вериги, започнеш да усещаш веригата на любовта, взаимното участие, то ти ще се излекуваш от тази „клаустрофобия”, от усещането, че си здраво свързан и зазидан жив в такава система, където нямаш ни най-малка собствена мисъл или желание, нямаш твоето „Аз”.

А свободата се купува само с любов – заради любовта, аз сам ще поискам да служа на всички, аз ще поискам да бъда в тази връзка. Тази връзка ще стане желана от мен! И така, аз ще получа свобода, свеж въздух, а цялата тази система ще стане моя – аз ще бъда Творец, относно нея.

Такова чудодейно свойство идва при нас след Цимцум Бет, когато Малхут получава искра от Бина, и благодарение на нея, получава възможността да се отнася към другите с отдаване.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот““, 08.03.2011

[37467]

Filed under: Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Въпрос: Защо мъжете и жените като че ли предават в различни диапазони?

Отговор: Защото ние сме – два свята.  Силата на мъжа (гевер), в поправен вид, идва от Бина, от преодоляването (итгабрут), от втория стадий на разпространение на висшата светлина. А силата на жената идва от Малхут. Тези две сили са противоположни една на друга.

Те двете са потопени в егоизъм в нашия свят, затова ние не виждаме тяхната взаимна полярност. А в духовния свят и двете са алтруистични.

Но така или иначе самият поглед на природата у мъжът и у жената се различава напълно в своята основа. Ти не можеш да видиш реалността така, както я вижда жената. Ние не осъзнаваме всичките степени на различие на нашите вътрешни светове. Привикнали сме да играем на взаимно разбиране, външно всичко изглежда еднакво, но в действителност това съвсем не е така.

Ние не можем да се облечем един в друг. За жената светът изглежда съвършено различен. Просто е невъзможно да кръстосаме нашите два свята, те не се пресичат.

От беседа за жената, 07.03.2010

[37319]

Filed under: Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→

Въпрос: Защо е много по-лесно да се издигнем над отблъскването един от друг именно на големи конгреси?

Отговор: 1. На конгресите човек не е в своята групата. Той се разтваря в океан от хора, с които не е бил в близък контакт, и затова не е разкрил своето зло към тях.

2. На конгресите не работим върху разкриване на злото в себе си, а пробуждаме доброто. Но това добро идва въпреки разкритото зло и за да придобием сили за бъдеще.

Затова хората, които не работят върху себе си в групата, не чувстват пробуждане да дойдат на конгреса. Те не виждат това, като възможност за напредък: „Какво ще правя там? Ще скачам? Ще пея? Аз просто мога да го гледам на телевизора или чрез интернет във време, в което е удобно за мен!”

В действителност съществува голяма разлика между виртуалното и физическото участие на конгреса, когато човек влага сили, пари и големи усилия, за да участва в него. Преди да влезем в усещанията на висшия свят, ние не можем да отменим важността на материалния контакт. Затова конгресът е предназначен за хората, които желаят да дойдат там в осъзнаване на злото, което отпреди са натрупали, а също и за тези, които желаят да получат от него силите да преодолеят осъзнаване на злото в бъдеще.

Тора говори много за това, как в древността хората са се събрали около един кладенец, общували са и са установявали връзка. Така трябва да се чувстваме на конгреса: като хора, които са се събрали около живителен кладенец в пустинята, и от него могат да получат живителната силна на Бина (водата е свойството отдаване, свойството Бина).

От урока по книгата Зоар. Предисловие, 07.03.2011

[37307]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→

Книгата „Зоар”. Предисловие. Статия „Небе и земя”, п. 152: „… И тъй като висшите ангели също нямат ГАР де-хохма, а само ГАР де-хасадим, то вследствие на това, те ще почувстват низостта на своето стъпало и ще ни завиждат, че твърде високо ценим себе си.”

Въпрос: Как да разберем системата от отношения между човека и ангелите?

Отговор: Аз съществувам в нашия свят, в обкръжението на неживата, растителна, животинска природа и хората. Те се отнасят различно към мен и аз съм свързан с тях по различен начин – с едни повече, с други по-малко.

Със силата на притегляне (нежив ангел), някакси се справям, макар и да ми е трудно, защото този ангел, през цялото време ме натиска към земята. Към растенията (ангели на растителното ниво), се отнасям различно: от едни се чувствам добре, от други – зле, едни използвам, други – не. Същото е и с животните (ангели на животинското ниво): от едни се страхувам, други използвам за храна и т.н.

Тоест и сега имам връзка с ангели. Защо се наричат ангели – малахим? Защото всички те са части на Малхут, всички се управляват от Бина и действат спрямо мен. Можеш да кажеш за човека: „Той е просто ангел!”. Ангел означава управляван от Твореца и няма никаква свобода на волята.

Докато човекът е по-високо от ангела, тъй като в него е заложена искрата на Твореца и притежава свобода на волята. Ангелът е сила, която действа в природата – в нашия свят ни се представя под формата на нежива природа, растения, животни, а също и хора, действащи без свобода на волята – управлявани от природата. Тоест всички, освен кабалистите!

В духовния свят, ангелите са сили, както и целият духовен свят. Сега всичко наоколо са също сили, само че те ми рисуват сегашната реалност. Но мен не ме вълнува тази външна обвивка, а вътрешната сила. Именно с нея трябва да се справя – да я изследвам, изясня, извлека, да я усетя, тъй като трябва да работя срещу нея или заедно с нея. Тоест трябва да разкрия ангелите и да работя с тях. Има външни ангели и вътрешни. Вътрешните ангели усещам в себе си: моето тяло, мисли, желания – всичко това са също ангели.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 06.03.2011

[37142]

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашето развитие в този свят става поетапно. Хиляди години ние сме се развивали от неживото ниво към растителното, животинското и човешкото.

Науката кабала обяснява как ние се издигаме от човешкото ниво и по-нататък, когато в нас се появява свободата на избора – възможността самостоятелно да участваме в собственото си развитие. Защото, именно благодарение на такова участие ние достигаме до разбирането, до осъзнаването, до разкриването на Твореца и ставаме в крайна сметка подобни на Него.

В това е нашата цел, но да я достигнем можем само по пътя на поетапното развитие, излизащо от нас. Какво именно трябва да излиза от наша страна?

Творението изцяло се състои от светлина и съсъд. Светлината въздейства на кли, на желанието, и го изменя. Какво може да направи желанието?

В желанието, което се намира в нашия свят, има искра светлина, проникнала в него благодарение на тяхното взаимовключване на висшите степени. Светлината и кли са се съединили помежду си и заедно са слезли в този свят. Като следствие, в съсъда вече има искра, устремена към светлината, насочена не само към самата светлина, но и към подобието на нея.

Ако този съсъд, т.е. човекът, изпитващ стремеж към светлината, иска правилно да се развива, то той трябва да се постави под въздействието на светлината. С една искра не е достатъчно да изменим себе си и да се уподобим на светлината, – необходимо е да извикаме върху себе си действието на светлината.

По такъв начин кабалистичната методика ни предоставя средства, за да извикаме върху себе си действието на Твореца. Оттук и наименованието: „работа на Твореца” – Творецът, светлината работи над нас. Няма никой освен него. Но тези действия могат да се осъществят само „по наша поръчка”, което се нарича молба за поправяне (МАН). Ние молим, искаме да се обединят – своето желание с желанието на Бина. Такава е работата: да подготвим себе си за това да поискаме поправянето от висшата светлина.

В който се е разгоряла тази страст, той вече се нарича „човек” (адам), доколкото той действа, желаейки да стане подобен (доме) на Твореца. А в когото няма това желание, той засега се отнася към „животинското” ниво на развитие.

От урок по статията на Рабаш, 02.03.2011

[36829]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Голям етап по нашия път е етапът на придобиване на свойството вяра, или с други думи, свойството отдаване. До степента, в която го придобием, ние се повдигаме над нашата природа и се обличаме в свойството отдаване над нашето свойство получаване.

В резултат ние получаваме пълно обличане на всички свои желания, на всички техни аспекти, на всички възможни видове смесвания. След това ние продължаваме своя подем, но вече към пълна вяра. Това означава, че преминаваме от проста вяра към втория етап на поправяне и придобиваме свойството любов. Тогава ние поправяме своите желания, напълваме ги със светлината Хохма, наслаждение, и посредством това постигаме отдаване.

Това е първият стадий – хафец хесед, степента Бина – в който ние само поправяме получаващото желание чрез алтруистичното намерение, което облича върху него свойството вяра, отдаване. Така ние придобиваме първите три Сфирот на Бина.

А след това преминаваме към нейните седем нисши сфирот, придобивайки способността да привлечем към себе си чужди келим, чужди желания, и така да ги поправим и напълним. Подобно на Бина, която напълва нисшите, ние можем също да напълним останалите келим.

Как, ако те са външни за сега и аз не мога да направя това? Аз ги напълвам, когато ги присъединя към себе си, така че те да се намират вътре в мен като на стадия на зачеване или кърмене, или възрастно състояние (мохин). Такова е моето отношение към тях.

Това вече се нарича вяра, светлината Хасадим с напълването на светлината Хохма.

От урока по статия на Рабаш, 01.03.2011

[36726]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо духовната работа се нарича също „бреме”?

Отговор: Защото човекът трябва да я приема с вяра над знанието. Защото всеки път той е пред поправянето в егоистичното желание. А затова, приемайки върху себе си тази работа, устремена към намерението заради отдаване, той не вижда в нея никаква изгода и я възприема като бреме.

Моето поправяне не може да се базира на изгодата. Ако на мен нещо ми е изгодно, то аз действам егоистично. А обратното, ако в своето желание за наслаждение аз приемам свойството Бина, която е по-високо от Малхут, то тя става за мен „бреме” – нещо такова, което стои над разума, чувствата и всякакъв разчет.

Как да се сдобия с това? Аз се включвам в обкръжение, и то ми въздейства, показвайки ми какво трябва да направя. По такъв начин, все пак имам изгода, но от друг вид: тя е предизвикана от обкръжението, а не идва от моите представи. И тогава, намирайки се под влияние на обкръжението, аз получавам от него осъзнаване за важността на целта.

Без тази важност нямаше да мога да работя, но тя се строи върху предпочитането на отдаването пред получаването. С това аз сам не бих се справил. Само обкръжението може да ме задължи и така да измени моите ценности, че все пак да поискам това.

Ето какво означава да приемеш „бремето на небесното царство”. Това е невъзможно без обкръжението, което построява в мен съответстваща ценностна скала. При това аз работя над разума, над рационалния подход, над логиката.

Питам се, защо ми е да извършвам отдаване? Какво ми обещава това? Със своето егоистично желание аз не мога да обясня, какво струва това. В какво ще ми бъде по-добре? Добре, ако можех да видя поне някаква потенциална полза, но тук става въпрос за истинско „бреме”, когато в мен няма никакво оправдание на тази работа, в нищо. Но групата ми помага да осъзная важността, и тогава аз все пак работя.

Без тази важност не бих могъл да работя, не бих могъл да отделя на отдаването даже частица внимание. И затова групата като средство е важна за мен в тази степен, в която е и целта.

От урок по статия на Рабаш, 20.02.2011

[35822]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Допълнителната сила за прехода от неживо състояние към растително, идва за сметка на вътрешните изяснения. Самото развитие вече е заложено в програмата на творението, и от човека не се изисква да създава от себе си човек! Той трябва само да направи изяснения.

След разбиването, ние съществуваме между доброто и злото, и през цялото време правим изяснение между тях. Отначало то става на неживо ниво: между електроните и елементарните частици, молекулите и диполите – както през всичките милиарди години на формиране на Земното кълбо, преминаващо периоди на нагряване/разширяване и охлаждане/сгъстяване.

С тези изяснения човекът привлича към себе си светлината, възвръщаща към източника, и в резултат достига следващата степен, започвайки изясненията на растителната степен, която вече се развива и приема различни форми.

Неживото само поддържа своето съществуване, породено от взаимодействието на двете противоположни сили: електроните, позитроните и другите частици, съставящи неживата материя.

В растенията, освен материя, има и още едно следствие, правещо го в нещо подобно на Твореца. Растителната материя започва да показва, че вътре в нея действа светлината.

Това е точно в четирите стадия на развитие на пряката светлина. Става понятно, че 1-ят стадий се развива, когато тя преминава във 2-ри стадий, желаещ обратното в сравнение с 1-я. Така и растението, в което има сила, съпротивляваща се на това да бъде неживо, противостояща на мъртвото, неживото и желаеща да се развива. Благодарение на тази сила то се обръща в своята противоположност, преобръщайки своята основа, природа.

Тази сила и се нарича сила на живот – сила на растеж, раждаща се от силите на неживата материя. Това е силата на Бина, противоположна на силата Хохма – 2-я стадий (бхина бет), обратна на 1-я стадий (бхина алеф).

След това започва развитие на още по-високо, животинско ниво, притежаващо „двойна” жизнена сила относително неживата материя. Точно като Бина, раждаща от себе си Зеир Анпин, който включва в себе си вече двете сили: Хохма и Бина. Затова на животинско ниво се проявяват много повече свойства, подобни на Твореца.

Животното е подобно на Твореца по това, че се размножава само, свободно се придвижва – то има много по-голяма свобода, отколкото растението. Но цялата тази свобода му се дава свише, за да може в края на неговото развитие да му се покаже, че изобщо не е свободно!

Но за да разбере това, отначало то трябва да се усети живеещо свободно, като господар на живота си и на цялото Земно кълбо – както си мислят всички хора, защото човек съществува на нивото на животинското тяло.

А след това от животинското ниво се ражда човешката степен, но цялото развитие става под влиянието на висшата светлина. На неживо, растително и животинско ниво – то е задължително, зададено свише, и светлината се привлича автоматично. Но на човешкото стъпало вече възниква въпросът за самостоятелното развитие – за свободата на волята, създаването на обкръжение.

Свише човек го довеждат в групата, дават му книги, точка в сърцето, всички компоненти за развитие – но да го реализира той трябва сам. Иначе ще го придвижват по пътя на страданията.

На човешко стъпало ние трябва сами да построим всичко недостигащо за своето допълнително развитие, и сами да привлечем към себе си светлината за сметка на своите намерения. С това ние правим себе си подобни на Твореца.

С това, че аз привличам светлината – аз сам строя световете, парцуфите, човека. Намерението – това е моето особено действие на човешкото ниво, каквото няма на никое от другите стъпала. Освен намерението, създавано по време на ученето, когато ние притегляме светлината, силата на живота, която развива нашия материал – всички останали процеси произтичат автоматично без всякакъв избор.

От урок по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.01.2011

[35519]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Разказват, че когато Раби Шимон със своите ученици създавали книгата Зоар, те са стоели в пещера, Раби Шимон е говорел, Раби Аба записвал, синът на Раби Шимон, Раби Елазар го слушал „уста в уста”, а всички останали слушали чрез сърцето си. Какво означават тези различни нива на връзка?

Отговор: Освен външният език на който могат да си общуват кабалистите – „езикът на клоните”, има и вътрешна връзка, която се нарича „ми-пе ле-озен” (от уста в уши) на степента Бина, когато учителят и ученикът са слети в малко състояние, и „ми-пе ле-пе” (от уста в уста) на степента Кетер, в голямо състояние. За такава връзка вече не е нужен език, те се разбират без думи, чрез вътрешно сливане, съединение.

Т.е. ние може да се разбираме един друг:

след дълги разговори,

или с половин дума,

или започваме да се разбираме без думи,

или толкова се сливаме в едно цяло, че даже не е възможно да се каже, че ти ме разбираш, а аз теб, защото ние не сме разделени и не е необходимо нищо да си предаваме един на друг.

Такива нива на духовна връзка съществуват.

От урока по статията „Същност на науката кабала“, 14.02.2011

[35328]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар, Учител и ученик - Няма коментари→