Книга „Зоар“. Предисловие. Статия „Мъдростта, на която се държи светът„, п.40: Този, скритият, който е неизвестен, той е Арих Анпин. Тъй като думата създал (ברא), се намира в самата дума берешит (בראשית – първата дума на Тора), в такъв случай – кой е Той, който е създал това?

Това е този скрит, който е неизвестен – скритата Хохма на  Арих Анпин. Защото Той е извел Бина от своя рош и я е направил ВАК, т.е. създал е тези шест висши по-големи окончания, косвено указани в думата берешит.

Бина се отнася към главата на парцуфа (рош). А освен това тя представлява хафец хесед – буквално: иска милост, т.е. никога от нищо не изпитва недостиг. Милост винаги има предостатъчно и, ако я искаш, моля, получавай. Върху нея няма ограничения, никой не ти поставя условия или забрани.

Затова Бина се нарича „свободна страна”, „свободно желание”. Тя може безпрепятствено да присъства навсякъде, а също снабдява със собствените си свойства Малхут, егоистичното желание. Тогава,  това желание става даващо и също преминава в категорията хафец хесед. По такъв начин, Бина е способна да служи като средство за поправяне на Малхут, за поправяне на душите.

Самите души не могат да се издигнат при нея, в рош на парцуфа.  Не искайки нищо за себе си, тя се намира там в съвършенство. Но без никаква загуба, тя може да се намира и извън главата, в мястото на обитаване на нисшите, предоставяйки им своето съвършенство.

Там, където те са нещастни, където страдат, неспособни да напълнят себе си заради недостиг на поправяне, там, където светлината не може да се появи, докато не бъдат изпълнени условията на Първото съкращаване (Цимцум Алеф) – там Бина им обезпечава светлината хасадим и показва колко е хубаво да се намираш в свойството хесед.

И наистина, тя няма никакви ограничения, никакви проблеми –  не се разделя със съвършенството дори на най-ниското стъпало.

Ето защо „бащата”, т.е. Хохма, който не може да се появява никъде, извежда „майката”, т.е. Бина, навън, за да бъде тя там, където страдат децата, и на първо място да им обезпечи поправяне на милосърдието (хасадим).

Тогава, те постигат съвършенство на отдаването,  вече не са подкупени, не са заробени от своето желание за наслаждаване – и започват да се замислят не само за отдаването заради отдаване, но и за получаването заради отдаване. Защото в тях има желание да получат светлината хохма и сега, осигурили си свойството Бина, те могат да пробуждат своето желание.

Но да го пробуждат само в онази степен, в която са способни да го подчинят на властта на Бина. По този начин, Малхут постепенно се включва в Бина – с други думи, получаващото желание на душите се включва в даващото желание Бина, което са получили. Тогава, те получават светене на хохма отдолу нагоре – „екранизирайки” го в отдаване.

Така душите поправят себе си чак до окончателното поправяне (гмар тикун). Затова е и казано: „берешит” – бара шит, т.е. създал шест окончания, ВАК на светенето на хохма. Това вече са големите поправяния по пътя към целта.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 20.12.2010

[30276]

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Учение за Десетте Сфирот”, т.3, ч.8, въпрос 36: „Място“. Време, движение и място – това е на практика едно и също понятие, което е определящо по отношение на изменението и обновяването на формата (на желанието).

Но, когато става дума за реда на слизане по стъпалата, то това се нарича промяна на „мястото”. А, когато се говори за причина и следствие, тогава се нарича „последователност на времето”.

Защо „времето, движението и мястото са на практика едно и също понятие”? Защото, това са измененията, ставащи в нашите желания/келим. Желанието за наслаждение претърпява промени. Защо мисля и усещам едно изменение като протичане на време, а друго – като промяна на мястото, като движение? Защо възприемам всичко случващо се като изменение във времето, движението и пространството?

Нима движението не е  място? Защото, ако си променя мястото, това означава, че се намирам в движение. Но ми казват: „Не, това е напълно различна категория”. Но всички категории, са всъщност измененията, случващи се в желанието за наслаждение. По отношение на какво? Единствено по отношение на присъщото му свойство за отдаване, според степента на неговото включване в Бина.

Малхут може да се включи в Бина по три начина, които се наричат „време, движение и място”, и те дават на Малхут различно усещане. Какво? Когато става дума за реда на слизане по стъпалата, тоест за последователните изменения на състоянието, то това се нарича промяна на „мястото”, когато се сменя стъпалото, вътрешното състояние.

А, когато се говори за причина и следствие – кое е в началото, а кое след това, тоест променят се не самите места, а техния ред, тогава това се нарича „последователност на времето”

Ако става дума за това, какво е било състоянието във всяко място – тогава се нарича „място”.

От урока по „Учение за Десетте Сфирот“, 16.12.2010

[29944]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Очертанието на всички букви е строго определено. Всеки детайл от буквите е геометрически символ на определено духовно свойство, породено от комбинацията на отдаване и получаване. Затова писането на иврит е останало непроменено през хилядолетията. Всички останали азбуки са се изменили с времето, понякога до неузнаваемост, но на иврит формите на буквите са определени от комбинацията на духовните сили и затова са се съхранили през вековете.

Хоризонталните детайли на очертанията на буквите символизират влиянието на светлината хасадим, а вертикалните символизират влиянието на светлината хохма. Хасадим принадлежи на силата на Бина, а хохма на силата на Малхут.

Това може да бъде сравнено с осцилограф, сигналът на който е винаги изграден от взаимодействието на две скали.

В действителност всичките картини в нашия свят са основани на комбинацията на две сили, но върху тях се наслагва и хронологично развитие . Това е причинено от проникването на клипа, която „разтегля” процеса във времето. В резултат се получава разлика между началото и завършека.

Според степента, в която поправяме нечистите сили, те  се присъединяват към единното цяло,  приближавайки началното и крайното състояние, до пълно единство, докато самото понятие време не изчезне.

От урока по статията „Предисловие към книгата „Зоар“”, 15.12.2010

[29821]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Докъде достигат буквите в процеса на сътворението на световете?

Отговор: До седемте долни сфирот на Бина (ЗАТ), до ИШСУТ. Тук се намират деветте букви от алеф (א) до тет (ט).

По-надолу, в Зеир Анпин, се намират девет букви от йуд (י) до цади (צ). А в Малхут са четирите последни букви: куф (ק), реш (ר), шин (ש) и тав (ת).

Този порядък произтича от Второто съкращение (Ц”Б), когато Малхут се издига именно до ЗАТ на Бина, внасяйки там своя келим, своето желание. Да се издигне по-нагоре тя не може.

Като следствие свойствата на Бина и Малхут, отдаване и получаване, се смесват и образуват контурите на буквите. Свързвайки се една с друга, включвайки се една в друга, силите на Малхут и Бина произвеждат различни форми на взаимно съчетаване.

Защо всички тези форми са всичко на всичко 22, а не повече? По законите на Второто съкращение ние не използваме самата Малхут, а само нейната връзка с Бина. В Бина и в Зеир Анпин има по десет сфирот, при това сфира Малхут е забранена за използване.

По такъв начин като сбор те имат 18 „работни” сфирот. А освен това четири сфирот на Малхут се обличат в Зеир Анпин. Общо – 22.

Съществуват също така пет форми МАНЦЕПАХ, отнасящи се към парса – други очертавания на определени букви в края на думите.

Целият процес на образуване на букви протича в света Ацилут. Оттук те са призвани да извършват отдаване на световете БЕА и на разбитите души.

От урока по статията „Предисловие към Книгата „Зоар““, 15.12.2010

[29824]

Filed under: Ежедневен урок, Език на кабала, Зоар - Няма коментари→

Книга «Зоар». Предисловие, „Буквите на раби Амнон Саба“, п.26: „Казал Творецът: „Буква цади, ти трябва да бъдеш скрита. Неподходяща си светът да бъде създаден от теб, тъй като в теб се образува задържане за клипот“.

Въпрос: Ако буквите на моето име показват клипа, трябва ли да го сменя?

Отговор: Тук става дума не за нечие име, а за названия на духовни действия, на парцуфим. „Буквите“ са свойства, пробуждани в съсъдите от светлината.

Не говорим за Него самия – Той е непостижим за нашето възприятие. Ние възприемаме само реакцията на кли (съсъда), който, в съответствие със светлината, стига до определено състояние.

На всички стъпала, желанието за наслаждения намира положителни моменти в 22-те състояния на Малхут – тоест, в 22-те „букви“. И това наистина е така  – в творението няма нищо излишно. Дори частта на клипа, нечистата сила, може да претендира да стане основа за създаването на света, ако я е осветила искрица светлина.

Книгата «Зоар» ни обяснява, че нито едно от състоянията  на Малхут не е съвършено, освен това, което се обозначава с буква бет. А  и тя е съвършена не сама по себе си, а благодарение на своята зависимост от Бина. Ето защо, именно буквата бет е достойна да създадат света от нея.

От друга страна, всички останали букви, не само са включени  в  Бина, но са свързани и с Малхут, което не им  позволява да станат основа за поправянето на света. Във всички други връзки, освен в „бет“, съществува недостатък, който със сигурност ще попречи на  пътя.

И така, всяка буква е символ на това, доколко Малхут се уподобява на Бина. А думите, съставени от буквите – това вече са действията на светлините, конкретните поправяния.

Тук няма никаква връзка с имената, които родителите дават на своите деца в нашия свят. Можеш да смениш или да добавиш име – в духовното нищо няма да се  промени. Ако с такива трикове можехме да въздействаме на света, отдавна вече да сме го превърнали в развалини.

Напразни са хубавите надежди да се промени действителността с просто пренареждане на буквите. Реалността ще се промени само, когато ние самите се променим, когато станем по–близки по свойства до светлината. Ако промениш себе си – ще промениш света. Тъй като само нашите келим (съсъди) могат да се променят.

Казано е: „Ако промениш мястото – променяш и късмета“. „Мястото“ – това е желанието. Промени своето желание – и ти наистина ще почувстваш промени.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 13.12.2010

[29617]

Тема : Духовна работа, Ежедневен урок, ЗОАР

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво са „буквите” в духовен смисъл?

Отговор: Буквите са сили, свойства на висшето въздействие на Малхут. Сама по себе си Малхут е събиране на всички души. Тяхното обединение трябва да поеме всичките 22 букви и 5 от техните крайни форми (МАНЦЕПАХ), включително техните всевъзможни форми в Тора: започвайки с първата дума „в началото (Берешит)” и завършвайки с последната дума „Исраел”.

Въпросът е: каква е основната буква, основният „сигнал”, която, получавайки я, човек със сигурност ще достигне поправяне? Дори свойствата, интегрирани в структурата на Бина, която управлява цялото поправяне, и дори формите на общуване с Твореца и връзката с Него, която е включена в Бина, като самех (ס) и мем (מ), не ни гарантират успех.

Буквата самех обозначава горната част на Бина. На пръв поглед, какво може да е по-възвишено от това? Тя не желае нищо за себе си и се нуждае само от отдаване, желае само да бъде включена в Отдаващия, да съществува над своите желания, без значение от вътрешните изригвания.

Буквата мем съдържа в себе си самех, а освен това е напълнена с желанията на другите да може да им отдава. Какво повече може да има, ако вече нищо не желая и особено, ако аз се грижа за всички останали, подобно на майка?

Свойствата на самех и мем отговарят на всички условия на отдаване: те съответно съответстват на съжаление от страх и съжаление от любов. Защо не можем да бъдем поправени чрез тях? Какво липсва?

Това, което не достига, е буквата бет (ב) символизираща благословение, т.е. чудотворното свойство, особена сила от висшето. Тя ни показва, че нищо не е от значение: нито разума, нито сърцето, нито времето прекарано в учение, нито, честно говорейки, нещо, на което можем да му направим разчет. Нито едно от тези неща не ни вкарва в духовния свят.

Това е главната идея на статията за буквите от „Предисловие към книгата „Зоар“”: ние се нуждаем само от благословия.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 14.12.2010

[29723]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво е това любов към другарите?

Отговор: Любовта – това е съединяване в едно общо желание. Кабала ни показва такъв пример: когато Бина достига състоянието ”хафец-хесед” (нищо нежелаещ заради себе си), тя се спуска към Малхут, свързва се с нея и попива в себе си нейното желание, за да се погрижи за него с цялата сила на Бина.

Това и се нарича любов – да се възприеме желание от друг човек и да се напълни с всичко, с което можеш. Както е написано, че e необходимо да отдаде своята ”последна възглавница” – това се нарича проявление на любовта, която трябва да достигнем.

Но как е възможно да достигнем това? Трябва да се погрижим всеки да има само най-необходимото в материалното, а в духовното всеки да получи всичко, което има в нашето общо желание (кли).

Много е важно да възприемаме всеки от нас като едно желание и да правим всичко, за да живее това желание. Всеки трябва да чувства, че това зависи от него и е в неговите сили да претегли този свят: за чаша вина или за оправдание.

Така ние създаваме място, което се нарича Малхут, и в него разкриваме висшата светлина, Твореца. Но е необходимо да се стараем да не забравим, че крайната цел е да доставим удоволствие на Твореца.

По отношение на Твореца това не е просто, докато не чувстваме Него, светлината. Така, в крайна сметка, трябва да мислим, за да доставим наслаждение на това място, където Той се скрива – където са се събрали желанията към Него. Както е казано: ”от любовта към творенията – към любовта към Твореца”. Любовта към творенията – това е и самото общо желание, съединено съвместно.

Връзката, която искаме да възстановим между нашите души – тя и се нарича любов към другарите. Другарите – това са отделни хора, обединяващи се на материално ниво, заради това да достигнат вътрешна духовна връзка. Всичко това вече ни е известно – останало е само да се реализира.

За това са казани вече безброй много думи, но те всеки път се възприемат по новому – в съответствие със състоянието на човека. Необходимо е само да ги усвояваме все по-дълбоко вътре в себе си, а светлината идва и проявява цялата тази картина в човека, без всякакви думи. И тогава ни става ясно за какво става дума.

Тук е необходимо търпение. И не такова, когато съм съгласен да чакам и отлагам всичко за после, за утре! А търпеливо да правя днес всичко, което е само възможно, но ако не видиш успех да оставаш с увереността, че още миг – и всичко ще се случи!

От урок по писмо на Баал а-Сулам, 10.12.2010

[29711]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Аз имам проблем: не знам как да напредвам към духовната цел – не я виждам, не мога „да я взема на прицел”. Затова, през цялото време трябва да анализирам дали не съм се отклонил от пътя.

Защото, дори най-малкото отклонение в неговото начало, може да доведе до това, че макар да продължавам правилно по-нататък, да не мога да постигна целта.

Ще ми се струва, че се движа в правилната посока, и дори няма да забележа, че „съм се отклонил от пътя”. Затова, за мен е по-добре да спра и да проверя себе си – и може би да се върна обратно. Тогава ще е възможно правилно да продължа своя път.

Но по какви признаци ще успея да определя и да бъда уверен, че напредвам в нужната посока, въпреки че целта е скрита от мен?

Например, когато изстрелват ракета, за да бъдат сигурни, че тя ще порази целта, пресмятат чрез много сложни формули траекторията на нейния полет, отчитайки различни фактори – силата на вятъра, въртенето на Земята и т.н. Но в крайна сметка, всички тези закони са ни известни.

А, когато става дума за духовната цел, когато се издигаме на всяко стъпало, ние трябва да направим целия анализ в началото на пътя, когато нищо не разбираме и не виждаме Твореца – не си представяме самия път. И кой ще ми подскаже, дали греша или не?

Затова кабалистите казват, че правилната формула за постигане на духовната цел е „Исраел”, Тора и Творецът са единни”. При това, необходимо е през цялото време тези три съставни да бъдат равни помежду си – нито една от тях не трябва да преобладава над другата. И трите трябва да бъдат заедно, постоянно включени в една точка.

Исраел – това е всеки човек, стремящ се да стигне до целта – право към Твореца (на ивр. „исра” – пряко, „Ел” – Творец). Творецът е нивото Бина, а Бина е свойството отдаване – хафец хесед.

А какво е Тора! Светлината, връщаща към Източника. С други думи, през цялото време, аз трябва да се стремя към някаква поправяща сила, която да ми въздейства, поправяйки ме до състоянието, в което Исраел, Тора и Творецът да станат единни.

Творецът е коренът, към който се стремим. Той е и нашата цел – абсолютното, пълно свойство отдаване. Тоест, ако аз изцяло, във всички свои желания поправя себе си, то моето поправяне ще се нарича Творец („Кадош Барух Ху“).

Затова, преди да предприема каквато и да е стъпка – в мислите, в желанията или в намеренията – аз трябва във всеки миг да задържам вътре в себе си тези три съставни така, че те да бъдат равнозначни и да ми дават усещане за единство помежду си.

И тогава ще вървя правилно към целта

От програмата „Кабала за начинаещи”, 17.11.2010

[29109]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Скъпи приятели! Моля ви, задавайте въпроси по темата за тези цитати на великите кабалисти

Бележките в скобите са мои.

Важността на Книга Зоар

В бъдеще ще излязат синовете на Израел (всеки човек с желание: Иср – право, ел – към Твореца) от (духовното) изгнание (от егоизма, и поради това и от скриването на Твореца) чрез силата на книгата Зоар (която поправя човек и по този начин му разкрива вечния и съвършен свят).

Книга Зоар, глава „Насо“, п.90.

Избавянето на Израел (от егоизма и от усещанията чрез него само на този свят) и цялото негово величие (в свойството на любов към ближния) зависи само от изучаването на Зоар и вътрешната част на Тора (науката Кабала).

Баал Сулам. Предисловие към Книгата Зоар, п.69.

Известно е, че изучаването на Зоар обладава с могъща сила (поправяне и разкриване на висшият свят), и знай, че благодарение на изучаването на Зоар идва желанието (да се обединиш, да отдаваш, да обичаш – т.е. да се поправя разбиването на душите), и светият език (святост – отдаване, свойството Бина) на Зоар пробужда към духовна работа (поправяне).

Раби Нахман от Бреслав. Сихот аРан. Беседа 108.

[29245]

Filed under: Баал Сулам, Зоар, Кабалистични източници - Няма коментари→

Ние не можем да постигнем ГАР, първите три сфирот на всяка степен. Те не се отнасят към творението. „Буквите”, творенията, желанията, в които стремежът за подобие с Твореца се пробужда, започват само със ЗАТ, нисшите седем сфирот.

Затова всеки парцуф е разделен на две части. Горната част включва Кетер, Хохма, Бина и горната част на Бина (ГАР де Бина), която е част от Твореца, от Висшия, от Създателя. Долната част на Бина (ЗАТ де Бина), Зеир Ампин и Малхут на всяка степен принадлежи на творенията.

До крайното поправяне (Гмар Тикун), ние работим само в ЗАТ, долната част на всяка степен – това е нашата област. Тоест ние действаме, където Малхут се издига в Бина и може отново да се спусне. Само в тази област, където се смесват Малхут и Бина, милосърдие и съд, е възможно да съществуваме, да научим и да усетим нещо, но нищо повече. Малхут не се издига над ЗАТ де Бина.

А какво ще се случи, когато се отмени условието на Цимцум Бет (второ съкращение) и започнем да работим в условието на Цимцум Алеф (първо съкращение) е неизвестно. Ние учим всичко чрез своите желания (келим, съсъди).

Но не е ясно как може да постигнем нещо, което няма желание за получаване – в Кетер, Хохма и ГАР де Бина няма келим, това не е творение. Това е един вид мозъкът на Твореца, Неговият план, как да те направи човек. Затова те се отнасят към Него, а не към теб.

За мен е достатъчно да се изкача до средата на Бина, когато разривам Твореца. Там аз Го постигам и с цялата придобита сила на Бина, аз се спускам обратно към Малхут и постигам нивото Хохма и Кетер.

Първо аз целия се издигам в Бина и постигам степента на „отдаване заради отдаване”. След това от Бина се спускам обратно и постигам „получаване заради отдаване”. Аз дори постигам Кетер, но го опознавам само „чрез Неговите действия”. То се намира в ГАР, а не в мен.

Точно така, както учим нещо в този свят – ние постигаме не същността на самото явление, а впечатлението за него, нашата реакция към „нещо”, тъй като всичко се случва само вътре в нашите собствени келим и усещания.

От урока по „Учението на Десетте Сфирот”, 03.12.2010

[28886]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→