В процеса на постепенното слизане от света на Безкрайността става получаване на светлините в съсъдите (келим). По пътя надолу лежат световете Адам Кадмон, Ацилут, Брия, Ецира и Асия.

Тяхната стълба представлява постепенно съкращаващо се получаване на светлината, заради отдаване на Твореца. В света Адам Кадмон има голяма светлина ехида, в света Ацилут – светлина хая, в света Брия – светлина нешама, в света Ецира – светлина руах, а в света Асия – светлина нефеш.

В резултат свършват всички светлини във всички съсъди и ние се оказваме долу, в състоянието „този свят”. Тук няма нито светлини, нито съсъди – само проста жизнена сила, материално желание. В продължение на цялото спускане, екранът е намалял от 100% до 0%. В резултат ние нямаме сила на съпротивление, нямаме мисъл за отдаване – нищо нямаме. Намираме се в материален свят – с други думи, в желание, действащо заради себе си.

И тук трябва да се развием до такова състояние, в което да поискаме да се върнем обратно в света на Безкрайността – от нула, отдолу нагоре, да преминем през всичките пет свята, през които сме се спуснали. Всъщност, с това реализираме целта на творението.

И така, след като сме се спуснали до нашия свят, ние сме съществували в него през цялата история, докато не сме стигнали до 2011 г. – до началото на подема. От този момент, всички души започват пътя си нагоре.

Пътят отгоре надолу минава през 125 стъпала, тъй като във всеки от петте свята има по пет парцуфим с по пет сфирот.

И изобщо, в мирозданието всичко е зададено и отмерено, всичко е насочено към целта. Трябва само стъпка по стъпка да разкриваме нашето следващо състояние и внимателно да влизаме в него – всеки по своему. Всичко е вече построено, а в Безкрайността (Ейн Соф) ни очаква финалното, съвършено състояние.

Докато се спуснем оттам, ние сме се намирали в състояние 1, а после, през разбитото и объркано състояние 2, се връщаме назад в Безкрайността – в състояние 3.

Какво „печелим” от това? Печелим самостоятелност. Защото сами проправяме този път назад към Безкрайността – сами действаме, сами постигаме творението и действията на Твореца. Съзнавайки кой е Той, придобиваме подобие на Него и разбираме, как трябва да действаме без Него. Учим се така, както се учи детето, докато не стигнем до такова ниво, на което ще действаме вместо Твореца, в цялата реалност, в цялото творение.

Творецът е само сила, а ние я привеждаме в действие. И затова, в третото състояние има двама – Творец и творение, които са равни и подобни във всичко. Ето какво сме спечелили. Именно в това се заключава целта, която Творецът е поставил пред нас – да станем равни: Той и творението.

От урока по статията на Рабаш „Пояснение към Птиха“, 04.03.2011

[37038]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

От урок №2 на конгреса в Берлин

На нас ни се струва, че всеки от нас има своите въпроси, своите проблеми. „Аз искам да постигна духовното, а спрямо останалия свят нямам никаква работа. Понякога мисля за него, но по принцип, каква е разликата? Къде е светът и къде съм аз?”

Разбира се, това е обикновено егоистично чувство. Но какво да правиш? Може да се направи само едно: много добре да се помисли за това как сме свързани един с друг. Кабала говори за това, че цялото човечество е взаимосвързано. Това го усещаме, сега сега повече или по-малко разбираме.

Вярно е, че резултати засега няма. Ние виждаме, че и правителствата, и отделните хора, дори умните, все едно не могат да се променят и все така пребивават във вътрешната си лична егоистична обвивка. А проблемът всъщност е глобален и се решава само във връзката между нас.

Науката кабала казва, че всички ние представляваме отделни личности и сме свързани помежду си чрез различни съединения. Това е огромна, сериозна, много объркана и изключително многообразна схема от седем милиарда взаимосвързани части.

В нея може да се усети собственото „Аз” вътре в себе си – и тогава аз усещам нашия свят. Или аз мога да усетя онова, което е извън мен – други части, връзки между мен и всички останали. И тогава аз ще усетя висшия свят извън мен.

Той се нарича висш, защото аз съм ръководен от това, което постъпва от всички към мен. Всичко, което се случва в мен, се случва защото към мен се протягат връзките от всички седем милиарда части. 

Как да се реши днешният проблем, който Природата поставя пред нас? Защото ние сме длъжни да намерим добрата връзка между нас, защото именно от общата система, към нас постъпват всички недобри сигнали.

За това, трябва да излезем от себе си и да започнем да усещаме околното пространство. А извън мен се намира света на Безкрайността. По такъв начин ние всички трябва да излезем навън и да усетим онова поле, което съществува между нас. Нито един човек няма да успее да го усети в себе си.

От 2-ия урок на конгреса в Берлин, 28.01.2011

[34028]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Конгреси и събития, Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Известно е, че групата на раби Шимон е постигнала единение поради съвместната работа по написването на книгата „Зоар”.

Правилна ли е тази методика и за нас, в нашето време? Трябва ли да се обединим в малки групи, да вземем някаква статия и заедно да се опитаме да я развием? Или това може само да ни обърка, тъй като всеки от нас се намира на своя етап на напредване, различен от този на другите?

Отговор: Авторите на книгата „Зоар”, също са се намирали на различни етапи на напредване – не са били равни помежду си. Всеки от десетте автора на „Зоар” е съответствал на една от десетте сфирот, съгласно своята природа – корена на своята душа. Но всеки от тях, изцяло е отменил егото си и е могъл да се слее с останалите с цялата своя дълбочина на природата си.

И затова, всеки е могъл да постигне 125-те свои стъпала, личното си поправяне (Гмар Тикун). А всички заедно са могли да се обединят на най-високото стъпало, на което е възможно единението на душите, и затова са разкрили цялата светлина – най-висшето светене, слизащо към нас от Арих Анпин, наречено „Зоар” – вид особена светлина.

Разбира се, ние дори не сме близо до тези етапи – всички сме „мъртви”, тоест потопени в своето егоистично желание. Не сме готови и не желаем да се съединим помежду си. Все още ни предстои голяма борба, множество поправяния, докато не постигнем някакъв вид единение.

Но ако се стараем, както го правят малките деца в техните игри, подражавайки на възрастните, тогава ще привлечем към себе си светлината от съвършеното състояние, което вече съществува. Тези души, авторите на книгата „Зоар”, са го разкрили и формирали, издигайки се отдолу нагоре.

Отгоре надолу, от света на Безкрайността, към нас слиза стълбата на световете – на петте свята. Във всеки от тях има по пет сфирот, и във всяка от тях – още пет, общо 125 стъпала. Така, светлината слиза отгоре надолу към нас – ехида, хая, нешама, руах, нефеш (НаРаНХаЙ в обратен ред).

Това се нарича скриване, намаляване на светлината или светове (на иврит думата „свят”/„олам” произлиза от думата „алама”/„скриване”). Горе има 100% светлина, а долу – 0%. Такава е системата на световете (на скриването).

В нашия свят има души, в които се пробужда желанието, наречено „човек”/„адам” (подобен на Твореца) – зародишът на човека в духовното. И това желание започва да расте.

Как расте? То е длъжно да се съедини с още 9 подобни на него – макар и в минималната степен на единение. И така, те се съединяват все по-силно, постигайки най-голямата степен на единение на душите.

В течение на цялата история е имало души, които са постигнали единение една с друга и всички те се намират в съединение с другите на различни нива на тази сълба. Авторите на „Зоар”, всички заедно са постигнали най-високото стъпало. И затова светлината, която са внесли в своята книга е толкова голяма, че въздейства и свети на всички. Защото те вземат светлината от Безкрайността и могат да я прокарат до нас – при условие, че ние от своя страна, макар и малко желаем да се издигнем към тях.

Но „Зоар”, цялата светлина или част от нея, винаги се разкрива съгласно степента на единение, на отдаване, на подобието между желанието/кли и светлината. Затова трябва, колкото се може повече да се съединим – и количествено, и качествено. Ще получим тази светлина, съгласно нашата способност да постигнем първото от 125-те стъпала.

А какво представляват всичките тези 125 стъпала? Нивото нефеш съдържа също и всичките пет светлини – нефеш, руах, нешама, хая, ехида (НаРаНХаЙ), и всяка от тях също има свой НаРаНХаЙ. Получава се: (НаРаНХаЙ) х (НаРаНХаЙ) х (НаРаНХаЙ) = 5х5х5 = 125 стъпала.

Така се разделя светлината, съгласно големината на авиюта/дебелината на желанието, което можем да реализираме за нашето съединяване – тоест да се издигнем над тази дебелина на желанието и да се съединим въпреки егото си. Доколкото можем да отменим този авиют, да пожелаем да го използваме, за да се съединим – дотолкова светлината ще ни подейства, ще ни поправи, а след това и напълни.

Тук няма нищо друго, освен двете съставни – светлината и кли/желанието, степента на съединение между тях, наречена „екран” или „намерение”.

От урока по книгата „Зоар”. Предисловие, 24.01.2011

[33583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Какво ще ми помогне това, да си представям, че всичко идва от една добра сила, от Твореца, ако в живота ми се налага да се съпротивлявам на всеки проблем поотделно и да се справям с него?

Отговор: Ако се бориш с всеки проблем поотделно, никога няма да подредиш своя живот!

Ще се опитваш да се справиш с чуждите сили – с началника си в службата, с жена си, със съседите, с приятелите и враговете, с целия свят, и ще пропилееш целия си живот, за да видиш, че нищо не се получава.

И разбира се, всеки го очаква такова разочарование – и то какво! Защото, ние се поставяме в ситуация на зависимост от хиляди причини и от хората, които действат просто така, като роботи! Това са части на нашата собствена душа, но тъй като не ги присъединяваме правилно към себе си, ни се струва, че те притежават собствени сили.

В мига, в който започнеш да ги присъединяваш към себе си и да ги обичаш „като самия себе си”, ще откриеш, че те наистина са „като теб самия” и ти принадлежат. А освен тях, има само една сила, която действа и подрежда всичко това. А сами по себе си, те не съществуват и не действат независимо.

Сега, ти преживяваш различни проблеми и не можеш да заспиш. И всичко това, защото не можеш да си представиш себе си като бебе в ръцете на Твореца. Почувствай, как Той те държи в ръцете си, а ти няма за какво да се безпокоиш.

Единственото, заради което си струва да се тревожиш е: „Кога наистина ще се чувствам по този начин, ще разкрия Твореца, ще почувствам Неговата любов към мен, тоест ще направя себе си подобен на Него и ще мога да възприема всичко това?”.

Когато в теб се появи свойството любов и отдаване, тогава ще почувстваш колко те обича Той. А ако ти самият не умееш да обичаш, тогава как ще почувстваш Неговата любов? Ако ненавиждаш всичко, което те заобикаля, тогава ще чувстваш само ненавист от всички, и няма да спреш да страдаш!

Ако можеше да се отнасяш към всичко с любов, тогава би почувствал само любовта, която изпълва целия свят. Всичко зависи само от твоите свойства/желания/келим.

И затова, от една страна е необходимо да запазиш пълно спокойствие, защото всичко е в ръцете на Твореца и „няма никой, освен Него” – „добрият и творящият добро”. Но от друга страна, „никой няма да ми помогне, освен аз на себе си” в това практически да постигна усещането, че „няма никой, освен Него”.

Защото, за да се почувствам по този начин, трябва да поправя свойствата си, и тогава ще мога да възприема онова, което действително се случва в реалността. Заобикаля ме цялата светлина на Безкрайността, само че аз не я усещам! Само за това си струва да се тревожа – за своите свойства/келим, за да усетя тази Безкрайност.

За какво друго мога да се вълнувам? Всичко останало е само илюзия, която виждам в моите развалени свойства, недостатъци. И аз страдам, заради илюзорни проблеми, които ми се представят по този начин от моите развалени органи за възприемане – плаша се от сянката, като малко дете.

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка“, 13.12.2010

[29662]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: От къде идват желанията в мен?

Отговор: Всички желания идват от висшето, което се облича в теб и те пробужда.

Желанието в теб е светлина, дошла от висшето, малка светлинка, възбуждаща желанието. Защото ти си само желание, все едно къс желязо. Когато светлината идва при теб, тя започва да те „разгаря”, нещо прави с теб.

Откъде у теб възниква усещане, че искаш нещо? Това е вече намиращата се в теб светлина, която те привлича, само че засега на обратната си страна. А желание, в което липсва светлина, ние не усещаме, за нас то просто не съществува.

Ние и сега се намираме в Малхут на Безкрайността. И какво от това? Какво усещаме? – Този свят и не повече. Защо? Всички останали желания, освен това малко пространство, не са осветени – и затова не ги усещам. У мен няма никакво влечение към тях.

От урока по книгата „Зоар“. Предисловие, 10.12.2010

[29481]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Съществува ли в нас нещо вечно?

Отговор: Що се отнася до материалното тяло – ние сме просто животни, макар и по- развити, надарени с чувство и разум. Но всяко животинско тяло е смъртно.

Освен втората природа, желанието за отдаване, което се нарича духовен свят, душа, „божествена частица свише“ – всичко останало се отнася към егоизма, към животинското ниво, към материалния свят.

Затова, засега нищо не ни свързва с вечността, освен една точка, принадлежаща на Безкрайността, която е длъжна да организира за  себе си среда, за сметка на която ще се развива.

Аз не говоря за животинската душа, оживяваща тялото – за „виталната сила“, която присъства във всички създания – неживи, растителни и животински.

Но освен нея, в човека има една истинска точка на корена, която трябва да развие. По името на тази точка, той се нарича „човек“ – Адам, „подобен (доме) на Твореца, чието ниво може да постигне.

В обикновения човек, освен тази точка, няма нищо духовно и вечно – както е живяло животинското тяло, така е и умряло. И нищо не е останало!

А какво става с тази точка, дали тя да остава в нас? Нима се е намирала в тялото? Тя не принадлежи на тялото и ние не бихме могли да я присадим на някой друг заедно с някой орган…

От урока по статията „Тяло и душа“, 24.11.2010

[27585]

Filed under: Ежедневен урок - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Цав“, п. 39: „…Тъй като Малхут била отделена от Зеир Анпин и построена като пълен парцуф. По такъв начин, на Зеир Анпин му липсва сфира Малхут.

И както му липсва Малхут в общото, така тя му липсва и във всяка негова част, – т.е. всяка негова отделна сфира се състои от девет сфирот, а не от десет.

Затова, когато Малхут се издига и се съединява със  Зеир Анпин, тя допълва всички негови части до десет сфирот, допълвайки всеки негов орган.

Това е  законът за интегралната система. Допълвайки всяка най–малка част  на системата, ние допълваме всички нейни части.

Всички отделни сфирот малхут са свързани помежду си, както и всички сфирот бина, З“А и хохма. Тъй като всички сфирот произхождат от общия строеж на Безкрайността: Кетер (К), Хохма (Х), Бина (Б), Зеир Анпин (З“А) и Малхут (М), или точката на буква юд, юд, горна хей, вав и долна хей. Освен този строеж, няма нищо друго.

А всички стъпала и светове, разпространили се от Безкрайността надолу, до този свят – това е същият строеж на Безкрайността, към който не можем да се приближим по правилен начин,  в неговия 100%-ов истински вид. И затова ни е дадена възможност да поправим същия строеж в умален вид, на по–малки проценти.

По тази причина, ние винаги допълваме същите сфирот. Всички малхут във всички светове произлизат от една Малхут на Безкрайността, във всички свои отделни сфирот, които, на свой ред, също се делят на свои отделни сфирот и т.н.

Всички техни малхут принадлежат на същата Малхут на Безкрайността. Всички З“А се отнасят към  З“А на Безкрайността. Също всички бини– към Бина на Безкрайността и всички хохми – към Хохма на Безкрайността.

Във всяко място, всяка сфира, всяко свойство е свързано със своя източник. И макар всички сфирот да са свързани помежду си чрез 10 сфирот, винаги съществува връзка между едноименните части.

Тоест светлините се разпространяват отгоре надолу чрез 10 сфирот: от кетер към хохма, бина, з“а и малхут, или обратно – издигайки се отдолу нагоре чрез отразената светлина.

Но, преминавайки този преход, светлината винаги стига до предназначената за нея сфира, влиза в нея  и я напълва с необходимата й светлина – от онова място в Безкрайността, от което е дошла.

Ако искам да напълня определено свойство, аз трябва да се отнеса към него със същото свойство, със същото желание, със същата светлина, – и така го напълвам.

Има аспект на преминаване на светлините – съгласно екраните, разпространението на  юд-кей-вав-кей отгоре надолу или отдолу нагоре, и има аспект на характера на сфирот.

И затова, не може, например „ухото“ да получи светлина, предназначена за „окото“ или да извърши неговата работа. Екранът на определено желание може да извърши определена работа, точно съответстваща на това желание.

Излиза, че във всички случаи има много точно разделяне на АВАЯ и трите линии, в съответствие с техния източник в Безкрайността – четири – буквената АВАЯ (юд-кей-вав-кей).

От урок по книгата  «Зоар», 18.11.2010

[26904]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Въпрос: Каква е разликата между личната радост и радостта на множеството?

Отговор: Радостта на множеството е положителна, полезна, лесно достижима, ако, разбира се, ние говорим за духовната радост, която се намира по-високо от времето и не изчезва, а само се увеличава.

Радостта на множеството означава, че аз напълвам всички останали и всеки от тях напълва другите и мен също, и така ние многократно усилваме напълването и радостта във всеки от нас.

Аз се радвам с радостта на другите, а те се радват с моята радост – и заедно ние умножаваме нашето въодушевление и достигаме 620 пъти по-мощна светлина в сравнение със светлината в началото на творението. Ние можем да получим всичко това, да се насладим и да му се радваме в нашия свят.

Благодарение на такова събитие като конгреса в съединението между нас ние можем да разкрием такава светлина, такава духовна мощ, такава радост, че тя да достигне нивото на безкрайността! И човек е длъжен да разкрие това в живота си.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 28.10.2010

[25755]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Съгласно логиката, не съществува никаква свобода на волята. Защото няма никакво свободно движение и всичко се управлява от силите, действащи в природата, които са подчинени на една висша сила, обхващаща цялото мироздание.

Ако на някой му се струва, че не е така, това се дължи на недостига на знания за работата на общата система.

Ако се намирам вътре в системата, в която съм се родил, и която определя какво трябва да бъде всичко за мен – как мога да бъда свободен от нея? Общата сила на природата действа без да оставя нито едно празно място – цялата система е затворена и работи като идеален хармоничен механизъм. И къде може тя тогава, да ми остави свобода?

Човекът няма нито една мисъл и желание, в които изначално да не е присъствало висшето управление, определящо неговите действия.

Свободата започва, когато поискаме да се съединим в група със своите точки в сърцата и започнем да търсим: къде е нашия свободен избор? Ние искаме да изградим свързващо поле помежду си – на мястото на случилото се преди разбиване. И именно това поле, създадено от нашите връзки е мястото за проявяване на свободната воля.

Това е друго измерение, което не е съществувало преди – абсолютно ново ниво. Ние, сякаш разкриваме пред себе си ново пространство, не съществувало преди това в творението – излизаме от този свят в някакъв друг обем, в друг свят.

Може да се каже, че се потапяме на по-голяма дълбочина в творението и там разкриваме малко отверстие, през което внезапно се отваря вход към безкрайността.

По същия начин, когато поправяме състоянието на разбиване, не стигаме до началното състояние, съществувало преди него, а поради това, че го постигаме чрез своя свободен избор, ние попадаме в нова област, която не е съществувала никога досега в природата – областта на нашата свобода на волята.

Изграждаме помежду си такова състояние, което ще ни послужи за духовен съсъд – новият съсъд/желание (ТАРАХ) и новата светлина НАРАНХАЙ в него са 620 пъти повече!

Могат да бъдат запазени същите имена, които са били преди разбиването, но тяхната същност е станала напълно различна.

Затова за нас е толкова важно да намерим точката на своята свобода, откъдето вече ще можем да влезем в новото измерение.

 От урока по статията „Свобода на волята”, 22.10.2010

[24551]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: Аз чувствам, че моята духовна цел, моето „дете”, е държано в плен от другите. Как да си го върна обратно?

Отговор: Ти не трябва да си го връщаш, а трябва да бъдеш сигурен, че тези хора са лоялни с теб. Дай Бог, ако си загрижен за това, както за собствено дете. Например, ако твоят син бъде отвлечен от недоброжелатели, можеш ли да си представиш какво ще почувстваш? Сега той е сред жестоки неприятели и цялата им радост се заключва в това да му причиняват болка.

Въпрос: И те са мои приятели?

Отговор: Разбира се, че да. Затова ги наричаш приятели. Те са тези, с които трябва да се обединиш. Всъщност, ако сте обединени като едно цяло, то бихте почувствали, че сега сте в света на Безкрайността. Това са основните правила и не си струва да се опитваме да оцветим картината в розово. Нашият егоизъм крие много по ужасни стремежи.

Чувстваш ли сега, колко по-силна трябва да бъде твоята тревога? Твоето дете ще остане в плен на злосторниците и те непрекъснато ще търсят начини да му навредят, но така че то да не умре, а да страда все по-силно. Единственият ти изход е да превърнеш злото в любов. Следователно ти трябва да се тревожиш само за това как да ги направиш свои приятели и да ги накараш да те заобичат.

Помисли как да постигнеш това. В групата трябва да присъства и да се усеща тази тревога. Пробуди я в другите. Помоли за нея по време на учението, защото молитвата по време на четене на кабалистични текстове е най-ефективна.

От урока по статията „Поръчителство”, 08.10.2010

[23408] 

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→