Въпрос: Ние говорим за общо поправяне. Но в групата има хора с голям опит, изучаващи кабала вече 10-15 години, а има такива, които идват едва сега и желаят да станат част от групата.

Как те могат да запълнят тази голяма разлика, създадена от годините учене, за да се обединят с напредналите хора в една група?

Отговор: Всеки човек, идвайки в групата, получава от нея толкова, колкото влага в нея. Ако тук седяха раби Шимон и неговите ученици, достигнали крайното поправяне, ти можеш да получиш от тях само според размера на усилията които си вложил.

Това не зависи от висотата на другарите в групата, а от твоето отношение. Ти не можеш да пиеш от източника на безкрайна висота, ти получаваш от него точно в съответствие на подобието на твоите свойства с неговите!

Пред теб е винаги безкрайността, но колко ще получиш от нея? През малка дупчица, капка по капка. Защо? Защото ти не можеш да направиш по-голям отвор (некев), в теб няма желание за това (некейва).

Затова няма значение, на какво ниво ще се намира групата. Нима след двеста години хората ще бъдат по-близо към края на изправлението, и на човек, идващ в групата, ще му бъде по-лесно?

– Не, Творецът, висшата система на управление не може да се откаже нито от грам от усилията на човек, защото тези усилия няма да му достигат в крайното изправяне, и то ще бъде незавършено.

На всеки човек ще му е необходимо да извърши всички изправяния. Кога именно ще се пробуди, – това зависи от реда на изправяне на душите в общата система. Но всички ще изпълнят същата работа.

Впоследствие, от Безкрайността, ти ще усетиш, колко идеално са разчетени всички състояния, за всяка душа, в пълно равенство между всички, независимо от това, на каква част от общата душа Адам те принадлежат. Защото всяка душа постига цялата обща душа Адам.

От урока по статията „Любовта към Твореца и творенията”, 06.10.2010

[22736]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Всичко започва от Безкрайността, от първоначалното състояние, и затова ние, за своето пълно поправяне, трябва да изпълним всички условия, които произтичат оттам.

В състоянието на Безкрайността желанието е безкомпромисно – то не е съгласно да се откаже от най-малкото зрънце на сливане, единство и подобие на Твореца.

Там няма край, няма предел, няма нито един детайл, който то пропуска да вземе предвид. Оттук идва названието Безкрайност. Не в мястото/желанието, не в количеството и качеството на напълването, а в абсолютното решение на творението за сливане с Твореца.

Съответно, духовните степени на подема от нашия свят към Безкрайността, това са „степени на компромиса“: доколко творението засега се отказва от точната калкулация за подобие.

В началото на работата човек гледа на всичко през призмата на личната си изгода – такава е природата му, такъв е създаден. Този период е продължителен, и в своя край води до отчайване.

Така и човечеството, в продължение на историята си е изпитвало перипетиите на тежкия живот в гоненето на наслади, докато нивото на разочарованията не е достигнало до критично ниво.

Научени от опита, т.е. усетили горчивия резултат, ние прекъсваме тази гонитба, защото повече не вярваме, не чувстваме в резултат удовлетворение.

Така постепенно започваме да презираме егоистичното напълване заради горчивия му резултат, и след като сме се отчаяли, правим нова сметка: в алтруизма ще можем да изпитаме напълване.

Така под въздействието на светлината, в нас се реализира верига от решимот (информационни гени), възникнали още при нисхождането от Безкрайността.

Възникват две линии: пряка, отгоре надолу, и обратна, отдолу нагоре. Сега вместо самонаслаждаване, човек прави сметка на въвличане в отдаване.

Като следствие, променя се и наградата му: тя се усеща не в получаващите, а в отдаващите желания.

Можем да попитаме: каква е разликата? Та нали ние се явяваме творения и сме длъжни да усещаме напълване. Но за да го усетим по същия начин, както Твореца, трябва да Му бъдем подобни.

Ето защо, от този момент ние работим над това, да получаваме награда от самото действие, а не от резултата от отдаването.

От урока по статията на Рабаш, 04.10.2010

[22517]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Заобикалящата висша светлина изпълва цялата реалност и всичко зависи само от това кой я получава. Нищо никога не се променя; Творецът е създал точка желание в Неговата светлина и няма нищо друго. Цялото развитие се случва в тази точка, която се развива като променя размерите си, защото тя усеща, че получава нещо от някого. Следователно, желание е точно тази точка, която се развива във възприятието на получаващия.

Желанието не се развива само, а се развива чрез усещането, че има Даващ. В първият стадий на развитие (Бина Алеф) творението се усеща като получаващо. В момента, в който усети Даващия, то започва да се променя.

Във вторият стадий (Бина Бет) то желае да бъде подобно на Даващия и започва да мисли как може да постигне това. Така се полага основата за начало на Зеир Анпин, третият стадий (Бина Гимел), където е създадено подобие с Твореца чрез получаване заради отдаване.

И след като е добило усещането за това, какво значи да бъдеш подобен на Твореца, творението преминава в четвъртия стадий (Бина Далет) и желае да постигне състоянието на Даващия. Това е, където творението усеща срам и тук се случва Първото съкращение (Цимцум Алеф). По този начин, с изключение на първоначално създаденото като „съществуване от нищо”, цялото последвало развитие е причинено от усещането за Даващия.

Във висшата светлина няма никакви промени. Мъдреците ни казват, че в света на Безкрайността (Ейн Соф) ще ги има най-малките светлини: нефеш-де-нефеш. В духовното, разчетите се правят не за тегло или обем, а качеството е важно.

Физиците ни казват, че светът е бил създаден от една малко точка. Как? Те не знаят, защото, всъщност всичко се измерва спрямо напълно различен критерий, който ние все още не сме добили – измерва се спрямо важността. Мислим, че важността не е достатъчна, но в действителност, тя е най-значима и ефективна.

Затова, размерът на кли се определя според съзнанието за важността на Даващия. С други думи, светлината зависи от това, доколко аз разширявам съсъда. Светлината е само искра, съсъдът е с размера на зрънце, а аз мога да ги увелича до „размера” на Безкрайността. Това изцяло зависи от мен.

От урока по статия на Рабаш, 20.09.2010

[21607]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Творецът е създал само едно състояние: желание изпълнено със светлина, наречено свят на Безкрайността.

 Ние  с вас се намираме в Безкрайността, но не чувстваме истинското си състояние. Това е защото желанията ни са били преднамерено развалени и сега ние чувстваме този дефект

 С други думи: чувстваме един изопачен свят на Безкрайността, чието огромно желание било разделено на безкрайно количество части и всяка от тях – на още 613 желания.

Дефектът е в това, че намерението за отдаване било заменено с егоистично намерение, заради самия себе си – да напълниш себе си, да се грижиш за себе си, вместо обединение.

Да се поправят тези 613 частни желания означава „да чуеш Неговите указания”, всичките „613 съвета” за постигане на поправеното състояние.

 Когато се поправим, подменяйки настоящето егоистично намерение с алтруистично, ще разкрием светлината, която изпълва поправените ни желания в света на Безкрайността. Сякаш се завръщаме в него, отново идваме в съзнание и получаваме цялата светлина, изпълваща поправените желания, където е била винаги във вид на скрит и таен депозит.

Връщаме се в нашето добро и поправено състояние, в което винаги сме били, но не сме усещали насладата, която ни е изпълвала, защото това е било удоволствие от отдаването.

 Ние сме били  устремени и настроени на вълните на получаването. Затова чувстваме само мъничка, животоподдържаща сила, която ни е била дадена, за да се върнем в поправеното състояние, вместо цялото огромно наслаждение. 

И така, изпълняваме 613-те съвета за поправяне на 613-те желания, получаваме 613 светлини в тях и с това постигаме края на поправянето.

Но това крайно състояние вече съществува и очаква да го почувстваме в нашите намерения за отдаване.

Затова 613-те заповеди се наричат „пкудин (от думата „пикадон”, която означава „депозит”). Те са „депозирани” от Твореца по нашата сметка от самото начало и чакат поправянето ни.

От урока по статия на Рабаш, 12.07.2010 г.

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Казано е за зародиша: „Майката му дава червената част, бащата – бялата част, а Твореца – душата”.

Част от проблема в работата е, че ние забравяме за третата „компонента”, за Твореца, който трябва да завърши цялата работа за нас.

Човек полага много усилия, а след това недоумява, къде е все пак желания резултат?

И не разбира, че той не довежда това действие до края, понеже забравя, че всички негови действия трябва да започват и да завършват с Твореца, с висшата сила. А човекът е по средата.

По същият начин ние се издигаме от начално състояние „1” в крайното състояние „3 ” – излизаме от Безкрайността и се завръщаме Безкрайността.

А „по пътя” се развиваме и поправяме – или по пътя на страданията, или по пътя на светлината – но във всеки случай тук работи светлината, а ние само добавяме своето желание. Но не се поправяме, а само ускоряваме своето развитие.

Но обикновено човек забравя, че той е само един от компонентите на своето развитие – само малко го усилва, и от това усеща как действието се променя от лошо към добро.

Но самото действие протича за сметка на силите, които вече съществуват в природата. Главното тук е силата на Твореца.

Ако човек не призовава на помощ Твореца, за да завърши действието – този трети компонент, не присъстващ в неговата картина на природата, то нито едно действие няма да се завърши докрай, и затова човек си остава такъв, какъвто си е бил!

Това е известна грешка, която често остава незабелязана. И тук има само едно решение – да се обърнеш за помощ към групата.

Ако в групата има единно мнение, че Творецът е главната сила, определяща в случая действията, то всеки включен в групата, няма да забрави за това.

И тогава няма да му се налага да изпитва горчиво разочарование от онова, че той толкова е работил, а не е достигнал нищо.

Търсете Твореца (както е казано): „На ложето нощно търсила съм аз възлюбления на душата моя”(Песен на Песните) и помнете че не е по силите на човека сам да победи в тази битка – има още и Партньор.

А без Него човек има само празно желание, което постепенно угасва като пламък.

От урока по статия на Рабаш,19.07.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Какви признаци говорят за това, че ние се намираме на първото духовно стъпало?

Отговор: На първото духовно стъпало ние вече усещаме истинска необходимост да се обединим заедно, доколкото се разкрива на изкачващия общата система за връзка на всички души, свързваща всички в здрава мрежа на взаимно отдаване и любов, в която се намират нашите души. И тази мрежа е напълнена с висша обща сила – с Твореца.

Колкото повече сме готови да се уподобим на светлината, толкова по-силно нашите души се съединяват, под нейното въздействие, усещайки я как преминава през нас.

Душите все повече се сравняват по свойства със светлината, без да създават някаква преграда (съпротивление) по нейния път, и тя свободно минава през тях, премествайки се от една душа на друга.

Светлината става едно цяло, както в света на безкрайността. На нея не и се налага да извършва никакви движения, действия, за да премине от едно място на друго – тя просто запълва цялата мрежа съвършено и равномерно.

Същата мрежа съществува и на първото, и на последното духовно стъпало.

Но по нивото на стъпалата, тя се открива все по-свързана, повече напълнена със светлина, та нали все по-малко различия остават между душите и светлината, в която те пребивават.

Това означава, че душите все повече разкриват Твореца, запълващ пространството между тях.

Ние разкриваме това още на първото духовно стъпало, тъй както човек, раждайки се в нашия свят със земни органи на чувствата, вече в някаква степен усеща този свят, имайки зрение, слух, вкус, обоняние, осезание.

Той още не знае как да задейства своите органи на чувствата, но все пак се ориентира. Същото е и на първото духовно стъпало.

Разбира се, изкачили се на него, ние съществуваме и в този свят, в своето физическо тяло, а също така вътре в своята душа – в духовния свят.

Духовният свят е вечен и намирайки се в него, аз вече не усещам задължителна нужда от физическото си тяло. Аз мога да бъда и без тяло – само с усещането на висшия свят.

От урока по статията „Науката кабала и нейната същност” 16.07.2010

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Когато четем книгата Зоар,  трябва да помним, че съществуваме едновременно в две състояния:

1.  истинското състояние, което не чувстваме;

2. и нашия въображаем свят, където съществуваме във въображаеми картини без никакво съзнание за истинския свят.

Докато четем книгата Зоар полагаме усилия, за да пробудим влиянието на силите от съвършеното състояние. Тези сили ни влияят до степен, в която  полагаме усилия да станем подобни на това състояние във връзките между нас.

Затова връзката, която трябва да създадем в групата трябва да е като „един човек с едно сърце”, както в съвършеното състояние.

Когато се връщаме от „мъгливото” състояние към поправено, не губим нашето настоящо състояние; контрастът между тях ни разкрива съвършенството на състояние, създадено от Твореца, 620 пъти повече, отколкото, докато сме се намирали там преди да се спуснем в нашия свят.

Ние се връщаме към състоянието на човек, който е равен на Твореца. Затова трябва да усетим светът на Безкрайността, особено от нашия свят, както е написано „Ще ядем онова, което отдавна е било приготвено за нас” и „Тъмнината ще блести като Светлина”.

Трябва да достигнем пълно поправяне в този свят, за да постигнем същия вид връзка между нас, както в света на Безкрайността, който е пълен с любов. Затова трябва да правим упражнения като „обичай ближния като себе си”, „като един човек с едно сърце”, във връзката между нас. Тогава светлината на Безкрайността, Творецът, ще се разкрие в нас, тук, както е написано „Неговото желание е да бъде разкрито в нисшите”.

От ежедневния урок – 07/07/2010, Зоар

Filed under: Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

За правилното възприемане на реалността е необходимо да се съвместят всички форми които ни се разкриват.

Съществува само вътрешният свят на човека.

Безкрайността, това не са безкрайни разстояния – това е безгранично съединение!

А после, в този свят на Безкрайността, възниква граница, която определя доколко близко до мен можеш да бъдеш ти.

Вътре в тази Безкрайност се разкрива егоистичното желание, и то създава разстоянието между различните части.

Тя е въобръжаема, тази дистанция между желанията, между Егото.

В резултат на това, започват да се разпространяват световете от Безкрайността надолу, т.е. на същото място възникват усещания за дистанция между различните части.

Това се нарича, спускане на световете или усилване на скриването помежду ни.

Понеже това не е физическо разстояние – то е чувствено. Ние трябва да преминем към по-вътрешно възприемане.

Аз мога да бъда физически близък или далечен с някакви хора и да ги чувствам близки или далечни, но едното изобщо не зависи от другото.

В духовното този въобръжаем свят не същствува, има само чувство.

А чувственото усещане ние измерваме в сфери, парцуфи, светове – съгласно подобието на свойствата между духовните обекти, желанията.

От една страна между желанията, разбира се, има разлика, та това са различни желания!

Но от друга страна, те са подобни, защото искат да бъдат заедно, независимо от естествената разлика на всеки, която не се променя.

Само това „разстояние” се измерва в духовното и такава близост ние искаме да постигнем.

Колкото и да се различават нашите първоначални желания, колкото и безкрайно отдалечени едно от друго да са те, чрез екрана и отразената светлина (взаимното отдаване), т.е. общият стремеж да станем близки, ние постигаме чувствено съзнание за безкрайното и безграничното.

В самите свои желания ще усетим безкрайна, като че ли физическа дистанция, а в нашия чувствен стремеж да бъдем заедно, ще прекрачим тази граница и ще почувстваме своето безкрайно, безгранично съединение, когато всички ние се намираме в една точка.

И тези две форми на измерване: безкрайната дистанция, разделяща нашите желания, противоположни едно на друго и съединението в една точка на всички, без край и граници, в общо намерение, стремеж, трябва да съществуват заедно и да осигурят мощността на нашето съединение и сливане.

От урока, 04.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Аз дойдох в науката кабала – наука за получаване, за да получавам. И изведнъж виждам, че в нея се изучава как да увеличим желанието си. Къде е тук получаването?

Отговор: Това всъщност е получаване. Ако аз получавам от Твореца особена сила, наричаща се „любов”, за която ние нямаме никакво понятие, то с помощта на тази сила присъединявам към себе си всички желания, съществуващи в реалността.

Всички те стават мои желания, и аз ги получавам вече напълнени.

Това и се нарича наука кабала – как да се получат желания, напълнени с всички блага. Всички те са твои. На теб само не ти достига да усетиш към тях любов.

Тогава ще откриеш, че те пребивават в края на изправянето, и всичко това е твое.

Намирайки силата на любовта, ти започваш да усещаш желанията на ближния по- добре, отколкото той самият. И тогава ти го напълваш съгласно своите усещания. Та нали майката усеща какво му трябва на детето?

В духовното висшият знае по-добре от какво се нуждае нисшият. Нисшият просто вика, разкривайки на теб своето желание. Но ти знаеш всичките съставни на неговото желание, а не той самият. Та нали ти си висшият!

Ако ти си отдаващият, ако го напълваш, тогава си неговият висш и знаеш за него повече, отколкото самият той.

Такъв е висшият закон на любовта, нямащ нищо общо с онези представи, който ние свързваме с думата „любов” в нашият свят.

От урока от статия на Баал Сулам „Даряването на Тора”, 03.05.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Казано е, че природата се развива по условията на Твореца, докато с успех не се претвори Неговият замисъл. Какви условия ни поставя той?

Отговор: Всичко трябва да се присъеди към Него. Творецът не е създал нищо освен една точка от желание и в тази точка ние съществуваме. Тази точка се намира в океана на света, вътре в Твореца. Ние трябва само да усетим тази мощ, цялото това напълване и единство с Твореца. То съществува само в това единствено създадено състояние. А всичко, което се случва след това идва от самата тази точка, създадена „от нищото”.

Всички впечатления и усещания преживявани там в тази точка, всичко това се случва вътре в нас, с всеки от нас, представящ си света като самия себе си и заобикалящите го хора и природа. А на практика всичко това е заключено в една точка, която преминава вътре в себе си всевъзможни изменения, за да познае своето истинско състояние.

Творецът би желал тази точка да премине целия този път с разбиране и осъзнаване. Като приложи собствени усилия и изясни тази Светлина и Твореца създаващ точката от нищото. Ние сме длъжни да разберем, какво означава „от нищото”, какво е това „точка” и какво е това „светлина” и защо Той всичко е направил така.

Ние не знаем какво ще стане с нас след това осъзнаване, но видимо пред нас ще се разкрият още някакви нови хоризонти след като достигнем съвършенство.

Това не е толкова важно. Нали ние преминаваме от степен в степен и всяка предхождаща е подготвителен етап за следващата. Не можем да прескачаме степени. Макар че всеки път, стремейки се към Безкрайността, ние изпращаме своята молитва (Ман) и оттам получаваме отговор (Мад). Само така може да се постигне правилно отношение към действията и да се сдобием с резултат. Нали всичко е устремено към безкрайността и се връща към нас от Там и не е важно, че ни разделят множество степени. Всички тези степени са скрити от мене засега, мои бъдещи състояния. А следваща над мене степен аз възприемам като Безкрайност.

Filed under: Криза, глобализация - 1 коментар →