Баал а-Сулам, „Предисловие към книгата Зоар“, п.35: Неживото ниво е началото за разкриване на желанието да получаваме в материалния свят. То съдържа в себе си само общата сила, движеща всички неживи видове, а частното движение на неговите части е незабележимо. Тъй като желанието поражда потребностите, а потребностите пораждат движението, което е достатъчно, за да се достигне необходимото.

От това става ясно, че желанието задвижва всичко, дори и неживото ниво.

Въпрос: Електронът непрекъснато се движи. Това какво означава за неговото желание?

Ответ: Всички елементарни частици съществуват за сметка на непрекъснатото движение. Чисто хипотетично: ако биха престанали да се движат, то те биха изчезнали.

За начало се смята Големият взрив – искра духовна енергия, дала живот на цялата Вселена. От нея произхождат неживата, растителна, животинска и човешката природа, и тя е достатъчна за непрекъснато, безкрайно движение. Всичко започва от тази искра, пробила си път в пространството на този свят, създавайки ”мястото”, което напълва.

В основата на материята няма загуба на енергия. Нейното разпространение не е изчезване, първоначалната искра си остава и действа във всичко. Ето защо не можем да спрем  нито една елементарна частица.

Въпрос: Тогава с какво поправянето на простото желание се различава от поправянето на сложното желание?

Отговор: Простото желание е невъзможно да бъде поправено. Тъй като желанията на неживото, а също така и на растителното и на животинското ниво не са способни да осъзнаят собствените си потребности.

На неживото желание в статично състояние не му трябва нищо. Ако го преместиш на място, където усеща ”дискомфорт”, ще последва реакция – да речем, камъкът ще се търколи по склона. В случая не действа той, а природата действа върху него.

Растителното ниво поражда собствени действия, призвани да обезпечат оптималните условия за работа. При растенията вече има собствен разчет, но само в едно направление: как да достигнат до определена височина и да изпълнят вътрешната си програма. Ако тази програма се ограничава от нещо, то това препятствие трябва да бъде преодоляно. Ето защо, растенията се увиват около онова, което пречи на растежа им.

За разлика от тях, представителите на животинското ниво не могат да изпълняват своята вътрешна програма, оставайки на едно място. Те се размножават различно, различно живеят и умират.

Но така или иначе, като цяло става дума за голямото желание за получаване, в което са включени тези три стъпала.

В дадения контекст не става ясно по какво се различава човекът от животните, ако той се грижи само за своето тяло, и за всекидневния си живот. Та нали и животните си осигуряват телесно и физическо съществуване, включвайки продължаването на техния вид.

Човек се нарича Човек (Адам), ако той желае да се уподоби на Твореца. В този случай няма да му помогнат навиците, ”запаметените движения на тялото”. Тъй като стъпалото Човек се намира извън тялото, то се отнася към неговата вътрешна искра, заложена по времето на Големия взрив. С нейна помощ той получава светлина от Кетер, от Даващия, съединява се с основата на Вселената, и започва да се издига.

А физическото тяло си остава там, където си е било. То не се отнася към това. В крайна сметка Човек изобщо ще изгуби всякакво усещане за съпричастност с него.

И така, Човек – това е стъпало за сливане с Отдаващия. Той излиза извън себе си и достига много по-високо стъпало. И в това е неговата особеност – той е способен да остави себе си и да се издигне нагоре.

От урок по ”Предисловие към книгата Зоар”, 21.01.2014

[126071]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Защо общата душа се дели на толкова разни, до краен предел разбити части? Защо светът е пълен с неразрешими противоречия? И как да съвместим всички части в единство и равенство?

Отговор: Действително, душата се разделя на безкрайно множество части, частни сфирот. И затова всеки със своето действие, дори с най-малкото, веднага активира множество компоненти, буквално всички свойства, но всеки път в различно съчетание.

И изобщо, желанието на разбилата се душа Адам Ришон е бездънно. Това е истинският четвърти стадий (бхина далет) с нейното „каменно сърце“, при това вече не на неживо, растително или животинско ниво, а на ниво човек (Адам). С други думи, съвсем друг, по-дълбок пласт в душите. Виждаме, че неживата, растителната и животинската природа се намират под пряката власт на Твореца, докато човек след разбиването е противоположен на Него.

И прониквайки в разбитата душа на Адам, висшата светлина е разделила хората на групи, ужасно раздалечени една от друга. И от този момент, процесът на поправяне протича в порядък от лекото към трудното. Отначало се проявило слабо „неразбирателство“ в Древен Вавилон и то се оказало достатъчно, за да се разбягат хората един от друг. След това желанието нараснало и започнали имперските войни в Древна Гърция и Древен Рим.

Поначало хората живели доста просто и примитивно, но с нарастване на желанието в отделните части ситуацията се изменила. Например, когато Кортес завоювал Южна Америка, той се е изправил пред цивилизация, в която почти не е имало войни. Индианците от почти целия американски континент, като правило, са уреждали проблемите си без да достигат до военни стълкновения.

Но Кортес, който сам не е имал достатъчно войници, предизвикал конфликт между индианските народности, подобно на библейския змей, впръсквайки им „отрова“, т.е. добавка от зло начало. И те започнали да се избиват един друг в негов интерес. Така няколко стотин души завладели континента.

Моралът е такъв: при контакт между цивилизациите разривът между тях създава много възможности – включително и за поправяне.

Ние просто не осъзнаваме тези процеси, които протичат в нашия свят. Да кажем, до неотдавна Китай беше затворена страна, но американците започнаха своя „флирт“ и ситуацията кардинално се измени. Япония също дълго време беше изолирана от света, а Азия „спа“ до миналия век. Но днес съприкосновението на културите привежда в действие по-съществени механизми, отколкото войните на Кортес. Но сега това са вътрешни сражения. Жив пример е Европа, която вследствие на масовата емиграция, се променя пред очите ни.

И затова трябва да обясняваме на хората ситуацията и методиката за правилно обединение. Нищо, че ще разберат обясненията ни след 10-20 години – не е важно. Длъжни сме да помагаме и те постепенно ще осъзнаят същността на случващото се.

От урок по статията „Мир в света“, 25.07.2013

[113368]

Filed under: Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам", Разпространение на методиката - Няма коментари→

Конгрес на единството ”Следващо стъпало”. Урок №1

Когато започваме да изследваме природата си, основният пробив в разкриване на истината се заключава в това, да престанем да се концентрираме върху животинското си стъпало, с което обикновено се олицетворяваме: с тялото си, с всичките му желания, мисли, стремежи.

Това е примитивен егоизъм, заложен в човешкия род и всеки обитател от нашия свят усеща неговото проявяване, кой по-малко, кой повече – всеки съгласно своята природа.

Трябва да разглеждаме човешката история не като живот на животинските тела, а като развитие на желанието на човешкото стъпало. Гледайки на света, виждаме колко е тежък животът на хората, колко много трябва да се борят за него. Всеки се бори за своето съществуване – но защо е устроено така? Всичко е устроено така, за да разберем безперспективността на нашето желание.

Неслучайно се оплакваме от живота и страдаме. Този живот преднамерено ни кара да страдаме, за да разберем, че нашият егоизъм, желанието да се насладим ни убива, и да пожелаем да се издигнем от него на следващото стъпало. Ако престанем да обръщаме внимание на телата си, а погледнем към общото желание, ще видим, че то расте от епоха на епоха и в зависимост от ръста си, страда все повече и все по-качествено.

Независимо, че човек може да има всички материални блага, неговото желание е израснало до по-високо човешко ниво и не усеща удовлетворение от добрия живот. Ако някога хората са се борили за парче хляб, то днес те не умират от глад, но страдат по други причини.

Така се развива и напредва общото желание, чиито части сме всички ние, което накрая ни довежда до необходимостта да решим този проблем: не е възможно повече да живеем вътре в този егоизъм, който се поражда единствено, за да страдаме. Няма какво друго да правим, освен да решим, че искаме да се издигнем над него – и да израстем в друго направление.

Ние не искаме да увеличаваме повече това желание, вместо сто, да искаме двеста и съответно на това, да увеличаваме страданията си, а след това да поискаме четиристотин и да страдаме още повече. Трябва да използваме желанието иначе, за да се опитаме да напълним не животинското тяло, а своето истинско тяло, намиращо се извън животинското: да се издигнем над животното, над коня, на стъпалото на ездача. Такава задача трябва да си поставим и тя да стане цел на живота ни.

Човечеството сега разкрива това и се намира на кръстопът. То започва по малко да осъзнава, че ще стигне до тотален срив, ако не промени природата си. И тъкмо ние притежаваме знанието и разбирането, какво трябва да се направи. Ние имаме методика, която се опитваме да реализираме и да покажем нашия пример на целия свят, ставайки светлина за всички народи.

Ние искаме да се изскубнем от егоизма, който ни заявява: ”Аз ще царствам!” и ни кара да обслужваме своето животинско тяло – да се издигнем от това стъпало и да се свържем с човека в нас. Този човек в нас засега не съществува – имаме единствено точка, от нея трябва да създадем човека. Тази искра се нарича ”точка в сърцето”, такава има във всеки човек. Но има хора, в които тя гори и иска своята реализация. Затова, покрай нас са се събрали хора от цял свят, които са способни да реализират тази възможност и да изградят от тази точка конника, човека, който засега е скрит вътре в нея, като в семенната капка.

Тази капка трябва да се оживи от материалното лоно, което се явява групата. И когато прилепваме към групата, както семето към стената на матката, то започваме да получаваме от това сливане висшата сила – разкриване на Твореца. Тук присъстват три съставни: моята капка, групата и Творецът, който се разкрива в нея. Тогава аз започвам да получавам чрез тази група храна, сила и така започвам да раста.

Всъщност, започвам да раста за сметка на това, че през групата получавам силата на Твореца, а желанието ми да се насладя също постоянно расте и сякаш иска да ми попречи. Но за сметка на това, че привличам към него светлината, възвръщаща към Източника, този суров, безформен материал започва да придобива формата на човека, на Адам, подобния (доме) на Твореца.

Аз не зная какво е да си подобен на Твореца и усещам различни пречки. Но самите пречки ми посочват как и в каква форма да им се съпротивявам, да моля за сливане групата, да искам въздействието на Твореца. За сметка на това, моето желание започва да придобива човешки очертания. Подобно на земния зародиш, който преминава през различни стадии на своето развитие, претърпява различни промени, приема различни форми, докато накрая не се обособи като човек. Така достигаме до състояние, в което сме готови да се родим в духовния свят.

А най-първият етап е прилепването към матката, стараейки се чрез нея да получим храна свише – светлината, възвръщаща към Източника.

От 1-вия конгрес на единството ”Следващо стъпало”, Урок №1, 26.04.2013

[106245]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Ние се намираме в постоянен процес на развитие на желанието си за наслаждение. От този момент, когато то е било създадено от светлината ”от нищото”, това ”нищо” е започнало да се развива под въздействието на светлината и до този момент така и продължава – от началото на творението до неговия край.

В това развитие има такива етапи, на които желанието за наслаждение още изобщо не се нарича творение и строи свое неживо, растително и животинско ниво – системата на духовната природа. А после вътре в тази духовна природа, се създава душата – Адам, ”човек”, говорящо ниво. Тази душа също се развива на степени: нежива, растителна и животинска, в световете БЕА (Асия – неживо, Ецира – растително, Брия – животинско ниво).

А човешкото ниво в човека – той трябва сам да построи себе си. Ако не строи себе си като човек, то съществува като животно и използва цялата обкръжаваща среда (нежива, растителна и животинска, всички светове БЕА) егоистически, опитвайки се да получи от нея максимално, колкото ù се отдаде. Така се развиваме, изсмуквайки от обкръжаващата природа всички всевъзможни напълвания, помагащи ни да растем в своя егоизъм.

И когато достигнем такава степен, когато вече почти всички са притиснати от природата, то започваме да усещаме, че егоистичното ни желание е противоположно на степента ”човек”, на света Ацилут. От този живот ни става тежко, но не знаем кого да обвиним за това, защото светът Ацилут е скрит от нас и се намираме по-ниско от парса (границата, която го отделя от световете БЕА).

Затова човек не разбира, защо му е толкова зле. Оказва се, че целият живот е пред него, всичко е за него – живей и се радвай. Но не получаваме допълнителна светлина, която не може да мине през парса от света Ацилут и да се спусне към нас през световете БЕА и от това ни е лошо – от човешката част в нас. Защото този човек в нас е противоположен на сегашната човешка степен, Зеир Анпин на света Ацилут. Така започваме да се стремим да разкрием източника на живота си, на неговия смисъл и цел.

Цялата наша работа – да се напише ”черно на бяло”. ”Бялото” – се нарича света Ацилут. ”Черното” – това е най-ниската ни степен, цвета на света Асия. Светът на Брия е червен, на Ецира е зелен, на Асия е черен. А всичко се пише на бял фон – на ”висша белота” (ловен елийон) на света Ацилут.

Пишещият човек е този, който се проверява и измерва спрямо света Ацилут. Той иска да стане подобен на човека на света Ацилут, но проверявайки себе си вижда, доколко не съответства на този образ. Така напредва.

От урока по статията на Рабаш, 25.09.2011

[55678]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Торонто. Урок №1

В кабала 1995 година е посочена като преломна. Дотогава свобода на избор са имали само кабалистите – хората с точка в сърцето, които се развиват с личен темп. Обаче, примерно от 1995 година цялото човечество навлиза в нова фаза на развитие, за което се изисква самостоятелно да изградиш себе си, реализирайки свободния си избор, който ни се разкрива за пръв път.

И ето, ден след ден аз виждам как силите, оказващи своето въздействие върху мен, увеличават натиска. Това е признак, че вчера не съм реализирал техния натиск правилно. Та защо да не се движа в такт с тях, или да изпреварвам тяхното темпо?

Аз не мога да се предвижвам без натиск отзад и без да ме дърпат отпред. Това е – животинската форма на развитие.

От друга страна, човек се развива по-иначе. Получавам отрицателен (-) натиск от отзад, от егоизма, който расте в мен съобразно времето (t). И при това самостоятелно търся позитивното (+), което ме дърпа напред: какво може да бъде благото? Не това ”благо”, което ми диктуват, – а сам търся и проверявам, в направление към какъв идеал имам сметка да се развивам (?).

Това е то степента (Адам), подобен на Твореца: постоянно търся Висшата сила, висшата идея, настоящата цел, която си струва да се достигне. На всяко стъпало на развитието, през цялото време, се подлагам на натиск и през цялото това време продължавам своето търсене.

Но може ли да се избегне страданието, натиска отзад? За какво ми е то? Възможно ли е, да задраскам цялото това егоистическо развитие? Разбира се, няма да ми се отдаде да анулирам своя растящ егоизъм, обаче искам да напредвам по-бързо, отколкото той ме натиска от зад. Искам да премина към ”страданията на любовта”, виждам минуса отпред, изпитвам собствената си потребност за развитие: ”Защо все още не съм там?”

Така, вместо дебелият черен минус да е отзад, вместо бедствията, войните, болестите и всичко останало, аз генерирам за себе си ”добър (-)” минус. Това също са страдания, но вече ”страдания на любовта” – тъй като аз се наслаждавам чрез тях, те са ми мили. Благодарение на тях, аз се готвя за срещата с Любящия. И нека все още да не съм там, но се стремя напред към нещо добро. Аз съм празен, но усещам напълването, което ме очаква напред.

Ето това е желателния път, по който можем да вървим. Тук всичко зависи от нашата работа: нашата група трябва да предава на човека точно такава форма за развитие. Ако ние не направим това, светът ще продължи да страда. Той не разбира по-големия, той въобще не е способен да напредва без импулс от наша страна.

И затова ние трябва да сменим силата, която ни развива: да изберем силата, дърпаща ни отпред, вместо силата която ни тика отзад.

От 1-я урок от конгреса в Торонто, 16.09.2011

[54930]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития, Свобода на волята - Няма коментари→

От урок № 4, конгрес в Берлин

Излизайки от своите усещания и опитвайки се да бъда в някого, не влизам в неговите егоистични свойства, а контактувам с онова, което сега той дори не си представя – с неговата душа, с духовния му потенциал. Аз не напълвам егоистичната му земна част, а създавам в него себе си, своя духовен образ.

Всъщност, моята душа е всичко, което мога да запълня в другите. Душата не съществува вътре в човека. „Душа” се нарича желанието, а то не е материално – не можеш да го измериш на везните. Това е поле, сила – силата на желанието, която насочвам към другите, която се включва в другите и остава в тях, записана в онази информация, която ще внеса в тях, желаейки да ги напълня.

Моето желание се разпределя във всички души – в частните или общи желания на хората. В началото, дори не знам това и едва после, на високите стъпала, преминавам към активно напълване. Ето така, тази насоченост навън създава човешката душа.

Тялото умира – това е просто животински организъм и в него няма нищо. Важно е само, доколко ще мога по време на живота си, да пренеса своите желания от себе си в другите. Тук не са нужни действия – не трябва да предавам пари, сили, а именно желания. Защото желанието е най-голямата сила в света. Единствено в това се състои въздействието на човека върху човека.

И затова, ролята на другарите в групата се определя от онова, което всеки ще внесе в другите. Искам или не, вложеното от другите започва да работи в мен. Глобалната криза разкрива нашата егоистична взаимна зависимост – по същия начин сме свързани и с душите.

Душата е нещо общо. Има една душа, един човек, един Адам. А ние, неговите частици, все още не разбираме, че изцяло сме свързани помежду си – като части на неговия духовен организъм, на духовната система.

Така че, въздействието на всеки върху всички се явява непосредствено, оголено – директно от единия към другия. Ако разберем това, пред нас се появява изключителната възможност да въздействаме избирателно върху хората, един на друг, да изтеглим и издигнем всички, да помогнем на всички. Ако само можехме да се въоръжим с този принцип, тогава щяхме много бързо да напреднем.

Ако всеки член на групата – мъж или жена – разбира това, то със своите вътрешни стремежи могат сега да издигнат всеки от нас. Всичко зависи само от нашите вътрешни желания – по-точно от намеренията. Намерението е все още не изпълнило се, не сбъднало се желание. И това е най-мощната сила в мирозданието.

В нашия свят можем да видим, че колкото по-мощна е физическата сила, толкова по-неуловима е. Кой може да почувства силата на атомното въздействие? Нещо повече – от нея, от килограм вещество, може да се получи взрив с огромна сила. Неусещаните от нас вълни и излъчвания играят огромна роля в нашия живот. Но силата на мисълта, на желанието е над всички.

Затова, най-важното по нашия път са намеренията – доколко правилно можем да ги оформим и свържем помежду им. Това означава, че всеки от нас се опитва да живее в другите, да излезе от себе си, от своето тяло и да влезе в усещането на душата.

Това е потресаващо усещане – когато човекът не свързва себе си с материалното тяло. Излизайки от него, започва да се отнася към тялото като към „съпровождан от животно” – кон, магаре, крава, куче и т.н. Човекът наблюдава своето тяло, но изобщо не асоциира себе си с живота вътре в това „животно”. Вече усеща, че животът тече извън него – в голямото силово поле на висшия разум.

От 4-тия урок на конгреса в Берлин, 29.01.2011

[34032]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Конгреси и събития - Няма коментари→

Въпрос: На какъв етап от работата, човекът постига свобода на волята?

Отговор: Само след придобиването на душа, след разкриването на духовното.

Духовният парцуф е разделен на две половини: горна – Кетер, Хохма, Бина, Хесед, Гвура, горната третина на Тиферет и долната третина на Тиферет, Нецах, Ход, Есод, Малхут, а между тях е средната третина на Тиферет.

Горната част е желание за отдаване, а долната част – желание за получаване. А какво е средата, средната третина на Тиферет? Тя не се отнася нито към получаването, нито към отдаването и именно тук има свобода на избора – какво ще правиш ти с това?

Но ти, като буриданово магаре, не можеш да минеш нито на едната, нито на другата страна, разкъсвайки се на части и не е по силите ти да направиш избор. Докато не разкрием, че тук има възможност да съединим тези две половини, за да могат висшата и нисшата половини да работят заедно в третата, средна линия!

Аз съединявам тези две сили – силата на отдаване и силата на получаване и те започват заедно да ме управляват. Това се нарича „получаване заради отдаване”, когато тези две сили работят в хармония помежду си.

В това се състои цялата същност на науката кабала и затова тя се нарича „кабала” (получаване), защото те учи как да получиш двете сили – на получаването и отдаването в такава форма, че те да се допълнят една с друга. И по този начин, ти изграждаш своята независимост, истинската свобода.

Ти си независим от Твореца и едновременно си подобен на Него! Вземаш пример от Него, но оставаш напълно самостоятелен. Няма от къде другаде да вземеш пример, защото получаваш тези две сили в задължителна последователност. Но как ще ги приемеш и ще се уподобиш на тях – в това си напълно свободен.

Тук, по средата между двете сили, в средната третина на Тиферет е заключена нашата душа, която ние сами изграждаме.

Свободата на избора започва с разкриването на Твореца. Казано е: „Мъртвите са свободни”. Това означава, че когато егоистичното желание умира, двете сили – на получаване и отдаване, стоят една срещу друга, а ти се намираш между тях – и тогава си свободен. Защото можеш да работиш еднакво и с двете сили.

И макар да ти се струва, че стоиш между тях и не знаеш накъде да се придвижиш – от едната страна е желанието за получаване, а от другата – желанието за отдаване, но когато едната убива другата, само при това условие ти се оказваш в неутрално състояние и можеш да бъдеш свободен.

А сега, всички ние се намираме под властта на единственото желание за получаване –нямаме желание за отдаване. Затова, докато не придобием желанието за отдаване, ние сме като управлявани от природата животни, а получавайки го – ставаме свободни, но само, за да се уподобим на Твореца и да изградим от себе си човека (Адам), което означава „подобен” на Него.

От урока по статията „Свобода на волята“, 08.10.2010

[27096]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Свобода на волята - Няма коментари→

Въпрос: В природата има общи закони на развитие: раждане, съзряване, максимална ефективност и угасване. По същите тези закони ли се развива групата?

Отговор: Безусловно, ние преминаваме през тези състояния в личното си и групово развитие. И все пак, начинът, по който се развива групата е малко по-различен.

От една страна, тя постоянно се разширява, а от друга страна, преминавайки в духовната фаза, започва да се обединява с Твореца.

Тогава отмира нейната материална част, т.е. намерението заради получаване, а с намерението заради отдаване, групата влиза в Твореца и там, в своя корен, тя съществува вечно.

Разбира се, като резултат, понятието „група” изчезва, защото то бива заместено от понятието „Адам”, единната душа.

Групата (квуца) е все пак нещо ограничено – тя представлява съчетание (кибуц), алианс на душите, обединени в резултат на въздействие.

Когато тя пристъпи към сливането с Твореца, душите съществуват една в друга без да изчезват и единството между тях също не изчезва, като едновременно с това всичко става единно цяло.

От беседата на 24.07.2010

[22194]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Общата душа "Адам" - Няма коментари→

Поръчителството, това е общата област между нас, общите желания, където аз правя всички открития.

А без такава област няма общо желание, съществуват само отделните егоистични желания на всеки един от нас.

Според това, доколко аз се отменям и се вмъквам вътре в това общо желание, а ти отменяш себе си и също се вмъкваш вътре, и така също и третият, четвъртият – ние строим това общо място. Иначе то не съществува!

Няма съсъд за получаване на светлината – ние трябва да го съберем, трябва да се стремим към единение. Все повече развивайки нашето единение – от 0 до 125 степени, на всяка степен на единението ние усещаме друга картина, все по-голяма проява на Твореца.

Именно за това се разказва във всички „свети“ книги (Тора, Зоар и т.н.) – за степените на нашето съединение, което създаваме, изправяйки злото, отблъскването, към добро, единение. Затова цялата Тора се състои от разкази за разкриването на злото и неговото изправление.

Нашият свят, това е усещането не на Твореца, на Единственият, а на неговото отсъствие, усещането за обособяване в „мястото на единението“. Но и този свят съществува в същото това „място“ между нас, само че се разкрива и усеща степента на разбиването на връзката между нас и отсъствието на Твореца.

А единението действа като резистор, към когото са съединени плюс и минус. Вътре се крие моето его, отблъскването ми от всички. А аз извършвам над тях усилие към единение.

С това аз създавам съпротивление между отблъскването и усилието. И колкото по-голяма е разликата между тях – „вяра над разума“, тоест колкото по-голямо е съпротивлението – толкова по-голяма светлина се разкрива при тази съпротива.

И в електротехниката и в духовният свят действа един и същ закон. Защото цялата природа се състои от плюс и минус, силата на отдаването и на получаването, и да бъдат свързани те между себе си е възможно, само ако се постави по средата съпротивление – какъвто и да е потребител. Този потребител се явява Адам, който ние строим – нашата душа.

Затова, от една страна, присъства силата на разбиването, а от друга, силата на нашето усилие за създаване на съединение. Но това не отменя разбиването – ние се съединяваме именно над него!

И тогава се създава област, където светлината идваща от двете линии: плюс и минус, може да изпълни работата, да започне действието. Чрез тази работа ние строим себе си – „човешката реалност“.

От урока по „Учението за Десетте Сфирот“, 20.09.2010

[21583]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Поръчителство - Няма коментари→

По време на конгресa ние събираме всичките наши сили на отдаване, за да създадем една обща, колективна сила. Благодарение на нея, в нас се разкрива ново егоистично желание . Тогава започваме да работим с него, като се издигаме с „вяра над разума”, въпреки нашето нежелание.

В това време ще открием, че  към нас се присъединяват нови хора . И това е, защото сме добили силата да се грижим за тях. Тъй като с нашите действия ние влияем на общата душа, единственото творение. Събираме силите на отдаване от всеки човек и по този начин образуваме една малка душа, която вече е подобна на душата на Адам в състоянието „свят на Безкрайността”. Като резултат ние пробуждаме всички души чрез нашите усилия и те започват да „вибрират” заедно!

Ето какво представлява  разпространението на кабала. Не ни трябват много материали за целта и поправянето. Хората просто ще почувстват, че източникът на висшата сила е тук. Обаче, това ще стане само, ако ние изградим обща душа, колективна сила.

От ежедневния Кабала урок – 19/08/2010

Filed under: Ежедневен урок, Конгреси и събития - Няма коментари→