Откритието на Адам

Има методика, мъдрост, наука, която говори за това, че освен негативната сила на нашия егоизъм съществува още една, позитивната сила. Тя е скрита, но ние можем да я разкрием и да я използваме в качеството ѝ на противовес на негативната, така че двете противоположни сили заедно да се намират в равновесие, в хармония помежду си.

Тази методика се нарича „наука кабала”. Тя е открита от Адам и затова той е наречен „Първият Човек” /Адам Ришон/ . „Първи“  заради откритието си, а „Човек”, защото се е уподобил на втората сила. „Адам” означава „подобен” /доме / .

От една страна, той е бил егоист като нас, а от друга, е получил от Природата позитивната сила, а с нея и възможността за анализиране на  разликата в потенциалите,  за да се пресмятат и да се взимат решения, съчетавайки двете сили заедно. По този начин той  е станал подобен  на общата Природа, в която те действат.

Адам е написал книгата „Скритата сила” / „Разиел а-Малах” /  и е предал методиката на следващите поколения, които продължили да я разработват.

Пробивът на Авраам

След двадесет поколения Авраам е изучил тяхното наследство и е извършил нов пробив. Дотогава науката кабала е позволявала на човека да прониква в дълбините на Природата и да се учи да извлича от нея положителната сила. Авраам  е разкрил възможността не просто да проявява и извлича от нея позитива от Природата, но да го противопоставя на негатива на нашето изконно естество. Това вече е  методиката за реализация.

Авраам е живял в Древен Вавилон по времето на тежката криза, когато хората поискали да построят „кула до небето”, с други думи, са имали драматичен скок на егоизма, отрицателната сила. Те търсили някакво решение , но не намерили, защото забравили как да се разбират един друг, сякаш заговорили на различни езици.

Тогава Авраам, един от най-големите вавилонски жреци, образован и уважаван човек, започнал да изследва това явление, за да намери изход. И открил, че можем да изявим, да разкрием позитива от Природата и да го използваме. Как?  Чрез обединение, дори в началото то да е изкуствено.

От Авраам започва началото на понятието „десятка” / минян / . В написаната от него „Книга за Сътворението” / Сефер Ецира /  всичко се върти около числото десет. Оказало се, че ако десет човека се стараят да се сближат помежду си над собствения егоизъм, то техните усилия, призвани да потискат егото и по някакъв начин да изведат навън положителната сила, действат като „помпа”, изпомпваща от дълбините на Природата скрития там позитив.

 В резултат на това, ако всеки в десятката „притиска” своя егоизъм, желаейки да отдели положителната сила,  внезапно тя се появява, разкрива се и действа сред тях,  до такава степен, че е способна да уравновеси негатива.

Така десятката става „стопанин“ на двете противоположни сили, без да се ограничава, подобно на човечеството в нашия свят, на една единствена отрицателна сила. Тези хора започват да усещат, да възприемат общата система, наречена „система на висшия свят”, където двете сили балансирано  си взаимодействат.

Следва продължение…

От 727-а беседа за нов живот, 17.05.2016

[183985]

Предишни публикации:

Раби Шимон и тайната на равновесието, ч. 1

Filed under: Духовна работа, Кабала, Природа, Развитие на егоизма - Няма коментари→

Въпрос: В началото на всяка година си пожелаваме тя да е добра, а в края на годината излиза, че не е била особено успешна. Къде бъркаме? Всички искаме нещата да бъдат добре, но не знаем как да го постигнем.

Отговор: Ние не разбираме, че до степента, в която се сближаваме помежду си, ние се доближаваме до висшата сила – добрата, благодатна сила. Формулата е много проста: колкото по-близо сме един до друг, толкова по-близо сме до Твореца.

Изглежда сякаш няма по-проста формула от тази, но тя е невъзможно да бъде изпълнена чрез усилията на човек. Затова науката кабала ни е разкрита, за да ни помогне да го направим чрез висшата сила. Висшата сила ще помогне на човек само в тази насока и в нищо друго. Тя чака единствено да поискаме това от нея.

Въпрос: Ако Адам вече е открил пътя към добрия живот преди 5776 години, защо не го е показал на всички? Защо е било нужно да се минава през всичките войни, изгнания и беди, през които е минало човечеството за тези хиляди години?

Отговор: Адам е преподавал неговия метод, тъй като кабалистите от всички поколения са последователи на Авраам. До ден днешен кабалистите изучават откритието на Адам, така че във всяко следващо поколение все повече подробности са били добавяни в учението.

Кабала се развива като всяка друга наука и накрая от нея получаваме знания за това каква висша сила има над нас, как тя ни влияе и ни управлява, и как е възможно ние да ѝ влияем отдолу нагоре.

Изясняваме си, че висшият свят и нашият нисш свят са напълно взаимосвързани, а във взаимоотношенията си един с друг разкриваме висшата сила, която движи и двата свята и която се нарича Творец. Науката Кабала се занимава с разкриване на висшата сила и с установяване на взаимна връзка с нея.

Проблемът идва оттам, че висшата сила може да бъде разкрита само до толкова, доколкото я уподобяваме и се приравняваме с нейните характеристики, както е с всичко друго в живота. Аз няма да мога да разбера другия човек ако той говори на език, който ми е непознат или ако ми говори за неща, които могат да бъдат разбрани само от професионалист, или ако имаме толкова различни възгледи, че не можем да общуваме.

Всички наши сетива – зрение, слух, обоняние, вкус и осезание – са устроени така, че да поемат само неща, които сме готови да възприемем в обсега на честотите, който тяхната чувствителност им позволява. Но ние нямаме никаква чувствителност по отношение на висшия свят; това все още е нещо, което предстои да развием в себе си. И точно на това ни учи кабала.

Затова има такова име, кабала – от иврит: „лекабел“ (получаване). Това е наука, учеща как да получиш, схванеш, разбереш и почувстваш висшия свят. Адам ни е оставил това знание, а всички кабалисти, които са дошли след него, са развивали откритието му все повече и повече, допълвайки го, подобно на начина, по който се е развивала и науката физика през поколенията.

В резултат на това, днес имаме на разположение една развита, уникална и мощна наука, която ни обяснява как да открием смисъла и целта на живота практически, с намерение да го приложим. Кабалистите от миналото са писали за нашето поколение, определяйки го като „поколението на Месията“, т.е. тези, които могат да се допитват до цялата наука и да я използват, разбирайки в крайна сметка целта на нашето съществуване на лицето на тази Земя.

Човечеството е достигнало състояние, в което трябва да отговори на този въпрос, защото в противен случай положението ни ще стане безнадеждно. Кабала отваря всички възможности пред нас, така че имаме причина да празнуваме новата година и да сме щастливи. Трябва само правилно да използваме подаръка, който сме получили от Адам а-Ришон (Първият Човек), Адам.

От програма по израелското радио 103FM,06.09.2015

[166607]

Filed under: Кабала, Празници - Няма коментари→

Въпрос: Кой е кабалистът? Какво толкова вижда, което не виждаме, какво чувства, което не чувстваме? Обладава ли свръх сила? Как човек става кабалист? Разкрийте ни всичките тайни, с които e обвита кабала.

Отговор: Кабалистът, това е учен, само че не обикновен. Той изследва света и иска да постигнe корените на всичко случващо се, за да разбере, защо всичко е така подредено, откъде идва и накъде върви. Това е човек, в който има вътрешна потребност да постигне света, в който живее и да разбере какво този свят очаква от него.

Това е човек, който се ражда с въпрос, пламтящ в него и не му даващ спокойствие: ‘’За какво ни е даден този живот? В какво е неговият смисъл? За какво съм се родил? Днес този въпрос вълнува страшно много хора, но в миналото от него са се интересували само избрани хора.

Първият кабалист е бил ‘’първият човек’’, Адам, живял преди 5775 години. Адам разкрил тази тайна на живота и написал за нея книга. Разбира се, хора са живяли и дълго преди него. Но Адам се счита за първият човек, защото той разкрил вътрешната същност на природата и скритата сила, стояща зад всички външни частни сили, проявяващи се пред нас.

Живеем в такава реалност, част от която се проявява нагледно, а другата част е скрита. Всеки път разкриваме още някаква част на реалността и така напредваме. Но има такава реалност, която винаги остава скрита за нас, ако не променим себе си.

Скритата реалност е неуловима за нашите органи на възприятието. Ние сме ограничени с петте си сетива: със зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието, но реалността е доста по-широка от тях. На нас нищо не ни е известно за това, което не влиза в диапазона на нашите органи за възприятие.

Способни сме само малко да го разширим: да усилваме зрението с микроскопи и телескопи, слуха с радари и локатори, изобретяваме всевъзможни прибори и сензори. Но всъщност, това е малка добавка към нашите природни сетивни органи, за да виждат очите по-далече, а ушите да чуват по-добре.

Всъщност, въобще не се досещаме, какви още органи на възприятие не ни достигат. Светът е доста по-богат и разнообразен, но ние нищо не знаем за него. Има някакви други висши измерения, по-обширни, отколкото обикновената земна реалност, които биха могли да ни се разкрият, но ние не сме в състояние да ги открием.

Развитието на науката довежда човека до такова състояние, когато той чувства, че трябва да има още нещо зад границата на нашият свят. Но къде е тази врата, през която можем да излезем от своята природа и да влезем в такива измерения, които сега не знаем и не усещаме?

Да речем, че всички хора са слепи. По някакъв начин бихме се справили без зрение и бихме се уредили в този свят, дори не подозирайки, че то не ни достига. И точно по същия начин не подозираме, че не ни достига много важен сетивен орган, усещането на обща висша сила, която организира и управлява всичко.

Не усещаме тази сила и своята връзка с нея, тя е скрита от нас, все едно въобще не съществува. Но всъщност, просто не ни достига развитие, позволяващо ни да я познаем и постигнем.

Следва продължение…

От програмата по радио 103FM, 16.08.2015

[165302]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - Няма коментари→

Въпрос: Възможни ли са такива съвършени семейни отношения, че да чувствам всичко, което партньорът ми преживява, сякаш това се случва в собственото ми тяло?

Отговор: Възможно е, дори повече, ние трябва да достигнем до такова взаимно усещане не само в семейството, но и в цялото човечество, сякаш сме един човек с едно сърце.

Защото от самото начало сме принадлежали на едно тяло, на едно желание. Цялата материя е желание, което се проявява по различен начин на различни нива. Първоначално е било създадено едно желание, но след грехопадението на Адам и разбиването, ние сме загубили способността да усещаме себе си като един човек.

Но сега трябва да се върнем към това, при положение, че нашият егоизъм многократно е умножил всички усещания. Между нас цари пълно разбиване и разрушение.

А когато се съединим в деня на любовта 15-та Ава, след цялото разкриване на тъмнината и взаимната ненавист на 9 – та Ава, ще достигнем до прекрасното единство, 620 пъти по-мощно от предишното.

Въпрос: В съвършеното духовно семейство съпрузите никога ли не се карат помежду си?

Отговор: Ние заедно се  опитваме да разкрием какво несъгласие, неразбиране е останало още между нас. Но всичко това се случва в лъчите на светлината, осветяваща тъмнината, тъй като преимуществото на светлината се постига от състоянието на тъмнина.

Ние разкриваме тъмните области и разбираме защо ни е нужна тази тъмнина, която обостря вкуса на взаимоотношенията ни като пипер или горчица, добавени към някое блюдо.

Въпрос: Каква трябва да бъде първата стъпка към съвършените съпружески отношения, от които днес сме толкова отдалечени, колкото са изтокът от запада?

Отговор: Постарайте се да се възприемате един друг така, сякаш сте едно цяло. Започнете да развивате в себе си такава вътрешна чуствителност, че всеки да започне да чувства другия, като себе си. И тогава ще можете без каквито и да е думи през цялото време да се чувствате заедно.

От 600-а беседа за новия живот, 30.07.2015

[164369]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Вътрешна работа, Кабала, Мъжът и жената - Няма коментари→

Тора, най-популярната книга за всички времена и народи, разказва за духовното развитие на човека и за неговите вътрешни свойства.

Възприемаме Тора като увлекателно описание на живота на исторически персонажи и не подозираме, че в нея става въпрос не за земни проблеми, а за вътрешните състояния на човека и човечеството.

Затова нека оставим легендите в ръцете на литераторите и историците и да поговорим за това, за което тя наистина разказва.

„Адам” – желанието, което извисява човека над материята

Човекът е създаден егоист. Той е преминал дълъг път на егоистично развитие на неживо, растително и животинско ниво, докато преди 5775 години в него за пръв път се пробудило нивото „човек” (Адам), нивото на неговото вътрешно развитие. Не случайно първият човек, който е усетил духовния свят, се е казвал Адам.

В него се е зародило желание да достигне нов етап, разкриващ смисъла на неговия живот, неговия корен, силата, която е създала Вселената и ни управлява. Това е чистата сила, която не е облечена в никакви реални образи.

Човекът по своята физическа структура, сетивни органи, разум и сърце е на животинско ниво на развитие. Изведнъж в него се появява компонентът „Адам”, допълнително желание и допълнителен разум, които не се проявяват външно. Това са духовните компоненти, които го отличават от животните. Те извисяват човека над материята по отношение на творението, Твореца и смисъла на живота.

Своето постижение Адам е описал в книгата „Тайният ангел” (Разиел а-Малах). По-късно неговите ученици Каин, Авел и Сет са развили неговото разкритие. Така е продължило до Ной – представителят на десетото поколение ученици на Адам.

Авраам – първият активен изследовател на силите, които управляват мирозданието

Минали още десет поколения от Ной до Авраам, преди човечеството да стигне до състоянието „Вавилон”- първото състояние, в което хората са започнали да се затварят в групи. Нарастващият егоизъм започнал да им подсказва как да работят заедно, помагайки им да разкриват тясната зависимост, която се проявява в сблъсъци и противоречия вътре в човека и между хората.

Именно по това време в Древен Вавилон в един от жреците – Авраам, син на Тара, се появило желание за постигане на духовно ниво и издигане на по-висока степен. До него всички кабалисти пасивно са прониквали в тайните на мирозданието, Авраам станал първият активен изследовател, постигнал в себе си силата за управление на Вселената.

Това е ново ниво на постижение, когато човек се издига над своя егоизъм и започва активно да работи с него. Егото в него вече достигнало до такова ниво, че е започнало да представлява реална сила, с която той може да взаимодейства . Затова Вавилон олицетворява сблъсъка между хората, техните конфликти и разногласия.

На този фон Авраам е създал методика за разкриване на мирозданието. Въпреки че Адам се счита за първият кабалист, Авраам е създал учение, което е инструмент за разбиране на Вселената и управляващата я сила – Твореца.

Невъзможно е да се отрече тази сила, защото виждаме, че всички творения са създадени на някакъв принцип, по някаква програма. Всичко е взаимосвързано и действа в огромна система по неразбираема за нас формула.

Авраам започнал активно да я изучава, защото по това време егоизмът станал обществен. Противопоставянето на обществото на тази сила на природата е позволило с помощта на манипулиране на обществото да се изследва природата – Твореца. Своето откритие Авраам е изложил в „Книга за Съзиданието” (“Сефер Йецира“).

Преодоляване на вавилонската криза

С това започва реализацията на методиката на Авраам, тъй като за първи път се проявява разделянето на човека на отделни личности, всяка от които представлява определени свойства, които някога са били събрани в общо желание. Затова сега всеки от нас е различна страна от по-рано съществуващото общо желание.

Ако искаме да постигнем силата на природата, която създава единното желание, може да направим това на нивото на нашето обединение. Обединявайки се над нашите противоречия и противодействия, създаваме денивелация между отрицателните сили на нашето разделение и единната положителна сила на природата. В това противопоставяне се проявява възможността за анализ и усещане на това, което се случва с нас и с цялото мироздание.

Разкривайки това, Авраам е призовал жителите на Вавилон да се издигнат над обхваналата ги криза, защото кризата е разкриване на противоположностите между обществото и природата. Нещо повече, тя през цялото време нараства.

Има само два начина за преодоляване на кризата: или събиране заедно по методиката на Авраам, или разпръсване в различни посоки, за да не се чувства постоянният антагонизъм и противоречия между нас.

По този начин вавилонското общество се е разделило на две части: едната от тях се разпръснала по цялата Земя, а другата отишла след Авраам в земята на Израел.

И тъй като всички свойства се намират във връзка помежду си, „който променя мястото си, променя съдбата си”. На всяко кътче на нашата Земя влияе известна сила на природата, и който промени мястото, на което живее, променя и съдбата си.

Разбира се, това не трябва да се възприема буквално. Но виждаме как биологията и географията действително влияят на външността на хората, на техния характер и качества. И не защото земята е такава, а защото свойствата във всяка точка в пространството са различни. Затова Авраам, ръководейки се от своята вътрешна интуиция привел своите привърженици в земята Израел, усещайки, че именно там е тяхното място. Още…

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Изследване твърди, че смъртта не е краят. Животът е приключение, което надвишава нашето обикновено линейно мислене. Класическият ни начин на мислене е основан на убеждението, че светът обективно съществува, независимо от наблюдателя. Но многото експерименти показват, че всичко все пак е точно обратното.

Вярваме в смъртта, защото са ни учили, че умираме. Но пространството, времето и даже свойствата на материята зависят от наблюдателя. Законите, силите и константите на вселената са идеално подбрани за съществуването на живота.

Ние осъзнаваме вселената в нашите глави. Това, което виждаме не може да присъства без нашето съзнание. Всичко, което виждате и усещате, даже вашето тяло, това е потокът от информация, преминаващ във вашия ум. Пространството и времето се явяват просто инструменти за разполагане на всичко.

Да разгледаме знаменития експеримент с двата прореза. Когато учените наблюдават преминаването на частици през два прореза на бариера, частицата се държи като куршум и преминава през единия или през другия прорез. Но ако не я наблюдават, действа като вълна и може да премине през двата прореза едновременно.

И така, как може частицата да променя своето поведение, в зависимост от това, наблюдавате ли я или не? Отговор: реалността е процес, който включва в себе си вашето съзнание.

По принципа на неопределеността, ако наоколо съществува свят, в който частиците скачат хаотично, то трябва да сме в състояние да измерим всички техни свойства. Но ние не можем. Точното положение и импулсът на частицата не могат да бъдат известни по едно и също време.

Защо за частицата трябва да има значение, че сте решили да се заемете с измерването? И как двойката „квантово объркани“, тоест, имащи общ произход частици, могат мигновено да се свързват помежду си от противоположните краища на вселената, сякаш пространството и времето не съществуват? Отговорът е прост: Защото не се намират „навън“ – пространството и времето са инструменти на нашия ум.

Смъртта не съществува в извънвремевия, извънпространствен свят. Безсмъртието не означава безкрайно съществуване във времето, то се намира изобщо извън времето.

Частиците на светлината, фотоните, знаят от рано, какво ще правят в бъдеще техните далечни близнаци. Ако прекъснат движението на един фотон, той трябва да реши да бъде вълна или частица.

А ако се постави на пътя му поляризатор, за да се предотврати превръщането му в частица, то по какъв начин първата частица узнава, че изследователят се готви да направи така, сякаш няма пространство и време, и е решила да не става частица дотогава, още преди близнакът й да достигне поляризатора. Нашият ум и знанието му определят как да се държат частиците. Експериментите потвърждават зависимостта от наблюдателя.

Ако насочват фотоните в апарат, действията им могат да променят със задна дата това, което се е случило вече в миналото. Когато фотоните са достигали разделителя на лъча, е трябвало да решат дали да се държат като частици или като вълни.

След като фотоните са преминали разделянето, експериментаторът е можел случайно да включи или да изключи втория разделител на лъча. Оказва се, че решението на наблюдателя в този момент е определяло как са постъпили частиците, преминавайки разклонението по-рано. Казано по друг начин, в този момент експериментаторът е избирал своето минало.

Критиците твърдят, че такива явления стават само в микросвета. Но се оказва, че квантовото поведение се проявява в нашата реалност.

Квантовата физика твърди, че наблюденията не могат да се предсказват. Има редица възможности с различни вероятности. Всяко от възможните наблюдения съответства на отделна вселена.

Не съществува смърт в тези сценарии. Всички вселени съществуват едновременно, независимо от това, какво става във всяка от тях.

Животът превъзхожда нашето обикновено линейно мислене. Животът има нелинейна размерност и продължава в мултивселената.

Разумът е завладял до такава степен повечето хора, че стените на пространството и времето им се струват твърди, реални и непреодолими, и да се говори за тях като за относително съществуващо, им изглежда признак за безумие.

Реплика: Всичко казано по-горе, го постига всеки кабалист от времето на Адам и до наши дни. При това, като открива реално всичко ставащо, вътре в себе си, в своето съзнание, извън времето, мястото и движението.

[157455]

Filed under: Възприемане на реалността - Няма коментари→

Пурим е велик празник за освобождението, празник за изхода от изгнанието.

Науката кабала ни обяснява историята за развитието на човечеството като се започне от Адам и по-нататък. Преди него също са съществували хора и цивилизации, но Адам се олицетворява, като начало на новата история – историята на духовното развитие на човечеството.

Той пръв е усетил, че не живее просто за да просъществува върху плоскостта на нашия свят, а за да се издигне от този свят на следващото ниво – в духовния свят, и в продължение на този живот да се трансформира в съвсем друго същество – в Адам.

Адам  („адаме”) в превод от иврит означава „подобен на Твореца”, който съществува в други координати, в друго измерение. И доколкото той пръв разкрива възможността за издигането от животинското състояние на нивото на „Човек” – нивото на подобието на Твореца, той се нарича „Адам”.

Но да   реализира уподобяването на висшата сила, да се издигне по стъпалата на неживата, растителната, животинската природа до нивото „човек”, усещайки се в новото измерение, е могъл да се справи само Авраам.Това се е случило през времето след двадесетото поколение на Адам.

Защо това се е случило на Авраам? Защото малобройното човечество, което тогава е населявало Древния Вавилон, изведнъж се е оказало в тупик (задънена улица) .

Хубавите, добрите  отношения между вавилонците, живеещи като едно семейство, изведнъж се сменили с недоверие, кражби, жестоки обръщения един към друг – с такива егоистични взаимоотношения, от които те не знаели къде да се дянат. И те си мислели: „Ние трябва да се издигнем до Небето и да разкрием защо и какво се случва с нас”.

В това време в Древния Вавилон се отделили две водещи личности с различни гледни точки: идеологът и ученият на своето поколение Авраам и вавилонският цар Нимрод. Съгласно идеологията на Авраам човечеството съществува за това, за да се обедини над своя егоизъм, който отдалечава хората един от друг. Обединявайки се, те могат да достигнат следващата степен на своето развитие.

Егоизмът специално ги подгонва към задънената улица (безизходицата) , за да не му се поддават, в противен случай  той ще ги  доведе до взаимно унищожение. Те нямат друг изход, освен просто да се съединят над него.При това в природата има такава сила, която може да се привлече, за да им помогне да направят това.

Нимрод е смятал, че трябва да се  върви по друг път: да се придвижат по цялата Земя, като семейство, в което не могат  да съжителстват помежду си. Трябва тихо, спокойно да се разотидат (прекратят общуването си) и тогава на всички ще бъде добре.

Хиляди хора тръгнали след Нимрод и малка част – след Авраам. Както пише знаменитият историк  Йосиф Флавий  вавилонците се разпръснали по света и започнали да населяват Индия, Китай, Африка, Русия и Европа. В най-далечните от тях са се образували народите,  поставили началото на днешната световна цивилизация.

А Авраам събрал своите адепти, които били съгласни с него, разбрали неговия възглед за живота и тръгнали след него в земята Кнаан, мястото на днешния Израел.

Народите, разселили се по цялата Земя, започнали да се именуват по своя произход, семейство, клан или по мястото, на което са уседнали: германци, руснаци и т.н. А последователите на Авраам  започнали да се наричат „Исраель” – „право към Твореца” („исра” – право, „Эль” – Творец) . Това означава, че те са били насочени направо към висшата сила, висшата програма на природата, която обединява и събира всички заедно.

Групата на Авраам се е състояла от представители на различни общини, които почувствали, че неговата идея е вярна и се присъединили към него. В това се изразявала разликата между евреите и другите народи.

Последователи на Авраам били Ицхак, Яаков, Йосиф, които представлявали от само себе си следващите степени на развитието на тази група – степените на все по-голямото съединение.

Постепенно групата, излязла с Авраам от Вавилон, изпаднала в наи-силните противоречия между себе си, наречени, „египетско изгнание”.Трябва да отбележим ,че става дума за исторически събития в светлината на духовните действия, затова наричаме географските и историческите категории според тяхното духовно състояние.

Говори се, че в земята на Израел започнал голям глад и евреите се спуснали в Египет. Това означава, че в народа е възникнал духовен глад, предизвикан от скитничеството и разхлабването на връзките между тях  . Томас Ман в книгата „Йосиф и неговите братя” добре описва всички вътрешни идеологически разногласия между синовете на Яаков.

Състоянието „Египет” („Мицраим”) означава „концентрация на злото” („миц ра”). В него евреите усещат огромната власт на егоизма, който се нарича „фараон”, и се опитали да се откъснат от него.

Те решили, че не могат да остават в състоянието на взаимна вражда, ненавист, властта на фараона (егоизма), тъй като той не им дава възможност да се сближат един с друг. Осъзнавайки, че са паднали от постижението дори на най-малкото духовно ниво, което те са постигнали по-рано, разбрали , че за тях няма друг изход освен да избягат от състоянието „Египет”. Това е станало през нощта, на тъмно и много набързо.

Но преди това те са преминали през десетте египетски наказания, които са усетили върху себе си, освобождавайки се с тяхна помощ от властта на егоизма, от властта на фараона.

Излизайки от Египет, т.е. от взаимната вражда, те постепенно се консолидирали между себе си и дошли до състоянието ”планината Синай” от думата „сина” – ненавист. За да постигнат Твореца, те трябвало да се повдигнат над нея.

В народа на Израел има свойство, наричано Моше  (от думата „мошех”–„измъквам”), което олицетворява неголямо съединение между себе си, което ги измъква от Египет и може да ги повдигне над ненавистта, да ги съедини с Твореца и да получат от Него методиката за по-нататъшното поправяне на народа. Тази методика се нарича „Тора”.

Тора – е светлината, поправяща егоизма на цялата маса хора и създаваща от него едно единно желание, което вече не е свързано с раздора, ненавистта и взаимните претенции, а със стремежа да се построят над тях добрите връзки.

Когато връзката между хората стане хомогенна, уравновесена и всички предишни желания се смесват, образувайки едно единно общо желание, в което не човекът самотно отдава и обича другия, а всички заедно , взаимно, тогава това единно желание във взаимна любов се обръща към висшето състояние – Твореца, т.е. към Природата. Творецът („Елоким”) означава висшата сила, висшето свойство, висшата власт.

Така те се устремяват към отдаването на висшата сила, към любовта към нея, взаимното сливане с нея, и достигането на това състояние. Сега те вече се наричат „народът на Израел” и започват да усещат следващото ниво на своето съществуване, повдигайки се от нивото на неживата, растителна и животинска природа на нивото на Твореца, нивото на висшата сила на природата, която е скрита от нас.

Те преминават бариерата на скриването, разкриват го за себе си и умозрително започват да усещат и да живеят в него дотолкова, че за тях вече няма значение съществуването на тялото. Нали тялото е животинска субстанция и за човека изобщо не е важно дали то умира или не, защото на това ниво той съществува във вечно, съвършено състояние.

Днес такова състояние може да достигне всеки както нашите праотци са го направили през своето време. И за него те са написали в Тора, наричайки го „Първият Храм”. В това състояние се разкрива цялото мироздание, висшата сила, безграничното съществуване на човечеството извън времето и пространството.

В него те са просъществували няколко стотин години. А след това егоизмът  наново е започнал да ги тегли надолу и отново започнали да се отдалечават един от друг, с неистови  взаимни претенции. Те разбирали какво е необходимо, за да се издигнат още по-високо над егото и да преминат на следващото ниво, но не могли да го преодолеят и изпаднали в безпричинна ненавист.

Това състояние се наричало „вавилонско изгнание”. След хиляда години те отново се върнали в същия Вавилон, от който ги е извел Авраам. Но сега това вече не е била малката държава в Междуречието, а огромната империя на царя Навуходоносор, който владеел 127 държави.

Бидейки умен управник, царят разпръснал евреите по всички страни, поддържайки по този начин липсата на взаимна връзка между тях. Но за тях това засега било дори по-добре.

Изминали доста години преди появата на злодея Аман във Вавилон, който вече се управлявал от царя Ахашверош. Този Аман замислил да унищожи евреите като започнал да ги опорочава пред очите на царя:”Има такъв народ, който е разпръснат между всички народи в твоята държава.Те странят от всички, не си общуват с другите…”И тогава царят отговорил: „Прави с тях каквото искаш”.

Но в същото време във Вавилон живял мъдрец, юдей на име Мордехай, роднина на царица Естер, любимата жена на Ахашверош. Той решил чрез нея да предупреди за заговора, за да бъде известен за всичко това и царя. Но Естер отвърнала, че нито тя, нито царят не могат нищо да направят, защото евреите са много разединени помежду си.

„Ако вие отново се обедините, аз ще разкажа на царя за заговора. Вие ще започнете да се молите отгоре, а аз ще действам отдолу и ние ще унищожим злодея Аман и всички, които замислят против нас интриги. Още повече, това ще ни послужи за начало на връщането ни в родината, в земята на Израел”

Мордехай съобщил за това на евреите, живущи в град Шушан, столицата на вавилонската империя. Той ги призовал да постят и да се сближават един с друг, обединявайки се съгласно юдейския закон, приет в планината Синай: да бъдат като един човек с едно сърце.

Така издигайки се над егоизма и изцяло съединявайки се помежду си, те се върнали към своите корени и заслужили завръщането си в земята на Израел, т.е. уподобили се по свойствата на тази земя. Ахашверош ги пуснал в родината . А впоследствие синът на Естер и Ахашверош им помогнал да построят Втория Храм. С това завършило вавилонското изгнание.

След няколко стотин години Вторият храм бил разрушен поради ненавистта, наново избухнала между евреите, и те отново били изгонени от земята на Израел. Днес ние излизаме от това изгнание. Обаче по целия свят във всяка държава , особено около Израел, има свой Аман.

Но спасението е абсолютно същото както по времето на царица Естер. Ако ние се обединим, с лекота ще се избавим от всички ненавистници (врагове). Те ще ни освободят от своето зло присъствие и ще ни помогнат, както по-рано, да възстановим Храма. И така е казал пророкът Иезекиил, че народите на света ще занесат на плещите си израелците в тяхната земя и заедно с тях ще построят Третия Храм.

А сега, върнали се от материалното изгнание и живейки в земята на Израел, ние се намираме в духовно изгнание и сме длъжни да излезем от него, т.е. да се издигнем на нивото на духовното освобождение от разкъсващия ни егоизъм и да се съединим помежду си така, че да се изкачим на нивото на вечността и съвършенството. Към това ни призовава Пурим – празникът на обединението. И ние имаме всички условия, за да изпълним това тук и сега.

От беседата за празника Пурим, 18.02.2015

[154782]

Filed under: Без категория, Древен Вавилон, Духовна работа, Тора - Няма коментари→

Изследване: Ние се състоим 90% от бактерии. Разглеждайки кожата под микроскоп, лесно можем да открием цели съобщества от микроорганизми. Това се отнася и до вътрешните ни органи.

Представата за стерилността на хората е остаряла, а животът ни протича в симбиоза с различни биологични видове.

Дебелото ни черво съдържа множество микроби, общото тегло на които достига до 3 килограма. Бактериалните съобщества и човекът наброяват трилиони клетки и едва 10% от тях са човешки клетки.

Геномът на човек се състои от 22000 вериги, кодиращи белтъчини, а микробите участват още и в 8 милиона бактериални вериги, всяка от които е уникална.

Ролята на бактериите в организма на човека се заключава в изпълнение на основната работа по извличане на енергия от хранителните продукти, а в случаи на външна инфекция, и човекът и бактериите противодействат заедно на пораженията.

Всеки сантиметър от кожата ни съдържа около милион микроорганизми, които противодействат на проникването на нежелани гости. Вътре в човека, бактериалната флора не само нараства заедно с организма, но е също така и основен защитник на въздействието на токсините, на вирусите и болестотворните организми.

Геномът на човек, както е известно, се предава от родителите в момента на зачатието и не подлежи на изменения, а бактериите и микроорганизмите се придобиват и техният състав може да се променя. Това дава основание да се мисли, че управляването на флората ще позволи на човек да съхрани здравето си. Новият вид лечение, което учените предлагат се състои в разшифроване на комуникационните връзки между бактериите , част от които вече е проучена.

Реплика: Телесно – ние сме животни, а за човека можем да говорим само в духовен смисъл, ако го постигнем. А докато не се издигнем от ЖИВОТИНСКОТО ниво на нивото АДАМ, то и в телесен, и в морален,и във всякакъв вид смисъл ние сме – животни.

[154245]

Filed under: Здраве - Няма коментари→

Въпрос: Творецът говори с мен сякаш на китайски език, а аз се уча как да преведа Неговите думи ли?

Отговор: Ако е на китайски език, ние поне чуваме казаното. А Творецът дори не го чуваме. Не ни се струва, че целият свят – това е езикът на Твореца.

Мислим, че светът си се върти от само-себе си, по своите си закони. Някой ни е обидил, развикал ни се е, а друг е направил нещо добро за нас – всичко това не го възприемаме като въздействие на висшата сила, освен която нищо друго не съществува.

Целият свят се занимава с проблемите в политиката като малчугани, които играят в пясъчника и вечно се карат едни с други. Но ако искам да разбера за какво говори Творецът, трябва да си представя, че всичко случващо се в живота ми идва от Твореца. Съществуваме само двамата: аз и Творецът.

Това ще бъде началото на правилното ми възприемане на реалността. Все още не я долавям, но именно така мога да се удържа за края на нишката, водеща към истината. Освен тази точка на единственост на Твореца, за която сега се държа, няма нищо друго – няма никой друг, освен Него.

Това е най-първата точка, от която започвам да Го разбирам: извън мен съществува само Творецът, една сила, една власт, едно желание. А вътре в мен всичко е създадено също от Твореца, освен желанието да Го позная.

А дори и това желание да позная Твореца също е създадено от Него. Но вътре в него Той ми е оставил свобода на избора, която трябва да развия. И тогава ще стана свободен човек, т.е. създание с име Адам, което означава „подобен“ (доме) на Твореца.

Въпрос: Как така – а всички тези хора около мен?

Отговор: Няма никакви хора – всичко това е само Творецът. Това е изходна точка за правилно възприемане на реалността, чрез която мога да видя пътя. А след това ще ми се наложи да превъзмогна различни препятствия и проблеми, фокусирайки погледа си все повече върху Твореца, строейки с Него все по-дълбоки взаимоотношения, за да разбера как Той говори с мен.

Той нарочно ме обърква, за да мога по-дълбоко да проникна в Него и да разбера Неговите свойства, метода Му. Впивам всичко това от Него и по този начин изграждам себе си по подобие на Него.

От 516 беседа за новия живот, 05.02.2015

[154031]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Творец - Няма коментари→

Въпрос: Вие обяснихте, че при съединение между двама се получава нещо трето, съвършено ново, а те двамата изчезват. Но защо не е така и в нашия свят: майката и бащата се съединяват и раждат дете, но при това продължават да живеят?

Отговор: Съединението не е свързване на физическите тела, а сливане на желанията. Физическите тела не се съединяват, тъй като може да се вземат клетки от бащата и от майката и да се създаде дете в епруветка.

Но това не се нарича съединение – съединението се осъществява в желанията. Всеки обработва желанието си така, че от две противоположни желания се ражда трето, включващо в себе си първите две.

Съединяването – това е съвместното съществуване на двамата на по-високо стъпало. Отстъпката и самоотмяната вътре в съединението не нанасят вреда, а тъкмо обратно, прибавят напълване, което позволява издигане на по-високо ниво.

Самото желание за наслаждение никога не изчезва – това е материалът на творението. Ние само временно отменяме тези желания, които все още не можем да използваме за отдаване. А желанията, които можем да използваме за отдаване, ние съединяваме в такава форма, че от тях получаваме трето тяло, което наричаме човек, Адам, включващ в себе си и мъжа, и жената.

От урок по статията ”Поръчителство”, 08.06.2014

[136853]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Мъжът и жената - Няма коментари→