Написано е: „Аз създадох злото начало и Тора като лек за неговото поправяне, защото светлината в нея променя.” От една страна, събирам своя егоизъм, своето зло, а от друга, от Твореца  взимам силата на отдаване, Светлината. От тези два компонента  изграждам моята нова форма, наречена „човек”, Адам, който е „подобен” (от думата „Доме” на Иврит) на Твореца. Вътре, в тази форма, се намира моето его, обаче, отвън тя е равна на отдаване. С други думи, аз съм получаващ отвътре и отдаващ отвън.

Затова моето действие се нарича „получаване с цел отдаване” и моята работа е в трите линии: дясната, лявата и средната. Дясната и лявата линии се спускат от Горе, от Твореца, докато средната линия се изкачва от долу на горе, от човека към Твореца. Лявата линия е представена чрез: „Аз създадох злото начало”, а дясната линия чрез: „Създадох Тора като лек за неговото поправяне”, а средната линия е чрез: „защото светлината в нея променя”. Тогава човек става добър като Твореца: „ Аз съм добър и правя добро, такъв си и ти”.  Следователно, ти ще си наречен „човек”, т.е. „подобен” на Твореца.

От ежедневния Кабала урок – 30.07.2010, Зоар

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Ежедневен урок - Няма коментари→

Въпрос: Свързана ли е душата на човека с неговото тяло, както духовният корен с неговите клони?

Отговор: Душата не е свързана с тялото. В душата има 613 желания, които трябва да поправя с помощта на 613 светлини. Тези желания изобщо не са свързани с нашия свят, те отсъстват в обикновения човек.

Появяват само при изучаващите Кабала с намерение за създаване връзка между тях, на основата на отдаването и любовта. Т.е. да поправят единната душа Адам, разпръсната на части, на отделни души.

При неизучаващите Кабала такива негодни желания и взаимна ненавист не възникват, и те нямат какво да поправят.

Това поправяне преминава през два етапа:

1. да не се използват 613- те желания – се нарича изпълване на „613 съвета на Тората” (еитин).
2. получаване на 613-те желания заради отдаване – се нарича изпълняване на  „613 указания на Тората” (пкудин).

Желанията, които били негодни, егоистични, с намерение „за себе си”, а след това поправени, и вече са с намерение да ги използват „заради другите” – преминали през изпълнението на заповедите – онова което е заповядал Творецът „да поправим нашите души”.

Това духовно действие не зависи от физическото тяло. Човек може да няма крака и ръце, или даже да няма тяло, и все пак той ще може да изпълни тези действия.

Поправянето на желанията не е свързано с физическата плът, намиращото се в духовния свят няма връзка с този свят.

Та нали всичко се усеща само вътре в желанието. Материята – това е желание. Усещането в най-малкото желание ни пресъздава картината на нашия свят – реалността в която ние живеем.

Това най-ниско стъпало „този свят” е невъзможно да бъде поправено – това е нежива степен, която не подлежи на поправяне.

Но освен неживото ниво на желанието „този свят”, на мен ми се дава мъничко желание от следващото стъпало, „точката” от по-високото стъпало, която не е свързана с материалното.

Това желание се нарича „точка”, защото в аз нея усещам само стремеж към нещо, което е извън този свят.

И него аз мога да  развия, притегляйки светлина, която ще ни обедини с точките на другите хора, иначе казано, ще обедини моята душа с душите на останали те. Във възникналото съединение аз ще започна да усещам духовния свят.

Когато към точката се присъединят още точки, се образува система, светлината я оживява и всички участващи в нея усещат живот.

От урока по статията на Рабаш, 01.08.2010

Filed under: Ежедневен урок, Заповеди - Няма коментари→

Книгата Зоар е разкрита само в нашите времена, тъй като сега вече сме преминали през неживото, растителното и животинското нива на нашето развитие и сме достигнали до човешкото ниво (човек, „адам” – от думата „едоме”, която означава „подобен” на Твореца). Затова, сега ние чувстваме криза, безпомощност, отчаяние и разочарование в живота ни. Затова именно Книгата Зоар ни се разкрива: така че, ние да можем да осъзнаем нашата връзка, да постигнем същата система на обединение между нас, такава каквото съществува в Малхут на Безкрайността, където всички ние сме свързани като едно цяло.

Първият етап на поправяне е наречен „не прави на друг това, което мразиш”. Това е нивото на Хафец Хесед (да не искаш нищо за себе си), „възнаграждение от страха (трепета)”. Вторият етап на поправяне е дори по-висок – това е нивото на „обичай ближния като самия себе си”, „възнаграждение от любов”, получаване с цел отдаване. Ние тепърва трябва да извършим тези поправяния и те двете се осъществяват в отношенията между хората.

Тогава Творецът се разкрива в нашите правилни взаимоотношения до степента, в която ние обичаме и отдаваме на ближния, както е написано „От любов към ближния, към любов към Твореца”. Нито едно поправяне не може да бъде извършено по никакъв друг начин, освен чрез осъществяването му в група от Кабалисти (т.е. тези, които желаят да постигнат нивото човек) .

Във взаимоотношенията между тях те изграждат система на Малхут на Безкрайността, тъй като искат да почувстват Светлината на Безкрайността, Твореца в нея. Книгата Зоар  трябва да ни даде силата за това, желанието за вътрешно постигане. Затова, когато четем Зоар, трябва да се опитаме да сме в намерението, че всички сме едно цяло, че нашите точки в сърцата, желанията за духовното са обединени като едно. От тези общи желания ние изграждаме нашите духовни съсъди, Шхина, Малхут на Безкрайността, в които ще почувстваме Твореца.

Трябва да почувстваме, че всички сме заедно, като авторите на Книгата Зоар – групата на Раби Шимон,  и в тази система на свързване ние трябва да се опитаме да си представим, за какво ни говори Книгата. В крайна сметка, единственото нещо, за което е писано в Книгата Зоар е връзката между нас. Въпреки че, това е описано в различни форми и образи, които изглежда, че са от този свят, единствено силите на нашата душа са описани в Книгата Зоар.

От ежедневния урок по книга Зоар, 21.05.2010

Filed under: Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

„Зоар”, глава „Бахар (На планината Синай)”, п. 66: …в човек има две създания – създание за добро и създание за лошо.  Чрез Тора, той ги разделя едно от друго и Творецът му дава душа от Него, която да властва над двете – създанието, което е добро и светло, следващия свят, и създанието, което е зло и тъмно, този свят – както е написано „И Той вдъхна в ноздрите му диханието на живота.”

Цялата ни реалност произлиза от разделението между светлината и тъмнината, и тогава можем истински да „филтрираме” качествата, които се отнасят към този свят и тези, които се отнасят към следващия свят. Ние започваме да изграждаме себе си чрез различията, разграничавайки свойствата за отдаване и тези за получаване.

Всичко, което учим в този свят, е нашето животинско съществуване, тоест нашата природа.  Защо животинско? Това е, защото животното не се променя, а винаги остава едно и също по отношение на своите възприятия.

И така, докато започнем да използваме Светлината, така че да изградим  себе си посредством разграничаване на свойствата отдаване и получаване, докато не съберем в себе си тези свойства на отдаване, да пожелаем да живеем в тях и да изградим себе си извън тях, ние съществуваме само в този свят.

Точно, както сперматозоид започва да формира ембрион в утробата на майката, така ние трябва да се опитваме да използваме групата, обкръжението, ученето, намерението и различни действия, за да продължим да добавяме и събираме непрестанно свойствата на отдаване в нас. Това е начинът, по който духовното тяло ще бъде формирано.

Всеки път, когато откриваме някаква нова част на отдаването и желаем да съберем всички част, това се нарича нашето следващо прераждане. Действително, ние всеки път виждаме нашия нов живот и нова възможност да продължим да събираме и добавяме към себе си свойствата на човешкото ниво, които са подобни на отдаването и на Твореца (думата „човек” на иврит е „Адам”, което идва от „Едом” – подобен).

От първата част на Дневния урок по Кабала 4.26.10, Зоар

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - Няма коментари→

Нашият свят, като единно духовно тяло се развива и преминава етапите на своето поправяне в продължение на 6000 години, които се делят на 3 периода от по 2000 години всеки, започвайки от първия човек – Адам.

В началото се разкриват най-фините (слабо егоистични желания) келим (ХАБАД). След това средните (по сила желания, ХАГАД), а в нашите последни 2000 години – най-егоистичните желания (НЕХИ).

Фините келим са били много висши души – праотците, народът на Израел, излязъл от Египет (Г”Е) – но те не са могли да разкрият голямата дълбина, мъдростта, светлината хохма, защото не им е достигала дълбочина на желанието.

Ние през последните 2000 години се намираме в изгнание (от свойството отдаване и любов попадаме в егоизъм) и пристъпваме към освобождаване (от властта, на егоизма над нас), което активно се развива в наши дни.

Получава се така, че нашите най-егоистични желания (келим НЕХИ), могат да привлекат в системата на Единната Душа Адам най-силната светлина хохма, въпреки че нашите разум и чувства са много ограничени.

Но когато правим слабо усилие, поправяне на нашата нисша степен, привличаме огромна светлина във висшия келим ХАБАД и там се извършват големи поправяния – така работи системата от души Адам по закона на обратното съответствие на светлините и келим.

Затова, извършвайки огромни изменения в системата от души, ние самите не знаем това и не разбираме какво правим.

Буквално казано едно малко дете, което само се е усмихнало или е поставило едно до друго две кубчета, прави родителите си щастливи от неговия малък успех.

Ето защо, от една страна ние не знаем каква светлина привличаме във висшите души – това ще се разкрие едва в Края на поправянето, когато всички ще започнат да чувстват тази светлина.

Нашите души са най-егоистичните, най-лошите и затова своето поправяне извършваме в света на най-силната светлина Хохма, каквато в него все още никога не е имало.

Затова този процес се нарича освобождение и именно ние, със своята дребна и проста работа го извършваме и внасяме живот в тази система!

Целият изминат път, цялата история, великите кабалисти от миналото – всичко това е било само подготовка към това поправяне, което трябва да извършим сега ние с вас.

Filed under: Духовност - Няма коментари→

Днес цялото човечество представлява една глобална система. Ако в тази система ние поправим връзките между нас – в действителност ние поправяме душите си и вътре в тази връзка разкриваме Твореца – тук, в този свят, в този живот.
Известно е от науката Кабала, че разбиването на душите е станало при тяхното спускане отгоре надолу, на едно от високите духовни нива. До тогава всички души са били една обща душа, която се е наричала Адам.
Този Адам се е разбил на милиарди частици и абсолютно всички са попаднали в този свят. Именно от тези частици е възникнало цялото човечество. Няма разлика между тази обща душа и всеки човек от този свят. Ние само сме длъжни да разберем, че се намираме в затворена система, където всеки е затворен в своето его. И така съществуват тези 7 милиарда частици. Всяка от тях е расла под въздействието на свойственото само на нея его до това особено време, до този момент, когато се разкрива разбитата връзка между нас – милиарди и милиарди връзки между всеки човек и всички останали.
Казват, че чрез пет познати му хора човек се оказват познат с целия свят. Ние още ще разкрием, че всеки от нас е свързан буквално с всички! Само че тази връка е лоша, защото всеки се обръща към другия изхождаики от собственото си его! Ние не сме виновни за това, че егото съществува в нас, ние сме го получили по начало. Но доколкото то сега се разкрива, ние сме длъжни да го поправим. Освен това, нищо не е необходимо да правим в живота. Нали, ако пoправим връзката между нас, то в нея ще разкрием истинския свят на Безкрайността.
Според това, как човек разкрива своята правилна връзка с другите и посредством своето правилно отношение към тях той започва да усеща Висшата сила, силата на отдаването и любовта. И тогава излиза от рамките на своето вътрешно възприемане на света и започва да го вижда такъв, какъвто той съществува извън него. В него той разкрива Твореца.
Именно това ние трябва да постигнем в своето днешно поколение. Всички условия са разкрити, всички кабалисти вече са писали за това и са създали за нас цяла методика. За нас остава само да я реализираме. И за това ние имаме всички възможности.

Filed under: Криза, глобализация - Няма коментари→

Въпрос: Защо точно тези удари, които ни се стоварват днес, трябва да принудят огромна част от хората да осъзнаят злото? Защо това не се е случило при предишните сътресения, които човечеството е преживявало?

Отговор: Предишните удари не са засягали огромни маси от хора. На колкото повече хора можеш да въздействаш, толкова по-застрашени са тяхното здраве и парични загуби. Това е най-важното. Парите – те са също като храната. Храна и здраве – това е минимумът, необходим на човек за поддържане на неговото животинско съществуване.
Всички ние сме егоисти, разделени един от друг. А сега към нас се спуска форма на взаимовръзка, която се нарича Адам – нашето поправено състояние. То се приближава към нас отгоре надолу.
Преди, това се проявяваше във вид на криза в културата и образованието. Сега вече достига до храната- вярно, до здравето все още не се е докоснала. Т.е., засяга най-насъщните за човека неща. А пропастта между сегашното и поправеното ни състояние усещаме като криза. Точно него трябва да преодолеем.
Не можем да се скрием в някой бункер. А мрежата се спуска все по- ниско и по- ниско. Какво да направим ?
Ако не се уподобим на тази мрежа от сили, връзката между нас, попадаме под въздействието на принуждаващите ни към това сили. Изходът е само един – да станем подобни на Природата.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: В една от вашите статии Вие писахте, че човекът се е развил от маймуната с помощта на духовния ген. Подразбирате ли, че човекът се е развил от маймуните физически или това е духовен процес, довел до появата на човека с душа?

Отговор: Физически ние сме произлезли от маймуните при появата в тях на ново решимо (ген). Духовно „човек“ е този, който е започнал да придобива свойството отдаване и любов и така той става „Адам“, което значи (в превод от иврит) „подобен на Твореца“. За това пише Ари. Също така и Баал Сулам в ТЕС ч.3.. Библейски разказ за сътворението на света (както и цялата Тора), в който се говори за духовното създаване на света и човека. Материята се е създавала по законите на същата природа след Големия Взрив и т. н.. Баал Сулам пише за геологическите периоди на постепенно изстиване на земята цели 30,000 години – периоди на загряване и изстиване. Кабала е наука, физика на висшия свят и не вижда противоречия с другите науки. А религията тълкува Тора ( Библията ) буквално, не разбирайки, че текста в Тора е кабалистически.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Отначало Адам имал само една жена, Ева. Ще се завърнем ли към моногамията, когато се изправим? Или тогава това няма да ни интересува?

Отговор: Сексуалното съединяване в нашия свят е следствие от духовното съединяване между Висшата Светлина и душата, наречено „Зивуг де Акаа„, което е възможно с помощта на екран. В това духовно съчетание Творецът (или Светлината) е мъжката част, която отдава, а душата (или Кли) е женската, която получава. В този процес на изправяне, душата (Кли) придобива качеството на отдаване, и тогава тя е способна да получава Светлина, за да наслади желанието на Твореца „да отдава“.

Процесът на съединяване (сливане, Зивуг – духовно свързване) се случва в общите желания на двамата „да изпълнят другия с наслада“, да почувстват наслада само в степента, която ще даде наслада на другия партньор. Следователно онова, което се случва е постоянно уподобяване на общи желания и намерения (в Рош – главата на духовния Парцуф, преди получаването вътре в неговото тяло – Тох). Това се изразява в нашата психология с тенденциите за сексуално общуване, предшестващи изливането на Светлината Хохма (Ор Пними, семето) в душата (Кли, от Рош в Тох на Парцуфа).

Тези редуващи се и увеличаващи се, взаимни предвижвания са предназначени да допълнят желанието във всеки от духовните партньори чрез прекъсване и възобновяване на контакта. Това създава възможност за благотворно удоволствие: когато тази степен е постигната, Светлината преминава от Пе в Тох – удоволствието влиза в желанието, както е описано в Петокнижието: „Като стрела порази желаната цел, в желаното време, в желаната жена, на желаното място“.

Следователно, когато душата постигне пълно поправяне, човек ще разглежда секса като психологически израз на духовно обвързване. А ако няма духовна връзка, тогава няма и стремеж или причина за телесно обвързване.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→

Въпрос: Напоследък има голям интерес към 2012 година като време на промяна на космическото съзнание. Има ли основание за това в Кабала?

Отговор: Мисля, че промяната на съзнанието ще се извърши по-рано. Няма никаква особена година; промяната към добро или към лошо зависи само от нас. Освен това Нова година, която празнуваме тук в Израел се отбелязва не като календарна, а в чест на първото осъзнаване на егоизма като зло и начало на неговото поправяне. Това се е случило с човечеството преди 5768 години. Нова година е началото на поправянето, а ние вече го продължаваме в световен мащаб. За нас първото духовно раждане е празник (затова първият човек се нарича Адам – от думата адам = доме = подобен на Твореца). Всъщност всеки от нас го очаква това.

Въпрос: Сега в пресата в Русия пишат за разработване на план за развитие до 2020 година. Може ли в наши дни да се планира за такъв далечен срок, когато всичко е толкова взаимосвързано и се променя толкова бързо?

Отговор: За съжаление далечните планове се съставят за конкретни егоистични, моментно изгодни за някого цели и с тях всичко свършва, а за далечните планове се забравя. Далечната цел служи за оправдание на сегашното мошеничество, за негово прикритие. Както по време на терор и войни в името на националната идея, пак се налага да страдаме и дори да умираме. Ако целта изисква жертви, това означава, че е лъжлива. Мисля, че всичко ще тръгне по друг път. Глобализацията, всеобщата зависимост, ще ни принудят да действаме заедно.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - Няма коментари→