Въпрос: Когато говориш на човек, че е длъжен да получава наслаждение от отдаване, за принципа “обичай ближния”, това му изглежда твърде далечно. Той счита това за себе си нереално.

Отговор: Нашият проблем е в това, че самите ние не разбираме, доколко нереално е това. Та нали след като човек достигне състояние, при което вижда невъзможност да притежава такова свойство като отдаване – той се обръща към Твореца и Творецът го дарява с това свойство.

Не е по силите на човек сам да промени себе си. Ще бъдат необходими още дълги години работа, докато осъзнаем това. Но заедно с това, човек трябва да разбере, че няма друг път и няма изход. Той е длъжен да преминава към отдаване, защото в природата не е заложено нищо друго: или желание да се наслади посредством егоизма си, оставайки празен и въвличайки се в кризи и беди, или желанието да премине към отдаване.

Но да се стигне до отдаване е невъзможно и какво да правим тогава? Ако човек достига до такъв преломен момент, когато вижда, че няма изход – той се обръща към Твореца. И Творецът, тази Висша сила, Светлина му въздейства и го променя. Именно до това ние трябва да достигнем.

А когато човек обикновенно говори, че това са нереални неща – това нищо не означава. Той е длъжен да каже това преди навлизането в духовния свят, преди махсом, в края на периода на скриване. Това се случва буквално при излизане от изгнание.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

От векове и до наши дни, учени и изобретатели се опитват да конструират вечния двигател, без да подозират, че той вече съществува.

Огледайте се наоколо – Природата се е постарала да го имплантира във всичко съществуващо в нашата Вселена. Дори сме му дали име – нарекли сме го Желание.

Но нека стесним кръга на наблюдение и анализираме поведението само на съществата населяващи планетата Земя.

Растенията – всяко от тях желае светлина, вода и хранителни вещества. Животните – желаят същото, макар техните желания да са на по-висока степен на развитие. И тъй като при тях те действат неосъзнато, сме ги нарекли природни инстинкти.

Ръководени от тях, всички създания на неживо, растително и животинско ниво живеят в съвършена хармония помежду си.

До появата на човека. Същество, което е животно по своята същност и в същото време притежава нещо уникално – разум.

Нека помислим – каква роля играе желанието в живота на човека? Можете ли да си представите своя живот без нито едно желание? Невъзможно е. Всичко би загубило смисъл – просто вашето съществуване би било невъзможно. Всъщност вие не сте нищо друго освен желание в различните му разновидности. Всички познаваме двете му страни – разрушителната и съзидателната. Най-често използваната дума в речника ни е „искам”. Именно благодарение на желанието и на неговите два аспекта, човечеството се е развивало, правило е своите открития, променяло е обществените строеве. Ако разграничим желанията, породени от природните инстинкти, от тези на разума, можем спокойно да наречем последните – егоизъм. А той е присъщ само на човека и въплътен в неговите желания непрекъснато нараства, достигайки своя връх в наши дни. Именно егоизмът е причина, за връхлетялата ни криза и застой във всички сфери на нашия живот – икономика, отношения, семейство, образование, култура, екология. Независимо от това как постъпваме – добре или зле – ние го правим, за да се облагодетелстваме, за да се чувстваме добре и то за сметка на другите.

През последните години, учените, в своите изследвания почти достигнаха пределите на материята и започнаха да осъзнават, че извън тях съществува нещо, което не може да бъде изследвано и с най-прецизната апаратура. Нещо, което може би е породило нашата Вселена и всичко съществуващо в нея. Нещо, което е създало желанието като вечен двигател на развитието. Дали то ще ни доведе до катастрофа и самоунищожение, или ще ни накара да се замислим и да трансформираме ненаситното егоистично желание в алтруистично – това до голяма степен зависи от нас.

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Баал Сулам пише за стремежа на човека точно да разпредели своя живот: „Същността на въпроса (за смисъла на живота) е останала неизменна в цялата своя сила и горчивина и понякога ни застига, нас възрастните, изгаряйки разума и унижавайки ни в праха, преди да ни се удаде да открием известната на всички „хитрост” – да се отдадем без да разсъждаваме на потока на живота, както вчера”.

„Малките” хора и малките деца се стремят към ред. Човекът определя за себе си ограничения, вмества се в определени рамки, които му помагат да се чувства в безопасност. Освен това, на тези „малки” хора им харесва йерархията в отношенията: „Този е над мен, а този – под мен. От този трябва да се страхувам, а онзи да уважавам”.

Много политици, психолози и социолози използват това. На него се основава също и религията. Та нали малкият човек винаги се е страхувал от силите на природата. Той е превъзнасял тези грозни сили, опитвал се е да се споразумее с тях, отнасял се е с почит към тях. И по такъв начин е строил особени системи на отношения с тези сили на природата.

Така била създадена религията. И за хората това било благо. Нали те ясно знаели какво се изисква от тях, и такова положение ги устройвало. Те като че ли се скривали зад това.

Но тъй като ние вече живеем в нова епоха, когато желанието за наслаждение си е прокарало път през всички тези ограничения, то вече нито светските, нито религиозните хора могат да удържат себе си в предишните рамки и да останат вътре в същия „поток на живота, както е било вчера”, когато без да разсъждават и анализират са изпълнявали предписаните действия и са изпитвали удовлетворение от това, че правилно реализират своя живот. Но днес такова положение на нещата не може да удовлетвори човека. Та нали всички тези действия не му дават отговор на въпроса: „За какво живея?”.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво е вашето мнение за възможностите кабалистична информация да достига до масите? Създава се впечатление, че те по-старому са глухи за нея?

Отговор: Още от детството човек възприема нашия свят чрез примери, шаблони, представи. Човек мисли в образи, които се трупат в неговта памет и чрез тях възприема света, оценява го, разбира го, взема решения и действа по шаблоните. Системите от представи, които сме получили в детството, формират у нас образа на света и нашия собствен. През целия си живот ние приемаме нови и различни представи, заменяме старите. Формираните представи се утвърждават чрез повторение. Ако човек слуша нещо, което противоречи на неговите представи, той не възприема посланието. За да разберем другите трябва да познаваме техните представи, да се обръщаме към тях, а не към логиката или здравия разум. Колкото човек е по-образован, толкова повече са неговите представи. Към масите трябва се обръщаме чрез техните базисни представи (житейски ценности): съчувствие, съучастие, просперитет, здраве, работа, безопасност, бъдеще на децата.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Егоизмът стана фактор за дисбаланс, но това не означава, че той подлежи на премахване – нужно е само да се внесе коректив в начина на неговото използване.
В нас расте егоистичното желание и ако всеки път в съответствие с него не извършваме „обновяване на програмата”, то още повече ще засилим нашето и така незавидно положение на делата. В съответствие със закона за хармонично съществуване в Природата, докато не „установим” програма за „хуманно взаимодействие”, ние няма да приведем в действие системата.
В основата на това взаимодействие лежи отношението към човека, като към свой близък, като към член на семсйството . Ако в сегашната система са заложени условия за използване на един човек от друг, то в бъдещето взаимодействие ние просто няма да можем да правим това. Както човек не може да си пъхне ръката в огъня или да открадне от сина си.
Играейки по старите правила, ние в края на краищата сериозно ще загубим. Ние можем да продължим да воюваме един с друг, като някой е лошия, а някой добрия, ние можем да продължим да се експлоатираме един друг. Докато връзката между нас е прекъсната, нищо не може да ни помогне. Кризата ще се задълбочава. И затова нищо друго не ни остава, освен да се обединим, издигайки се над нашия егоизъм. Правилната връзка означава, че ние сме длъжни да се държим както е в „малкото село”, където всички се грижат за всички.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Човек, който знае, че целия свят е единна система може да започне работа върху поправянето си. Но какво да се прави с хората, които не знаят нищо за това и продължават да действат неправилно вътре в тази система, нанасяйки вреди на всички останали?

Отговор: Трябва да се опитаме да им обясним и колкото по-добре разберат, какво е необходимо за да се действа правилно, толкова по-добре ще бъде за всички.
Ти трябва да разглеждаш света като част от самия себе си, част която все още не е поправена и затова ти се струва външна. Но ако успееш да я поправиш, тогава ще я присъединиш към себе си, ще я почувстваш като част от себе си. По този начин се разкрива този процес на човека.
Ако ти наистина почувстваш в каква степен зависиш от всички останали – в този миг ще откриеш, че всички те са част от самия теб, само че не са ти подвластни. Буквално като твои собствени деца, които усещаш като неразривна част от себе си, а те не те слушат и не желаят да бъдат заедно с теб.
По този начин ти откриваш, че всички души, цялото човечество – те са част от твоята душа. Но на теб нарочно ти дават усещането, че те са отделени като чужди хора. Иначе поправянето не би било възможно. Ако аз изначално чувствах целия свят като самия себе си, нямаше да мога да се поправя. Именно защото усещам, че тези хора са ми чужди и ни дели разстояние, за мен става възможно да ги поправя. Ако чувствах тези части вътре в себе си, щях да се чувствам толкова ужасно, че дори нямаше да мога да се докосна до тях.
Затова Творецът ги е “извадил” извън мен, наоколо и ми е дал възможността да се отнасям към тях като към чужди хора. И ако аз пожелая отново да ги приближа до себе си и да получа от тях положително влияние, то по този начин аз ги поправям. Илюзията, че тези хора са чужди, отделени от мен – служи за благото на моето поправяне. Но в действителност, това са моите собствени, неотделими части.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Днес пред нас се разкрива общата система на Природата. В тази обща система действа законът за всеобщата взаимозависимост. Ако всички ние сме свързани един с друг, то всяка добра или лоша постъпка все някога ще ми повлияе.
Формулата на успеха зависи от общата система, от състоянието на всички детайли. Разбираемо е, че нито един компютър или разум в света не е в състояние да прави такива разчети. Още повече нищо не може да бъде пресметнато предварително. А ако човек иска да се придвижи напред по собствено желание, без просто да бяга от преследващите удари? Завися ли от това, което са направили останалите хора, без нещо да мога да променя?
Ако искам да напредвам като свободен човек, то трябва предварително да зная всички условия. Само че, предварително нищо на никого не е известно, защото всички притежават свобода на волята. Но кой може да притежава свобода, ако той изцяло зависи от състояния, причинени от останалите? Получава се един затворен кръг. При обичайните за нас понятия време, движение и пространство, в нашата егоистична, детерминирана форма на мислена, ние сме неспособни да управляваме подобна ситуация.
Но има един прост, логичен извод: ако искаш да управляваш подобна система, за теб съществува една единствена възможност – да се издигнеш над своите лични сметки и да работиш само в интерес на цялото обществото, без да се вглеждаш в своето собствено състояние и в действията на всички останали хора. Не е важно, в какво състояние се намира цялата тази огромна система, трябва само да се въздигнеш над себе си и да отдаваш на всички. Това е единственото правилно решение в една затворена система. Не съществува друга формула за успех !

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: Поведението на Слънцето, наблюдавано през последните години е аномално и изпълнено с непредсказуеми последствия, невместващо се в нито един от съществуващите модели. Краят на тази аномалия не се вижда. Все повече се появяват свидетелства за фундаменталното неразбиране на съвременната наука на природата на процесите, случващи се на Слънцето в частност и на звездите въобще.

Реплика: Човекът като най-висше същество в природата влияе със своите мисли и желания на поведението на цялата нежива, растителна и животинска природа. Причината за поведението на Слънцето и природата въобще трябва да се търси в поведението на човека и затова не трябва да очакваме добри последствия…

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Вие говорите за поправянето на човека. А какво ще произтече от поправянето на растителното и животинското ниво в природата? Kак можем да ги доведем до единство с Твореца?

Отговор: Всичкото зло е предизвикано само от човешкият егоизъм. Правилното взаимодействие на човека с природата е тогава, когато човек взема от нея толкова, колкото му е необходимо за нормално съществуване, в съответствие с неговите навици, но не повече. Всичко, което е повече от необходимото за нормално съществуване, принадлежи на всички.
Това правило е подобно на връзката между частите на организма: сърце, дробове, бъбреци и въобще всяка част на тялото, която получава енергия за необходимата жизнеспособност. Но нито една част на тялото не употребява повече от необходимото, за да съществува и да изпълнява своята функция в организма, за общото добро.
Така и ние сме длъжни да се държим в обществото – както нашият организъм. Ако някой поглъща повече от необходимото – с това вреди на себе си и на всички. Употребеното свръх необходимото, наричаме его.
Нужно ни е да се учим на ниво нежива, растителна и животинска природа, за да усещаме хармонията на ниво ЧОВЕК с тази природа.
На човек са необходими семейство, дом, работа, заплата, отпуск, пенсия, застраховка. Но повече от необходимото, разрушава света, до толкова доколкото излиза извън равновесието с природата. А ПРИРОДАТА все едно ще ни принуди да достигнем равновесието с нея.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Какво казва Кабала за 2012 г., в която според твърденията на много хора, трябва да се случат важни събития?

Отговор: Кабала няма какво да каже по този повод. Баал Сулам е казал, че от 1995г. и нататък науката Кабала ще се разкрие на целия свят и хората ще започнат да се нуждаят от нея, разбирайки, че тя е предназначена за поправянето на живота.
Разположението на звездите, „знаците на успеха”, а също и други признаци в природата показват, че могат да се случат всевъзможни процеси. Но Кабала не говори за тях, не защото не вярва в тях, а защото всичко зависи от нашето поведение, та нали поправянето зависи от нас. Всичко лошо или хубаво, което трябва да се случи в бъдеще зависи от това, което правя аз в дадения момент.
Затова аз съм длъжен в дадения момент да се стремя да доведа целия свят до пълно поправяне – и тогава определям своето бъдеще, в това число и 2012 г.
Всички пророци и оракули говорят за движението на света към неговата цел по пътя на природата, страданията, без участието на човека. Но човекът може да промени всичко. Нали всички онези знаци за бъдещето, които наблюдаваме се отнасят към неживата природа. А ние се намираме три степени над нея (нежива – растителна – животинска – човек), и по нашите сили е да бъдем над звездите и техните знаци. Кабала показва възможност напълно да управляваме нашата съдба, отменяйки всички заплахи на природата на всяко нейно ниво! В това се и състои реализацията на нашата свободна воля.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Хармонията на природата

Наблюдавайки обкръжаващия ни свят, ние може да помислим, че имаме работа с множество хаотични и противоречиви сили на природата: водата и вятъра разрушават горите, в пшеничното поле израства трева, лъвът изяжда агнетата. Така са мислили древните гърци, възкачили на Олимп множество богове, всеки от които отговарял за определен аспект на тези сили .
Много по-широкия и дълбок поглед на нещата позволява да се види, че в природата всичко е взаимно свързано .
Обкръжаващия ни свят представлява себе си набор от взаимно зависими , само настройващи се системи. Неживата природа, растенията, животните и дори човекът, като биологически организъм, са склонни самостоятелно да намират тази точка на равновесие, която в науката е прието да се нарича хомеостаза. Процесите на адаптация и подържане на динамическото равновесие работят през цялото време, но се забелязват най-много при вмешателството на човека . Много от нас помнят за екологическите катастрофи, които по това време са довели до унищожаване на комарите в Русия или врабчетата в Китай. Комарите – са малък и както се казва вреден елемент в природата, но без тях биха загинали рибите и жабите, които се хранят с техните личинки, реките и езерата биха се превърнали в блата и почвата ще започне да се променя, горите ще загинат. Примерите за равновесие и само адаптация на природните системи са множество, но кое се явява тази основа, която обединява природата и я подържа в хармонично равновесие?

Човече! Не търси друг виновник на злото. Този виновник – си ти самият.
Жан Жак Русо

(more…)

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Ученият А. Д. Панов в своята работа “Кризата на планетарния цикъл на Универсалната история” по пътя на интерполация на времето на цивилизованите революции, идва до извода, че поредната и най-значителна криза в развитието на природата и човека трябва да бъде в 2027 година (вертикала на Снукс-Панов), след която, цялото развитие на човешката цивилизация трябва коренно да промени своя облик. Вашето мнение за това предвиждане, а именно, че това е 2027 г, а не 2239?

Отговор: Има много догадки за кризата. Предчувствията са оправдани. Но има ли разбиране за причините за кризата, нейното протичане и нейните цели? Дати да се предсказват е неоснователно, защото ние не можем да съобразим нашето участие в осъзнаването на процеса и съзнателното ни изправяне, – а това веднага предизвиква положителни изменения в процеса и ускорява целия процес.
Нали “кризата” е процес на възстановяване на нашето равновесие (подобие) с Природата (относно свойството отдаване и любов). Откакто излязохме на нивото на глобалния егоизъм, започна да ни действа общата сила на природата (глобалната взаимовръзка между всички части в нея), принуждавайки ни да и се уподобим (като части на едно тяло, да бъдем всички в хармония). Ако осъзнаем това изискване на Природата, и се устремим към съответствие с него, ние, според нашия стремеж да станем хармонична част от общата система на природата, не се нуждаем от нейните отрицателни коригиращи въздействия, усещани от нас като страдания (войни, глад, унищожения).
Тъй като е невъзможно да преценим, доколко ние самите вземаме участие в своето изправяне, не можем да предскажем протичането на целия процес. Пророците, кабалистите от древността, описват този процес, не включвайки в него човешката съставка. Затова процесът е пълен с ужасни страдания в световен мащаб. В нашите възможности е да изменим неговото протичане. Затова ни е дадена и Кабала. Затова до наши дни тя е била скрита. И затова сега тя се разкрива за всички.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Казано е, че Творецът желае само едно – да носи благо на Своите създания.
Тогава защо страдаме? Отговорът е прост: „За да цениш доброто е нужно самият ти, макар и отчасти, да бъдеш добър”. Ставайки подобни на Твореца, ние ще възприемем, ще почувстваме абсолютната любов.
Кабалист – това е човек, който сам по опитен път разкрива добротата на Висшата сила.
В основата на тези сили е безпределната любов на Твореца. Цялата реалност е сътворена от любов. Но какво се крие зад общите фрази?
Висшата сила е съвършена и неограничена. Нейната любов към творението произтича от съвършената добрина и затова кабалистите я наричат „даряваща изобилие” или просто „отдаващ”. Творецът – това е най-високото ниво на реалността и желанието на Твореца се проявява напълно едва тогава, когато творенията сами достигнат до тази степен на развитие.
Как се осъществява издигането? Способно ли е Творението да се изравни с Твореца? Нали за това то трябва да бъде такова, какъвто е Творецът, или в краен случай, Негово идеално подобие.
Подобни въпроси ни водят към едно от ключовите понятия в науката кабала: подобие на свойствата. (more…)

Filed under: Духовност, Егоизъм, Любов - Comments Off on Любов-само това и повече нищо

Произхода на човека от маймуната – това е едно от тези научни открития, за които ние узнаваме още в детството си. Много нагледно този процес можем да проследим на картинката, която изобразява превръщането на малката невзрачна маймуна в строен, гордо крачещ напред човек. Факта, че между човека и маймуната има роднински свръзки става толкова естествен, че всякакви други предположения, например, произхода от крава, предизвиква само смях. Но всичко това вече остана в миналото.
Днес съмнението за истинността на теорията на Дарвин, отдавна витае във въздуха, в началото проникна в пресата, а след това прерасна в тема, която се обсъжда на най-високи нива. Като пример ще приведем няколко фрагмента от откритото писмо, адресирано до президента на Украйна В.А. Юшченко: „… науката, която по времето на Дарвин е съдържала в себе си постулата на натурализма, т.е. изискването да се обясняват всички неща без да се прибягва до идеята за Висшия разум, се оказа все по-безсилна за да обясни възникването на живия и неживия светове…” И по-нататък : “Инструмента наречен “наука” се оказва безсилен да обясни произхода на битието, въпреки че този инструмент е много подходящ, когато трябва да се разпознава структурата и устройството на битието”. (more…)

Filed under: Егоизъм, Наука, Природа - Comments Off on Най-рационалният

Справедливостта… Човечеството е започнало да се стреми към нея още в зората на своето съществуване. В първобитно общинния строй, като, че ли всичко е било по-справедливо и се е разпределяло поравно, но на първобитно ниво. Преразпределяли сме помежду си, като сме се продавали един на друг в следващия, робовладелчески строй.
От феодалите справедливост не би могло да се очаква. А при капитализма “справедливостта” е била сведена чрез експлоатацията до критична точка. С други думи историята е правила своите спирали, а участниците в историята – своите.
Кампанела е искал да построи “Град на Слънцето”, Ленин е искал да построи “Държава на Слънцето”, Сталин и Хитлер са се готвили да построят “Планета на Слънцето”… Днес човечеството започва да разбира, че всички тези “строителства” на справедливо общество са обречени на провал. Защо? (more…)

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Думата „философия” в превод от древногръцки означава „любов към мъдростта”. Известният германски хуманист Йохан Райхлин (1455 – 1522) в книгата си „Изкуството кабала” пише: «Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е получил своите познания не от гърците, а по-скоро от евреите. Затова следва да го наречем кабалист… И той е първият, който превежда думата «кабала», неизвестна на съвременниците му, с думата «философия»

Кабала не ни позволява да прекарваме живота си в прахта, но въздига разума към върховете на познанието (Йохан Райхлин. «De arte cabbalistica») (more…)

Filed under: Егоизъм - No Comments→

В Кабала – науката за щастието – щастието престава да бъде загадка. Това изплъзващо се понятие, би могло да се раздели на съставните му части и да бъде разбрано. И по подобие на формулата e=mc², съществува и формула за постигане на вечно щастие.

“Бързо: помисли за нещо, което би могло да те направи наистина, ама наистина щастлив.”

Това беше водещата реплика на заглавната статия на Нюзуийк от месец май 2007 година, посветена на въпроса за щастието. Видни психолози, социолози, биолози и икономисти се опитаха да дадат отговор на вечния въпрос: “Каква е тайната на щастието?” или по-точно, “Какво би могло да ни направи щастливи? (more…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност, Наука - No Comments→

От самото си раждане ние попадаме в система, която непрестанно ни задължава да се развиваме. Ето го новородения младенец, мокър, червен, надаващ първият си вик. Това е началото на неговото самостоятелно развитие в света, където той внезапно е попаднал. След това той се учи да суче, седи, ходи, говори и придобива много от необходимите му навици. После детска ясла, детска градина, училище, университет… А след това?

Завършвайки университета, много продължават тихичко да съществуват, използвайки вече създадените навици и мечтаейки да достигнат накрая до пенсия. Други пък, виждат върха на своето развитие в служебните задължения и се хвърлят в кариерните висоти, разбивайки съперниците си. А някои спят и виждат себе си президент. Обаче рано или късно дори най-активният политик започва да мечтае за почивка, отдих и спокойствие. Но, за съжаление спокойтвието само ни се присънва… (more…)

Filed under: Възприемане на реалността, Духовност - No Comments→

– Вие не обичате котки? Вие просто не умеете да ги сготвите добре!
(народна мъдрост)

Съгласно спецификата на моята работа (развитие на мотивационната система на персонала) на мен ми се налагаше да споря с много хора по повод на свойството алтруизъм. Едни ме уверяваха, че то им е присъщо едва ли не по рождение, други, че подобно свойство е само идеал, зараждащ се в болните мозъци на не съвсем нормални хора. Дори никой не може да посочи точното определение за алтруизъм извлечено от многото интернет енциклопедии. Ето няколко от тях:

«Алтруизъм – нравствен принцип, предписващ състрадание и милосърдие към други хора, безкористна служба и готовност за самоотричане в името на тяхното благо.» (more…)

Filed under: Духовност, Мир - No Comments→

Развитието на езика винаги съпътства развитието на обществото. Ако у нас се появява ново понятие, ние трябва или да измислим нова дума, или да използваме стара дума с ново значение. В българския език думата  “духовно” има две основни значения. Първото – духовно, свързано с религията, второто – културно явление, не свързано с религиозните направления – също наричат духовно действие. Но в последните години тази дума придоби още едно значение, за което и искаме да поговорим.

Отдалечаването от религиозното мислене през последното столетие предизвика ново отношение към духовното. Ако за религиозния човек понятието за Твореца е абсолютно непостижимо и се приема като даденост, то човекът на науката, на техническия прогрес, не е съгласен да приема информация без проверка. Той сам открива, сам иска да бъде творец. Именно затова стана изместване на смисъла на понятието  “духовно” от религиозните насоки към културното творчество. (more…)

Filed under: Духовност, Образование - No Comments→