Справедливостта… Човечеството е започнало да се стреми към нея още в зората на своето съществуване. В първобитно общинния строй, като, че ли всичко е било по-справедливо и се е разпределяло поравно, но на първобитно ниво. Преразпределяли сме помежду си, като сме се продавали един на друг в следващия, робовладелчески строй.
От феодалите справедливост не би могло да се очаква. А при капитализма “справедливостта” е била сведена чрез експлоатацията до критична точка. С други думи историята е правила своите спирали, а участниците в историята – своите.
Кампанела е искал да построи “Град на Слънцето”, Ленин е искал да построи “Държава на Слънцето”, Сталин и Хитлер са се готвили да построят “Планета на Слънцето”… Днес човечеството започва да разбира, че всички тези “строителства” на справедливо общество са обречени на провал. Защо?
На този въпрос се дава отговор в съдържанието на притчата на великия кабалист Баал Сулам, в която един свещеник пожелал да убеди почтеното общество, че котките могат да бъдат обучени да изпълняват ролята на сервитьори. В началото експеримента вървял добре. Котките прекрасно изпълнявали своите задължения по обслужване на тържеството, гостите били доволни, но внезапната поява на една мишка променила целия предварително подготвен сценарий. Котките моментално се заели със своята си работа – лов на мишки.
Наистина човека не е мишка . И той живее не само с рефлексите и инстинктите си. А с какво още? Може би с умението да преодолява своята природа? Но човек не може да преодолее генетичната си природа със собствени сили. Това означава ли, че ние сме също животни, каквито са котките?
Подобно твърдение би предизвикало във всеки от нас вътрешен протест. И ние ще обосновем този протест с риторичния въпрос: “Иска ли животното да измени в себе си каквото и да било?” Разбира се не т.е. съществуването на животните се основава само на рефлекси и инстинкти. Подобен отговор ни дава някакво правото да смятаме, че ние все пак се отличаваме от нашите “по-малки братя”.
Но, след като не можем със свои сили да изменим природата си, то тогава се налага да търсим помощ отвън. Известно е, че който търси той намира. И ние намираме тази помощ в науката кабала, която окончателно ни убеждава в това, че ние все пак не сме животни. Тя ни предлага методика, благодарение на която такова поправяне става възможно. Какво сме длъжни да поправяме в себе си? Отчитайки всички неудачни опити на човечеството да построи общество на справедливостта, започваме да разбираме, че цялото това строителство трябва да се реализира вътре в човека.
Използвайки тази методика, човека може да получи отговори на въпроси, които го интересуват, а важното е ще мога ли да разбера и опозная себе си, за да мога по пътя на своето поправяне да разбера другите. Разбирането на другия е основата за положителното взаимодействие с обкръжаващата среда. Следващата степен – всеобщото взаимно разбиране, което довежда човечеството към заветната цел: мир, любов, щастие. А това е и справедливостта. А нима ние не я търсихме хилядолетия?…

Filed under: Възприемане на реалността | Add Comment →