С тези сили, които ни е дал Творецът, е невъзможно да се поправи създаденото желание – Малхут на безкрайния свят.

Да допуснем, че сме получили заради отдаване всичко, което е по силите ни – ще се получи тънък лъч (кав дак) светлина в центъра на безкрайната празнота, т.е. всички останали желания, освен лъча ще останат празни.

Да кажем, че сме получили 1% и не можем да върнем на стопанина му 100% добро отношение към нас. Нека нищо не получавам за себе си, но така аз не извършвам никакво поправяне.

А ако Стопанинът ми даде сила да получа заради отдаване всичките 100%, то какъв е смисълът за това? Нали това ще произлиза от Него!

Необходимо е да се създаде точка на свобода, независима от Твореца и човека, за да се развие някой нов, равен на Твореца, а не механически.

Твореца ще изпитва ненавист, ако всичко ще става по Негово желание. Това означава, че няма никакво творение.

Ако Твореца създаде нещо сляпо изпълняващо всички Негови желания, това ще Го унижи. Той трябва да създаде нещо, притежаващо свободна воля.

И затова Той създава човека, който е съвършенно противоположен на неговите желания, пренебрегващ Твореца, във всичко е против Него – това са точно необходимите качества на творението.

Само от тази точка, в която човек е обратен на Твореца, т.е. тотална ненавист и глобална противоположност, може да се появи способен да Го познае.

Затова даже между хората се говори, че най-голям герой е този, който превръща ненавиждащия го в любящ другар.

И Твореца не гони към Себе си човека с палка и не го заставя. Творецът не допуска никакви компромиси, не води с нас нечестна игра.

И макар да се говори, че “Няма никой, освен Него”, Творецът напълно властва в творението, но властва именно за това, да не даде на творението да се откаже от своята свобода!

Това е Неговата първа грижа, защото иначе – няма творение, а има управляем елемент. Това ще урони достойнството на Твореца, ако Той позволи на творението да върви с повод по природа, независимо дали е хубав или лош. За Твореца тези варианти не са приемливи.

Той иска само едно, творението да бъде отделено и независимо от Него и от тази самостоятелна позиция да действа. Само такова творение се нарича “Човек”.

Filed under: Духовност - No Comments→

Всичко, за което разказва книгата Зоар произтича в мен. Всичките нейни персонажи са различни нюанси на отношението ми към Висшата сила – Твореца, към околните, към себе си – докато не започна да съединявам всичко това заедно в едно цяло, единствено съществуващо.

Четейки книгата Зоар, аз трябва всеки път да си представям себе си, свойствата си. Само за тях ми разказва книгата Зоар. Говори ли се за животно – аз съм, за дърво – аз съм, за младенец – аз съм, за хълм – аз съм, за прислужница – аз съм, за госпожа – аз съм. Всичко това съм аз, но не като обекти, а като свойства.

Моите качества в желанието (малхут) се делят на прислужница, помагаща ми, и госпожа, управляваща ме.

Госпожата е моето изправено състояние. А моята все още неизправена част, която може да участва в своето изправяне, се нарича прислужница.

Аз разделям себе си на две – на госпожа и на прислужница спрямо Стопанина, мъжа, Твореца. Така се чувства душата ми в своето отношение към Твореца. Нали всички ние сме Негови жени (получаващи от Него), части на Малхут.

Ако аз се устремя да изправя свойства си, то те се определят като “Предана на госпожата прислужница”. Което означава, че аз съм готов в тези все още егоистични свойства да постигна отдаване – преданост на душата към своя мъж, Твореца.

Ако моите свойства желаят да работят за себе си, това се нарича “нечиста прислужница, която не е предана на госпожата”.

Целта е: от всички непоправени свойства на прислужницата да постигнем поправени такива на госпожата. Човек достига до положението “Госпожа” – любима и равна на своя любещ.

Filed under: Зоар - No Comments→

Въпрос: Защо е толкова важно да се четат кабалистични книги?

Отговор: Съществуват много видове информация. В наше време ние постепенно преминаваме от четене към прослушване на аудио файлове и от прослушване към гледане на видео. Но това не е едно и също.

Да гледаме и да слушаме – това е животинско ниво. Да четем – това е нивото на човека. Това е нещо съвършено друго. Има духовен канал, който влиза в човека чрез книгата.

Да се слушат уроци, това е прекрасно. Да гледаме урок е забележително. Но нищо не може да замени книгата.

Защото с книгата човек влиза в по-вътрешен контакт, който е възможно да не усеща явно. Възможно е, в наши дни човек да е отвикнал да чете. Но четенето, това е нивото на човека.

При четенето на книгата Зоар се разкрива важността на буквите, тяхната форма и порядък. И не е важно на какъв език са написани тези букви.

Кабалистите са ни предали код на един език – иврит (арамейски). Те не са ни предали код на други езици.

Формата на буквите отразява модела на душата, нейният отпечатък. Душата притежава няколко форми. Така тя отпечатва себе си всеки път в различна форма.

Четейки текста, ние преминаваме от една буква към друга. Душата ни, в съответствие с това се променя, приемайки форма след форма. Затова книгата е свързана с човешката душа.

Filed under: Книги - No Comments→

Въпрос: Защо далече не всеки може да разбере книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, чрез разума не се разкрива нищо.

Ако започнем да четем книгата Зоар, опитвайки се да я разберем с разума си, ще видим в нея просто една морална система (мусар), многобройни предупреждения, наставления и някакви си странни разкази.

Само ако в човек се разкрива особен орган на чувствата, който се нарича “точка в сърцето”, той започва в същото това повествование да вижда цял свят.

Зоар изведнъж започва да се разкрива вътре в човека. Защото извън човека не съществува нищо. Ние мислим, че духовното се намира отвън, но то се разкрива вътре в нас.

И тогава човек започва да постига вътре в себе си свойствата и определенията, намира в себе си четеното в книгата.

Така книгата започва да се облича в него и той разкрива вътре в себе си всичко, което чете в нея.

Filed under: Зоар - No Comments→

Какви са тези желания на душата, които са се разбили? Всички сме били обединени с един екран?

Но дойде светлина, която позволи на всеки да разбере, че се различаваме един от друг. Ние всички отдаваме, но всеки по своему, макар и да се стремим към едно място, към Твореца!

Сякаш идва тълпа родственици, за да нахранят едно малко дете, майката му набутва каша, бабата иска да пие мляко, а дядо му говори, че за здравето му е необходим именно хляб.

Всеки иска нещо да отдаде на самото това малко дете, но при това, всички спорят помежду си.

И затова желанията се разбиват – къса се връзката между тях. А от това, че изчезва съединяващата ги връзка, всъщност пропада възможността да отдават на Твореца!

Трябва да разберем, какво се е разбило и тогава ще осъзнаем, какво трябва да изправим. Оказва се, че да се построи човек (средната линия) може само обединявайки части на душата, които са загубили връзка една с друга.

Но от това става ясно, че да се обединят е възможно, само около това малко дете, което ги свързвало.

Представете си, че във всички семейства започнат да се ненавиждат един друг: майката, бащата, бабата, дядото и т.н, всеки желаещ на малкото дете добро по-своему и отхвърляйки останалите.

Какво може да ни обедини обратно? Само любов към малкото дете – когато всеки е готов да се издигне над своя егоизъм и преклони глава заради малкото дете.

Затова съединение между нас е възможно само ако ние искаме да достигнем отдаване към Твореца. Тогава ние ще съединим всички нас и малкото дете – заедно, в едно цяло.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Ние не сме способни да надвием нашите желания. Способни сме единствено да заменим едно желание с друго, по-добро. В крайна сметка човек представлява желание и не е в състояние да тръгне срещу себе си.

Единственият начин да се надвие едно желание е чрез използване на външна сила – силата на Светлината. Светлината ще започне да води войната, която човек води. Затова Твореца каза на Мойсей: „Нека да отидем при Фараона! Аз ще го преборя, за да демонстрирам Моята силата и мощ върху него. Аз ще ти покажа всичко това!” Затова Твореца каза, „Аз създадох злото начало и Тора за неговото поправяне, защото Светлината която е скрита в нея връща човек към първоизточника.”

Затова, човек нетрябва да се бори срещу себе си, а да направи опит да привлече Светлината с помощта на Кабала. Необходимо е само да вижда собственото си зло от далеч и да има желание да се слее с него. Тези действия напомнят на историята на Мойсей, който израснал в къщата на Фараона, но след това я напуснал.

Получи ли сме точката в сърцето, наречена Мойсей. Сега трябва да привлечем Светлината, Твореца, за да се изправи срещу това зло – Фараона.

Съществуват три компонента, съответстващи на текущото състояние:

1. Човешкото зло, неговият егоизъм, който е скрит вътре в него. Това е човешката природата наречена Фараон.

2. Ново съзнание, което започва да се формира в човек, точката в сърцето, Мойсей. Това е осъзнаването, че човек трябва да поправи злото си начало, в противен случай не би достигнал духовното.

3. Източникът на Светлина, Твореца. Това е книга която описва по какъв начин се поправя егоизмът под влияние на Светлината. Книгата е средството, позволяващо на човек да привлече Светлината, за да поправи егоизмът си, да го промени и трансформира в добро.

Злото начало се намира вътре в човек – Фараонът. Силата на Светлината, която човек привлича по време на уроците е силата на Твореца. Човекът, Мойсей, заема средната линия, в която непрекъсната води тази война. И както е написано, „Човекът трябва непрекъснато да поставя доброто начало срещу злото начало.”

Точката в сърцето (Мойсей) израства в къщата на Фараона. Мойсей сяда в скута на Фараона играейки си с брадата му и неговата корона. Мойсей беше като осиновен внук на Фараона и осиновен син на дъщерята на Фараона, Батя. С други думи, той беше принц.

Но веднага след като човек се отделил от злото начало, той започнал да чувства, че те са противоположни и се мразят един с друг. Фараонът повече не разговарял с човек, като към свой близък приятел. Той разговарял сякаш с някакъв странник или враг.

По този начин човек се отделя от егоистичната си природа, отвратен от нея и мразейки я. Неговата единствена надежда е Светлината да дойде по време на изучаване на Кабала и да промени неговата природа.

Filed under: Духовност - No Comments→

Въпрос: Ако всичко, което виждаме в света е само отражение на нашето вътрешно състояние, значи ли, че за да видим светът поправен, сме длъжни да поправим себе си вътрешно?

Отговор: Цялoтo поправяне е вътре в нас. Ние не сме длъжни да поправяме света. Ако ти не поправиш себе си, светът няма да се измени към по-добро.

На нас все повече ще ни бъде разкривана тази истина: колко и да бихме правили добро или лошо във външният свят, то съществува, само в рамките на този свят и ние никак не влияем на екологията. Само вместо едно явление се проявява друго.

Ако ние сега престанем да използваме бензин и минем на екологично чисто гориво, разбира се, това ще повлече след себе си и изменения в атмосферата. Но вместо това към нас ще дойдат други проблеми.

Нали ти самият не си поправил себе си. А цялото равновесие с природата зависи единствено от поправянето на човека.

Неравновесието на човешко равнище, отсъствието на връзка между хората е единствена причина за всички наши проблеми.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съществуват доста лоши пророчества, отнасящи се до началото на 21 век. За очаквани катаклизми ни предупреждават: знаменитата Ванга, Нострадамус, календара на Маите и много други източници. Техните предсказания се тълкуват или конкретно – като атомна война, епидемии и природни катастрофи или по-тайнствено, осигурявайки храна за фантазиите – например “край на света” или “начало на нова епоха”. Предсказанията често биват мъгляви и нееднозначни. Така например, когато Ванга на времето предсказала годината на потъването на Курск, то изхождайки от географското разположение на града, това звучало много страшно. Всичко станало ясно в последния момент, когато потъна подводницата “Курск”.

През 2012 г., наред с двеста годишнината от битката при Бородино, откриването на летните олимпийски игри в Лондон и много други важни събития, се очаква и парад на планетите. Именно с него много от пророците свързват настъпване на края на света. По време на парада на планетите няколко небесни тела се подреждат в една линия.

Това е много рядко и впечатляващо явление, и много хора го считат за предвестник на драматични събития, още повече че на 21.12.2012 година, в една линия ще застанат не само най-близките до Земята планети, но и цялата Слънчева система ще се завърти под някакъв необичаен ъгъл спрямо галактическата ос.

Впрочем, в наши дни не е необходимо да бъдеш ясновидец, за да забележиш заплахата от катастрофа, надвиснала над човечеството. Ще минем и без космическа намеса, ще се справим със собствени сили. Екологията на планетата е почти разрушена, на приключване са енергийните ресурси, финансовата система виси на косъм, а арсеналите са пълни с ядрено оръжие. Настъпването на нова епоха е достатъчно очевидно, но влизането в нея е възможно по различни начини.

(more…)

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Защо далеч не всеки може да разбере книгата Зоар?

Отговор: Преди всичко, разумът нищо не разкрива.

Ако четем книгата Зоар, опитвайки се да я разберем посредством разума, то ще видим в нея просто морална система (мусар), многочислени предупреждения, наставления и някакви странни разкази.

Само ако в човек се разкрие особен чувствен орган, наричащ се точка в сърцето, той започва да вижда целия свят в този разказ.

Зоар изведнъж започва да се разкрива вътре в човека. Нали вън от човека няма нищо. Ние мислим, че духовното се намира отвън, но то се разкрива вътре в нас.

И тогава човек започва да постига вътре в себе си свойства и определения, намирайки в себе си прочетеното в книгата.

Така книгата започва да се облича в него, а всичко, което човек чете, той разкрива вътре в себе си.

Filed under: Духовност - No Comments→

Цялата реалност се намира в равновесие и само човекът, използвайки силата на своя егоизъм, нарушава това равновесие, като едновременно предизвиква и множество проблеми.

Цялата природа се стреми към хомеостаза. Това е всеобщ закон на мирозданието – две противоположни сили винаги трябва да бъдат уравновесени.

Светлината и кли винаги ще бъдат заедно и същевременно противоположни едно на друго. А човекът трябва да заеме средната линия. Такова е условието за идеално съществуване.

Колкото по-далеч се намираш от средната линия, толкова повече ще страдаш, в съответствие с твоето развитие и страданията ще те заставят да намериш решение – средната линия, правилното равновесие между двете противоположности.

Не се опитвай да разрушиш едното заради другото. В света не съществува нищо, което да е създадено просто така. За всичко има място.

Не започвай да коригираш обкръжаващата те природа. Поправяй само себе си, защото си длъжен да уравновесиш себе си с природата.

Освен теб няма никой друг, който да е в неравновесие, защото природата е устроена така, че всички останали от само себе си, инстинктивно следват закона за равновесието.

Специално е направено така, че чрез своя свободен избор да поправиш себе си и да постигнеш равновесие, връзка с останалите души и Твореца.

Но не можеш да направиш това сам. Ти трябва само да поискаш да се случи така, че да дойде светлината, връщаща те към тази връзка.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Всичко ново в света се ражда от усещането на конфликт в себе си, несъвместимост на противоположности в един обект.

Такова усещане е непоносимо и именно затова то ни тласка към решаване на конфликта, на проблема. Човек не е способен да търпи противоположности заедно.

Това произтича от състояниянието преди Първото Съкращение, когато творението е усетило себе си получаващо от Твореца и негова противоположност. Затова, когато разкриваме две противоположности заедно, това е непоносимо.

Сега човечеството ще разкрие това и ще се ужаси: от една страна, ние сме свързани помежду си, а от друга се ненавиждаме един друг. Ние сме задължени да разрешим проблема.

И затова, разкриването на наличие на противоположности е начало на революционни действия, трамплин за скок, нали това усещане ни потиска с такава сила, че не ни остава друг изход, длъжни сме да се измъкнем от това състояние.

Ето защо, колкото по бързо се разкрият в нас, в обществото, противоположните сили, ненавистта в нас и необходимостта да се съединим с любов, заложена в природата, толкова по бързо те ще задължат човечеството да разреши този проблем.

Нали тази раздвоеност е причина за всички кризи, които преживяваме сега. И така ще разкрием преимуществото на светлината над тъмнината.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

На практика всяко развитие се извършва за сметка на скритата светлина. Всичко се прави от светлината! Но това развитие е егоистично и затова не подозираме за тази светлина и по никакъв начин не сме свързани с нея. Когато човек се развива, той се отделя от Твореца, защото разбира, че може да мине и без Него.

Къде е Творецът в нашия свят – във всичко, което правя? Затова настъпва епохата на Просвещението и човекът изоставя религията. Но сега, в края на своето развитие ние откриваме, че сме обзети от пустота.

Изучихме и опознахме този свят, разбирайки, че той е мръсен и ужасен. И главното, което разбрахме е, че колкото повече се развиваме и колкото повече усилия полагаме, макар и да ставаме по-умни и вещи в най-различни области, те самите стават все по-зле и светът също става по-лош. Т.е. развивайки света, ние го направихме само по-лош, а не по-добър.

И поради това човек се отчайва. Но и това не е достатъчно, свише не позволяват на човечеството да затъне в наркотиците. Заедно с това, в човека се разкрива точка в сърцето и тя го принуждава да се развива по-нататък. И тук възниква проблем.

От една страна тази точка е егоистична, нали това е просто обратната страна на светостта. Тя е егоистична точка вследствие на разбиването, но е способна да се трансформира в алтруистична. Мога да я превърна в капка семе за духовен зародиш.

Целият останал мой егоизъм и този свят, аз не мога да превърна в духовен. Всичко това е неживо. И тогава отивам в група, при кабалистичните книги и като магаре тъпча на едно място, докато накрая не ми стане ясно, че ми е необходима висшата сила – светлината връщаща ме към източника. Тогава започвам да го търся, да се моля, да се разкрие и да ме поправи.

Затова нашето земно развитие приключи. Цялото развитие на науката и културата достигна своя край. Хората ще почувстват, че тук нищо ново не трябва да се прави – всичко се е изчерпало.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: В израелското общество съществуват такива явления, като акции на милосърдие и събиране на пожертвования в помощ на нуждаещите се. Водят ли тези действия, в крайна сметка, към това, да пречат за развитието на тази част от населението или това е определен вид взаимно поръчителство?

Отговор: Няма добро без зло и не съществува зло без добро. Защото ние съществуваме след разбиването на общата душа и затова във всяко нейно парченце и наше действие има нещо лошо, което впоследствие дава добър резултат и е налично нещо добро, което в бъдеще води до лош резултат. Така е винаги – или в началото или в края ще ти бъде или зле, или добре. Доброто и лошото са взаимно свързани до самия Край на Поправянето, когато цялото зло се превръща в добро.

Ако говорим за пожертвования, за взаимопомощ, за доброволци, за помощници в болниците, за желаещите да помагат на гладуващото население в Африка и други страни, в крайна сметка от това няма никаква полза. И ние виждаме това. Милиарди се влагат за подобни действия, хиляди хора се занимават с благотворителност и това им харесва, но полза никаква, аз даже бих казал – обратна.

Нали някога в Африка, преди да започнат да раздават храна и да се безпокоят за нея, създаваше, произвеждаше и продаваше много стоки. А сега, когато снабдяват тези страни с храни и оръжие, те само воюват помежду си.

Затова, ако искаш да сломиш някого, започни да го снабдяваш с необходимото му, за да престане за мисли за живота си и да се безпокои за него. Точно това се случи в Русия. Откриха нефт и газ, започнаха да го продават и цялата страна се разруши. За какво да работим, след като имаме пари?

Същото се случва с националното осигуряване в Израел. Ако ти е отредена помощ, ти няма да искаш да излезеш от вкъщи: “Защо? Ще си купя бутилка бира, ще си гледам телевизия и времето си минава. Днес всичко е наред”. Човекът си прави един сандвич, отива на морето – и целият ден е в морето.

Нищо не може да донесе по-голямо разрушение, отколкото такава на пръв поглед добра сила и загриженост на един човек за друг. Дори ако на човек му се стоварят удари, това ще бъде по-добре. Необходимо е нещо го задължи да работи, да го застави да учи!

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: Ако предположим, че кризата приключи – работа така или иначе за всички няма да има. Хората започват да купуват по-малко, защото разполагат с по-малко пари. Човек без работа, това е опасно. Какъв е изходът: в световен мащаб трябва да се подменят ценностите, които се разменят срещу пари.

Кризата ни заставя да осъзнаем, кое всъщност се явява ценност понастоящем в 21-и век. Подготвят ни, за да променим ценностите на своя живот. Подготвят ни за да разберем: какви са тези ценностите, за които сме готови да дадем пари.

Ако всички най-богати хора се съберат и създадат световно правителство основано на други ценности, начинът на живот в света би могъл да се промени. Но очевидно без криза, такова намерение няма да може да възникне. Съзнанието не се променя в парникови условия. Необходим е стрес, криза. Тя е нужна за всеки: за работника, за средната класа, за пенсионера, за да си зададат главния въпрос: какви нови ценности имат значение за мене днес?

Досега не открих нито един човек, който да може да даде ясен отговор: какво да се прави. Струва ми се, че приложна точка в управлението на кризата трябва да се яви не изменението на ситуацията във външния свят – това е просто суета на суетите, а съзнанието на човека. Там са всички източници. Там е причината за всичко.

Реплика: Хората вече се досещат, че кризата не е във финансите, а в необходимостта от промяна на нашето общо отношение към живота, към себе си, към света, към Природата. Какъв е проблема: ясно ни е, че трябва да се променим, но как и какво да променим – това не знаем и сами няма да узнаем. Ще получаваме удари, а как правилно да ги избегнем, няма да узнаем.

Природата изисква от нас да се издигнем на ниво “Човек”, за което ние нямаме никаква представа, защото това ниво е противоположно по свойства на нашето. В своето си развитие ще достигнем до осъзнаване на злото, но как да преминем от него към доброто – сами никога няма да разберем, защото преходът включва ново съзнание и нови наши свойства. Затова сега ни се дава науката за разкриване на нашето следващо състояние – Кабала.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Как външната Висша сила може да създаде равновесие между Малхут (желанието за наслаждение) и духовните светове, ако всичките те са вътре в човека?

Отговор: Духовната сила се намира в нас. Няма нищо външно. Всичко се намира вътре в човека и Твореца, и творението, и всички създания. И ако на мен ми се струва, че съществува външен свят, то е поради отсъствието в мен на истинско, правилно възприемане.

Но аз бих могъл да се отнасям към себе си, както към целия свят и да се грижа за това, да съм подобен на Висшата сила. Да си я представям вътре в себе си, повече отдаваща и любеща всички, доколкото аз я разбирам и усещам. Тогава ще организирам всички мои вътрешни желания и свойства по такъв начин, че да се съединя с другите – в мене.

Така се получава, че съм длъжен да поправя само себе си, своето виждане за това, че светът съществува сякаш извън мен. Аз започвам да усещам, че той целият действително се намира в мен и по такъв начин достигам поправяне на реалността. Получава се, че поправянето се заключава не в моето отношение към другите, а във виждането ми, че те са други, а не ми принадлежат. Но същия егоист ли оставам аз при това, разкриващ само че, всичко е мое?

Тогава цялата реалност и външната, и вътрешната ми се струват като едно цяло. И дори ако все още не достигам правилното, духовно възприемане на действителността и тя не ми се струва едно цяло, това не е важно. Главното, което извличам от науката Кабала е това, че човек е длъжен да поправя само и единствено себе си.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: През последните години в Русия общественото мнение се манипулира чрез средствата за масова информация. При това потока и плътността на това информационно въздействие превишава естествените потребноси и способности на човек да го обработи и възприеме. А това означава, че възприятието влиза вече в някакви болни, неправилни, нездрави ритми независимо от съдържанието.

Отговор: Само възпитание и просвета могат да бъдат противовес. Ние трябва да действаме в съществуващата реалност, без да се опитваме да я унищожим, а да поправим човека и само него. Кабала: ако можеше в градската канализация да пуснем една таблетка и хората, като пият вода да поумнеят, за да престанат да са шовинисти, да станат по – добри, но това не бива да се прави! Необходимо е съзнателно поправяне! Необходимо е човек постепенно да осъзнава необходимостта от поправяне на свойствата му. Той трябва сам да осъзнае това. Затова трябва да се прояви целият му егоизъм. Това ни е дадено от Природата. Тя специално предизвиква у нас противоположни на духовното свойство, за да ни предизвика да намерим правилното състояние и да осъзнаем необходимостта от възвишеност.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Да предположим, че извършваме не външно, механично, а вътрешно действие. В какво се заключава вътрешната сила на това действие? Какъв е неговия смисъл?

Отговор: Целият смисъл е в разкриване на реалността, за сметка на много тежки усилия! Точно в това се състои работата на човека в този свят. Той идва в нашия свят, за да достигне осъзнаване на своето зло. Осъзнаването на злото в съществуването му достига до него постепенно – за всеки поотделно и до цели народи, или дори различни цивилизации с определена скорост съгласно пирамидата, по която е създадено човечеството.

Но в края на краищата всеки е длъжен да достигне осъзнаване на злото, т.е. да разбере, че нашето материално съществуване нищо не струва и ние сме в състояние да го коригираме дотолкова, че просто да живеем като поправени животни, които чувстват, че им е добре.

Освен това, дори да бихме могли да поправим своето земно съществуване, за да може тялото ни да се чувства комфортно като крава, пред която се простира безкрайна зелена ливада, има и слънце, и вода, всичко което можеш да си пожелаеш – но все пак този живот, някога приключва! Някога и тревата ще свърши, моят живот също и това е всичко … И тази мисъл, която не спохожда кравата, изведнъж започва да измъчва човека, всекиго на определено равнище от развитието му.

Повечето хора не се замислят върху това или се стремят да го забравят. Но в крайна сметка човек се развива дотолкова, че започва да се пита: защо е така и какъв е смисълът?! И нещо повече, ако види пред себе си неминуемия край, ако ясно си го представи, започва да му се повдига от цялата тази зелена трева, която се простира пред него. Защото тя не му носи вече никаква наслада, ако той знае, че един ден това ще свърши.

Той не иска да живее само заради днешния ден! И тук в него започва една нелека вътрешна борба и изясняване: искам ли да продължа да се наслаждавам на радостите, които мога да получа днес и да се изключа от следващия миг – или живея за бъдещето и съществувам само заради него в настоящия момент.

В това се заключава решението на човека – да живее в днешния ден и да не мисли за бъдещето, като че ли не съществува или да живее заради бъдещето без да се тревожи за настоящия момент. Едно от двете. Ако мисли само за сегашния момент, той се нарича животно, ако мисли за бъдещето, той се нарича човек. И когато получим такова усещане, ние се обръщаме към науката Кабала –отчайвайки се, да намеря смисъл в своето материално развитие. И Кабала ни обяснява, защо е създадено всичко и как можем да се развиваме по-нататък.

И останалите науки потвърждават, че дейността ни в този свят е порочна, ние го разрушаваме. Трябва да вземаме от света само толкова, колкото вземат и животните. Защото нашето тяло е просто едно животно. А всичките си останали сили, трябва да отдам на духовното си развитие, за да се издигна до равнището “Човек”. Природата ни принуждава да достигнем човешкото равнище.

Както в цялата природа се е развивало желанието за наслаждение: от неживото ниво до растителното, а след това и до животинското, както се е развивала цялата Вселена, така сега вече е дошло време човечеството да се развие от животинското си равнище до човешкото.

Сега ние стоим на прага на човешкото равнище. Това означава, че сме длъжни да прекратим да се развиваме на материалното ниво – с всички тези електронни играчки ще се приключи. Хората губят интерес към тях. Всичко им е омръзнало, нищо не желаят! Нищо не можеш да продадеш на човека, изключая неговото желание да се издигне и да стане човек. Освен това, на човек нищо друго няма да му бъде необходимо.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Съобщение: Мухите, лениво стоящи върху масата, докато не ги ударят с вестник, постъпват правилно. Както са доказали математиците, най-ленивата от възможните подвижни стратегии да се избегне хищника се явява изключително ефективна. С помощта на тази теорема се изследва поведението на химическите реакции, движението на хранителните вещества и сигналните молекули в клетката, динамиката на фондовия пазар.

В Кабала е казано: Да седиш и нищо да не правиш е за предпочитане (Шев ве ал таасе – адив). Защото всичко, което човекът прави над необходимото за неговото съществуване е не само излишно, но и винаги вредно. Ние сме създадени животни (поне в тяло) и човекът в нас – това не е развитие в плоскостта на този свят чрез доставяне на удоволствие на животинското тяло, а издигане в следващото, вечно и съвършено измерение. Природата ни тласка към това чрез страдания, показвайки ни, че въпреки нашите усилия никога няма да бъдем щастливи в създадения от нас свят. Така че леността е едно от полезните свойства!

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Ние говорихме за това, че именно кризата може да предизвика в човек въпрос за смисъла на живота. Но наистина до него може да достигне и човек, който притежава абсолютно всичко, но не чувстващ покой…

Отговор: На нас не са ни известни “пътищата на Твореца”. Настоящата криза, това е преди всичко една лека уплаха. Истинската криза предстои. Тя ще се проявява под различни форми, без да е свързана с парите. Парите са само един малък дразнител. Всъщност това не е смъртна опасност, а само отсъствие на увереност, глад който може да бъде преодолян. Всичко това, все още не е надвиснало над нас като страшно чудовище, което се готви да ни унищожи.

Все още нашето състояние не ни се разкрива, като Висша сила, против която нищо не можем да направим. Ние все още си мислим, че ще успеем да се насладим на живота. Нали финансовата ни система е изкуствена и затова предполагаме, че ще съумеем да се справим с това състояние. Това все още не е удар.

Ударът, който ще дойде е “пръст Божи”, както казваха мъдреците на Фараона. Хората тогава ще почувстват, че ставащото не е случайно, че всички удари са целенасочени. Това ще бъде начало на изявата на Твореца пред народите. И човекът ще започне да разбира случващото се, като естествен природен процес, срещу който не могат да бъдат противопоставени неговите изкуствени решения. Затова сегашната криза не е истинска. Но ние се стремим, използвайки този пример да обясним, че е настъпил нов период в човешката еволюция.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Нито една нова система не се утвърждава в чист вид. Така или иначе, тя задължително влиза в компромис със старата, от която израства. Просто не става по друг начин ….

Отговор: И да, и не. Поради това, че говорим за качествено ново ниво, което не се развива по традиционно егоистичен начин, от по-малко към по-голямо. Става дума за качествен обрат: от отношения на потребление – към отношения на отдаване, от “интро” към “екстра”, когато човек започва да усеща света, излизайки извън себе си. Това е инверсен модел и затова не се изгражда върху старото, развивайки го.

Човекът продължава да живее с всичкия си опит и култура. Но когато започне да възприема (усеща) вътрешните (скритите) връзки в света и вътрешните му форми (сили, души), тогава неговия общ свят става прозрачен. Обектите и действията в този свят се превръщат в неодушевено следствие от действията на Висшите сили, които по явен начин му разкриват един много по-вътрешен слой от света.

Днешното състояние на криза ни подтиква към необходимостта от постигане на скритата реалност, силите и действията, управляващи нашия свят. Сегашната криза по принцип не е нищо друго, освен подготовка за приемане на нещо кардинално ново, тъй като няма друг изход.

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→