Намирайки подходящото обкръжение, човек е готов да се преклони пред него, да приеме всичко, което ще му кажат. В началото вижда величие във всичко – в учителя, в ученето, в другарите. Но след известно време започва да свиква. Предоставят му възможност да се включи в обкръжение и тогава започва спускането надолу: „Всичко е нормално, в своята компания съм – както и преди. Там, където трябва съм”.

И с това, човек слага кръст на себе си и се плъзва надолу. В своята глупост и гордост не разбира, че сега му позволяват да се приближи, за да възвеличи обкръжението в своите очи. За него, то трябва да стане още по-високо, отколкото е било в началото.

Но заради своята природа човек гледа света през материалната призма. Вече познава другарите и те не му се струват толкова велики като преди, когато се е чувствал като скромен гост сред тях. Учебният материал придобива свързаност, а и учителят загубва предишната си висота.

Така расте егоизмът, за да предостави на човека възможност, всеки път отново да извисява обкръжението. Но той не използва тази помощ по предназначение – за подем, а остава долу. И в резултат, вместо да се изкачи – се спуска.

По този начин хората, които заслужават подем и разкриване на Твореца, като не успяват да влязат в обкръжението, започват да се спускат, пренебрегвайки получените средства. Още на следващия ден те не гледат на него, както вчера. Учителят, групата и книгите губят ценността си в техните очи, макар това да се случва с различна скорост.

Затова моята работа е непрестанно да извисявам важността на обкръжението – на учителя, книгите и групата. Трябва през цялото време да се издигам. Не защото някой има нужда от моето признание, а просто по друг начин няма как да постигна величието на Твореца.

Обкръжението не изгражда от себе си нещо особено и затова е много трудно да се ценят другарите. Учителят също не изглежда голям човек. В кабалистичните групи винаги е било трудно да се задържи обкръжението на висота. И все пак нямаме друг изход – трябва да започнем да помагаме на другарите да осъзнаият важността на групата.

Това не означава, че трябва да важничим или изкуствено да парадираме с величието. Тук не можем да се преструваме, защото Творецът е скрит. Колкото човекът е по-високо, толкова по-малко се проявява това – а Творецът е скрит повече от всички. Такъв е духовният закон.

И затова трябва да увеличаваме важността на обкръжението, за да можем чрез него да постигнем важността на Твореца. Ако тази цел не гори в нас изначално, ако не изградим ясно тази схема – от величието на обкръжението към величието на Твореца – тогава нищо няма да постигнем. Напротив, пренебрежението само ще нараства.

Днес, организацията Бней Барух съществува, защото аз съм тук. Утре, мен няма да ме има и ще се случи същото, което стана с групата на Рабаш – разногласия по всички направления. Затова, трябва да възвеличаваме същността на нашето общество, неговата основа – неговото величие, произтичащо от стремежа към величието на Твореца.

Ако през цялото време се стермя да придобия важността и величието, напълвайки главата и сърцето на всеки, ако принадлежа към това, ако съществувам заради него, ако съм привлечен от величието на обществото, защото ме води към величието на Твореца, ако постоянно усещам това, ако то ме движи – тогава, безусловно ще постигнем целта в най-кратки срокове.

От урока по статия на Рабаш, 14.02.2011

[35283]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Ако цялата наша работа – това е да разкрием мястото на разбиването, то какво не ни достига, за да направим това?

Отговор: Ти просто не искаш да разкриеш това разбиване! Защо ти е да разкриваш своята завист и ненавист – по-просто и по-спокойно е да оставаш равнодушен.

Човекът чувства, че другарите, „ближните”, сякаш не съществуват. В кабала „ближен” – това е човек, който аз чувствам извън себе си. Аз знам, че всички трябва да бъдат в мен при правилно възприемане на действителността – а аз ги усещам външни за себе си, далечни и ненавистни. И аз се плаша, нима така ненавиждам частите на своята собствена душа?! Това е и усещането за силата на разбиването.

Аз знам, че това е лъжа и искам да поправя своето криво зрение!

Опитай да се постараеш, да видиш, че всичките ти другари са част от теб. Даже на целия свят вече се разкрива неговата затвореност и взаимозависимост. Но ние не достигаме до този извод от външната страна, от отсъствието на избор, както прави  целия свят, чрез удари, показващи връзката между хората. Ние достигаме чрез вътрешното – и така постепенно разкриваме, че всички се явяваме едно цяло и сме свързани в обща система.

И знаейки всичко това, аз гледам наоколо и виждам чужди за себе си хора! Аз не чувствам какво мислят те, какво искат! Още повече, те всичките са ми безразлични, и не е по силите ми да ги удържа всички в полезрението си, а още повече в усещанията си… Никой от тях!

Тоест, разбирам, че това е пълното разбиване – аз съм болен от страшна болест! Защото виждам, че съвършено съм загубил чувствителността, способността да усещам всички тези части, които трябва да са мои. Аз се разпадам на части като мъртво тяло. Защото смъртта – това е, когато от тялото изчезва жизнената сила, и то започва да се разлага на прах. Аз усещам себе си така, сякаш изведнъж от мен се отделя ръцете ми, краката. Това ме ужасява.

Всичко това мога да видя и да почувствам в сетивните си органи (келим), които се развиват в мен благодарение на изучаването на кабала, и които в бъдеще е съдено да станат моите свойства любов и отдаване. По-нататък…

Но любовта започва с това, че ние разкриваме в себе си ненавистта към другите и започваме да я ненавиждаме в себе си. И сега аз разкривам тази ненавист – своята неспособност да усещам другия, защото той ми е безразличен. И даже по-лошо, аз оценявам успеха си – по техните неуспехи. Колкото на тях им е по-зле – толкова на мен ми е по-добре. Какво извратено и лъжовно възприятие, каква слепота, че така мисля за другите.

Рабаш привежда пример, че човек изведнъж разкрива, че съседското дете, което така го е дразнило – всъщност е негов син.

Но да поправиш тази картина може, ако се стараеш да видиш как всички в групата заедно се стремят да поправят това изопачаване.

От урока по статията “Същност на науката кабала”, 13.02.2011

[35220]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Криза, глобализация, Общата душа "Адам" - No Comments→

Статиите на Рабаш започват постепенно да се изясняват на човек, в зависимост от това, как ги реализира. В началото му се струва, че не са написани красиво и правилно, че отделните им части не са свързани помежду си, че не са последователни… Ние не виждаме в тях точното движение на силите на душата, която се развива именно по този начин, защото не познаваме своята душа.

Ако човек изпълнява тези действия и едновременно с това изучава статиите ще види, че са написани абсолютно точно и не може да бъде по друг начин, защото кабалистите пишат, изхождайки от онова, което чувстват, а всички души преминават един и същ път, едни и същи състояния. Затова, тези статии стават все по-близки и разбираеми за човека – това е „ръкописът” на неговата душа.

В началото, човекът учи, опитва се да запомни. Той запомня отделни фрази, някои от които разбира, а други още не – като малко дете, което повтаря думите на възрастните, без да разбира техния смисъл. Постепенно, според степента на реализиране на тези статии, той започва да вижда, че тези редове най-точно изразяват неговите състояния и не могат да бъдат написани по друг начин – именно по тази причина кабалистите използват цитати от Псалмите, от Талмуда („Поучения на бащите”), на Пророците и други източници.

Това са много особени статии. Аз израснах с тях. Те бяха написани редом с мен, а след това, четейки ги в продължение на много години видях, че стават все по-близки и по-реални за човека. Защото ти ги четеш не от книгите, а отвътре, от душата, която се разкрива в съзвучие с тези думи. Това ще се случи с всички, именно защото тези статии са написани въз основа на пълното постигане на душата.

Рабаш беше велик, но се опитваше да скрие това и успя да го направи – да скрие себе си от всички! Но онзи, който постигне неговите статии, вижда, че е бил велик човек. В цялата предшестваща го поредица от кабалисти, започвайки от Адам, не е имало никой, който така последователно, подробно, съхранявайки връзката си с корена, с езика на клоните и с цялото Петокнижие (с Танах), да изложи системата за духовна работа, обяснявайки я открито и достъпно за всички.

Рабаш те хваща за ръката и те превежда през всички етапи на статията така, че не можеш да сгрешиш. Той подчертава всеки детайл, на който трябва да се обърне внимание. Нямаме друг учител по-близък за развитието на душата от него. Баал а-Сулам е много висок, академичен и универсален. Той се спуска към нас от висока планина, а Рабаш е по-близък, по-нежен възпитател, който меко, с любов и тревога ни предава методиката за поправяне.

От урока по статия на Рабаш, 07.01.2011

[34122]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - No Comments→

От урок №2 в Москва

Въпрос: Как да повишим важността на целта в групата, важността на сутрешните уроци, важността на поръчителството, важността на взаимодействието между всички членове на групата?

Отговор: Няма друг въпрос, няма други проблеми, освен един единствен проблем, за който Рабаш пише във всички статии. Баал а-Сулам е писал за него накратко, той не е имал все още такъв жизнено важен проблем с групите. Пет-шест човека и това е цялата му група.

Рабаш, когато аз отидох при него, също имаше шест-седем човека, които се занимаваха и бяха приблизително на неговата възраст. Аз тогава бях на 33, а те – над 70-те. „Как да продължим напред?” – го попитах аз. Той отвърна: „Нищо друго няма да ти помогне, трябва ти група”.

Тогава аз започнах да давам лекции и беседи и му доведох около четиридесет млади момчета. Цялата работа се състои единствено в обединяването на нашите стремежи към Твореца, към разкриването на единната сила на Природата. Работата се осъществява единствено въз основа на обединението.

Самичък ти не можеш да разкриеш нищо. Ти имаш само точка в сърцето – желание към Твореца, което са пробудили в теб. Ти трябва да поставиш групата между себе си и Него. И тогава тя ще стане онази „подложка”, където усещаш Твореца. Ти не можеш да Го усетиш по друг начин! В противен случай, това пространство остава пусто за теб, ти не можеш да го запълниш, да усетиш неговото напълване. И затова цялата ни работа е само в това.

„Разбори” в групата? Много е хубаво, че ги има. Но те не трябва да бъдат заради уравновесяването и успокояването. Те трябва да се правят, за да се извика Твореца! Заради това Той и предизвиква всички проблеми между вас! Само заради това!

Съществуват „разбори” от друг тип, свързани не с взаимоотношенията между другарите, а със семейството, с децата, с подреждането на занятията, с развитието на групата и разпространението. Това е друга работа, това е ежедневието.

Но нашите вътрешни отношения, общата работа по изграждане на взаимовръзките, призвана да разкрие онази Сила, която напълва пространството между нас – това може да се осъществи само с помощта на Него самия. Тази Сила проявява себе си двояко: или поправя нашите желания, обединява ги, прави ги общи, или пълни нашето общо, вече поправено желание. Но именно общо!

От урока по статията на Рабаш, 16.01.2011

[33819]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Конгреси и събития - No Comments→

Трябва да се разбере, че нашите ежедневни учебни занятия – това не е получаване на знания, а развитие. Всеки урок, на който ти си присъствал – днес, вчера, онзи ден – това са етапи от твоето развитие.

Това не е изучаване на някаква статия или части от „Учението за Десетте Сфирот”. Като се изучава този материал, ти изясняваш по какви степени да се развиваш. И затова е много важно след това, през деня да оставате в това, което е учено на урока.

Целият ден трябва да се върти около тези часове, когато се срещаме на урока. Необходимо е да се работи над урока, да се обработва, да се стараете да не загубите, да четете моя блог – да се занимавате с този материал, колкото се може повече. Защото така ние вече се обединяваме с мислите и се оказваме на нашия общ определен етап от развитието. Това е много важно, вече се получава една обща мисъл.

Аз видях, че дори Рабаш е правил това и се е връщал през деня към този материал, който сме изучавали сутринта. И той е говорил за него с тези същите думи, спомняйки си прочетената статия.

Това е хубаво, това означава, че човек преживява това, като го пренася от главата в сърцето.

Всеки ден ние тръгвахме на разходка с Рабаш и ако аз отидех малко по-рано, то го намирах, да седи и да чете или да пише нещо, което се отнасяше до сутрешния урок. И по-късно, когато пътувахме в колата, ние говорехме само за статията, която изучавахме на урока или за частите на ТЕС.

А ако му беше необходимо да тръгнем на прием при лекаря, то той взимаше със себе си страниците със статията или том от ТЕС и ние седяхме там, на опашката, и говорехме за това, учехме. И обикновено това беше този материал, който ние току що изучавахме сутринта.

От урок по „Учението за Десетте Сфирот”, 07.01.2011

[33083]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Защо се е разбил светът Некудим?

Отговор: Светът Некудим е направил неправилен разчет. Мислил си е, че ще може да получи „заради отдаване” цялата безкрайна светлина на края на поправянето, но не е могъл – и започнал да се наслаждава за самия себе си. Дори не е знаел, че има в себе си такива дълбоки желания, а срещу тях – такава висока светлина, такива огромни наслаждения.

Рабаш привежда като пример историята, в която един човек отишъл на сватба и си мислел, че ще зарадва жениха и невестата, ще празнува и танцува с другите гости. Но чашка след чашка, той постепенно започнал да си губи ума и да вдига много шум на масата. Накрая го извели оттам, завели го в къщи и го предали на жена му. И повече никой не искал да го покани на сватба.

Сега, било необходимо да извърши поправяне и да контролира себе си: как може да отиде на празника, колко да пие – съвсем малко, само за да уважи домакина, и в никакъв случай не трябва да премине нормата… И със света Некудим се случила подобна история.

Но всичко това не се случило без причина. Светът Некудим се е разбил, за да разкрие на творението, кое е то по отношение на Твореца. Защото всички разкрития, случили се преди разбиването, сякаш не били истински – никога дотогава творението не било усещало своето истинско егоистично желание, стоящо пред светлината, носеща наслаждение. То винаги действало с намерението „заради отдаване, получено от Твореца.

Творецът създава творението в света на Безкрайността, напълва го с цялата безкрайна светлина във всички желания, дава му цялото намерение. След това, творението извършва съкращаване, желае да получи заради отдаване – и всичко това, благодарение на силата на светлината, присъстваща в творението.

В това няма голяма премъдрост – вътре в мен действа светлината и изпълнявам всичко по нейна заповед. Действам не аз, а двете сили на Твореца: желанието за получаване и желанието за отдаване. Така действа цялата духовна природа: неживото, растителното, светите животни и ангелите, подчинявайки се на този механизъм

Първият път се разкрива какво е творението, ако действа независимо – само при разбиването на световете. Творението прави разчет на основата на светлината и си мисли, че по същия начин, както и по-рано, ще може да получи заради отдаване цялата светлина – и да завърши поправянето.

И тук се разкрива, че всичко, което е станало преди, е било направено със силата на светлината – с нейната сила на отдаване, която те е напълвала. Това не е било твое решение – тя просто е присъствала в теб по рождение. А сега, за първи път се разкрива собствената ти природа.

Затова, след разбиването вече можем да говорим за някакво творение, което извършва самостоятелни действия. То взема своите празни желания, които нямат екран и казва: „А сега, само ще изпълня действията и ще получа в тях светлината заради отдаване!” – подобно на глупавия самонадеян син, който вместо с истинско оръжие, получено от бащата Цар, излиза на война с щит и меч, които са играчки, както разказва притчата…

От урока по „Учение за Десетте Сфирот”, 12.01.2011

[32635]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Струва ми се, че в своите статии Рабаш се опитва да ни опише духовната работа в чувствена форма…

Отговор: Всичко става вътре в желанието, тоест вътре в нашите усещания. Кабалистите не говорят за нищо друго.

Математиката и всички явления, които ни се струват рационални – също са чувствени, но ние не съзнаваме, че в ума си оценяваме съотношенията между усещанията.

Измерваме ги, претегляме ги, определяме някакво числово значение – но това винаги е работа с усещанията. Дори, ако сравнявам цветови нюанси: „Този е по-жълт, а този – по-бял”, аз оценявам усещанията, които те предизвикват в мен. И така е със всяко нещо – дори с най-рационалните, като че ли лишени от всякакви чувства понятия – във всички случаи работим само в усещанията.

Когато започнах да се занимавам с науката кабала, това просто ме порази: „Какви чувства?! Това да не любовен роман?.. Каква наука е това?” – докато наистина не започнах да разбирам, че човек се състои изцяло от желания, и всичко, което ни заобикаля – също са желания. Неживите обекти, растенията, животните – всичко това са желания, които по този начин се представят в нашето общо желание за наслаждение.

Аз виждам животни, неживи обекти, хора, небе – в такъв вид усещам явленията в своето желание за наслаждение. Изследвам някакъв нежив материал: с каква сила да му въздействам, за да се нагрее, да се разпадне, да се съедини.

Изследвам животни, растения, самия себе си, отношенията между нас в човешкото общество. Във всички случаи анализирам, преценявам, оценявам, изучавам само съотношения между желанията.

Затова, във всички кабалистични книги е писано само за поправянето на желанието – за да можеш да издигнеш своето желание на такава висота, където ще можеш да бъдеш универсален – Творец, обща сила на природата, най-външният, най-широкият кръг, включващ в себе си всичко. Това трябва да постигнеш в своите желания.

От урока по книгата «Зоар». Предисловие, 03.12.2010

[31602]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Конгресът в пустинята Арава, Израел. Урок 2.

Когато отидох да уча при Рабаш, бях на 33. Аз бях силен, преуспяващ човек, с дом, семейство и успешен бизнес.

Попитах го: „Сега се каня да вложа в теб целия си живот, ще бъда с теб до самия край – защото, в противен случай, е невъзможно да науча каквото и да било. Готов съм за това, но как мога да бъда уверен, че се намирам на правилното място?”

Рабаш отговори, че съм съвършено прав, задавайки този въпрос. Но само аз мога да избера към какъв учител искам да се прилепя. Никой не може да ми се бърка, и никой няма право да влияе върху решението ми. Той каза: „Иди и провери другите места!

Но след като вземеш решение и избереш място, повече нямаш право да се съмняваш в него. Не можеш да се колебаеш за посоката по средата на пътя. Не трябва да си под чуждо влияние, а само под влиянието на своя учител.

Тоест, ако ти станеш мой ученик, ти си длъжен да получаваш само моя дух и повече никого да не слушаш. Защото ти се каниш да се развиваш, а в процеса на ставането на човек е забранено да се слушат странични мнения.“

От 2-ия урок на конгреса в Арава, 31.12.2010

[31423]

Filed under: Духовна работа, Изучаване на кабала, Конгреси и събития, Учител и ученик - No Comments→

Рабаш, Шлавей Сулам, 1989г., статия 2, „Голям или малък грях в духовната работа”:

Величината на отдаването зависи от този, на когото даваме. Ако човек дава нещо малко на царя, то това е малка работа.

Но ако човек дава нещо велико на царя, неговото отдаване придобива важност и му доставя голямо удоволствие.

Въпрос: Опитвайки се да си представя, че аз отдавам на великия Цар, аз чувствам, че лъжа себе си. Какво да правя?

Отговор: Всичко е правилно. Преди всичко, важността зависи само от теб. Творецът съществува, а ти Го разкриваш или не Го разкриваш. Това зависи от теб. Имаш ли „датчик”, за да го разпознаеш? В това е целият проблем.

А и въобще, какво е това – важност на Твореца? Рабаш привежда думите на Рамбам за това, че в началото на пътя човек се намира в процес под название ло-лишма. С други думи, Царят е важен за мен, ако сближавайки се с Него, аз придобивам повече. Както е прието в нашия свят, аз претеглям Неговата важност съгласно наслаждението, което мога да получа от Него.

Какво друго би ме заставило да премина към другите ценности? Светлината, възвръщаща към Източника. Ако посредством групата аз се старая да мисля за промяната, която трябва да стане в мен, ако аз чакам светлината, както петелът чака утрото, и не се страхувам от нея, както прилепа, ако искам тя да дойде и да ме измени, тогава настъпват промените, и аз започвам да ценя Висшия, защото той е Даващ, а не защото мога да получа това, което ми дава.

Сега аз го ценя, защото той ми дава, ценя отдаването – не отдаването на мен, а самото свойство отдаване. Аз искам да му се уподобя.

Тази нова ценностна скала много силно променя човека. Висшият става за него действително Висш – висок по своето значение, Цар, величието на който е в това, че той е Даващ по свойства.

Тогава аз гледам към Висшия, не защото получавам от него, а защото мога да му се уподобя. Аз искам той да ми даде своите свойства, да ми даде да стана подобен на него, близък с него. Защото близостта се измерва именно с подобие на свойствата, а не по това, колко аз мога да получа от него.

В това е цялата разлика между материалното и духовното – как ние се отнасяме към Висшия? Искаме ли той да ни измени?

При това Висшият се намира в абсолютен покой, и всичко тук зависи от нас: ако поискаме да се изменим в неговата светлина – ще се изменим. Ако поискаме да се сближим с него по свойства – ще се сближим чак до пълно сливане, до любов!

От урока по статията на Рабаш, 27.12.2010

[30935]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

В момента, в който свише те доведат в групата – веднага започни, с нейна помощ, да издигаш важността на целта, за да увеличиш онова, което ти е дадено изначално като първа искра.

Тъй като само благодарение на важността, ти преодоляваш лъжата и постигаш истината.

А ако не получиш важността от групата – или ще се върнеш обратно към лъжата, или ще седиш и ще бездействаш, самоизяждайки се, без да можеш да си отидеш.

Но, да напредваш  по пътя на истината е възможно само, получавайки впечатление за важността на целта, от обкръжението. Според степента на тази важност, ти ще си готов да търпиш твоето его да страда, а истината – да расте. Тъй като това е много болезнено.

А освен това, групата ще ти помогне да разбереш, че само чрез молитва е възможно да постигнеш нещо. Молитвата – това е молба за промяна на желанието от получаване на отдаване, от разделяне и ненавист – към обединение и любов.

Помня, че веднъж се разхождахме с Рабаш в гората около Бен Шемен. Аз му разказвах за всички свои проблеми и около десет минути се възмущавах и крещях, а той слушаше спокойно и накрая, изведнъж каза: „Но защо не (Го) помоли?”

На нас не ни достига тази молба – „Защо не помоли?” Тъй като нашата природа не ни позволява да стигнем до нея, не ни дава да помолим.

Това не се вмества в нашия разум и сърце, че ние да трябва само да организираме молбата за поправяне. И хората се измъчват месеци и години, и не са в състояние да се помолят – да издигнат МА”Н…

От урока по статията „Слугинята, наследяваща своята господарка”, 16.12.2010

[29967]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Молитва, Намерение - No Comments→

Въпрос: Струва ли си да помня наизуст чертежите от ТЕС или е по-добре повече да се старая да ги усетя вътре в себе си, без разбиране?

Отговор: Ако отидете в нашия архив, ще видите чертежите на Рабаш. Ако отворите книгите на другите кабалисти, дори книгата „Ецира” или ръкописите на Ари – също ще видите чертежи. А ако отворите книгата „Зоар”, там няма чертежи, но има всевъзможни таблици.

Защото кабала е наука. Разкриваме нов свят, а там действат сили и ние искаме да знаем каква е формулата, по която тези сили се съчетават помежду си – във всяко място, във всяко състояние. Ако познаваме това съчетаване на силите, когато придобием екран, ще можем да постигнем същото състояние.

Да допуснем, че имам екран, имам сили или сила на желанието да помоля силите. Тогава, аз получавам знание, сили и пример от висшето. Трябват ми тези три съставни – знание, сили, пример. Пред мен, нисшия, се намира висшият парцуф. Той ми дава пример, спускайки към мен долната част на своя парцуф (реглаим, крайници).

Както е написано в статията „Съчетаване на степените на милосърдие и осъждане”, висшият ми дава тъмнина, но по нея, аз мога точно да определя какво трябва да допълня, за да засвети тя като светлината. Така работим ние.

Намираме се в пространство на сили, действащи по определени закони и трябва много точно да работим, знаейки колко да вземем от тази или от другата страна, как да се издигнем и спуснем, как да установим връзка, с какви свойства. И всичко това е съпроводено от изключително силни усещания, впечатления, разкрития, но едновременно с това – с ясно и точно знание.

В нашия свят, мога просто да се наслаждавам на хубавата музика – и нищо повече. Но не е възможно да сравня моето впечатление от нея с това на истинския музикант, който я възприема не само в чувствата си, но и в разума, потапяйки се много дълбоко в нея.

Ако хората подходят правилно към това, а не егоистично, стараейки се да принизят произведенията на другия, тогава колкото повече разбират от обекта, толкова повече разум присъединяват към своите чувства, и разумът увеличава усещането. Но в нашия свят, като правило, разумът измества усещането, защото изхожда от нашето его и ние искаме да принизим другия.

Докато в духовното, това става по друг начин. И затова, ние можем да гледаме чертежите и едновременно с това да се впечатляваме от тях. При всички случаи, чертежът ми дава възможност да разбера съотношението между духовните сили и свойства – сам по себе си, той не изразява обект.

Гледайки чертежа, където Аба ве-Има се обличат от пе до хазе на Арих Анпин, аз не получавам впечатление от това. Но то ми дава възможност да се впечатля, ако знам какво е Арих Анпин, какви са неговите свойства от пе до хазе, защото аз ги усещам. Освен това, какви са свойствата на Аба ве-Има, какво могат да получат те от Арих Анпин, обличайки се в него, как могат да реагират и т.н.

Чертежът е като формула, която сама по себе си не е жива, защото това са само букви. Но всичко зависи от това, какво внасяш вътре в тези букви, каква същност.

Затова, ние сме длъжни да знаем основните чертежи. Баал а-Сулам пише, че така, както не можем да съществуваме в този свят без основните знания за ставащото в него, така човекът не може да съществува в духовния свят без базисните знания за него.

И затова, както в този свят сме длъжни да завършим училище и тогава можем правилно да контактуваме със света и хората, само по същия начин можем да влезем в духовния свят и да се ориентираме в него. Невъзможно е да стане по друг начин! Всеки е длъжен да има минимален набор от знания. Това му дава входен билет за духовното.

От урока по “Учение за Десетте Сфирот””, 15.12.2010

[29848]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Въпрос: Нужен ли ни е такъв екран, който ще ни позволи да се избавим от всички наслаждения, подготвени от Твореца?

Отговор: Не. Целта на творението е да достигне доброто и да се наслади. Но ние трябва да се насладим на неограничените удоволствия, които не съществуват в нашия свят. В този тънък слой на реалността, ние оставаме „животни”, а нашата задача е да се издигнем до степента на човешко ниво, в което е заложено безкрайното наслаждение. И тогава, след разкриването на отдаващото кли, ние безгранично ще се насладим.

Целта не е човек да страда. Ние трябва да разберем, че ако сега изпитваме страдания в нашия живот, това е само защото, по този начин, те ни тласкат към истинските удоволствия. Рабаш ни дава пример за един баща, който устроил уволнението на своя син от фабрика, за да не остане той там през целия си живота, а да напредне.

Когато се изправим пред неприятни неща, ние не чувстваме, че сме възпитавани по този начин, като малки деца. Но няма друг път. Не може непрекъснато да си примамван със „сладкиши“, защото те ще станат единствената ти цел. А без „сладките изкушения“ ти ставаш по-мъдър, започваш да цениш ситуациите и да се ориентираш в тях.

Благодарение на обкръжението и метода на поправяне, ти започваш всеки път да разбираш какво се случва с теб, съгласяваш се с „програмата за обучение” и по твоя воля преминаваш през всичките стъпки.

От урока по статията на Рабаш, 12.10.2010

[23278] 

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Съществува ли разлика между духовното развитие на мъжа и жената, и в какво се изразява тя?

Отговор: Ако говорим за историческия процес, ние виждаме, че започвайки да разкрива науката кабала, Авраам получил указание да се слее със своята женска част: „Слушай какво ти казва Сара”.

Женската част определя всичко. Онова, което мъжът разкрива, той разкрива в женската част – мъжката част на душата във вътрешната женска част на душата и мъжът в жената.

Рабаш нееднократно е писал и говорил за това, че в поправеното общество, в поправеното семейство, мъжът и жената се намират в процес на разкриване на Твореца между тях.

Мъжът възприема жената чрез Твореца, а жената се отнася по същия начин към мъжа и те постоянно усещат, че между тях се намира Творецът.

Въпрос: Какво означава това?

Отговор: Аз знам, че съм я получил от Твореца. И ако я възприемам като част, с помощта на която постигам Твореца, тогава действително реализирам себе си.

Въпрос: Тоест жената е мой партньор по духовния път?

Отговор: Тя не е просто партньор. Аз виждам в нея спътник, който Творецът е избрал за мен. И ако се отнасям с нея по този начин, тогава се обръщам не към нея, а към нея и Твореца едновременно и чувствам, че тя се отнася към мен по същия начин.

Това може би изглежда като неестествено раздвояване, но всъщност е естествено, защото е много целенасочено.

Излиза, че във всеки момент от своя живот, от най-интимните до най-общите ситуации в семейството и още повече в обществото и в света, ние започваме да се отнасяме един към друг така, сякаш Творецът се намира между нас.

Чувстваме, че тази сила трябва да ни свърже, да напълни пустотата между нас, да поправи отчуждението и ненавистта, която избухва помежду ни. Самият Творец идва, за да напълни това пространство и да ни съедини един с друг.

Можем да започнем да реализираме това в семейството – в най-близкото за всеки място и да продължим да го правим в целия свят.

От програмата „Кабала за начинаещи”, 14.10.2010

[24132]

Filed under: Духовна работа, Духовността на жената, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Всеки петък, аз идвам на вашия урок, а също така отворихме нов център в моя град, който е с обществен характер. Това достатъчно ли е? Имам ли група?

Отговор: Не мога да ти кажа дали имаш група или не. Няма значение колко от нашите центрове и събития си посетил, аз не знам дали имаш група.

Нещо повече, има хора, които идват тук ежедневно (а не както ти – веднъж седмично). Те участват в различни дежурства, плащат маасер и изпълняват много поръчения, но аз знам, че те нямат група. Ако на някого изглежда, че е достатъчно физическото присъствие тук, но на такъв човек му липсва група.

Въпрос: Какво трябва да направя? Какво е това група?

Отговор: Групата е вътрешното обединение с останалите хора, когато аз знам, че ще постигна светлината само чрез това обединение. Аз ще разкрия светлината, която ми въздейства и ме поправя само при условие, че се обединя с тях, защото светлината е скрита именно вътре в нашето обединение.

Въпрос: Мога ли аз да избера тези хора?

Отговор: Разбира се. В статията за групата Рабаш пише, че ти ги избираш съгласно техния стремеж към целта. Имат ли цел за достигане на обединение, а чрез обединението – отдаване, а чрез отдаването – Твореца?

Искат ли те да разкрият духовния свят, да обичат ближния като себе си? Ако виждам, че като цяло те се стремят точно към това, ако не пренебрегват тази цел и ако полагат усилия, тогава аз съм заедно с тях.

Въпрос: Могат ли двама да бъдат група?

Отговор: Да. Групата е понятие, което означава, че аз излизам извън себе си. Няма значение спрямо кого излизам от себе си. Нека да бъде едно нещо: Творец или приятел, или нека да бъдат много хора – това няма значение. Най-важното е, че вие излизате извън себе си.

От урока по статия от книгата „Шамати”, 15.09.2010

[23706]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как е било възможно Рабаш да опише състоянията, през които човек преминава?

Отговор: Това е пътят на всяка душа. Просто душата на Рабаш е получила възможност да пише за това.

В миналото душите са преминали през същите състояния и дори са постигнали по-високи степени. В Тора Мойсей описва в пълни детайли целия път, но вие просто не ги виждате. След това е дошъл Рабаш и е свел обясненията към по-нисшите състояния, изразявайки ги на език, който е разбирам за нас – езикът на чувствата. Баал аСулам също описва тези състояния, но използвайки езика на Светлина и желание, две сили.

Човешкото тяло реагира на различни вещества. Едни от тях ме оживяват, други ме успокояват, а други ме карат да се чувствам щастлив. Тук също ние говорим за духовните компоненти, които ни пробуждат. Преди всичко, това са чувства, които след това са приведени в ред, измерени са и са систематизирани съобразно законите за взаимодействието на Светлината и съсъдите.

Рабаш пише за нещата, намиращи се в духовния свят, по същия начин както вие бихте описали закуската си: половин домат, една четвърт краставица, хляб, сирене, масло, кафе със захар и т.н. Когато хората говорят за това, те усещат същите нещата, които и вие сте усетили.

Разликата е в това, че духовните описания са изразени много по-дълбоко и много по-подробно: какво точно да е сиренето, от какво мляко е било приготвено, от каква крава е било издоено, кой го е направил, кой го е продал, какъв нож е бил използван за отрязването му, какъв нож е бил използван за намазването му и т.н. Вие разбирате всичко това.

Но най-важното е, че вътре във всичко това, вие разкривате важността на Даващия. Всички тези компоненти ви помагат да Го постигнете. Това е разкриването на Твореца на творенията.

От урока по статията на Рабаш, 20.09.2010

[21596]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Рабаш - No Comments→

Въпрос: Дайте ни съвет, как да вървим по пътя и методиката на Баал аСулам, за да достигнем целта по най-бърз начин?

Отговор: Вече сме изучили като цяло всичко написано от Баал аСулам и методиката му. Необходимо е само да я реализираме. Удостоени сме да се запознаем с този човек, с тази душа, с трудовете на живота му. Ние живеем с мислите му, намираме се вътре в построеното от него „здание”.

Науката кабала се развива, защото се развиват душите. Все повече и повече души достигат до заключителния етап на поправяне, приближават се до своето реализиране.

Завършило е последното изгнание, и сега ние сме първите, които преминават от това последно изгнание, към пълно освобождение -разкриването на Твореца. И тук действително ни е необходима поддръжка, помощ, голяма светлина, учението, което ни е предал Баал аСулам.

Виждаме по самите нас, колко ни помага това, че го използваме – ако следваме точно методиката му, тогава се сдобиваме с успех, пробуждайки светлината, възвръщаща към източника.

Тази светлина засега действа в нас скрито и резултатите също не са особено видни отвън, но с всеки ден тази сила расте все повече, става по-забележима  и се усеща по-силно. Много се надявам, че скоро ще започнем да чувстваме това, което четем, да усещаме вътре в себе си същите тези форми, свойства и образи.

Всичко, за което четем в книгата Зоар и в Учението на Десетте Сфирот, всички тези картини ще преминат вътре в нас, и ще ни стане ясно, че това не е филм.

Както сега, нашите желания ни рисуват картината на този свят, така след това – желанията ни, само че вече желания за отдаване, – ще ни нарисуват картината на втората природа, на висшият свят. И тогава ще разберем, какво Баал аСулам е направил за нас!

Той пише, че всъщност, Тора започва да се изучава чак след разкриване на постижението. Защото когато ти се разкриват картините на бъдещият свят, ти си длъжен да знаеш за какво е всичко това! Както едно малко дете, което се нуждае от възрастните.

И тогава ще почувстваш, че Баал аСулам и Рабаш се грижат за теб, като за малко дете, и ти обясняват целия този свят.

С тяхна помощ, ти започваш да проникваш все по-дълбоко в него, да разбираш и да извършваш самостоятелни действия.

И всеки път ти се въодушевяваш все повече, а тези велики учители се намират до теб, тези два възпитатели, които през цялото време се грижат за теб и те поддържат през всеки миг и на всяка крачка.

Все още ни предстои да оценим значението на това предприятие, което е създал Баал аСулам, тази огромна подготовка, която е направил: „детска градина”, и „училище”, и целият „университет” на духовният живот, които е приготвил за нас. Ако не беше той, то никакви кабалистични училища не биха могли да ни помогнат.

Защото те само могат да добавят по нещо към това разкриване, което ние извършваме по методиката на Баал аСулам и постигаме духовният свят.

Аз много се надявам, че всички ние ще стигнем до такова разкритие, и тогава ще започнем да разкриваме неговото истинско величие и любов към нас. След това ще можем да общуваме на друго ниво и да се разбираме един друг.

Много се надявам да се срещна с вас в света на истината, където ще можем да обсъждаме всичко произтичащо, поглеждайки го с истински поглед, и ще се разбираме един друг.

Всичко това ще го направим заедно с Рабаш и Баал аСулам, с тяхна помощ, и ще почувствате как те през цялото време ни поддържат, постоянно ни обгръщат с грижа . Нека да се постараем да бъдем достойни за тях!

[21472]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа в група, Изучаване на кабала - No Comments→

Рабаш пише: „Моят баща Баал аСулам ни обеща, че следвайки неговият път и изпълнявайки неговите заповеди, ние ще се удостоим с вечен живот от Твореца, сливане с Него”. Самият Рабаш е постигнал високо ниво на духовно постижение, служейки си само с делата и съветите на неговия баща. Очевидно е, че за нашето поколение няма по-практическо средство за разкриване на Висшия свят, освен произведенията на Баал аСулам. Неговата душа е изключително близка до нас, тъй като ние оценяваме един човек съобразно ползата за нас.

Ние не сравняваме висотата на Кабалистите: Мойсей, Рашби, АРИ, Баал аСулам и Рабаш. За да получим вечен, духовен живот, ние зависим от душите, които са ни предшествали: Рабаш и Баал аСулам. Това е подобно на една майка, която е най-важната за своето дете. Разбира се има много високи души, но ние можем само да се обединим с духовната система чрез Рабаш и Баал аСулам.

От урока посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21314]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш, Учител и ученик - No Comments→

Отдалечени сме от света на Безкрайността посредством 125 степени на намаляване на светлината, степени на скриване, и сме абсолютно откъснати от истинската действителност, като че се намираме в безсъзнание, без реална представа кои сме и къде се намираме.

Необходимо за нас е да се пробудим, да дойдем в съзнание и по пътя на тези 125 степени да се върнем в това място, от което сме се спуснали, т.е. да се върнем към нашия корен. По този път – отдолу нагоре ние, преодолявайки скриването, достигаме подобие с Твореца, превръщайки се в такива, какъвто е Той.

В действителност, в човек няма никаква възможност сам да се пробуди и повдигне от най-долното ниво, погребан под 125-те степени на скриването. Както е казано „Сам затворникът е неспособен да се освободи от затвора” – необходима му е външна сила.

Ние не чувстваме висшия свят и си представяме лъжлива реалност. В безсъзнателното си състояние на нас ни се струва, че живеем заобиколени от свят, пълен с хора, вярвайки, че се намираме на определено място – Земното кълбо, Вселената. Ето такива образи възникват поради нашето безсъзнателно състояние и ние си мислим, че това е реалния живот.

А когато, сякаш на сън, до нас достигат гласове, казващи: „Да, ти си в безсъзнание, откъснат си от реалния живот, от Духовния свят!” – ние не им вярваме. И само хора, наблюдаващи ни отстрани разбират, че сме в безсъзнание.

Затова трябва да сме благодарни, когато тази точка в сърцето ни се пробуди. Чрез нея аз започвам да различавам нещо, достигащо до мен от друг свят – започвам да усещам, че съществува друга действителност. А великите кабалисти се опитват да ни настроят в чувството, за да можем да прозрем, да се пробудим за този истински живот.

От Адам – първият възвърнал се в истинското съзнание, до наши дни, се точи дълга верига от кабалисти, достигнали до истинския живот. Но днес вече ние всички сме длъжни да дойдем в съзнание.

И нашият лекар Баал Сулам със своя асистент Рабаш прилагат всички сили да ни доведат в съзнание. Така те привличат лъч светлина, спускащ се от истинската реалност в нашето отключено съзнание.

От урока, в памет на Баал Сулам, 16.09.2010

[#21329]

Filed under: Баал Сулам, Възприемане на реалността, Ежедневен урок, Рабаш - No Comments→

Без статиите на Рабаш ние не бихме знаели как правилно да се ориентираме към целта, защото Баал Сулам ни дава академични съвети от огромна духовна висота.

Ние не сме способни да извлечем оттам детайли за нашето съединение, за да направим дори една крачка и практически да ги реализираме.

А Рабаш започва направо с първата, начална точка и ни обяснява всяка крачка. След него ние можем по-добре да разбираме и да реализираме методиката на Баал Сулам

Статиите на Рабаш и книгата Зоар ще станат необходими, когато се приближим към непосредствена реализация на кабала – практиката за разкриване на Твореца.

Статиите на Рабаш ни помагат да формираме правилно намерение, а книгата Зоар – притегля това намерение, разкривайки  духовния свят, светлината.

Рабаш е направил това, което не е правил нито един кабалист преди него – той е описал всички етапи на вътрешната работа на човек, т.е. практическата реализация на Тора.

Той е бил единственият в цялата верига кабалисти, започнала от Адам Ришон, който е дал конкретни крачки и постепенни обяснения за работата на човек и групата, толкова необходими днес.

Преди него кабалистите са писали за своето индивидуално постижение, защото такова е било духовното придвижване в епохата  на 2000 годишното скриване, изгнание от духовното.

А до изхода от изгнанието, народът се е намирал в духовно постижение и не е било необходимо да се говори за това, че всяко дете усвоява според  ръста си.

Но днес, за да се издигнем от скриването, са ни необходими материали, които биха ни ориентирали за влизане в духовния свят. А това е възможно само като изучаваме статиите на Рабаш.

Без тях не бихме могли правилно да разбираме и другите кабалистични източници.

Затова нашата работа се разделя на две части:

1. Изучаване статиите на Рабаш

2. Ако правилно настроим себе си, то преминаваме към книгата Зоар или „Учение за Десетте сфирот” и вече можем правилно да работим с тях – да привличаме поправящата светлина.

Рабаш беше много скрит и скромен, винаги стоеше в сянката на своя велик баща. Цялата му сила и мощ бяха скрити дълбоко вътре, така че беше невъзможно да се види отстрани.

Той първи започва  да обучава в кабала нерелигиозни, без всякаква разлика по произход и считаше за много важно широкото разпространение на кабала.

От урока по писмо на Баал Сулам, 12.09.2010 г.

[#21027]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Рабаш - No Comments→

Баал Сулам пише, че можем да се съединим със светлината, само като се обединим в група. Иначе светлината не ни възприема, защото трябва да и се уподобим.

И тогава ще се съединим, както щепсела влиза в контакта, благодарение на точно обратното съответствие на формите.

След това светлината ще може да ни влияе, на всички празнини в нас, и да ги изправя, правейки ги подобни на себе си, съгласно желанието ни по време на ученето.

За да се организира правилно изучаване на статиите на Баал аСулам, неговия старши син Рабаш е създал методика на връзка с произведенията на баща му. С нея можем да сме сигурни, че ще реализираме всичко правилно.

Но не трябва да забравяме, че всички кабалисти говорят за необходимостта от група, в която ние реализираме тази методика, и се уподобяваме на светлината.

Човек не е способен да направи това сам. Дори ако той е много силно духовно извисен, без обединение, не може по-нататък да се издига и даже да остане в достигнатото.

Дори ако той вече е достигнал 124-тата степен, ако работи сам, той няма да може да се издигне на последната, 125-тата.

Спомнете си историята за Раби Йоси Бен Кисма, който е казал, че ако остави учениците си, той няма да е в състояние да напредва. А също така ще загуби нивото, което вече е достигнал.

Не е важно, че те са малки, а той им е учител, а важното е, че те са заедно. Има съединение – има подобие на светлината. Няма съединение – няма подобие. Това е съвършено необходимо условие!

От урока, посветен на паметта на Баал аСулам, 16.09.2010

[#21311]

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Рабаш - No Comments→