Всеки човек има право да провери, дали му подхожда мястото, където той се учи.

Но след кратка проверка, трябва да избере и вече без колебания да се включи в обучение в едно избрано от него място. Иначе няма да може да разкрие Твореца и Неговият свят.

Има групи, които заявяват, че се занимават по своя собствена методика, но въобще не е ясно, как може да съществува методика, която не е получена по веригата кабалисти – от учител на ученик.

Не е възможно сам да получиш такава методика. Само Адам Ришон е получил тази методика като че ли „от небето” – разкрил я е „сам”, а всички останали са я получили по веригата, дори Авраам, който отначало е бил „идолопоклонник”, тоест, той се е занимавал с особена духовна работа, само че в обратната й форма, а след това е разкрил несъответствието й. След двадесет поколения от Адам Ришон, на Авраам му е била предадена кабала.

Методиката на постижението може да се получи само прилепвайки се към учител, така тя се разпространява отгоре надолу, посредством веригата души, от душа на душа. Нима ти можеш сам да се свържеш с корена, ако не си Адам Ришон?

Само Адам Ришон е пряко свързан с Твореца, а всички останали души са длъжни да получават чрез него по верига, в зависимост от своето място в нея. Всички получават от този, кой стои пред тях, и са свързани във веригата с един корен. Това е цяла йерархична система, подобна на дърво.

Аз се намирам в определено място в нея и мога да получа само от най-близкия до мен човек, от своя висш. И затова аз трябва да отменя себе си пред него, както низшият парцуф отменя себе си пред висшия в духовния свят.

Затова когато хората заявяват, че получават „светлина или прозрение свише”, или пък по време на сън – всичко това не е сериозно. Духовният контакт може да се установи, само намирайки се около кабалист, докато той живее в този свят.

Ако ти се даде да постигнеш дори само една точка на такъв контакт, то по-нататък от нея ти можеш да развиеш всичко останало. Но без тази първа точка, няма от къде да се развиваш по-нататък, ти си отрязан от цялото дърво, от системата на душите.

Затова винаги първо питат: „Кой е бил твоят учител? Откъде си излязъл?”.

Ето защо, от всички дипломи, няма за мен по-важно нещо, отколкото малката статия във вестника, където бях наречен предан ученик и първи помощник на Рабаш, защото това свидетелства, в края на краищата, затова доколко съм бил свързан с него.

От урока по писмото на Баал аСулам, 12.09.2010

[#21019]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Ако всичко минава през групата, то защо в случаи на материален проблем трябва да се занимаваме с него и да се стараем да го решаваме (разболял си се – върви на лекар), а не е достатъчно да се обърнем към групата, за да ни помогне на вътрешно ниво?

Отговор: Ние все още не се намираме на такова ниво, за да можем да решим всички проблеми с помощта на връзката с групата. Но всъщност това действително трябва да работи така.

Това е много справедлив въпрос: защо не можем да решим всички проблеми с помощта на светлината, възвръщаща ни към източника – да се обърнем към групата, да концентрирме там силно желание и да поискаме това да се случи, действайки директно на светлината, на източника на живот.

Аз имах силно възпаление на язвата и Рабаш ме накара да седя до него и да уча. А аз не можех да търпя болката, да седя и да се задълбочавам в текста и намерението, не можех да преодолея болката, не можех да привлека сила, която да я успокои, камо ли да я излекува…

Но без съмнение виновна беше само моята слабост, че не можех да се справя и да привлека светлината, бъдейки около него, когато седяхме заедно и учехме. Щом той ми е предложил да направя така, значи можех да го направя! Но в онзи миг не съумях.

Тоест при наличието на голяма група, за решаването на всякакви въпроси не са ни необходими никакви външни средства, лекарства! Лекарството действа само на телесно ниво.

А ние ще можем да действаме направо, и да напълним желанието, усещащо недостиг на напълване, както болестта и болката. И не просто да лекуваме тялото, а да използваме това като причина за лекуване на душата.

От урока по статията „Предисловие към „Паним Меирот””, 02.09.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Здраве - No Comments→

От статията на Рабаш „Цел на групата”: Събрали сме се тук, за да създадем група, в която всеки един от нас ще се стреми да дава наслаждение на Твореца.

 Но за да постигнем това,  първо трябва да се научим да доставяме наслаждение, да отдаваме на човека. Т.е , трябва да се научим да обичаме ближния.

Само чрез потискане на собствения егоизъм е възможно да изпълним тази заповед за любов към ближния.

 

Понякога статиите на Рабаш изглеждат объркани и неорганизирани. Ние не разбираме защо той започва да цитира от едно място, а после от друго.

 И все пак, трябва да разберем, че един кабалист не прави нищо случайно. Той изразява това, което усеща, а неговото усещане е висшата светлина, облечена в поправено кли. Ако бяхме на негово място, щяхме да напишем съвсем същото нещо!

Затова, дори ако ни се струва, че този текст е написан по неподходящ за нас начин, трябва да разберем, че ако бихме се издигнали и застанали на негово място, щяхме да напишем съвсем същите думи. Това се нарича да следваме метода на Рабаш и Баал Сулам.

От урока по статия на Рабаш, 29.08.2010

Filed under: Ежедневен урок - No Comments→

Статия на Баал Сулам „Предисловие към книгата Паним Меирот”, п.8: В съответствие с това разбери, колко трябва да сме благодарни на нашите учители, които ни предават духовната светлина и отдават душите си за наслаждение на нашите души, стоящи на кръстопът между пътя на тежките страдания и пътя на светлината.

Те ни спасяват от ада, който е по-страшен от смъртта и ни приучват да се докосваме до небесното наслаждение на изтънчена и изискана висота, приготвена и очакваща ни от самото начало.

Не е нужно да определяме тези велики кабалисти, като живели някога хора – това са части на огромна система – души.

Кабалист – това е душа, постигаща Твореца, която Го разкрива и чувства, която се намира в общата система на душите, Адам Ришон, като активна нейна част и действа оттам като преходно звено, което ни свързва с духовния свят в моменти, когато ние не го осъзнаваме и не го усещаме.

Т.е., заслугата на кабалиста не е само в това, че ни е оставил книга със свои произведения, но той осъществява връзка между нашите души и общата система!

Ние сами не усещаме техните души, но те съединяват нашите души (точките в сърцето) с общата система, позволяват ни да се свържем помежду си и да се включим в нея.

Образно казано, до нас идва поток от светлината, протичаща в системата, който ни оживява, за да можем активно да се включим в системата, да станем нейни интегрални, активни части.

В това се състои работата на кабалистите от всички поколения, които обезпечават нашия живот вътре в тази духовна система.

Ние се намираме в нея за сега като точки, пребиваващи без съзнание. А те ни помагат, като предават обкръжаващата и вътрешната светлина, която има в системата и по такъв начин ни пробуждат.

Затова животът на кабалиста не приключва с физическата му смърт. Ние говорим за него като за душа, която съществува в общата съвкупност от души и действа независимо от това, намира ли се тялото в материалния свят или не.

Тази душа за нас е активната, най-близката част от тази система (например Баал Сулам или Рабаш).

Нашата кабалистическа група, цялата заедно, представлява сама по себе си духовен орган от общата душа, а те духовно се грижат за нас.

Затова е казано, че сме длъжни „да бъдем благодарни на нашите учители, които ни предават духовна светлина” – предават я точно сега!

Ние не се преместваме от една система в друга, ние винаги се намираме вътре в една и съща система и само все повече се пробужда нашето съзнание.

 

От ежедневния Кабала урок – 05/08/2010, Предисловие към книгата „Паним Меирот”

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: Какво е прибавил Баал Сулам към поправянето на душата, което АРИ (рав Исаак Лурия Ашкенази) е започнал?

Отговор: АРИ нищо не е написал сам. Неговият ученик, Марху (Хаим Витал), написал всичко и неговите записи били публикувани три поколения след смъртта на АРИ.

Баал Сулам обяснил и систематизирал всичко от учението на АРИ. Преди него учението на Исаак Лурия не било подредено и затова било невъзможно да се учи. Заради това много хора, които са започнали да го усвояват се отказали и вместо това учели по работите на Рамак.

Аз също учех по Рамак, докато не открих Баал Сулам, и срещнах много кабалисти учещи него вместо АРИ, защото всичко е ясно и подредено в книгите на Рамак. Трудовете на АРИ не били подредени. Баал Сулам ги систематизирал, детайлизирал, обяснил и им дал форма: три линии, първо и второ съкращение, Творец и творение, определения на световете, Сфирот, Парцуфим, НаРаНХаЙ (Нефеш, Руах, Нешама, Хая, Йехида), КаХаБ (Кетер, Хохма, Бина), ЗОН (Зеир Анпин и Нуква). Създал сборник чертежи на Висшите светове – Книгата Аелан.

Въпреки че определени части липсвали, които той също могъл да подреди (като Адам Ришон и нечистите светове на БИА (Брия, Йецира, Асия), очевидно Баал Сулам не искал да работи по тях. Без него нямаше да имаме учението на АРИ и нямаше да е  възможно да бъде разбран.

Сега, когато четете други кабалисти, вие ги разбирате, защото сте запознати с трудовете на Баал Сулам. Без него щяхте да сте объркани. Няма значение кой текст гледате, дали книгите по Хасидут, Агра, Рамак или други, ще ги разберете, защото сте учили Баал Сулам.

Без статиите на Рабаш не бихме могли да разберем какво се изисква от нас и какво представлява работата за Твореца. Без тези двама кабалисти Баал Сулам и Рабаш, които се допълват един друг, не бихме имали правилния подход към методиката на поправяне.

От урока по „Въведение към книгата Паним Меирот уМасбирот”, 08.08.2010 г.

Filed under: Баал Сулам, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

От статията на Рабаш „Това са поколенията на Ной”: Човек, който се намира в състояние на негативни желания и мисли, трябва да положи големи усилия, за да преодолее аргументите на злото начало, което го мъчи с добре познатите въпроси за „кой?” и „какво?” („Кой е Творецът, че да слушам гласа му?” и „Какво ми дава тази работа?”). И само чрез силата „с вяра над разума”, човек може да ги преодолее.

С други думи, човек не работи спрямо своя егоистичен разум, определен от неговите настоящи желания. А действа спрямо разума на по-високата степен, която е отдаване.

Наистина, ако се подчиня на моето желание и  разум, на които им служа, тогава съм наречен животно, на което главата (разума) и тялото (желанията) са на едно и също ниво. Ако искам да стана „човек”, тогава главата ми трябва да се намира над тялото, тоест над желанията ми.  Това означава, че разумът трябва да служи на по-висшето желание, тоест отдаване, което е извън мен, а не на желанието, което сега е в мен.

Днес желание за отдаване се намира извън мен („днес” показва моята сегашна степен), но утре (следващата степен) то вече ще бъде в мен. Ето защо, се опитвам през цялото време да служа на моя ближен с главата си. Това е, как работя за следващата степен и благодарение на това съм наречен „човек”, чиято глава е над неговото тяло.

Това е структурата на духовните обекти: ГЕ (горната част) на нисшия Парцуф се облича в Ахап (долната част) на висшия  и прави разчет спрямо висшия, като се свързва с него и като се опитва да му бъде подобен. Тоест, аз се свързвам с групата, която се явява Ахап на висшия за мен и използвам моя разум, за да и служа, вместо да служа на моите егоистични желания (Ахап), които са на по-ниска степен.

Висшият духовен обект се разделя на две част: неговото желание и светлината в него. Желанието на висшият е групата и духовното обкръжение. С други думи, това са все части от общата душа, които все още не съм съединил със себе си и поради това те са извън мен.

В последствие, всичко ще се съедини в едно желание и светлината в него, както е написано „Той и Неговото име са едно.”

От ежедневния Кабала урок – 03.08.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Статия от Рабаш „И му се разкри Творецът в Алоней Мамре”: Защо в Алоней Мамре, а не на друго място? Защото Мамре дал на Авраам съвет за съюза (обрязване).

Когато Творецът посочил на Авраам да направи обрязване, отишъл Авраам да се съветва с приятелите си.

Казал му Мамре: Спомни си за оня ден, когато те хвърлиха халдеите в горящата пещ. И онзи глад, който премина през света … И онези царе, след които препускаха твоите хора и ги покориха.

Творецът те спаси измежду всички и никой не може да ти причини зло. Стани и изпълни заповедта на твоя Господин”.

Всеки човек е миниатюрен свят, с една дума във всяка част на холограмата, в която има всичките свойства на света, само че във всеки от нас тези свойства са в различни съчетания.

Малхут от света на Безкрайността се разделила на много части, на множество души, но във всяка част има всички свойства – само че някои от желанията в душата могат да бъдат изявени по-силно, а някои по-слабо.

Първото поправяне на егоизма се заключава в това, да отстраним от себе си всички желания за самонаслаждение.

Това действие се нарича съюз с Твореца (по цел) или обрязване (по действие). Т.е. човек, за да се издигне до свойството отдаване (степен Бина), прави обрязване на желанията да получава от желанията да отдава.

Човекът се управлява от три души: животинска, разумна и направляваща душа. Едната управлява човека с помощта на чувствата, другата – с разума, третата го притегля накъдето си струва да се устреми.

Те ни оживяват и всичко зависи от това, коя ще вземе връх. В случая, ние сме длъжни да използваме всичките дадени ни сили, но е важно кой ще взема решенията и кому ще се подчинят останалите ни свойства.

Всеки човек, преминавайки етапите на поправяне на егоизма, проверява, готово ли е неговото „тяло” (желанието) да вземе решение за присъединяване към стъпалото на Бина (отдаване).

И тогава той придобива кли, духовен съд, желание за отдаване и извършва поправяне „обрязване ” – като че ли отрязва от себе си егоистичните желания.

Той вижда, че останалите му желания не са съгласни с Твореца, в него няма сили да ги поправи, но има сила да ги отреже от себе си (казано е „от края на своето сърце”).

В последствие, на следващите стъпала, той дори ще може да ги поправи така, че те сами да поискат да се присъединят към действието отдаване и да му помогнат да се издигне още по-високо.

Тази сила, това свойство, се нарича Мамре, което човек намира в себе си – неговата подготовка (другар), благодарение на която той може да достигне свойството отдаване.

От урока от статията на Рабаш, 06.07.2010

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок - No Comments→

Все още не можем да оценим какво е направил Рабаш за нас. Той е първият кабалист в историята, който е описал  духовната работа на човек по точно определен и последователен начин.

Като ръководство за вътрешната работа на човек към постигане на Твореца, трудовете на Рабаш нямат равни.

Има различни книги, които говорят за това в различни подробности, но никоя от тях не описва целия път на вътрешната промяна на човек по систематизиран начин. Рабаш, обаче, дава кратки и разбираеми обяснения с ясни примери.

Той допълва метода на Баал Сулам с всичко, което липсва за практическото осъществяване на поправянето, така че, цялото човечество да може да го изпълни.

Ние вземаме произведенията на Баал Сулам и статиите на Рабаш и ги адаптираме за модерния човек, премахвайки всичко, което би могло да го обърка.

Тези велики кабалисти са създали две части на метода за поправяне. Всеки се нуждае от тях днес, за да достигне целта на творението.

Баал Сулам ни свързва с източника на обкръжаващата светлина О”М, а Рабаш ни учи как да се подготвим да се свържем с този източник.

Той обяснява как аз трябва да организирам себе, си стъпка по стъпка, и как да съсредоточа своите мисли и намерения. И когато съм готов, тогава отварям книгите на Баал Сулам.

Баал Сулам е като светлината, която идва към мен отгоре надолу, а Рабаш ме подготвя чрез работата отдолу нагоре, към източника. Ако използвам тези две сили, успехът ми е гарантиран.

От беседа за работата върху статиите на Рабаш, 15/06/2010

Filed under: Баал Сулам, Духовна работа, Ежедневен урок, Моето подобие с Твореца - No Comments→

Проблемът е в това, че човек винаги се стреми към познание и не може да разбере, че успехът идва само тогава, когато е над  знанието – в духовния съсъд на вярата, отвъд разума. Само там ще се разкрие истинското знание.

Дори изучавайки сега статиите на Рабаш за групата, стараейки се да построим по тези принципи нашето интернет – общество, ние желаем хората, да се занимават колкото се може повече с тях.

А какво ще разберат – това не е толкова важно. Важното е през деня човек да ги прегледа още веднъж.

И нека да се  обърка, да не  разбере нищо, да проклина всичко това и едновременно да го желае – важното е, през цялото време, той да е с прочетеното.

С това той ще привлече светлината, възвръщаща го към източника, която ще промени неговите желания, и тогава той ще разбере!

Разбирането – това не е самата цел! Целта е да извършваме правилните действия, който ще ни приближат към отдаването.

Ние не се учим за да придобием знания – ние се учим как да се променим! Иначе това щеше да е много лесно, както му се иска на нашия егоизъм – да захапе още и висшия духовен свят.

Но цялата Тора (кабала) ни е дадена само за да поправим нашето егоистично начало – тя работи обратно, срещу него.

Не ти да напъхаш ръцете си в духовното, а духовната сила на поправянето влиза в теб. И  ти трябва да желаеш и да чакаш тази поправяща сила. Тя се нарича твоят Машиах.

Разбира се, трябва да се работи с тези статии в групата: да се прави план, да се правят кратки конспекти, да се извеждат закони и определения, принципи, на основата на които ние ще изградим своя устав.

Но главното е самият труд. А резултатът ще е следствие от тази работа, а не просто от разбиране.

Всичко ще зависи от това, доколко ние ще поискаме това да се случи. Това се нарича молитва (МАН) .

Затова работата по статиите се явява необходимост – но работа не за придобиване на знания, а работа за тяхната реализация.

От урока по статия на Рабаш, 14.06.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Творец - No Comments→

Въпрос: Какво е това единство? Това вътрешно усещане ли е или разкриване на някаква тайна?

Отговор: Единството – това е нова реалност, за която ние нямаме никаква представа. Това е някаква нова материя, неосезаема за теб преди, в която свойствата не са от този свят – това са свойства на отдаване.

Когато се включваш в тази материя, живееш в нея, започваш да разкриваш нещо различно, ново измерение, все едно си попаднал на друга планета. Ти ще разкриеш това в свойствата на тази нова материя – в отдаването.

Поради това, единството не означава просто обединение между нас, добри взаимоотношения, увереност. Това е разкриване на ново свойство, несъществуващо в нашия свят.

Когато ние придобиваме това свойство, ставаме подобни на Твореца, всичко се разкрива в разума и чувствата, в единството с Него.

Ние нямаме нищо друго за правене – само да постигнем единство. А постигането на това единство е по силите ни. За това е написано: „Като направим – ще чуем”.

Тоест, ние можем да правим различни неща, да полагаме усилия, да правим всичко по силите си – заедно да учим, да се обединяваме, както съветват кабалистите, както пише Рабаш в статиите си.

Разбира се, това няма да ни се отдаде. Но ние трябва да стигнем до това състояние, за което е казано: „и възнегодуваха те от тази работа”, – към вътрешния кръг, който сме задължени да постигнем – и не можем. Тогава това ще се случи. Но трябва да има истинска молитва, наистина вик.

Ние вече сме поставили основата. Сега трябва само да достигнем свойството на единството. Новата материя, която ще се разкрие като съединяване с другите – това вече е духовна материя.

Това вече е духовен съсъд, съществуващ до разбиването – това е определена степен. Но щом ние разкрием това – веднага ще разкрием в него духовното съществуване на Твореца.

Поради това, през целия ден, всеки от нас и всички заедно трябва да се стараем, колкото е възможно, да се грижим само за това.

От урока по Книгата Зоар, 13.06.2010 г.

Filed under: Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Как през целият ден да работим над построяването на кабалистичната група – съдът, който ние приготвяме да запълним със светлината на Твореца, с Неговото разкриване? Как да оценяваме своето състояние и на цялата световна група?

Отговор: Всички послания на Твореца, получени от нас чрез Баал Сулам и Рабаш, трябва да се разбират като едно обръщение – призив към обединение.

Това състояние, точката на контакта, която Рабаш разкрива и ни разказва какво тя включва в себе си. Но да стигнем до нея е възможно само съвместявайки в себе си всичките противоположни свойства.

Доколкото ти не си съвършен, тези свойства ти се струват различни. Но колкото повече се занимаваш с това, толкова по-скоро ще видиш как всичко се свива в една единствена точка, която се нарича единство.

В тази точка на единство се сливат: ти, Твореца, твоите усилия, групата, изправянето на злото начало, величието на целта и собствената нищожност, намерението за отдаване и под него егоистичното начало – всичкото се обединява в едно цяло.

Не трябва да се отделя един абзац и да се приковаваме върху него. Всеки е длъжен да работи над цялата статия през целия ден – да я прочете няколко пъти, да направи кратък конспект.

И изведнъж ще откриеш, че този кратък план може да разглежда темата от различни страни.

Но главното – това е самото занятие! То притегля към нас светлината, завръщаща ни към източника.

От човека не се очакват правилни и успешни изводи и колкото по-нататък се придвижваме, толкова по-малко успяваме в разумните заключения, ще се почувстваме все по-вече разбити и на нищо неспособни.

Струва ни се, че се движим в отрицателна посока, но това усещане ни дава светлина, която идва при нас и ни пробужда!

Всеки ден трябва да си поставяме нова задача, която всеки да изпълнява в продължение на целия ден. И ако някой не изпълнява тази работа – той вече изпада от нея.

На следващият ден той вече няма да може да продължи с останалите, та нали ние се придвижваме последователно от състояние в състояние.

Аз не мога да прескоча през няколко състояния, хвърляйки се в движещия се влак.

Затова, ако сме се захванали с тази работа, то всеки ден трябва да се безпокоим, да я изпълним, без да обръщаме внимание на нашите настроения.

И трябва да си помагаме един на друг, за да не падне никой, понеже един паднал пречи на всички останали да разберат и усвоят всичко както трябва.

От урока по статия на Рабаш, 16.05.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Въпрос: Как мога да изпълня желанията на някого, ако всички хора по своята природа обичат различни неща?

Отговор: Става дума за такива вътрешни отношения към другия човек, както по-рано ти си се грижил за самия себе си.

Поискай висшата светлина, да направи твоя приятел толкова важен за теб, колкото по-рано ти си бил егоистичен сам за себе си.

Нищо не трябва да се прави изкуствено – всичката робота предоставяме на висшата светлина, а Тя извършва изправянето.

А ние можем само да разваляме! В нас няма сили и разбирания, позволяващи ни да направим нещо, а ако ние се опитваме – това ще бъде само външно, изкуствена промяна, а не изправяния.

Рабаш привежда следният пример: притчата за котараците, които трябвало да станат сервитьори – чинни и важни, за да докажат, че е възможно да се промени природата.

Но когато те видели бягащите мишки, то захвърлили своите подноси и хукнали да ги ловят.

Тъй и ние правим такива външни красиви промени, до като не се взривим и не се нахвърлим с юмруци един срещу друг.

Това съвсем не са онези „изменения”, за които говори науката кабала.

От урока по статии на Баал Сулам „Даровете на Тора” 27.04.2010

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Започнах да изучавам Кабала преди половин година, омъжена съм, имам 4 деца, мъжа ми не одобрява особено заниманията ми с Кабала, ние не сме ортодоксални вярващи. От това което прочетох във вашите книги, разбрах, че сега са настъпили други времена и че е настъпило време за духовно пробуждане. Аз вече се примирих с това, че в мъжа ми все още не се е “събудила точката в сърцето”, но в последното съботно издание на списанието за младежи имаше въпрос към рав Авинер дали може да се изучава Кабала в “бейт Кабала ле Ам” (Кабала за Народа, или Бней Барух) и бях удивена от отговора му, че “не може!”. Отговорът му не само ме отблъсна от ученето, което бях започнала. До сега усещам, че това е правилният път, но излиза, че проблемът се състои в това, че аз изучавам нещо, което е забранено.

Оригинал на въпроса към рав Авинер и отговора му, както е публикуван в списанието:

Mоже ли да се изучава Кабала в “бейт Кабала ле Ам” (Бней Барух), който се ръководи от Рав Д-р Михаел Лайтман?

Отговор на рав Авинер: Равините забраниха това категорично поради 2 причини:

1. Организацията Бней Барух има структура на секта, вижте в сайта “יד לאחים” (Яд ЛеАхим).

2. Няма никаква богобоязън към изпълняването на мицвот (заповедите)

Отговор: За рав Авинер можете да разберете от сайта http://aviner.net. Той желае да се прослави като защитник на Тора и затова излиза против Кабала, и против нас, в частност. А за самите наши занятия, разбира се, нито той, нито който и да е друг, не могат да кажат нищо, защото разбират, че нямат представа от Кабала. Освен това, аз съм известен като особен ученик на РАБАШ. Обикновено те отговарят, че ние: (more…)

Filed under: Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: По повод на екскурзиите по кабалистични места, които провежда вашата организация: има съмнения по повод духовната ценност на тези места, камъните, земята, водата от извора. Та нали вие казвате, че няма никаква „светена вода” и т.н.? В резултат на това възниква усещане за ненаучност на Кабала. Как да се справя с това противоречие?

Отговор: Ние редовно провеждаме с желаещите туристи и местни жители екскурзии по кабалистичните места. Ценността на тези места е само в човека, желаещ да се доскосне до тях. Когато веднъж Баал Сулам отишъл в Хеврон, в пещерата Махпела (където са погребани Адам – Ева, Авраам – Сара, Ицхак – Ривка, Яков – Лея), тогава Рабаш, най-големият му син, моя Учител, го попитал за целта на неговото пътуване и получил отговор „С това исках да изпълня завета: Когато моите действия бъдат подобни на деянията на отците”. Затова нека човек се впечатлява от физическите места, от което в момента е способен да се впечатлява – а след това ще му се открият независимите от географското положение източници на светлина. Защото по време на такава екскурзия, той получава порция кабалистична информация и множество усещания. Трябва да използваме тези средства, до които имаме достъп, за да го доведем до разкриване на духовните свойства. Ако използвате такова пътешествие за духовно развитие, ще получите огормен ефект. Освен това нашите екскурзоводи са кондуктори на висшите сили. Това не е мистика, а физика.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос от английския блог: На конгресите и по време на уроците, Вие обръщате особено внимание на разпространението на Кабала, в днешно време. Дали причината за тази неотложност произлиза от Вашето лично усещане и виждане за надвисващите над нас удари и катастрофи, които трябва да бъдат предотвратени и за които Вие все още не искате да говорите ?

Отговор: Аз нищо не си измислям, а само предавам казаното ми от моите велики учители Баал Сулам и неговия по-голям син, и последовател Рабаш. Всичко, което съм говорил е повторение на техните мисли, изразени в трудовете им, които ние непрекъснато изучаваме. Т.е. дори да не се беше появила тази криза и стремежа на хората към Кабала, аз така или иначе, следвайки техните указания пак щях да разпространявам тази наука. А видимото е само спомагателен елемент при разпространението, показващ, коя е най-правилната форма да го правиш.

Въпрос: Живея в САЩ. Вече от половин година се старая да посвещавам всеки ден на Кабала. Аз работя във финансовия сектор. Американците се пробудиха и търсят отговори. Моля Ви да ми помогнете да им обясня какво става, но така, че да не се споменава за Твореца и Кабала /тези неща ги отблъскват/, а да използвам общи понятия, като например законите на природата и т.н.

Отговор: Ние точно това се и опитваме да правим. Трябва да се свържете с нашия английски отдел и ще можете да вземете участие в разпространението на Кабала в САЩ. Ние планираме след конгреса през Февруари 2009 г., да се срещнем в Ню Йорк и да започнем серия от срещи с американските средства за масова информация.

Въпрос: Всички средства ли са подходящи за разпространението на Кабала? Може ли например, да използваме не съвсем законните в някои страни масови e-mail-и /спам /?

Отговор: Не съм запознат с ефикасността на този метод. Ако болният е в критично състояние, то друг избор няма и трябва да се използва всяка възможност за неговото спасяване. Ние не сме търговска реклама! Ако има полза – трябва да се направи! Все пак тези въпроси трябва да се решават на централно ниво – обърнете се към ръководителя на рекламния отдел. Лично аз съм категоричен привърженик на законните методи /защото законът означава, че именно такова е желанието на Твореца за дадения период от време/.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Имам приятел, който започна да учи Кабала в Б. Б., но остави заниманията, защото Вие сте измамник (така твърди той, в крайна сметка). Аз лично съм слушал много пъти, че говорите за едно и също противоположни неща. След като мина известно време осъзнах, че не съм Ви разбрал правилно или че Вие просто сте говорили много сбито. Но съществуват много теми, по отношение на които и до сега не е ясна Вашата позиция. Понякога се казва едно, след това Вие противоречите на себе си така, че се създава такова положение, при което на моя приятел, който се интересува от Кабала и разбира, че в нея има много истини, му е трудно с Вас. Не знам какво да му кажа… Ще се радвам да получа Вашия отговор.

Отговор: Не оправдавам себе си. Прослушайте обясненията на моя учител Рабаш (в Интернет са качени записи на всички негови уроци) и проверете – а как разбирате него? Не слушайте мен, а четете оригиналните статии на Баал Сулам, по които учим, и вместо моето обяснение – разберете сами. Трябва да избираме учителя според своя характер, цел и пр., както е казано: „Да се учи човек на това място, където де радва неговото сърце”.
Защо са възможни различни места за обучение? Защото, докато желанието на човека към висшата цел още не е оформено в него, той усеща привличане към тази цел под различни форми: отделяне от света, религии, „духовни” практики, диети, предзнаменования. Не трябва да му се пречи в това – той сам трябва да премине през търсенето на истината. Възможно е Вашият приятел все още да се намира в този стадий на търсене. Например, част от преминаващите през мен, след това отиват в религията.
Аз обяснявам и изразявам това, което се усеща и осъзнава (със сърцето и разума) според своите знания, постижения и способности. Вашите обвинения са искрени, те трябва да възникват в ученика според степента, в която изучава Кабала, защото в нея всичко е построено върху съвместяването на несъвместимите – егоизма и Твореца. Може би просто трябва още да се ориентирате, възможно е да търсите друго място. Истината ще се разкрие.

Въпрос от английския блог: Как да се убедя, че Кабала, която изучаваме ние е истинската Кабала? Как начинаещите могат да разберат, че това е истинска наука, а не мистика? Как този, който все още не се намира в постижение, може да бъде сигурен, че е на правилния път?

Отговор: Не трябва да се вярва на никого! Който и каквото да казва, възможно е да е лъжец. А колкото е по-красноречив и убедителен – може да е и още по-голям лъжец (актьор). Както е възможно и добър и честен човек да говори убедително и от цялото си сърце, но самият той да греши. Така че, на кого може да се вярва? На никого! Нашият свят е специално устроен така, че човек сам да формира себе си, търсенето на истината. Това става именно чрез съмненията и без каквито и да било основания, вяра, надежда от когото и да е, сякаш стоейки над пропаст, без да знае как да направи следващата крачка. Защото Вие, сам трябва да намерите истината. А ако повярвате на някого, значи няма да се реализирате, а ще си останете марионетка. Отсъствието на увереност, на пълно объркване, ще принуди дори Вашият егоизъм да се обърне към Твореца. Ето така той ни примамва към Себе си!

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: По думите на Рабаш чрез външното можем да преминем към вътрешното като посредством действия сърцето се променя. Едновременно с това, Вие през цялото време напомняте, че външните заповеди са само външни признаци, и няма никаква връзка между тях и поправянето на душата.

Отговор: Под външно се подразбира не физическото изпълнение, а намерението „заради себе си”, а под вътрешно изпълнение се има предвид намерението „заради Твореца”. За самите физически действия е казано, че: „За мен не е важно как ще убивате добитъка, а заповедите дадени за поправянето на човека.” Тоест връзката между действията и заповедите е в намеренията, а не в самите действия. Ако човекът знаеше, че действията му няма да дадат никакъв резултат, как щеше да бъде благодарен на Кабала за правилната посока в живота!
Цялото противопоставяне между религиите и Кабала е в оценяването на важността на действията и намеренията: кое е по-важно – действията или намеренията?
Кабала също не отрича важността на действията (традициите), като формиращи и организиращи рамките на обществото. Но и религията е длъжна да признае казаното, че всички действия без намерение са мъртви, не поправят човека. А намеренията могат да бъдат променени само при правилното изучаване на Кабала. Трябва да започнем с признанието, че не сме съвършени – това е препъни камъкът. Тъй като основна цел на религиите е да дадат на човека усещането за гордост и съвършенство от това, че е изпълнил предписанията. По този начин той смята, че служи на Твореца и света, и всички са му задължени. А Кабала напротив – показва на човека колко е лъжлив и несъвършен (в светлината на Твореца, която се спуска върху него по време на обучението). Човекът е недоволен от резултатите от заниманията и ако може да се приповдигне над своите усещания, да извиси истината над страданията, тогава той върви напред. Но ако не е в състояние да направи това – отклонява се от пътя.
За необходимостта от това, важността на намеренията да бъде поставена по-високо в сравнение с физическото изпълняване се говори в “Предисловие към книгата Зоар” п. 66. Цялото противоречие между религиите и Кабала се заключава в това, кое е по-важно.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Вопрос: …Lieber Rav Leithman. Das Lied welches zum Todestag des Rabash komponiert wurde habe ich gehört und war sehr gerührt, ja ich fühlte eine sehr große Verbundenheit, so, dass es fast schmerzte… Ewald Heinz Feuerstein. – …Уважаеми Рав Лайтман. Чух песента, която прозвуча в деня в който се честваше годишнината от смъртта на Рабаш и бях много впечатлен от нея. Почувствах много тясна връзка, почти до болка… Евалд Фоиерштайн

Отговор: Скъпи приятелю! Радвам се, случайно я намерих и мога да сложа тази древна кабалистична мелодия, която ние изпълняваме по време на една от трапезите.

[audio:http://www.kabbalah.info/bulg/blog/wp-content/uploads/2008/10/heb_o_rav_2006-04-12_shiron_bb_mordhei_yossef_96k.mp3]

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман, Музика - No Comments→

Въпрос: Без да искам влязох в спор по отношение на Кабала, с един религиозен човек и тази грешка прерасна в тема за преплитането на пръстите на ръцете. Този религиозен човек ми каза с голяма увереност, че Ари е писал за забраната човек да преплита пръстите си, защото в този жест има смесване на осъждането и милосърдието и че всеки начинаещ кабалист знае за тази забрана. Мъдреците са ни оставили заръка, да не се обучаваме при човек, който пренебрегва тази заповед. Що се касае до овладяването на малките неща, то всеки голям човек знае, че дреболии няма и всяко дребно нещо разкрива някаква вътрешна истина. Човек, който се занимава с Кабала и не съблюдава и най-малката дреболия в нея – това е човек без трепет пред Небесата, без истинска вяра в светостта на Тора. Човек, който чете думите на Ари, забраняващи преплитането на пръстите, но стои пред публиката и въпреки това го прави – това е човек, у когото отсъства благоговение пред Небесата. Какво толкова има в това скръстване на ръцете или пръстите, че толкова развълнува този религиозен човек ?

Отговор: Действително, понякога аз забравям и преплитам пръстите си. Това нещо много ядосва религиозните хора. Рабаш също се контролираше, за да не прави подобно нещо пред публика. Кабалистичните книги са написани на езика на клоните: взимат се думи от нашия свят, а се говори за духовния. Използвайки названията на частите на тялото и действия от нашия свят, правим описание на частите на духовното тяло, свойствата на душата и нейните действия. Ако е казано, че не трябва да се преплитат пръстите – значи се има предвид, че не трябва да се съединяват дясната и лявата страна, свойствата на отдаване и получаване. Хора, които не разбират, че в Тора се говори за коригиране на човешките качества, а не за физически действия, изцяло концентрират своето внимание на състоянието на своите животински тела. Разбира се, не трябва да изучаваш Кабала от човек, който съединява дясната и лявата линии в себе си, без да има екран. Та нали именно формирането на екран между тях, представлява цялата наша духовна работа.
Има и обичай да не се отпускат ръцете под нивото на пояса, защото под пояса на духовния парцуф се намира областта на клипот (нечистите желания). Има хора, които цял живот не излизат от Йерусалим, защото духовният Йерусалим – това е свойството на отдаване, от което не бива да се слиза до свойството на получаване. Въобще, всички традиции в облеклото и поведението, които религиозните хора наричат Заповеди – всъщност не са заповеди, а ритуали. Заповедите касаят само поправянето на 613-те егоистични желания на душата от “безпричинна омраза” до “възлюби ближния си”. За това ни е дадена Тора и както е казано: “Аз сътворих егоизма и Тора – за неговото поправяне”. Казано е също: “Творецът не се интересува как е заклано животното (кашерно или не), а заповедите са дадени за поправянето (на егоизма)” – т.е. не за тяхното физическо, а за духовното им изпълнение. Но днес ние сме още в изгнание (от духовното) и затова религиите още съществуват, и диктуват външното изпълнение, а не вътрешното. Затова моят съвет е: не говорете с вярващи, на тях още не им е дошло времето за изправяне! Но външното изпълнение на обичаите се поощрява, доколкото по този начин човек, макар и да не поправя себе си, спазва житейските норми на поведение.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→

Въпрос: Напълно съм объркан по отношение на правилната вътрешна работа. Привлича ме вътрешната Тора, като път към сливането с Твореца. Но съществуват още и теченията Бреслав, Хабад и др., както и пътят на Баал Сулам, между които има много разногласия. Всеки казва: „Истината е при мен!”. – Как да продължа да напредвам?

Отговор: В първоначалния си, истински вид, между всички направления, във всички техни вариации не са съществували никакви различия, защото те са били базирани върху Кабала на Ари и вътрешната работа на Баал Шем Тов – неговите ученици преподавали една и съща Кабала в цяла Източна Европа. Но навсякъде добавяли заради общата маса хора различни „минхагим” – външни обичаи, обреди, за да могат чрез тях да ги привлекат. С течение на времето, масите приели тези обичаи и обреди, като нещо много важно, а изучаването на Кабала и вътрешната работа, като нещо второстепенно, което постепенно било забравено. Останали само външните думи и действия.
Днес всички хасидски течения се различават едно от друго само по своите обреди и обичаи. В тях отсъства вътрешната работа, т. е. постигането на сливане с Твореца. Баал Сулам е преразказал Кабала на Ари (в ТЕС), дал е основите на вътрешната работа (в неговите и на Рабаш статии и писма) – работата на човека за поправяне на неговата душа без каквито и да е външни действия, обичаи.
Ако Вашата душа е все още на ниво, на което ви привличат обичаите – отидете при Хасидите. А ако тя е вече дотолкова развита, че се нуждае от непосредствено разкриване на Твореца и целта, тогава не бихте могли да останете в никакво друго течение, освен в чистата (без външни ритуали) Кабала. Затова и съществува древният призив към човека: „Нека човек учи там, където желае неговото сърце.” – избирайки самостоятелно мястото за обучение, без да се поддава на чужди мнения, защото това ще определи неговия път.

Filed under: Блог на Рав Михаел Лайтман - No Comments→