Въпрос: За какво всъщност в природата е реализиран принципът на холографията? Защо не го чувстваме?

Отговор: Всичко, което ни заобикаля, ние разбираме чрез нашите сетивни органи и затова разбирането е относно постигащия. Затова не можем да кажем, че разбираме природата обективно.

Да кажем, че се стремим да я постигнем в десетично измерение, защото така сме създадени и по друг начин не усещаме и не разбираме. Защото нашият ум, нашият чувствен апарат е устроен по определена система. И ако той е бил създаден по различен начин, вероятно бихме мислили и възприемали това, в което съществуваме, по друг начин.

Трудно е да се каже как би ни изглеждала Вселената. Това е невъзможно да се опише, защото всичко, което се възприема, се отразява в съзнанието на човека. А без него не може да се каже как би изглеждало то.

От урока на руски език, 25.12.2016

[205159]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Въпрос: Понякога дори и в най-нерелигиозните хора възниква усещането, че някаква сила свише ги пази, помага им да излязат невредими от най-опасните ситуации.

А понякога ни застигат такива тежки състояния, че ни се струва, че сякаш там горе са ни забравили или че никога не е имало никаква висша сила, която да ни пази.

Съвременният човек все по-малко вярва в охраната свише. Има ли я наистина?

Отговор: Не само имаме охрана свише, но ние изобщо се намираме в този свят като зародиш в лоното на майката – в система, свързваща ни по всички параметри, без да ни оставя и една степен на свобода.

Системата не ни позволява да направим и най-малкото свободно движение: нито физическо, нито душевно, нито умствено, нито сърдечно. Всичко е свързано в твърда система с железни връзки и не можем дори и да си помислим за каквато и да е свобода.

Това е сила, свързваща ни с хиляди връзки, тя е скрита от нас и затова ни се струва, че сме свободни и волни да правим каквото си искаме. Бъдещето ни, постъпките ни, реакцията на тях от обща система, всичко е покрито с мрака на неизвестността.

Защо природата крие всичко това от нас? За да можем сами да разкрием системата, в която се намираме, да я проучим, да я почувстваме, да я разберем до такава степен, че да станем неразривна, интегрална нейна част, в едно съзнание с нея, в едно желание и чувство. В това е предназначението на човека и целта на неговото съществуване в този свят.

Следва продължение…

Имаме ли охрана свише? ч. 2

Имаме ли охрана свише? ч. 3

Имаме ли охрана свише? ч. 5

От 818 беседа за новия живот, 26.01.2017

[204569]

Filed under: Свобода на волята - 2 Comments →

Въпрос: Защо на човека, за разлика от животните, от незапомнени времена е необходимо да вярва в нещо?

Отговор: Човекът се вълнува от неизвестността на утрешния ден. При животните не възниква такъв въпрос, защото те не се притесняват за това, какво ще се случи в бъдеще. Животното се подчинява на инстинкта си. При човека този инстинкт не съществува, а има обратното: тревожност, страхове и съмнения в бъдещето.

Несигурността предизвиква в човека потребност да вярва в някой по-голям, за да се надява, най-малко, на неговата милост, на неговото състрадание и добро отношение.

Човекът мисли, че ако не може да властва над утрешния си ден, но някой друг може, значи човекът трябва да изгради добри отношения с този някой, който властва над бъдещето му. От това е възникнало обожествяването на силите на природата, което, в крайна сметка, е довело до възникването на религията.

Религията е възникнала в зората на човечеството. Може да се каже, че потребността от вяра се е появила от момента на превръщането на маймуната в човек, защото у него се е появил въпроса за това, какво го очаква на утрешния ден и как да си обясни всичко случващо се с него.

Човекът се отличава от животното именно с тревожността за бъдещето: какъв ще бъде животът ми, какво е неговото предназначение? И макар този въпрос да възниква подсъзнателно и да не е оформен, именно той го отличава от животното. Вярата е необходима на човека, а животното няма такава потребност.

От урока на руски език, 25.09.2016

[199077]

Filed under: Без категория, Природа - No Comments→

Ако жената изгражда връзка с Висшата сила, с Твореца, създаващ нейната природа, след като започне да разбира това и да върви в едно направление със Замисъла на творението, веднага започва да се чувства по друг начин. Тя усеща, че изпълва себе си: има надежда, далечна светлина от бъдещето. В нея се появява усещане, че се развива в хармония заедно с природата, че представлява част от общия процес. Това й носи много топло, хубаво чувство.

Filed under: Духовността на жената, Мъжът и жената, Уебинари - No Comments→

Въпрос: Как може да се поправи ситуацията в днешния свят? Има усещане, че повече не може да се чака и трябва незабавно нещо да се направи.

Отговор: Нашият свят започва да се руши пред очите ни. Аз отдавна предупреждавах за това, но сега това вече се вижда и със съвсем невъоръжено око. И всичко е, за да разберем, че е нужно да заменим нашия разум и чувства, ако искаме да управляваме нашия земен живот.

Влизаме под управлението на интегралната система, но ние самите засега не сме интегрални. Ако искаме да сме интегрални, трябва да се съединим помежду си. И тогава ще разберем законите на природата, които се реализират вътре в нас, тласкайки ни безжалостно по пътя на естествения ход на развитието.

А ако се съединяваме помежду си по-бързо, отколкото към това ни задължава природата със своите удари, ще можем да видим случващото се като прекрасни и добри събития, които са за наше благо, и за сметка на тях да преуспеем и да спечелим. В това и се заключава работата ни.

Затова скоро всички ще почувстват, че взаимното поръчителство е съвсем необходимо в мащабите на целия свят или поне в развитите, прогресивни страни на Европа и Америка. Само ще бъде непонятно как това да се постигне. И тогава всички ще почувстват пълната си безпомощност и може би, ще се вслушат в съветите на кабалистите.

Работата е в това, че се увеличава несъответствието между ниската и високата системи. Ниската система засега действа в егоистичната, индивидуална форма. А висшата система работи по програма, в която всичко е съединено заедно. Това са две съвсем различни системи.

Представете си два класа в училище. В единия клас всеки е сам за себе си, не се грижи за другите, всички се карат и се бият. А другият клас е задружен, всички си помагат един на друг. Лесно е да се разбере в кой от тях на ученика ще му бъде хубаво и спокойно.

Ето така и ние се намираме между тези две системи. Висшата система ни въздейства и иска да влезе в нас, но ние засега живеем в нисшата система. И как можем да създадем правилна, добра мрежа на връзките между всички нас? Ние не сме способни да направим това.

Ако тази висша, спускаща се към нас система би била егоистична, ние бихме могли все някак си да се приспособим към нея. В такива случаи в нашия свят са се появявали особени хора, които са повдигали народа на въстание. Защото те са чувствали, че е невъзможно да ни управляват по старому.

Така са станали всички революции: технологични, научни, социални, смените на обществените формации. Виждаме от нашата история, че този проблем е разрешим.

Но днес стоим пред наистина ужасен, неразрешим проблем. Защото отгоре ни се спуска такава структура, която не можем предварително да изучим и да разгледаме. Само започваме да забелязваме, че тази структура е интегрална, свързваща всички един с друг.

Това не го е имало преди, доколкото в тази нова система всички зависят един от друг. Затова икономистите, философите, политиците, средствата за масова информация започват да обсъждат това и да се съгласяват, че трябва да се приведат в съответствие с новата форма на света. Но те засега не разбират, че това не са законите, с които сме свикнали, и няма да се спасим с малко усъвършенстване на взаимните си връзки.

Сега разкриващата се мрежа ни води към пълна интегрална връзка. Това oзначaва, че няма такова място, което да е по-важно от другите. Няма по-напреднали страни и по-малко напреднали. Няма някой, който да взима решения и да определя, във всяко място ще се определя положението за всички и съответно са длъжни да вземат под внимание всички.

Този подход се разкрива на такова ниво, на което не сме способни да го усвоим, доколкото той не съответства на природата ни. Егоистичната природа е несъвместима с такъв метод, защото ние, егоистите, не сме способни да се съобразяваме с целия свят.

Нека даже да не работя за себе си, но трябва да знам за кого работя. А ако тази цел се размазва по цялото човечество, то аз вече нищо не разбирам: да работя за всички е все едно, че е за никого. И наистина, това не е за никого, ако подхождаме егоистично.

С разума и с чувствата си ние не сме способни да живеем в новия свят. Скоро много силно ще почувстваме това и тогава съвсем ще се объркаме, не разбирайки какво да правим. Няма да знаем къде да работим, къде да се учим, къде да влагаме силите си, за да получим нещо, как да се обслужваме. Ще останем без всякакви ориентири.

До сегашния ден всичко беше много просто: дай и получи. Но в интегралния свят този принцип вече не работи. Тоест на нас ни се спуска някаква „летяща чиния”, интегрална паяжина, която ни обърква и изглежда много страшно.

Постепенно ще бъдат отменени всички връзки, които действат сега между хората. И какво ще правим? Няма къде да работим, няма да получим надница, няма къде да учим, няма къде да излезем на покупки – няма магазини. Никакви връзки, които работят днес, утре няма да работят. Ще се наложи всичко да се изгради наново, а без човекът да се промени, това е невъзможно.

Скоростта на измененията ще нараства по експонента: в най-близко време Европа и Америка ги очакват огромни промени.

Следва продължение

От урока на тема: „Подготовка за конгреса”, 26.07.2016
[191836]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Какво е добро от гледна точка на кабала? Ако може приведете пример.

Отговор: Не мога да приведа пример, защото това не може да се покаже. Да правиш добро на хората просто така, т.е. да удовлетворяваш потребностите им, това не е добро. В материалния свят няма никакви положителни последствия от нашите благи пориви.

Множество организации и отделни хора правят добро на другите хора, но не виждаме правилни, хубави последствия от него. Тъй като за това трябва да се познава програмата на природата, нейното вътрешно устройство, схемата от сили, които въздействат на нашия свят и да се действа в съответствие с тях.

Представете си, че пред вас има компютър и вие искате да работите с него, без изобщо да разбирате каква програма е заредена в него. Какво можете да направите?

Същото е и със света. Мирозданието е огромен компютър, който се намира пред нас, и ние влизаме в него, не разбирайки, че нашите мисли, чувства, особено нашите взаимоотношения, по много ясен и активен начин влияят на цялата природа.

И ако те са построени неправилно, не в съответствие с програмата на природата, то ние, сякаш искайки да направим нещо хубаво, натискаме неправилните клавиши. Не виждаме самата клавиатура и какво правим на нея, и в крайна сметка получаваме изкривено човечество, проблеми с екологията, с децата и т.н.

Както се казва: “Пътя към ада е постлан с добри намерения”. Не разбираме, какво означава добри намерения. Ако те бяха правилни, щеше да бъде пътя към рая, тоест правилното съответствие помежду ни, с природата. Всичко би било красиво, хубаво: птички, свеж въздух, ласкаво слънчице.

Но виждаме, че света е съвършено друг: над нас надвисват радиоактивни облаци, приближават се цунами и смерчове. Под нас е замърсената земя, която във всеки момент може да се раздруса и да се изпепели. Изобщо, приготвили сме всичко за много неспокойно бъдеще, именно поради това, че не знаем как правилно да влияем на света.

Затова трябва да се откажем от привичните стереотипи “хубаво/лошо” и да разберем какво означава “хубаво” или “лошо” от гледна точка на природата. А от нейна гледна точка тези понятия са съвършено противоположни на нашите, защото ние сме създадени по егоистичен начин.

Трябва да се издигнем над егоизма си и само тогава ще можем обективно да разберем какво е “хубаво” и какво “лошо”. Ще ни стане ясно как природата се отнася към нас и ще можем да действаме правилно и непреднамерено. До тогава – по никакъв начин.

Ако доброто е “направи добро на другия”, то ние не знаем какво за него е добро. За един може да е да пийне, да хапне; за друг да потанцува; за трети – да отиде на пустинен остров, за да не го закача никой, и така нататък. Всеки си има своите желания. А какво наистина е добро за човека? Това не го разбираме.

Затова сякаш правим един за друг хубави неща, но ако погледнем рекламата например, тя не желае нищо хубаво на човека, а само подтиква егоизма, който все по надълбоко и надълбоко ни закопава.

Въпрос: Какво е „добро“ от гледна точка на кабала?

Отговор: Добро е това, което ни позволява да излезем на нивото на правилното взаимодействие, хармония с обкръжаващата ни природа. Когато се окажем в равновесие със системата, започваме да усещаме самата система на природата, ново измерение, състояние на вечност, безкрайност, съвършенство.

Необходимо е човекът да се доведе до такова състояние. Именно тогава ще узнаем какво е добро и зло. Така е и казано в Тора: “И ще бъдете като Твореца, познаващ доброто и злото”.

 От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 26.10.2016

[195950]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата - No Comments→

Реплика: Към Земята се е устремил астероид, който се движи със скорост, която спокойно може да разруши Земята. Според пресмятания на учените той може да достигне Земята между 2175 и 2196 година.

Експертът от НАСА / NASA / Данте Лаурета казал: “Вероятно, ядрено оръжие или “гравитационен трактор” ще унищожи човечеството в близките 150 години, затова не е необходимо да тичаме да се застраховаме за този астероид“.

Отговор: В никакъв случай не вярвам, че човечеството ще бъде подложено на такава атака, защото съществува план на Природата, според който трябва да достигнем до определено състояние.

Докато не достигнем до пълно подобие с добрата сила на природата и не започнем да виждаме през нея, и нашият свят, който виждаме в егоизма си, постепенно не се разтвори и не изчезне от усещанията ни, и вместо него не се появят други усещания – на добрия, съвършения свят, който наричаме Висш и човечеството не започне да усеща себе си в съвсем друго измерение, в добро вместо в зло, нищо няма да ни се случи.

А астероидите и прочее, са само нещо, което ни се струва в нашите егоистични състояния. Жалко е да хабим време и средства за това.

Това не води до каквито и да е положителни следствия, както и цялото ни развитие, в т.ч. научното, техническото и т.н.

Сега ще преминаваме през състояния на отказване от всичко това, на осъзнаване на злото в цялото ни развитие, включително и в научния и технически прогрес. Говоря това, като човек на науката. Ще усещаме това, като съвършенно ненужни етапи от нашето объркване.

Човечеството е преминало през всички етапи на своето развитие, за да почувства сега това състояние, като осъзнаване на злото в своя егоизъм. Всичко, което сме създали, е създадено от нашия егоизъм и затова ще престанем да го използваме. В резултат на духовното ни развитие, всичко, което сме създали на тази Земя просто ще се изпраи.

Въпрос: От какво може да загине Земята и човечеството? Може ли да се случи такова нещо?

Отговор: Не. В никакъв случай!

Ще започнем да виждаме друг свят само в резултат на поправяне на нашата природа от егоистична на алтруистична.
Светът ще стане наистина друг – добър, съвършен, свързан между всички свои части и затова с него няма да имаме каквито и да е проблеми. Той просто ще изчезне в този вид, в който го чувстваме сега.

Ще престанем да чувстваме и себе си такива, каквито се чувстваме сега и ще започнем да чувстваме само вътрешните си свойства. А външните свойства постепенно ще се анулират, сякаш ще се изпарят, доколкото нашите егоистични свойства ще преминат в алтруистични. Ние няма да чувстваме всичко това.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 03.08.2016

[192022]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Всеки човек е длъжен да намери своето място в общата интегрална система, да намери своето предназначение в живота, именно към това ни тласка Природата. Затова човек не трябва да се бои да остави своя топъл ъгъл, своята гонитба за дребни наслаждения в този свят, а да се задълбочи в изучаване на устройството на общата интегрална система на мирозданието, да се заеме с изучаване на науката кабала. Кабала издига човека на такова равнище на самопознание, така че той леко да може да намери смисъл в своя живот и напълно да се реализира.

[176161]

Filed under: Клипове - No Comments→

Конгрес в Ню Джърси. Урок № 6

Поправянето, с помощта на което може да се компенсира силата на егоизма и да се получи цялостна картина, пълно усещане за цялата реалност, идва към човечеството стъпаловидно, тъй като хората от поколение на поколение се раждат все по-егоистични, по-груби.

Въз основа на това, което им се разкрива според нивото на егоизма, те развиват своята природа, своето обкръжение, семейство, технологии, работа, човешко общество, преминаващо през различни форми.

Адам Ришон пръв е разкрил тази методика, доколкото е могъл, и я е предал на своите ученици. Във всички следващи двадесет поколения от него до Авраам, следващия велик кабалист, хората са се занимавали с лично разкриване на духовното, допълвайки лявата линия /отрицателната, егоистична сила/ с дясната линия /алтруистичната сила/.

Но във времето на Авраам, в Древен Вавилон, тази система е спряла да работи, защото егото със скок се е издигнало на ново стъпало. До тогава хората са живели добре, но изведнъж са усетили, че не са способни да подредят отношения един с друг. Авраам, знаейки за тази наука все пак се е затруднявал да реши какво е необходимо да се прави, докато не му се разкрило, че решението се крие в обединението.

Затова не от Адам Ришон, а именно от Авраам сме получили зачатъка на принципа „Възлюби ближния както себе си“. Авраам е събрал група ученици, които са използвали неговата методика.

Но тяхното обединение е било все още в лека форма, не толкова изяснено и с желаната дълбочина, според сравнително малкият егоизъм, съществуващ в Древен Вавилон. Тъй като егото им е било все още леко, те по този начин са се справяли с него.

Но техните отношения все още е било невъзможно да се нарекат любов, защото не може да има такова чувство като любов, ако няма омраза. Винаги едното трябва да бъде срещу другото. Не може по друг начин да се разкрие никакво явление, освен от неговата противоположна форма, защото винаги преимуществото на светлината се разкрива от тъмнината.

Следва продължение…

От урок № 6 на конгреса в Ню Джърси, 20.05.2016 г.

[187661]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Развитие на егоизма, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Според предупреждението на Международната хуманитарна организация към 2060 година над един милиард човека ще се окажат под заплахата от потоп.

В частност се посочват районите на САЩ, Индия, Китай, Бангладеш и други страни, които ги очакват катастрофални наводнения, в резултат на повишаване на морското ниво, ураганни приливи и екстремни климатични условия.

Нима ще се повтори библейският потоп?

Отговор: Мисля, че потопът ще се случи много по-рано.

Земята и моретo постепенно ще се променят и това изменение ще се съпровожда от изригване на вулкани, земетресения, наводнения. Работата е в това, че Природата няма да търпи на Земята такова егоистично същество като Човека. Ние самите, с отношението си един към друг предизвикваме отрицателно движение в Природата.

Реплика: В доклада е казано, че бедните ще пострадат повече от всички останали. А богатите имат застраховки, възможност да се преместят, да се спасят.

Отговор: Естественно! Но засега е така. А след това няма да е същото. Стихийните бедствия ще засегнат абсолютно всички.

Освен това, проблеми се очакват не само в екологията. Ще има падения в много насоки. И в бизнеса и в световната търговия, отношенията в семейството, културата, науката – егоизмът убива всичко, прераства в раков тумор, който опустошава дори себе си.

Въпрос: Понякога, когато ви слушам не знам това за добрo ли е или злo?

Отговор: Това е хубаво, когато се случва в малък мащаб и човечеството веднага реагира: „Разбрахме! Трябва да се променим, да корегираме поведението си“. А ако продължава така десетки години, тогава вече е лошо и то говори не за прозорливост и чувствителност при хората, а за тяхното тъпоумие.

Въпрос: В света има ли разбиране за случващото се?

Отговор: Абсолютно никакво.Кабала, която дава методиката за изход от кризата, се намира в немилост. Независимо от огромните ни усилия да разказваме на всички за нея, се натъкваме на стена от неверие, отблъскване, злословие. Много се изказват против нас, без да разбират с какво се занимаваме. Така тях ги води проявяващият се отвътре егоизъм и те несъзнателно му се подчиняват. Това не води до нищо хубаво.
Не искам да звучи нескромно, но преди много години предсказахме и всички днешни катастрофи, и напълването на Европа с емигранти. Уморих се да говоря за това. Нищо не помага.

Въпрос: Но нали Творецът е добър, и Творящ добро?

Отговор: Добър е само в случай, че се намираме с Него във взаимна връзка. А над нас, за съжаление, оказва натиск само противоположната на Него егоистична сила. Затова не трябва да чакаме добро от Него и няма на кого да се молим.

Ние трябва да променим себе си! Трябва да молим от сърце и само за едно: за обединение. Тъй като цялата Тора е система, която е настроена само на взаимната любов. Както е казано: „Създадох злото и дадох Тора за неговото поправяне, защото светлината в нея води до добро“.

Творецът действително е свойството любов, което трябва да развием и да внесем във взаимоотношенията между нас, защото основният закона на Тора е „Възлюби ближния като себе си“. Но никой в света не се занимава с това.

Кабалистите могат да крещят за това, колкото им е угодно. Те се опитват да реализират между себе си методиката за единение, но е трудно да се направи това в малка група. Ако с това се захване целият народ, то разбира се, всичко вече би било по-различно. Но той е длъжен да го направи и да даде пример на цялото човечество, който светът изисква от нас.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 17.05.2016

[183973]

Filed under: Криза, глобализация, Разпространение на методиката - No Comments→

Цялата природа, цялото човечество, това са мои вътрешни свойства. Целият свят това съм аз, обърнат на опъки. Ако аз мога да се настроя по такъв начин, така че да се отнасям към света с абсолютно добро, тогава през него ще видя Твореца.

[156129]

Filed under: Вътрешна работа, Духовна работа, Клипове, Тора - No Comments→

Въпрос: Природата е развила физиологичното тяло на човека, а относно душата му като че ли е оставила празно място, давайки възможност на човека сам да я развие?

Отговор: Да, но природата води човека към това вътрешно развитие, помагайки му да изясни, че неговата природа е зла сила, която е необходимо да поправи. След осъзнаването на злото, той започва да пита: Защо? За какво?

Ние развиваме науката, културата, образованието, техниката и всичко е само за да започнем да питаме: за какво живеем, в какво е смисъла? Как е възможно природата да ни е създала без всякаква причина и цел?

Не може да има нищо безцелно и човечеството е задължено да има цел. Виждаме го по всички закони на природата. В живия организъм всички органи действат хармонично, така че да обезпечат живота на общото тяло. И така, защо в човешкото общество няма хармония? За каква по-възвишена цел съществува то?

Кабала се занимава с разкриването на целта на нашето съществуване.

Въпрос: Става дума само за връзката на човека с някаква абстрактна висша сила или за неговото отношение към другите хора?

Отговор: С абстрактната висша сила е възможно да се свържем само чрез връзката с другите хора, заедно с които изграждам съсъд за нейното разкриване. Този съсъд се създава от сумата на нашите желания. Само при това условие разкривам състояние, в което под мен има егоизъм, а над него – любов, силата на обединението между хората.

Когато натрупвам всичките желания в едно, този съсъд се напълва със силата на живота, висшата сила, Твореца, светлината. Творец (боре) означава „ела и виж“ (бо- ре), ела и разкрий. С помощта на свързването с другите, аз мога да Го разкрия.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а- Сулам, 14.03.2016

[180407]

Filed under: Духовна работа - No Comments→

Краят на неосъзнатото развитие

Въпрос: В каква е разликата между осъзнатото и неосъзнатото развитие?

Отговор: През цялото това време ние сме се развивали неосъзнато, чрез отрицателния натиск, който ни е подтиквал отзад. Природата ни е задължавала да се развиваме, бутайки ни, чрез страдания и неудовлетворени желания, чрез усещане на постоянен недостиг.

В последно време ние дори не се надяваме, че бъдещето ще донесе нещо хубаво, но натискът отзад е толкова голям, че ни принуждава да се движим.

Гледайки напред и обръщайки се назад виждаме огромни минуси, знаейки, че утрешния ден не ни готви нищо добро. Но се надяваме, че утре ще има по-малко страдания, отколкото днес и това за нас вече е хубаво.

Такава е тенденцията на съвременното развитие. Разбираме, че светът деградира и се спуска все по-ниско, губейки всички достигнати по-рано ценности. Пред нас няма нищо, което да ни развесели и все пак вървим напред, защото настоящото ни състояние е непоносимо.

Това е нищожна и негативна форма на развитие, която ни води към по-нататъшно влошаване. Достатъчно е да погледнем проблемите, които възникват в Европа, в Далечния и Близкия Изток, в Северна и Южна Америка, в Русия, навсякъде по света.

Няма страна, където да може да избягаме от проблемите – те ни настигат навсякъде. Без съмнение, на земята скоро няма да остане нито едно спокойно ъгълче. Мир и спокойствие няма да намерим дори и на най-откъснатия остров в океана.

Ясно е, че напредваме по посока на злото. И затова съвременното поколение не иска да създава семейство, да ражда деца. Това все още е само началото, но тенденцията вече е ясна. И всичко това ни се случва, за да ни принуди да решим, че е нужно да направим нещо.

Кабала учи, че ако не поискаме да вървим към целта на творението по своя воля, по добрия път, то ще ни се наложи да се движим към нея под принуда, както се движим сега.

Целта, поставена ни от природата, е по-висша от нашата Вселена, над нашата природа. Човешкият род трябва да се развива неограничено – извън рамките на времето и пространството. Формата, в която съществуваме днес на повърхността на земята, е временна и много ограничена.

След определен етап на развитие трябва да изменим своите свойства, своите осезателни органи, в които възприемаме нашия материален свят. Благодарение на развиването на нови свойства ще можем да видим нова картина: безграничен свят и себе си в него с неограничени възможности – нито по време, нито в пространството.

Но за да преминем от днешната материална картина към новата, неограничена, ни е необходимо кардинално вътрешно изменение.

Следва продължение…

От 623-а беседа за новия живот, 08.09. 2015

[167428]

Други статии на тази тема:

Програмата на живота, част 1

Програмата на живота, част 3

Програмата на живота, част 4

Програмата на живота, част 5

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - 4 Comments →

Висшата сила на природата, нека я наречем Бог, Творец, не може да въздейства върху нас директно, тъй като ние се намираме в противоположни на нея свойства. Но в степента на нашето желание тя да оживее, да властва в нас, ще започнем да усещаме нейното благотворно влияние …

[153320]

Filed under: Клипове, Творец - No Comments→

Реплика: В Обединените Арабски Емирства са въведени две нови министерски кресла: министър на щастието и министър на веротърпимостта.

Смята се, че министърът на щастието ще прави обществото по-щастливо с помощта на консолидацията на всички държавни планове, програми и политики.

Отговор: Получава се, че след като всички министри и правителствени мъже толкова много са направили, нееднократно извивайки ръцете на обществото, идва ред на министъра на щастието, който ще започен да убеждава хората, че те са щастливи. Нима ще тръгне да действа против всички министерства?

Значи, неговата задача е в това – да внуши на човека, че е щастлив, поглаждайки го и дресирайки го като малко кученце.

Проблемът е в това, че Обединените Арабски Емирства в най-близко бъдеще очакват големи проблеми от падането на цените на нефта и поради това, че американците са ги заменили с иранците и т.н. Най-общо, там ще има сериозни проблеми в сравнение с тези от последното десетилетие.

Вопрос: Какво представлява щастието от гледна точка на кабалиста?

Отговор: Щастие е, когато се намираш в пълна хармония с общата сила на природата, с всичко това, което те обкръжава, над времето, пространството, движението. И независимо от целия твой егоизъм, който непрекъснато те раздира на части, ти само плуваш в единство с природата, в нейния вечен покой. Това е щастието.

Но това не означава, че човекът става пасивен. Напротив. Цялата му природа постоянно се изменя, тласка го в различни страни, а той се издига над това към постоянния покой и по такъв начин влиза в равновесие с природата.

Тъй като цялата природа се намира в абсолютен покой. И всичко, което ни се струва изменящо се, се променя само в нашите усещания.

От ТВ програмата “Новини с Михаел Лайтман”, 09.02.2016

[176916]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

В статията “Науката кабала и нейната същност”, размишлявайки за целта на творението, Баал а-Сулам пише: Тъй като няма никой, работещ безцелно, несъмнено и Творецът е създал стоящото пред него творение с определена цел.

И от цялото разнообразие на тази действителност, особена важност представлява усещането за своето съществуване, присъщо за всичко живо. Но най-главното е усещането в разума, дадено изключително на човека, благодарение на което той чувства също така страданията и огорченията на ближния.

А ако е така, то разбира се, единствената цел на творението може да бъде само човека. И за него е казано: “Всичко, което е направил Творецът, е за него”.

След всички изследвания и проверки, в крайна сметка разбираме, че ако творението е имало някаква цел, то, безусловно, тя може да бъде само човека – най-сложното и развито творение. Затова висшата сила движи напред творението само заради човека.

Светът преминава своето развитие през неживата, растителната, животинската степен. Висшата степен на днешното развитие – това е човекът, който трябва да се развива по-нататък и да достигне своята нова форма, следващата степен.

Системата на природата е толкова голяма и съвършена, че независимо от всички наши старания, не можем да я разкрием. Законите на света са толкова сложни и дълбоки, че с труд преоткриваме тяхна мъничка част. И за какво е нужно всичко това на човека? Всичко е заради това, за да се повдигне той на важна и достойна степен, където ще чувства Твореца толкова реално, както сега чувства другите хора.

При това, егоизмът ни разделя и ни пречи да се почувстваме един друг. Виждаме другите такива, каквито ни рисува нашият егоизъм, а не каквито са всъщност. Ако се стараем да отменим своето его и да се свържем с другите направо, без неговото вмешателство, то тогава ни е необходима връзка с висшата сила без всякакви ограничения, бариери и скривания.

Казано е, че “Краят на действието се заключава още в началния замисъл”. Тоест, създавайки мирозданието, висшата сила преди всичко си е поставила цел: за какво е нужно всичко това. И тази крайна цел от самото начало определя цялото творение.

Творецът е искал да доведе човека до съвършенство, а то е възможно само при съблюдаване на две условия. Първото – човекът трябва да остане самостоятелен, иначе няма да има никакво творение. Тоест, той трябва да остане човек. Но при това, трябва да стане подобен на Твореца, във всичко да прилича на Него.

Как в човека да се построят две такива противоположни точки? От една страна, той трябва да е противоположен на Твореца, за да е независим. От друга страна, трябва да е подобен на Твореца, за да стане съвършен човек.

Затова Творецът създава желанието за наслаждение, егоизма. И ние не заменяме самия егоизъм, а само работим с него по друг начин – над него, заради отдаване. Затова за нашата връзка е казано: “Всички престъпления ще покрие любовта”. Нашето его, индивидуализмът остават, но над всичко строим връзките на любовта.

Между нас се появяват две нива на отношения. Първото ниво са старите егоистични отношения, с горящия долу егоизъм. А над него, целия този егоистичен огън, превръщаме в пламък на любовта.

Разликата между тези две нива се определя от нашата духовна висота, която е толкова по-висока, колкото повече се уподобяваме на висшата сила. Егоизмът отдолу все повече расте, а над този егоизъм все по-силно става нашето обединение. Колкото по-голяма е разликата в потенциалите на тези две противоположни сили, толкова по-близо стигаме до разкриването на Твореца, както “преимуществото на светлината на фона на тъмнината”.

В резултат, за сметка на поправянето на нашите отношения, установяваме между нас такава система на взаимовръзки, подобна на Твореца.

От урока по избрани откъси от трудовете на Баал а-Сулам, 14.03.2016

[179601]

Filed under: Духовна работа, Творец - No Comments→

Въпрос: Имам приятел, който работи в завод. Той казва „Слушам лекциите на проф. Лайтман, всичко ми харесва, но не мога да направя повече от това. Имам семейство, деца, работя по 14 часа на ден и, не дай си Боже, кривна малко, всичко започва да се разпада.“ Тоест става дума за някакво социално неравенство.

Защо вашата организация не оказва влияние на ниските слоеве на населението, за да може те да се присъединят към процеса на поправяне?

Отговор: Нашата организация ще може да повлияе на случващото се, ако има много такива хора като вашия приятел.

Реплика: Но той  не може да се присъедини към вас…

Отговор: Не, той може, като всички останали. Нека първо да научи как трябва да действаме, за да направим нашето общество единно. И когато някоя част от обществото започне да се обединява, тя ще може да повлияе на всички останали.

Освен това, науката кабала обяснява по какъв начин трябва да се обединяваме, за да може между нас да се появи особена сила, като  усилвател, в който влиза малък сигнал, а излиза огромен. Такова можем да направим обществото.

Трябва да се научим да се обединяваме правилно помежду си, за да може малко на брой хора да променят цялата система, цялата страна. Освен това, ние не го правим, защото сме социалисти, леви или десни, а защото работим по методиката, която ни разкрива науката кабала и която ни обучава как да съответстваме на природата.

Ние  вземаме  законите на човешкото съжителство, сътрудничество и обединение от природата. И понеже постепенно се опитваме да се приближим към тази система от връзки, която съществува в природата, в нас се проявява огромна усилваща сила. Ние можем да направим всичко.

Въпрос: Значи е достатъчно да разбираме идеята и да я поддържаме?

Отговор: По принцип да. Затова вашият приятел не трябва да напуска работа, не трябва да се задълбочава в кабала,  достатъчно е просто да поддържа връзка с нас.

В нашата организация участват хиляди хора и никой от тях не напуска работа. Всички ние просто изучаваме как  правилно да се обединяваме, за да постигнем такава усилваща сила, с която наистина ще можем да повлияем на цялото общество.

От уебинар на zahav.ru, 13.01.2016

[175223]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→

Въпрос: Днешната икономическа система не удовлетворява потребностите на хората. Повече от половината от населението на планетата живее в тежки икономически условия и само един милиард се ползва от всички блага.

Освен това, икономическото развитие, което е в основата на капиталистическата цивилизация, практически е прекратило своето действие.

Но заедно с това има икономика от друг тип, например, роботика, изкуствен интелект и т. н. Може ли да се каже, че това е основата на новата икономика? Как ще изглежда икономиката след фазовия преход към новото човечество?

Отговор: Аз мисля, че преходът ще бъде именно фазов, качествено нов. Работата не е нито в икономиката, нито в екологията, а в това, че човечеството ще съществува по други принципи, на друго ниво.

То ще живее в постигането на външното пространство, което ще разкриваме, изхождайки не от нашите пет земни, егоистични сетивни органа, когато ще усещаме света вътре в себе си. Тоест, какъвто го наблюдаваме сега, такъв ще се рисува вътре в нас.

Обединявайки се, ние ще започнем да развиваме в себе си чувства, предаващи картината на света, съществуващ извън нас, а не минаващ през нашите материални органи на усещането. Точно затова сега го усещаме толкова тесен, безизразен, ограничен.

А новият свят е съвършено друг. Това е светът на силите и чувствата, а не на обектите и явленията, които се рисуват в нашето егоистично въображение. И тогава, естествено, икономиката, културата и целият наш живот ще придобият съвършено друг, „извънземен” смисъл.

Ние ще станем такива същества, които няма да имат нужда от никакви материални блага, свойства, атрибути на обкръжението и т. н. Ще се храним с енергия, построена на синергетиката, на взаимодействието, на равновесието на положителните и отрицателните сили на природата, между които и ще съществуваме.

Тоест, следващото ниво на човечеството не е материалното ниво, а нивото на мислите, на намеренията, на енергиите. Затова аз не мисля, че ще остане нещо от нашата икономика, екология и от цялото ни общество. Трябва да се преродим. И това прераждане се състои именно в това, че излизаме от себе си и започваме да възприемаме света извън нас.

Реплика: Тоест, няма смисъл да говорим за продължаване на технологичното развитие…

Отговор: Всичко това ще умре. В него няма никакъв смисъл. Днес почти не сме ограничени във възможностите си. А за какво са ни? Единственото, в което човечеството преуспява са страданията.

Всички блага, които бихме могли да придобием с помощта на икономическите и технологични възможности не ни радват. Вече не чувстваме потребност от тях. Хората употребяват наркотици, за да се самозабравят, не искат да се женят, да раждат деца. Човекът като че ли крещи вътре в себе си: „Оставете ме на мира с вашите технологии. Не ме интересува този живот!”.

Надявам се, че ще дадем отговор на хората заради какво той съществува. На първо място, човечеството трябва да се вслуша и да разбере, а след това да мисли за това как да организира новия живот. Иначе няма да иска да живее.

От беседа с Михаел Лайтман”, 29.11.2015

[172705]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Мнение: Концепцията “мъдростта на тълпата” не винаги сработва – често груповото мислене подтиква хората към вземането на нерационални решения. Взаимодействието между хората обикновено не води до консенсус, а към вземане на най-лошото от всички възможни решние.

Ние не си обменяме информация, а обменяме собствените си предубеждения. Хората често вземат гледната точка на мнозинството, дори ако тя е невярна и дори ако това води до отричане на собствените усещания.

Ефектът „мъдростта на тълпата“ се заключава в това, че обобщеното мнение на голяма група хора позволява да се дават по-точни отговори или прогнози, от мнението на отделно взет член на групата.

Но това се случва само, ако членовете на тълпата внасят своето мнение независимо един от друг и най-голям ефект се наблюдава в групи с еднороден състав. А в сплотените групи връх взема стремежът към колективно мнение.

Получава се, че интернет е информационна магистрала, по която се движат нашите лъжливи представи. „Туитър“ и „Фейсбук“ са инструменти за обмен на информация, но нашето влечение към използването им за разпространение на предразсъдъци ни прави по-глупави.

Реплика: Обобщеното мнение ни води до „поумняване“, а не до „оглупяване” само при обобщаване по метода на кабалистичната „десятка“. В нея става не просто сумиране на мненията, а напротив, сумиране на отрицанията на собствените мнения. Членовете на групата се стремят да анулират личните си мнения и да обединят усилията за създаване на единно желание, способно да приеме мисълта от висшата степен на Природата.

Само по такъв начин ще успеем да се издигнем над себе си, да възприемем програмата на Природата, нейната цел и да я следваме, намирайки се при това в разумно и комфортно състояние.

[177979]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: За какво ни е да усещаме духовните светове?

Отговор: Необходимо ни е да усещаме духовните светове, защото без това усещане не знаем как да се държим правилно в този свят, какво да правим със себе си, как да се отнасяме един към друг, какви сили ни управляват, къде е нашата свобода на волята, а къде нямаме свобода.

Трябва да разберем в какво сме напълно зависими от силите на природата, а къде можем да вложим нещо свое. И ако можем, то как да го направим: случайно, когато изведнъж ни се прииска, или знаейки правилната цел на движение към нещо хубаво, добро за нас самите и за другите.

Трябва да познаваме тази система, в която живеем, иначе действаме като слепи котета. Но котетата поне имат майка, а ние се намираме в “лапите” на слепите сили на природата. Съществува мрежа от сили, в която сме затворени и изобщо не знаем кои нишки да дърпаме.

Еволюцията, постоянното развитие на природата върви по определен закон. Но, започвайки от някакъв момент и по-нататък, това развитие изисква разумното правилно вмешателство на човека. И ако човек не е готов правилно да се впише в тази формула на развитие, то тогава тя работи против него, принуждавайки го все повече и повече да усвоява тази система на развитие.

Виждаме, че както и да е, сме стигнали до такова състояние, когато всичко се руши и светът, който сме построили е ужасен. Разрушаваме природата, бъдещето е неизвестно, утре каво ще се случи е непонятно и започваме да откриваме себе си, нашия егоизъм, като източник на всички проблеми.

И тук вече възниква въпросът не за това, да вярваме ли в духовните светове, а за това как да се спасим. Как да направим така, че да не влизаме в никакви проблеми. Вижте какво се прави в Русия, в Америка, в Европа, на Близкия и Далечния Изток, в Латинска Америка и в Африка, всички страдат. Няма нито един човек на Земята, който може да каже, че се наслаждава и е безоблачно щастлив. Може би само тези, които употребяват наркотици.

Доведохме се до задънена улица. И тук, от една страна, се разкрива необходимостта да разберем, къде все пак е източникът на нашите проблеми, а от друга страна, се разкрива науката кабала, която казва: “Ще ви разкажа за всичко и ще ви дам възможност сами да “управлявате” правилно”.

Живеем в особено време: от една страна, то е много страшно, лошо, зло, непредсказуемо, а от друга страна е особено време, защото можем да разкрием цялата система на управление на нашия свят и да започнем да работим в нея.

Затова трябва да се радваме на такова стечение на обстоятелствата: от една страна, те ни принуждават да разкрием системата на управление, така наречения висш свят, а от друга страна в нас самите се появява такава възможност.

От урока на руски език, 27.12.2015

[176724]

Filed under: Въпрос-отговор, Криза, глобализация - No Comments→