Реплика: В Холандия са разрешили официално разплащането със секс за услуга. Например, плащането на уроците по кормуване със секс не се смята за проституция.

Новината беше потвърдена от министрите на транспорта и правосъдието на заседание в парламента. Те считат, че това е подобно на бартерна замяна: услуга за услуга.

Отговор: Добре е, че престанаха да свързват секса с любовта, защото сексът няма никакво отношение към любовта.

Любовта е душевно чувство, което възниква поради привързаност към човека, доколко сте направили добро един за друг, доколко сте привикнали и колко привързани сте един към друг. Така кучето обича стопанина си, а стопанинът – кучето.

Всъщност любовта е такова състояние, когато чувстваш желанието на друг човек – без значение дали ти е близък или чужд – и да искаш тези желания да се напълнят. То няма никакво отношение към пола. Може да е човек или животно – няма значение. Просто правиш това, което желае това същество.

Секс се нарича напълването на личните ни желания, които се наричат сексуални. Така, както искаме да похапнем, да поспим, да се разходим, да погледаме нещо интересно, така и желаем да удовлетворим сексуалните си желания.

Имат ли един към друг дълбоко отношение? В това е въпросът.

Разбира се, че много изхожда от човешката култура, която се е развивала през хилядолетията. Твърде много е свързано с продължаването на рода, на желанието това да бъдат мои деца, мое потомство, както е при животните. Например лъвът, срещайки самка, която има малки лъвчета, убива децата й и живее с нея. Той иска свое потомство.

Тоест, става дума за удовлетворение на обичайно, плътско желание – това, което в кабала се нарича материално желание. То е сързано с продължение на рода, с това, че привиквам към определено тяло и удовлетворявам себе си за негова сметка, именно по този начин. Възможно е, другото тяло да не ми дава такива състояния, както това и т.н.

Тук има прекалено много различни телесни условия между хората: навици, усещане на наслаждение и т.н. Ако получавам наслаждение от нещо, то аз започвам да се грижа за този обект: как ще се наслаждавам с него след няколко часа или дни. Всичко това са егоистични сметки, няма нищо друго тук.

Но освен това, през цялото време ние се развиваме егоистично. И затова сексът става нещо отвлечено. Днес се появяват множество други възможности за сексуално удовлетворение: и филми, и таблетки и всякакви механизми. Когато съм в чужбина аз виждам такива сексшопове, че универсалните магазини не струват нищо пред тях. Това показва, че човечеството е много изобретателно и не се спира пред нищо, за да се наслади.

Проституцията е най-древната професия. Освен всичко останало, тя е легализирана в Холандия. Желателно е, разбира се, по-внимателно да се разглеждат тези проблеми. Защото ако е възможно всичко да се разплаща със секс, то и учителката ще иска от учениците си такова заплащане за добри оценки…

Реплика: По твърдението на министрите на транспорта и правосъдието заплащането в натура за уроци по кормуване не се класифицира като проституция. А обратното предложение на секс за урок по кормуване се счита за престъпление. С други думи, урок за секс – е законна сделка, а секс за урок – нелегална търговия с тялото.

Отговор: Е, те ще се договорят по някакъв начин помежду си. Навлизаме в епоха, когато вместо пари в джоба си ще носим тялото си. Това е – нищо повече не ни е нужно. След две десетилетия всичко това ще се възприема нормално от всички.

Реплика: Някога филмът „Този луд, луд, луд свят“ беше  любимият ми. Сега като гледаш света – той действително е станал безумен. До какво ще достигнем?

Отговор: Интересно е да наблюдаваме как светът се трансформира. Всичко върви по плана на творението, който трябва да бъде изпълнен.

Проблемът е в това до каква степен глупавото човечество трябва да бъде още по-изстрадало, за да разбере, че трябва да върви към правилното съединение с природата, в уподобяването си с нея.

А цялата природа е взаимосвързана помежду си. Ако не се отделяме от нея и ако намерим правилна връзка между себе си, тогава бихме намерили връзка с неживата, растителната, животинската природа и бихме образували едно общо цяло. В него бихме разкрили висшата сила, която е създала всичко и управлява всички. Тогава бихме видели своето светлото бъдеще.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман”, 20.12.2015

[172660]

Filed under: Криза, глобализация, Мъжът и жената - No Comments→

Въпрос: Съгласно науката кабала, са ни отпуснати 6000 години за крайното поправяне на света. Тоест, са ни останали само 224 години до това време и какво ще бъде тогава?

Отговор: Ще бъде много хубаво! Ще живеем в много хубав свят, който от по-рано ни е приготвен и ние непременно ще стигнем до него. Въпросът е само: “Кога”?

Може да стигнем по-рано, без да чакаме 224 години, дори още през своя живот и по добър път, а не по пътя на страданията и войните, които сега назряват в света.

Тоест, можем да приближим доброто състояние за сметка на разумното, рационално уравновесяване на силите между нас, като хора, виждащи и разбиращи крайната цел, и решаващи да я достигнат по-скоро.

Крайната картина вече е известна и тя е забележителна. Максимумът, който ни е останал до нея е 224 години. Имаме две опции за достигането на тази картина. Или да чакаме 224 години и през цялото това време да се мъчим, или да стигнем по-рано и по добрия път.

Въпрос: Как ще изглежда поправения свят?

Отговор: Човечеството ще установи равновесие между двете сили: доброто и злото, силата на ненавистта и силата на любовта. Ще използваме тези сили в правилна, балансирана форма. Не е възможно да има ненавист без любов и любов без ненавист.

Тези противоположности винаги се съпровождат една друга, така е построена цялата система на природата. В най-малкият атом има положителни и отрицателни заряди, балансирани помежду си, във всяка молекула, при обмяната на веществата, в химичните и биологични процеси, във всичко, във всяка макро или микро система.

И разбира се, в нашето тяло, в нашите мисли също винаги присъстват две сили. Относно човека те се проявяват като ненавист и любов. В идеалното състояние, тези две сили трябва да се уравновесяват една друга. Засега не знаем какво е това и не можем да го направим нито в едно място. Не можем да приведем пример къде може да съществува.

Балансирането на ненавистта и любовта означава, че и двете действат заради рационалното съединяване между тях. И добрата, и злата сила разбират, че и двете са предназначени, за да установят помежду си равновесие, да се допълнят една друга, и на двете да е хубаво.

А когато и на двете е хубаво, означава, че те произвеждат нещо трето, тоест състояние, в което тези две сили се използват напълно и правилно: и ненавистта, и любовта. Тогава те произвеждат третото състояние, което трябва да достигнем – усещането на райската градина, съвършенството.

Рай е правилното съчетание на ненавист и любов, и такова ще бъде крайното състояние на човечеството, което непременно ще достигнем. Имаме само две алтернативи: да стигнем до него по бърз и приятен път, или по бавен и мъчителен.

Въпрос: От къде гадателите, правещи предсказания, могат да знаят бъдещето?

Отговор: Гадателите не говорят за състоянието на крайно поправяне, те виждат само спирките по този път. Има хора, притежаващи специални екстрасензорни способности, които могат предварително да почувстват нашите запланувани в бъдеще състояния. Тъй като всичко вече съществува предварително, само не е известно по какъв път ще бъде реализирано: по хубав или по лош.

Въпрос: Как може гадателите да предричат някакво събитие в определена година, ако имаме свобода на избора?

Отговор: Обикновено гадателите виждат лошото развитие на събитията. А ако можем да се обединим помежду си и да предпочетем силата на доброто, то можем да усилим добрата сила в природата. По такъв начин бихме уравновесили злата сила и изменили страшното предсказание на добро. Възможно е да се направи.

Гадателят говори за това бъдеще, което ни очаква, ако егоизмът ни би се развивал свободно, без нашето вмешателство.

От програмата по радиостанция 103FM, 11.12.2015

[172488]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Природата през цялото време ни тласка към духовното чрез страданията. Днес ние сме навлезли в нов етап на развитие – масова интеграция на човешкото общество, обединение въз основата на взаимно разбирателство и отстъпки.

Попитай кабалиста.

[152829]

Filed under: Възпитание, Възпитание на децата, Клипове - No Comments→

Въпрос: Еколозите са в паника: на Северния полюс сега е измерен 1 градус под нулата вместо -30 градуса. Те твърдят, че ураганът „Франк“, предизвикал проливни дъждове и урагани в Британия, е занесъл там топъл тропичен въздух. Защо се случва това?
Отговор: Земята излиза от равновесие, защото ние, хората сме излезли от равновесие между нас.
До Първата световна война, която е лошият път, но все пак е сближила народите, природата на Земята и населението ѝ не са били глобални.
След кратък промеждутък от време след Първата световна война е започнала Втората световна война. После е започнало възстановяването от разрухата и развитието на Интернет. Всичко това е довело до факта, че човечеството е станало наистина глобално, но събрано неправилно в нашето малко „село“.
Затова е възникнала такава ужасна бъркотия – състояние на абсолютно, всеобщо противоречие, противопоставяне и всеобща зависимост. Както в семейството, в което всички зависят един към друг, но не се обичат и имат много претенции един към друг.
Въпрос: Тоест, Вие сравнявате сблъсъка между хората с това, което се случва в Природата?
Отговор: Разбира се, защото човечеството се намира на най-високото ниво на Природата! Ние мислим, че Природата са неживото, растителното и животинското нива. А човекът? Нима човекът не е част от Природата, не е същото животно?
Заключили сме се в ужасна взаимна агресия и цялата природа е с нас. Всички сме станали един единен инструмент, система, която е абсолютно разложена и не намира никаква възможност да стигне до вътрешно равновесие.
В такова състояние се намираме от времето на „Римския клуб“, вече 40- 50 години. Още в началото на миналия век за това е говорил академик Вернадский.
Това е огромен нарастващ проблем. Изминалата 2015 беше година на демонстрация на нашето не равновесие. През 2016 година ще се извърши проверка, разбира ли човечеството какво се случва с него, защо се случват такива неща, по какъв начин може да се излезе от тях?
Тоест, ние трябва да осъзнаем и разберем, че най-важното е всички заедно да се притечем на помощ на природата. Защото, ако човек не започне да възстановява тази хармония, която е необходима в интегралната взаимно свързана система, нашия свят просто ще се разпадне.
Въпрос: Какво означава да се притечем на помощ на природата?
Отговор: На първо място, да се обединим. И второ, да направим всичко възможно природата да не излезе от равновесие. Нямаме време, вече сме отишли твърде далеч, преминали сме червената линия.
Въпрос: Смятате ли, че 2016 година е превратна точка?
Отговор: Не, ние вече сме преминали превратната точка. Но това се случва постепенно. Има възможност на човешко ниво да се уеднаквят останалите нива на природата, защото човешкото ниво е най-високото.
Ако всички започнем да се уеднаквяваме в мислите си, да се сплотяваме в едно единно цяло, в допълване един на друг, ако това бъде наша задача, да устоим на всичко, което се случва и да оцелеем на тази планета, то тогава ще можем да възстановим абсолютно всичко.
Въпрос: Какво ще принуди егоцентричният човек да постъпи така?
Отговор: Заплахата от сигурна смърт на цялото човечество, включително и неговата!
ООН действително трябва да стане Организация на Обединените Нации, която ще се грижи за оцеляването на човечеството, а не да провежда тясната политика на ограничен брой страни. Всичко зависи от човечеството.
По принцип, хората го разбират. Въпросът е само в това, с чия кръв ще бъде постигнато: или бързо, с малко кръв, или ще има още много години страдания, войни и други проблеми, така че човечеството да се опомни и да започне да се движи към вътрешно равновесие, което ще балансира природата. И тогава там, където е нужно, ще разцъфтят градини, а там където е нужно, ще има сняг и лед.

От ТВ програмата „Новини с Михаел Лайтман“, 01.01.2016

[173668]

Filed under: Криза, глобализация, Природа - No Comments→

Съобщение: Според мнението на известни специалисти в интернет мрежата, 2015 г. стана година на изгаряща ненавист във виртуалното пространство. Генералният директор на една от социалните мрежи стана жертва на расистка атака на собствения си уебсайт, животът на художник-карикатурист се е превърнал в ад заради тролове, много жени станали обект на заплахи от изнасилване и убийства.

И това са само няколко примера от тревожната тенденция. Според изследване на Demos: всеки месец се публикуват 480 000 туита, които могат да бъдат определени като расови обиди. Институтът по предотвратяване на онлайн ненавистта: в сравнение с преди, езикът на ненавистта е станал по-приемлив за обществото.

Ако по-рано можехме с намеци да изразим негативно отношение, то към 2016 година коментариите в социалните мрежи станаха нагли и откровени. Ако преследването и обидите в интернет се развиват така и в бъдеще, социалните мрежи ще отблъснат младежите.

Реплика: Несъмнено, интернет ще преодолее периода на бандитизъм, ще изхвърли бандитите от себе си. Наистина, по естествен път това може да отнеме десетки години,  тъй като в него господстват търговците на сензации и ненавист.

Така че, спасението ще дойде от друга страна – не от страна на човека и обществото, а от природата, която развива в нас егоизма, а новият егоизъм ще прерасне в   еснафска омраза и на него ще му стане безинтересно ваденето на мръсни ризи и всички тези търговци сами ще измрат, т.е няма да има купувачи за тяхната стока.

[173523]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Въпрос: Съдейки по това, което става в природата, равновесието и обединението няма скоро да дойдат, а аз искам да живея добре тук и сега. Какво да правя? Означава ли, че в този живот няма да дочакам хармония?

Отговор: Зависи какво разбираме под хармония. Ако разбираме хармонията като гледане на сериали, седейки в топлото кресло пред телевизора, отпивайки сок или бира, т.е. комфортен живот в кръга на приятелите, децата, семейството, то може би ще мога да го постигна.

Но ако в мен възникват потребности над това животинско състояние, тогава това е проблем – в нашия свят не мога да ги удовлетворя. Когато си задам въпроса за смисъла на живота и започна да мисля за това, че остарявам и рано или късно ще умра, а моят живот е безсмислен, тогава трябва да си отговоря на въпроса: „За какво съществувам, докато съм още млад?“

Ако съм достатъчно добре развит, то не мога да затварям очи и да се удовлетворявам с материалните наслади. Гледам цялостната перспектива и виждам, че като цяло, съм същото малко животно.

Има ли изход от това? Започвам да изследвам и стигам до извода, че очевидно има, защото природата е вечна и безкрайна, тя е съвършена. А как мога да постигна в себе си това съвършенство?

И тук пред мен се открива възможност: водят ме до система от знания, която се нарича „кабала“. Тя ми разказва как мога сега, в този свят, да достигна знанията за единната природа, за това какво се намира по-високо от нашия свят, как да премина в тази област, да намеря източника на живот, да видя цялото състояние над времето и пространството.

Всичко това ми позволява науката кабала. И затова започвам да мисля, не си ли струва, част от времето в моя живот да отделя за нея?

От урок на руски език, 08.11.2015

[172555]

Filed under: Въпрос-отговор - No Comments→

Изследване: Народите се развиват при различни условия, като едновременно с това се развиват и езиците им. Характеристиките на езика зависят от околната среда, в която са възникнали, от климата и ландшафта.

Народите, чиято култура произлиза от горещи и горски региони говорят на езици с по- малко съгласни и прости срички, защото горещият въздух и растителността затрудняват предаването на високочестотните звуци ( към които се отнасят съгласните) . Честотата на гласните е по- ниска, а простите срички е по-малко вероятно да се изкривят, отразявайки се в дърветата.

При развиващите се в планината срички е по-просто. Използват се повече гласни. На част от екологичните фактори (средногодишното количество валежи, средногодишната температура, количеството дървета и планинския регион, надморската височина) се дължат 25% от различията между съотношението на гласните и съгласните в различните езици. Акустичните характеристики на околната среда влияят върху формирането на различията между езиците.

При птиците, обитаващи горските региони, горните тонове и диапазонът от тонове е по-нисък, отколкото на птиците в откритите пространства. При изследване на един вид птици се забелязва, че живеещите в градовете пеят по-високо от събратята си в селските райони. Птиците се приспособяват към градския шум. Това е адаптация към средата в рамките на един вид.

Езикът на гражданите също постепенно се приспособява към градските условия. Не живеем достатъчно дълго сред градския шум, но някога ще разберем.

Реплика: Цялата природа е свързана в единна система, в която всичко е под обща взаимовръзка. Целта на природата е да доведе всички части до пълно взаимодействие, в което може да се разкрие единната сила на природата и всичко да се запълни от свойството на единството, от Твореца.

Основният закон на природата е равновесие, хармония и затова е неизбежно пълното влияние на всички свойства, на всички части на природата върху всичко. Такъв е законът на интегралния свят.

[170814]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Защо на някои хора е дадена възможност да виждат бъдещето?

Отговор: Такива явления се случват действително, само че кабала не се занимава с предсказания. Тя работи само над това как да поправи света, а предсказанието тук не може да помогне, защото какво от това, ако само узная бъдещето? Нормалният човек е устроен така, че за него е по-добре, ако не знае какво го очаква.

Ако човек иска да се изгражда, то той обратното, всеки следващ миг строи сега, в настоящето и по такъв начин определя живота и бъдещето си.

Затова, няма смисъл да завиждаме на ясновидците. Техният живот обикновено не е много добър и в живота те не са толкова щастливи, както обикновените хора.

Но това явление съществува от една страна, за да ни обърка още повече. А от друга – то ни приближава към осъзнаването, че в природата има сили, излизащи извън рамките на неживото, растителното и животинското стъпало, на които ние сме ограничени.

То ни заставя да се замисляме над това, как можем действително да се научим да управляваме бъдещето си, за да не сме просто като стадо, вървящо към постепенното си заколение в този живот, а да умеем да балансираме и формираме своето бъдеще във всеки миг и за по-продължителен период.

Въпрос: На хората е присъщо вроденото любопитство – да разберат какво ги чака…

Отговор: Разбира се! Но за какво ни е да знаем за събитията, които ни очакват? Човек би ли искал да знае, че след няколко месеца ще умре? Представете си какъв би станал животът му след такова известие! Ако той е сигурен, че предсказанието ще се сбъдне, това означава, че е съкратил своя живот до този срок – от деня, в който е научил вестта и до деня на смъртта си. Какво хубаво има в това?

Преди всичко, е нужно да получим сили, които ни издигат над природата и ни позволяват да я управляваме. В природата действат две сили: добра и зла, между които формираме своето състояние.

Ако с помощта на кабала се научим да управляваме тези две сили, като две юзди, и да водим себе си по добрия път, с ясна цел към пълното равновесие, което се нарича сливане, то тогава ще можем да виждаме всичко.

Още…

Filed under: Възприемане на реалността, Въпрос-отговор - No Comments→

Реплика: Сега във Франция ръководителите на 140 държави са се събрали на поредната XXI международна конференция по екология.

Интересното е, че американският президент е подчертал, че вредата от нанесените от човека щети върху климата на планетата са доста по-мащабни и сериозни, отколкото предполагат мнозинството от хората.

Отговор: Независимо че политиците разполагат с такива данни, те все още не разбират, каква мизерна част е спрямо това, което природата ни е подготвила.

Всъщност тях малко ги вълнува всичко, което не представлява непосредствена заплаха за креслото и живота им: след нас ако ще и потоп!

Те смятат, че екологичните катастрофи ще бъдат заплаха за нас в перспектива от 50 до 100 години. Но проблемът е в това, че заплахата е надвиснала сега над нас и тя изисква огромни капиталоволожения, за да можем поне по някакъв начин да смекчим ситуацията, тъй като вече не можем да говорим за предотвратяване.

Всичко е много по-страшно и по-лошо, отколкото си мислим. Политиците частично вече разполагат с такива данни, но те забраняват да бъдат огласени в пресата или ефира, за да не станат достояние на широката общественост.

В действителност положението е застрашително и много по-лошо от всички игри помежду им, като игрите на момчетата в двора: този се наскърбил, онзи се обидил, на този му казали нещо и т.н.

Тук Природата решава всичко, а не просто политиците да се карат един с друг, а останалите да ги разтървават. Тук няма арбитър. Приближаваме се към екологичен крах. Заплашват ни най-силните урагани, изригвания на вулкани, на открито място земята  изведнъж ще се размества, а температурата от +70^о ще стане обичайна.

Въпрос: Вие смятате, че политиците докладват за това?

Отговор:  Те притежават всички тези сведения, защото прогнозите минаха всякакви граници: включи се червената лампичка. Седим във влака, движещ се към задънена линия, а отпред скала, която още малко ще се откърти и влакът няма да може да спре.

Реплика: Говори се, че в дългосрочна перспектива всичко това може да доведе до поредния етап от човешката еволюция.

Отговор: Друг етап няма да има, еволюцията скоро ще завърши. Главното е да успеем да изминем този път нормално с помощта на методиката за обединение.

Въпрос: Какво искат политиците?

Отговор:  Те искат в крайна сметка да отложат този проблем, ако не го изключат по някакъв начин от човешката история, затова ще забраняват някои производства и технологии, които променят екологията.

Но природата вече е прегряла до степен, в която никой не може да помогне, така както не помагат обезболяващите лекарства преди смърт. Затова не вярвам, че тези конференции ще променят нещо.

Единствената възможност на човека да спре природата, която сам е изкарал от равновесие – е да внесе в нея баланс. Но това не може да се осъществи на материално ниво, както правим обикновено: където е топло – охлаждаме, където е хладно – затопляме, забраняваме да се изпуска газ в атмосферата и т.н.

Равновесие в природата може да бъде постигнато само на по-високо ниво – на нивото на мислите на човека, на разума, на менталното му, психологично и духовно влияние на природата.

Но политиците не го разбират това, не вярват в него, те са реалисти, а техният реализъм е много ограничен. Те не знаят, че в природата има вътрешни сили, потребност от равновесие, а човекът го нарушава.

Те мислят, че екологичните катастрофи се случват заради затоплянето или охлаждането, които са резултат от нашите физически действия. Те не разбират, че най-голямото възмущение в природата предизвикваме с отношенията си един към друг.

Тъй като природата е глобална, тя се стреми към единство и това е целта за развитието на човечеството и цялата природа на неживо, растително, животинско ниво. Ако хората се бяха устремили към връзка помежду си, за да приведат природата в една, единна система, тогава те биха повлияли благотворно върху нея и тя би достигнала до равновесие. Такава възможност съществува.

Но ако човечеството не го направи, то ще напредва с „тоягата към щастието“. Затова ще се „пържим“ на бавен огън, докато не поумнем.

И тогава на Земята ще остане шепа хора, които все едно, ще проумеят, че само по пътя на обединението може да се достигне до равновесие на най-високото, ниво на природата и оттук вече това равновесие ще въздейства на по-нисшите слоеве.

Въпрос: Излиза, че всички егоцентрици, които са се събрали на конференция, трябва да разберат, че между тях няма никаква връзка. Нима те могат да достигнат до такова нещо?

Отговор: Все някога ще достигнат. А сега ще си седят спокойно в креслата, ще включват климатиците, ще отделят още няколко милиарда средства за отопление или охлаждане на жилищата на населението, и това е всичко.

Преди два дни се върнах от Москва, там беше +5^оС, без сняг. Може би ще падне мокър сняг и температурата ще се понижи, а може и обратно, да удари силен мраз и навсякъде да се образуват непроходими снежни преспи. Природата е излязла от равновесие и попада от една крайност в друга.

Въпрос: Значи природата се е лишила от равновесие, защото ние сме излезли от него?

Отговор:  Да, хората отдавна трябваше да достигнем до равновесие, още през XVI век – по времето на Ари. А вместо това, ние сме започнали да развиваме науката, културата и т.н. Всички тези столетия са били период на бурно развитие на прогреса и техническата революция, а не на духовната.

През всичките тези години човекът е ставал все по-груб и по-егоистичен, съсредоточавайки в ръцете си все по-мощни средства за наука и техника. Мислел е само за това, как да покори природата, вместо да покори себе си. В това е целият проблем, защото равновесието – е основен закон на природата, а ние сме причина за нарастващия дисбаланс. Точно това се разкрива сега.

Затова или трябва да слушаме кабалистите и да насочим всички свои сили към изпълнение на принципа „възлюби ближния като себе си“, който е главен закон за равновесие, създаващ всеобща добра връзка между всички части на природата, включително и хората, или ще достигнем до това, но по много неприятен път, така както учат неразумните деца.

Въпрос: Какви са пожеланията ви към ръководителите на държавите, които са се събрали на конфренеция?

Отговор:  Нямам никакви пожелания към тях, аз дори нищо не пиша и не говоря за това. Този форум е същият като Г8, Г20. Ще мине още една конференция, и още една, на която ще крещят, ще си изясняват отношения. Едва тогава, когато всичко действително започне да се разпада, тогава може да започнат да слушат.

А дотогава те ще ни критикуват: вие не сте прави, това не е възможно и т.н. Ще повикат философи, политикономисти, предствители на религиите, всевъзможни антисемити, които всички като един са настроени против кабала: ще крещят, че еврейската наука отново ни устройва поредните машинации.

Историята, както винаги ще излъже; светът както винаги по своя път ще подскача на кокили, но в крайна сметка, той все едно, ще бъде принуден да осъзнае единствеността на решението и да се обедини.

От ТВ програмата “Новости с Михаел Лайтман”, 30.11.2015

[171259]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Животът – това е резултат от съединяване

Въпрос: Вие казвате, че всички сме свързани в една мрежа, всички – като една голяма душа. В наши дни тази тема вълнува много хора по света: в интернет има много сведения за такива изследвания, много песни, статии. Хората имат усещане, че сме части от една голяма система. Наистина ли всички ние сме части от една душа?

Отговор: Всички ние сме една душа. Душата – това е голямо желание за живот, за съществуване, присъщи на всички нива на природата. В неживата природа всеки атом и всяка молекула искат да съществуват, съхранявайки своето съединение. Заради това, за да се разруши някакво съединение, е необходимо да се приложи енергия, топлина или натиск.

В края на краищата, всяка част от природата се стреми да се съхрани. Този инстинкт за самосъхранение се нарича желание за получаване, за наслаждение, за самосъхранение. Според степента си на развитие различните вещества все повече се съединяват помежду си, увеличавайки количеството части, включени в съединението, а след това и неговото качество. Така на земното кълбо се развива животът.

Постепенно, от амебите и примитивните организми са се развивали все по-сложни същества, обитавали първо водата, а след това излезли на сушата.

Ние виждаме, че целия живот идва от съединяването на части. Именно тяхното съединение поражда количествено и качествено развитие на все по-високо ниво, докато се стигне до човека. Физиологичното тяло на човека е необикновено сложно устроено, от огромен брой компоненти.

Но освен това, в него има абсолютно уникална способност за умствено и чувствено възприемане на света, това което ние наричаме човешки разум и сърце.

С разума и сърцето си човек излиза извън границите на своето тяло, желаейки да постигне това, което не се отнася към нашето триизмерно пространство и обикновения живот, стремейки се да се пренесе през огромни разстояния, за да  излезе в космоса, да направи скок във времето и пространството.

И всичко това е благодарение на вътрешния човешки дух, сложността на който се определя вече не от атомите и молекулите, а от сложността на нашите усещания над материята. Всичко това материално и така нареченото „духовно“ развитие се случва чрез много сложна организация, голямо свързване, възникване на нови връзки.

Това развитие е подобно на еволюцията на компютрите. Първите калкулатори са били чисто механични, със зъбчати колела. След това те са се развивали, станали са отначало електрически, а след това електронни.

Но всичко произлиза от простите операции с нули и единици. Както и в нашия живот, има или плюс, или минус. Големият плюс са много единици, а големият минус – много нули. Но това е единствената мярка за измерване, като всичко останало произлиза от свързването, освен него няма нищо.

Цялата сложност и вечност на мирозданието, цялото величие на човешкия разум се определя от това, че в мозъка  има милиарди клетки, всяка от които е или минус, или плюс – нула или единица.

Но свързани заедно, те ни дават възможност за записване на бездна от информация и за съпоставяне помежду си. В резултат на сравнението на чувствената  и интелектуалната информация възниква все по развито човешко възприемане на света.

Следва продължение

От програмата на радиостанция 103FM, 18.11.2015

[170713]

Filed under: Възприемане на реалността, Общата душа "Адам" - No Comments→

Въпрос: Може ли да се каже, че рано или късно човек разбира, че “Корах”, “проказа” и всичко друго, за което се говори в Тора, са вътрешни свойства?

Отговор: Едва ли голямото количество хора могат да възприемат това правилно, но индивидуалистите са способни да се преобразуват така.

Обаче с масите това се случва много по-просто, тъй като тях ги променя природата и те дори не чувстват, че се променят. Как живеят обикновено масите? – Днес мисля така, а вчера дори не помня, какво съм мислил.

На индивидуалиста му е много трудно да повдига масите, защото у него има особено отношение към тях, особен егоизъм.

Въпрос: Значи на нас не ни достигат индивидуалисти, които да повдигнат народа?

Отговор: Не. Масите напълно се управляват и изменят в съответствие с тези сили, които се намират в тях. Те не се занимават с изследването на процеса.

В индивидуалистите има предишни, вчерашни, днешни и утрешни състояния, защото в тях е заложена система на вътрешна оценка, анализ на случващото се. Сами по себе си те представляват главната част на общата душа, и поради това, в тях има мисъл, насоченост, съгласуваност с Твореца.

Те се безпокоят за това и са длъжни всичко да погълнат, да абсорбират, да се съгласят със случващия се процес. След като бъде направено, всичко, което те са разбрали, осъзнали, съгласували в себе си със Твореца, именно на основата на състоянието от вчера, днес, утре – всичко това преминава надолу, към масите. От главата в тялото.

А масите не чувстват, че се променят: ние сме такива и това е всичко. В тях няма понятие за вчера, днес, утре, за анализ на своите вътрешни състояния, за еволюционно движение напред.

Те не усещат това, защото се намират на животинско ниво, а животното, както знаем, е просто привързано към времето и състоянието, в което съществува – за него няма проблем.

Кравата, пасяща на ливадата, с нищо не се отличава от оная крава, пасла там преди 500 години. А между човекът, който е живял преди 500 години и днешният човек, все пак има разлика.

Още повече, у хората изчезва усещането за хилядолетното им съществуване – няма го в нас. Миналите събития се намират вътре в нас, но скрити в кръгооборота на душите. Ето защо масите ще възприемат всичко абсолютно естествено, не съпоставяйки го с нищо: „А сега аз мисля така“

Разликата между масите или животното, от главната част на човечеството е, че те се прилепват към настоящия момент и това е всичко. А главната част – човекът, сякаш пътешества по всички оси на времето: него го интересува и палеонтология, и зоология, и биология, и кабала, и бъдещето и всичко останало.

Въпрос: А ако главната част усети, че казаното в Тора се случва в нея, какво ще се стане с масите?

Отговор: Масите получават всичко по естествен начин. У тях изведнъж се появяват съвсем други отношения един с друг: “Да отдавам – защо не? Аз виждам, че е полезно и нужно, значи така трябва да се живее”. Те не работят с егоизма. Тези мисли и усещания просто се вселяват в тяхното сърце и разум, и те ги изпълняват.

Реплика: Щастливи хора…

Отговор: Най-щастливият предмет в света е камъкът – от нищо не се нуждае, лежи си на пътя. А този, който “увеличава знанието – увеличава скръбта”.

От ТВ програмата “Тайните на вечната Книга”, 27.05.2015

[167903]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Мнение: Предстои внедряването на браузър, който може да превежда от всеки език на който и да е друг език неусетно, без усилия от страна на ползвателя. Това ще превърне света в глобално село и отново ще се получи Вавилонска кула. Този браузър ще бъде цялостната реализация на идеята за интернет.

Вестниците  се появяват в началото на XVII век,  в средата на XIX век  се появяват масовите вестници, възниква  журналистиката, формира се политическата система, която идва за гласовете на масовия читател.

 В началото на XX век се появява радиото, средство за масова информация, което не изисква грамотност, което  предизвикава формирането на фашистката, комунистическата и комерсиалните империи, реклами и пропаганди. По-нататък идват телевизията и интернет. Всяка нова медия  създава нови обществени отношения.

Цветните революции, религиозният екстремизъм, международното напрежение са  ”новото средновековие“, реакция на твърде бързата еволюция на медиите през последните години. Традиционалистичното съзнание, което се намира все още на стадия на информационното предаване „отгоре надолу“ встъпва в конфликт с публичната медия.

Печатното издание на Гутенберг е довело до религиозни войни, революционен и реакционен терор, прекроило е картата на Европа, заселило е три континента с политически, икономически и религиозни бежанци. Способността да се фокусира върху абстрактни мисли, физиологически е променила мозъка на милиони хора, което е довело до бум в развитието на науката.

Мозъкът при прехода на обществото от книгите към онлайн, губи способността си за концентрация. Децата мислят, че винаги е имало интернет и нямат опит с дългото четене.

По- нататък при нас ще дойдат пространствените медии, поглъщащите медии, предизвиканата реалност, имплантацията на устройства, включване на нервните окончания към мрежата…

Реплика: Всичко се развива само заради реализацията на плана на Природата: единство на цялото човечество във вид на системата на Адам, Единният Човек.

Всички медии, които  внедрява човечеството ще доведат до неизбежната потребност от пълно обединение на всички в един организъм, в „единно сърце“, желание и в „единен разум“. Но това ще се въплъти не в техническите постижения, а във волевият подем над нашия егоизъм по методиката на кабала.

[167142]

Filed under: Криза, глобализация, Развитие на егоизма - No Comments→

Мнение: Поредица от стъпки се случват в световната икономика, за да се върнат доларите, блуждаещи по света, в САЩ. Рухването на китайския борсов индекс е начин за избавяне от излишната маса от долари. По същия начин е и в Европа.

След това американския индекс ще достигне своя връх. Веднага след изчезването от пазара на всички спекулативни (способни към движение) пари, може да се пристъпи към ликвидиране на дълговия пазар на САЩ.

Нека да направим кратко обобщение:

1. В света започна разглобяване на глобалната финансова система, основана на долара.
2. Всички пари се връщат обратно на местата от където са дошли.
3. Парите, връщащи се в САЩ, ще изчезнат заедно с дълговия пазар.
4. Парите, връщащи се в Япония, ще погасят кредитите.
5. Парите, връщащи се в Европа, ще изчезнат заедно с банките.
6. Дълговия пазар на Европа ще рухне.

Бурята ще започне, когато вследствие на борсовия индекс дълговия пазар ще рухне; тогава златото и среброто ще скочат.

Отговор: За нас, по принцип, не е важно по какъв сценарий ще стане преустройството на света.

Ние трябва да изложим мнението си, за да започнат хората да разбират планът на природата (на Твореца), защо и по какъв начин трябва да го следваме, т.е. не както в миналото да изменяме промишлените и финансовите отношения, а именно изначално да установим нови обществени отношения и връзки, както в едно единно общество, и тогава от тях да построим нови връзки във всички останали сфери на нашите дейности.

Тоест в началото трябва да има изменение на човека, а след това построяване на новото общество. И не трябва да повтаряме грешката на болшевиките, които по насилствено командни методи запращаха хората в обществени бараки и колхози. Виж статията на Баал а-Сулам „Мир“.

[165800]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Коментар: Междувременно, не всички хора разбират, че се намираме в системна криза. Дори и някой да го усети, той си мисли, че кризата скоро ще свърши: „Ще потърпим година-две, ще затегнем коланите и всичко ще си се върне по местата.“

Отговор: Не мисля, че кризата ще свърши скоро, защото на света няма сила, която да контролира нещата със здрава ръка и да ги постави по местата им.

Някога световните лидери бяха Германия и Англия, а по-късно още няколко държави. Дори опозицията между Америка и Русия правеше света по-уравновесен, тъй като двете сили се обуздаваха и ограничаваха една друга. Днес това не съществува.

Америка е изоставила ролята си на световен полицай и виждаме, че света навлиза в непредвидимо състояние. Няма сила, която да задържи световния ред, оказвайки натиск някъде, ограничавайки нещо, правейки възможно нещо друго. Чрез такава сила природата би могла да се намеси и да се запази поне някакъв ред. Днес това не съществува и не може да съществува, защото американското влияние и присъствие на световната сцена, което преди ѝ позволяваше да поддържа и закрепя реда в света, намалява.

Затова светът се влошава до състояние, което е непредсказуемо. Този план е бил предопределен от природата преди няколко хиляди години и е бил изследван в кабалистичните източници. В тях се казва, че накрая целият ислямски свят ще доминира християнския свят. Още повече, виждаме, че това не е военна намеса, а тиха и мирна окупация.

Вече е невъзможно този процес да бъде спрян; невъзможно е да бъде съпоставен прираста на арабското население в Европа с европейското население. Според изчисленията на експертите, след 20-30 години Европа ще бъде изцяло подчинена на исляма.

Светът навлиза в едно напълно окаяно състояние. Ако по-рано някои южноамерикански държави, като Бразилия, очевидно бяха тръгнали по пътя на социализма, то днес те се закопават в такива големи проблеми, които се превръщат в криза. Накрая светът ще стане съвсем еднороден и злото ще се намира навсякъде.

От предаването „Последното поколение“, 19.08.2015

[165797]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Живеем в стремително изменящ се свят, в който се случват вълни цунами, земетресения, екологични катастрофи, екстремални жеги, тълпи от бежанци.

Днес Европа е атакувана от стотици хиляди бежанци от Близкия Изток, а утре ще стане земетресение някъде в Индия, и оттам на север, в центъра на континента ще тръгнат тълпи от милиони хора.

Виждаме, че ситуацията може да се измени много бързо. Преди ни се струваше, че преселението на такава маса от хора от място на място изисква много време и сериозно планиране. И изведнъж ставаме свидетели на това как десетки и стотици хиляди хора се надигат, подобно на вълна цунами, устремена от океана към брега.

Нашият свят се променя пред очите ни. Намираме се вътре в мощен поток, който увлича цялото човечество и го спуска все по-ниско, в сравнение с предишното жизнено равнище, но в същото време строи и поражда в него някаква нова степен.

В резултат на това чувстваме как пропадаме в пропаст, и целият ни предишен свят се разрушава – руши се старият живот. Заедно с това се ражда нов живот.

Нужно е да изявим тези две тенденции, породени от нашето време, за да разберем с какви средства да изразим тази драма на века: разрушението и смъртта на стария свят и раждането вътре в него на новият свят.

В природата винаги става така и не може да бъде иначе. Докато предходното поколение не умре, няма да се роди ново поколение. Точно така се сменят годишните времена. Някои виждат в случващото се смърт, но аз виждам нов живот. Хайде да не мислим за това, което е било и умира, а за новото, което се заражда.

Човечеството сега се намира в процес на раждане, излизайки от родовите пътища през най-тясното, което ни притиска от всички страни. Болките ни бутат отзад и отпред и ни подтикват да се движим непрестанно. Свидетели сме на създаването на ново стъпало, на ново състояние на човечеството.

В историята е имало много такива критични, трудни периоди, наистина периоди на раждане. Затова аз гледам в бъдещето с надежда и радост, независимо от това, че е много тежко. Новият свят няма да се роди, докато не умре половината от стария. Ние виждаме, че се разрушава неживата природа, изчезват много видове растения, животни, умират хора.

Не е ясно какво още ще се случи с нас в условията на резки климатични изменения и катастрофи. Но това дава възможност за раждане на нов вид живот.

Излизаме от предната епоха, от предното поколение, от цялата измината човешка история и се раждаме в нов свят. И затова усещаме натиск, родилни мъки, губим цялото натрупано знание, вкус, култура, образование, традиции. Даже науката ще се обнови. Човек сякаш ще се роди отново, цялото естество ще се измени.

Любовта, съпружеската връзка и отношенията между родители и деца – всичко ще се измени до неузнаваемост. Не знаем към какъв свят вървим, но можем да се досетим и да прогнозираме какъв ще бъде, какво ще е бъдещото семейство, ще искаме ли да имаме деца, ще останат ли децата у дома или ще живеем по съвсем различен начин?

Как ще възприемаме света, каква ще е ситуацията в обществото, каква ще е културата, образованието, системата на отношенията, еталоните за красота, какви ще са песните? Всичко преживява истинска революция.

Още е невъзможно да се опише точно картината на бъдещия свят, но можем да не се съмняваме, че светът съвършено ще се измени и не е в нашите сили да спрем този процес.

Промяната произтича от природата и ни увлича в себе си, без да иска нашето съгласие. Новият свят просто е длъжен да се роди. Така че дайте да помогнем на самите себе си да се родим в новия свят – да положим усилия, за да излезем навън!

Из ТВ програмата „Да узнаем за себе си”, 18.09.2015

[166934]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: По какво се различава прегрешението спрямо висшата сила от прегрешението към човека?

Отговор: Грехът е когато използваме егоизма си в ущърб на ближния, а „ближният“ е всичко, което се намира извън мен.

Прегрешението спрямо Твореца е престъпление по отношение на общата висша сила, изпълваща целия свят. Престъпление е да не се отнасяш към целия свят така, както към своята собственост.

Творецът иска да ни направи равни на себе си. Представи си, че си стопанин на целия свят, как би се отнасял към него? Ти би го обичал, пазил, би се грижил за него. Дори най-малката мравка би ти била скъпа, така както все едно си самият ти. Но главното е отношението към хората, тъй като с тях ти можеш да построиш особена взаимна връзка и да се съедините, като един човек с едно сърце. Това означава „да изкупиш своя грях“.

Като използвам другия човек егоистично, аз върша престъпление против него. А ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то това е престъпление спрямо висшата сила. Тъй като съм длъжен да възприемам целия свят като нещо, което ми принадлежи, сякаш той е самият аз. Намирам се вътре в този свят като в пирожка, където всичко е свързано като едно цяло и съм длъжен да се отнасям към всичко, което ме заобикаля като към самия себе си.

Всичко, което виждаме около себе си е Творецът, природата. Ако не се отнасям към целия свят като към самия себе си, то в Съдния ден мога да осъзная престъплението си, да се покая и да получа прошка. Тъй като от неживия, растителния и животинския свят не се иска ответна реакция.

Но с другите хора съм длъжен да се обединя така, че те да ме заобичат, а аз тях. Любовта покрива всички престъпления. Аз трябва да изуча методиката по обединение и да я реализирам заедно с приятелите си, да построим между нас такива отношения, които се наричат любов.

Да обичаме означава да бъдем толкова близки, че да чувствам всички желания на другия и да се старая да ги изпълня, а той изпълнява всички мои желания. Ние се сливаме  дотолкова, че не остава каквато и да е разлика между мен и него. И така трябва да се съединят всички обитатели на този свят.

Ако постигнем това, ще изпълним всичко, което висшата сила очаква от нас – ще реализираме предназначението, заради което сме създадени.

Съдният ден е символ на поправянето, което не се изчерпва с един ден в годината. Всеки трябва да работи над себе си дотогава, докато не постигне поправяне, съединявайки се с цялото творение в едно сърце, в едно желание и чрез него да се съедини с Твореца.

Да изкупя греха си означава да извърша действия, от които изчезва егоистичното ми желание и вместо него идва желанието да обичаме.

Въпрос: За какво трябва да мислим на Йом Кипур, за да завърши той благополучно?

Отговор: Мисли си за това, че си се родил, за да постигнеш любов към всички и чрез тази обща любов да разкриеш бъдещия свят и Твореца тук и сега.

От телевизионната програма “Нов живот” № 627, 17 септември 2015 г.

[166873]

Filed under: Духовна работа, Празници, Практическо обединение - No Comments→

Мнение: Какво прави човека човек? Човешки деца, отгледани от животни, не стават хора. Това подсказва, че човекът не е природна даденост, а е продукт на определена културна среда.

Ние не се раждаме като човек, а ставаме човек в резултат на усърдна културна дейност. Обществото ражда човека и човекът е социално явление.

Ако човек, по време на стадия на формиране, напусне обществото, то той не става човек – човешкото съзнание не се възпроизвежда.

Производството на човека. Формирането на определени културни типове се случва вътре в съответстващите социални групи. Устойчивата социална група създава общи интереси и обединителен смисъл. Този смисъл трябва да превишава чисто практическите цели, иначе той нищо не може да свърже.

Социоцид. Трудно е да измениш хората в група. Обратната задача може да бъде решена чрез разрушаване на социалните връзки, т.е. чрез социална война, посредством 4 направления:

1.Отделяне на човек от другите хора, стесняване на неговите интереси до ежедневен минимум, поставяйки го в борба за оцеляване, в нерешими жизнени проблеми, без помощта на държавата и обществото.

2.Чрез ескалация на наркоманията, алкохолизма, злоупотребата с наркотични вещества и проституцията, машината за пропаганда работи върху дегенерацията на хората, телевизията и СМИ дават на бедното население примери за неограниченото потребление на богатите и за криминални поведения и пренебрежение на нравствените и законодателни норми.

3.Уронване на всички форми на социална интеграция: гражданска, трудова и семейна.

Семейството е последната нравствена опора. Чрез него се предават, от поколение на поколение, духовните приоритети и ценности на живота. Именно затова, върху разрушаването на семейната институция работят практически всички СМИ – нещата отиват към глобална криза в семейната институция.

Растежът на индивидуализма в обществото (вместо семейство – свобода, вместо деца – живот за себе си), отслабване на моралните нравствени фактори, които по-рано са съхранявали семейството – това е истинската причина за разводите. Хората са отвикнали да живеят заедно.

4.Нарастващата дистанция между висшите и нисшите страни, разделянето в обществото, провокацията и поощряването на разнообразни форми на агресия, разпад на обществото.

Лумпенизация на населението – отсъствие на социални, професионални и физически обвързвания към място на живот, към географското място, без професия, устойчива заетост и работно място. Студенти без професия.

Разпадане на човека. Думата „общество“ произхожда от думата „общ“. Колективът създава една обща идея и цел. Човекът се формира и расте само вътре в социума, човекът е обществено същество.

Ако обществото е разрушено, то човекът започва да деградира – това е всеобщ процес. Разпад на националната култура, заличаване лика на човечеството и в крайна сметка се появява получовек.

Спасение: трябва сами да създадем социална група, да изградим мостове един с друг. Обществото трябва да бъде изградено чрез нашите усилия, отдолу, без да чакаме властта да се заеме с това. Ако не възстановим обществото си – смъртта е неизбежна.

Отговор: Ние наблюдаваме едно широко разпространено явление. То е планирано от природата. Ние трябва да го преминем, за да създадем ново общество – на други принципи. Няма да ни се отдаде да удържим миналото и няма смисъл да удържаме вече отживялото.

Социумът трябва да придобие следващата си форма: пълна интеграция в допълнение един с друг, до реализиране на „Възлюби ближния както себе си“. Но необходимостта и потребността от това, възникват именно в резултат на усещане на неизбежно случващият се разпад!

[165278]

Filed under: Без категория, Криза, глобализация - No Comments→

Въпрос: Кой е кабалистът? Какво толкова вижда, което не виждаме, какво чувства, което не чувстваме? Обладава ли свръх сила? Как човек става кабалист? Разкрийте ни всичките тайни, с които e обвита кабала.

Отговор: Кабалистът, това е учен, само че не обикновен. Той изследва света и иска да постигнe корените на всичко случващо се, за да разбере, защо всичко е така подредено, откъде идва и накъде върви. Това е човек, в който има вътрешна потребност да постигне света, в който живее и да разбере какво този свят очаква от него.

Това е човек, който се ражда с въпрос, пламтящ в него и не му даващ спокойствие: ‘’За какво ни е даден този живот? В какво е неговият смисъл? За какво съм се родил? Днес този въпрос вълнува страшно много хора, но в миналото от него са се интересували само избрани хора.

Първият кабалист е бил ‘’първият човек’’, Адам, живял преди 5775 години. Адам разкрил тази тайна на живота и написал за нея книга. Разбира се, хора са живяли и дълго преди него. Но Адам се счита за първият човек, защото той разкрил вътрешната същност на природата и скритата сила, стояща зад всички външни частни сили, проявяващи се пред нас.

Живеем в такава реалност, част от която се проявява нагледно, а другата част е скрита. Всеки път разкриваме още някаква част на реалността и така напредваме. Но има такава реалност, която винаги остава скрита за нас, ако не променим себе си.

Скритата реалност е неуловима за нашите органи на възприятието. Ние сме ограничени с петте си сетива: със зрението, слуха, обонянието, вкуса и осезанието, но реалността е доста по-широка от тях. На нас нищо не ни е известно за това, което не влиза в диапазона на нашите органи за възприятие.

Способни сме само малко да го разширим: да усилваме зрението с микроскопи и телескопи, слуха с радари и локатори, изобретяваме всевъзможни прибори и сензори. Но всъщност, това е малка добавка към нашите природни сетивни органи, за да виждат очите по-далече, а ушите да чуват по-добре.

Всъщност, въобще не се досещаме, какви още органи на възприятие не ни достигат. Светът е доста по-богат и разнообразен, но ние нищо не знаем за него. Има някакви други висши измерения, по-обширни, отколкото обикновената земна реалност, които биха могли да ни се разкрият, но ние не сме в състояние да ги открием.

Развитието на науката довежда човека до такова състояние, когато той чувства, че трябва да има още нещо зад границата на нашият свят. Но къде е тази врата, през която можем да излезем от своята природа и да влезем в такива измерения, които сега не знаем и не усещаме?

Да речем, че всички хора са слепи. По някакъв начин бихме се справили без зрение и бихме се уредили в този свят, дори не подозирайки, че то не ни достига. И точно по същия начин не подозираме, че не ни достига много важен сетивен орган, усещането на обща висша сила, която организира и управлява всичко.

Не усещаме тази сила и своята връзка с нея, тя е скрита от нас, все едно въобще не съществува. Но всъщност, просто не ни достига развитие, позволяващо ни да я познаем и постигнем.

Следва продължение…

От програмата по радио 103FM, 16.08.2015

[165302]

Filed under: Възприемане на реалността, Кабала - No Comments→

Творецът е висшият общ закон на природата. В Тора се описва как Мойсей вика, обръщайки се към Твореца, но няма към кого да се обърне – това се нарича „глас в пустинята“.

Обикновено, ние просто предаваме вътрешните си представи, впечатления и взаимоотношения на Твореца точно така както, да допуснем, своето раздразнение на лошо работещия компютър.

Но всъщност, висшата сила е неизменният закон на природата. Така е и казано: „Дал е закон и не се изменя“. Затова няма към кого да се обърнем, освен към себе си!

Съществува неизменима програма вътре в която се намираме и в която трябва да работим. В противен случай ще се борим, докато не стигнем до осъзнаването как да продължим напред.

Нищо няма да се промени към по-добро, ако не работим над себе си, за да достигнем до добра връзка с другите, с всички! Няма да ни помогнат нито добрите отношения в семейството, нито дори в народа ни. Егоистичните съюзи тук няма да помогнат, те трябва да бъдат напълно алтруистични.

Трябва да действаме извън себе си, извън всякакви егоистични сметки, поддържайки с всички само алтруистична връзка.

От Тв програмата „Тайната на вечната книга“, 25.02.2015

[163644]

Filed under: Духовна работа, Творец, Тора - No Comments→

Въпрос: Имам усещането, че според степента на техническия прогрес човечеството се е отделило от природата и това го е извадило от равновесие. Ако се върнем обратно към природата, към естествения, здравословен начин на живот, ще ни донесе ли това радост и щастие?

Отговор: За да направим нашия живот щастлив, е необходимо да променим много неща в него. Опитваме се да построим нещо ново в стария свят и носим със себе си старите методи в новия свят.

Не е възможно да се построи град с двадесетмилионно население в същата форма, както това е било в миналото. Би се получило огромно село с диаметър две хиляди километра, което е нереално да се осъществи. За това ще са необходими голямо количество улици, което ще е съвсем нерационално.

Струва си да помислим как да съчетаем ергономичният подход, който е подходящ за човешкото тяло, с всички наши съвременни технологии и изисквания за човека от 21 век. Вече не можем да живеем както някога в натурално стопанство и сами да си печем хляб в печката.

Но все пак, необходимо е да помислим, по какви пътища можем да се върнем обратно към природата – това е много важен, своевременен въпрос. И се надявам, че това завръщане към природата няма да се ограничи само в материалните неща, като природна медицина и органични продукти, а ще докосне също душата на човека.

Човекът трябва да почувства, че е задължен да се върне към природата и да се съедини с нея, тъй като е неразделна част от нея. Затова трябва, на добра воля, да се подчинява на природните сили и на нейните закони.

На нашето тяло трябва да дадем да съществува в най-правилна и свободна форма, доколкото това е възможно. И за това, безусловно, има всички възможности, въпреки многомилиардното население на Земята. Необходимо е да се даде възможност на всеки човек да бъде, колкото се може по-близо до природата, при всичките съвременни удобства, от които не искаме да се отказваме.

Това е проблем, който предстои да се реши. Защото, колкото повече се отдалечаваме от природата, толкова повече страдаме. Отначало ни се струва, че правим по-добро за себе си, по-удобно и всичко може да получим с едно натискане на бутона.

Но след това, внезапно откриваме, че произведеното с помощта на бутона, ни носи повече вреда, отколкото онова, което някога сме правили с ръцете си, и тук е необходим разумният баланс.

Но основното е, възврата към природата да ни привлече към нейния вътрешен слой и ние да усетим, че явявайки се хора, трябва да намерим вътрешната сила на природата и да се присъединим към нея, не само с тялото, но и с душата си.

Ще ни се разкрият силите, скрити в природата и ще започнем да разбираме нейния вътрешен език, това е езикът на Твореца – висшата сила, затворена в природата и управляваща с нея всичко, включително и нас с вас.

Неживата, растителната и животинска природа, и човешкото тяло, което също се отнася към това ниво, ще послужат като преходна сила, която ще ни „сватоса“ с по-вътрешната, висша сила, скрита в природата, с програмата на творението.

Тогава ще започнем да усещаме в природата връзката си с Твореца в камъните, в растенията, в животните, вътре в своето тяло и по-дълбоко ще започнем да разбираме Неговия език, да чуваме как висшата сила говори с нас. Така, връщайки се обратно към природата, ще започнем да разкриваме своя истински живот – толкова вечен, колкото природата и толкова висш, колкото Твореца.

От 591-та беседа за нов живот, 30.06.2015

[163091]

Filed under: Възпитание, Деца, Здраве - No Comments→