Въпрос: Как да получа пропуск до пулта за управление  на „филма на живота“?

Отговор: За това е необходимо да се издигнем над своя егоизъм, там където се намират твоите мисли, желания, сили, действия, насочени към отдаване, а не в своя полза.

Живот на такава висота изисква от теб да направиш съкращение на своя егоизъм и да имаш антиегоистичен екран, да се покриеш с щит, гарантиращ, че никога няма да помислиш за някакво действие заради себе си.

Ако бъдеш защитен срещу егоистичните намерения, то ще ти позволят да влезеш там.

Въпрос: За чия полза ще мисля, ако не за своята?

Отговор: Ще мислиш за ползата на общата програма, за нейната правилна, добра и бърза реализация за доброто на всички творения. Ако мечтаеш именно за това, то ще можеш да стигнеш до него. Понеже тогава ще се присъединиш към силите, които се наричат „ангели“, за да участваш активно в тяхната работа.

Въпрос: Страшно ли е да разкриеш ангелите?

Отговор: Няма нищо страшно в това. Просто ангелите са сили, като всички сили на този свят. Ти се учиш да ги използваш и те започват да те слушат. Силите на природата се наричат ангели. Силата на гравитацията също е ангел.

Влизаш в контролната кабина за управление на цялото творение, за участие в неговото управление, заедно с всички други сили на природата, в полза на човечеството, придвижвайки го  към желаната цел. Защото влизайки там, си задължен да се въоръжиш със силата на любовта. Тогава ще използваш всички намиращи се там сили, за благото на цялото човечество.

Въпрос: Аз получавам власт не само над своята съдба, но и над съдбата на всички други ли?

Отговор: Теб няма вече да те интересува твоята лична съдба. Ще се грижиш за цялото човечество, за всички души. Ще получиш контрола над цялата програма на творението, за да напредва по пътя на светлината, тоест да се насочва към добро развитие.

От 497-ма беседа за нов живот, 11.01.2015

[152906]

Filed under: Възприемане на реалността - No Comments→

Мнение: Истинската свобода е немислима без справедливостта и истинската справедливост е невъзможна без свобода.

Ако свободата е осъзната необходимост, то справедливостта трябва да бъде разглеждана не като равенство във възнаграждението за различните хора, а като равенство на възможностите.

По такъв начин истинската свобода трябва да бъде разглеждана като условие за справедливост, а истинската справедливост –  като форма на реализиране на свободата.

Капитализмът с неговата свобода за силния, предоставя възможност на силните да печелят за сметка на слабите, е несправедливо и несвободно общество.

Социализмът с неговата справедливост и свобода за всички – един е свободен, а всички останали равни в своята несвобода, е бил тоталитарно общество. Той не стимулирал свободната инициатива и поради невъзможност да проведе радикални реформи, рухнал.

Ако по време на Великата депресия (1929-1933) кризата засегнала само страните с развит капитализъм, сега кризата е глобална, защото всички страни в света са свързани.

Съвременната глобализация е обективен и закономерен процес, но тя протича под форма, изгодна за западния свят, преди всичко за САЩ. Сред 500 водещи транснационални компании в света, повече от половината от тях са американски. Всички водещи световни институции МВФ, МБ, ВТО, НАТО –са инструменти на САЩ, а ЕС – е протекторат на САЩ.

През 90-те години САЩ предприеха опит за установяване на еднополюсен свят, разрушили всички институти и структури на социалната държава и социалния пазар на страните от ЕС, а също така и всички системи за социална защита и справедливост в бившите социалистически страни. Като резултат, през 2008 година се развихри световната финансово-икономическа криза, краят на която не се вижда.

В крайна сметка светът достигна до невероятна заплаха и предизвикателства и се налага срочно да се спасява цивилизацията чрез преминаване от еднополюсен към многополюсен свят: необходимо е ООН да поеме управлението на света чрез световен парламент, в чийто състав да има представители от всички страни.

Това е дълъг и труден път, но той е необходим. Спасението на човечеството е в неговите собствени ръце, затова трябва да се действа.

Реплика: Пожеланията са правилни, но могат да бъдат реализирани само при условие, че природата на човека предварително се измени от егоистична на алтруистична. Новите свойства отдаване и любов сами ще подскажат как трябва да се действа. В противен случай пак ще се получи червен терор…

[152702]

Filed under: Криза, глобализация - No Comments→

Началото е в постинга: От къде идват сънищата?

Въпрос: Има ли някакво особено значение в нашите сънища?

Отговор: Обикновено сънищата са свързани с наши преживявания в миналото или с тайните ни, неосъзнати желания и цели, за които самите ние не се досещаме. Но има и такива сънища, които ни открехват бъдещето.

Помня, как преди един от изпитите ми се присъни в пълни детайли ситуация, която след това се случи. И по-рано ми се е отдавало понякога да пробуждам в себе си такива предвиждания на бъдещето. Но такова пасивно разкриване с нищо не помага, тъй като не си способен да използваш тази информация и не можеш никому да разкажеш за нея.

Нямаш каквито и да е сили и желание да говориш за нея, сякаш тя е заключена вътре в тебе. Някога знаех какво ще се случи с хората, които са близо до мен, все едно че това е сценарий на пиеса, но не можех на никого да кажа. След това точно така се случи.

Но кабала не се занимава с разгадаване на сънища, тъй като те се отнасят до материалния живот на човека. Тялото ни – е просто животно. Всички животни също сънуват. На малките деца през цялото време нещо им се присънва – това помага на човека да се развива.

Обикновено животът ни се състои от доста повърхностни, ясни, обичайни ситуации, в които няма нищо ново. Всички дни си приличат. И затова човекът вижда такива сънища, които го насочват към неговата истинска, възвишена, бъдеща роля, развиват неговите чувства и разум и го подготвят за следващия етап.

Това му помага да се справи със състоянията, които го очакват в бъдеще – към духовен подем. А без такива сънища, животът ни би бил твърде еднообразен, като при животните, разпределен по график: сутринта се събуждаш, отиваш на работа, връщаш се, вечеряш, гледаш за кратко някакво безсмислено предаване по телевизора и лягаш да спиш. И нищо повече от това.

Може да се каже, че в сънищата си хората се свързват с обща за тях мисъл, сила, желание, макар и на тяхното материално ниво, но именно така те се развиват.

Затова малките примитивни същества не спят и могат да бодърстват през деня и нощта, денонощно. Те имат само сезонни цикли, свързани с годишните времена. Но по-развитите и сложни животни трябва вече да спят подобно на хората.

Неслучайно човекът не може да живее без сън. След няколко безсънни нощи човекът започва да губи разсъдъка си, мозъкът не е способен да функционира без почивки за сън.

Защо?

Работата е в това, че нямаме други възможности за преминаване от състояние в състояние, без тези състояния да са разделени от сън. Ако трябва да го обясним с термините от науката кабала, то самото състояние се нарича ГА”Р (връхната част на стъпалото), в което човекът бодърства и действа активно, получава и отдава, обменя чувствителна и интелектуална информация с обкръжението.

Но за смяната на едно активно състояние с друго е необходим сън. Сънят – е подобно на долната част на стъпалото (ВА”К), изчезване на светлината хохма. Тя е част от голямото състояние. Не трябва да казваме, че докато спи, човекът става като животно – той е спящ човек. И не е важно дали сънува докато спи или не – главното е, че той – сънят преминава през него – човека.

Затова той се пробужда, готов за новия ден. По време на съня, природата е подготвила в него всички инструменти, необходими за изпълнение на новото задание.

Ненапразно хората спят по 8-10 часа в денонощие. Този, който спи по-малко от 7-8 часа, вече се чувства зле. Това може да бъде дори духовна пречка. Но самият сън и сънуването – са чисто материални явления, които се отнасят към егоизма ни. В тях няма нищо духовно.

Въпрос: Дори и по време на сън ли се намираме под властта на егоизма?

Отговор: Разбира се, а под каква друга власт бихме могли да бъдем? Цялото ни тяло и всички негови системи са егоистични. Фактът че спим, не ни премества в духовния свят. Няма как внезапно по време на сън да придобием свойството отдаване и любов към ближния. Ако това го няма в нас, значи оставаме в материалния свят. Разликата между материалния и духовния свят е само в това – дали намерението е заради себе си или за да отдаваме.

Следва продължение…

От 496 -та беседа за новия живот, 11.01.2015

152337

Filed under: Възприемане на реалността, Здраве - No Comments→

Към разкриване на Твореца

Науката кабала описва същността на разкриването на Твореца във връзката между нас. В действителност, още древните вавилонци са искали да го разкрият, а Вавилонската кула е символ на техния опит и усилия да го направят. Но още тогава, по-голямата част са се стремели да се сдобият с успех в рамките на своя егоизъм и само една малка част са разбирали, че трябва да се издигнат над себелюбието.

Когато говорим за „разкриването на Твореца“, имаме предвид висшата сила, която управлява цялата ни реалност и ни води до най-възвишеното състояние, наричащо се „разкриване на Твореца пред Неговите творения в този свят“. Това е целта на науката кабала.

Целият еволюционен процес, развитието на нашата реалност, е само с цел разкриването на Твореца и достигането до пълно сливане и подобие с Него, когато цялото човечество, целият свят, цялата нежива, растителна, животинска и човешка природа се обединят с Него.

Въпрос: Какво именно означава това подобие?

Отговор: Значи, че човек постепенно достига пълното свойство на отдаване, което се разкрива чрез любовта. Тогава човек чувства любов към всички.

Пример за човечеството

Адам, който е живял двайсет поколения преди Авраам, първи е говорил за Твореца. Той е бил първият човек в нашия свят, който е открил методиката за разкриване на Твореца и я е осъществил.

Що се отнася до Авраам, той е реализирал методиката с голяма група от хора. Според Рамбам, десетки хиляди са последвали Авраам от Вавилон до Ханаан.

Те са тези, които са поставили основите на еврейската нация, учейки се да формират свойството любов вътре в себе си, и по този начин постигайки подобие с единната сила, действаща в природата. Затова народът на Израел се нарича „избран“ – те са били избрани да служат на другите, т.е. да водят останалите до възвишеното състояние на любов.

Въпрос: Всички по света ли са способни да се уподобят на Твореца?

Отговор: В крайна сметка, да. Въпросът е кога и при какви условия, но по един или по друг начин, във всекиго има скрита искра, която трябва да бъде запалена, за да доведе човек до разкриване на Твореца.

Въпрос: Какво точно означава, че еврейският народ е „избран“?

Отговор: Означава, че трябва да разкрие Твореца пред целия свят, да повлече всички към Твореца, да даде пример и да покаже как да живеем с Твореца в нашата среда.

Не вярвай, а разкрий

Въпрос:  Какво да правим с тези, които въобще не вярват в Бог?

Отговор: Ние говорим за неща, които не се отнасят до религиозните хора или до атеистите. Може в детството да са ме научили, че има Бог. Дори това може да е било част от възпитанието ми, което е било вкоренено в мен още докато съм бил дете и което съм възприел като аксиома за целия си живот. Но нито учителите ми, нито аз в действителност сме разкрили Твореца.

Всъщност, Творецът не е нищо от това, което човечеството може да си представи в рамките на религиите и вярванията. Това е свойството отдаване, което е основата на цялата вселена, на всички хора и на цялата материя. То включва цялата реалност, управлява я и я развива, докато всички разкрият това свойство, докато бъде попито отвън. Тогава свойството отдаване ще се пробуди отвътре и всички ще се обединят с тази външна сила.

Свойството отдаване сега е скрито в цялата ни реалност и ние трябва да премахнем покривалото, за да го разкрием. Това се нарича „разкриване на Твореца“.

Затова, от своя страна, трябва да се стремим към свойството на любовта и отдаването, а нашият порив ще ни помогне да го разкрием вътре в нас, в материята на желанията ни. Така че не трябва да вярваме в Твореца, а трябва да Го разкрием.

Били сме избрани по желание

Въпрос: Кой ни е избрал, ако не е Бог по традиционното разбиране?

Отговор: Желанието ни да Го разкрием, разбира се – ако го има в нас, ни прави избрани. Това желание е мотивирало Авраам, много добре познат и образован човек, който е бил, един вид, обществен деятел, кланещ се на идоли. Но, внезапно, той започнал да говори по различен начин: защо страдаме, каква е нашата цел и т.н.

Другите, изведнъж, почувствали отклик на неговото послание, защото в тях се пробудило същото желание. По този начин се е формирала групата, която в последствие станала „избраният народ“.

Въпрос: Каква е ролята на този народ днес?

Отговор: Днес все още говорим за група от хора, чиято цел е да разкрият Твореца на цялото човечество и така да доведат човечеството до стъпалото на съвършенството, красотата, любовта, вечността и мира.

От 484-а беседа от „Нов живот“, 28.12.2014

 [150728]

Filed under: Древен Вавилон, Духовна работа, Егоизъм, Израел днес, Разпространение на методиката - No Comments→

Рай и ад

Въпрос: Казвате че “магьосничеството” е психологическо явление. Но по какъв начин то се отразява на тези, които дори не знаят че са “под ударите”?

Отговор: Така действа в света желанието на човека, обърнато към другите. Защото нашите желания заедно, съставляват тази мрежа от сили, която влияе на всички нас. Със своето отношение към обкръжаващите или към света като цяло, човек задейства собствените си сили в общата система.

Въпрос: Значи, “магьосничеството” е желанието на човека, задействано в определена посока: в полза или вреда на някой?

Отговор: Желанията са действени, но защо да ги наричаме “магьосничество”? Човек действа в общата мрежа на сили, разгъната между нас. Тя е много-много сложна, всеки от нас се явява източник на комплекс от непоправени, лоши сили, които като цяло се наричат “его”. И тези сили ние трябва да поправим от зли на добри – за благото на ближните.

А значи от стремежа за получаване, да вземем колкото се може от другите, трябва да преминем към отдаване, обърнато към всички. И съответно, ключовият принцип, всеобхватното правило на науката кабала гласи: “Възлюби ближния като самия себе си”, за да се напълни мрежата на нашите взаимовръзки с позитив. Всички сили, излизащи от всеки, трябва да носят благо на другите. Така и се създава добрата мрежа.

Започвайки да я изграждаме, влизаме в свят, който целият е благо – с други думи, “райска градина”. По такъв начин “рай” е състояние на душата, в което човек мисли само за благото на другите. Тогава той действително се оказва в “Едем”.

И обратното, “ад” е когато изпитваме ненавист един към друг, и всеки страда от това.

Как да се защитиш от негатива?

Въпрос: Ако някой обръща против мен лоши сили чрез общата мрежа, мога ли да се защитя от това?

Отговор: Да, предизвиквайки въздействието на положителните сили.

Въпрос: Върху кого?

Отговор: Върху всички. Нека дори да не зная кой ми изпраща негатива, не е важно. Моят позитив, доброто ми отношение към другите, става щит за мен, през който не могат да пробият лошите сили.

Механизмът е прост: мога да пострадам, само ако пребивавам в егоистичните желания, ако се грижа само за себе си. Ако извършвам отдаване на всички, добавям, дарявам, раздавам, обичам, то е невъзможно да ми навредят. Неуязвим съм, защото целият живея в другите.

Това е много силна психологическа защита. Благодарение на нея, колкото и да се опитват да ми навредят, ще бъде напразно.

Още повече, с това аз неутрализирам всички вредители. Тъй като ние се намираме в обща система, и затова, със своето искрено отношение към човечеството, с желанието да донеса на всички благо, привнасям в мрежата позитивна сила, която сама обезврежда целият насочен към мен негатив. Не само че никой няма да може – никой даже и няма да започне.

Така е устроена системата, и Тора, а особено науката кабала, ни я обяснява. И тогава виждаме, че ако човекът донася благо на другите, то към него не може да се приближи злото.

От 502-та беседа за новия живот, 18.01.2015

[152360]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа - No Comments→

Въпрос: Защо във висшия свят трябва да изследвам всичко относно себе си, а в този свят не?

Отговор: Това е така, защото в новата реалност съществуваш в нова форма. В нашия свят получаваш всичко в тялото си, усещаш всичко в органите си на възприятие и затова виждаш тази стая, стените, прозорците, масата и мен.

Как знаеш, че всичко това съществува? То се обрисува във възприятията ти.

Възприятието на истинската реалност се разкрива само във висшия свят. В нашия свят си ограничен и живееш в аквариум, скъпи мой! Заключен си вътре в себе си, твърдейки, че не се нуждаеш от други сетива, освен тези, които имаш в рибеното си тяло. Те са достатъчни, за да чувстваш този материален живот, не се нуждаеш от нищо повече.

Не вярваш, че зад стените на аквариума има един различен свят и не се опитваш да изследваш зад тях. Но аз вече имам желание, което е началото на едно по-висше ниво на желания. Това са същите пет вида възприятие, но се намират на следващото ниво. Възприемаш всичко на своето ниво в желанието за получаване, а аз развивам възприятията си в желанието за отдаване.

Реплика: Но аз използвам обективни прибори за измерване, без да внасям субективните си усещания.

Отговор: Така си мислиш, но бъркаш.

Реплика: Но намирайки се вътре в аквариума, не мога да разбера своята ограниченост и своето влияние на картината, която ми се представя?

Отговор: Можеш. Съвременната наука говори за това, защото е достигнала до ограниченията на този свят. Айнщайн първи е говорил за относителното възприятие на нашия свят, а след това физикът Хю Еверет и други учени.

В момента, в който разберем, че всичко е относително, вече имаме проблем. Всичко да е относително означава, че по никакъв начин не можем да измерим каквото и да било по правилен обективен начин. Всеки път трябва да добавяме изречението, че наблюдаваното е по отношение на наблюдателя, който се намира в определена отправна рамка и при определени условия. В този случай нищо не е абсолютно и няма никакви обективни факти. Още

Filed under: Възприемане на реалността, Вътрешна работа, Духовна работа, Изучаване на кабала, Наука, Творец - No Comments→

Началото е в постинга Свят, който няма място

Въпрос: Мога ли да се намеся в кода на висшето управление, който се спуска към мен във вид на букви? Във всяка друга система, ако аз пиша кода, то определям как ще се държи материала на тази система, какви процеси ще протекат…

Отговор: В този код е написано всичко. Но заедно с това, в него има и промеждутъци, където ти можеш да внесеш своята реакция. Тоест, не се движиш сляпо като робот, без всякаква свобода на волята, подчинявайки се на този неизменен закон, на тези сили, които те управляват.

Приемаш върху себе си тази програма, която действа в теб, но тя ти оставя място за твоята независимост.

Именно това се изисква от теб – да разбереш тези букви и да ги внесеш по правилен начин в тези най-пусти места, които са ти оставили, отпечатвайки текста.

Тези места трябва да запълниш със своите букви, така че с автора на текста да работите в унисон, помагайки на тази програма да се развива прекрасно и добре по Неговото и твоето желание.

Въпрос: Излиза, че буквите могат да се разделят на две отделни части:

1. букви, отпечатани върху мен, които определят какво ще се случи с мен
2. букви, които добавям сам, когато разбера тази мъдрост на буквите, започвам активно да участвам в този процес и пиша тези букви сам.

Това означава, че се уча да властвам над това, което се случва с мен в моята реалност?

Отговор: Вярно. Защото, какво означават пустите места в този текст, в тази програма? Дават ти две сили свише – сила на получаване и сила на отдаване, за да можеш да ги съвместиш помежду им така, че да запълниш промеждутъците вътре в текста.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151295]

Filed under: Възприемане на реалността, Духовна работа, Език на кабала - No Comments→

В духовния свят няма линии, няма форми, няма тела, няма нищо. Духовния свят е свят на две сили: сила на получаване и сила на отдаване и освен тях, няма нищо. В духовния свят няма разстояния, той не изисква обем, за разлика от нашия свят, нашата Вселена.

Тъй като преди това, в резултат на Големия взрив да се е образувала нашата Вселена, тези две сили е трябвало да създадат пространство, в което след това е пробила искра от висшата енергия и е започнало да се заражда творението – силите, планетите, галактиките.

Затова на материалния свят му е необходимо пространство, място. Не си представяме какво означава извън пространството, ние живеем в него. Без това наше триизмерно пространство и без тези три оси, не сме способни да се ориентираме.

Нашият проблем е в това, че се намираме в много ясен, разбираем свят, в който всичко е ясно определено, за всичко има своето място и ние знаем, кое какъв обем заема.

В духовния свят това го няма. Духовния свят е свят на свойствата получаване и отдаване и само тези две сили действат в него.

Въпрос: Но къде е този духовен свят?

Отговор: Няма такъв въпрос “къде е той?”. Тъй като, за да се отговори на този въпрос, къде, трябва да се укаже мястото, а него го няма.

Следва продължение…

От 479-та беседа за новия живот, 21.12.2014

[151266]

Filed under: Възприемане на реалността - 2 Comments →

Тора, „Левит“, 19:35: Не извършвайте несправедливост на съда с измервания, тежести или течности.

Тора води човека до целта и всичко, което той прави е само за да напредне още малко по пътя. Неправилното равновесие между дясната и лявата линия се нарича „неправедност на съда“. Равновесието се измерва „с тежести или с измервания“, т.е. по вътрешните човешки свойства и по външните отношения между хората. Затова трябва винаги да следвате средната линия, златния път, съединявайки правилно дясната и лявата линия.

Тора, „Левит“, 19:36 – 19:37: Трябва да имаш верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин. Аз съм Господът твой, който те доведе до земята на Египет. Трябва да съблюдаваш всички Мои закони и всички Мои укази и трябва да ги изпълняваш. Аз съм Господа.

За да превърнем отрицателната егоистична сила в положителна, т.е. за да облечем лявата (егоистичната) сила на дясната (алтруистичната), за да могат те да действат заедно, трябва правилно да ги уравновесим. Тоест доколкото имаш в дясната ръка алтруизъм, свойството на любов и отдаване, дотолкова можеш да използваш егоизма, за да бъде присъединен към свойството отдаване. Това общо действие създава средната линия, която определя и служи като връзка на двете линии.

Колкото повече напредвате към съединяването, любовта и отдаването, толкова повече Творецът разкрива егото във вас, за да може да имате какво да балансирате. Затова егоизмът на всеки издигащ се нараства все повече и повече. Това напълно противоречи на логиката на нашия свят: ние вярваме, че ако сме поправени, ставаме по-добри.

В духовния свят човек напредва по две линии, укрепвайки средната линия с помощта на двете, постоянно ставайки все по-добър в дясната линия и по-лош в лявата. Той непрекъснато преминава от едната линия в другата и е ту прекрасен, ту ужасен, и всичко това е само за да се научим да работим в правилното съединение на двете свойства.

Казано е: „верни везни, верни тежести, верни ефа и верни ин.“ „Верни“ се отнася до средната линия, т.е. до правилното съчетаване на двете свойства.

Реплика: В нашия свят за верен човек, който е лоялен, се казва, че е „добър човек, който не е егоист и който непрекъснато отдава и винаги мисли за другите“!

Отговор: Такъв човек просто не се е развил достатъчно, и е наивен, подобно на малко дете. Той все още не е събрал и не е изкарал всичко, което е в него.

Хората, които следват духовния път поглъщат целия вселенски егоизъм. Те разкриват невероятен егоистичен потенциал вътре в себе си, но той се държи под капака на масаха (екрана) и това е причината за техния огромен духовен потенциал. Това е така, защото всички сили на егото са съсредоточени на отдаване в духовна посока.

Затова е много трудно да се изкачат духовните висоти. Егото непрекъснато притегля надолу, а вие трябва да се издигнете нагоре. Затова е казано, че всичко във вас трябва правилно да бъде отмерено.

Въпрос: Може ли състоянията, през които преминават кабалистите, да се видят с просто око?

Отговор: Кабалистите представят духовни и телесни състояния, които, следователно, не са очевидни за обичайния човек. Аз знам през колко много състояния преминаваше денем моя учител Рабаш, които обикновения човек не би ги разбрал.

Въпрос: Какво почувствахте от тях? Как, усещайки човека във всички негови проявления, може да не забравите, че пред вас стои велик учител?

Отговор: Това са двете страни на една монета: отношението към тялото и отношението към духа. Аз лесно мога да ги различа, защото тялото е физическото състояние и знам как мога да се справя с него, тъй като знам нещо от медицината и съм израснал в семейство на доктори. Но що се касае до духа, то тук се опитвам да не се намесвам.

От ТВ програмата „Тайната на вечната книга“, 16.04.2014

[150626]

Filed under: Духовна работа, Тора - No Comments→

Въпрос: Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила?

Отговор: Това е най-първичната сила на природата. Тя е висша, защото именно тя управлява всичко, тъй като е сила на отдаването, на любовта, която се разпространява около всичко, което е в нея: енергия, напълване. Тя специално е създала силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до особено ниво на съществуване.

Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от никого. А създадената от нея, сила за получаване, е изцяло ограничена и бедна, защото винаги нещо не ѝ достига, но тя е неспособна да си го набави.

Реплика: Хората са свикнали да си представят висшата сила, Твореца, като някаква личност, с която сме сключили съюз и която сега ни придружава. Трудно е да си представим това във вида, просто на  сила, на нещо безжизнено.

Отговор: Нима е трудно да си представим това? Даже в нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на висша сила? Обратно, освен сили, нищо повече не съществува.

Всичко, което виждам около себе си, това са сили, които се формират в моето възприятие, във вида на сякаш, съществуващи материални образи: на неживата природа, на растенията, на животните, на хората. А всъщност, всичко това са проявите на тази висша сила.

Въпрос: Как да създадем отношенията с нея?

Отговор: Това е силата на „желанието“. Когато създаваме отношение с някого, по такъв начин използваме своите сили, че да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила и нищо повече. Даже физиката, една изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод.

При по-задълбочени изследвания, видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат от работата на силите като изображение на екрана на компютър.

Въпрос: И всеки от нас е също сила?

Отговор: Човекът е само сила за получаване. Но тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, един от друг. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади.

Човек  е  желание да се наслади. Но в него съществуват многобройни желания за различни напълвания, преплитащи се помежду си. Във всеки има негова, особена комбинация, свойствена за мъжете, за жените, за децата или за възрастните. Но всъщност, това е само желанието да се наслади от всевъзможни източници.

Въпрос: Какво се подразбира под „връзката на еврейския народ с висшата сила“?

Отговор: Авраам е научил хората, как да постигат целта на живота си, общата програма на природата, ако в тях съществува това желание. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се по-високо от нас. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов.

Според степента, в която помежду си, започнем да разкриваме такива сили на любов, на единство, на взаимно участие, в тях ще разкрием силата за отдаване.

Въпрос: Ако помежду си, установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила, с която, както казват еврейският народ е сключил съюз? Що за висша сила е това?

Отговор: Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направиш добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила, се нарича еврейски народ, июдеи (егуди), защото разбира, че е необходимо единство (ихуд) между нас самите и между нас, и висшата сила.

Силата за получаване ни е дадена с раждането и е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“. Но ние разбираме, че тази сила ни е необходима, само за да успеем с нейна помощ  да разкрием силата отдаване. Силата на егоизма гори в нас и ни разделя, един от друг, принуждавайки ни да търсим силата за отдаване, за съединение.

Следва продължение …

[150663]

От „Беседа за нов живот, № 484“, 25. 12. 2014

Filed under: Възпитание на децата, Егоизъм, Творец - No Comments→

Въпрос: Kогато повдигам настроението на другаря си, предавам ли му светлина или му придавам добро отношение?

Отговор: Това зависи от намерението ти. Ако го правиш, за да постигнеш Твореца, т.е. свойството отдаване, и затова вдъхновяваш другаря си с величието на целта, за да напредва той, то ти също напредваш в отдаването. Защото ако си способствал за нечий напредък, това означава, че през теб е преминала светлина.

Не трябва да се безпокоиш дали в отговор на това, другарят ти ще извърши подобно действие за теб. Защото вече си се присъединил към целта за достигане на Твореца и си помогнал на другаря си – това вече е отдаване. Когато правиш така, то от Твореца, с когото си се свързал първоначално, през теб преминава светлината, възвръщаща към Източника. По такъв начин, ти вече извършваш действието отдаване и от теб нищо друго не се иска. Необходими са само няколко такива действия, за да усетим резултата: да усетиш, че наистина си получил силата на отдаване.

Излиза, че всеки миг може да предаваш светлина на всички – колкото си поискаш, но без самия теб! Към себе си ти не можеш да привлечеш светлината, защото тя идва единствено в резултат на твоето отдаване. Ако не извършваш отдаващи действия спрямо учителя, групата, нямаш възможност да привлечеш светлината. Нима може да привлечеш светлина към себе си егоистично?

Ако вие се учите заедно и искате да постигнете взаимно отдаване, то ще привлечете светлината. Но ако мислиш само за себе си, то светлината няма как да дойде при теб. Това ще е учене за обикновени знания, а не изучаване на Тора, т.е. привличане на светлината, завръщаща към Източника.

Излиза, че всеки път, когато се усмихваш на другаря си, ти извършваш действието отдаване. Никой не ти пречи непрекъснато да отдаваш – всеки миг ти се предоставя такава възможност! Но само при условие, че разбираш, че си затворен в затвора на егоизма и можеш да се свържеш с Твореца само ако станеш Исраел, тоест да действаш относно другите, предавайки им сила за поправяне. Исраел – това е онзи, който подтиква цялото творение към Твореца.

От урока по статия на Рабаш, 04.06.2013

[109102]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Идваме от мястото на разбиването, започвайки от желание, което не разбира какво представлява отдаване, святост, духовност. Строим тези разбирания постепенно, в течение на много време. В крайна сметка, думите не се изменят: и в началото, и в края на пътя остават все същите думи: отдаване, любов, но всеки път според степента на напредване, в тези думи човек чувства по-голяма дълбочина, по-точна форма.

Сякаш взимаш един плод, покрит с многослойна обвивка и постепенно го почистваш слой след слой. И едва в самата сърцевина, вътре, под десетките обвивки се намира самият плод. Точно така почистваш и обвивките на думите, чувствайки все по-силно какво означава всяко понятие, какво стои зад всяка дума.

А когато се прояснява една дума, едно понятие, благодарение на него и другите стават по-ясни. Защото всички са свързани заедно. Така човек постепенно започва да желае да разбере за какво пишат кабалистите.

По някакъв начин вече започва да разбира това с разума си, но все още без да усеща реално. И от това в него се поражда много силна потребност за постижение! Той оглупява според степента на напредъка си. Тъй като, ако не би се стремил да разкрие духовния свят, ако няма ярко изразена, горяща точка в сърцето си, той би се учил чрез ума си и затова би напредвал по този ясен, „едностранен“ път, воден от разума.

Ако в него действат едновременно и сърцето, и разумът и той развива своя духовен съсъд, то винаги ще е объркан. Ще чувства, че губи остротата на възприятията си и разумът му не се увеличава според степента на обучението, а пропорционално нарастват само чувствата.

Разумът става следствие на чувствата. Колкото повече се развиват чувствата, духовният съсъд, който се определя от усещанията, от желанията, само в тази степен работи и разумът на човек. Тоест той става много „примитивен“, а не високо интелектуален, обичащ да разсъждава умно и да философства. Той е умен само в тези рамки, в които чувства сърцето му. И това означава да бъдеш мъдър чрез сърцето си, тъй като именно сърцето задължава човек да бъде умен и то само на нивото на сърцето и никъде другаде.

И какво хубаво има в това, тъй като човек губи остротата на ума си и целият е погълнат от вътрешните си преживявания, стремейки се да развие сърцето си, иначе ще остане в мъгла и ограничен. Тъй като получава всичко чрез духовния си съсъд, чрез усещанията си. А човек, ръководещ се от усещанията, не се смята за много интелектуален в нашия свят.

Накрая това смутно състояние ще го принуди да побърза и да развие чувствата си, тъй като той разбира и усеща голямата си ограниченост. Ясно му е, че разбира само това, което сърцето усеща. А сърцето чувства много малко и то в много егоистична и примитивна, едностранна и тясна форма.

Затова на човека не му остава избор – той разбира, че трябва да разкрие сърцето си. Той попада под огромен натиск, който се усилва, благодарение на завистта му, на страстта, честолюбието, тласкащи го към духовно разкриване на сърцето. Положението му е безизходно, защото Творецът му разкрива всички други форми на развитие.

Той сякаш оглупява: губи способността си да чува, да чувства. Има хора с остър ум, разбиращи от политика, от наука, от разни сделки, а той става много прост, ръководещ се само от движението на сърцето. В нашия свят това се нарича животинска степен, а човек се нарича този, който се ръководи от разума. Но това ограничение принуждава човек с всякакви средства и на всяка цена да разкрие сърцето си, да развие духовния си съсъд. Иначе се чувства изгубен поради това, че не разбира какво е това отдаване.

От урока по писмо на Баал а-Сулам, 27.02.2013

[102749]

Filed under: Духовна работа, Ежедневен урок, Изучаване на кабала - No Comments→

Ако човек се събира с другите, за да отдава без да усеща съпротивление, и не противоречи на желанието си, се оказва, че прави същото, което прави целият свят, както е прието във всички религии и религиозен фанатизъм. Съществуват много благотворителни организации, които помагат на хората в болниците и други трудни ситуации.

Желанието им съответства на действията, които извършват, и затова се нарича “отдаване” в действие. Защото действията, намеренията и желанията отиват в едно направление, без да срещат вътрешно съпротивление. И затова човек е в добро настроение, чувства се добре, с надеждата за някаква награда в този свят и в бъдеще.

Ние действаме срещу естествените си желания и усещаме вътрешно съпротивление, не искаме да отдаваме и да обичаме ближния. В началото откриваме в себе си празно пространство и не чувстваме никакъв стремеж, влечение, никаква връзка с отдаването. Но когато започнем да работим, издигайки се над всичко това, тогава излизаме в духовното пространство.

Тази работа действително се отплаща. Тя не ни притъпява, както при фанатичният подход, тъй като има разлика между получаването и отдаването. Това е нашето вътрешно желание да получаваме, съгласно своята природа, но ние се издигаме над тези естествени желания и се стремим към отдаване, търсим обкръжение, общество, което да ни помогне да изградим това качество в себе си. И тогава, ни е необходимо да привлечем силата на Твореца, която ни помага да станем отдаващи над своите егоистични желания.

За това ни трябва обкръжение, нужен ни е Творецът, защото в противен случай не можем да създадем отдаване над получаването. И тогава ще можем да изградим вътрешна кухина, която да се изпълва със светлината, и в нея ще започнем да чувстваме и разбираме по-висшата духовна реалност.

От урока по статия на Рабаш, 22.01.2013

 [98505]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Новосибирски конгрес, урок 2

Въпрос: С какво духовността се различава от душевността? Има душевни, симпатични, приятни хора, а един духовен човек може и да не бъде много приятен. В какво е разликата между тях?

Отговор: Душевни наричаме хората, които са ти приятни във всекидневието, които са готови на някакво съчувствие. Такъв човек ще те разбере, ще ти стане близък, той може да помага, да съчувства и т.н.

А духовният човек – това е този, който чрез жестока работа над себе си, “трошейки зъби“, въпреки сeбе си, чрез и под огромно напрежение, прераства в нещо абсолютно различно от това, което е човекът в нашия живот – преминава в свойството отдаване, което не съществува в нашия свят.

Това свойство се изработва чрез огромен стремеж, огромно намерение, огромна концентрация на усилията, внимание, постоянна работа и възможно най-силен контрол над себе си.

Когато човек достигне това състояние, в него се появява особено отношение към другите – не душевно, не ласкаво, не любящо в нашите очи, защото той мисли как да направи от нас одухотворени хора, тоест притежаващи душа. А това е съпроводено със сериозно насилие над себе си, с напрежение, с напрегната работа. Затова такива хора не са от приятните. Мисията им ги задължава да се отнасят към нас като към малки, слаби хора, целеустремено.

Знам това по себе си. Моят учител гледаше на мен като на глина, от която той трябва да извая нещо, и оценяваше доколко тази глина ще издържи, ще започне да стене, докъде той ще може да извайва. Така се чувствах. От една страна, това е огромна любов, вътрешно участие и разбиране. Но в действителност външните проявления са много специални. Може да ги оцени само този, който разбира поставената цел, свойството на ученика и работата на учителя.

От втория урок на конгреса в Новосибирск, 07/12/2012

[95038]

Filed under: Духовна работа, Конгреси и събития, Учител и ученик - No Comments→

Въпрос: С какво “изгнанието” се различава от състоянието “ло лишма”?

Отговор: Човек чувства изгнанието едва след като се е намирал на високо ниво и поради това може да разбере, че сега е отишъл в изгнание. Изгнанието е падение, след като човек е узнал нещо, усетил, след като е бил в контакт с Твореца. Сега той чувства, че се е изключил до известна степен от всичко това.

Стъпалата на нашите предци: Авраам, Исаак, Яков, за които разказва Тора – са нива на разбиране, прозрение, чувството на отдаване, на свойствата на Твореца, Неговото разкриване. А грижите в Египетското изгнание вече са „обременяване на сърцето“, което човек усеща, след като е достигнал състоянието, което се нарича „праотци“ (самото начално състояние).

Докато „ло лишма“ е първоначалното състояние на човек, който учи и се опитва да се издигне чрез всички налични средства, които са му достъпни. Той все още се намира в егоистични намерения. Той желае да постигне отдаване, усеща стойността на това свойство и би искал да се откъсне от самия себе си. Но и това отклонение той иска заради себе си, чувствайки, че тогава ще му бъде добре. Това чувство, че дори когато се стреми към отдаване, все пак действа в своя полза, се нарича „ло лишма“.

Но това е при условие, че цени отдаването, и то не поради това, че му помага да се откъсне от трудностите в живота или в надеждата за духовно възнаграждение. Той иска да се намира в отдаване, защото светлината му оказва такова влияние. Човек дори не знае какво означава да се намира в отдаване. Но вътре в него се раждат някои нови преживявания, формират се такива желания, стремежи, които го карат да цени отдаването. Дори не знае откъде е дошло това – а то е в резултат от въздействието на светлината, възвръщаща към източника.

И тогава този стремеж става все повече и повече осъзнат, и човек сам започва да се държи за него. В крайна сметка достига до състояние, когато желае само да отдава, откъсвайки се от всякакви собствени интереси.

За целта е нужно да премине много пъти през обременяване на сърцето, през различни препятствия. Показват му, че в живота остават скъпи за него неща, от които не може да се откъсне – колко той все още се интересува от тях и не може да се издигне над своята егоистична любов към някои хора или пристрастеност към нещо. Вижда и как не може да се издигне над своята омраза към някого или нещо.

Светлината му помага да направи такова изясняване. И в крайна сметка, чрез много работа и молитви, човек достига до това, че се опитва да се издигне над всичко това и „почти“ достига до отдаване. Тогава висшата светлина завършва тази степен за него, както е казано: „Положил усилия – и намерил“.

Главното е напредъкът на човек да се ускори чрез интензивна работа в групата. Всичко зависи от обкръжението.

От урока по “Предисловие към ТЕС”, 27.11.2012

 [94142]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Баал а-Сулам, ”Мир”: Практическата част на любовта към ближния е доброто отдаване към него.

Въпрос: Какво означава ”добро отдаване към ближния”?

Отговор: Това е отдаване, съответстващо на ближния, съобразно с онова, кое е добро за него. Работата не е в моите представи за неговото благо и не в неговите собствени – благото на ближния се определя в зависимост от служенето на Твореца. Без тези три точки – ”Аз”, ”ближният”, ”Творецът” – сме изгубени. Защото ако работя съгласно представите на ближния, то ще се окажа под негово подчинение, а ако работя за себе си, ще стана роб на своя егоизъм. Необходимо ми е нещо още по-високо, за да образувам вярната структура: нисшия, висшия и висшият над висшия. Едва тогава ще съм уверен в това, че се придържам към правилната линия.

Въпрос: Къде се намирам аз при отдаването към ближния?

Отговор: В края на веригата – в Твореца. Само там мога да се отнасям правилно към ближния и към себе си.

Въпрос: Къде при това се намира моето Аз?

Отговор: Извън мен и извън ближния. В търсенето на онова, какво е добро за ближния – заради сливането с Твореца. Аз го поставям в качеството на цел и тогава сливането с Него е единственото благо.

Въпрос: Какво се случва, ако ближният сам не знае какво иска?

Отговор: Новороденото също не знае. Но се грижа за него, разбирайки, че то трябва да расте здраво, силно, умно и т.н. Тогава, ако извършвам отдаване на някого, той за мен е малкият, той е по-малък от мен. В този случай аз съм даващият, а той приема моето отдаване. Казано иначе, той има потребност, която аз напълвам. Това означава, че трябва да открия потребността в него, съответстваща на моето напълване – тъй като не мога да му дам хляб, ако той иска мляко. Освен това, трябва да разкрия в него потребността, която да му е от полза – такава, благодарение на която той ще се приближи до Твореца.

Затова трябва да се включа към ближния и заедно с него да достигна до връзката с Твореца. С други думи, трябва да инициирам връзката на ближния с Твореца – и тогава ще мога да го напълня. Но с какво? Тъй като не се явявам източник на светлината. Но ако водя ближния към сливане с Твореца, значи го напълвам. Ето защо не може да минем без тази три-степенна структура.

От урок по статията ”Мир”, 30.11.2012

[94397]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→

Въпрос: Как трябва да си представяме бъдещето състояние на световната група: като подем над всички противоречия или като състояние на хармония и процъфтяване?

Отговор: Не, никаква хармония няма да има!

Егоизмът никога няма да получи нито едно напълване – Малхут на света на Безкрайността ще остане черна и празна. Цимцум Алеф (първото съкращение) никъде няма да изчезне, то не се променя и не се връща, а си остава. И над тази черна празнина се изгражда новото кли, новия съсъд, новото желание, което работи само за отдаване. Тоест с всичките си егоистични желания никога няма да получа никакво напълване, те всички ще си останат празни, черни и зеещи. И над тях ще получа напълване в свойството отдаване.

Затова нашата игра е по-различна, отколкото в останалите методики. Сега вече играем и си представяме бъдещия свят. Както казва Кузма Прутков: ”Искаш ли да бъдеш щастлив? – Тогава бъди!”– и прави всичко сега.

Нарисувай бъдещето и бъди в него. И когато така си представяш всичко, което се нарича ”да вървиш с вяра над знанието”, то започваш да се нуждаеш от онова, което трябва да се случи. Това действие всъщност е молитва, представяш си, че то се случва в реалността – и тогава се случва.

От виртуалния урок,11.11.2012

[94028]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група - No Comments→

Трябва да се обединим във всички наши желания, за да постигнем целта, обединението между нас, от което нямаме никаква представа. Това е като пъзел, който Творецът е създал за нас, а ние трябва да се опитаме да го съберем.

Стараем се колкото е възможно повече да се приближим един към друг, но връзката между нас, така че да сме в контакт, е възможна само при условие, че Творецът ще го направи. Самите ние не сме в състояние да влезем в контакт един с друг, още по-малко да се съединим. Творецът трябва да бъде свойството отдаване между нас, което да ни свърже.

Тъй като колкото повече се приближаваме един към друг, толкова по-голямо отхвърляне възниква между нас, както между два положителни или два отрицателни магнитни полюса – колкото повече се опитваш механически да ги приближиш един към друг, толкова повече те се отблъскват взаимно от магнитното поле.

Какво да се прави? Творецът трябва да бъде като лепило тук. Тоест силата на отдаване трябва да бъде повече от силата на получаване и тогава те ще се слепят помежду си, при това без да отменят силата на отхвърляне, а ще започнат да я използват. В нашия свят няма пример за това. А в духовния дори силата на отблъскване се превръща в сила на привличане.

Не разбираме как е възможно това. В теб остава силата на отхвърляне, егоизмът с неговото желание си остава, но работи по обратен начин. В нашия свят няма нищо подобно на това и ние не разбираме как силата на отблъскване може да действа като сила на привличане. За това е нужно особено свойство, наречено „светлина, възвръщаща към източника“, което изведнъж дава на силата на отхвърляне способност да се добави към силата на привличане и свързване, при това без да отменя себе си, без да се превръща в противоположна сила, а да остане себе си.

От урок по книгата “Зоар”, 18.10.2012

[90572]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок, Зоар - No Comments→

Въпрос: Искам да уточня отново фразата от урок №3 от 4.10.2012: “Свойствата се намират в мен, светлината е тази, която ги проявява“. Тоест светлината, възвръщаща към източника, привежда нашите свойства в подобие на свойството отдаване, свойството на Твореца. А самите свойства вече се намират в нас. Светлината преформатира материала – желанието за получаване, от форма, която наричаме егоизъм, във форма – отдаване.

Два въпроса:

1) Егоизмът – това свойство обратно на отдаването ли е?

2) Каква е разликата между свойството отдаване и светлината, възвръщаща към източника?

Отговор: В резултат на правилна работа в групата, в нас се появява егоистично желание. То се нарича така, защото искаме да получим от Твореца, вместо да Му отдаваме. Искаме да използваме другарите си, вместо да им даваме и да ги обичаме. В нас се появява желание, обратно по форма на духовното – на отдаването и любовта. Това се нарича „Аз създадох егоизма (ецер ра)”. Сега има какво да поправяме: желанието остава, променя се само неговата употреба – от заради себе си, на заради другите, заради Твореца. Това се случва под въздействие на светлината на поправянето О“М, която въздейства върху човека, който изучава кабалистичните източници за тези цел.

Тоест получавайки егоистични желания, получаваме „грешната страна на духовното“. Светлината, възвръщаща към Източника – т.е. към подобие с Твореца – е проява на самия Творец, на Неговата власт, благодарение на което човек поправя прилагането на своето желание, „превръща“ намерението му в обратно, от себе си.

[89772]

Filed under: Въпрос-отговор, Духовна работа - No Comments→

Целта на групата е да ни издигне на стъпалото на човека. И това е възможно само за сметка на величието на Твореца, което е невидимо за нас, поради  нашата тъмнина. Но именно в тъмнината можем да изградим помежду си новите ценности, които не се базират на никаква егоистична основа.

И знаем, че тези ценности са напълно неосъществими, защото иначе те биха произлезли от нашия егоизъм. Но духовната основа се намира над егото като сфирата Есод, която се намира над Малхут. Затова всичко зависи от това, каква основа избираме за себе си: просто прах, неспособен на никакъв живот, или прах, излизащ от земята (афар ми-адама), вече приемащ подобие на висшето, както човека (Адам), подобен на Твореца.

Всичко зависи от това, какво ще поставим за главно и приемем за най-важно. Започваме да играем с важността на Твореца, на учителя, на групата, на учението, на целта и това става нашата най-сериозна и важна игра в групата. Защото във вътрешността на своето его, на своето желание виждаме тъмнината. И нашият егоизъм постоянно расте, усилвайки все повече тази тъмнина. Но ако сме отгоре, над тази тъмнина, ще развиваме величието на нашата обща цел и така всички в групата ще получават горивото и енергията за придвижването именно през тъмнината.

Това означава, че вместо да напредваме с помощта на палката, подгонваща ни отзад, избираме сами да се теглим напред към величието на висшето, към величието на свойството отдаване, на взаимната помощ, на връзката, на любовта към всички висши ценности, характерни за природата на Твореца.

Именно с тази цел се основава кабалистичната група и в такъв вид тя трябва да се съхранява, като постоянно, все по-точно изяснява своето предназначение, основата. Кабалистичната група е силна с качеството си, а не с количеството. И в нея трябва да влизат само тези хора, които действително са способни на такова напредване. В това се изразява и нашата сила, защото трябва да достигнем, колкото се може повече, подобие на светлината – израствайки на височина, а не на ширина.

“Затова сме се събрали тук, за да основем група, в която всеки от нас може да следва духа на отдаване на Твореца. А за да достигнем отдаването на Твореца е необходимо преди това да се започне с отдаване на човека – и това се нарича любов към ближния”. (От статията на Рабаш “Целта на групата”)

От урока по статия на Рабаш, 09.10.2012

[89843]

Filed under: Духовна работа, Духовна работа в група, Ежедневен урок - No Comments→